Пак проблем - този път с яденето.

Еи, спокойно, бе жена! Ще се оправят нещата, не веднага, ама няма къде да ходи баткото. Ти си избери по-твърда линия на поведение и я следвай, без отклонения, за да не си мисли, че номера му минава. И не се чувствай "садист", нормално е това дето си направила. Я си вземи книгата, която ти препоръчах - писана е от психолог и мисля, че доста ще те разведри и ще ти помогне да не чувстваш "садист".

О да ! Ерик е най-сладкото дебело мушмороче на света !
Вече ходи стабилно, любопитко. Когато е буден основното му занимание е да папа. Ходи по гащички - махнахме памперса, учим се на гърне. Съвсем не си приличат с Денис на външен вид, но са еднакво чувствителни и двамата.
Ето една снимка съвсем актуална на двете ми съкровища
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … amp;USER_ID=16502

А тук е само Ерик http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … amp;USER_ID=16502

Ето и още две снимки на малкия ми 
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … 1910&TYPE=ALL

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … 1911&TYPE=ALL

Обещавам !

Додо, определено запрятай ръкави и отивай с Денис на психолог!
Ще ти споделя част от моите перипетии преди 1 1/2
Значи като се роди сина ми всичко беше наред, бях се подготвила с подаръчета за каката, беше щастлива радваше му се и всичко беше наред.
До момента в който почина девера ми
Всичко се завъртя така около мен че не знаех на кой свят съм.
Ревящ мъж, хленчещо бебе и едно момиченце току що тръгнало на детска градина.
Всичко това на гърба ми. Имах чувството че ми се изплъзва контрола
Всичките си сили отдавах на бебето и мъжа ми - трябваше по някакъв начин да го вдигна на крака.
Каката остана на заден план.
Дотук добре. Ама аз не забелязвах че тя не яде, че не и е добре, че не спи добре и че има проблем.
Докато не ме повикаха в детската градина и ми заявиха че има такъв и такъв проблем с нея
Тогава прогледнах.....
И забелязах че е пораснала с 10 см а е останала на същите кг (нямаше дреха дето не и висеше като чувал), забелязах че не яде или се прави че яде (с повече ровене в чинията) и че не спи добре и че.....
Изпаднах в паника.
И почнах да търся съвет. Като удавник за сламка се хванах за възпитателките в детската градина и ги питах какво да правя как да постъпя
Дадоха ми адреса на клиника с психологична помощ и се обадих там.
Чаках 2 месеца да ми дадат час за преглед
Най трудните в живота ми. Какво ли не опитах, как ли не се мъчих да променя нещо - не става и не става.
Нощи наред съм ревяла под юргана че заради мъжа си и бебето си изоставих детето и не мога да му помогна, че ще умре от глад и , и, и.......
Дойде денят Х
Лекарят я преглежда 2 ч. Спечели и доверието, игра с нея, говори с мен, обсъждахме кое как защо
Даде ми съвети, телефони за връзка.
Излязох обнадеждена и много окрилена.
И се започна.....
Минаха 6 месеца докато започна да забелязвам промени към по добро.
Започна да яде, започна да спи по добре и нещата взеха да се наместват
Сега след 18 месеца терапия е едно щастливо но все пак болно дете, а аз съм една спокойна и щастлива майка
П,П. Дъщеря ми страда от синдром на хиперактивност и дефицит на внимание, но това е само уточнение!

Добре, но какво каза този доктор ? Какъв беше проблема ? И също така - какво трябваше да правите, за да се оправят нещата ? Нищо не казваш за това - а, то е много важно за мен.
Благодаря, че се включи в темата, мислех да ти пиша бележка. Обикновенно винаги си била в час по моите проблеми

Додо,кой ги прави тези красиви снимки? Те и манекените са страхотни,но за такива снимки си трябва професионализъм.

Ами аз

Мила Dodo, и аз искам да се присъединя към останалите майчета, по спокойно.
Виждам, че много обичаш дечицата си и искаш най доброто за тях, убедена съм че си най- милата, любвеобилна и грижовна майка на света и само мога да си представям колко са щастливи малките мъници с теб:) Минала съм по същия път, тръшкането, ужаса от водата, нежеланието да яде, памаперса, та памперса, и когато ми е било трудно се успокоявахме у дома с- важното е да са здрави, само да са здрави дечицата, ще мине.
Та почвам по ред на номерата- тръшкането, там едва ли ще съм ти от полза, защото при нас този преблом се заформи около втората година на Роско, тръшва се дивачето и не помага нищо. Аз шамари раздавам много рядко и до сега не съм си изпускала нервите, та приложих следния метод, навеждам се над него и казвам- ставай, повтарям и потретвам и след това идва шамара по дупето. Роско ставаше и идваше да се гушне и докато се успокояваме, аз говоря- миличък, мама много те обича, но не ми е приятно да се тръшкаш, ела и ми кажи, покажи ми какво искаш и мама ще го даде, мама много обича Роско и все в тоя ред на мисли, после мъника ме води и ми показва, тогава бях отделила едно шкафче само за лакомства, любимото шкафче е като отмина проблема го изпразнихме ама, тогава свърши чудесна работа. Много скоро малкия човек разбра че тръшкането няма да му се размине току така и направо ме водеше, където и каквото иска да му дам.
С яденето скоро сме нямали проблеми, но имаше един период, когато караше само на течности, тогава не го насилвах с нищо друго, но гледаш да са по хранителни- боза, мляко, натурални сокове, един ден просто не презаредих и имаше само вода, много скоро човечето огладня и започна да си хапва.
С къпането- един път попадна на очетата вода и това го уплаши, следващия път направо изпадна в ужас, дишаше тежко детето, толкова зле се чувствах че съм го подложила на всичко това, ужасно беше. Спряхме  и къпането за две седмици, използвахме мокри кърпички, точно по това време Йони много я мъчеха зъбите и открихме колко добре и се отразява взимането на вана:))), през времето докато си беше в коритото детето беше изключително кротко, можеше да си играе час без проблеми. Тогава Роско само отваряше вратата на банята и с уплашен поглед искаше всички да излезем, а в погледа му към Йони сякаш се четеше, я излизай бързо, как си се навила да се топнеш там, само ако знаеш какво те чака. Говорих, че на Йони и харесва да се къпе, че няма нищо страшно ( по два пъти на ден сме я къпели), постепенно започна да поглежда с интерес и бързо да отминава страшната баня, после се престраши да влезе, след това отиде до коритото и накрая се заигра с играчките й, миеше си лицето от коритцето. Казвах айде измий сам ръчичките, после се нави и за крачетата, после и вратлето и така по малко. Сега е при баба си и се къпят всеки ден, когато бяхме на морето, бяхме на Бургаските минерални бани, там водата е разкошна, топличка, не пожела да влезе нито в малкото басейнче, което носихме, нито в големия басеин, тръгваше към басейна с кецките ( не на джапанките) за да се застрахова, че няма да го къпем, на последния ден(от 15) поиска да му сваля кецките и се гушна при мен в басена, не беше и минала минута когато поиска да излезе, но за мен това си беше голяма победа.
Ох, много дълго става, ама то едно ли е. Такова голямо благословение са децата, най голямата радост на тоя свят и сме щастливи че ги имаме. Наслаждавай се на дечицата си, забрави за проблемите, важното е да сте здрави и да се обичате, всичко друго ще си дойде на мястото, само малко време трябва. Гушайте се, играйте и бъдете заедно. И аз чакам с нетърпение събота, малкия мъж си идва у дома, Толкова много ни липсват мъжете вкъщи. Прегръщам те и не се притеснявай, всичко ще се нареди

Додо, стига си си сравнявала децата. 99% от проблемите идват от това - да не мислиш, че Денис не го усеща? И да си мълчиш детето надушва....
а за 15те кила ме уби. Моя малкия е 12 откакто е навършил година и 1 месец - вече повече от година и половина не мърда. Аз да се застрелям ли сега?
Но не съм му поставила диагнозата "злояд" въпреки,че брат му на годинка и 4 месеца е бил 17килограма....

Аз съм на принципа- "като нещеш - ко щеш". Няма дете умряло от глад - ще трае ден-два три, на 4тия ще ти изяде ушите. Ама ако ходиш с лъжижцата след него или постоянно го гледаш в устата колко е изял той ще го усети и може до безкрайност да ти прави на инат.
Затова за да прояде първо на теб трябва да спре да ти пука. Не да го питаш искаш ли картофче? Ами докато ти ядеш картофките които си сипала само за себе си "без да искаш" го попитай иска ли да ги опита. Ако не иска се направи ,че не си забелязала и го остави без да му предлагаш никаква храна в следващите поне 4 часа...после пак си вземи да ханеш нещо. ..пак пред него.

Никога не съм го насилвала или преследвала с храна. Поне в това отношение бях непукист. Колкото ще - толкова. Точно както ти пишеш.
Обаче от две седмици сляпа да съм няма как да не видя, че той въобще не яде.
И всъщност първата причина да се разтревожа сериозно беше вида му. Онзи ден му гледах една нова снимка и се уплаших от огромните сенки които има. Вида му е нездрав, разбираш ли. Болнав . Страхувам се да не направи анемия.Искаш ли да ти кажа какво е ял последните три дена ? Онзи ден три пакета солети, вчера два пакета и една меденка, днес пак два пакета и половин меденка. И нищо друго. В солетите няма нищо полезно - нито витамин, нито минерал.
Имаше едни хранителни добавки, изписват се и на деца след боледуване или примерно операция за подсилване на организма. В картонени кутии са като сокчета със сламка. Приличат на плодови млека. Някой сеща ли се как се казваха ?
Смятам да му взема от тях поне малко да се подсили организма. Щото ни Перитола, ни Мултисаностола му действат. И в събота ще го заведа да му вземат кръв.

Благодаря ти за успокоителния постинг !

Додо, ама той мляко от бутилка не пие ли вече?

В какъв смисъл да пие мляко от бутилка ? Не разбрах ?

Ми от шише..с биберон...

Е как да пие мляко с биберон ? Та той е на три и кусур бре !
Това, че сме с памперс още не значи, че цокаме с биба