Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?

Опа:) по леко с определенията "посредствени" или не. Не знам какво влагаш в понятието "висш смисъл", но определено от дистанцията на времето се оказва че има хиляди художници, които уж са оставили нещо след себе си, а още следващото поколение ги е отхвърлило като посредствени или дори по лошо. И творбите им са отишли на боклука сигурно. И не са само художниците- музиканти, учени...
Изобщо светът не се състои само от посредствени и от гении- има толкова други хора по света.

Кои неща определяш като посредствени? Всички, които нямат материален израз? Всички, които чисто физически няма да оцелят 200 години? 

Обикновено човек се замисля на подобни теми, когато нещата не му вървят, когато е на прага на някакви промени, когато се чувства неудовлетворен от себе си, от ... всичко.
Това е един вид спасителна сламка - "Хич не ми го бива "днес"-а, ама чакай да помисля за "утре"-то"

Ако човек се наслаждава истински на това, което прави, ако го върши с любов и желание, без да мисли дали то ще пребъде във вековете, вероятността това да се случи е много по-голяма, отколкото ако седне с план-график "Чакай сега да направя нещо много значимо!".

Няма "иска ми се - не ми се иска", в тая работа.

Посредствените неща за мен са  всички онези неща,които правим в ежедневието си лишени от всякакъв смисъл.Но тук пак е доста спорно , защото смисълът за всеки е различен.
Не говоря,че ми се иска да стана гении или да рисувам картини и да строя паметници дето след мене ще ме славят. Говоря,че ако един намира смисъла на живота в това да създаде поколение,друг да направи кариера,трети да напише роман,четвърти да обиколи света то на някои хора това им се струват посредствени неща и не могат да изразят така смисъла на собствения си живот. Всичко е въпрос на гледна точка.

Т.е. ти разделяш правенетп на кариера от ежедневието си
Аз не бих могла да се разделя на няколко части- майка, любовница, работеща. Аз съм си аз, понякога докато преобличам детето си ми хрумва как точно да реша онзи проблем,с  който се боря цял аседмица на работа. Понякога покрай организирането на служебните дела ми хрумва как да си уредя личния бюджет и т.н. Как бих могла да правя кариера или да мисля за сложни проблеми, ако стомахът ми е празен или ако не съм отишла да пусна една вода
 

Е,Рокси,темата е твърде лична и с безбройни вариации. Нормално е всеки да разбира нещата по свой начин... Дори не съм сигурна,че говорим за едно и също  Но както и да е.

Очевидно е, че не се разбира за какво става дума.  И тука теми с вариации. Но няма как да бъде  и иначе.
Любопитно ми е обаче, дали между разписалите се тук има творци? 

Ами аз пиша стихове, ако това се брои за творение 

има, и то професионални

Кои са?

Да, видях кои са и какво са отговорили.  Снишили са се някак, за да са в тон с повечето мнения, за да не бъдат взети на подбив може би ..
Няма творец, който да не мечтае творенията му да оставят следа. 

Всички биха се радвали, няма човек, чието его да не се погъделичка от подобна възможност ( друг е въпросът колко си го поставят като цел или още по зле, смаоцел).
 
Но мисля, че при творците нещата са малко по различни-те изразяват себе си чрез изкуството, а не правят изкуство за да ги изстреля към върха. Така си мисля аз поне.

Аз за сега не държа да оставам безсмъртна. Като тръгна да умирам може и да ме развълнува този въпрос. Имам една мечта, която няма никога да се осъществи поради причина че съм доста дъртичка вече за учене. Но винаги съм искала да направя някакво откритие, което да улесни живота на хората. Най добре в здравословната свера лекарство против нелечима болест или нещо от сорта

Предполагам визираш мен...не считам,че съм се снишила,напротив,изразих мнението си ,не страдам от излишно самолюбие,показвам толкова,колкото мога да покрия от себе си,следата се изразява именно в това,което посочих-дори и една душевна дупка да запълни дадена творба то тя остава във времето завинаги без значение какъв е човека,а дали съм следващия Лотрек само времето ще покаже  ,но не това ми е мечтата,така или иначе това,което остава след мен ще бъде за поколенията в семейството ми най-малко и освен посоченото поколение,ще има още нещо,с което ще продължа да живея...това,което правя  е всичко,което искам от живота си,без да се интересувам от чуждото мнение и оценка,мен ме боли често,когато дойде време да се разделя с някои от нещата си,но също така и изпитвам истински екстаз,понеже виждам как се променят нечии очи и усмивка или когато казват: Аз от тук не мога да си тръгна без това...и така аз обичам простичките неща,семплите движа се водена от малките ми световно незначителни идейки,мога да не излизам от ателието си със седмици и да работя заради самата работа,без да съм сигурна в успеха ѝ... никой и нищо не ме вълнува,само аз, ателието,идеите и знанията ми по материята ... никой "велик" творец не е станал такъв целенасочено,повечето са водени от една единствена простичка идея,тяхна си,малка,лична...така са се създали теченията,влияели са се един от друг,обичали са се,мразили са се,били са богати,бедни,образовани и не чак толкова... един ден някой ги открива за себе си и ги обявява за велики,но това,не означава,че Гошо наивитикът от село еди кое си не е гениален в рисунките си по стената дори и той ще остане във времето, ако някой не замаже творбите му с вар или някой изкуствовед не ги открие случайно и покаже на света...

Тук вече не мога да не се възмутя.
Обикновените ежедневни неща като да обичаш , да отгледаш дете и т.н. са посредствени, но да напишеш стих или да нарисуваш картина е великия смисъл на живота. 

Нещо май ми се струва, че не става дума за търсене на висш смисъл, а опит за измисляне на такъв и това да те кара да се чувстваш значим по особен начин.

Ами да, за някои хора гледането на деца е между другото, колкото да се възпроизведат. Познавам много такива хора. Не че не обичат децата си, просто не им се занимава "прекалено много". Според мен изобщо не осъзнават, че децата им са най-великото произведение за целия им живот.  Кариерата си е кариера, децата са си деца.

Звучи малко клиширано, но всеки остава най-напред спомените след себе си , името си , свързано с приятни или неприятни случки....но каквото и да е то, истината е, че след време всичко се размива....Е, не говоря за исторически, политически , научни и т.н. личности.