Училището е направено за момичета. А момчетата?

Между другото, скоро учителката на малката, която посещава pre-school, спомена за някакво детенце, което имало толкова лошо поведение в къщи, че родителите се наложило да потърсят помощ от специалист. Тъй като детето нямало проблеми с поведението си в pre-school, а само в къщи, специалистите изкарали доста време при тях, както и в дома на детето, за да видят каква е разликата и какво точно кара детето да е толкова агресивно и неконтролируемо в къщи. За съжаление, повече подробности не спомена, но мен този случай ме впечатли.

Иначе, поне в Англия, но не мисля, че ще е по-различно в Щатите, дисциплината не става толкова строга от раз. До 7 години им се дава много повече свобода, имат повече почивки, през които да изразходват енергия. След 7 години започват да ги ограничават малко повече, тогава започнаха проблемите с дисциплината на моя и първите му наказания  Сега в гимназията са още по-строги правилата, но контролът за съжаление не е толкова добър.

greendream, точно това правят учителите в началното училище "учителите там играят основно ролята на възпитатели и социализират децата според установената обществена система ". Това че тази система не толерира агресия и невъзпитано поведение се счита обиждането и викането при определени ситуации, вече е съвсем различна тема  Замисли се, че същите правила, които се спазват от децата, важат и при нас възрастните. Само където ние не получаваме детеншънс и спиране от работа за седмица, а уволнение, глоби, затвор. В работата всички се държим и обличаме по сходен начин, след работа обаче всеки прави това, което му допада, бар, клуб, театър, фитнес  ... или просто си мързелува в къщи пред ТВто или компютъра 

не си прочела предишният ми постинг, където описвах случай от България, където учителите вече не искат да са възпитатели 

Въпреки това, не смятам че е агресия замерване с топки, строене на снежни крепости и пързаляне по бабуни в училищния двор ... същото за катерене по дърветата, приказването (не викането) в коридора по време на междучасие, пипането на определен предмет, до който достъпът на учениците е ограничен и т.н. простотии .

Също така смятам, че от училище до училище и от проблем до проблем с конкретно дете има огромна разлика. Когато на някоя от вас й се случи подобно нещо с децата й ще донесе от 10 кладенеца вода, за да ни докаже, че всъщност не е детето й, а системата ... В повечето случаи не става въпрос за система, а за нервни и некомпетентни педагози. И обикновено всичко си има предистория - не просто че някой е нарекъл друг "дебел" и от това да правим "слон". Преди да го нарекат дебел, той е тормозил редовно в междучасията много деца (ритал ги е подло и скрито, налагал им се е физически в тоалетните и т.н.) и в крайна сметка си го е заслужил! Това не е горката анорексичка от статията на сървайвър 

Само че, ако си спомняте когато вие сте били ученици, едни деца са доносници, а други имат детска чест и си траят (или поне така ги учат родителите им!). Въпрос на изборност кого учителите ще накажат и дали ще видят изобщо от кого се упражнява  реалният тормоз. За мен тукашната система ги учи да бъдат доносници и лицемери защото така е по-удобно на възрастните. Моят син няма да почне да обича дебелото дете, само защото всички вкупом са му казали да напише слъзливо писмо в което го моли за неговото приятелство и "пада на колене" да му иска прошка, че всички в училище го наричат дебел /много силна дума  /. Вие как ще отсъдите кое е истината ? Най-добре се оценява с реални примери от ежедневието на децата ни.

аз уча моите деца да не са клюкари и "портаджии" 

За българското училище го прочетох, но за там нищо не мога да кажа, нямам опит, а едновремешното училище, което аз съм посещавала определено е различно от това, което децата например в Англия или Щатите посещават. Аз мислех, че говориш за училището, което в момента децата ти посещават и то не е в България 
И да, агресия не е това, което ти си изброила. Тези неща не са позволени заради Health and safety. Ти в къщи си една на 2 деца, в държавното училище 1 на 20-30, а в междучасията отношението е още по зле, защото на учителите също им се полагат почивки. Постави се на тяхно място и си помисли, как би могла да контролираш толкова деца, пробващи да се покатерят на дърво или замерващи се със снежни топки 

Ами замислям се Мери, и това не трябва да бъде за сметка на играта на децата и тяхното нормално общуване ... ние също сме били деца и сме си играли в училищния двор без да е много опасно за здравето и безопастността на другите. Опитват се да ги превърнат в послушни мишки, които да управляват, за да им е по-лесно. Това неминуемо ще се отрази на светогледа на децата и поведението им като възрастни, което в моите очи в по-голямата си част не е положително.

Съгласна съм абсолютно с Кейси  Според мен, тези случаи на масови убийства от деца /последното преди няколко дни в Германия от 17 годишен ученик в бившото му училище/ на други деца, е вследствие от подтиснатите им емоции в ранна детска възраст. Това е липса на нормален начин да разрешиш проблем в училищната среда, за да се угоди на родителите и учителите - да им е по-спокоен животецът на работа. Нали затова са възпитатели! Не съм сигурна, че в частното училище е по-добре. В нашия случай в класа също са 30 деца.

Грийн дрийм, след като имаш толкова тотално различни възгледи за възпитанието на твоето дете с управата на съответното училище, защо просто не преместиш детето в училище, което ще отговаря на твоите изисквания? Това е много по-лесно отколкото да генерализираш каква била системата и как тя накърнявала нормалното развитие на твоето момче.


Ти правиш абсолютно същото, като носиш в момента от същите 10 кладенеца вода, как твоето дете не е виновно, а системата.

Ние нямам как да знаем какво е конкретно твоето дете и каква е конкретната ситуация, независимо какво ще ни кажеш ти. Ти я пречупваш през призмата си на майка и е нормално. Само мисля, че ако това си мнение го изразяваш пред детето ( а не правиш нищо по въпроса за това проблема система-дете да се разреши) му правиш мечешка услуга, защото то ще има перфектното извинение да не се постарае дори да се аклиматизира към условията, а просто да си прави каквото си иска, защото "и мама така мисли".
Ако идеята ти е била да скочим всички и вкупом да се възмутим как твоето невинно дете е наказано, ами съжалявам, че те разочаровахме.
Който не е доволен от нещо прави постъпки за да го промени, ако не може да го промени търси алтернатива, а не седи да се оплаква как живота е несправедлив.

И само да допълня- имам съученичка, която на 12 години остана инвалид заради падане от дърво, а съм чувала ( не познавам лично) за случаи на деца, които са ослепяли от снежна топка с камък вътре.
За това, дали едно дете( дори и най-големият побойник) трябва да бъде наречено с какъвто и да е епитет, направо не искам да почвам да коментирам. Ти не знаеш защо това дете е такова и какво е преживяло, защо агресията му избива по този начин. Била съм в 4 години в паралелка с 10 проблемни деца и всяко от тях си имаше история. Начина за разрешаване на конфликт с такова дете не е да бъде обиждано и детето ти никак не постъпва по различен начин от това, което е тормозило останалите.
Всеки гледа обаче от собствената си камбанария. 
Нещата не са никога черни и бели както казах, има много, много сиво.

Психопатия е имало откакто свят светува,болни мозъци и гени,съвсем не е само въпрос на подтиснати емоции,инак единици щяха да са оцелелите на тая земя.
За мен не е "нормално общуване" едно дете да нарича друго "дебело",нито да лъже,за да не е клюкар.
От малкото което съм видяла даже прекалено много "фън" има в у-ще,изобщо не мисля че им липсва игра и нормалност,особено ако следобед се срещат индивидуалните нужди на детето.

Като че ли съм засичала реклама из списанията на лекарство за АДД, момиче свири на пиано, текста е от типа - сега й е по-лесно да се концентрира и да развива уменията си.
Аз познавам единични случаи на родители, даващи лекарства и всичко е тръгнало от разговори в училище, относно невнимаване в час, проблеми с концентрацията и т.н. а не буйни и хиперактивни деца.


Пред очите ми е дете, което е тормозено ежедневно в училище, защото е малко по-различно. Никакви постъпки не са направени от страна на учителка или специалист в училището, независимо че е търсена помощ. Всяко училище е различно, да, но само на повърхността е розово при повечето. И това не е единичен случай, много са такива из училищата. Така че, това ме притеснява повече, отколкото, дали ще забранят на детето ми да тича по коридора.

Искам, след време да кажа, че тукашната система за разрешаване на проблеми, е по-добра от българската. Но примерите около мен, към момента не го потвърждават.

а нормално общуване ли е 10 годишно дете да отиде при учителката и да й се оплаче:

"Моля, другарко, пък той ме ритна /наплю, дръпна за ръкава, натисна до стената, каза ми лоши думички/"?

Тандори, на мен училището ми харесва, защото е с музикален профил и детето свири на цигулка   Не съм задължена да харесвам всичко там, нито всички учители, нито всякакъв вид с анкции. Най-вече, не съм убедена, че като го преместя на друго място няма да попадна на същия робски манталитет  

Децата ви са малки още и не сте попадали на такива ситуации. Страхувате се да не паднат и да не се ударят. Опитът и мнението ви ще се променят с времето  

Съгласна съм с теб. Всяко общество следва определен модел и тези които не го правят са аутсайдери   Спомняш ли си Филма на Пинк Флойд и конкретно песента,  Another Brick in the Wall. Пресилено, но актуално  
В частните училища децата са 15-16 на един учител. Пак не е като 2-3, но е и коренно различно от 30. По-добра възможст има да се обърне внимание на индивидуалността.
Има разлика между докладване на проблем и клюкар, портаджия. Границата е трудно различима, целта е да научим децата къде е. Ако съседите ни са шумни, отиваме и правим забележка, един, два пъти. Ако те не се променят, какво следва, да отидем да им счупим уредбата или да докладваме за проблема на съответното място?! Това, което твоето дете е избрало и което ти одобряваш е, да им счупи уредбата.
Не мисли, че защото съм на различно мнение от теб, синът ми не е попадал в подобни ситуации. Точно наскоро моят беше наказан, заради саморазправа и не е за първи път, но е първия път в гимназията. Подложен на тормоз от .... момиче   Стигнало се до там, че за да се отърве от нея, той размятал чантата и я ударил, съответно учителят реагира на видяното. Ами грешно е постъпил моят и му го казах, не това е начина, да удря момиче, защото тя е харесала да се върти около него и да му досажда. Саморазправата се наказва. Ако си решил да стигнеш до там, трябва да си готов да поемеш и наказанието   Съответно синът е обяснил ситуацията, извинил се за реакцията. На момичето също е била направена забележка, сега спазвали дистанция  

Аз искам моите деца, момче или момиче, да се впишат безпроблемно в обществото, но да запазят индивидуалността си и да я проявяват в подходящия момент. За вписването в обществото на помощ ми идва училището, за индивидуалността вече основната тежест пада на мен и баща му.

Как е възможно да харесваш място, където на детето ти му се пречи да се развива?! Това е просто извън способностите ми да го възприема, съжалявам.
 Ако мнението ти е такова, каквото по-нагоре си писала, просто не разбирам как би могла да оставиш детето си някъде, където си убедена, че ще направят от него нещо, което ти ненавиждаш- там какво беше, доносник, лъжец и не знам си какво.
Ти хем възприемаш примиренческата позиция " то навсякъде е такова" без да имаш въобще идея дали е така, хем се оплакваш.
Затова хората са мислещи същества и имат свободен избор, за да го упражняват като им се налага.

Изводите и мненията ми са съставени на база моя личен опит( вкл при работа с проблеми деца) и имането на малки деца( които между другото от 2 години ходят на училище и имам 2.5 години опит с образователната система тук, заради естеството на работа със сина ми) няма абсолютно никакво отношение към този факт.

И само да допълня, има един много хубав израз: Everything is fun and games, until someone loses an eye.  Убедена съм обаче, че ако това се случи на теб, твоят опит и мнение много бързо ще се променят както ти казваш, не мислиш ли?


Мери, абсолютно подкрепям написаното от теб!

Такива думи ме оставят безмълвна. "Обикновено" ако обидиш някого на външния му вид, той си го е заслужил, защото преди това е бил агресивен...
А не е зле и да научиш децата си и да не обиждат другите, особено на външен вид и на раазличност. Не можеш да си представиш каква травма може да остави това у жертвите. Това от личен опит го казвам.

Ама как ще е нормално, нормалното е като ти те ритне той, ти да му счупиш главата, като те наплюе, ти да го наплюеш два пъти, като ти каже "дебел", ти да му кажеш "хърбав". Това са нормалните балкански нрави, които и 10-годишните деца трябва да са усвоили. Ето при такива нрави виреят най-добре агресивните типове.

Вече си мислех, че само на мен ми е направило впечатление това изказване, но нали аз имам малки деца, мнението ми не е меродавно. 
Heureuse, колко са големи твоите ако не е тайна?

Тандури, моите деца са с много голяма разлика, от едногодишно до пълнолетно Но дори да нямах деца, такова изказване щеше да ми направи впечатление. Както аз като дете съм била жертва на физическо и вербално насилие, така и едно от децата ми е било тук в Канада и съм много навътре за съжаление в тези въпроси (между другото, за разлика от мнението на Грийндрийм, типичният профил на тормозеното дете е стеснително и плахо). Аз навремето си трупах синините и обидите докато с насилника попаднахме в различни училища, детето ми в Канада (обиждано между другото точно за това че беше пълно), след като дълго време е мълчало и се е затваряло в себе си, от страх че като ни каже и реагираме насилниците ще станат по-агресивни, накрая каза когато вече просто не можеше да спре да плаче и ме молеше да му сменя училището. За щастие в Канада получих подкрепата, която в България никога не бих получила, оттогава минаха няколко години, а детето трайно се успокои и отново започна да се радва на живота.
На този балкански начин на мислене - да се утвърждава саморазправата като начин на регулиране на отношенията, според мен до голяма степен се дължи мутризацията на България. Господството на юмручното право. За съжаление това го внушават на децата от най-невръстна възраст. "Като те ударят, удари и ти" Никога не можах да кажа такова нещо на децата си като ги гледах в България, въпреки че бях наясно че с такова възпитание ще им бъде трудно там. Сега, особено четейки тази тема, много, ама много оценявам това че децата ми растат в Канада, а не в България.