В хората които обичам и в работата си оставям част от себе си.Надявам се ,че тези частици от мен ще останат и след като ме няма.За сега друго не съм измислила,но знае ли човек какво го чака.Прави каквото ти казва сърцето-това е вярната посока.Така със сигурност ще оставиш нещо след себи си
- Публикувана: 19 апр. 2009, 20:44 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2009, 23:04 ч.
Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?
Знаеш ли, навремето, на твоите години, и аз съм си мечтала да оставя нещо значително на човечеството. Нещо велико - роман, откритие, защо не и лекарството срещу рака... 
С годините някак си приоритетите ми се промениха. Загубих много близки хора - и любими, и не толкова. И на този етап от живота ми единственото, за което мечтая е, когато вече ме няма, да се намери поне един човек, който да си спомня за мен от време на време с добро...
С годините някак си приоритетите ми се промениха. Загубих много близки хора - и любими, и не толкова. И на този етап от живота ми единственото, за което мечтая е, когато вече ме няма, да се намери поне един човек, който да си спомня за мен от време на време с добро...
Щото на младини и мен ме спохождаха мислите на авторката. Как, ако нищо не оставя след себе си, ще съм незначително петънце без амбиции, неуспяло да остави своята следа в историята.
Сега - да ме помнят децата и дай боже внуците ми стига.
Мацки, рано сте се амортизирали. Когато човек зареже мечтите си... не е на добре. Гледайте да промените това. 
На доста зряла възраст се разделих с фантазиите и влезнах в реалността. А тя е, че не съм гениална и от мен няма да излезе велик художник, поет, писател...Даже зъл гений не съм да му се не види
Щото и злите ги помнят.А мечтите - те са си на мястото. И мечтая да създам нещо за собствено удовлетворение, пък ако ще да са и бъркани яйца, а не да оставям следи.
Но, както писаха момичетата, всеки има различни потребности.
Не просто ми минава през ума подобна мисъл, а не излиза от там и ме побърква. Мисля, че всеки трябва да се стреми да остави нещо след себе си. По този начин ни се осмисля живота и се превръщаме в нещо повече от обикновени консуматори. За себе си съм разделила хората на две категории- такива, в които движещата сила е градивната сила, съзидателното начело и другите, които разрушават всичко около себе си включително и връзки с близки хора, приятелства, дори тялото си, душата си и живота си.
Имаш желание да пишеш и най-важното е, че имаш таланта да го правиш. Тогава не се отказвай. Смяташ, че животът има по-дълбок смисъл и е така, затова и по-трудно се намират отговорите на някои въпроси. Духовното израстване е процес, който не спира в един момент за човек, а си продължава през годините и само се изменят насоките. Семейството е нещо прекрасно и значимо, но когато става въпрос за личността на човека, за онзи тих шепот на сърцето, подтикващ те да мислиш и търсиш, да вършиш определени неща, той трябва да се следва. И да оставиш нещо след себе си- за в момента чрез писането, а в друг - когато той настъпи...
не,не мечтая да оставя нещо след себе си в аспекта,който авторката има предвид.не мечтая името ми да се носи от уста на уста след смъртта ми,свързано с кой знае какво чудо или някакво геройство.
амбицията ми стига до там преживе да имам хубав живот,кариера.
най-важното е след себе си да оставя деца и внуци,та и правнуци.и да ме помнят близките с добро.
амбицията ми стига до там преживе да имам хубав живот,кариера.
най-важното е след себе си да оставя деца и внуци,та и правнуци.и да ме помнят близките с добро.
Нуждата е точно от по-голямо осмисляне на живота ни....
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца..., някои даже не помъдряват....
Просто за да ми се осмисли живота ми се струва,че трябва да направя нещо повече от образование,деца,семейство....нещо,което да ме изрази,да остави една следа...
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца..., някои даже не помъдряват....
Просто за да ми се осмисли живота ми се струва,че трябва да направя нещо повече от образование,деца,семейство....нещо,което да ме изрази,да остави една следа...
много хубаво си го написала... и аз обичам д си размишлявам...и на мен ми се иска да оставя нещо повече от дом, деца и дръвче...исак ми се да оставя някаква следа за самия свят...но сега се замисля, че ако разбера какво точно искам да оставя ще го направя и няма да има смисъл да живея... може би там се крие целия смисъл, в това цял живот да преследваме това, което искаме да оставим след себе си...т.е. смисъла на живота...
Mного ме е страх да не бъда забравена. Искам да оставя нещо, да, и то не само децата и дома си. Искам да успея, и аз като Сийка си мечтая за велико изобретение; доказване на нова теория на относителността 
; нов лек.. Нещо, чрез което да ме има.
Само дето не виждам изгледи да се случи.
; нов лек.. Нещо, чрез което да ме има. Само дето не виждам изгледи да се случи.
Според мен тези хора, които наистина са оставили следи след себе си с някакво откритие или нещо, което е спомогнало на човечеството като цяло изобщо не са го направили с мисълта да бъдат запомнени. Вълнували са се от идеята, искали са да успеят, но не заради славата.
Да искаш да направиш нещо от такива подбуди, за да те помнят, и да се знае, че ти си едва ли не нещо по специално е по скоро жалко и говори за голямо самолюбие, не за възвишени идеали и пориви.
Дори много от тях приживе изобщо не са били оценени и разбрани, а някои направо отхвърлени от обществото.
Така, че (лично мое мнение, никой не ангажирам) това да искаш непременно да бъдеш запомнен от света не звучи добре. Ако си завладян от идея и смяташ, че можеш да я реализираш, супер, но да си блъскаш главата само и само да измислиш нещо заради оценката на околните и славата след смъртта си е просто по голяма степен на егоизъм, нищо повече.
Да искаш да направиш нещо от такива подбуди, за да те помнят, и да се знае, че ти си едва ли не нещо по специално е по скоро жалко и говори за голямо самолюбие, не за възвишени идеали и пориви.
Дори много от тях приживе изобщо не са били оценени и разбрани, а някои направо отхвърлени от обществото.
Така, че (лично мое мнение, никой не ангажирам) това да искаш непременно да бъдеш запомнен от света не звучи добре. Ако си завладян от идея и смяташ, че можеш да я реализираш, супер, но да си блъскаш главата само и само да измислиш нещо заради оценката на околните и славата след смъртта си е просто по голяма степен на егоизъм, нищо повече.
Знаеш ли, навремето, на твоите години, и аз съм си мечтала да оставя нещо значително на човечеството. Нещо велико - роман, откритие, защо не и лекарството срещу рака...
Ох, още не ме е напуснало това желание въпреки че
съм доста по-голяма от Сийка.
Например да спася планетата от еко катастрофа.
Според мен тези хора, които наистина са оставили следи след себе си с някакво откритие или нещо, което е спомогнало на човечеството като цяло изобщо не са го направили с мисълта да бъдат запомнени. Вълнували са се от идеята, искали са да успеят, но не заради славата.
Да искаш да направиш нещо от такива подбуди, за да те помнят, и да се знае, че ти си едва ли не нещо по специално е по скоро жалко и говори за голямо самолюбие, не за възвишени идеали и пориви.
Дори много от тях приживе изобщо не са били оценени и разбрани, а някои направо отхвърлени от обществото.
Така, че (лично мое мнение, никой не ангажирам) това да искаш непременно да бъдеш запомнен от света не звучи добре. Ако си завладян от идея и смяташ, че можеш да я реализираш, супер, но да си блъскаш главата само и само да измислиш нещо заради оценката на околните и славата след смъртта си е просто по голяма степен на егоизъм, нищо повече.
Да искаш да направиш нещо от такива подбуди, за да те помнят, и да се знае, че ти си едва ли не нещо по специално е по скоро жалко и говори за голямо самолюбие, не за възвишени идеали и пориви.
Дори много от тях приживе изобщо не са били оценени и разбрани, а някои направо отхвърлени от обществото.
Така, че (лично мое мнение, никой не ангажирам) това да искаш непременно да бъдеш запомнен от света не звучи добре. Ако си завладян от идея и смяташ, че можеш да я реализираш, супер, но да си блъскаш главата само и само да измислиш нещо заради оценката на околните и славата след смъртта си е просто по голяма степен на егоизъм, нищо повече.
Не,Паси.Не говоря,че имам амбиции да направя нещо само и само името ми да се помни и да получа слава след като ритна камбаната! Кому е нужно това?
Желанието и нуждата да осмислиш живота си..това е.За всеки осмислянето е през неговата призма.Смисъла на живота ни е това,което смятаме,че е живота.За мен той не е посредствен дар- да ям,да пия и да си нося новите дрехи.Да направя дом,да засадя дърво и да родя две деца.Това не ме запълва....и не ми дава истинския смисъл на живота ми...винаги едно парченце ще ми липсва.И именно за него говоря....
Имам нуждата да дам и да получа някаква духовна енергия....да постигна някаква мъдрост и може би тогава нещо ще се случи и нещо ще се осмисли.....