Училището е направено за момичета. А момчетата?

  ако попадне на български родители добили икспириънса си в бг училище що бой ще изяде кебекския клюкар, няма да ти казвам 

иначе, миз, кажи откъде сваляш тези модели и наръчници, да се хващаме за възпитанието, чу уиде коньо у реката 

Шегата настрана, някои от местните деца много обичат такива подли номерца, в случай че са изолирани от другарчетата си в училище и пробват всячески да станат популярни  Не са непознати случаи от моите детски години. Много обичах да гледам филмчета като Васко да Гама от село Рупча или Войната на таралежите - там имаше еххххххххххххххххееееееееее кви модели 

БТВ, в тукашното начално училище учат "Морал и етика", където предполагам им прилагат някакви модели за които аз не знам, т.е. нямам дотатъчно информация. Днес "бг побойникът" /а.к.а. моят син/ донесе бюлетин /това са оценките за завършилия период/ и по този предмет има 100% 

Нали знаете поговорката за съветските слонове, че са най-големите слонове - така хамериканските педагогически модели най-големите модели 

всеки си съставя моделите на поведение и си възпитава децата според собствения си морал и етика. и бтв, съветските слонове са наистина най-големите слонове.
браво на сина ти за 100% на морала и етиката! има надежда значи за него.

Аз от модели не разбирам,но гледам 2 деца с малка разлика и ги уча точно както е написала миз-пробваш с думи да разбереш защо брат ти те рита,но по никой начин 1та ти реакция не е да ритнеш обратно. Ако не можеш и той не се извини-идваш да ме информираш преди да започне да се лее кръв. Нормало е да си засегнат,но можеш да го споделиш по други начини,не с агресия. Много бързо загряха че предпочитат да се  справят помежду си вместо да бъдат наказани и 2та. Файда явно има и в по-мащабен план защото наскоро учителката ми изпрати бележка да похвали диломатичността на ния при спор за кой да бъде мами и кой бейби по време на игра в прискула.

Стоп. Грешка. В американското училище (тези, в които съм работила), учителката, която не знае каква е истината, вдига телефона и се обажда на т.н. Behavior Specialist. Този същият, привиква дете А в кабинета си и най-спокойно разговаря с него. Праща го обратно в клас. После извиква дете Б и разговаря по същия начин с него. И него после изпраща в клас. Ако истината все още е неясна, се провежда кратко разследване от страна на Behavior Specialist-a относно свидетели, история на конфликта, етц. Обикновено истината в такива леки случаи излиза много бързо наяве - децата в началните училища (до 5 клас) обикновено не издържат на подобни неща и си казват в един момент кое как точно е било. Обикновено се предлага на самото дете да си избере последствие, забележи - последствие, не наказание или да намери начин да поправи положението. Чак тогава, специалистът се обажда на родителите на двете страни да ги запознае с конфликта и начините, по който е решен; или не се обажда - зависи на какъв етап е проблемът и дали е нужно да се стига до тях - понякога е наложително, понякога се дава шанс на децата да разберат, че имат избор и че следващият път вече ще стигне и до родителите им - нещо, което те обикновено не харесват - техните да знаят. Това за много леките случаи и подчертавам дебело - всички случаи са индивидуални, специфични и всичко се решава на място, тъй че примерите, които давам, са условни. Има и случаи, в които можеш да станеш разноглед, но тук, гледам, се обсъждат елементарни сценарии.
В американските училища (в които съм била) децата, когато в началото на годината се запознават с кодекса на поведението в съответното училище, се осведомяват, че при наличието на какъвто и да е конфликт, първото нещо, което трябва да направят е да съобщят на възрастен служител в училището - учител, помощник учител, директор, какъвто и да е, но - забележи, greendream - думата е "възрастен". Изобщо не се стига до ситуации на "Моля, другарко" и ореол на доносник - и дете А и дете Б, че и дете Ер малък знаят, че при конфликт, се отива за разрешаването му най-напред при възрастен. По този начин не се позволява на конфликтите да се задълбочават и да стават трудно решими, в общия случай.

нямаме такива екстри 

освен това не е ли разпиляване на сили/средства да се вика отвън специалист при случай с несериозно провинение /ощипване на друго дете под чина/  даже на мен ми се струва абсурдно 

Тук си имаме psychoeducateur. Когато аз отидох при директорката на нашето начално училище (както споменах, заради това че детето беше мълчало дълго преди това, проблемът беше станал много сериозен) направиха следното:
- Проведоха се ателиета с всички класове от училището, за да могат да разпознават децата различните форми на насилие.
- Въпросният специалист е говорил с моето дете.
- Говорил е и с децата, които са му оказвали тормоз. Не знам дали са се свързвали с родителите им и какво е ставало.
- Специалистът е говорил пак с моето дете, за да му даде съвети.

С тормоза се приключи веднага. Когато отидох за пръв път при директорката, беше само 2 месеца преди края на учебната година. До кроя на учебната година детето ми се беше успокоило (като го гледах преди това, трудно ми беше да повярвам че това е възможно). След това последва още една спокойна година в същото училище и смяна на училището, тъй като отиде в гимназия. Явно съветите са били много полезни, защото детето ми в такива ситуации повече не е изпадало, въпреки че смени училището.
Просто шапка им свалям тук за това което правят за децата.
Мисля си че едно ощипване рядко е изолиран акт, но нека Джи да каже, тя явно е по-компетентна. Да, и мисля че колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре.

Дали е разпиляване на сили/средства решава скуул дистрикта. А иначе, този човек е назначен на редовна работа в сградата на училището, има си офис и един милион задачи, по които да работи. И не става дума за някакво разсеяно ощипване; примерът, който даде ти по-горе, включваше казусът "системен тормоз", както и лъжа и манипулация от дете А и учителка, която не знае каква е истината. В повечето училища тук, където съм аз, има такъв специалист, ако не - функциите му поема училищният психолог или друго подобно лице, но винаги има някой, който покрива поведението в училището. Това - пак повтарям, тук при мен, в другите щати не знам как точно е положението и не мога да говоря за цяла Америка.

heureuse, едно ощипване може да e изолиран акт, може и да не е - затова се гледа цялостната картина и всички фактори, когато назрее ситуация. Затова по презумпция, всички възрастни в училището би трябвало да работят в team, за да може да се хващат тези неща навреме. При нас поне дори шофьорите на автобусите бяха въвлечени и всяка сутрин се получаваше рапорт и от тях кой как го е раздавал на път за и от училище.

разбира се, че едно ощипване не е изолиран акт, а в примера които дадох е лъжа.

psychoeducateur няма във всяко училище - и въобще специалистите са кът  (като логопед и пр.)

къде по-евтино и по-просто е да се хванат дете а и дете б и да се оритат едно друго...

е това си е заяждане 
мисли как е на практика - в това училище, което аз виждам няма такива средства 

не, не е заяждане. това е начина, по който ти смяташ, че трябва да се решават споровете. в нашето училище също няма Behavior Specialist, може в скул дистрикта да има и да го викат когато се налага, не знам. но проблемите между децата се решават с разговори, било то с учителя, било то с директора, било то с психолога. побоища не се толерират.
а ако ще говорим за заяждане, погледни си пак последния си постинг към мен...

както и да е - дискусията ми беше интересна, извинявайте ако съм ви обидила
целта ми не е била да се заяждам  разни хора - разни идеали 

Преди да изпадна във въпросната ситуация, и аз не знаех че има такива средства. Не знам дали специалистът работи там на пълно време, на непълно време или го викат при нужда, но е факт че ако се появи ситуация, която учителката и директорът не могат да разрешат, специалист има. Между другото в гимназията на едно от децата ми (публична) още в началото психовъзпитателят се беше представил във всички класове, беше обяснил кога и къде могат да го търсят и ги беше насърчил при проблеми или ако искат просто да поговорят с някого да не се колебаят да се обърнат към него.
И на мен дискусията ми беше интересна, виждам че и от двете страни на океана подходът е един и същ.

Учителките могат и да имат представа какво става в училището но,не са слънце да огреят навсякъде.Преди 8 години когато голямата тръгна на училище имаше проблеми с едно момиченце 3 години по голяма от нея-тормоза беше ежедневен-ходин и говорих с директорката и учителките-колкото можеха я пазиха,но не можеха да са постоянно до нея.Аз говорих и с родителите на детето-хората говориха с дъщеря си-но ,полза никаква-гаменчето продължаваше-до един момент-когато един братовчед на моята не разбрал какво става-след училище хванал въпросното дете и го набил,като и казал ,че ако още веднъж пипне моята пак ще бъде набита-е след тази случка-не сме имали проблеми.Мирно ,тихо и спокойно-абе идилия-до следващата година когато и средната тръгна на училище-там обаче беше с обратен знак-валяха оплаквания и то най вече от момчетата ,че редовно ги е биела-ставах свидетел на такава ситуация-вървим с нея срещу нас върви момченце -върви до момента в който моята го погледне смръщено-в резултат момчето преминава отдругата страна на улицата.И тук се бяха намесили учителки-беше наказвана,и мен бяха викали.
По това време обаче още нямаше психолози в училищата ,от няколко години всяко училище си има-и нещата досат се подобриха.

Мили дами, и на мен дискусията ми беше много интересна. Определено съм изненадана.
Бих искала да задам няколко въпроса.
Та, расте, пораства "дебелото" дете и излиза извън училище. Естествено, продължават хората да го наричат дебело /неизбежно, където и да живеем/ и?? На кого се оплаква??
За протокола аз съм от въпросната група.
Коя от вас е пострадала от липсата на горните "правила" в училището в България, говоря  за времето до 1990г.??
Защо в действителност не се оставят децата да решават детските си проблеми?? Чак шофьорите на автобуси е нужно да докладват???
Как ще пораснат мислещи и отговорни Човеци, като единствената им отговорност е да кажат на моля другарката??
И последно, защо мерим с два аршина. Значи може да си изкажат мнението когато няма да засегнат никой и съответно да си трайкат ако имат мнение и то не е общо одобрено??
Моята дъщеря, взела че казала на едно дете, че е грозно с пола! Няма да коментирам. Развоя на събитията не беше по хамерикански, а по французки /разбирайте български/
Та ето и моите примери:
Латино света е известен с неговата мания за чистота.
Задължително правило, ставаш ВСЯКА сутрин и се изкъпваш - тяло + коса. /Подробност от пейзажа, към 17 ч. навличаш на детето пижамата и го оставяш да играе, съответно го влачиш по магазините и т.н./ Заспива, мяташ го в леглото, така както е.
Е питам аз моята дъщеря защо трябваше 3 години да е подложена на терор от страна на преподаватели + деца за това че не се къпе сутрин??
Това е примера за мерене с два аршина, само че мярката за мен е не правилна, а за местния свят е!
Какво правя аз?? Обяснявам, обяснявам и пак обяснявам. На 3г и половина започвам да обяснявам какво е лично мнение и как то трябва да се отстоява, какво са навици и традиции т.н.
Ура успях, да ама друг път.
Цяла година "Защо ходи боса, не с чорапи??"
Дневните температури са 18-32 градуса
Победиха, купих чорапи, няма на кой да се оплача.
Моята кукла е лесна за манипулация, за вкарване в стадото, не иска да е различна. Жалко!
Ще опитам скоро пак, нека се нагоди към дисциплината, а тя е по френски маниер, приложена от французи.
Пишка ти се, намаляват ти поведението с една единица и можеш да отидеш до тоалетна.