В училището на сина ми, съществува т. нар. длъжност педагогически съветник. Той не преподава, а е нещо като психолог и служи като класен ръководител. Работата му е описана тук:[http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=26065l] Момчето ми е палаво, но е чистосърдечно. Съветникът обаче е дзвер. Отговаря за 14 паралелки от 5 до 8 клас / на всичките е нещо като класен р-л/ и понеже няма време да се занимава с проблемите на децата, особено на по-малките, раздава присъди и им ръмжи по коридорите. Ако просто си ръмжеше, нямаше да бъде кой-знае-какъв проблем, но ги настройва едно срещу друго, настройва и родителите и учителите срещу по-палавите и в резултат те станаха и по-слаби ученици. От началото на уч. година не съм чула нито една добра дума за децата. Всичко, което чувам е, че не спазват правилата за вътрешния ред, че са лоши, че са невъзпитани и т.н. Атмосферата в класа е отровна. Стимулират се клюкарите. Проблемът в моя случай е, че съветникът работи с етикети, които лекомислено лепи на децата, а на тях пише: Аз съм лош, Аз не мога,. Каквото и да направи синът ми , зад действията му винаги се открива някой криминален мотив, лошо намерение, зла умисъл, желание за уронване на авторитета! Трудно ми е да ви опиша какво става в малката руса главица на моя подрастващ мъж... Та искам да попитам какво да направя, къде да се оплача? Естеството на проблема е малко деликатно, ще ми е трудно да докажа такава вопиюща некомпетентност .... или да си преместя детето в друго училище?...[/b]
- Публикувана: 11 апр. 2009, 20:01 ч.
- Последно мнение: 11 май 2009, 16:09 ч.
Помощ, педагогически съветник!!!
Това, което описваш е чудовищно. Говори ли вече с директора на училището. Бъди категорична в разговора, че знаеш как трябва да се реагира - оплакване в РИО, но очакваш, че проблемът е по силите на директора, т.е. покажи му на практика, че положителният подход към проблемна ситуация е по-успешен, отколкото директното лепене на етикети. Недей да мислиш отсега за преместване - това е вариант, ако няма промяна в ситуацията. А и говори с детето си - аз преместих сина си от първото му училище точно заради едно буйно дете, което искрено обясняваше, че "няма повече" и т.н., а синът ми започна да носи насилието вкъщи.
Проблемът в моя случай е, че съветникът работи с етикети, които лекомислено лепи на децата, а на тях пише: Аз съм лош, Аз не мога,.
Това в буквален или в преносен смисъл беше?
Иии... Само твоето златце ли е онеправдано от въпросния педагогически съветник? И как така служи като класен ръководител?
Нещо не е точно така, както го описваш, драга. Но да допуснем, че си права - премести си детето в по-удобно за неговия темперамент училище.
[Това в буквален или в преносен смисъл беше?
Иии... Само твоето златце ли е онеправдано от въпросния педагогически съветник? И как така служи като класен ръководител?
Нещо не е точно така, както го описваш, драга. Но да допуснем, че си права - премести си детето в по-удобно за неговия темперамент училище.
quote][/quote]
Не проблемът не е само с моето момче. Не поддържам позицията "моето гардже е най-рошаво.." Синът ми е палав в рамките на нормалното за тази възраст. В класа има и по-тежки случаи.
Относно ролята и на класен ръководител, в това училище от 5-ти клас нагоре просто няма такъв за всеки клас, тази роля се изпълнява от въпросния съветник, който е единствен за всичките 12 паралелки. Мога да цитирам двадесетина случая, които добре илюстрират работата му с децата..
Иии... Само твоето златце ли е онеправдано от въпросния педагогически съветник? И как така служи като класен ръководител?
Нещо не е точно така, както го описваш, драга. Но да допуснем, че си права - премести си детето в по-удобно за неговия темперамент училище.
quote][/quote]
Не проблемът не е само с моето момче. Не поддържам позицията "моето гардже е най-рошаво.." Синът ми е палав в рамките на нормалното за тази възраст. В класа има и по-тежки случаи.
Относно ролята и на класен ръководител, в това училище от 5-ти клас нагоре просто няма такъв за всеки клас, тази роля се изпълнява от въпросния съветник, който е единствен за всичките 12 паралелки. Мога да цитирам двадесетина случая, които добре илюстрират работата му с децата..
Нещо не мога да си представя как педагогическият съветник е класен ръководител не на една, а на 4-5 паралелки и да отговаря за 14. Има нещо сбъркано в цялата история. С какво образование е този педагогически съветник? Психолог ли е? Защото ми е трудно да повярвам, че психолог ще прави точно обратното на това, което е учил в университета.
Позната история. Радвам се, че дъщеря ми завърши у-ще и се отървахме от системата.
Имахме и ние проблем с измислената педагог. съветничка. Девойката - какво учила, как завършила, но явно имала връзки и с тежка артилерия открили специално място за нея в техникума. Не миряса, докато не провали няколко живота.
Дъщеря ми имаше съученичка, момичето осиновено от възрастна сама жена/явно мангалче/ - то не бяха привиквания и приказки как трябва да търси биолог. си майка, как трябва да осъзнава, че другата е само осиновителка. Мътеше и главата как чрез социалните ще помогне да я разсинови сегашната/доста бедна женица/ и ще и намери семейство чужденци. С такива глупости я зариби, че момичето започна да бяга от дома, са краде и лъже. Не завърши у-ще, в момента е дребен дилър на дрога. Запозна се с документите на всички деца и се опита да мъти главата на дъщеря ми - колко сме непълноценни като семейство, защото детето е с баща неизвестен. Дъщеря ми/знае си историята/ тактично мълчеше и се съгласяваше с нея. В къщи коментирахме глупостите и. Но чашата преля като започна да и дудне и на нея - защо акта и за раждане бил издаден по-късно. Тя много добре си знае защо е издаден, но оная все намила за осиновени, за истински родители, може би пишеше дисертация тогава, не знам. Но ми писна и пристигнах като самолетоносач да се разправям с нея. Пробвах с добро да поговорим - лепна ми и на мене етикета - майка - мафиотка. Била съм със мафиотско самосъзнание, имала съм цигански характер/какво ли е това/, не помогнаха разговори с директорката - бяхме и приятелки. Жената вдигаше рамене - наложена била от горе момата. Мина годината, парите за тази длъжност в общината привършиха и недоразумението се омете.
От друга страна от приятелчета на дъщерята съм с много добри впечатления от педагог. съветници в други у-ща. Били като приятели на децата.
Та от целия написан роман - съветвам те, ако на 15.09 особата е в у-ще направо да запишеш детето другаде. Сега с делегирания бюджет има нещо като борба за деца. Не му се давайте на тоя.
Имахме и ние проблем с измислената педагог. съветничка. Девойката - какво учила, как завършила, но явно имала връзки и с тежка артилерия открили специално място за нея в техникума. Не миряса, докато не провали няколко живота.
Дъщеря ми имаше съученичка, момичето осиновено от възрастна сама жена/явно мангалче/ - то не бяха привиквания и приказки как трябва да търси биолог. си майка, как трябва да осъзнава, че другата е само осиновителка. Мътеше и главата как чрез социалните ще помогне да я разсинови сегашната/доста бедна женица/ и ще и намери семейство чужденци. С такива глупости я зариби, че момичето започна да бяга от дома, са краде и лъже. Не завърши у-ще, в момента е дребен дилър на дрога. Запозна се с документите на всички деца и се опита да мъти главата на дъщеря ми - колко сме непълноценни като семейство, защото детето е с баща неизвестен. Дъщеря ми/знае си историята/ тактично мълчеше и се съгласяваше с нея. В къщи коментирахме глупостите и. Но чашата преля като започна да и дудне и на нея - защо акта и за раждане бил издаден по-късно. Тя много добре си знае защо е издаден, но оная все намила за осиновени, за истински родители, може би пишеше дисертация тогава, не знам. Но ми писна и пристигнах като самолетоносач да се разправям с нея. Пробвах с добро да поговорим - лепна ми и на мене етикета - майка - мафиотка. Била съм със мафиотско самосъзнание, имала съм цигански характер/какво ли е това/, не помогнаха разговори с директорката - бяхме и приятелки. Жената вдигаше рамене - наложена била от горе момата. Мина годината, парите за тази длъжност в общината привършиха и недоразумението се омете.
От друга страна от приятелчета на дъщерята съм с много добри впечатления от педагог. съветници в други у-ща. Били като приятели на децата.
Та от целия написан роман - съветвам те, ако на 15.09 особата е в у-ще направо да запишеш детето другаде. Сега с делегирания бюджет има нещо като борба за деца. Не му се давайте на тоя.
Нещо не мога да си представя как педагогическият съветник е класен ръководител не на една, а на 4-5 паралелки и да отговаря за 14. Има нещо сбъркано в цялата история. С какво образование е този педагогически съветник? Психолог ли е? Защото ми е трудно да повярвам, че психолог ще прави точно обратното на това, което е учил в университета.
Това с лепенето на етикети-направо нямам думи.
Точно психолозите учат,че на децата се казва(ако са го залужили),че вършат лоши неща(които все пак са поправими),а не че са лоши деца.
Педагогическият съветник,според мен не може да бъде определян като класен ръководител.На него кой му лепна този етикет?
Како Сийке, нашата история е от софийски техникум.
Не питам за вашата, а за историята на авторката. Досега не съм чувала за българско училище с общ класен ръководител за толкова много паралелки. Затова предполагам, че става въпрос за чужбина.
Истина ви казвам, всичките паралелки са само с един-единствен "класен"ръководител, така наречен педагогически съветник. Училището е в София. Етикетите не се лепят буквално, разбира се. Пример: Синът ми, като си готвел урока по математика, прочел и следващия. На другия ден в училище неистово вдигал ръка докато госпожата преподавала новия урок. Резултат: Математичката се оплакала на съветника, че синът ми разваля дисциплината в час; Съветничката пише забележка в бележника на сина ми и ми се обажда по телефона да ми обясни, колко е невъзпитан. Пример: Имаме си побойник в класа, който редовно пребива съучениците си. Кара ги подред. При поредния побой ние говорим със съветничката, която отива и казва на побойника за разговора. След което синът ми отново яде бой заради това, че сме се "оплакали". Когато посъветвахме детето да се защитава, и той го направи, беше наказан, защото го видели да се бие. Беше отново невъзпитан и не спазваше правилата за вътрешния ред. По повод редовните юмруци, които децата отнасят попитах съветничката, какво може да се направи по въпроса. Тя ме посъветва да пуснем колективна жалба, за да има повод ръководството да наложи административно наказание. Направихме го. Резултат - никакъв, но за това пък коментар от страна на съветника: Не си виждат лигавите деца, ами тръгнали да се оплакват.. Когато някой направи някоя щуротия, съветникът "няма време за следствени действия". Той пита виновника, който "добавя" в списъка на извършителите, когото му скимне. Резултат: всички са със забележки в бележниците и отново са нарушители на правилата и естествено са невъзпитани.Такива ми ти работи с моето златце...
Учителите започнаха да се държат като лектори. Искат да влязат в час, децата да стоят като кубчета по чиновете, да си изпеят песничката и да си излязат. Учебният материал в пети клас е ужасен. Написан е на ненужно висок стил, твърде много е като обем и трудност. За да спечелиш вниманието на децата е нужно нещо повече от лекторско поведение. На тези, чието внимание се печели по-трудно, би трябвало да се дават по-специфични задачи. Тук е нужно да бъдеш педагог, да разказваш увлекателно, да бъдеш нестандартен, но ной-вече да ги обичаш.
Учителите започнаха да се държат като лектори. Искат да влязат в час, децата да стоят като кубчета по чиновете, да си изпеят песничката и да си излязат. Учебният материал в пети клас е ужасен. Написан е на ненужно висок стил, твърде много е като обем и трудност. За да спечелиш вниманието на децата е нужно нещо повече от лекторско поведение. На тези, чието внимание се печели по-трудно, би трябвало да се дават по-специфични задачи. Тук е нужно да бъдеш педагог, да разказваш увлекателно, да бъдеш нестандартен, но ной-вече да ги обичаш.
Синът ми е от тези, дето не им е много интересно в час. Особено когато учителката чете урока по история. В началото на годината ме информираха, че детето се съсредоточава трудно. Казаха ми да говорим в къщи, че имало правила в училище и че е задължително да се внимава. Говорихме. И много мислихме. И решихме, че каквото и да говорим има неща, които трябва да свърши учителят. Казах това на съветника. Предложих да му дадат някаква конкретна задача, от чието изпълнение да се почуства горд, за да не пречи на другите. А за награда може да му дадат и още такива задачи. Познайте какво ми отговори: Да й кажа, как да представи наказанието / да направи оборка на училищния двор/ , че не внимава в час, като награда?!? И че иедин учител ако трябвало да дава специфични задачи на 20 ученици, къде щяло да му излезе краят?!?
Чамби, явно нашето педагогическо недоразумение се е прехвърлило при вас.
И да, много учители не искат да бъдат кл. ръководители. Бягат като дявол от тамян от това - допълнително натоварване е за тях, а им плащат малък бонус към заплатата. Всичко ми е до болка познато - лекционната форма, учебниците на висок стил.
Явно трябва да си обучаваме частно децата, а на у-ще да ходят само за присъствие.
Това е деиствителността, колкото и да не ви се вярва.
И да, много учители не искат да бъдат кл. ръководители. Бягат като дявол от тамян от това - допълнително натоварване е за тях, а им плащат малък бонус към заплатата. Всичко ми е до болка познато - лекционната форма, учебниците на висок стил.
Явно трябва да си обучаваме частно децата, а на у-ще да ходят само за присъствие.
Това е деиствителността, колкото и да не ви се вярва.
Да Andariel въпросният педагогически съветник твърди, че е дипломиран психолог. Запознах се е една порфесорка, която му е преподавала. Като чу за какво става въпрос, каза, че й е трудно да повярва какво може да направи образователната система с една личност. И също, че познавайки нашето образование, е по-вероятно да казвам истината, отколкото някогашната й студентка да е запазила човешкия си образ в тази месомелачка, наречена образование.