Училището е направено за момичета. А момчетата?

те децата пак се научават да решават споровете си по между си, но според моя опит се научават да ги решават цивилизовано, а не да се млатят и обиждат едно друго. имат си свои мнения, но се научават да не ги тръбят когато тези мнения обиждат човека срещу тях, на кого е нужно това? научават се да уважават чуствата на околните. от бг липсата на подобни правила може и да не съм пострадала, но определено тукашния начин на решаване на споровете ми харесва повече. не оставай с впечатление, че децата при най-малката обида и неразбирателство тичат при възрастен да се оплакват, но когато детето се чуства тормозено, както случая с твоята дъщеря и къпането, има установени правила да се намери решение.
да не споменавам и за това, че при тукашното широко наличие на оръжия, саморазправата не се поощрява, защото не знаеш дали този срещу теб няма да извади от раницата си ак47 и последните ти думи да са "ти си дебел"...

Ако не се тича за всяко нещо е ок, но аз оставам с впечатление, че е точно обратното.
При нас поне е.
Въпросното дете с полата не искало повече да носи пола, ами ....
А относно тормоза на моята Ина, какво да ти кажа, няма правила. Учителката от предучилищната се опита да ме зачекне, ама не и обърнах внимание. За тях къпането вечер е НЕ приемливо, аз говоря само за деца /да не ме разбере някой погрешно/.
Освен това имахме и инцидента разказан от Кейси с целуването на момче. Беше и надлежно обяснено, че може да целува момче, чак като се омъжи за него!!
И си мисля, че множеството случай на използване на огнестрелно оръжие, са продиктуване точно от липсата на опит да се справиш със ситуацията /системата ме пази/ Тук пък е избило в подлост, вече говоря за големи хора. Факт е, че латино сериялите са си живата действителност.
И последно абсолютно подкрепям greendream в частта за Кебек и медикаментите /от лични наблюдения/

kita99,не разбрах-как растат мислещи и отговорни човеци когато обиждат и се бият?Моля другарката се намесва до момента до к децата не се научат сами да решават конфликт,това е и ролята и ,че и нашата като родители.Да учим как се отстоява мнение и място,но не за сметка на околните.
Между '"не общоодобрено" и "обидно" мнение за мен има огромна разлика,нямам нищо против децата ни да борят аргументирано общоприети концепции,но по никой начин не бих подкрепила ако е на гърба на някого.

определено не се поощрява ходенето да се докладва всяка дреболия. а откачалки и единични случаи дето хвърлят камъни и стрелят винаги ще има каквато и да е общоприетата практика за решаване на споровете, но по отношение на ежедневието и взаимотношенията на площадката аз съм доволна от приетия тук "протокол". тези диалози, които си спомням от бг площадките "ти що ми взе топката, бе?", "ти знаеш ли като дойда да ти пръсна главата?", "а ела де, глупак такъв! моят брат тренира борба и ще те набие с една ръка!",  определено не съм ги чувала тук. и не ми липсват. децата се разбират по между си, умеят да отстъпват едно на друго и дори в някоя ситуация да се чустват прекарани, не преживяват драма. а целувките поне тук са драма на родителите. вследствие на прекомерния брой гладни адвокати, които бродят по улиците и прекалено много корпоративна литература за сексуален тормоз разпространявана сред свръхпреработените служители... но това не са нормални взаимоотношения мужду децата, а друга тема ..

anette1104, къде видя да говоря за биещи се и обиждащи се непрестанно деца??
Ти като ти проходиха децата продължи ли да ги подпираш?? Аз не.
Съмнявам се че 10 годишното дете на авторката сега трябва да се учи. Не може вечно някой друг да ти върши работата, каквато и да е тя. А че кевешките слонове са най-големи спор няма.
За мен по-важното е да науча децата си да имат самочувствие и да не се поддават на провокации, да отстояват себе си през годините.
Айде аз ти дадох пример за общоприето, което за нас българите не е така. Моля за извинение всички който мислят за правилно къпането на децата сутрин в 5 за нормално.
Да ама това общоприето се изсипва във вид на обида на главата на дъщеря ми.
Е??
На коя моля другарка да се оплаче тя или аз??? Че първата и учителка наполовина местна и беше казала да ми каже че е правилно да я къпя сутрин!!
Естествено не си и помислям да я уча да обижда, но определено я уча да вдига глава и да продължава, да не страда.
За сега успях да я науча да не ползва моля другарката, подминава и казва на мен.
Мда миз, и аз така, определено не ми липсват тези отношения.
Но при нас лично всичко се преиграва, историята с полата взе сълзлива латино нотка, и тръгваше към правене на слон от мухата.
Проблема приключи като се обади за среща с директорката. Тя проверила за какво иде реч, раздала правосъдие и сложила всички по местата. Когато отидох в училище се оказа, че всичко това било детски отношения и се решавали между децата.
Мисълта ми е, че когато всичко за което говорим е в границите на нормалното, е идеално, но когато се прилага без мярка става страшно.
Миз, ама как напипваш горещите теми. Тук учат, че не трябва да даваш на бащата да къпе дъщеря си или да я целува. Е явно аз съм страшна и до сега не съм го чувала лично.

кита99,изобщо нямах наум конктерния ти пример с къпането,а генерализации от типа
Колкото до къпането-мисля че учителите не са си свършили работата там където сте. Някой беше продумал на дъщеря ни че аз говоря фъни,вдигна се голям панаир,ден на бг култура правихме и няма по-гордо дете от моето сега че говори 2 езика,но не бих могла са се спавя ако нямах подкрепа на авторитет в школото.Не я насърчих да отговори с "ти пък миришеш" обаче. Може да се смени у-ще,да се говори с директор (пак съм го правила),винаги има избор освен агресия,вдигане на рамене и обиждане.
*
Много дълго подпирах (м)децата ни да,до ден,днешен,само да вървиш съвсем не е достатъчно за да оцелееш като смислена личност в този свят (ходенето е метафора!)
*
Написаното за "слоновете" за мен е грозно,определено значение има и какво чува едно дете у дома и какво се приема за норма в едно семейство,обърквания идват не малко  и оттам,ролята на у-щето е да намери някакъв баланс в който да меланжира всякаквите деца живеещи тук. Не е лесно,но с усилие от 2те страни все ми се ще да вярвам че може да стане.

Кита, елате при нас в Австралия   С некъпането сутрин в условията на апел за душ не по-дълъг от 4 минути заради кризата с водата, тук ще бъдете аплодирани!    
Да не се засегнеш!  
Сега по същество: според мен във вашия случай става по-скоро въпрос за толерантност към различни култури/традиции/религии и от сорта, а не за дисциплина от рода на "ритна" или "ощипа". Тук поведение от този род е немислимо! В класа на дъщеря ми има деца от азиатски, африкански, индийски (и може би и друг) произход. И те като цяло са мнозинство. Да не ти казвам каква пъстра китка са когато имат ден на различните култури и всяко дойде облечено в нещо типично за тях и започнат да разказват за обичаи и традиции, носят различни храни и т.н. Толерантност, в смисъл зачитане на "различното", е едно от първите неща, които възпитават в тях от най-ранна възраст. Непонятна ми е реакцията на вашата учителка! Да вземете да я организирате на едно работно посещение тук ли...

По същия начин стои и въпроса за "дебелите" и "кльощавите", "цветните" и "безцветните", ... различните от самия теб! Толерантност не означава, че задължително трябва да харесваш всички. Но и нямаш правото да обиждаш или тормозиш другите, защото те не са като теб. В тукашните училища (особено средните) са много актуални в учебната програма теми като "идентичност", "боди имидж", "multiculturalism".

В Австралия всяко училище има кодекс на поведение. Най-общо казано и тук в проблемните ситуации детето трябва да информира някого, на когото има вяра и доверие: това може да е възрастен (родител, учител, приятел), но може и да е приятел или ученик от по-горен клас, който примерно е капитан в училището или е в училищния съвет. Присъствала съм на ситуация, в която дете А идва при учителката и казва, че дете Б го е нарекло "...". Госпожата не хуква първо при дете Б и не му пише забележка, а пита дете А: "А ти какво направи? Как отвърна?" Въпросът според мен е какво ще направи учителката след като дете А е докладвало, а не дали то е трябвало да докладва или не. Щом е стигнало до учителката, това е знак, че детето е неспособно да се справи с дадената ситуация само. Ако учителката (и разбира се родителите) реагират адекватно, следващият път дете Б няма да си позволи изобщо обидата, а дори и да го направи (или някой друг да го направи), дете А ще има модела.

Правилникът за поведение регламентира и последствията (никъде не се използва думата наказание) и всички ученици са запознати с тях.
Повечето училища имат и фул-тайм counsillor, чиято работа е да намери причините за определен вид поведение и да се грижи за емоционалното здраве на учениците.

Почти всяко училище тук упражнява така наречената buddies system. Всяко дете има "приятел" от по-горен клас, на когото знае, че може да разчита. Малките се чувстват защитени и имат модели за поведение, а големите се научават да се грижат за по-малките (по-слабите, по-неопитните), учат се и да поемат отговорност.

Ей това е в кратце и "по принцип". На практика е по-трудно отколкото написано. Много е важно всички да действат в една посока: учители, ученици, семейство, общество.

anette1104, айде да спрем да си пишем ей така на примависта, м??
Аз се опитвам да си обясня позицията, ти едно и също повтаряш.
Да учи си децата така както си сметнала за добре, организирай ден на доказването: "Аз съм ....", но си помисли какво се опитвам да кажа.
И да, ако аз бях учена на модела, ще се оплача на моля другарката и всичко ще е ок, щях да съм сменила училището, за да отида в друго в което ще е проблем и белият и цвят и това че говори 4 езика.
Подчертавам проблем в момента НЯМАМ, детето е първи клас и нравите са Французки Толерантността към различните култури е факт.
Освен "доносничеството" което при мен е така, а и по 3-те години прекарани в Квебек също е така, децата трябва да се учат, че има и много лошотия на тази земя, и че околното мнение не трябва да им променя мирогледа.
Прави ми впечатление, че във всеки пост отправен към потребителка, която не е на твоето мнение има
Чува, това което мисли. Определено в моето семейство се е говорило всичко и нищо не ми е спестявано.
Да Ина ще се къпе преди училище, когато трябва, но за 6 годишно дете едва ли това е необходимо, още повече като това е свързано със ставане в 5.
mili46, ами едва ли някой ще ме аплодира, НЕ къпя сутрин само децата си, които са къпани непосредствено преди лягане.
И като за край:
Едва ли ще мога да отговарям в следващите 48 часа, за мен днес е събота.
Вече в интернет пространството бях обявена за мърла, понеже бебетата ми спят с мен за да ги кърмя, така че може да не полагате усилия за горното. 

kita99, не се засягай  Аз също не къпя моите сутрин 
Както и другите момичета са обърнали внимание, проблемът не е в дисциплината, а в конкретната учителка. Интересно, ако детето ми е вегетарианче, а тя държи, че е по-здравословно да се яде месо, означава ли, че ще дава месо на детето или ще му се подиграва, и натяква, каква загубена майка има, не му дава месо. Аз лично първо бих говорила с нея, да си изясним ситуацията, ако не се разберем, с директора. Ако и директорът не осъзнава грешката на колежката, няма смисъл да губя времето на детето в това училище  Това няма нищо общо с темата за дисциплината и по-буйните момчешки изяви в училище 
По втория въпрос, много е важно дъщеря ти в каква ситуация е споменала мнението си за поличката на другото дете и с какъв тон  Ти не си била там, не знаеш, да не говорим, че като майка е нормално да си пристрастна 
А по въпроса, "Коя от вас е пострадала от липсата на горните "правила" в училището в България, говоря  за времето до 1990г.??" Масово сме пострадали. Най-малкото, което не аз съм забелязала, а чужденец имащ бизнес в България е, че се опитваме с всичко да се справим сами и чувстваме неудобство, да се обърнем за помощ или съвет към другиго при затруднение, даже от това да страда работата ни.

Merry, явно не се изразявам правилно.    
Даденият пример е в подкрепа на твърдението, че разрешението на ситуациите възникнали в училище не винаги могат да се стане с "моля другарката".
Говоря за стадо учителки, не за една, в различни учебни заведения, не е проблем само на учителката, различното се натяква.
Да горко му и тежко на детето ако е вегетарианче, ако пие хомеопатия, ако няма обеци, ако ...
Единственото което искам да кажа, че децата трябва да се учат да стават и падат, защото тук, за някой от нормалните неща моля учителката, моля директора не вършат работа /ако са местни/.
Всяко едно дете свикнало с този модел на поведение, няма да оцелее тук, разчитайки само на него.

Колкото до полата, не знам каква е историята, моята дивачка седеше и се инатеше, че наистина била грозна. Като лидер в бившата си група с какъвто и тон да го е казала е било зле, но за това в случая е там учителката нали??
Аз обаче получих сълзливо писмо от майката. Препратено ми от учителката, в което се настояваше дъщеря ми да бъде строго наказана, аз и тя да се извиним лично на детето. Писмото го пропуснах, тъй като не знаех какво е станало. На следващият ден имаше още по покъртително писмо, че не съм се извинила нито аз, нито дъщеря ми. Шест часа след което учителката ме увери че нямало никакъв проблем, дъщеря ми отдавна се била извинила. Това обаче след намесата на директорката, която не е местна.
Не се засягам, какво да правя, такава съм и не мисля, да ставам в 5 за да къпя Ина, всеки ден барабар с косата, нито пък ще спра да спя с бебето си
За последното си права, аз обаче не се чувствам като пострадала, предпочитам да се оправя сама /но все си мислех, че причината е от личен характер за мен/. Като не става изобщо не ми е неудобно да искам помощ обаче /може би това да е от личен характер/

Само искам да спомена, че начина, по който проблемите се 'решават' в българските училища, не е такъв, защото хората го приемат за единствения правилен; приемат го предимно защото нямат друг избор! Учителките обикновено нямат нито време, нито желание да се занимават с това кой кого ударил и защо, и при положение, че не са длъжни, няма и да го правят. Затова децата от малки са на принципа "оправяй се сам" - щото и да се оплачеш, на никой не му пука!
Повечето родители (тези, дето им пука) не са съгласни с това, но няма как.

Обаче това, с което сме израсли ни се вижда най-правилно, пък и сме позабравили лошите страни на саморазправата

без моля другарката 

Едно време бях етнолог (студентка) и правих теренни проучвания в Жеравна. Една стара жена ми разказа следната случка от нейния живот: детето й си играело със съседчето и то го ударило много лошо с камък - нарочно, чак му се подуло окото. Разплакан, синът й се прибрал в къщи, а баща му уплашен се ядосал много. Отишъл и хванал съседското дете, пъхнал го в един чувал за жито, метнал го на гърба си и тръгнал към кръчмата да търси бащата на виновното дете, да се кара с него. Върви той по пътя към хоремага, а синът му тича след него плаче и го моли: "Пусни го бе, тате! Пусни го!" ... Баща му вбесен го попитал защо, а отговорът бил: "После с кой ще си играя!". Бабата, която ми го разказа мъдро заключи, че възрастните никога не трябва да се месят в споровете и борбите между децата, защото не ги разбират.

Сега времената са доста по-различни и отношенията между хората са се променили, не бих сравнявала 

В събота синът се оплакваше, че на тренировките по баскетбол, ако ги смесели с момичетата, било много досадно, защото те не умеели да играят, само се лигавели с топката  Та от там започнахме един разговор, за разликата между момчетата и момичетата. Минахме и през училището, където имат някакъв предмет, подобен на нашия Морал и Право, където според моят, момчетата умирали от скука и не вземали почти никакво участие в дискусиите за разлика от момичетата. Днес пък се заприказвахме колко печатчета е събрал, дават ги за добро представяне и като съберат над 100, има специални награди. Моят, от началото на септември, още не е събрал 100, а много от момичетата, още края на миналата година, имали по 100. Само едно момче от техния клас също имало вече 100. Питам го, защо така се излагате момчетата в класа и той, ама, мамо, нали знаеш какви са добри и ученолюбиви момичетата 

Мери, има и традиционни общества, в които отношенията почти не са се променили от хилядолетия насам. Та може би там моделът на възпитание, който Гриймдрийм и Кита приемат за правилен, сигурно е най-адекватният. Българското общество не е от най-традиционните, ама като гледам как институциите не ги имат за нищо и как отношенията често се регулират чрез физическа сила, май е по-скоро от традиционните. И знам ли, за там може би е е по-адекватен

Да, и децата трябва да се научат да разрешават спорове по цивилизован начин - без бой и обиди. По възможност.
Това се постига с много усилия, и не винаги успешно. Но ако накрая децата разберат, че има И друг начин, и се замислят, преди да реагират първосигнално, значи не е било напразно!

А ако някой си мисли, че по този начин децата му ще станат 'неоправни', 'смотани' и не знам още какви, това е смешно. На децата, особено момчетата, много малко им трябва, за да се върнат на първичния модел на грубата сила - той така или иначе никога не изчезва!