Училището е направено за момичета. А момчетата?

  • 7 680
  • 117
  •   1
Отговори
20 март 2009, 01:21 ч.
  • Мнения: 871
Заглавието е взето от тази статия във вестник "Сега", но мисля, че е много актуално за чужбинските мами на деца в училищна възраст:

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3481& … 28&id=0001301

Цитат
Илейн Макдауъл се тревожи за 6-годишния си син Хари. "Все му се карат в училище - разказва тя. - А той не е палав. Просто е момче. Буен е, но това не означава непременно, че е лош. Учителите му искат да пази тишина, да седи мирно и да се концентрира за дълги периоди от време. Струва ми се, че всички учители искат момчетата да са като момичетата, и това отблъсква сина ми от училище."

Независимо дали са на 6 или на 16, за момчетата училището е голяма мъка, пише лондонският "Таймс". И ситуацията, изглежда, се влошава. В Америка се изключват 4 пъти повече момчета, отколкото момичета. Основно за тях се изписват медикаменти за съсредоточаване. На тях се пада лъвският пай от тройките и четворките. Най-често те отпадат от училище. И понастоящем само 43% от студентите в САЩ са мъже. Подобно е положението и във Великобритания - 53% от момичетата имат само оценки между 4 и 6 по всички предмети, докато при момчетата този дял е 44%. В Топ 20 на училищата по успех 14 са девически. Други изследвания показват, че при момичетата има по-голяма вероятност да продължат в университет от момчетата (7% разлика, която се очаква да се увеличи). Момчетата имат неоспоримо предимство в една статистика на Острова - представляват 79% от децата, изхвърлени от училище.

Къде са корените на този срив, се питат образователни експерти от двете страни на океана, отраснали в други времена, когато нужда от подкрепа и побутване напред имаше противоположният пол. Проблемите започват още от предучилищните групи - мъжете преподаватели почти липсват, на децата не е разрешено да тичат насам натам, игрите са тотално изместени от уроците.

Уменията за четене и писане са ключ към всички житейски умения, но момчетата сериозно изостават тук. Това донякъде се обяснява с факта, че те започват да четат по-късно от момичетата и така и не наваксват този ранен дефицит. Според ресорния журналист на "Нюзуик" и автор на книгата "Проблемът с момчетата" Пег Тайър обаче има и друга причина - на момчетата просто им дават погрешните книги за четене.

"Ако не четеш добре, не можеш да се представиш успешно в училище - обяснява журналистката. - Учителите трябва да са наясно с различните видове книжки и да не считат, че момчетата и момичетата се интересуват от едни и същи неща." Във Великобритания този спор е добре трениран. Скорошни изследвания показват, че почти 50% от 9-годишните момчета четат само по принуда. "На момчетата трябва да се даде причина да четат, те трябва да знаят, че ще получат нещо от това", казва Софи Куотърман от университетското издателство на Оксфорд, което пусна на пазара нова читателска поредица, целяща да привлече момчетата към книгите.

На същото мнение е и Джони Закър, автор на поредицата Max Flash, чиито читатели в 90% са от силния пол. "Момичетата разполагат с огромен брой проверени и изпитани писатели - казва той. - За момчетата няма достатъчно такива книги". Според Закър обаче проблемът не е само в четенето, а и в училищата. "До една възраст училището е абсолютно сбъркано за момчетата - казва писателят, който е и бивш начален учител и баща на трима синове. - Поради изискванията на учебните програми децата прекарват твърде дълго време в седене, докато момчетата имат нужда от движение." Важно е също така учителят да застане на нивото на момчетата. Те могат да бъдат доста голям дразнител в клас.

Обичат да говорят глупости,

да разсмиват приятелчетата си, лесно се уморяват и по-трудно се обучават. Затова им е необходимо да изпуснат парата. В противен случай проблемите могат да имат неочаквано големи последици. "В американските университети има 2.5 млн. повече момичета, отколкото момчета. А жените обикновено създават семейство с мъже на тяхното образователно ниво", казва Тайър.

Експертите изглеждат единодушни, че нещо трябва да се направи, но усилията не дават големи резултати. Сега училищните програми са в непрекъсната надпревара да подготвят децата за външното оценяване и са нагъчкани с какви ли не предмети и уроци. Това обаче често означава по-малко време за физическа подготовка и творчески занимания, както и за игри. Усилията във Великобритания да се привлекат мъже за учителската професия пък не дават видими резултати - половината от всички деца между 5 и 11 г. нямат досег с мъже преподаватели. Във времена, когато в цели предградия основният тип домакинство е самотната майка, това е особено тревожно.

Училищните програми не са съобразени с нуждите на момчетата, казва д-р Тони Сюъл, шеф на благотворителната организация Generating Genius, която помага на момчета от рискови групи да открият света на науката. "Ако погледнем точните науки например, сега тези уроци са твърде теоретични и ги отблъскват. Те имат нужда от много повече практичност - да пипнат всичко с ръце", обяснява той.

Идеите за справяне с тези проблеми понякога граничат със скандалното. Психологът Ан Моар например смята, че

децата трябва да се оставят да се бият

"Всички смятат, че това е лошо - казва Моар. - Но ако ограничаваш игрите и безобидните схватки в ранна възраст, е много вероятно децата да проявят агресия, като пораснат. Момчетата обичат да се състезават." В едно училище, включено в нейната програма, вече има часове за боеве в псевдосумо стил. Извън тези спорни практики обаче Моар въвежда и различни техники на обучение за момчета и момичета в един и същи час. Момчетата например сядат на първите чинове, а в междучасията ги занимават с допълнителни физически упражнения, за да изразходят излишната енергия.

За други пък решението вече съществува - еднополовите училища. Греъм Ейбъл е директор на едно такова училище във Великобритания с 1460 палави възпитаници и, разбира се, горещо подкрепя разделението. "Момичетата съзряват много по-рано от момчетата, а колкото по-голяма е разликата във възможностите и зрелостта на децата в една класна стая, толкова по-трудно е да ги учиш качествено", казва Ейбъл. Според него има и съществени разлики в самия начин на усвояване на информация - момчетата мислят много по-визуално, имат нужда от движение. "Идете на която и да е детска площадка и ще заварите момиченцата скупчени заедно над нещо, докато момченцата търчат наоколо с висока скорост. Изглежда, в мозъка на мъжете има нещо, което привлича към движението", обяснява директорът.

Еднополовите училища обаче се възприемат като отживелица дори в общества, свикнали с тази традиция. "Няма данни, че момчетата се справят по-лошо в смесени училища - казва Алис Съливан от Института по образованието. - Много е модно да се твърди, че те имат различни мозъци и се нуждаят от различни похвати на обучение, но съществуват крайно откъслечни доказателства за това". Какво казват самите родители? Повечето нямат нищо против да изпратят дъщеря си в девическо училище, но не са никак склонни да изпратят сина си в мъжка гимназия. "Момчетата имат нужда от момичета, за да ги цивилизоват", казва една майка с трима синове.

В САЩ съществува по-мек вариант на това разделение -

еднополовите паралелки в смесени училища,

пише "Ню Йорк Таймс". Така, докато учителят Майкъл Наполитано звучи като треньор по баскетбол пред своите петокласници в едно училище на Бронкс, то колежката му Ларита Хъдсън в съседната класна стая напява като психотерапевт. И разликата между двамата не е въпрос на характер. 32-годишната Ларита преподава на пълна стая с 11-годишни момиченца, докато 50-годишният Наполитано е изправен пред 23 момчета. По-надолу по коридора има и редови паралелки.

Като разделените класове в това нюйоркско школо, въведени преди година заради сриващия се успех и проблемите с дисциплината, има още най-малко 445 в цялата страна. Повечето от тях са създадени след решение от 2004 г., което позволи на държавните училища да разделят момчетата от момичетата. В САЩ има и 95 еднополови държавни училища, включително 12 в Ню Йорк, които често са обект на критики. Когато обаче децата са разделени само от един коридор, социалните и политическите последици са по-лесни за преглъщане. А и не е за пренебрегване, че за разлика от куп други инициативи за подобряване на училищната система тази е напълно безплатна.

"По-рано момчетата все се перчеха пред момичетата, все се правеха на много cool - казва Самел Литъл, чийто син Гевин е в момчешка паралелка. - Сега не чувам и дума от учителите за лоша дисциплина, а самият Гевин вече не говори само за междучасията, а и за самите уроци". Феминистите обаче не спят. Според Ким Ганди, президент на Националната организация за жените в САЩ, разделението засилва половите стереотипи. "Момче, което никога не е било бито от момиче на тест по алгебра, ще има сериозни проблеми при началник жена", казва Ганди.

Подобряването на дисциплината засега си остава единственият безспорен успех на тези отживели методи. По въпроса за академичния ефект няма достатъчно задълбочени анализи. Някои експерти твърдят, че момичетата вземат повече участие в час в отсъствието на момчета, а момчетата - особено тези от по-бедни семейства, се съсредоточават по-добре без момичетата. Калифорния обаче вече е извървяла този път, за да се върне на изходна позиция. Още през 90-те там бяха разделени децата в 6 гимназии и средни училища, но след няколко години експериментът приключи безславно, а малцина показаха съществено подобрение в успеха си. В Бронкс също смесените паралелки продължават да се представят по-добре от разделените (тук обаче трябва да се има предвид, че в еднополовите паралелки се изпращат основно проблемните деца).

За много хора пък социалните предимства на съвместното обучение на момчета и момичета не подлежат на оспорване и далеч надхвърлят евентуалните му академични недостатъци. Не са малко и тези, които смятат, че проблемът е измислен и просто подхранва индустрията, която вече съществува около разликите между момчета и момичета.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

В международните изследвания, където има участие на наши ученици, България не е по-различна от останалите страни - момчетата се представят по-зле от момичетата. В PISA например, което се провежда на 3 години и оценява компетентности, формирани в обучението по природни науки, българските момчета са постигнали среден резултат от 426 т., а момичетата - 443 точки. В България обаче няма практика резултатите от значими изпити, в които се оценяват компетентностите на голяма част от съответния випуск, да се делят на "момичета" и "момчета". Или поне няма публични данни за това. Например оценките от матурите, от кандидатстването за гимназиите след VII клас и от т.нар. външно оценяване в IV и V клас се сравняват и анализират по региони и видове училища, а не по пол.

В  училището на детето ми също получаваш яка забележка ако решиш да се замерваш със снежни топки в междучасието. Заплашва те изключване. Моят ученик е събрал вече  5 забележки, че говори в редичката подредена в междучасието в коридора. Ако получи 6-та ще последва задържане в къщи за 1 седмица  #Crazy И тук сме заплашени от изключване. Вчера детето носи бележка, продиктувана му от учителката, с която се извинява на друго дете, че го било обидило на "дебело". Бележката издържана в стил "мило мое другарче, искаш ли да бъдем приятели и да си играем" - така над 10 изречения. Наказаха го миналата година, защото си правели снежна крепост и се спускали по нея пързаляйки се в двора на училището - било опасно  Thinking

 Отдавна, момичето ми като беше в 3-ти клас се катереше по дърветета  Laughing, което беше предизвикало страхотен уплах и привикване на родителите. Как е при вас и доволни ли сте от тези мерки за сигурност ? Ако имате момчета как реагирате на тези ограчения ?

# 1 20 март 2009, 03:00 ч.
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 099
Имам момиче, но пък миналата година работих в училище. Тези от Таймс със статистиките май само търсят оправдание за това, което се случва в английските училища. И теб от 4-годишен/а да те третират като "овца от стадото" и 6,5 часа да изкарваш в училише, в което всичко е само правила и ти накрая не само момче, но и момиче да си пак ще изкрейзиш.
Тук часовете са 50 мин. 10 мин. междучасие задължително навън в студ и мраз, обяд и почивка в двора за час и половина и следобед пак същото. Ами не издържат децата. А учителите, с тези непрекъснати бележки прехвърлят всичко в ръцете на родителите.
За мен това не са мерки за  сигурност, а несправяне със ситуацията от страна на учителите.

# 2 20 март 2009, 03:14 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
много искам да се изкажа, защото училищата, образователните системи и техните варианти са една от двете ми любими теми, но не мога, защото честно казано не разбирам въпроса  newsm78... за палавите деца и начина, по който се отнасят с тях в училище? за мнението ни за еднополовите училища? за методите на дисциплина в училищата?

# 3 20 март 2009, 03:37 ч.
  • Мнения: 871
Въпросът, който искам да повдигна е за строгостта на дисциплината в училище, а не за палавите деца, защото изискванията се прилагат в случаи, в които в никакъв случай не мога да се съглася, че не е нормално да се прави (замерване със снежни топки и говорене в коридора през междучасието). По-живите  и нормални деца са третирани като хиперактивни и тъпкани с медикаменти, за да им убиват желанието за живот, защото така е най-удобно за възрастните им възпитатели.

# 4 20 март 2009, 03:44 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
тогава за съжаление не мога да се включа, защото страдам по-скоро от липсата на дисциплина в местните училища, не от прекалената и строгост. което разбира се не означава, че тукашната система не подпомага всеотдайно фармацевтичните компании в борбата им за налагане повсеместна употреба на риталина, но това става без предварителни опити за налагане са каквато и да е дисциплина.

# 5 20 март 2009, 06:11 ч.
  • Мнения: 1 169
greendream ти къде живееш, че не помня? Остарявам  вече Laughing

Значи 5 бележки...за говорене в строя или за бой в строя. Аз тук нямам такова наблюдение. Да, не им разрешават да се маризят като животни и 100% ще те привикат в у-ще, ако стане бой.
Аз имам момиче и момче и виждам медала от двете му страни.
Какво имаш предвид- "Училището е направено за момичета. А момчетата?"?
Моите деца са от кротките (НИКОГА не са употребявали и не употребяват медикаменти), не се бият, но са били бити. Ами, ще кажа, че съм благодарна на тази НЕмомчешка система, че е спирала побойниците на време. Като се сетя в БГ в градината и после в у-ще  ooooh! бойно поле.
Да се върна пак към въпроса ти- ученикът ти е доста палав и ще да е сгафил доста (ако си в САЩ). Тук за говорене не дават дитеншън и не изключват от у-ще.
Да ти е жив и здрав!

# 6 20 март 2009, 13:47 ч.
  • Мнения: 3 367
Аз лично намирам дисциплината тук за по-скоро липсваща отколкото доминираща,.затова и записахме децата в немско у-ще,с клас стани-клас мирно и пр.
Работя в сферата на медикаментите/диагнозите и имам по-специална позиция за общоцаруващото мнение че се предписват без брой и чет,но като цяло-без родител не става,добре е да помислим ние къде бъркаме вместо да двигаме ръце и да виним системата.
Последно-в прискула на ния има правило да не се тича по коридора(деца 3-5 които както знаем не ходят,а търчат).Стори ми се ужасно идиотско,питах, говорихме и  разбах че има поне 3 причини за налагането му. Ще ми се да вярвам че горното важи и за правилата във вашето у-ще.

# 7 20 март 2009, 13:52 ч.
  • Мнения: 871
Варнхорн, в Квебек живея  Simple Smile само че не ми харесва да си го сложа в профила - грозно ми стои  Laughing

аз също имам момиче и момче и бих казала, че са си послушни деца - нито са побойници, нито хиперактивни  Stop

извинявам се за заглавието, статията ми се стори интересна, защото сравнява училищни модели в Европа и Америка, затова и я взех 1 към 1, за да повдигна въпроса.

Бг училището и на мен ми е черно - момичето ми завърши първи клас там и още се чудя, че успя да оцелее без сериозни телесни "повреди", което не беше случая с много от децата в класа й. Даже едно момиченце беше бутнато през междучасието още нямаше 1 месец в училище и престоя два месеца в Пирогов с мозъчно сътресение  #2gunfire #Crazy Благодарение на този случай събраха родителите, направиха ни среща и ни уведомиха, че в училище учителите не са пазители на децата, те осигуряват образованието им, а ние възпитанието. Т.е. те не са отговорни за възпитанието на децата в училище. Подписахме и декларация в този смисъл.

Тукашната страна на медала е малко точно обратното: възпитанието е превзето от училището и понякога даже и родителите са поучавани как да се грижат за децата си  Thinking

# 8 20 март 2009, 13:58 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: greendream в пт, 20 мар 2009, 03:37
Въпросът, който искам да повдигна е за строгостта на дисциплината в училище, а не за палавите деца, защото изискванията се прилагат в случаи, в които в никакъв случай не мога да се съглася, че не е нормално да се прави (замерване със снежни топки и говорене в коридора през междучасието). По-живите  и нормални деца са третирани като хиперактивни и тъпкани с медикаменти, за да им убиват желанието за живот, защото така е най-удобно за възрастните им възпитатели.
Лично аз проблем с дисциплината не виждам, въпреки че имам момче вече на 12 години. Започна училище на 4 и половина, сега е първа година в secondary school. Мисля, че в началното дисциплината беше много по на ниво, сега в това хаосът е по-голям, но и на учителите не им е лесно да се справят с деца с бушуващи хормони  Crazy
Да ти обясня, защо е забранено замерване със снежни топки. Защото има деца, които в снега слагат камъни и лед и така замерват приятелчетата си. Не си ли попадала на такива деца в училище?! Много боли като те ударят с такава топка, а не дай си Боже да уцелят слепоочие или някое друго по-слабо място.
В коридора, по време на междучасие, може да се говори, но не да се тича и вика. Даже и само да говорят децата пак е много шумно, но ако се позволи викането става страшно. Това уморява и изнервя допълнително децата. Не се тича заради безопасност, коридорите са прекалено тесни за маневриране при по-висока скорост. В началното училище на сина едно дете се било затичало така, спънало се в крака на друго, бам на земята, линейки, болници, скенери на главата... Явно не ти се е случвало и затова не можеш да осъзнаеш опасността. Тази дисциплина е направена не да ти тормозят детето, а за да е то на едно безопасно място и ти да не се притесняваш сутрин, като го оставиш, в какъв вид ще го прибереш следобяд  Rolling Eyes

Синът ми се е бил, говорил в час, тичал по коридори, играл агресивно футбол и наказания е имал за това, виновен е, трябва да се спазват правилата. Последно го бяха наказали, защото беше обул по погрешка маратонките, вместо черните ученически обувки. Това ми дойде малко в повече, но като съм записала детето в това училище, съм се съгласила на техните правила, а това е едно от правилата  Rolling Eyes

Между другото има училища само за момичета и само за момчета. Точно вчера слушах едно предаване, правили изследвания в момичешки училища и установили, че в такава среда те много по-добре се справят с учението, от колкото ако има момчета в класа. Мисля същото важи и за момчешките, поне като им гледам резултатите от изпитите. Замисляла ли си се за подобен вариант? Но и там държат на дисциплината.

А това, да се обижда друго дете на дебело, черно, бяло и тн. е просто недопустимо. Аз лично бих накарала сина да препише още няколко пъти бележката от училището. Не е важен външния вид, а човекът срещу теб. Като не ти харесва, не контактувай с него, защо е необходимо да бъде обиждан?! Ако твоето дете го обидят по подобен начин, как би се чувствало и замисляла ли си се, как би се отразило на самочувствието му?!

За по агресивните и буини деца си има специален подход, в който обаче активно трябва да се включат и родителите. Синът ми имаше такъв съученик и приятел за известно време. Не само детето, но и майка му посещаваха специални класове, където го учеха, как да владее агресията си в моменти на разочарование. Например, неговият отбор губи мача и той скача да бие дете от противниковия отбор  ooooh! Той казва, еди коя си игра е хубава, синът отвръща, че не я харесва, предпочита друга и за това получава юмрук или ритник. Определено след година работа, се забелязваше разлика в поведението на детето  Peace

# 9 20 март 2009, 14:07 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Между другото и аз мисля така  Laughing
Цитат
Какво казват самите родители? Повечето нямат нищо против да изпратят дъщеря си в девическо училище, но не са никак склонни да изпратят сина си в мъжка гимназия. "Момчетата имат нужда от момичета, за да ги цивилизоват", казва една майка с трима синове.

# 10 20 март 2009, 15:01 ч.
  • Мнения: 1 169
Цитат на: anette1104 в пт, 20 мар 2009, 13:47
Аз лично намирам дисциплината тук за по-скоро липсваща отколкото доминираща,.затова и записахме децата в немско у-ще,с клас стани-клас мирно и пр.
Работя в сферата на медикаментите/диагнозите и имам по-специална позиция за общоцаруващото мнение че се предписват без брой и чет,но като цяло-без родител не става,добре е да помислим ние къде бъркаме вместо да двигаме ръце и да виним системата.
Последно-в прискула на ния има правило да не се тича по коридора(деца 3-5 които както знаем не ходят,а търчат).Стори ми се ужасно идиотско,питах, говорихме и  разбах че има поне 3 причини за налагането му. Ще ми се да вярвам че горното важи и за правилата във вашето у-ще.

 Peace Анет ще те допълня (ако при вас е така), също не е позволено да се ходи по средата на коридора- само от ляво или дясно. Средата е за учителите.
Аз виждам нещата така: Децата ми са там по- голямата част от деня- ДИСЦИПЛИНА му е майката, за да мога аз да дишам спокойно.

# 11 20 март 2009, 15:28 ч.
  • Мнения: 3 491
Цитат на: greendream в пт, 20 мар 2009, 01:21

 Отдавна, момичето ми като беше в 3-ти клас се катереше по дърветета  Laughing, което беше предизвикало страхотен уплах и привикване на родителите. Как е при вас и доволни ли сте от тези мерки за сигурност ? Ако имате момчета как реагирате на тези ограчения ?
Компенсираме в извънучилищно време, доколкото можем. Аз имам две момчета в начално училище, не мога да кажа, че имат проблем с дисциплината, нито че училището като цяло има проблем с дисциплината. Но разбирам основанията на училището да се презастрахова, все пак трябва да угоди на всички.
Имат например прекрасно устроен училищен двор, но на част от съоръженията предучилищната и първи клас не се допускат по съображения за сигурност. Малкият беше тръгнал в началото да се катери, защото съм го водила там да играе в извънучилищно време, направили му забележка, разбрахме се, че в училище не може, но с мама и тати може (и учителката мислеше така), и се оправи работата.
Не мисля, че момчетата трябва тотално да бъдат лишавани от това, което е тяхно право - да имат чувство за авантюра и да познават тръпката на риска, най-малкото пък да се чувстват криминални субекти, защото им се катери по дървета, върви им се по парапети, играе им се със сняг или им се говори по някоя и друга глупост. Но всичко това според мястото си. Нашата работа като родители е да преценяваме кое къде може и да им създаваме усет за ситуациите.
Има една симпатична момчешка книга по повода, "The dangerous book for boys":
http://www.amazon.com/Dangerous-Book-Boys-Conn-Iggulden/dp/00612 … 554795&sr=1-1
Действа вдъхновяващо по въпроса как да се постигне баланс. Simple Smile
Поне клипчето към книгата си струва да се изгледа,  много е свежо.

# 12 20 март 2009, 15:48 ч.
  • Мнения: 7 837
Миналата година пак имаше дискусии, покрай няколко случая в различни щати на отстранени от училище за няколко дни, деца от киндергардън, първи и втори клас, заради игри, имитиращи стрелба с пръсти, полицаи и крадци и подобни.
Още ми е странно това. Да не говорим, че дете на 8-9 г. може и да го разбере това правило, но да наказват 5-годишни...
Миналата седмица позната ми сподели, че момчето й, което е в първи клас, е получило писмена забележка и е стоял в нещо като тайм аут, защото като чели подред, той не следял, докъде са стигнали.
Чак догодина ще имам ученик и нямам лични впечатления. Но пък, леко вече започвам да се плаша.

п.п. Един случайме коментирахме преди време в щатската тема, пак за киндергардън и две деца, които се целунали или нещо подобно. Момченцето, май си имаше проблеми тогава... Rolling Eyes Всеки пък, когато едно момиченце от групата на  Самуил, тръгва да го прегръща за довиждане, се сещам за този случай и леко изтръпвам.

Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 15:57 от Кейси

# 13 20 март 2009, 16:29 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: блажка в пт, 20 мар 2009, 15:28
Компенсираме в извънучилищно време, доколкото можем.

и ние  Laughing
тренира хокей - там побоят е регламентиран  Joy Joy

# 14 20 март 2009, 16:42 ч.
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Цитат на: Merry в пт, 20 мар 2009, 13:58
......
 Тази дисциплина е направена не да ти тормозят детето, а за да е то на едно безопасно място и ти да не се притесняваш сутрин, като го оставиш, в какъв вид ще го прибереш следобяд  Rolling Eyes
......


АбсолЮтно подкрепям написаното от Мери. Peace

Много ми хареса и това,което е написала Блажка

Цитат на: блажка в пт, 20 мар 2009, 15:28


 Не мисля, че момчетата трябва тотално да бъдат лишавани от това, което е тяхно право - да имат чувство за авантюра и да познават тръпката на риска, най-малкото пък да се чувстват криминални субекти, защото им се катери по дървета, върви им се по парапети, играе им се със сняг или им се говори по някоя и друга глупост. Но всичко това според мястото си. Нашата работа като родители е да преценяваме кое къде може и да им създаваме усет за ситуациите.
Има една симпатична момчешка книга по повода, "The dangerous book for boys":
http://www.amazon.com/Dangerous-Book-Boys-Conn-Iggulden/dp/00612 … 554795&sr=1-1
Действа вдъхновяващо по въпроса как да се постигне баланс. Simple Smile
Поне клипчето към книгата си струва да се изгледа,  много е свежо.


Мнението ми се припокрива изцяло с тези две изказвамия.  Peace

Клип4ето наистина е много свежо,Блажка. Party

# 15 20 март 2009, 17:01 ч.
  • Мнения: 1 049
 Тази дисциплина е направена не да ти тормозят детето, а за да е то на едно безопасно място и ти да не се притесняваш сутрин, като го оставиш, в какъв вид ще го прибереш следобяд  Rolling Eyes
.
Много добре казано.  Peace
Зависи и от учителките, дали успяват да ги държат мирни, но и те не са звероукротители. Peace
 В класа на сина ми са 9 момчета и 5 момичета. В момента имаме проблемни деца /не е  само едно дете,  не са само момчетата/, които редовно пречат на другите в часовете.  Peace Не успяват да стоят мирни повече от 1 час. Майките през ден ходят да ги прибират по- рано, защото учителките не успяват да ги "укротят" / и това не е решение на проблема, но за съжаление е така/.  Peace
Моят син отказва да играе със съучениците си и ходи да играе с децата от  по- горните класове. Tired ooooh!

# 16 20 март 2009, 18:22 ч.
  • Мнения: 868
Ами има много литература по въпроса (не ми се прави тука съмъри), че момчетата и момичетата, като цяло, се развиват различно, особено в ранните училищни години.  В още по-ранна възраст, има дори неврологични разлики при развитието (при момичета връзки между неврони се създават по-рано и в повече, в много опростен превод). Има доста статии в Северна Америка за това, че момичетата имат редица предимства в училище, поне първите години.  Та, да, бих се съгласила, че типът училище, което познавам тука, поне в началото favors момичета.

Що се отнася до медикаменти, мисля, че репутацията на Риталин и подобни отдавна не е безпроблемна;  родителите, а и по-новото поколение психиатри се информират за странични ефекти много по-сериозно отколкото преди 10-15 години, и са доста по-внимателни в употребата им. Но, да, факт е, че се предписват повече на момчета.  Факт е още, че поп и професионална литература са наводнени със заглавия като как да контролираме ADD по естествени начини, без медикаменти (статистиките още показват, че момчетата са диагнозирани с АДД по-често от момичетата; дали наистина го имат, е друг въпрос).

От друга страна, много статии напоследък показват, че момчетата не са най-големите bullies в училище вече, и че тая роля е при момичетата. Те, обаче, имат други, по-малко шумни начини за bullying, но с не по-малки последствия.

В нашия прискул имат много правила. Поне аз знам, че отстраниха 2 момчета след оплаквания на родители за сравнително дребни провинения.







# 17 20 март 2009, 18:32 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: greendream в пт, 20 мар 2009, 01:21
И ситуацията, изглежда, се влошава. В Америка се изключват 4 пъти повече момчета, отколкото момичета. Основно за тях се изписват медикаменти за съсредоточаване. На тях се пада лъвският пай от тройките и четворките. Най-често те отпадат от училище. И понастоящем само 43% от студентите в САЩ са мъже. Подобно е положението и във Великобритания - 53% от момичетата имат само оценки между 4 и 6 по всички предмети, докато при момчетата този дял е 44%. В Топ 20 на училищата по успех 14 са девически. Други изследвания показват, че при момичетата има по-голяма вероятност да продължат в университет от момчетата (7% разлика, която се очаква да се увеличи). Момчетата имат неоспоримо предимство в една статистика на Острова - представляват 79% от децата, изхвърлени от училище.

заслужава си да се замислим къде се крие проблема - нашите деца не ще бъдат винаги на 5 - 10 години, а ще станат и тийнейджъри ...
според статистиката в Квебек 75 % от  момчетата - тийнейджъри не завършват средно образование ... според статията това не е така само при нас  Thinking

# 18 20 март 2009, 18:42 ч.
  • Мнения: 3 491
Pixie, ами аз съм доброволствала в класовете в началното училище и при двете деца, даже след 40 минути отивам пак. Не съм видяла някакво преимущество на момичетата, даже обратното - в класа на едното дете със сигурност по-будните и справящите се с училището са сред момчетата.
Според специалистите, на които аз съм попадала, момчетата изоставали по-нагоре поради изброените от тебе причини. Не знам, а и честно казано, на този етап не искам да се натоварвам с това.
По въпроса за АДД -  имаме в квартала такова дете, не знам дали пие лекарства, майката е казвала, че има АДД. Не можело да кротува, не можело да слуша, и толкоз. Не че от страна на семейството съм виждала особен стремеж за отговорност и системна дисциплина ... Но мене детето ме слуша, макар и да ме мрази (защото съм имала правила, пък това лошо).
Та така. Моето мнение е, поне каквото зависи от нас, да го правим.

# 19 20 март 2009, 18:57 ч.
  • Мнения: 871
АДД = хиперактивност ли ?

2ма близнаци - момче и момиче - едни от най-добрите приятели на детето ми от години, пият риталин от 5 годишна възраст. Според мен и 2та са страшно кротки, възпитани и спокойни деца. Момичето е с доказана дислексия, но не виждам връзката с хиперактивността ... По-скоро моите са диваци отколкото тези 2-та - проблемни и буйни деца! Само здравословни проблеми ще им създадат с тези лекарства  Sad

# 20 20 март 2009, 19:06 ч.
  • Мнения: 868
Блажка, нищо не е черно и бяло. Говоря за тенденции.

 Разликите при момчетата и момичетата са най-вече в ранното им развитие; след това избледняват. Моите наблюдения показват, че на ниво прискул, при-К, и К, момичетата, като цяло, са по-добри "at doing school."  Разбира се, има много други фактори. Писала съм в друга тема, че най-важният фактор за успех в училище е родителска намеса.  Социално-икономически фактори са също важни защото, на практика, поне тука, определят къде отиваш на училище.

# 21 20 март 2009, 19:55 ч.
  • Мнения: 7 091
Ще подкрепя Анет в изказването и за лекарствата. Не си мислете, че е толкова просто и лесно да се изпишат лекарства на малко дете, особено лекарства от калибъра на Риталин.  Naughty Може преди години да е било така, но сега вече не е. Имам пред себе си няколко примера, говорили сме и сме коментирали с майките, контрола е изключително строг.

Цитат на: greendream в пт, 20 мар 2009, 18:57
2ма близнаци - момче и момиче - едни от най-добрите приятели на детето ми от години, пият риталин от 5 годишна възраст. Според мен и 2та са страшно кротки, възпитани и спокойни деца. Момичето е с доказана дислексия, но не виждам връзката с хиперактивността ... По-скоро моите са диваци отколкото тези 2-та - проблемни и буйни деца! Само здравословни проблеми ще им създадат с тези лекарства  Sad

Грийндрийм, ти как прецени, че тези 2 деца не се нуждаят от лекарства? Възможно е именно защото си пият лекарствата да са толкова кротки и спокойни! Не мога да си обясня как може някой да съди за подобна ситуация от разстояние, да поставя/премахва диагнози, при положение, че тези деца не си купуват лекарствата в бакалията, а все пак са изписани от лекари, след съответните тестове и прегледи.
Защо наистина има толкова повече случаи на деца, които се нуждаят от медикаменти е тревожен, но далеч не бих го отдала само на вина на лекарите в поставяне на грешни диагнози и злоупотреба. Процентите са достатъчно високи, за да може някой да си позволи злоупотреба от такъв калибър.

Подписвам се под мнението на Блажка, определено това е начина за моето семейство и се стараем да работим по него. И да, смятам че може дори още дисциплина да се наложи в училище и съм твърдо за.
Имам момче и момиче както се вижда и в никакъв случай не мисля, че единия би" загубил" или другия би "спечелил" от положението, което е в момента в училището му.
Правилата са затова, за да се спазват и се отнасят за всички- момичета или  момчета.

# 22 20 март 2009, 21:10 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Определено има разлика в поведението на момчетата и момичетата, както при игра, така и при обучението. Разлика съществува и при мъжете и жените. Това причина ли е да се прилагат различни правила и закони и за нас. Мъжете са по-агресивни шофьори от жените, дали пък правилникът за движение по пътищата да е различен за тях, съобразен с по-високото ниво на тестостерона?! От малки децата се опитваме да ги вкараме в определен шаблон на поведение, така че след това да могат да се впишат безпроблемно в обществото. Дали това е добре или зле е трудно да се каже. Ако започнем да делим децата, редно е да делим и възрастните по пол. Кандидатстваш за една позиция за работа, конкуренцията ти е мъж, критериите на оценяване да са различни, дали ще е обективно едно такова оценяване  Thinking

В Нашите деца имаше една подобна тема, но тя не делеше децата по пол, а по интереси и възможности. Мисля, че е близка до тази като идея. Децата са различни, може ли масовото училище да удовлетвори интересите на различните деца  Thinking Според мен, категорично НЕ! Просто ги няма тези ресурси. Основната отговорност, за задоволяване индивидуалните потребности на детето, се пада на родителите му. Дали ще имат финансите да го обучават в подходящо училище или да му осигурят индивидуално обучение, или сами да се занимават с него, вече зависи от конкретните условия. Не очаквам от едно държавно училище, с класове от по 20-30 деца, да свърши тази работа  Crossing Arms

# 23 21 март 2009, 01:53 ч.
  • Мнения: 7 837
Мисля си, може и наизуст да е, относно всякаквото налагане на дисциплина и правила (като напр. това, да не могат да говорят, когато са строени в редица), дали в един момент извън училище, проявите няма да ескалират с двойна сила, за да се "освободи напрежението". За което обаче, родителите ще си носят вината, защото детето в училише е "перфектно"...
Не ми се смейте, аз не очаквам от системата да ми възпита детето. Но пък, да не му дават и да гъкне или да се врътне в час или да е вечно концентриран, е прекалено пресилено. Особено за деца в началните класове.
И, дали забележките и наказанията, стимулират децата на тази възраст или по-скоро имат обратен ефект... Rolling Eyes

# 24 21 март 2009, 01:57 ч.
  • Мнения: 871
аз пък винаги съм мислела, че началното училище и учителите там играят основно ролята на възпитатели и социализират децата според установената обществена система - това ми беше и главният проблем с българското училище в преход след 1990 г.

# 25 21 март 2009, 01:59 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: Tandoori в пт, 20 мар 2009, 19:55
Ще подкрепя Анет в изказването и за лекарствата. Не си мислете, че е толкова просто и лесно да се изпишат лекарства на малко дете, особено лекарства от калибъра на Риталин.  Naughty Може преди години да е било така, но сега вече не е. Имам пред себе си няколко примера, говорили сме и сме коментирали с майките, контрола е изключително строг.

аз не коментирам колко лесно ги предписват лекарите, за това нямам впечатления, а без лични впечатления рядко си позволявам да правя коментари. но две от учителките на албена в елементари скула ме съветваха и убеждаваха колко добре щяло да бъде за нея ако помоля педиатъра да и даде една дозичка, щяло да и помогне да не се разсейва в клас и да не забравя да си носи домашните. хапченцата направили чудеса за други деца от класовете им, чиито родители се съгласили да им ги дават, не се съмнявали, че и моята дъщеря щяла да има полза от тях.

кейси, извинявай, но примерите ти не се отнасят за дисциплината, а за политиката в училищата.

# 26 21 март 2009, 02:08 ч.
  • Мнения: 7 837
Миз, може и да бъркам понятията, аз ги разбирам като правила, свързани с дисциплината в училище. Училищен правилник не ми е попадал все още пред погледа.  Simple Smile

# 27 21 март 2009, 03:41 ч.
  • Мнения: 7 091
Цитат на: миз в сб, 21 мар 2009, 01:59
аз не коментирам колко лесно ги предписват лекарите, за това нямам впечатления, а без лични впечатления рядко си позволявам да правя коментари. но две от учителките на албена в елементари скула ме съветваха и убеждаваха колко добре щяло да бъде за нея ако помоля педиатъра да и даде една дозичка, щяло да и помогне да не се разсейва в клас и да не забравя да си носи домашните. хапченцата направили чудеса за други деца от класовете им, чиито родители се съгласили да им ги дават, не се съмнявали, че и моята дъщеря щяла да има полза от тях.

Миз, въобще не подлагам под съмнение това, което пишеш, но съм просто втрещена, защото поне тук при нас педиатър въобще не може да изпише такова лекарство, а трябва да се предпише от специалист.  #Crazy
Аз коментирах на базата на впечатленията от няколко деца, които познавам, които вземат подобни медикаменти и съм коментирала с майките, плюс познавам и special ed учителката на едното.
Дано наистина да не е така на друго място, защото това, което пишеш е просто страшно.  ooooh!

# 28 21 март 2009, 04:03 ч.
  • Мнения: 1 199
Аз живея в Квебек и мен положението тук напълно ме удовлетворява, дори съм страшно щастлива че децата ми растат тук, а не в България. Навремето съм чела литература по въпроса за формите на насилие в училището. Оказа се че 15 % от децата в училище са въвлечени в intimidate-ване - или като жертви, или като извършители. Не знам точно как да го преведа на български, това включва както побой, така и подигравки, които изобщо, ама изобщо не са за подценяване като метод за тормоз. Много от жертвите на тормоз не казвали на никой за това от страх че ако "насилниците" разберат че са се оплаквали, ще започнат да ги тормозят повече. Част от жертвите на този тормоз прибягват до самоубийство. Някои и правят масови убийства, не знам дали пооследното в Германия не е на подобна основа, извършителите им обикновено също са били малтретирани в училище. Гледах веднъж по телевизията за едно 15-годишно момиче, което беше станало анорексичка, след като видяло името си на второ място в списък на дебеланите на класа, съставен от съученичките й. Така че според мен да наречеш съученик "дебел" изобщо не е нещо невинно и към това трябва да има нулева толерантност. Ако един обиди едно дете заради външния му вид и ако детето е по-стеснително, останалите усещат от реакцията му че е подходяща жертва на тормоз, стадният инстинкт се задейства и се започват групови подигравки от страна на няколко да ги наречем "по-буйни", или агресивни деца. Какво става в душата на това дете, ако не можете да си го представите, няма смисъл да ви обяснявам. На мен дори просто една забележка за обида за външния вид ми се струва меко наказание. Всъщност смисълът е да се въвлече и семейството, за да има по-добър ефект от възпитателната мярка. Така или иначе тук мерки се взимат, естествено за това жертвата първо трябва да "проговори" (обикновено този тормоз се извършва извън полезрението на учителите). От друга страна съм чела теми в този форум на майки на тормозени в бг училища деца и ми се е късало сърцето, защото майките са абсолютно безсилни да помогнат на децата си. Просто системата там не позволява насилието да се ограничи, пък обикновено и липсва достатъчно желание от страна на директори и учители. Така че за мен и в това отношение се разбира че Канада е една цивилизована държава, където децата от малки се учат че живеят в общество което не се управлява от законите на джунглата и че и слабите, и стеснителните, и дебелите, и различните имат право да бъдат уважавани.

Последна редакция: сб, 21 мар 2009, 04:19 от heureuse

# 29 21 март 2009, 07:11 ч.
  • Мнения: 1 199
Не мога да повярвам че Гугъл-а го изплю това след 3 години!

http://www.usatoday.com/news/health/2006-05-01-adult-antipsychotics-kids_x.htm

Ако прочетете статията, ще видите че мнението че се прекалява с подобни лекарства при децата се застъпва и от специалисти.

Много се надявам за 3 години нещата да са се променили, ама се съмнявам.
Иначе съм съгласна че в определени случаи не може да се мине без медикаментозно лечение на АДД. Синът на приятелка на майка ми имаше такъв проблем когато такава диагноза не се поставяше и въпреки огромните грижи на родителите му, животът му завърши много тъжно. Не говоря просто за буйно дете, а за дете на което му е невъзможно да се концентрира.

# 30 21 март 2009, 12:53 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: Кейси в сб, 21 мар 2009, 01:53
Мисля си, може и наизуст да е, относно всякаквото налагане на дисциплина и правила (като напр. това, да не могат да говорят, когато са строени в редица), дали в един момент извън училище, проявите няма да ескалират с двойна сила, за да се "освободи напрежението". За което обаче, родителите ще си носят вината, защото детето в училише е "перфектно"...
Не ми се смейте, аз не очаквам от системата да ми възпита детето. Но пък, да не му дават и да гъкне или да се врътне в час или да е вечно концентриран, е прекалено пресилено. Особено за деца в началните класове.
И, дали забележките и наказанията, стимулират децата на тази възраст или по-скоро имат обратен ефект... Rolling Eyes
Между другото, скоро учителката на малката, която посещава pre-school, спомена за някакво детенце, което имало толкова лошо поведение в къщи, че родителите се наложило да потърсят помощ от специалист. Тъй като детето нямало проблеми с поведението си в pre-school, а само в къщи, специалистите изкарали доста време при тях, както и в дома на детето, за да видят каква е разликата и какво точно кара детето да е толкова агресивно и неконтролируемо в къщи. За съжаление, повече подробности не спомена, но мен този случай ме впечатли.

Иначе, поне в Англия, но не мисля, че ще е по-различно в Щатите, дисциплината не става толкова строга от раз. До 7 години им се дава много повече свобода, имат повече почивки, през които да изразходват енергия. След 7 години започват да ги ограничават малко повече, тогава започнаха проблемите с дисциплината на моя и първите му наказания  Rolling Eyes Сега в гимназията са още по-строги правилата, но контролът за съжаление не е толкова добър.

greendream, точно това правят учителите в началното училище "учителите там играят основно ролята на възпитатели и социализират децата според установената обществена система ". Това че тази система не толерира агресия и невъзпитано поведение се счита обиждането и викането при определени ситуации, вече е съвсем различна тема  Peace Замисли се, че същите правила, които се спазват от децата, важат и при нас възрастните. Само където ние не получаваме детеншънс и спиране от работа за седмица, а уволнение, глоби, затвор. В работата всички се държим и обличаме по сходен начин, след работа обаче всеки прави това, което му допада, бар, клуб, театър, фитнес  ... или просто си мързелува в къщи пред ТВто или компютъра  Grinning

# 31 21 март 2009, 13:26 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: Merry в сб, 21 мар 2009, 12:53
greendream, точно това правят учителите в началното училище "учителите там играят основно ролята на възпитатели и социализират децата според установената обществена система ". Това че тази система не толерира агресия и невъзпитано поведение се счита обиждането и викането при определени ситуации, вече е съвсем различна тема  Peace Замисли се, че същите правила, които се спазват от децата, важат и при нас възрастните. Само където ние не получаваме детеншънс и спиране от работа за седмица, а уволнение, глоби, затвор. В работата всички се държим и обличаме по сходен начин, след работа обаче всеки прави това, което му допада, бар, клуб, театър, фитнес  ... или просто си мързелува в къщи пред ТВто или компютъра  Grinning

не си прочела предишният ми постинг, където описвах случай от България, където учителите вече не искат да са възпитатели  Peace

Въпреки това, не смятам че е агресия замерване с топки, строене на снежни крепости и пързаляне по бабуни в училищния двор ... същото за катерене по дърветата, приказването (не викането) в коридора по време на междучасие, пипането на определен предмет, до който достъпът на учениците е ограничен и т.н. простотии .

Също така смятам, че от училище до училище и от проблем до проблем с конкретно дете има огромна разлика. Когато на някоя от вас й се случи подобно нещо с децата й ще донесе от 10 кладенеца вода, за да ни докаже, че всъщност не е детето й, а системата ... В повечето случаи не става въпрос за система, а за нервни и некомпетентни педагози. И обикновено всичко си има предистория - не просто че някой е нарекъл друг "дебел" и от това да правим "слон". Преди да го нарекат дебел, той е тормозил редовно в междучасията много деца (ритал ги е подло и скрито, налагал им се е физически в тоалетните и т.н.) и в крайна сметка си го е заслужил! Това не е горката анорексичка от статията на сървайвър  Tired

Само че, ако си спомняте когато вие сте били ученици, едни деца са доносници, а други имат детска чест и си траят (или поне така ги учат родителите им!). Въпрос на изборност кого учителите ще накажат и дали ще видят изобщо от кого се упражнява  реалният тормоз. За мен тукашната система ги учи да бъдат доносници и лицемери защото така е по-удобно на възрастните. Моят син няма да почне да обича дебелото дете, само защото всички вкупом са му казали да напише слъзливо писмо в което го моли за неговото приятелство и "пада на колене" да му иска прошка, че всички в училище го наричат дебел /много силна дума  Simple Smile/. Вие как ще отсъдите кое е истината ? Най-добре се оценява с реални примери от ежедневието на децата ни.

аз уча моите деца да не са клюкари и "портаджии"  bowuu

Последна редакция: сб, 21 мар 2009, 13:41 от greendream

# 32 21 март 2009, 13:52 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 13:26
не си прочела предишният ми постинг, където описвах случай от България, където учителите вече не искат да са възпитатели  Peace

Въпреки това, не смятам че е агресия замерване с топки, строене на снежни крепости и пързаляне по бабуни в училищния двор ... същото за катерене по дърветата, приказването (не викането) в коридора по време на междучасие, пипането на определен предмет, до който достъпът на учениците е ограничен и т.н. простотии .
За българското училище го прочетох, но за там нищо не мога да кажа, нямам опит, а едновремешното училище, което аз съм посещавала определено е различно от това, което децата например в Англия или Щатите посещават. Аз мислех, че говориш за училището, което в момента децата ти посещават и то не е в България  newsm78
И да, агресия не е това, което ти си изброила. Тези неща не са позволени заради Health and safety. Ти в къщи си една на 2 деца, в държавното училище 1 на 20-30, а в междучасията отношението е още по зле, защото на учителите също им се полагат почивки. Постави се на тяхно място и си помисли, как би могла да контролираш толкова деца, пробващи да се покатерят на дърво или замерващи се със снежни топки  Rolling Eyes

# 33 21 март 2009, 14:13 ч.
  • Мнения: 871
Ами замислям се Мери, и това не трябва да бъде за сметка на играта на децата и тяхното нормално общуване ... ние също сме били деца и сме си играли в училищния двор без да е много опасно за здравето и безопастността на другите. Опитват се да ги превърнат в послушни мишки, които да управляват, за да им е по-лесно. Това неминуемо ще се отрази на светогледа на децата и поведението им като възрастни, което в моите очи в по-голямата си част не е положително.

Съгласна съм абсолютно с Кейси  bowuu Според мен, тези случаи на масови убийства от деца /последното преди няколко дни в Германия от 17 годишен ученик в бившото му училище/ на други деца, е вследствие от подтиснатите им емоции в ранна детска възраст. Това е липса на нормален начин да разрешиш проблем в училищната среда, за да се угоди на родителите и учителите - да им е по-спокоен животецът на работа. Нали затова са възпитатели! Не съм сигурна, че в частното училище е по-добре. В нашия случай в класа също са 30 деца.

# 34 21 март 2009, 14:32 ч.
  • Мнения: 7 091
Грийн дрийм, след като имаш толкова тотално различни възгледи за възпитанието на твоето дете с управата на съответното училище, защо просто не преместиш детето в училище, което ще отговаря на твоите изисквания? Това е много по-лесно отколкото да генерализираш каква била системата и как тя накърнявала нормалното развитие на твоето момче.

Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 13:26
Когато на някоя от вас й се случи подобно нещо с децата й ще донесе от 10 кладенеца вода, за да ни докаже, че всъщност не е детето й, а системата ...

Ти правиш абсолютно същото, като носиш в момента от същите 10 кладенеца вода, как твоето дете не е виновно, а системата.

Ние нямам как да знаем какво е конкретно твоето дете и каква е конкретната ситуация, независимо какво ще ни кажеш ти. Ти я пречупваш през призмата си на майка и е нормално. Само мисля, че ако това си мнение го изразяваш пред детето ( а не правиш нищо по въпроса за това проблема система-дете да се разреши) му правиш мечешка услуга, защото то ще има перфектното извинение да не се постарае дори да се аклиматизира към условията, а просто да си прави каквото си иска, защото "и мама така мисли".
Ако идеята ти е била да скочим всички и вкупом да се възмутим как твоето невинно дете е наказано, ами съжалявам, че те разочаровахме.
Който не е доволен от нещо прави постъпки за да го промени, ако не може да го промени търси алтернатива, а не седи да се оплаква как живота е несправедлив.

И само да допълня- имам съученичка, която на 12 години остана инвалид заради падане от дърво, а съм чувала ( не познавам лично) за случаи на деца, които са ослепяли от снежна топка с камък вътре.
За това, дали едно дете( дори и най-големият побойник) трябва да бъде наречено с какъвто и да е епитет, направо не искам да почвам да коментирам. Ти не знаеш защо това дете е такова и какво е преживяло, защо агресията му избива по този начин. Била съм в 4 години в паралелка с 10 проблемни деца и всяко от тях си имаше история. Начина за разрешаване на конфликт с такова дете не е да бъде обиждано и детето ти никак не постъпва по различен начин от това, което е тормозило останалите.
Всеки гледа обаче от собствената си камбанария.  Confused
Нещата не са никога черни и бели както казах, има много, много сиво.

# 35 21 март 2009, 14:33 ч.
  • Мнения: 3 367
Психопатия е имало откакто свят светува,болни мозъци и гени,съвсем не е само въпрос на подтиснати емоции,инак единици щяха да са оцелелите на тая земя.
За мен не е "нормално общуване" едно дете да нарича друго "дебело",нито да лъже,за да не е клюкар.
От малкото което съм видяла даже прекалено много "фън" има в у-ще,изобщо не мисля че им липсва игра и нормалност,особено ако следобед се срещат индивидуалните нужди на детето.

# 36 21 март 2009, 14:40 ч.
  • Мнения: 7 837
Цитат на: heureuse в сб, 21 мар 2009, 07:11
Не говоря просто за буйно дете, а за дете на което му е невъзможно да се концентрира.


Като че ли съм засичала реклама из списанията на лекарство за АДД, момиче свири на пиано, текста е от типа - сега й е по-лесно да се концентрира и да развива уменията си.
Аз познавам единични случаи на родители, даващи лекарства и всичко е тръгнало от разговори в училище, относно невнимаване в час, проблеми с концентрацията и т.н. а не буйни и хиперактивни деца.


Пред очите ми е дете, което е тормозено ежедневно в училище, защото е малко по-различно. Никакви постъпки не са направени от страна на учителка или специалист в училището, независимо че е търсена помощ. Всяко училище е различно, да, но само на повърхността е розово при повечето. И това не е единичен случай, много са такива из училищата. Така че, това ме притеснява повече, отколкото, дали ще забранят на детето ми да тича по коридора.

Искам, след време да кажа, че тукашната система за разрешаване на проблеми, е по-добра от българската. Но примерите около мен, към момента не го потвърждават.

# 37 21 март 2009, 14:40 ч.
  • Мнения: 871
а нормално общуване ли е 10 годишно дете да отиде при учителката и да й се оплаче:

"Моля, другарко, пък той ме ритна /наплю, дръпна за ръкава, натисна до стената, каза ми лоши думички/"?

Тандори, на мен училището ми харесва, защото е с музикален профил и детето свири на цигулка  Peace Не съм задължена да харесвам всичко там, нито всички учители, нито всякакъв вид с анкции. Най-вече, не съм убедена, че като го преместя на друго място няма да попадна на същия робски манталитет  Sick

Децата ви са малки още и не сте попадали на такива ситуации. Страхувате се да не паднат и да не се ударят. Опитът и мнението ви ще се променят с времето   bouquet

# 38 21 март 2009, 14:48 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 14:13
Опитват се да ги превърнат в послушни мишки, които да управляват, за да им е по-лесно. Това неминуемо ще се отрази на светогледа на децата и поведението им като възрастни, което в моите очи в по-голямата си част не е положително.
Съгласна съм с теб. Всяко общество следва определен модел и тези които не го правят са аутсайдери  Rolling Eyes Спомняш ли си Филма на Пинк Флойд и конкретно песента,  Another Brick in the Wall. Пресилено, но актуално  Peace
В частните училища децата са 15-16 на един учител. Пак не е като 2-3, но е и коренно различно от 30. По-добра възможст има да се обърне внимание на индивидуалността.
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 13:26
Само че, ако си спомняте когато вие сте били ученици, едни деца са доносници, а други имат детска чест и си траят (или поне така ги учат родителите им!). Въпрос на изборност кого учителите ще накажат и дали ще видят изобщо от кого се упражнява  реалният тормоз. За мен тукашната система ги учи да бъдат доносници и лицемери защото така е по-удобно на възрастните. Моят син няма да почне да обича дебелото дете, само защото всички вкупом са му казали да напише слъзливо писмо в което го моли за неговото приятелство и "пада на колене" да му иска прошка, че всички в училище го наричат дебел /много силна дума  Simple Smile/. Вие как ще отсъдите кое е истината ? Най-добре се оценява с реални примери от ежедневието на децата ни.

аз уча моите деца да не са клюкари и "портаджии"  bowuu
Има разлика между докладване на проблем и клюкар, портаджия. Границата е трудно различима, целта е да научим децата къде е. Ако съседите ни са шумни, отиваме и правим забележка, един, два пъти. Ако те не се променят, какво следва, да отидем да им счупим уредбата или да докладваме за проблема на съответното място?! Това, което твоето дете е избрало и което ти одобряваш е, да им счупи уредбата.
Не мисли, че защото съм на различно мнение от теб, синът ми не е попадал в подобни ситуации. Точно наскоро моят беше наказан, заради саморазправа и не е за първи път, но е първия път в гимназията. Подложен на тормоз от .... момиче  Laughing Стигнало се до там, че за да се отърве от нея, той размятал чантата и я ударил, съответно учителят реагира на видяното. Ами грешно е постъпил моят и му го казах, не това е начина, да удря момиче, защото тя е харесала да се върти около него и да му досажда. Саморазправата се наказва. Ако си решил да стигнеш до там, трябва да си готов да поемеш и наказанието  Peace Съответно синът е обяснил ситуацията, извинил се за реакцията. На момичето също е била направена забележка, сега спазвали дистанция  Laughing

# 39 21 март 2009, 15:02 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Аз искам моите деца, момче или момиче, да се впишат безпроблемно в обществото, но да запазят индивидуалността си и да я проявяват в подходящия момент. За вписването в обществото на помощ ми идва училището, за индивидуалността вече основната тежест пада на мен и баща му.

# 40 21 март 2009, 15:12 ч.
  • Мнения: 7 091
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 14:40
Тандори, на мен училището ми харесва, защото е с музикален профил и детето свири на цигулка  Peace Не съм задължена да харесвам всичко там, нито всички учители, нито всякакъв вид с анкции. Най-вече, не съм убедена, че като го преместя на друго място няма да попадна на същия робски манталитет  Sick

Децата ви са малки още и не сте попадали на такива ситуации. Страхувате се да не паднат и да не се ударят. Опитът и мнението ви ще се променят с времето   bouquet

Как е възможно да харесваш място, където на детето ти му се пречи да се развива?! Това е просто извън способностите ми да го възприема, съжалявам.
 Ако мнението ти е такова, каквото по-нагоре си писала, просто не разбирам как би могла да оставиш детето си някъде, където си убедена, че ще направят от него нещо, което ти ненавиждаш- там какво беше, доносник, лъжец и не знам си какво.
Ти хем възприемаш примиренческата позиция " то навсякъде е такова" без да имаш въобще идея дали е така, хем се оплакваш.
Затова хората са мислещи същества и имат свободен избор, за да го упражняват като им се налага.

Изводите и мненията ми са съставени на база моя личен опит( вкл при работа с проблеми деца) и имането на малки деца( които между другото от 2 години ходят на училище и имам 2.5 години опит с образователната система тук, заради естеството на работа със сина ми) няма абсолютно никакво отношение към този факт.

И само да допълня, има един много хубав израз: Everything is fun and games, until someone loses an eye.  Убедена съм обаче, че ако това се случи на теб, твоят опит и мнение много бързо ще се променят както ти казваш, не мислиш ли?

Цитат на: Merry в сб, 21 мар 2009, 15:02
Аз искам моите деца, момче или момиче, да се впишат безпроблемно в обществото, но да запазят индивидуалността си и да я проявяват в подходящия момент. За вписването в обществото на помощ ми идва училището, за индивидуалността вече основната тежест пада на мен и баща му.

Мери, абсолютно подкрепям написаното от теб!



# 41 21 март 2009, 15:21 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 13:26

 И обикновено всичко си има предистория - не просто че някой е нарекъл друг "дебел" и от това да правим "слон". Преди да го нарекат дебел, той е тормозил редовно в междучасията много деца (ритал ги е подло и скрито, налагал им се е физически в тоалетните и т.н.) и в крайна сметка си го е заслужил! Това не е горката анорексичка от статията на сървайвър  Tired

Само че, ако си спомняте когато вие сте били ученици, едни деца са доносници, а други имат детска чест и си траят (или поне така ги учат родителите им!). Въпрос на изборност кого учителите ще накажат и дали ще видят изобщо от кого се упражнява  реалният тормоз. За мен тукашната система ги учи да бъдат доносници и лицемери защото така е по-удобно на възрастните. Моят син няма да почне да обича дебелото дете, само защото всички вкупом са му казали да напише слъзливо писмо в което го моли за неговото приятелство и "пада на колене" да му иска прошка, че всички в училище го наричат дебел /много силна дума  Simple Smile/. Вие как ще отсъдите кое е истината ? Най-добре се оценява с реални примери от ежедневието на децата ни.

аз уча моите деца да не са клюкари и "портаджии"  bowuu

Такива думи ме оставят безмълвна. "Обикновено" ако обидиш някого на външния му вид, той си го е заслужил, защото преди това е бил агресивен...
А не е зле и да научиш децата си и да не обиждат другите, особено на външен вид и на раазличност. Не можеш да си представиш каква травма може да остави това у жертвите. Това от личен опит го казвам.

Последна редакция: сб, 21 мар 2009, 15:31 от heureuse

# 42 21 март 2009, 15:30 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 14:40
а нормално общуване ли е 10 годишно дете да отиде при учителката и да й се оплаче:

"Моля, другарко, пък той ме ритна /наплю, дръпна за ръкава, натисна до стената, каза ми лоши думички/"?

Ама как ще е нормално, нормалното е като ти те ритне той, ти да му счупиш главата, като те наплюе, ти да го наплюеш два пъти, като ти каже "дебел", ти да му кажеш "хърбав". Това са нормалните балкански нрави, които и 10-годишните деца трябва да са усвоили. Ето при такива нрави виреят най-добре агресивните типове.

# 43 21 март 2009, 15:34 ч.
  • Мнения: 7 091
Цитат на: heureuse в сб, 21 мар 2009, 15:30
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 14:40
а нормално общуване ли е 10 годишно дете да отиде при учителката и да й се оплаче:

"Моля, другарко, пък той ме ритна /наплю, дръпна за ръкава, натисна до стената, каза ми лоши думички/"?

Ама как ще е нормално, нормалното е като ти те ритне той, ти да му счупиш главата, като те наплюе, ти да го наплюеш два пъти, като ти каже "дебел", ти да му кажеш "хърбав". Това са нормалните балкански нрави, които и 10-годишните деца трябва да са усвоили. Ето при такива нрави виреят най-добре агресивните типове.

Вече си мислех, че само на мен ми е направило впечатление това изказване, но нали аз имам малки деца, мнението ми не е меродавно.  Rolling Eyes
Heureuse, колко са големи твоите ако не е тайна?

# 44 21 март 2009, 17:07 ч.
  • Мнения: 1 199
Тандури, моите деца са с много голяма разлика, от едногодишно до пълнолетно Simple Smile Но дори да нямах деца, такова изказване щеше да ми направи впечатление. Както аз като дете съм била жертва на физическо и вербално насилие, така и едно от децата ми е било тук в Канада и съм много навътре за съжаление в тези въпроси (между другото, за разлика от мнението на Грийндрийм, типичният профил на тормозеното дете е стеснително и плахо). Аз навремето си трупах синините и обидите докато с насилника попаднахме в различни училища, детето ми в Канада (обиждано между другото точно за това че беше пълно), след като дълго време е мълчало и се е затваряло в себе си, от страх че като ни каже и реагираме насилниците ще станат по-агресивни, накрая каза когато вече просто не можеше да спре да плаче и ме молеше да му сменя училището. За щастие в Канада получих подкрепата, която в България никога не бих получила, оттогава минаха няколко години, а детето трайно се успокои и отново започна да се радва на живота.
На този балкански начин на мислене - да се утвърждава саморазправата като начин на регулиране на отношенията, според мен до голяма степен се дължи мутризацията на България. Господството на юмручното право. За съжаление това го внушават на децата от най-невръстна възраст. "Като те ударят, удари и ти" Tired Никога не можах да кажа такова нещо на децата си като ги гледах в България, въпреки че бях наясно че с такова възпитание ще им бъде трудно там. Сега, особено четейки тази тема, много, ама много оценявам това че децата ми растат в Канада, а не в България. Grinning

# 45 21 март 2009, 21:09 ч.
  • Мнения: 871
 Simple Smile  няма нужда да се караме   bouquet

и аз съм доволна, че дори и в Канада мога да възпитавам децата си по български обичай: "Когато те ударят - удари, а не си подлагай и другата буза!"  Wink

според мен, типът възпитане на heureuse е дал типът стеснително и срамежливо дете, което е идеален обект за подигравки и тормоз от страна на децата.  Peace

Последна редакция: сб, 21 мар 2009, 21:14 от greendream

# 46 21 март 2009, 23:43 ч.
  • Мнения: 1 199
Heureuse има цели 3 деца и не всички са стеснителни (това е преди всичко природа), и не всички са били обект на тормоз от страна на други деца, въпреки че всички са били възпитавани в духа "Дори да те ударят, недей да отвръщаш. Не е това начинът".  И между другото в едно общество като канадското, в което саморазправата не се толерира, стеснителният човек може да живее съвсем нормално. Само трябва да се научи да си търси правата. Проблемът е ако живее в България, или движи много в българска общност в чужбина Grinning

# 47 21 март 2009, 23:45 ч.
  • Мнения: 871
heureuse, започна в 3 род ед.ч  Joy Joy другите ти деца момчета ли са или са момичета  Wink
нали не броиш бебо на 1 година  newsm78 Природата се поощрява от родителското възпитание и мироглед  Peace

между другото, моето семейство е едно от малкото, което е твърде далеч от бг общност и "движението" в нея не й е присъщо поради ред причини.

"стеснителен" човек, който си търси правата - това не ми върви едно с друго  newsm78

Последна редакция: сб, 21 мар 2009, 23:51 от greendream

# 48 21 март 2009, 23:52 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 21:09
Simple Smile  няма нужда да се караме   bouquet

и аз съм доволна, че дори и в Канада мога да възпитавам децата си по български обичай: "Когато те ударят - удари, а не си подлагай и другата буза!"  Wink
В никакъв случай не се караме, просто споделяме гледни точки.
Ако си на този принцип и учиш детето си на него, бъди готова за още повече проблеми от страна на училището. Политиката им е такава, че не толерират това поведение. Същото важи и за обществото като цяло.
Моят син е по-голям от твоя, уча го на друго, да избягва конфликтните ситуации и да докладва на учител, ако излезе извън контрол ситуацията, въпреки това виждаш, пак си имам изненади с него  Rolling Eyes

# 49 22 март 2009, 00:04 ч.
  • Мнения: 871
вижте сега, не става въпрос за някаква моя персонална ситуация - аз се опитах да коментирам статията, която ме впечатли и допълних някои персонални детайли, които съм срещала в нашия живот. Моите деца не са агресивни или проблемни, по принцип изобщо нямам проблеми с училището с някои дребни изключения като случая с "дебелото". Аз даже не получих бележка от училището за случая, но видях слъзливото писмо, продиктувано на детето ми от учителката му, в което се моли на обиденото дете да му стане приятел  Shocked Това ме възмути ужасно много, защото е чисто лицемерие и самото писмо не е излязло след искренно разкаяние, а е в резултат от възпитателен натиск. Ако случайно не бях мярнала писмото, нямаше да стане и дума за това в къщи, нямаше да мога да споделя с детето си, че не одобрявам да обижда по този начин децата, които не харесва.

Предлагам ви да дискутирате принципно нещата, а не персонално, защото тогава се получават проблемите - няма начин да разкажеш цялата си история в няколко изречения във форум и да се разберат детайлите.

# 50 22 март 2009, 13:44 ч.
  • Мнения: 3 367
Az liчно говоря  принципно от началото на темата. Възпитаването в "не-клюкарене" , "посегни ми -и ще те пребия" , нетолерантност, гласно възмущение от реда(който както казах според моя опит е там съвсем не самоцелно) пред децата води до неприятни резултати за мен.У-щето е мини-свят,учи освен на смятане и на редица социални умения,бих бягала надалеч ако децата ми там са учени на горното просто защото тези качества не оцеляват в света на големите за който ние ги подготвяме.
*
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 23:45
"стеснителен" човек, който си търси правата - това не ми върви едно с друго  newsm78
това за мен е показателно че гледаме от много различни камбанарии,какво пречи на всеки един вид човек да си търси правата?

# 51 22 март 2009, 16:27 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Моето мнение автоматично би било дисквалифицирано от дискусията, защото не съм родител, но бих искала да попитам нещо във връзка с "клюкаренето"

Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 13:26
Само че, ако си спомняте когато вие сте били ученици, едни деца са доносници, а други имат детска чест и си траят (или поне така ги учат родителите им!). Въпрос на изборност кого учителите ще накажат и дали ще видят изобщо от кого се упражнява  реалният тормоз. За мен тукашната система ги учи да бъдат доносници и лицемери защото така е по-удобно на възрастните. Моят син няма да почне да обича дебелото дете, само защото всички вкупом са му казали да напише слъзливо писмо в което го моли за неговото приятелство и "пада на колене" да му иска прошка, че всички в училище го наричат дебел /много силна дума  Simple Smile/. Вие как ще отсъдите кое е истината ? Най-добре се оценява с реални примери от ежедневието на децата ни.

аз уча моите деца да не са клюкари и "портаджии"  bowuu

За какви случаи важи това?
Ако детето бъде тормозено от ученик? А, ако върху него бъде упражнявано друго насилие (т.е. не само вербално)?

И как се очаква (и на каква възраст) то да различава за кое насилие трябва да уведоми възрастен и за кое насилие може да се справя сам? И как ще се научи, знаейки, че да си портаджия е лошо, напр. че при сексуално посегателство трябва да сигнализира?

При децата, както и при възрастните, не си длъжен да обичаш другото дете, но нямаш и право да го обиждаш.
Как се предава това правило?

# 52 22 март 2009, 18:37 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 21:09
Simple Smile  няма нужда да се караме   bouquet

и аз съм доволна, че дори и в Канада мога да възпитавам децата си по български обичай: "Когато те ударят - удари, а не си подлагай и другата буза!"  Wink

Да де, като те ударят - удари, ама ако дойде някой по-голям?
 
За мен казването на учителката не е клюкарене, нито е подлагане на другата буза, а знак, че си знаеш правата и не позволяваш да те тормозят.

# 53 22 март 2009, 23:15 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: greendream в сб, 21 мар 2009, 23:45

"стеснителен" човек, който си търси правата - това не ми върви едно с друго  newsm78

Много добре вървят едно с друго. Просто стеснителният трябва да СЕ НАУЧИ да си търси правата, обикновено с много напрежение, понякога и с цената на тежки житейски уроци, докато на по-отракания това му идва отвътре, че на някои дори им идва отвътре и да нарушават правата на другите. За мен "клеветене" е да обвиниш някого за нещо, което не е извършил.

И още за училището - и аз не мисля че е редно точно в училището, където ограничен брой възрастни се грижат за безопасността на много деца, да се допуска децата да се замерват със снежни топки или да се катерят по дърветата. Не мисля че така може да се гарантира сигурността на децата. Иначе нямам нищо против тези неща, но смятам че трябва да стават под контрола на родителите. За изразходване на енергията и създаване на състезателна тръпка у децата докато са на училище са подходящи спортовете (те си имат правила), ако щеш и бойни изкуства. Друг е въпросът дали спортът, който се предлага в училище, е достатъчен за по-активните деца. Ето в това отношение според мен може още да се желае Peace

# 54 23 март 2009, 18:28 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: heureuse в нд, 22 мар 2009, 23:15
Много добре вървят едно с друго. Просто стеснителният трябва да СЕ НАУЧИ да си търси правата, обикновено с много напрежение, понякога и с цената на тежки житейски уроци, докато на по-отракания това му идва отвътре, че на някои дори им идва отвътре и да нарушават правата на другите. За мен "клеветене" е да обвиниш някого за нещо, което не е извършил.

на стената в коридора на началното училище на децата ми там, където всички минават и няма начин да не видят стои един плакат, който ясно обяснява на децата разликата между клевета и "казване на учител/възрастен". та разликата чисто и просто е в целта - целта на доносникът е да получи внимание и да вкара в беля някой друг. целта на "казването на учител/възрастен" е да се предотврати опасна ситуация, при която някой може да пострада и да се потърси помощ при решаването и.
що се отнася за стеснителния човек и правата му, според мен в общество, в което има ясни ред и правила и всички или почти всички ги спазват, за такъв човек няма никакъв проблем да си търси правата. и ако децата още от училище не бъдат научени, че правилата са важни и трябва да се спазват независимо колкото и глупави ни се струват те, кога ще се научат? ако смяташ, че някое правило е неуместно, потърси начин да го промениш, недей го нарушава. в противен случай обществото се превръща в джунгла.

# 55 23 март 2009, 23:36 ч.
  • Мнения: 871
айде сега с така формулираните термини "клюкарство" и  "предупреждаване на учителя за опасно поведение" да изтълкувате следната всекидневно срещана в училище ситуация:

Дете А рита по крака друго дете Б.
Трябва ли дете Б да отиде при моля другарката и да докладва за тази взривоопасна ситуация.

Глаголът в по-горния пример можете да го заменете с плюя, бута, скубе, изплезва се, залепва дъвка върху чантата му, сваля му шапката и я хвърля на земята, служи си с чуждите моливи и химикалки без да е искал разрешение, предрежда се в редичката, нарича другото дете "глупак" или нещо по-сериозно (а.к.а. "дебел") ...

Какво трябва да направи дете Б в тези случаи  Simple Smile

# 56 23 март 2009, 23:47 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
за това също има модели на поведение, които им дават на децата в училище в случай, че родителите им вече не са ги научили какво да правят в подобни случаи. първото, което трябва да опита дете б е да се разбере с дете а с думи. пък ако не става работата с думи и поведението е регулярно, да, трябва да каже на моля другарката за взривоопасната ситуация, а не да му тегли един шут в задника.

# 57 23 март 2009, 23:54 ч.
  • Мнения: 7 914
Цитат на: heureuse в сб, 21 мар 2009, 17:07

На този балкански начин на мислене - да се утвърждава саморазправата като начин на регулиране на отношенията, според мен до голяма степен се дължи мутризацията на България. Господството на юмручното право. За съжаление това го внушават на децата от най-невръстна възраст. "Като те ударят, удари и ти" Tired Никога не можах да кажа такова нещо на децата си като ги гледах в България, въпреки че бях наясно че с такова възпитание ще им бъде трудно там. Сега, особено четейки тази тема, много, ама много оценявам това че децата ми растат в Канада, а не в България. Grinning
ето това ме потересе най много в БГ... изначалното "право" да набиеш другия  Shocked пък било и само заплахи.. толкова нормално е станало, та чак е потресаващо Rolling Eyes

# 58 23 март 2009, 23:58 ч.
  • Мнения: 871
миз, нашто квебекско училище не е толкоз напреднало с моделите като хамериканското  Wink

За това пък, веднага се сетих друга ситуация: дете А, което е тормозило системно дете Б по горе описания начин с дребни закачки, а дете Б, тъй като не е имало модел не е казало на моля другарката.

Гяволчето А, намислило друг начин да се закачи с дете Б: отива в час при моля другарката и й казва: "моля, другарко, вие знаете ли, че дете Б ме ощипа под чина*?"

*абсолютна лъжа

моля другарката, тъй като не знае каква е истината, въпреки моделите и всички възпитателни методи в действие, написва забележка на дете Б до родителите му ... Как трябва да отвърне дете Б на тази несправедливост ? Наблюденията показват, че дете Б прави точно по същия модел на дете А  Crossing Arms

# 59 24 март 2009, 00:06 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
тук вече дете б трябва да отиде при дете а и да му дръпне един бой, пък да види то с кого си има работа...

може би трябва да изпратите квебекски представители на обмяна на опит в хамериканските училища да понаучат някой и друг модел Simple Smile. бтв, тези модели се очаква от родителите да ги демонстрират на децата си. в училище ги обясняват в случай, че в някое семейство са пропуснали или са представили друг, по-специфичен модел на поведение, като например "като те ударят, ти удряй два пъти", "като те наплюят, ти плюй с повече плюнка", "като ти залепят дъвка на чантата, ти залепи две" и т.н., т.н. и не подценявай чак толкова учителките. имат доста добра представа какво се случва в училище.

# 60 24 март 2009, 00:15 ч.
  • Мнения: 871
 Joy Joy Joy ако попадне на български родители добили икспириънса си в бг училище що бой ще изяде кебекския клюкар, няма да ти казвам  hahaha

иначе, миз, кажи откъде сваляш тези модели и наръчници, да се хващаме за възпитанието, чу уиде коньо у реката  Crazy

Шегата настрана, някои от местните деца много обичат такива подли номерца, в случай че са изолирани от другарчетата си в училище и пробват всячески да станат популярни  Rolling Eyes Не са непознати случаи от моите детски години. Много обичах да гледам филмчета като Васко да Гама от село Рупча или Войната на таралежите - там имаше еххххххххххххххххееееееееее кви модели  bowuu

БТВ, в тукашното начално училище учат "Морал и етика", където предполагам им прилагат някакви модели за които аз не знам, т.е. нямам дотатъчно информация. Днес "бг побойникът" /а.к.а. моят син/ донесе бюлетин /това са оценките за завършилия период/ и по този предмет има 100%  Laughing Laughing

Нали знаете поговорката за съветските слонове, че са най-големите слонове - така хамериканските педагогически модели най-големите модели  Peace

# 61 24 март 2009, 00:28 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: greendream в вт, 24 мар 2009, 00:15
Joy Joy Joy ако попадне на български родители добили икспириънса си в бг училище що бой ще изяде кебекския клюкар, няма да ти казвам  hahaha

иначе, миз, кажи откъде сваляш тези модели и наръчници, да се хващаме за възпитанието, чу уиде коньо у реката  Crazy

Шегата настрана, някои от местните деца много обичат такива подли номерца, в случай че са изолирани от другарчетата си в училище и пробват всячески да станат популярни  Rolling Eyes Не са непознати случаи от моите детски години. Много обичах да гледам филмчета като Васко да Гама от село Рупча или Войната на таралежите - там имаше еххххххххххххххххееееееееее кви модели  bowuu

БТВ, в тукашното начално училище учат "Морал и етика", където предполагам им прилагат някакви модели за които аз не знам, т.е. нямам дотатъчно информация. Днес "бг побойникът" /а.к.а. моят син/ донесе бюлетин /това са оценките за завършилия период/ и по този предмет има 100%  Laughing Laughing

Нали знаете поговорката за съветските слонове, че са най-големите слонове - така хамериканските педагогически модели най-големите модели  Peace

всеки си съставя моделите на поведение и си възпитава децата според собствения си морал и етика. и бтв, съветските слонове са наистина най-големите слонове.
браво на сина ти за 100% на морала и етиката! има надежда значи за него.

# 62 24 март 2009, 03:02 ч.
  • Мнения: 3 367
Аз от модели не разбирам,но гледам 2 деца с малка разлика и ги уча точно както е написала миз-пробваш с думи да разбереш защо брат ти те рита,но по никой начин 1та ти реакция не е да ритнеш обратно. Ако не можеш и той не се извини-идваш да ме информираш преди да започне да се лее кръв. Нормало е да си засегнат,но можеш да го споделиш по други начини,не с агресия. Много бързо загряха че предпочитат да се  справят помежду си вместо да бъдат наказани и 2та. Файда явно има и в по-мащабен план защото наскоро учителката ми изпрати бележка да похвали диломатичността на ния при спор за кой да бъде мами и кой бейби по време на игра в прискула.

# 63 24 март 2009, 04:59 ч.
  • Мнения: 2 257
Цитат на: greendream в пн, 23 мар 2009, 23:58
миз, нашто квебекско училище не е толкоз напреднало с моделите като хамериканското  Wink
За това пък, веднага се сетих друга ситуация: дете А, което е тормозило системно дете Б по горе описания начин с дребни закачки, а дете Б, тъй като не е имало модел не е казало на моля другарката.
Гяволчето А, намислило друг начин да се закачи с дете Б: отива в час при моля другарката и й казва: "моля, другарко, вие знаете ли, че дете Б ме ощипа под чина*?"
*абсолютна лъжа
моля другарката, тъй като не знае каква е истината, въпреки моделите и всички възпитателни методи в действие, написва забележка на дете Б до родителите му ... Как трябва да отвърне дете Б на тази несправедливост ? Наблюденията показват, че дете Б прави точно по същия модел на дете А  Crossing Arms

Стоп. Грешка. В американското училище (тези, в които съм работила), учителката, която не знае каква е истината, вдига телефона и се обажда на т.н. Behavior Specialist. Този същият, привиква дете А в кабинета си и най-спокойно разговаря с него. Праща го обратно в клас. После извиква дете Б и разговаря по същия начин с него. И него после изпраща в клас. Ако истината все още е неясна, се провежда кратко разследване от страна на Behavior Specialist-a относно свидетели, история на конфликта, етц. Обикновено истината в такива леки случаи излиза много бързо наяве - децата в началните училища (до 5 клас) обикновено не издържат на подобни неща и си казват в един момент кое как точно е било. Обикновено се предлага на самото дете да си избере последствие, забележи - последствие, не наказание или да намери начин да поправи положението. Чак тогава, специалистът се обажда на родителите на двете страни да ги запознае с конфликта и начините, по който е решен; или не се обажда - зависи на какъв етап е проблемът и дали е нужно да се стига до тях - понякога е наложително, понякога се дава шанс на децата да разберат, че имат избор и че следващият път вече ще стигне и до родителите им - нещо, което те обикновено не харесват - техните да знаят. Това за много леките случаи и подчертавам дебело - всички случаи са индивидуални, специфични и всичко се решава на място, тъй че примерите, които давам, са условни. Има и случаи, в които можеш да станеш разноглед, но тук, гледам, се обсъждат елементарни сценарии.
В американските училища (в които съм била) децата, когато в началото на годината се запознават с кодекса на поведението в съответното училище, се осведомяват, че при наличието на какъвто и да е конфликт, първото нещо, което трябва да направят е да съобщят на възрастен служител в училището - учител, помощник учител, директор, какъвто и да е, но - забележи, greendream - думата е "възрастен". Изобщо не се стига до ситуации на "Моля, другарко" и ореол на доносник - и дете А и дете Б, че и дете Ер малък знаят, че при конфликт, се отива за разрешаването му най-напред при възрастен. По този начин не се позволява на конфликтите да се задълбочават и да стават трудно решими, в общия случай.

# 64 24 март 2009, 13:49 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: Джи в вт, 24 мар 2009, 04:59
Стоп. Грешка. В американското училище (тези, в които съм работила), учителката, която не знае каква е истината, вдига телефона и се обажда на т.н. Behavior Specialist.

нямаме такива екстри  ooooh!

освен това не е ли разпиляване на сили/средства да се вика отвън специалист при случай с несериозно провинение /ощипване на друго дете под чина/  Rolling Eyes даже на мен ми се струва абсурдно  newsm78

# 65 24 март 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 1 199
Тук си имаме psychoeducateur. Когато аз отидох при директорката на нашето начално училище (както споменах, заради това че детето беше мълчало дълго преди това, проблемът беше станал много сериозен) направиха следното:
- Проведоха се ателиета с всички класове от училището, за да могат да разпознават децата различните форми на насилие.
- Въпросният специалист е говорил с моето дете.
- Говорил е и с децата, които са му оказвали тормоз. Не знам дали са се свързвали с родителите им и какво е ставало.
- Специалистът е говорил пак с моето дете, за да му даде съвети.

С тормоза се приключи веднага. Когато отидох за пръв път при директорката, беше само 2 месеца преди края на учебната година. До кроя на учебната година детето ми се беше успокоило (като го гледах преди това, трудно ми беше да повярвам че това е възможно). След това последва още една спокойна година в същото училище и смяна на училището, тъй като отиде в гимназия. Явно съветите са били много полезни, защото детето ми в такива ситуации повече не е изпадало, въпреки че смени училището.
Просто шапка им свалям тук за това което правят за децата.
Мисля си че едно ощипване рядко е изолиран акт, но нека Джи да каже, тя явно е по-компетентна. Да, и мисля че колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре.

# 66 24 март 2009, 17:07 ч.
  • Мнения: 2 257
Цитат на: greendream в вт, 24 мар 2009, 13:49
освен това не е ли разпиляване на сили/средства да се вика отвън специалист при случай с несериозно провинение /ощипване на друго дете под чина/  Rolling Eyes даже на мен ми се струва абсурдно  newsm78

Дали е разпиляване на сили/средства решава скуул дистрикта. А иначе, този човек е назначен на редовна работа в сградата на училището, има си офис и един милион задачи, по които да работи. И не става дума за някакво разсеяно ощипване; примерът, който даде ти по-горе, включваше казусът "системен тормоз", както и лъжа и манипулация от дете А и учителка, която не знае каква е истината. В повечето училища тук, където съм аз, има такъв специалист, ако не - функциите му поема училищният психолог или друго подобно лице, но винаги има някой, който покрива поведението в училището. Това - пак повтарям, тук при мен, в другите щати не знам как точно е положението и не мога да говоря за цяла Америка.

heureuse, едно ощипване може да e изолиран акт, може и да не е - затова се гледа цялостната картина и всички фактори, когато назрее ситуация. Затова по презумпция, всички възрастни в училището би трябвало да работят в team, за да може да се хващат тези неща навреме. При нас поне дори шофьорите на автобусите бяха въвлечени и всяка сутрин се получаваше рапорт и от тях кой как го е раздавал на път за и от училище.

# 67 24 март 2009, 17:12 ч.
  • Мнения: 871
разбира се, че едно ощипване не е изолиран акт, а в примера които дадох е лъжа.

psychoeducateur няма във всяко училище - и въобще специалистите са кът  (като логопед и пр.)Money

# 68 24 март 2009, 18:05 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: greendream в вт, 24 мар 2009, 13:49
освен това не е ли разпиляване на сили/средства да се вика отвън специалист при случай с несериозно провинение /ощипване на друго дете под чина/  Rolling Eyes даже на мен ми се струва абсурдно  newsm78

къде по-евтино и по-просто е да се хванат дете а и дете б и да се оритат едно друго...

# 69 24 март 2009, 18:19 ч.
  • Мнения: 871
е това си е заяждане  Peace
мисли как е на практика - в това училище, което аз виждам няма такива средства  newsm78

# 70 24 март 2009, 18:27 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: greendream в вт, 24 мар 2009, 18:19
е това си е заяждане  Peace
мисли как е на практика - в това училище, което аз виждам няма такива средства  newsm78

не, не е заяждане. това е начина, по който ти смяташ, че трябва да се решават споровете. в нашето училище също няма Behavior Specialist, може в скул дистрикта да има и да го викат когато се налага, не знам. но проблемите между децата се решават с разговори, било то с учителя, било то с директора, било то с психолога. побоища не се толерират.
а ако ще говорим за заяждане, погледни си пак последния си постинг към мен...

# 71 24 март 2009, 19:01 ч.
  • Мнения: 871
както и да е - дискусията ми беше интересна, извинявайте ако съм ви обидила
целта ми не е била да се заяждам  Peace разни хора - разни идеали  bowuu

# 72 24 март 2009, 19:18 ч.
  • Мнения: 1 199
Преди да изпадна във въпросната ситуация, и аз не знаех че има такива средства. Не знам дали специалистът работи там на пълно време, на непълно време или го викат при нужда, но е факт че ако се появи ситуация, която учителката и директорът не могат да разрешат, специалист има. Между другото в гимназията на едно от децата ми (публична) още в началото психовъзпитателят се беше представил във всички класове, беше обяснил кога и къде могат да го търсят и ги беше насърчил при проблеми или ако искат просто да поговорят с някого да не се колебаят да се обърнат към него.
И на мен дискусията ми беше интересна, виждам че и от двете страни на океана подходът е един и същ.

# 73 26 март 2009, 10:35 ч.
  • Мнения: 3 804
Учителките могат и да имат представа какво става в училището но,не са слънце да огреят навсякъде.Преди 8 години когато голямата тръгна на училище имаше проблеми с едно момиченце 3 години по голяма от нея-тормоза беше ежедневен-ходин и говорих с директорката и учителките-колкото можеха я пазиха,но не можеха да са постоянно до нея.Аз говорих и с родителите на детето-хората говориха с дъщеря си-но ,полза никаква-гаменчето продължаваше-до един момент-когато един братовчед на моята не разбрал какво става-след училище хванал въпросното дете и го набил,като и казал ,че ако още веднъж пипне моята пак ще бъде набита-е след тази случка-не сме имали проблеми.Мирно ,тихо и спокойно-абе идилия-до следващата година когато и средната тръгна на училище-там обаче беше с обратен знак-валяха оплаквания и то най вече от момчетата ,че редовно ги е биела-ставах свидетел на такава ситуация-вървим с нея срещу нас върви момченце -върви до момента в който моята го погледне смръщено-в резултат момчето преминава отдругата страна на улицата.И тук се бяха намесили учителки-беше наказвана,и мен бяха викали.
По това време обаче още нямаше психолози в училищата ,от няколко години всяко училище си има-и нещата досат се подобриха.

# 74 27 март 2009, 00:21 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
Мили дами, и на мен дискусията ми беше много интересна. Определено съм изненадана.
Бих искала да задам няколко въпроса.
Та, расте, пораства "дебелото" дете и излиза извън училище. Естествено, продължават хората да го наричат дебело /неизбежно, където и да живеем/ и?? На кого се оплаква??
За протокола аз съм от въпросната група.
Коя от вас е пострадала от липсата на горните "правила" в училището в България, говоря  за времето до 1990г.??
Защо в действителност не се оставят децата да решават детските си проблеми?? Чак шофьорите на автобуси е нужно да докладват???
Как ще пораснат мислещи и отговорни Човеци, като единствената им отговорност е да кажат на моля другарката??
И последно, защо мерим с два аршина. Значи може да си изкажат мнението когато няма да засегнат никой и съответно да си трайкат ако имат мнение и то не е общо одобрено??
Моята дъщеря, взела че казала на едно дете, че е грозно с пола! Няма да коментирам. Развоя на събитията не беше по хамерикански, а по французки /разбирайте български/
Та ето и моите примери:
Латино света е известен с неговата мания за чистота.
Задължително правило, ставаш ВСЯКА сутрин и се изкъпваш - тяло + коса. /Подробност от пейзажа, към 17 ч. навличаш на детето пижамата и го оставяш да играе, съответно го влачиш по магазините и т.н./ Заспива, мяташ го в леглото, така както е.
Е питам аз моята дъщеря защо трябваше 3 години да е подложена на терор от страна на преподаватели + деца за това че не се къпе сутрин??
Това е примера за мерене с два аршина, само че мярката за мен е не правилна, а за местния свят е!
Какво правя аз?? Обяснявам, обяснявам и пак обяснявам. На 3г и половина започвам да обяснявам какво е лично мнение и как то трябва да се отстоява, какво са навици и традиции т.н.
Ура успях, да ама друг път.
Цяла година "Защо ходи боса, не с чорапи??"
Дневните температури са 18-32 градуса
Победиха, купих чорапи, няма на кой да се оплача. Simple Smile
Моята кукла е лесна за манипулация, за вкарване в стадото, не иска да е различна. Жалко!
Ще опитам скоро пак, нека се нагоди към дисциплината, а тя е по френски маниер, приложена от французи.
Пишка ти се, намаляват ти поведението с една единица и можеш да отидеш до тоалетна.

# 75 27 март 2009, 01:21 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
те децата пак се научават да решават споровете си по между си, но според моя опит се научават да ги решават цивилизовано, а не да се млатят и обиждат едно друго. имат си свои мнения, но се научават да не ги тръбят когато тези мнения обиждат човека срещу тях, на кого е нужно това? научават се да уважават чуствата на околните. от бг липсата на подобни правила може и да не съм пострадала, но определено тукашния начин на решаване на споровете ми харесва повече. не оставай с впечатление, че децата при най-малката обида и неразбирателство тичат при възрастен да се оплакват, но когато детето се чуства тормозено, както случая с твоята дъщеря и къпането, има установени правила да се намери решение.
да не споменавам и за това, че при тукашното широко наличие на оръжия, саморазправата не се поощрява, защото не знаеш дали този срещу теб няма да извади от раницата си ак47 и последните ти думи да са "ти си дебел"...

# 76 27 март 2009, 02:35 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
Ако не се тича за всяко нещо е ок, но аз оставам с впечатление, че е точно обратното.
При нас поне е.
Въпросното дете с полата не искало повече да носи пола, ами ....
А относно тормоза на моята Ина, какво да ти кажа, няма правила. Учителката от предучилищната се опита да ме зачекне, ама не и обърнах внимание. За тях къпането вечер е НЕ приемливо, аз говоря само за деца /да не ме разбере някой погрешно/.
Освен това имахме и инцидента разказан от Кейси с целуването на момче. Беше и надлежно обяснено, че може да целува момче, чак като се омъжи за него!!
И си мисля, че множеството случай на използване на огнестрелно оръжие, са продиктуване точно от липсата на опит да се справиш със ситуацията /системата ме пази/ Тук пък е избило в подлост, вече говоря за големи хора. Факт е, че латино сериялите са си живата действителност.
И последно абсолютно подкрепям greendream в частта за Кебек и медикаментите /от лични наблюдения/

# 77 27 март 2009, 02:44 ч.
  • Мнения: 3 367
kita99,не разбрах-как растат мислещи и отговорни човеци когато обиждат и се бият?Моля другарката се намесва до момента до к децата не се научат сами да решават конфликт,това е и ролята и ,че и нашата като родители.Да учим как се отстоява мнение и място,но не за сметка на околните.
Между '"не общоодобрено" и "обидно" мнение за мен има огромна разлика,нямам нищо против децата ни да борят аргументирано общоприети концепции,но по никой начин не бих подкрепила ако е на гърба на някого.

Последна редакция: пт, 27 мар 2009, 02:50 от anette1104

# 78 27 март 2009, 02:50 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
определено не се поощрява ходенето да се докладва всяка дреболия. а откачалки и единични случаи дето хвърлят камъни и стрелят винаги ще има каквато и да е общоприетата практика за решаване на споровете, но по отношение на ежедневието и взаимотношенията на площадката аз съм доволна от приетия тук "протокол". тези диалози, които си спомням от бг площадките "ти що ми взе топката, бе?", "ти знаеш ли като дойда да ти пръсна главата?", "а ела де, глупак такъв! моят брат тренира борба и ще те набие с една ръка!",  определено не съм ги чувала тук. и не ми липсват. децата се разбират по между си, умеят да отстъпват едно на друго и дори в някоя ситуация да се чустват прекарани, не преживяват драма. а целувките поне тук са драма на родителите. вследствие на прекомерния брой гладни адвокати, които бродят по улиците и прекалено много корпоративна литература за сексуален тормоз разпространявана сред свръхпреработените служители... но това не са нормални взаимоотношения мужду децата, а друга тема Simple Smile..

# 79 27 март 2009, 05:36 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
anette1104, къде видя да говоря за биещи се и обиждащи се непрестанно деца??
Ти като ти проходиха децата продължи ли да ги подпираш?? Аз не.
Съмнявам се че 10 годишното дете на авторката сега трябва да се учи. Не може вечно някой друг да ти върши работата, каквато и да е тя. А че кевешките слонове са най-големи спор няма.
За мен по-важното е да науча децата си да имат самочувствие и да не се поддават на провокации, да отстояват себе си през годините.
Айде аз ти дадох пример за общоприето, което за нас българите не е така. Моля за извинение всички който мислят за правилно къпането на децата сутрин в 5 за нормално.
Да ама това общоприето се изсипва във вид на обида на главата на дъщеря ми.
Е??
На коя моля другарка да се оплаче тя или аз??? Че първата и учителка наполовина местна и беше казала да ми каже че е правилно да я къпя сутрин!!
Естествено не си и помислям да я уча да обижда, но определено я уча да вдига глава и да продължава, да не страда.
За сега успях да я науча да не ползва моля другарката, подминава и казва на мен.
Мда миз, и аз така, определено не ми липсват тези отношения.
Но при нас лично всичко се преиграва, историята с полата взе сълзлива латино нотка, и тръгваше към правене на слон от мухата.
Проблема приключи като се обади за среща с директорката. Тя проверила за какво иде реч, раздала правосъдие и сложила всички по местата. Когато отидох в училище се оказа, че всичко това било детски отношения и се решавали между децата.
Мисълта ми е, че когато всичко за което говорим е в границите на нормалното, е идеално, но когато се прилага без мярка става страшно.
Миз, ама как напипваш горещите теми. Тук учат, че не трябва да даваш на бащата да къпе дъщеря си или да я целува. Е явно аз съм страшна и до сега не съм го чувала лично.

Последна редакция: пт, 27 мар 2009, 16:34 от kita99

# 80 27 март 2009, 13:50 ч.
  • Мнения: 3 367
кита99,изобщо нямах наум конктерния ти пример с къпането,а генерализации от типа
Цитат на: kita99 в пт, 27 мар 2009, 00:21
Как ще пораснат мислещи и отговорни Човеци, като единствената им отговорност е да кажат на моля другарката??
Значи може да си изкажат мнението когато няма да засегнат никой и съответно да си трайкат ако имат мнение и то не е общо одобрено??
Колкото до къпането-мисля че учителите не са си свършили работата там където сте. Някой беше продумал на дъщеря ни че аз говоря фъни,вдигна се голям панаир,ден на бг култура правихме Laughing и няма по-гордо дете от моето сега че говори 2 езика,но не бих могла са се спавя ако нямах подкрепа на авторитет в школото.Не я насърчих да отговори с "ти пък миришеш" обаче. Може да се смени у-ще,да се говори с директор (пак съм го правила),винаги има избор освен агресия,вдигане на рамене и обиждане.
*
Много дълго подпирах (м)децата ни да,до ден,днешен,само да вървиш съвсем не е достатъчно за да оцелееш като смислена личност в този свят (ходенето е метафора!)
*
Написаното за "слоновете" за мен е грозно,определено значение има и какво чува едно дете у дома и какво се приема за норма в едно семейство,обърквания идват не малко  и оттам,ролята на у-щето е да намери някакъв баланс в който да меланжира всякаквите деца живеещи тук. Не е лесно,но с усилие от 2те страни все ми се ще да вярвам че може да стане.

# 81 27 март 2009, 15:01 ч.
  • Мнения: 780
Кита, елате при нас в Австралия  Hug С некъпането сутрин в условията на апел за душ не по-дълъг от 4 минути заради кризата с водата, тук ще бъдете аплодирани!    Grinning
Да не се засегнеш!  Heart Eyes Hug
Сега по същество: според мен във вашия случай става по-скоро въпрос за толерантност към различни култури/традиции/религии и от сорта, а не за дисциплина от рода на "ритна" или "ощипа". Тук поведение от този род е немислимо! В класа на дъщеря ми има деца от азиатски, африкански, индийски (и може би и друг) произход. И те като цяло са мнозинство. Да не ти казвам каква пъстра китка са когато имат ден на различните култури и всяко дойде облечено в нещо типично за тях и започнат да разказват за обичаи и традиции, носят различни храни и т.н. Толерантност, в смисъл зачитане на "различното", е едно от първите неща, които възпитават в тях от най-ранна възраст. Непонятна ми е реакцията на вашата учителка! Да вземете да я организирате на едно работно посещение тук ли...

По същия начин стои и въпроса за "дебелите" и "кльощавите", "цветните" и "безцветните", ... различните от самия теб! Толерантност не означава, че задължително трябва да харесваш всички. Но и нямаш правото да обиждаш или тормозиш другите, защото те не са като теб. В тукашните училища (особено средните) са много актуални в учебната програма теми като "идентичност", "боди имидж", "multiculturalism".

В Австралия всяко училище има кодекс на поведение. Най-общо казано и тук в проблемните ситуации детето трябва да информира някого, на когото има вяра и доверие: това може да е възрастен (родител, учител, приятел), но може и да е приятел или ученик от по-горен клас, който примерно е капитан в училището или е в училищния съвет. Присъствала съм на ситуация, в която дете А идва при учителката и казва, че дете Б го е нарекло "...". Госпожата не хуква първо при дете Б и не му пише забележка, а пита дете А: "А ти какво направи? Как отвърна?" Въпросът според мен е какво ще направи учителката след като дете А е докладвало, а не дали то е трябвало да докладва или не. Щом е стигнало до учителката, това е знак, че детето е неспособно да се справи с дадената ситуация само. Ако учителката (и разбира се родителите) реагират адекватно, следващият път дете Б няма да си позволи изобщо обидата, а дори и да го направи (или някой друг да го направи), дете А ще има модела.

Правилникът за поведение регламентира и последствията (никъде не се използва думата наказание) и всички ученици са запознати с тях.
Повечето училища имат и фул-тайм counsillor, чиято работа е да намери причините за определен вид поведение и да се грижи за емоционалното здраве на учениците.

Почти всяко училище тук упражнява така наречената buddies system. Всяко дете има "приятел" от по-горен клас, на когото знае, че може да разчита. Малките се чувстват защитени и имат модели за поведение, а големите се научават да се грижат за по-малките (по-слабите, по-неопитните), учат се и да поемат отговорност.

Ей това е в кратце и "по принцип". На практика е по-трудно отколкото написано. Много е важно всички да действат в една посока: учители, ученици, семейство, общество.

# 82 27 март 2009, 16:31 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
anette1104, айде да спрем да си пишем ей така на примависта, м??
Аз се опитвам да си обясня позицията, ти едно и също повтаряш.
Да учи си децата така както си сметнала за добре, организирай ден на доказването: "Аз съм ....", но си помисли какво се опитвам да кажа.
И да, ако аз бях учена на модела, ще се оплача на моля другарката и всичко ще е ок, щях да съм сменила училището, за да отида в друго в което ще е проблем и белият и цвят и това че говори 4 езика.
Подчертавам проблем в момента НЯМАМ, детето е първи клас и нравите са Французки Simple Smile Толерантността към различните култури е факт.
Освен "доносничеството" което при мен е така, а и по 3-те години прекарани в Квебек също е така, децата трябва да се учат, че има и много лошотия на тази земя, и че околното мнение не трябва да им променя мирогледа.
Прави ми впечатление, че във всеки пост отправен към потребителка, която не е на твоето мнение има
Цитат на: anette1104 в пт, 27 мар 2009, 13:50
......определено значение има и какво чува едно дете у дома и какво се приема за норма в едно семейство,.......
Чува, това което мисли. Определено в моето семейство се е говорило всичко и нищо не ми е спестявано.
Да Ина ще се къпе преди училище, когато трябва, но за 6 годишно дете едва ли това е необходимо, още повече като това е свързано със ставане в 5.
mili46, ами едва ли някой ще ме аплодира, НЕ къпя сутрин само децата си, които са къпани непосредствено преди лягане.
И като за край:
Едва ли ще мога да отговарям в следващите 48 часа, за мен днес е събота.
Вече в интернет пространството бях обявена за мърла, понеже бебетата ми спят с мен за да ги кърмя, така че може да не полагате усилия за горното.  Mr. Green

# 83 27 март 2009, 18:14 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
kita99, не се засягай  Hug Аз също не къпя моите сутрин  Wink
Както и другите момичета са обърнали внимание, проблемът не е в дисциплината, а в конкретната учителка. Интересно, ако детето ми е вегетарианче, а тя държи, че е по-здравословно да се яде месо, означава ли, че ще дава месо на детето или ще му се подиграва, и натяква, каква загубена майка има, не му дава месо. Аз лично първо бих говорила с нея, да си изясним ситуацията, ако не се разберем, с директора. Ако и директорът не осъзнава грешката на колежката, няма смисъл да губя времето на детето в това училище  Crossing Arms Това няма нищо общо с темата за дисциплината и по-буйните момчешки изяви в училище  Peace
По втория въпрос, много е важно дъщеря ти в каква ситуация е споменала мнението си за поличката на другото дете и с какъв тон  Peace Ти не си била там, не знаеш, да не говорим, че като майка е нормално да си пристрастна  Grinning
А по въпроса, "Коя от вас е пострадала от липсата на горните "правила" в училището в България, говоря  за времето до 1990г.??" Масово сме пострадали. Най-малкото, което не аз съм забелязала, а чужденец имащ бизнес в България е, че се опитваме с всичко да се справим сами и чувстваме неудобство, да се обърнем за помощ или съвет към другиго при затруднение, даже от това да страда работата ни.

# 84 28 март 2009, 04:29 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
Merry, явно не се изразявам правилно.    bouquet
Даденият пример е в подкрепа на твърдението, че разрешението на ситуациите възникнали в училище не винаги могат да се стане с "моля другарката".
Говоря за стадо учителки, не за една, в различни учебни заведения, не е проблем само на учителката, различното се натяква.
Да горко му и тежко на детето ако е вегетарианче, ако пие хомеопатия, ако няма обеци, ако ...
Единственото което искам да кажа, че децата трябва да се учат да стават и падат, защото тук, за някой от нормалните неща моля учителката, моля директора не вършат работа /ако са местни/.
Всяко едно дете свикнало с този модел на поведение, няма да оцелее тук, разчитайки само на него.

Колкото до полата, не знам каква е историята, моята дивачка седеше и се инатеше, че наистина била грозна. Като лидер в бившата си група с какъвто и тон да го е казала е било зле, но за това в случая е там учителката нали??
Аз обаче получих сълзливо писмо от майката. Препратено ми от учителката, в което се настояваше дъщеря ми да бъде строго наказана, аз и тя да се извиним лично на детето. Писмото го пропуснах, тъй като не знаех какво е станало. На следващият ден имаше още по покъртително писмо, че не съм се извинила нито аз, нито дъщеря ми. Шест часа след което учителката ме увери че нямало никакъв проблем, дъщеря ми отдавна се била извинила. Това обаче след намесата на директорката, която не е местна.
Не се засягам, какво да правя, такава съм и не мисля, да ставам в 5 за да къпя Ина, всеки ден барабар с косата, нито пък ще спра да спя с бебето си Simple Smile
За последното си права, аз обаче не се чувствам като пострадала, предпочитам да се оправя сама /но все си мислех, че причината е от личен характер за мен/. Като не става изобщо не ми е неудобно да искам помощ обаче /може би това да е от личен характер/

# 85 28 март 2009, 17:50 ч.
  • Мнения: 934
Само искам да спомена, че начина, по който проблемите се 'решават' в българските училища, не е такъв, защото хората го приемат за единствения правилен; приемат го предимно защото нямат друг избор! Учителките обикновено нямат нито време, нито желание да се занимават с това кой кого ударил и защо, и при положение, че не са длъжни, няма и да го правят. Затова децата от малки са на принципа "оправяй се сам" - щото и да се оплачеш, на никой не му пука!
Повечето родители (тези, дето им пука) не са съгласни с това, но няма как.

Обаче това, с което сме израсли ни се вижда най-правилно, пък и сме позабравили лошите страни на саморазправата Mr. Green

# 86 30 март 2009, 01:55 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: kita99 в сб, 28 мар 2009, 04:29
Единственото което искам да кажа, че децата трябва да се учат да стават и падат...

без моля другарката  Peace

Едно време бях етнолог (студентка) и правих теренни проучвания в Жеравна. Една стара жена ми разказа следната случка от нейния живот: детето й си играело със съседчето и то го ударило много лошо с камък - нарочно, чак му се подуло окото. Разплакан, синът й се прибрал в къщи, а баща му уплашен се ядосал много. Отишъл и хванал съседското дете, пъхнал го в един чувал за жито, метнал го на гърба си и тръгнал към кръчмата да търси бащата на виновното дете, да се кара с него. Върви той по пътя към хоремага, а синът му тича след него плаче и го моли: "Пусни го бе, тате! Пусни го!" ... Баща му вбесен го попитал защо, а отговорът бил: "После с кой ще си играя!". Бабата, която ми го разказа мъдро заключи, че възрастните никога не трябва да се месят в споровете и борбите между децата, защото не ги разбират.

# 87 30 март 2009, 02:26 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Сега времената са доста по-различни и отношенията между хората са се променили, не бих сравнявала  Crossing Arms

В събота синът се оплакваше, че на тренировките по баскетбол, ако ги смесели с момичетата, било много досадно, защото те не умеели да играят, само се лигавели с топката  Laughing Та от там започнахме един разговор, за разликата между момчетата и момичетата. Минахме и през училището, където имат някакъв предмет, подобен на нашия Морал и Право, където според моят, момчетата умирали от скука и не вземали почти никакво участие в дискусиите за разлика от момичетата. Днес пък се заприказвахме колко печатчета е събрал, дават ги за добро представяне и като съберат над 100, има специални награди. Моят, от началото на септември, още не е събрал 100, а много от момичетата, още края на миналата година, имали по 100. Само едно момче от техния клас също имало вече 100. Питам го, защо така се излагате момчетата в класа и той, ама, мамо, нали знаеш какви са добри и ученолюбиви момичетата  Laughing

# 88 30 март 2009, 03:10 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: Merry в пн, 30 мар 2009, 02:26
Сега времената са доста по-различни и отношенията между хората са се променили, не бих сравнявала  Crossing Arms

Мери, има и традиционни общества, в които отношенията почти не са се променили от хилядолетия насам. Та може би там моделът на възпитание, който Гриймдрийм и Кита приемат за правилен, сигурно е най-адекватният. Българското общество не е от най-традиционните, ама като гледам как институциите не ги имат за нищо и как отношенията често се регулират чрез физическа сила, май е по-скоро от традиционните. И знам ли, за там може би е е по-адекватен Simple Smile

# 89 30 март 2009, 07:38 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: Merry в пн, 30 мар 2009, 02:26
Сега времената са доста по-различни и отношенията между хората са се променили, не бих сравнявала  Crossing Arms

Да, и децата трябва да се научат да разрешават спорове по цивилизован начин - без бой и обиди. По възможност.
Това се постига с много усилия, и не винаги успешно. Но ако накрая децата разберат, че има И друг начин, и се замислят, преди да реагират първосигнално, значи не е било напразно!

А ако някой си мисли, че по този начин децата му ще станат 'неоправни', 'смотани' и не знам още какви, това е смешно. На децата, особено момчетата, много малко им трябва, за да се върнат на първичния модел на грубата сила - той така или иначе никога не изчезва!

# 90 30 март 2009, 14:48 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: шемет в пн, 30 мар 2009, 07:38
Цитат на: Merry в пн, 30 мар 2009, 02:26
Сега времената са доста по-различни и отношенията между хората са се променили, не бих сравнявала  Crossing Arms

Да, и децата трябва да се научат да разрешават спорове по цивилизован начин - без бой и обиди. По възможност.
Това се постига с много усилия, и не винаги успешно. Но ако накрая децата разберат, че има И друг начин, и се замислят, преди да реагират първосигнално, значи не е било напразно!

А ако някой си мисли, че по този начин децата му ще станат 'неоправни', 'смотани' и не знам още какви, това е смешно. На децата, особено момчетата, много малко им трябва, за да се върнат на първичния модел на грубата сила - той така или иначе никога не изчезва!

Факт - децата в което и да е общество са били, са и ще бъдат първосигнални и импулсивни. Това е естеството на нещата. Подтискането на емоциите и чувствата им ще доведе до това, което сме свидетели все по-често напоследък: масови необясними убийства от деца на други деца. Или зачестилите детски самоубийства. Масови психози на възрастни, които не излизат от домовете си, страхувайки се, че трябва да общуват с останалите хора.

шемет, не става изобщо въпрос за неоправност и смотаност, а за изграждане по нормален начин на човешките взаимоотношения. Когато те са спуснати отгоре, т.е. наложени от възрастните, правилата обезобразяват невинните души.(само си спомни манифестациите за 9 септември, чавдарчетата и пионерчетата и т.н.). Осмислянето на правилата дава добри резултати: остава и децата да се съгласят с тях. Дайте си реално сметка, че домашното възпитание е доста ограничено. За добро или за лошо, обществото има основна роля в човешките взаимоотношения. Обаче не е достатъчно да изберем "доброто" общество, както проповядва heureuse.

Цитат на: heureuse в пн, 30 мар 2009, 03:10
Мери, има и традиционни общества, в които отношенията почти не са се променили от хилядолетия насам.

heureuse, неправилно си разбрала примера - традиционно или модерно общество, дали са възрастни или деца, хората имат едни и същи проблеми от векове. Сравнението на институции с лични взаимоотношения дава грешки в логиката  Wink

Между другото, в традиционните общества е имало действителна ефективна система, която е регулирала проблемите между хората, защото всеки един от тях е имал определено място в обществото, което му е давало сигурност и психическа стабилност. Ако си направите труда да прочетете, самоубийствата и модерните поведенчески проблеми в световен план се появяват с модерните общества и налагането на индивидуалния модел на живот.

Последна редакция: пн, 30 мар 2009, 14:53 от greendream

# 91 30 март 2009, 17:22 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: greendream в пн, 30 мар 2009, 14:48

шемет, не става изобщо въпрос за неоправност и смотаност, а за изграждане по нормален начин на човешките взаимоотношения. Когато те са спуснати отгоре, т.е. наложени от възрастните, правилата обезобразяват невинните души
newsm78
Нещо ми убягва логиката, не си представям училище без правила, наложени от възрастните.

По твоята логика децата, живеещи в някое гето в Азия или Африка са за завиждане, защото са свободни да се бият и обиждат както намерят за добре, и никой не ги тормози нито с правила, нито с образование. Е, не всички от тях оцеляват, но какво пък толкова - нормални човешки взаимоотношения! Mr. Green

# 92 30 март 2009, 22:30 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
Чудех се дали да пиша.  newsm78
Хъм, ще направя последен опит.
Къде видяхте да говоря за бой??
Къде прочетохте, че го приемам за нормално и така си уча децата??
Явно за това Ина я ползваха за боксова круша в България.
Единственото за което говоря са обидите. Нито си струва да се засягаш, още по-малко да отвръщаш.
greendream пише:
Цитат на: greendream в пт, 20 мар 2009, 01:21
......., с която се извинява на друго дете, че го било обидило на "дебело"......
Това е темата по която писах.  bouquet

# 93 31 март 2009, 00:06 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: greendream в пн, 30 мар 2009, 14:48
Цитат на: шемет в пн, 30 мар 2009, 07:38
Цитат на: Merry в пн, 30 мар 2009, 02:26
Сега времената са доста по-различни и отношенията между хората са се променили, не бих сравнявала  Crossing Arms

Да, и децата трябва да се научат да разрешават спорове по цивилизован начин - без бой и обиди. По възможност.
Това се постига с много усилия, и не винаги успешно. Но ако накрая децата разберат, че има И друг начин, и се замислят, преди да реагират първосигнално, значи не е било напразно!

А ако някой си мисли, че по този начин децата му ще станат 'неоправни', 'смотани' и не знам още какви, това е смешно. На децата, особено момчетата, много малко им трябва, за да се върнат на първичния модел на грубата сила - той така или иначе никога не изчезва!

Факт - децата в което и да е общество са били, са и ще бъдат първосигнални и импулсивни. Това е естеството на нещата. Подтискането на емоциите и чувствата им ще доведе до това, което сме свидетели все по-често напоследък: масови необясними убийства от деца на други деца. Или зачестилите детски самоубийства. Масови психози на възрастни, които не излизат от домовете си, страхувайки се, че трябва да общуват с останалите хора.

шемет, не става изобщо въпрос за неоправност и смотаност, а за изграждане по нормален начин на човешките взаимоотношения. Когато те са спуснати отгоре, т.е. наложени от възрастните, правилата обезобразяват невинните души.(само си спомни манифестациите за 9 септември, чавдарчетата и пионерчетата и т.н.).

Ти ще ме умориш - невинната детска душа, която ще наранява умишлено друго дете, защото било дебело, тънко, кьораво или сакато, която ще се ориентира кое дете е по-ранимо, за да насочи тормоза си системно към него, обикновено с още няколко подобни "невинни" детски души. И които ще правят това обикновено когато възрастен не ги вижда, ей така, защото са много невинни. Зачети се малко в литературата, Кримон, да видиш кои се самоубиват по-често - дали невинните души на които са им отнели като деца изконното право да обиждат или бият другите деца, или техните жертви? И не сравнявай с едно време, защото тогава хората са вярвали в Бог и са се страхували от ада и дори само това е причина да е имало по-малко самоубийства. И вие, които много защитавате правото на НЯКОИ деца (защото съвсем не всички са склонни да го правят) да обиждат или бият (дори и само да обиждат) други, не ви ли хрумва че им правите лоша услуга? Какво ще стане с тези деца като станат на 18 години и започнат да наричат хората "дебели", "педерасти", "грозни" и т. н.? Ако са на Запад като нищо ще отидат на съд за подобно нещо (слава Богу!). И кога и кой според вас трябва да ги научи че не можеш да си позволяваш да го правиш това?

Мда, иди обясни на едно дете че "не си струва да се засяга" като го обидят. Това и възрастните рядко го постигат, пък за децата да не говорим.

# 94 31 март 2009, 00:49 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: heureuse в вт, 31 мар 2009, 00:06

Кримон 
newsm78

децата реагират на различието и казват това, което мислят и виждат - затова не са лицемери  bowuu

# 95 31 март 2009, 01:10 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 00:49
децата реагират на различието и казват това, което мислят и виждат - затова не са лицемери  bowuu
А сега ми светна, защо редовно в България казват, че англичаните били лицемерни  Laughing Те просто няма да си дадат мнението, ако не си им го посикал. Но аз това го броя за положително качество  newsm78
Скоро гледах по ТВто 18 годишно момиче, на което и били подмятали, че е дебела. Беше станала анорексичка, страшна гледка  Rolling Eyes Няма нужда да коментирам през какъв кошмар минава цялото семейство на това момиче, защото някое си нелицемерно детенце е решило да си даде мнението  Sick

# 96 31 март 2009, 02:40 ч.
  • Мнения: 871
добре де, Мери, съвсем сериозно: твоите деца какви са ? Като видят някой грозен човек, изпаднал просещ човек на улицата или циганин от най-мръсните, не си ли отвръщат главата и не ти ли казват насаме, че се отвращават от вида му ? И в същото време какво правят възрастните хора: извръщат съжалително очи, забиват ги в земята, правят се, че не го забелязват ... Кое е подходящото поведение за вашия изискан подход  Sick

Предполагам, че такова възпитано поведение и обществено прието успява да помогне на грозния човек да не се чувства грозен, на бедния - нормален, на циганина - не низвергнат от обществото  newsm78

# 97 31 март 2009, 02:51 ч.
  • Мнения: 780
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 00:49
Цитат на: heureuse в вт, 31 мар 2009, 00:06

Кримон 
newsm78

децата реагират на различието и казват това, което мислят и виждат - затова не са лицемери  bowuu


Ще ми се да видя как обясняваш това на твоите деца, ако някой примерно им каже: "Не може да играеш с нас, защото сте имигранти".. или защото ядете/не ядете не знам си какво.. или защото имаш акцент и т.н.
Предполагам се смяташ за щастливка тогава, че не живеете на място, където ВИЕ сте очебийно различните. Или трябва да си загубим идентичността и да се слеем с масата? Какво става със случаите, когато става въпрос за физически различните? Различни от кого? От болшинството или от самите нас???
И моите деца забелязват различните от тях, но не ги уча да ги сочат с пръст или да ги обиждат!

Това, което е факт или очевидно, няма нужда да бъде изтъквано. Когато вниманието се насочи изрично към него, то е с някаква цел: положителна (хвалебствие) или отрицателна (обида).

Интересно ми е нещо друго: когато твоето дете донесе писмото за "дебелото" дете, каква беше твоята реакция? Търсене на причината защо е постъпило така, поощрение, оправдание, насърчаване на този вид поведение или обяснение на това защо другото дете се е почувствало обидено?

Миналата година голямата ми дъщеря заяви, че не иска да играе с момиче от нейния клас, защото било с тъмна кожа (а аз си мсилех, че са приятелки!). Без да ми признае открито, впоследствие се оказа, че въпросното дете е завързало приятелство с друго дете с "тъмна" кожа.
Мисълта ми е, че това, което на повърхността се показва като причина за определен вид поведение, не винаги е реалната причина. Не вярвам твоето дете просто да е решило да даде гласност на нещо, което не е от вчера или от днес и което е било общоизвестно за всички.

# 98 31 март 2009, 03:06 ч.
  • Мнения: 3 367
Децата могат да бъдат научени да приемат "различното" по много начини,това е поведение което се възпитава,затова по-горе аз говорих за дома,и за нашия опит с моя акцент и пр. Ако аз се отвърна от "циганин от най-мръсните" ще го сторият и децата ни,както и обратното.Всеки си избира поведението,в нашия дом "етикети" не се толерират,нито от "добрите",нито от "лошите", нито към домашните,нито към външния свят.

# 99 31 март 2009, 04:28 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 02:40
твоите деца какви са ? Като видят някой грозен човек, изпаднал просещ човек на улицата или циганин от най-мръсните, не си ли отвръщат главата и не ти ли казват насаме, че се отвращават от вида му ? И в същото време какво правят възрастните хора: извръщат съжалително очи, забиват ги в земята, правят се, че не го забелязват ... Кое е подходящото поведение за вашия изискан подход  Sick

може и да ми казват насаме или да обсъждат по между си, но не отиват срещу въпросния човек и не му плесват в лицето, че е грозен или изпаднал или мръсен. когато са се впечатлявали от различието на някой и се е повдигал въпроса, обсъждали сме защо е различен, това негова вина ли е и прочие. моите деца (за другите не отговарям) не се гнусят от различни хора. нееднократно са защитавали различни деца в училище. при това без намесата на моля другарката.

а каква според теб е разликата между лицемерие и поведение? как мислиш, че би функционирало едно общество ако всеки се втурне да си споделя мнението, отношението и чуствата към околните и околните започнат да си изразяват наранениет чуства с този всеки с обиди и юмруци?

# 100 31 март 2009, 05:34 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 02:40
добре де, Мери, съвсем сериозно: твоите деца какви са ? Като видят някой грозен човек, изпаднал просещ човек на улицата или циганин от най-мръсните, не си ли отвръщат главата и не ти ли казват насаме, че се отвращават от вида му ? И в същото време какво правят възрастните хора: извръщат съжалително очи, забиват ги в земята, правят се, че не го забелязват ... Кое е подходящото поведение за вашия изискан подход  Sick

Ти сериозно ли мислиш, че това, което си описала, е единствената нормална човешка реакция? Погнуса от грозния, от мръсния, от просяка?! И всичко друго е лицемерие? Тоест ако детето ми отиде при просяка и каже "Чичо, на ти моя сок" или пък пропусне да отбележи на висок глас някоя брадавица или женски мустак, то моето дете е явно с промит мозък от политически коректното западно общество?

# 101 31 март 2009, 08:33 ч.
  • Съвсем в края на света
  • Мнения: 664
Цитат на: heureuse в вт, 31 мар 2009, 00:06
..... И вие, които много защитавате правото на НЯКОИ деца (защото съвсем не всички са склонни да го правят) да обиждат или бият (дори и само да обиждат) други, не ви ли хрумва че им правите лоша услуга?

Мда, иди обясни на едно дете че "не си струва да се засяга" като го обидят. Това и възрастните рядко го постигат, пък за децата да не говорим.
Имам чувството че аз съм една от Вие-то.
Не защитавам правото на децата да обиждат, защитавам правото на децата да не са задължени за всяко нещо да ходят при моля другарката.
Би ли ми казала, какво точно според теб трябва да правя?? За прословутите чорапи и къпането /ставам досадна вече и на себе си, ама повече примери не искам да давам/??
Днес едно от момичетата и казало, че ще и стане нещо на краката!!!!
Както е казала mili46, хубаво е че живеете на място където не сте различни.
Колкото до историята с полата, я дадох като пример, само за да разберете за какви хора иде реч. Естествено въпроса е бил решен и моята госпожица се е извинила, ама защо и за това да не я по тормозят повечко. Нали на майка и не и пука и не реагира на нито една от обидите.  Laughing
Та в заключение, че ми се вижда много нажежена обстановката.
Отивам в България с Ина /тя е на 1г и 3м/.
Вървим по главната в Пловдив, страхотна жега. Пред нас циганка с три малки циганчета /мърляви и дрипави/, едното си влачи шишето със сок и моята госпожица посяга да го вземе, жадна била. След няколко дни я нося на ръце и пресичам един от булевардите, разделен с ограда в средата. Моята дивачка маха ли маха и раздава целувки. Обръщам се. Мда, десетина чистачки, махат, раздават целувки, черни усмихнати /живея в Коста Рика/ радост за моя пумпал.

# 102 31 март 2009, 12:21 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 02:40
добре де, Мери, съвсем сериозно: твоите деца какви са ? Като видят някой грозен човек, изпаднал просещ човек на улицата или циганин от най-мръсните, не си ли отвръщат главата и не ти ли казват насаме, че се отвращават от вида му ? И в същото време какво правят възрастните хора: извръщат съжалително очи, забиват ги в земята, правят се, че не го забелязват ... Кое е подходящото поведение за вашия изискан подход  Sick

Определено различният прави впечатление, както на децата, така и на възрастните. Опитваме се да се научим да контролираме поведението си, така че да не нараним човека отсреща. Когато децата ми видят различния и направят съответния детски коментар, аз съм насреща да им обясня, че това е човек като тях и това че изглежда по-различно или е избрал да живее по по-нестандартен начин, в никакъв случай не го прави по-лош, стига да живее така, че да не ощетява по някакъв начин околните. Целта, която аз си поставям и която и в училище се опитват да постигнат е, да научат децата, че даже различния да не им е по вкуса, трябва да се държат уважително.

Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 02:40
Предполагам, че такова възпитано поведение и обществено прието успява да помогне на грозния човек да не се чувства грозен, на бедния - нормален, на циганина - не низвергнат от обществото  newsm78
Точно това е част от смисъла на тази дисциплина  Grinning Разчита се, че дори и след като завършиш училище и вече няма кой да те контролира, подсъзнателно продължаваш да следваш този модел.

# 103 31 март 2009, 14:07 ч.
  • Мнения: 871
съвсем го обърнахте на превъзпитателна тема за майки  Crazy

Цитат на: mili46 в вт, 31 мар 2009, 02:51
Интересно ми е нещо друго: когато твоето дете донесе писмото за "дебелото" дете, каква беше твоята реакция? Търсене на причината защо е постъпило така, поощрение, оправдание, насърчаване на този вид поведение или обяснение на това защо другото дете се е почувствало обидено?

не е толкова проста ситуацията, някъде напред в темата писах малко по въпроса, но няма нужда да се коментира наистина един частен случай, защото не е показателен. Примерите са за да илюстрират дадена мисъл, а не защото в действителност това е нещото, което исках да обсъждаме (препратка към първия постинг в темата).

За да ти задоволя любопитството, ще опитам с накратко да разкажа за въпросното дебело дете. То е в 5 кл., а моето е в 3 кл. Вече втора година, откакто детето ми е в това училище, дебелото дете системно тормози всички около себе си - рита, удря, бие, обижда, плюе и т.н. всички красоти без крайности  Laughing Когато сина ми се връщаше с кално яке и шапка, защото дебелото "другарче" ги вземало и скачало върху тях в училищния двор, (не се предполага да е в неговото обкръжение, защото най-малкото не са в един клас и на едни години), аз винаги съветвах сина ми да  се оправя сам, а не да казва на моля другарката. Така възприемам света, това е нашето семейно възпитание. Интересно, моля другарката, която стои най-малко в четирите ъгъла на училищния двор през междучасието, никога не беше забелязала тези етични прояви на дебелото. В знак на протест и като начин да се саморазправи, тъй като учителите не се намесваха, моето дете му взело каскета и го оставило на една спирка на автобуса (пътуват с един и същ)  Joy Последва комуникация с моля другарката и родителите на детето, които държаха да им се плати каскета. От наша страна поискахме да платят скъсаното яке  hahaha Съответно те оттеглиха искането си, тъй като беше неравностойно, въпреки "емоционалната" стойност на каскета, който беше подарък от баба и купен в Дисниленд в Щатите.

За портокола да отбележа, според училищните правилници и стандарти, сина ми е с отлично поведение и нямаше забележки заради подобни случаи до този момент. За сметка на това, другото момче всяка година е задържано у дома си принудително за по 1-2 седмици, защото явно е създавало проблеми, т.е. не е някой ангел небесен, чувствителен, дебеличък, който горкия само стои и го обиждат.

Ние приключихме случая с якето-каскета, но сина ми всеки ден разказваше как деблия тормозел момичетата, винаги тича и ръга всички когато се качва в автобуса, взима хокейните карти, които си разменят и ги къса и т.н. Един прекрасен ден, лидера на групата приятели, където е "член" моя малък, казал на дебелото - дебел. Всички от групата (5 момчета и 1 момиче) подхванали в хор след негласния си лидер. Съответно всички били замъкнати при директорката, която им продиктувала писмо, доста дълго и в отвратителен стил, с което те се молят да станат приятели на дебелия Брюно. Всичките 6 деца са дали това писмо, с еднакъв текст на Брюно. Аз даже не получих забележка в бележника на детето, а случайно видях изпадналия лист-писмо и го прочетох. Детето ми беше много смутено и се опитваше да прикрие ситуацията. Моля другарката им обяснила, че това е нещо, което ще разрешат между тях! Каква е най-накрая моята реакция: първо исках да зная как са се развили събитията, които разказвам. Естествено, че повярвах на детето си. Казах му, че не одобрявам това, че е обидил детето и че едва ли би се зарадвал ако на него му отправят подобни обиди. Попитах го дали след това писмо ще се промени нещо и дали ще опита да стане приятел с Брюно. Той потвърди, че това е невъзможно отникъде - изобщо не се разбира с детето, а от своя страна Брюно няма никакви приятели. Обясних му моята гледна точка, а имено, че писмото продиктувано от моля другарката е твърде неподходящо и аз ще говоря с нея, че не е това начина да се разрешават проблеми. Проблемът не е бил в това, че Брюно е чувствително дете или това, че са го нарекли дебел. Той даже не се е оплакал, но моля другарката е решила, че това е удобен начин да разреши един от проблемите си в училище. Това е частен случай, но надявам се, че задоволих любопитството.

# 104 31 март 2009, 15:22 ч.
  • Мнения: 780
greendream, аз попитах за твоята реакция, не за това какво точно е станало, макар че така разказана историята звучи доста по-различно и повдига други въпроси за обсъждане (като например прекалено строга дисциплина в училище или липса на дисциплина позволява на "дебелото" момче безпрепятствено да тормози всички около себе си; обидата (и агресията) ли са начинът да протестираме/реагираме; трябва ли да потърсим помощ (и от кого) ако не можем да се справим в дадена ситуация, ролята на училището и семейството при възпитанието, професионализма на учителите и т.н. и т.н.) Но няма да обсъждаме частния случай.

Темата беше тръгнала в хубава посока.


# 105 31 март 2009, 15:27 ч.
  • Мнения: 871
и аз съжалявам за отклонението, но описах ситуацията, за да изкажа най-накрая моята реакция - можеш да я прочетеш в последните редове на постинга ми  Peace

# 106 31 март 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 1 199
Грийндрийм, ами твоят разказ само потвърждава това че има ситуации, в които децата не могат да се оправят сами и че максимата "Не казвай на моля другарката" не върви. Ако са били малтретирани от въпросното момче (чиято версия за пред родителите му сигурно е не-малко убедителна от версията на твоето момче за пред теб), да бяха потърсили помощ навреме, сигурно развръзката щеше да бъде по-цивилизована. То е щяло да получи сигнал отрано че подобно поведение се наказва и нямаше да се стигне до ескалиране на напрежението. Ако компанията на твоето дете са имали някакви принципни възражения към другото, да ги бяха изразили тях, откъде накъде ще го наричат "дебело" и то в група срещу един? Да не би това че е дебело да им е проблемът с него? Или усещат че от това най-много ще го заболи? Дори само за това според мен са си заслужили извинението, като не могат сами да проумеят защо е грозно да го правят, пак по-добре да има някаква санкция, за да се научат и те че не могат да обиждат хората за външния им вид. Има си цивилизован начин да се изразява несъгласие и да се разрешават конфликти, като не могат да се справят сами, да потърсят помощ. И от твоя случай пак се убеждавам колко е добре когато възрастни, и то професионалисти се намесват при нужда. За да се намесят обаче трябва да им се сигнализира, проблемът идва когато децата мълчат и се разбира за проблема когато нещата са отишли вече твърде далече.


Кита, аз не прочетох внимателно за твоите ситуации, но ако детето ти среща лошо отношение за това че се къпе вечер вместо сутрин,  това за мен е нетолерантно отношение към него. Ако го тормозят много, аз бих се намесила, не знам в твоята страна обаче дали някой би реагирал. Ако другата ситуация за която ми казваш твоето дете е казало на друго че роклята му е грозна, това за мен наистина е неприемливо и аз бих обяснила защо - как може да нарани детето, да си представи как би се чувствало на мястото на другото и т. н.
Реагирах на думите ти по-горе че не приемаш боя, ама обиди може и за обиди не бива да се оплакват на моля другарката. Защо мислиш че обидата наранява по-малко от физическия бой? И не трябва за всяко нещо да се оплакваш, ами ако обидите са системни, както обикновено се случва? Откога според теб става редно да сигнализираш че някой те тормози?

# 107 31 март 2009, 15:51 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: heureuse в вт, 31 мар 2009, 15:41
И от твоя случай пак се убеждавам колко е добре когато възрастни, и то професионалисти се намесват при нужда. За да се намесят обаче трябва да им се сигнализира, проблемът идва когато децата мълчат и се разбира за проблема когато нещата са отишли вече твърде далече.

да разбирам ли, че намираш за цивилизовано решение от професионалист писмото продиктувано на 6 деца от директорката, в което те се молят на колене на този, който ги тормози да му станат приятели  Sick

И да, явно децата са усещали ясно, че ако го нарекат "дебел", най-много ще го засегнат, защото са били безсилни срещу тормоза му.

# 108 31 март 2009, 17:36 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 14:07
съвсем го обърнахте на превъзпитателна тема за майки  Crazy
 Когато сина ми се връщаше с кално яке и шапка, защото дебелото "другарче" ги вземало и скачало върху тях в училищния двор, (не се предполага да е в неговото обкръжение, защото най-малкото не са в един клас и на едни години), аз винаги съветвах сина ми да  се оправя сам, а не да казва на моля другарката.

Само не разбирам в случая ползата от това да не казва на учителката, а вместо това да нарече другия дебел. "Дебелия" не само че няма да промени поведението си, ами ще се озлоби още повече. Той освен това явно е и хитър, и успява да накисне другите, така че да накажат тях. Кой печели в случая? newsm78
Като мълчиш, един вид защитаваш агресора. Защо?
Ако пострадалите деца бяха говорили с учителката, сигурно щяха да се вземат мерки и нещата да се променят към по-добро.

# 109 31 март 2009, 18:13 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: шемет в вт, 31 мар 2009, 17:36
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 14:07
съвсем го обърнахте на превъзпитателна тема за майки  Crazy
 Когато сина ми се връщаше с кално яке и шапка, защото дебелото "другарче" ги вземало и скачало върху тях в училищния двор, (не се предполага да е в неговото обкръжение, защото най-малкото не са в един клас и на едни години), аз винаги съветвах сина ми да  се оправя сам, а не да казва на моля другарката.

Само не разбирам в случая ползата от това да не казва на учителката, а вместо това да нарече другия дебел.

контекстът е различен, ок ? не изкривявай както ти е угодно ситуатцията  Naughty

# 110 31 март 2009, 19:13 ч.
  • Мнения: 3 367
Ubedena съм че никой четящо-пишещ тук не учи децата си на агресия и обиждане зорлем. Въпросът беше как ги учим да вървят без да настъпват околните, как да реагират когато те са настъпени и как моделът който сме избрали се вмества в голямата картина по местоживеене. Сми от нападки няма,мисля си че една кауза борим.
*
За Щатите,от малко опит, знам че у-щето се старае да работи с родителя ако детето се чувства тормозено/обидено,но и има ясни регулации кое е неприемливо. На мен лично ми допадат повечето правила,дълго търсихме у-ще което да е традиционно строго в дисциплината си,старая се всеячески да няма голямо разминаване м-у ученото в дома ни (ако имаш проблем не биеш и не риташ,а говориш,ако не става ме викаш) и навън,затова подбирам "навън"-то доста критично. Избягваме да критикуваме авторитети пред децата,нямат мозъчната зрялост за някои концепции все още,затова засега ако нещо не ми отърва отивам при моля другарката аз,бавно и мъчително понякога,но файда има.

# 111 31 март 2009, 20:43 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 15:51
Цитат на: heureuse в вт, 31 мар 2009, 15:41
И от твоя случай пак се убеждавам колко е добре когато възрастни, и то професионалисти се намесват при нужда. За да се намесят обаче трябва да им се сигнализира, проблемът идва когато децата мълчат и се разбира за проблема когато нещата са отишли вече твърде далече.

да разбирам ли, че намираш за цивилизовано решение от професионалист писмото продиктувано на 6 деца от директорката, в което те се молят на колене на този, който ги тормози да му станат приятели  Sick

И да, явно децата са усещали ясно, че ако го нарекат "дебел", най-много ще го засегнат, защото са били безсилни срещу тормоза му.


Ох, много лично става, с много лични подробности, а ми се щеше да говорим по принцип. Грийндрийм, дори при тези обстоятелства не виждам оправдание за децата да го наричат "дебел". Да се съберат 6 деца накуп и да обиждат заедно само дете за външния му вид е отвратителна сцена. Това че и той се е държал отвратително преди това с тях не ги оправдава да постъпват така. Не е това начинът за разрешаване на конфликти в едно цивилизовано общество. И да, за това е трябвало да понесат някакво наказание. Кой кого тормозил едва ли ти си в състояние да прецениш, защото си чула само версията на твоето дете и неговите приятели, а никой, дори и възрастните, не обича да си признава че и той има вина. Затова е добре да се намесват специалисти, при това своевременно. Както виждаш "невинните детски души" понякога се вкарват сами в много грозни филми. Единият скъсал на другия якето, другият пък направил не знам си какво на каскета му, после обиди, накрая може да се стигне до бой, докъде ще се стигне така? И какво са постигнали от това, че не са казвали на моля другарката, а са оставили конфликта да ескалира и да се стига до тези грозни сцени? По-добри хора ли станаха, добри модели за поведение ли научиха, какво?

# 112 1 апр. 2009, 07:39 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 18:13
Цитат на: шемет в вт, 31 мар 2009, 17:36
Цитат на: greendream в вт, 31 мар 2009, 14:07
съвсем го обърнахте на превъзпитателна тема за майки  Crazy
 Когато сина ми се връщаше с кално яке и шапка, защото дебелото "другарче" ги вземало и скачало върху тях в училищния двор, (не се предполага да е в неговото обкръжение, защото най-малкото не са в един клас и на едни години), аз винаги съветвах сина ми да  се оправя сам, а не да казва на моля другарката.

Само не разбирам в случая ползата от това да не казва на учителката, а вместо това да нарече другия дебел.

контекстът е различен, ок ? не изкривявай както ти е угодно ситуатцията  Naughty
Лично аз нямам никаква изгода от ситуацията Mr. Green Просто разсъждавам върху това, което ти си написала.
Според мен правиш лоша услуга на детето си, като му казваш в никакъв случай да не се оплаква. Казването на учителката Е един от начините да се оправиш сам в трудна ситуация. Но това си е твоя работа в крайна сметка, и никой друг не може да вземе решение вместо теб.
Чешем си клавитурите просто Laughing

# 113 1 апр. 2009, 14:09 ч.
  • Мнения: 871
вярно, че си чешем клавиатурите  Peace

винаги съм смятала, че е важно да не си някой плачльо и за щяло и нещяло да ходиш да плачеш на възрастните. В крайна сметка, това не е случая на сървайвър, което дете е свръхчувствително и свръхизтормозено. За мен е важно самочувствието на детето ми и неговото вътрешно убеждение, че въпреки обидите на околните, то знае кое е то и какво представлява. В този смисъл е и възпитанието ми. Да, сигурно не му е било кеф да го натискат, щипят, клепат за нещо, което не е направил, но така си е оформил подход как да постъпва с лицемери и подлеци.  bowuu

Последна редакция: ср, 01 апр 2009, 14:45 от greendream

# 114 1 апр. 2009, 16:09 ч.
  • Мнения: 1 199
Ама моето дете, което беше постъпило точно така както се смята за достойно в България, т.е. си е мълчало дълго време, е просто живото доказателство колко погрешно може да бъде това и до какво може да доведе. Това му беше и най-големият житейски урок досега в живота.
Май няма да стигнем до едно мнение по тази тема, защото си давам сметка че имаме дълбоки различия в ценностната система. За едни е недостойно да се оплачеш и да потърсиш чужда помощ когато сам не можеш да се справиш, за други е недостойно ако се отнесат грозно с теб да им паднеш до нивото и да отвърнеш със същото. В някои ситуации просто трябва да се избира между едно от двете за съжаление.

# 115 1 апр. 2009, 16:46 ч.
  • Мнения: 871
нямаме различия в ценностната система  Peace
това, че не се оплакваш не означава, че детето пада до нивото на насилника и отвръща със същото - има и други начини освен "моля другарката"  bowuu
проблемите се оправят по-лесно и ефективно между децата.

# 116 26 май 2009, 06:13 ч.
  • Мнения: 1 199
Ето нещо свързано с дискусията, която водехме преди време:

Училищните тоалетни били бойно поле за хлапетата
Два класа деца всяка година се самоубиват, твърдят психолози
[25-05-2009] от Павлина Араджиева

Децата все по-често използват тоалетните в училище, за да бият, изнудват, заплашват или обират там съучениците си. Това сочи изследване на УНИЦЕФ по проект „Училище без насилие” в пет столични и две ловешки учебни заведения. В продължение на две години в четири последователни етапа са били анкетирани около 1300 ученици от 4-ти до 7-ми клас.

По думите на психолога Иван Игов изследването е показало, че когато учителите се намесят активно в борбата с тормоза в училище, „горещите точки” на насилие се изместват от класната стая, коридора или двора на училището в тоалетните и на улицата. Това означава, че не са достатъчни усилията на учителите, в борбата трябва да се включи и обществото като цяло.

Според Игов голяма част от проблема с тормоза идва от родителите, които настройват децата си да отвръщат на насилието. И като резултат една трета от първокласниците влизат в училище с агресивна нагласа. Те обаче не отиват при учителя, когато имат проблем с друго дете, а се опитват да го подчинят с насилие. Те имат изкривена представа за света, смятат психолозите.

По данни на анкетата всеки четвърти ученик е бил жертва на тормоз в училище, но малка част от тях споделят проблема. Сигурен сигнал е поведението на детето, смята Игов. „Когато то каже: „Не искам да ходя на училище”, тогава става страшно. Появяват се оплакванията от болки в корема, световъртеж, повръщане. Това са явни симптоми на тормоз в училище”, обяснява психологът.

25 на сто от децата ежедневно отиват със страх на училище, сочат още данните от изследването. Това е една от причините за високия процент на инциденти сред малките. България е на едно от първите места по самоубийства на деца. По думите на Игов средно по две класни стаи на година, или около 60 деца, влизат в черната статистика.

За да се намали агресията сред учениците, е нужна и държавна политика, смятат психолозите. Според тях е нужно да се създаде специален закон за насилието в училище по подобие на Скандинавските държави. Не е излишно обаче са се изследват и учителите за техния психически статус.


Обидните sms-и също могат да подтикнат към самоубийство, твърдят специалисти. Те спадат към т. нар. „кибер” тормоз, който на практика е неконтролируем. Той се изразява в публикуване на нецензурирани снимки или клипове в различни сайтове, което цели да злепостави жертвата. Най-неприятно е, когато чрез онлайн пространството или мобилните телефони се разкрие някаква лична за детето информация, смятат психолози. Не са редки и случаите на гласови съобщения с вулгарни коментари, дори и на такива, които заплашват с изнасилване.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&am … ;sql=Mjk1NDszNQ==

# 117 26 май 2009, 10:13 ч.
  • Мнения: 3 804
heureuse-знам,че агресията в училище е голям проблем-при мен голямата беше тормозена в първи клас,докато от средната бяха пропищяли всички-биеше и момчетата.Била съм свидетел как нейни съученици момчета минават на другият тротуар само като я видят.Опитах се да реша проблема и с 2те-но,в крайна сметка в нашата ситуация видях ,че решението при малките зависи от родителите на тормозещият.
Сега вече в пуберитета - спряха с физическият тормоз ,вече са на по виско ниво-психическият,слава Богу психоложката и директорката са добър екип и успяват да се справят със ситуацията-та децата са свикнали още при назряване на конфликт да се обръщат към тях.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата