Пак проблем - този път с яденето.

Здравей Додо!

   Съчувствам ти за проблема.
  Преди време говорих с една много стара педиатърка, с мнооого опит и тя ми разказваше,че по нейно време е имало едно лекарство, то всъщност не е точно лекарство ,ами изкуствено създадено.... абе нещо като витамините.Това е някакво сол така да кажа в организма, която предизвиква отделянето на стомашни кисилини и съответно се огладнява от нея.Та понеже  през лятото организма изхвърля много течности, изхвърля с тях и тази съставка и затова в жегите не ни се яде много, съответно и на децата също.Та тази съставка преди време, когато ние сме били деца много често са я предписвали  за подобряване на апетита.Но сега на нашия пазар я няма.Последно от Унгария едно семейство за детето си  е внесло.Незнам обаче как се казва, може би някоя от мамите  медици, може да ти каже.

  Разбирам напълно тревогите ти  Желая ти скорошно справяне с проблема.

  П.П. Остави детето , прави се че ти е безразлично дали ще яде или не,може и да помогне

Здравей Додо!

Ние имахме подобен проблем....,но не толкова екстремен като вашия. Георги стана злояд на около две годишна възраст. Нито плод, нито зеленчук, само ако е смачкан или настърган в супата. Ядеше предимно супи, но само по няколко лъжички и аз го гоних по цялата къща с лъжицата. Сладки работи ядеше, и разни солети и т.н.
Когато дойдох в Швейцария, моята свекърва (тогава още не беше) ме посъветва да му слагам по съвсем малко ядене в чинията. Например 6 макарона или една лъжица супа и да го оставя сам да яде. Обясни ми, че децата се плашили от голямо количество храна и затова неискали да се хранят. Така и направих. Първите няколко дни почти нищо неяде, но след това започна по малко. Направих му режим. Хранеше се 5 пъти (и сега също). В началото по много малко. Започна все повече да ми се доверява за вкуса на плодовете и зеленчуците. Сега вече яде банан, ябълка, морков, зелена салата, по някоя ягода, диня и някои други. Не по много, но достатъчно.
Сладкото съм го изключила от менюто му, и той не се сеща вече за него. От време на време яде сладолед.
А, и друго. Давах му Jemalt. Сигурно не си чувала за него, това е швейцарско производство и е нещо като какао и има много витамини. Разтваря се в мляко и се взимат по около 3 лъжици на ден. Почти във всеки дом тук има такова. Имам чувството, че това също му оказа някакво влияние.

Забравих да напиша,че моята свекърва е детски психолог.

Това е моя опит. Дано да ти е от малко полезен. Желая ви бързо оправяне!

Додо,
спомням си като бях малка, също съм била "злояда". Нашите ми даваха едни червини зрънца - рибено масло ли беше, какво не знам. Може би ако попиташ някой педиатър, ще може да каже какво е.
Но честно казано, съветите на Катя са много добри.
Стискам палци.

На мои познати детето ма такъв проблем.То е вече седемгодишно и ако за цял ден изяде половин филия хляб родителите му са щастливи.Крачетата и ръчичките му са като пръчици,кръгове има под очите и веничките му прозират.Майката също опитва какво ли не,за сега успява да го накара да яде само като му угажда и му прави това което иска-например половин сандвич с кетчуп,но нарисуван на филията като личице или слънце,разни хапки,но пак направени по интересен начин.Това за малките порцийки също е добра идея.
Май не ти помогнах много,сори...

Ален беше същия изобщо спрял да яде когато преди месец го дадохме при баба му за 2 седмици като се върна яде само първия ден и не иска да се пуска от мен наистина май е на нервна почва
Много беше отслабнол и аз се бях притеснила водих го на лекар но те казаха че бил в норма
Слава богу сега май малко по малко взе да хапва поне веднъж дневно хапва малко готвено
Нищо не му давох само кисело мляко  Дано и на вас да ви мине скоро този период
Забелязвам че предпочита кашичките

при баба си сега не яде ли? на моя приятелка сина и, който сега е на пет години, е такъв от край време, почти от както се роди. има дни, в които яде по примерно две зелени бобчета и така по цяла седмица. веднъж ни бяха на гости и той изяде две парченца диня и тя, милата, се просълзи... в горната граница за височина е за възрастта си е и под долната за тегло. единствените периоди, в които се е хранил що-годе прилично е при смяна на обстановката - на гости на баба и дядо, на море и подобни, за по-продължително време, поне седмица. но ето, вече шеста година оживява и рядко боледува. явно има такива деца, чиито организми се справят с нищожни количества храна.
не го насилвай. просто предлагай по мъничко, в един момент ще прояде.
една идея за опит за пробутване на плодове - едиствената форма, под която синът ми яде плодове от как е спрял да яде пюрета, т.е. от почти две години, е разбити в блендера с кисело мляко и плодов сок банани, замразени боровинки, ягоди, малини или други горски плодове, праскови, манго. но трябва да е студено и със сламка, иначе не минава.

Не, и там не яде. Хората са в паника.
Ни в София ядеше, ни на морето, ни при баба си. Никъде. И имам чувството, че става все по-зле. Т.е. все по-малко яде.
Нямам шанс да пробутам никакви плодове за жалост.

Дъщеря ми е такава злояда, макар че не е крайно слаба.Напоследък е започнала и да ни послъгва само и само да не яде - например хапва един залък от филията/действително само един/ и започва да казва че я боли корема, че и е лошо - само да спрем да я караме  да яде.Малкият се храни доста добре/пу,пу,пу/и мислехме,че покрай него ще се храни,но уви.Опитвахме се да играем"Кой ще е пръв", но и това вече не помага защото каката винаги изостава и вече се сърди, че все малкия побеждава.
Майка ми пробва да прави разни интересни неща /бухтички под формата на животни/ поне да я заинтригува, но интереса е до момента в който трябва да ги изяде. Сега пием едни противоалергични сиропи и сякаш започна да се храни повече,но яде предимно сладки неща.
В детската градина постоянно ми съобщават, че е много капризна за ядене -не яде плодове, зеленчуци, кисело мляко,кремове.
Аз съм била много злояда като малка - давали са ми боза с лъжичка и са ми навивали часовника да звънне за да си отворя устата,даже баща ми се е появявал с някакви мрежи по главата само и само да предизвикат интерес и да забравя че не искам да ям.Слага ли са ми и Гамаглоболин/незнам дали е написано правилно/ , но не бих ти препоръчала - сякаш обърква обмяната на веществата.
Аз лично мисля да изчакаме с лекарствата - може нещата да отшумят,мисля че са на периоди - Креми като беше на 2,5г е карала цяло лято на сокове.И ние се бяхме притеснили много тогава.Сега пак си слага нещо в устата - макар че като количество е смешно малко.

Извинявай, колко е голям Денис и ходи ли на детска градина?
Моята дъщеря също мина през такъв период на злоядствие. На сестра ми големия син - също. Аз мисля, че всички деца минават през това и после отминава от само себе си.

Денис е на три годинки и 4 месеца. Ходи на градина от една година, макар, че от един месец не съм го пускала заради почивките, а преди това другите перипетии.
Но и когато ходеше в къщи не ядеше и все се удивлявах като ги попитам и те ми кажат - о, даа, той всичко си изяде. Може би това донякъде ме успокояваше. Но сега когато детето ми е по цял ден с мен виждам реалностите - той изобщо не яде и явно от градината са ме послъгвали. Затова и съм притеснена повече от всякога.

Може и да не са те послъгвали от градината. Имам приятелка - учителка в детска градина, която ми е казвала, че там децата гледат едно от друго и така се научават на много неща, включително и за храненето. 
Може пък като тръгне на есен пак на градина - всичко да си дойде на мястото.
Успех!

Боже Додо вашите проблеми карй нямат. Много ми е мъчно за теб и Денис.
За съжаление нямам прдложение. дано намерите скоро правилния път към прояждане

Додо, ти си под голямо напрежение,много е тревожен постингът ти. Успокой се малко, Денис е нормално момче, преживява си разни фази. Детето няма да се остави да умре от глад - ще яде! Заведи го в Била пред топлата витрина-това на моята злоядка и действа много добре и нека си избере, забрави думите "режим" и "здравословно" и го остави да яде каквото и колкото иска-апетитът идва с яденето. Но най-вече ти се успокой и си повтаряй,че детето ти е чудесно, здраво момче. Може би той усеща,че ти си тревожна и се чувства тревожен и той, а от това усещане на човек му се свива стомаха...да не говорим,че сега е лято и на всички не ни се яде много. Опитай да гледаш по-ведро на нещата - нищо толкова страшно!Моето усещане е,че градината му не е това,което трябва да бъде и че там детето е преживяло стрес, а сега като не ходи го излива и превъзмогва...

Истина е, че съм ужасно разтревожена. Току що говорих един час със свекърва ми е която е в истерия вече и това ме напрегна до краен предел.
Говорихме с нея и за градината. Вчера му споменала нещо за градината и едно име на учителка и той изпаднал в криза и почнал да крещи, че не иска градина. Чудя се какво става вече...
Минават ми мисли да го спра от градина или може би да я сменим....не знам.
С брат му се ревнуват неописуемо. Голямата драма е, че ако до този момент само Денис ревнуваше зверски, сега и малкото почна. Очовечи се и почнаха да се ревнуват един от друг. А кажете ми как може само бели да ми идват на главата. Поне малкия да ми беше спестил това. А той върви по стъпките на брат си едно към едно. Свят ми се вие какво ме чака.......

Недей така! И нашите се ревнуват, каката не го иска малкия, обижда го...това са нормални неща,колкото и тежко да го преживяваме ние, мамите. Прекрасно е,че имаш две здрави момчета, тези неща отминават и се забравят! Ако можеш задръж го да не ходи на градина докато се успокоите.И ти поговори с някого - много ти идва това напрежение, ако трябва вземи си таблетки хомеопатични-аз пия невробекс-витамини от В групата, успокояват ме след всички болести, болници и подобни, които ни минаха през главата.Радвай се на децата си и те ще се успокоят, а и проблемите се решават по-лесно със смях. И пиши - форумът е голяма подкрепа- поне за мен.

Мерси, Мечтице а съветите
Знам ги ужким всички тези неща, ама пусто....като ме яде от вътре..
Ти може би не знаеш през какви чудеса минахме с Денис миналата година зарад тази негова ревност. Писала съм много за това, не зная дали си чела...
Миналото лято, когато малкото беше новородено той преживя страшни кризи. Само пищеше, риташе и за всяко нещо си удряше главата в стената или земята. Постоянно имаше огромни синки по челото. Стигала съм дотам да дърпам креватчето му в средата на стаята, за да няма стена наоколо в която да се удря. И тогава той се навеждаше и си удряше главичката в дървените ръбове на креватчето
Водих го на психолог тогава...
Постепенно тези пристъпи отшумяха, но идват нови проблеми, ето сега с яденето, преди това с памперса...
И затова толкова ме е страх от зараждащата се ревност на малкия. Не бих могла да понеса още веднъж този ужас с биенето на главата....
Страшно е и не го пожелавам на никоя майка, поне в тази степен в която бяхме ние....

Додо, а не проявява ли интерес към храната примерно от МакДоналдс детските менюта, покрай играчката да се излъгва да хапне нещо поне. Знам, че тази храна не е никак хубава и полезна, но поне е храна. Друго, разни тактики, примерно, да му направиш някаква филийка снадвич, но малка за да не се стряска от количеството...след това да натрошиш трошички хляб на перваза на прозореца или терасата и заедно да подкняте птичетата да дойдат да се нахранят, като за да ги подканите му казвай нещо от рода на "Хайе покажи на птиченцата как ядеш, за да видят и да дойдат и те" или нещо такова, или примерно идете в зоологическата градина и хранете животните; друга подобна идея е да храните някоя любима играчка и да му казваш, че мечо например иска да има компания за обяда, да им сложиш в две малки чинийки и на двамата и да седнат да се хранят на масата двамата с мечо...

А извън конкретния проблем, като четях твоите мнения и преди за памперса и сега пак като спомнеаваш детската градина и как му влияе, според мен има нещо нередно и можеш да пробваш да я смениш....може да е много добра градина по принцип, но да има нещо, което така притеснява детето и е напълно нормално да не яде на нервна почва и поради стрес !
Стискам палци да се оправите и да намерите верния път към прояждането !

Никакви хитрини не вървят при него. Ни да храним приятелите, ни животните. От онези храни яде само царевиците и пържените картофки на KFC - играчки не могат да го излъжат. Грабва ги, а храната не поглежда.
Много се замислям за градината.

Лошо, че никакви хитрини не върят при него, но колкото и в мометна да не е това решение, това има и добра страна, че имаш едно много умно момченце. Явно има доста силно развит сенозр относно опитите да му се предлага храна по всячески начини и усеща и точно затова отказва, дори и да е много гладен. Нещо работата ми се струва, че е възможно (казвам възможно, не сигурно) в детската учителките да са го насливали и настоявали да си изяжда харанта, пак така с прилъгване, а и недай си Боже с нещо лошо и затова Денис да е развил такова непоклатимо упорство относно всякакъв тип увещания. Просто неудомявам как преди в детската ще си изяждал всичко, направо с апетит да кажеш, а вкъщи - не ! има нещо гнило тук, Додо - поне така говори мойта логика. Поговори с него най-спокйоно и пробвай по деликатен начин да му кажеш, че ще има нова детска градина с нови причтелчета, където всичко ще е така както иска... може това да го успокои, ако наистина има проблем и е развил някакъв стрес към настоящата си градина.... на мен на това ми прилича, но ти го познаваш най-добре...

Точно с апетит ! Като ги питам и те като с един ентусиазъм ми заобяснят как си бил изял това и онова и еди що си ,направо да не повярва човек.
Също и "упорство" е много точна дума ! Като каже не твърдо и край, не подлежи на коментар. Няма сила или хитрина, които да го излъжат. В редките случай в които се е излъгвал да сложи залък, го плюе и пищи ужасен.
А относно това да му обясня, че ще има нова детска градина - невъзможно. Той напоследък само като чуе градина почва да пищи. Просто няма да чуе думичката " нова" от писъците си.....

Пиша, за да ти кажа 3 неща:
Първо, се успокой! Това е много важно за момента.
Със злоядството в нашето семейство имаме дълъг и горчив опит. Спасчо като последна издънка ми е на моменти и категорично твърдя, че Перитол при него не помага. Дори в момента го пие, защото е болен, ефект никакъв освен че повече спи. Яде единствено и само вкъщи, на собственото си столче, манджи приговени от мен. На морето и докато бяхме при баба ми караше на вегетация. Повече никъде не тръгвам без столчето.
Най-тежко е положението с братовчед ми, който на 14 години в момента е 25 кг. Само кожа и кости, мускули никакви. От дългия път, който се измина с него, през многобройни изследвания се установи, че проблеми здравословни няма. Затова понеже вече живее в чужбина, ще посещава диетолог там. Но голяма част от изследванията са му правени в София и от баба ми знам, че в София има клиника с детски диетолози за деца с наднормено и поднормено /ако мога така да кажа/ тегло. Тя ми е разказвала, че са много добри и от цялата страна се водят деца там. Ако някой може да ти помогне качествено, мисля че това са те. Координати не знам, но ако искаш ще питам баба ми.
Другото е, че ти казват че в градината е ял. Може и да те лъжат, може и не. Защото когато децата гледат как други се хранят с апетит и желание, естествено подражават. Много пъти като Спасчо не иска да яде плод, а братовчедчето му /на 4 години/ си хапва, гледам след малко и нашия се нарежда на опашката и си иска и си го изяжда целия. Дори съм чела по книги, че като детето не иска да яде, взимаме му яденето и без да му предлагаме с апетит го изяждаме цялото. После детето само иска. Не съм го видяла да работи това, но е факт, че като батко му яде нещо и малкия си хапва с него.

Додо, аз нямам никакъв опит със злоядо дете, но пробвала ли си да запишеш точно какво изяжда за деня Денис? Имам приятелка, чиято дъщеря е сигурно по-зле и от Денис с яденето, но когато майка й взе да си записва точно какво е изяло детето за един ден, излезе че съвсем не е "нищо". Просто малко солети, хапка от това, хапка от онова, но накрая като погледнеш като цяло, поне ти става ясно, че няма да умре от глад детето. Не знам дали има полза от такъв съвет, но моята приятелка поне се беше поуспокоила доста. Просто нейната дъщеря не хапва никакви манджи и т.н., а само от т. нар. junk food - тоест разни солетки, снаксчета, по някой пържен картоф...

Дано скоро излезете от тази неприятна ситуация!

Ще ти бъда благодарна ако научиш координати на тази клиника. Аз също ще разпитам.
При нас примера със заразяването от поглед не помага. Брат му е перфектният образец - когато е буден той единствено и само яде, но на Денис не му пука. И двамата при разлика от две години са по 15 кила.

Ми при нас е лесно. Вчера например е изял едно пакетче солети.

Додо, май ще трябва да забравите каквато и да било детска градина. Предлагам ти да си намериш детегледачка и да оставиш децата в къщи. Най-добре потърси някое младо момиче, което обича децата и не е обременено от стериотипи. Нека нейните задължения включват и храненето на децата. Не давай Ерик за пример, защото Денис сигурно вече е разбрал, че Ерик е `по-добър` в яденето и не иска да се състезава с него, а да печели вниманието ти по друг начин - като ти създава проблеми и така ти се суетиш повече около него, отколкото около Ерик. Децата умират да подражават на някого когото харесват. А каките и батковците са идеални за тази цел. Така вашата детегледачка-кака може да приобщи Денис към храната, а пък и той ще си е в къщи и ще се чувства по-спокоен. Освен това и ти ще си наблизо и ще можеш да виждаш какво става с децата ти.
Малко объркано го обясних, но се надявам да ме разбра.
Желая ти успех и спокойствие, че май много ти се е насъбрало вече.

Додо,

Зная,че вече си го правила с горчив опит, но дали не е добре да го заведеш на психолог? Този път избери някой по-традиционален, който няма да ти говори небивалици. Може би ще ти дадат някои идеи, за които ние тук нямаме представа. Поне аз бих постъпила така на твое място.

Зная и хем ми се иска, хем ми е едно свито честно казано и някакси ако може да го пропусна. Но наистина онази жена така ме беше стресирала, че сигурно дълго време няма да ме пусне....
Може би ще го направя все пак....

Додо,

Искренно ти съчувствам, но като ти прочетох постинга за памперса и този за яденето съчетан с ревността м/у двамата братя немога да не забележа следното:

Ерик ходи на гърне - Денис мрази гърнето;

Ерик яде добре - Денис не яде изобщо.

Явно начина, по който Денис концентрира вниманието ти и на всички останали е като прави всичко обратно на Ерик. Какъв е смисъла да ходи на гърне, като брат му вече го прави? Трябва нещо друго, с което да приканва за внимание.

Същото ми се вижда и за храната.

Идея нямам какъв съвет да ти дам, освен да му обръщате внимание на положителните проявления, а отрицателните да отбягвате по всякакъв начин, което хич не е лесно като слушам по колко яде.

Мен ако питаш - консултирай се с детски психолог, но без него - иначе това ще го надъха още повече. Дано специалиста ти даде някакво решение, лесно такова едва ли има.

Успех

Има голяма логика в думите ти, но не мисля че това е основната причина и ще ти кажа защо. Ерик от доста време е в Габрово. От20 май. Т.е. той не е пред очите на Денис, който едва ли помни, че преди тази дата братчето му си е похапвало добре. А и тогава проблемите на Денис не бяха така драстични.
Не зная вече.....

Добре де, защо не го питаш?

Какво ще стане ако му кажеш в прав текст: Денис, това че не се храниш много ме тревожи. Защо не ядеш? Не ти харесва или не си гладен или има някаква причина, за да не го правиш. Виждаш, че всички се трвожим за теб и здравето ти, а на теб сякаш не ти пука, че ставаш все по-слаб.

Нещо такова. Няма ли да ти даде някаква информация?

Мисля, че проблемът е много по-дълбок отколкото ние тук /лаици/ бихме видели и могли да помогнем. Ако наистина яде по пакетче солети само, а ти едва ли ще седнеш да си измисляш проблеми.

Ако не е брат му - значи има нещо друго - което го травмира. Спирането на хранене е вид самозащита, опит за привличане на вниманието, опит да накажеш някой /родителите/ дори, опит да утвърдиш личността си. Избери си едно от изброените.

Питала съм го. Не дава никакво обяснение. Просто казва не искам и това е. Нищо повече.
Никаква идея нямам срещу какво може да е насочен протеста му. Той е изключително чувствително дете, което постоянно преживява нещата. Стигнали сме до там да се страхуваме да го порицаем за елементарни неща

Додо,
мине се не мине време и пишеш за проблем.
Не ми се сърди, но явно детето си има важен проблем, които още не сте разбрали.
На мен отстрани ми изглежда как се борите с "цветовете", а не с "корена".
Потърси добър психолог.
Пожелавам ти успех

Дори и да е така, да разбирам ли, че няма място тук да пиша за проблемите си макар и поотделно, а не в тяхната съвкупност?

Моля модераторите да изтрият темата. Повече няма да ангажирам вниманието ви с личните си проблеми.

Искрено ти съчувствам за проблема и аз си имам едно такова не искащо да яде в къщи.
За щастие не е така зле като при вас, но днес например е яла половин слива и две три парченца картоф и толкова. Хубавото  при нея е че като поседи известно време гладна стигало е до няколко дни в които е карала на фотосинтезо следва ден с три пъти ядене и направо ми иде да го отбележа в календара.
Знаеш ли сигурно все пак има нещо, което преди е харесвал да яде.
Защо не пробваш да не му говориш въобще за ядене, а да сложиш на няколко лесно достъпни места из къщи чинийки с някакви лакомства, които харесва, сандвичи на малки хапки, бисквити, солети, някое малко парче плод или зеленчук. Нищо че досега е отказвал, може пък ако никой не му обръща внимание и не го кара и дебне да се реши да опита нещичко.
Ох не знам на нашите кръстници сине ще бъде 6 клас, а е като сянка и майка му го храни в устата. За щастие няма някакви здравословни проблеми, но просто си е такова детето, за разлика от сестричаката  си която пък непрекъснато търси какво да си хапне и и се карат да не яде.
Кураж и дано скоро да премине този етап.

Додо, недей така! Ние останалите също събираме опит чрез твоя! Моля да не трият темата, а ти продължавай да ни държиш в течение. Има и добри идеи, а и самият факт, че споделяш е успокоение за теб. Засега   и няма да се даваме на децата нали Не съм чела за проблемите с ревността, но пак ще кажа, че имаш много сладки деца и след време всички тези изпитания ще им ги разказваш със смях!

Съжалявам, явно съм доста изнервена.
Моля ако някой няма нищо съществено за казване по-добре да замълчи отколкото да ми подчертава колко огромен проблем имам. Свекърва ми се погрижи доста в тази насока днес.

Благодаря на Деспина и на останалите за съветите. Ще се възползвам от идеята за наслагани из къщата лакомства.

Додо,
Аз си мисля, че жената не те обвинява, че си споделяш проблемите, а се е впечатлила, че си се оплакваш от различни неща, които явно имат общ корен; от това което аз прочетох, останах с впечатление, че те съветва да го откриеш него, а не да се опитваш да разрешаваш отделните проблеми един по един. Не се натоварвай излишно.
И пиши колкото си искаш! Затова са форумите.   

Додо, така както описваш ситуацията при вас е доста сериозна и аз бих те посъветвала да се свържрш със специалист. Ако искаш пиши ми на лични ще ти дам координати.

Незнам каква е била ситуацията при първото ви ходене на психолог. Наистина нещата, които могат да ти кажат могат да звучат страшни, но не мисля, че един добър специалист ще направи това на първата среща. А доколкото разбирам така е станало при вас. Недей да се настройваш срещу всички психолози, защото има и добри професионалисти, които могат да ти помогнат.

Додо,
ти си добра майка, пишеш с толкова много любов за двете си деца и никой няма право да те обвинява и да ти дава квалификации каква си. Така, включвам се в темата, за да ти кажа, че доцентката при която ходих аз -  Байкова се занимаваше и с деца с наднормено и поднормено тегло. Не знам дали може да помогне на Денис, защото е много малък, но мисля, че поне може да те насочи към нейни колеги - детски диетолог. Обади и се нищо не губиши попитай, тя е много очтива и приказлива 0888 370 922.
На мен също ми хареса идеята на Деспина с лакомствата.
И сори за въпроса, но бирена мая на малки деца дава ли се( нали тя засилваше апетита)?

Съжалявам, ако не съм се изразила правилно. Изобщо не коментирам дали да пишеш или не. Но Денис /нали не бъркам?/ явно има поведенчески прояви от различен характер, които те притесняват. Аз просто си мисля, че те са свързани по-някакъв начин. Всъщност идеята ми е да се опитаме да погледнем нещата по-цялостно. Защо не опиташ да ни разкажеш за развитието му от раждането досега и как се е променял във времето. И съответно как си подходила към поведението му.
Аз например от всичките ти постинги оставам с впечатлението, че на него най-много му се е отразило появата на братче.
Не се сърди. Не съм искала да те обидя. Важно е да разбереш причината и да се бориш с нея, а не с проявите й.
Просто исках да помогна   

От доста време чета за проблемите ти с малкия,но все не се наемах да ти дам съвет.Вчера споделих с една с една приятелка по професия психолог,в момента живее в чужбина и си отглежда децата.Та тя казва "ключът за палатката"/предавам нейни думи/ и в появата на второто ти слънчице и по всяка вероятност Денис не е бил потготвен за всичко това.Причини много :1.много е бил малък,2. Когато е бил сам всичкото внимание/а то явно е огромно,колкото да отгледаш пет деца/е било само за него,3.много трудно може да се разбере какво му е вглавицата на това дете.Като психиатър тя съветва среща с Мадлен Алгафари.А аз като майка на три деца бих ти казала ,че такива проблеми имат почети всички майки в по-голяма или по-малка степен.Въоръжете се огромно търпение ,сложи усмивката на лицето си и всичко което той реши да прави или да поиска го превръщай в игра.Показвай му ,че се забавляваш ,че не се притесняваш от неговите капризи.доста дълго стана и не съм сигурна ,че го описах както трябва ,но ако искаш да ме питаш нещо пиши.

Кофти беше първото посещение. Уж водеща специалистка детска, препоръчана от човек на който имам огромна вяра. Първо изплаши неимоверно детето.
После на мен ми се накара жестоко. Изкара ме, че въобще не гледам правилно детето и едва ли не от раждането му всяко нещо е било грешка от наша страна. И че правя също грешки но в другата крайност с малкото дете. За да придобиеш представа ще дам пример. Значи тя ме овика за това, че съм била прегръщала и целувала детето прекалено. Тя смята, че малките деца не бивало да се прегръщат защото това ги плашело. Намирали го като опати за нарушаване на тяхната цялост  и в по-късни етапи водело до ограмни проблеми като напремер след годанка и половина децата почвали да хапят. Като са опитах да възряз тя се разкрещя и ми каза къде сте ги чели тези глупости ? Аз не съм ги чела, какво се опитвате да ми кажете, аз съм водещ специалист в страната.....
После - овика ме затова, че е още с памперс / той тогава беше на две годинки и може би месец два/ Децата трябвало да се слагат на гърне още от 6-7 месечна възраст.
Имам свое виждане, но вече не посмях нищо да кажа.
Абе смятай, че след като през втората половина от посещението което продължи повече от два часа едва се удържах да не се разплача, дето съм устатница по принцип и трудно губя самообладание, какво ми е било. Ей сега като пиша и усещам буца в гърлото....
И така...на Денис му писна по едно веме и реши да излиза в коридора. Тя почна да дрънка с едни лъжици, да блъска едни чекмеджета, той се уплаши, почна да се тръшка. Тя заключи, че има съмнения за изоставане в развитието и че не е контактен. Тук и казах, че това изобщо не е вярно и че може всичко да е, но не и неконтактен. Тя ми казва, че виждала по-добре от мен или нещо от сорта беше...
Мъжа ми го води още веднъж при нея, аз отказах категорично да стъпя повече там. При което той почнал да пищи още на вратата. Тя пък се ядосала че баща му го води а не аз и заръчла следващия път аз дъ съм идела щото и аз съм имала пробелми едва ли не...
Повече не стъпихме, но тя срещала човека който ни я препоръчала - изтъкнат лекар и разтревожена почнала да разпитва за нас, казала че според нея детето страда от аутизъм.
Неговото заключение беше, че е изперкала, но той не бил предполагал.
И така за тези от вас които не са ми чели за тези патила....
Разбирате защо имам страхова невроза от психолози. Макар и да работя и да познавам самата доста такива покрай детския център и при все че и майка ми е психолог.

Извинявай, реагирах необосновано остро вчера. Разбирам, че не си имала лоши чувства, но това, че видях черно на бяло написани големите ми страхове, които не смея и на глас да изрека ме вбеси...не по-скоро уплаши ужасно. Това е причината. Съжалявам още веднъж.

Чувала съм за Байкова доста. Благодаря ти за координатите, ще и звънна да я попитам !

И аз смятам, че второто ми раждане е в основата на всичко. До този момент нямахме абсолютно никакви проблеми, никакви с нищо.
А не е бил толкова малък като родих - на две годинки. След това започна всичко....като лавина.
За Мадлен чувам противоречиви отзиви. Казват, че само славата и е голяма - дали е има нещо вярно ?
Благодаря и на теб за съвета, както и на всички останали на които не съм писала поименно.

Додо напълно ти съчувствам И моята дъщеря има същия проблем но при нея явно е друг проблема. Наистина ще е добре да го заведеш на психолог преодолей страха си може и да помогне. Аз вече почти няма нещо което да не съм пробвала. Дъщеря ми е на 3 години и е 12 кг. До там я бяхме докарали че и беше паднал хемоглобина и боледуваше непрекъснато. Посъветваха ме да и давам Цитросепт. Може би помогна малко. Сега и давам хранителна добавка Биомилк Янг. Та като не яде поне нещо полезно да има в стомаха си. Тя го пие на сила защото не обича прясно мляко на да се надяваме, че при сина ти няма да е така. Юима фкус на бомбоните лакта от едно време.
Но наистина предложенията на другите момичета за специалист са много уместни тъй като  с неядене може да се опитва да ви привлече вниманието. Не се отчайваи. Надявам се че всичко ще се оправи.

А защо не пробвате да правите висчко наопаки. В смисъл както казва Иса той не ходи на гърне, не иска да яде просто пробвай така, слагаш обяда и му казваш "Денис, ти няма да ядеш, нали?" просто порбвай дали той напук на вас пък няма да започне да яде, защото е явно, че всчико, което искаш той го прави, но наопаки или слагаш храна на масата и му кажи "Денис, недей да я ядеш тази храна!" . Дано си ме разбрала какво имам в предвид

Здравейте! познавам дете на 7 години ,което никога в съзнателния си живот не е слагало плод в устата си!свидетел съм!
съветите са много добри,но мисля че най- напред трябва да се успокоиш и да не го правиш на проблем пред детето - колкото му се яде толкова. направи му за всеки случай едни изследвания на кръв и урина,за да изключиш все пак и такъв вариант и с повече хитрости от твоя страна ще успееш!  Успех!!!

Додо, искам да споделя,че и нашата дъщеря много ревнува от братчето. Още повече,че майка ми и татко ми я гледаха преди да се роди малкия и после продължиха да я взимат често-да ме облекчат откъм домакинстване и т.н. и при тях тя е малката принцеса...та тя доста трудно свикна с братчето си, аз изпитвах огромна вина, че съм го искала и родила, а той и пречи, разболява я като и предава вируси...и в тоя дух. Сега са от 3 месеца постоянно заедно- боледуваха и се редуваме да ги гледаме всички и като че ли посвикнаха заедно, но и аз много се ядосвам покрай тази ревност. Мисълта ми е, че като пораснат твоите момчета още отношенията им ще се подобрят-малкият ще слуша големия, Денис ще го учи на разни игри, Ерик ще го гледа възхитено и ще го имитира.

Додо, преди време имах подобен проблем, но може би не чак в толкова тежка форма. и на мен в градината ми казваха, че всичко си е изяждал, а съботите и неделите в къщи като вас, имало е дни едва успявах да го накарам по две, три хапки да сложи в устата си.
При мен помогна една приятелка и комшийка която има момченце с една година по голямо от моето.  То нямаше проблеми с яденето. Когато малкия останеше в тях да поиграят, после ми казваха - ами той си хапна със Стефчо. Оказа се че там яде неща които в къщи не иска и да близне, но при нея, покрай другото дете всичко му е сладко. Много пъти съм й давала разни неща без да ме види той, и като се върне от тях разбирам, че е ял от тях. Номера е да няма никой възрастен покрай тях. Приятелката ми слагаше всичко на масата и ги оставяше. Между другото когато идваха в къщи да играят не искаше отново да близне нищо.
Вярно е, че той е на 6 години в момента, а твоето дете е по-малко, но опитай ако имаш възможност, може да помогне. Дано само  проблема при вас да не се окаже нещо доста по-сложно. Стискам палци и кураж.

Додо, позволявам си и аз да си дам мнението въпреки че имам само 1 детенце /за сега/ и не съм имала такива проблеми. / Значи от всичко, което съм изчела за вашите проблеми във форума, стигам до извода, че при Денис нещата са на психологическа основа /може би усеща липса на внимание ли, обич ли и аз не знам точно какво му  в главата и сърцето/.  И считам също, че това усещане /каквото и да е- май за сега само той знае/ се е зародило с раждането на бебето. Явно е много чувствителен и не търпи раздвояването на майчината обич и внимание. Затова считам, че усилията ти трябва да бъдат насочени, така че той да разбере, че трябва да приеме братчето си и това, че мама вече е и на двамата. Обаче мнооого внимателно. За целта аз бих прибрала детето от баби и градини и бих ги гледала двамата, у дома заедно, за да свикват един с друг. Ако трябва викни някоя баба да чисти, готви, пере. Ако те дразнят бабите-наеми жена, но ти да се занимаваш само с децата. И също - хубаво е да намираш малко време през деня, което да прекарваш по отделно само с едното. Напр. като си дойде таткото - той с малкия, а пък ти 1 час само с големия. Няма да стане от първия път или от 5 пъти, но полека лека ще свикне. Трябва много внимание и обич, аз съм сигурна, че ги имаш, но явно трябват повече усилия. Питай детенце сега иска ли да седи при баба, защото може пък да си тълкува нещата, че "мама мен ме изпрати при баба, а гледа Ерик у дома" - т.е. да си мисли, че е там, за да може ти да отделеяш достатъчно време и внимание само за Ерик.
Конкретно за храненето - ако пазарувате заедно /месо или каквото обича/ и после готвите заедно няма ли ефект? Или пък ти вземи нещо да хапваш, но не му предлагай или даже му кажи, че той няма да яде това да видим резултата.
Вземи си книгата "Изкуството да бъдеш родител" - там има добри съвети за детската ревност и за ината. Авторът напр. казва, че когато публиката си отиде,представлението свършва - т.е опитай да не му се връзваш или поне не го показвай известно време да видиш има ли ефект.
И последно /че роман написх, ама дано помогна с нещо/, ако ще си по-спокойна - консултирай се с психолог, но като начало иди само ти, без Денис.
Искрено желая успех 

Нещата стоят по по-различен начин. Зимата дадохме Ерик някъде за месец и нещо при бабата защото Денис почна много да се  дразни от него. Именно с цел да се поуспокои и цялото внимание да бъде само за него. След като си дойде Ерик нещата около месец бяха ок и в един момент пак почна да се раздразва, даже се е случвало на няколко пъти нощем да вика на сън "Не искам Ерик". Тогава решихме пак да изпратим Ерик. От месец май Ерик е в Габрово. Денис тук - само и единствено той.
Напоследък Денис много почна да копнее за баба си и да иска да ходи на Габрово. Постоянно това повтаряше - искал при баба, при Ерик. Водили сме го и друг път, но той специално подчертавам никога не е оставян при никоя баба и за ден. Явно му е харесало на детенце, защото повече народ, движение, разнообразие както и да е. А може и да е решил , че щом Ерик е там - сигурно е гот.
Та сега на връщане от морето решихме да го оставим за една седмица тъкмо да се порадва на баба, а и да свикне с братче отново, защото сега в събота трябва да ни докарат Ерик.
Така, че всъщност цялото внимание е за Денис.
Имам ужасни, убийствени угризения за другото си дете. Чувствам, че го пренебрегвам. Дори като си е в къщи, той е на заден пла само и само Денис да не ревнува и да не се чувства изоставен. А и това продължително стоене при баба не ми се струва редно !
Обичам и двете си деца еднакво, искам да бъда добра майка като за едното така и за другото. Разберете ме правилно. Но чувствам, че зарад чувствителността на едното някакси загърбвам другото - мисъл, която ме гризе безспирно.
Моля се нещата да се регулират някакси и децата да не страдат едно от друго. Затова и в един от първите си постигни така ужасено разказвах за ревността, която се пробужда у Ерик. Просто переспективата за такава в тези рамки ме кара да изтръпвам от безпокойство. А по всичко личи, че малкото колкото и да е различно на външен вид от батко си, толкова прилича на него по чувствителност. Все пак и двете са Овнета и това донякъде обяснява приликите им....

Додо,
Не мога да опиша колко ти съчувствам.
Не смея да давам съвет, но се надявам да намериш решение.

Не мислех да пиша Додо, защото ми се струва, че сме доста различни като характери и подхода ни към хората като цяло и в частност към децата ни е различен  , но струва ми се, че допускаш основна грешка и ще ти кажа каква е тя, според мен. Но не ми се сърди и недей да спираш да пишеш  .
Значи ти вече имаш 2 деца, чела съм че искаш и трето, та време е да седнеш пред огледалото и да се разбереш сама със себе си. Ти не си направила грешка като си решила да имаш още едно дете, този е бил най-добрия момент, щом така сте решили и ти си най-добрата майка, но е време да станеш такава и за двете си деца. Време е, според мен да сложиш ръцете на кръста и да поставиш двамата си малки мъже по местата им. Седни и поприказвай с Денис, обясни му, че и по дупе да се сурне  , в къщи вече сте четирима, че може да не обича Ерик, но с това малкото му братче няма да изчезне, че ти още го обичаш, но повече няма да му позволяваш да те прави на маймуна. Защото според мен той откровено това прави! И спри да даваш малкия насам натам, защото така показваш на Денис, че има варианти Ерик да го няма, а това не е добре, според мен. Живота на Денис е такъв, той има братче, ходи на градина, време да махне памперса, трябва да се къпе и да яде, а след време може да има и сестричка и не бива всичките му мисли и енергия да отиват в измисляне на начини света да се върти около него. Аз направо това му казвам на моя Виктор. Казвам му "Ако искаш мама да ти обърна внимание ела и кажи „Мамо иска да си говорим или мамо гушни ме”, а не скачай от масата, защото така може да идем и до Пирогов". Време е според мен да вземеш нещата в ръце. Какво значи Денис не иска на гърне, не иска да се къпе и т.н. може да не иска, но трябва и толкова. Ти да не би всичко да искаш, или аз или баща му?!?!
А като гледам моите, които са със същата разлика, но малко по-големи очаквай доста ревност от Ерик в скоро време, трудните ти периоди не са свършили, но не бива да се предаваш, децата имат само една майка и това си ти!
Успех и не ми се сърди   .

Ами, Додо, след като резултатите от оставянето при бабите са такива, пак продължавам да си мисля, че децата трябва да са заедно и при теб. Иначе как ще свикнат заедно  И да-трябва внимание и за Ерик, за да не се завъртиш в омагьосан кръг. Иначе на моменти държането на Денис ми причлича на детски шантаж и все трябва да има начин да се справиш с него, ама на думи е лесно.
Иначе никой не се съмнява, че си добра майка и ги обичаш еднакво. Просто в момента Денис има нужда от малко повече внимание. Това е.
Пак си мисля да си поговориш и с някой ДОБЪР писхолог.

Знам, права си за всичко !
И аз посотянно си го повтарям и се заричам. И в тези моменти съм строга и му се поскарвам, а после съжалявам като го видя как се измъчва.
Не знам - може и да ни шантажира, и на маймуни да ни обръща. Знам, че е време да махне памперса, да се храни и къпе.
На думи и теория нещата са ясни и безспорни.
Но ела да видиш на практика. Махаме пармерса, ок - махаме го. Твърдо. И ? какво става ?
Кошмара да гледаш детето ти как се облива в пот, косичката му става мокра на пръчици от болки и усилия и те моли - мамо помогни ми..... А кажи ми ? Как да махна опустелия памперс ? Всъщност като се замисля той от тогава спря да яде и май не е прояждал....
Или пък в банята - пищи наистово с огромни опулени очи в които от които блика неистов страх, паника...Мислиш ли, че в банята независимо от тази гледка не съм го къпала ? Насила разбира се. Вода тече от мен, но от пот, от зор. Веднъж го наплясках по голото дупе - а той пищи от ужас, все едно не е вода, а огън. После знаеш ли как съм се чувствала ? Като най-големия садист.
За щастие на морето поне почна да се къпе с кеф......

Не е така просто, никак дори.

Да, в събота се прибират и двамата заедно, тук. Да става каквото ще.

Додо, пак казвам - много добре те разбирам- нашият малчуган е лъв и е на 3 години, от миналата до сега напредъкът ми по отношение на банята е,че успявам да го изкъпя в кухненската мивка, поне се къпе там с кеф, а не като преди - до нея и с писъци. Аз самата съм овен и съм много емоционална и знам колко е трудно с мен за близките ми и досега, то аз все се боря със себе си...Хубаво е, че децата ще са си при теб. Погледни на този момент като на начало и бъди сигурна,че всеки ден работи за нас - ще свикнат заедно, ще порастнат. Пиши малко и за Ерик-порастнал ли е много? Той какви неща прави-помня му снимката в кошницата с праскови....

Еи, спокойно, бе жена! Ще се оправят нещата, не веднага, ама няма къде да ходи баткото. Ти си избери по-твърда линия на поведение и я следвай, без отклонения, за да не си мисли, че номера му минава. И не се чувствай "садист", нормално е това дето си направила. Я си вземи книгата, която ти препоръчах - писана е от психолог и мисля, че доста ще те разведри и ще ти помогне да не чувстваш "садист".

О да ! Ерик е най-сладкото дебело мушмороче на света !
Вече ходи стабилно, любопитко. Когато е буден основното му занимание е да папа. Ходи по гащички - махнахме памперса, учим се на гърне. Съвсем не си приличат с Денис на външен вид, но са еднакво чувствителни и двамата.
Ето една снимка съвсем актуална на двете ми съкровища
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … amp;USER_ID=16502

А тук е само Ерик http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … amp;USER_ID=16502

Ето и още две снимки на малкия ми 
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … 1910&TYPE=ALL

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IM … 1911&TYPE=ALL

Обещавам !

Додо, определено запрятай ръкави и отивай с Денис на психолог!
Ще ти споделя част от моите перипетии преди 1 1/2
Значи като се роди сина ми всичко беше наред, бях се подготвила с подаръчета за каката, беше щастлива радваше му се и всичко беше наред.
До момента в който почина девера ми
Всичко се завъртя така около мен че не знаех на кой свят съм.
Ревящ мъж, хленчещо бебе и едно момиченце току що тръгнало на детска градина.
Всичко това на гърба ми. Имах чувството че ми се изплъзва контрола
Всичките си сили отдавах на бебето и мъжа ми - трябваше по някакъв начин да го вдигна на крака.
Каката остана на заден план.
Дотук добре. Ама аз не забелязвах че тя не яде, че не и е добре, че не спи добре и че има проблем.
Докато не ме повикаха в детската градина и ми заявиха че има такъв и такъв проблем с нея
Тогава прогледнах.....
И забелязах че е пораснала с 10 см а е останала на същите кг (нямаше дреха дето не и висеше като чувал), забелязах че не яде или се прави че яде (с повече ровене в чинията) и че не спи добре и че.....
Изпаднах в паника.
И почнах да търся съвет. Като удавник за сламка се хванах за възпитателките в детската градина и ги питах какво да правя как да постъпя
Дадоха ми адреса на клиника с психологична помощ и се обадих там.
Чаках 2 месеца да ми дадат час за преглед
Най трудните в живота ми. Какво ли не опитах, как ли не се мъчих да променя нещо - не става и не става.
Нощи наред съм ревяла под юргана че заради мъжа си и бебето си изоставих детето и не мога да му помогна, че ще умре от глад и , и, и.......
Дойде денят Х
Лекарят я преглежда 2 ч. Спечели и доверието, игра с нея, говори с мен, обсъждахме кое как защо
Даде ми съвети, телефони за връзка.
Излязох обнадеждена и много окрилена.
И се започна.....
Минаха 6 месеца докато започна да забелязвам промени към по добро.
Започна да яде, започна да спи по добре и нещата взеха да се наместват
Сега след 18 месеца терапия е едно щастливо но все пак болно дете, а аз съм една спокойна и щастлива майка
П,П. Дъщеря ми страда от синдром на хиперактивност и дефицит на внимание, но това е само уточнение!

Добре, но какво каза този доктор ? Какъв беше проблема ? И също така - какво трябваше да правите, за да се оправят нещата ? Нищо не казваш за това - а, то е много важно за мен.
Благодаря, че се включи в темата, мислех да ти пиша бележка. Обикновенно винаги си била в час по моите проблеми

Додо,кой ги прави тези красиви снимки? Те и манекените са страхотни,но за такива снимки си трябва професионализъм.

Ами аз

Мила Dodo, и аз искам да се присъединя към останалите майчета, по спокойно.
Виждам, че много обичаш дечицата си и искаш най доброто за тях, убедена съм че си най- милата, любвеобилна и грижовна майка на света и само мога да си представям колко са щастливи малките мъници с теб:) Минала съм по същия път, тръшкането, ужаса от водата, нежеланието да яде, памаперса, та памперса, и когато ми е било трудно се успокоявахме у дома с- важното е да са здрави, само да са здрави дечицата, ще мине.
Та почвам по ред на номерата- тръшкането, там едва ли ще съм ти от полза, защото при нас този преблом се заформи около втората година на Роско, тръшва се дивачето и не помага нищо. Аз шамари раздавам много рядко и до сега не съм си изпускала нервите, та приложих следния метод, навеждам се над него и казвам- ставай, повтарям и потретвам и след това идва шамара по дупето. Роско ставаше и идваше да се гушне и докато се успокояваме, аз говоря- миличък, мама много те обича, но не ми е приятно да се тръшкаш, ела и ми кажи, покажи ми какво искаш и мама ще го даде, мама много обича Роско и все в тоя ред на мисли, после мъника ме води и ми показва, тогава бях отделила едно шкафче само за лакомства, любимото шкафче е като отмина проблема го изпразнихме ама, тогава свърши чудесна работа. Много скоро малкия човек разбра че тръшкането няма да му се размине току така и направо ме водеше, където и каквото иска да му дам.
С яденето скоро сме нямали проблеми, но имаше един период, когато караше само на течности, тогава не го насилвах с нищо друго, но гледаш да са по хранителни- боза, мляко, натурални сокове, един ден просто не презаредих и имаше само вода, много скоро човечето огладня и започна да си хапва.
С къпането- един път попадна на очетата вода и това го уплаши, следващия път направо изпадна в ужас, дишаше тежко детето, толкова зле се чувствах че съм го подложила на всичко това, ужасно беше. Спряхме  и къпането за две седмици, използвахме мокри кърпички, точно по това време Йони много я мъчеха зъбите и открихме колко добре и се отразява взимането на вана:))), през времето докато си беше в коритото детето беше изключително кротко, можеше да си играе час без проблеми. Тогава Роско само отваряше вратата на банята и с уплашен поглед искаше всички да излезем, а в погледа му към Йони сякаш се четеше, я излизай бързо, как си се навила да се топнеш там, само ако знаеш какво те чака. Говорих, че на Йони и харесва да се къпе, че няма нищо страшно ( по два пъти на ден сме я къпели), постепенно започна да поглежда с интерес и бързо да отминава страшната баня, после се престраши да влезе, след това отиде до коритото и накрая се заигра с играчките й, миеше си лицето от коритцето. Казвах айде измий сам ръчичките, после се нави и за крачетата, после и вратлето и така по малко. Сега е при баба си и се къпят всеки ден, когато бяхме на морето, бяхме на Бургаските минерални бани, там водата е разкошна, топличка, не пожела да влезе нито в малкото басейнче, което носихме, нито в големия басеин, тръгваше към басейна с кецките ( не на джапанките) за да се застрахова, че няма да го къпем, на последния ден(от 15) поиска да му сваля кецките и се гушна при мен в басена, не беше и минала минута когато поиска да излезе, но за мен това си беше голяма победа.
Ох, много дълго става, ама то едно ли е. Такова голямо благословение са децата, най голямата радост на тоя свят и сме щастливи че ги имаме. Наслаждавай се на дечицата си, забрави за проблемите, важното е да сте здрави и да се обичате, всичко друго ще си дойде на мястото, само малко време трябва. Гушайте се, играйте и бъдете заедно. И аз чакам с нетърпение събота, малкия мъж си идва у дома, Толкова много ни липсват мъжете вкъщи. Прегръщам те и не се притеснявай, всичко ще се нареди

Додо, стига си си сравнявала децата. 99% от проблемите идват от това - да не мислиш, че Денис не го усеща? И да си мълчиш детето надушва....
а за 15те кила ме уби. Моя малкия е 12 откакто е навършил година и 1 месец - вече повече от година и половина не мърда. Аз да се застрелям ли сега?
Но не съм му поставила диагнозата "злояд" въпреки,че брат му на годинка и 4 месеца е бил 17килограма....

Аз съм на принципа- "като нещеш - ко щеш". Няма дете умряло от глад - ще трае ден-два три, на 4тия ще ти изяде ушите. Ама ако ходиш с лъжижцата след него или постоянно го гледаш в устата колко е изял той ще го усети и може до безкрайност да ти прави на инат.
Затова за да прояде първо на теб трябва да спре да ти пука. Не да го питаш искаш ли картофче? Ами докато ти ядеш картофките които си сипала само за себе си "без да искаш" го попитай иска ли да ги опита. Ако не иска се направи ,че не си забелязала и го остави без да му предлагаш никаква храна в следващите поне 4 часа...после пак си вземи да ханеш нещо. ..пак пред него.

Никога не съм го насилвала или преследвала с храна. Поне в това отношение бях непукист. Колкото ще - толкова. Точно както ти пишеш.
Обаче от две седмици сляпа да съм няма как да не видя, че той въобще не яде.
И всъщност първата причина да се разтревожа сериозно беше вида му. Онзи ден му гледах една нова снимка и се уплаших от огромните сенки които има. Вида му е нездрав, разбираш ли. Болнав . Страхувам се да не направи анемия.Искаш ли да ти кажа какво е ял последните три дена ? Онзи ден три пакета солети, вчера два пакета и една меденка, днес пак два пакета и половин меденка. И нищо друго. В солетите няма нищо полезно - нито витамин, нито минерал.
Имаше едни хранителни добавки, изписват се и на деца след боледуване или примерно операция за подсилване на организма. В картонени кутии са като сокчета със сламка. Приличат на плодови млека. Някой сеща ли се как се казваха ?
Смятам да му взема от тях поне малко да се подсили организма. Щото ни Перитола, ни Мултисаностола му действат. И в събота ще го заведа да му вземат кръв.

Благодаря ти за успокоителния постинг !

Додо, ама той мляко от бутилка не пие ли вече?

В какъв смисъл да пие мляко от бутилка ? Не разбрах ?

Ми от шише..с биберон...

Е как да пие мляко с биберон ? Та той е на три и кусур бре !
Това, че сме с памперс още не значи, че цокаме с биба 

Лелееееее, какви памперси, каква ревност, какво неядене ти е тогава проблема, то най-големия звяр си преборила....

Аз сега да почвам ли да рева, че моя малкия е с шишето в устата постоянно, спи между мен и баща си(САМО ТАМ!), не приказва, не дава играчки, хапе и на всичкото отгоре се тръшка като магаре почти нон стоп

Стига си се притеснявало майченце, ще мине и тоя етап, и пампата ще хръвлите и ревността ще забравите....
Аз си мислех досега, че поне млякото пие, ама и като не пие лошо
А купувала ли си му корн флейкс?
повечето деца умират да ги хрупат сухи(особенно шоколадовите) а те са така набичкани с витамини, че анемия няма и да посмее да припари до вас.
А и от месец-два анемия не се хваща:)

Но и аз мисля, че трябва да си прибереш децата, пък нека се бият, ревнуват и преживяват - само така ще го преодолеят.
Ама да не казвам голяма дума, че знам ли моя хубусник дето спи с мама и тати как ще си отстъпи мястото на бебето

деси, работата е там, че всички ние приемаме нещата по различен начин. на теб не ти пука за нещо, ама друг го приема за голям проблем. мойта осем годишна щерка едва достига 21 килограма, десетгодишната и сестра - 25, и двете са най-дребните и хилави деца в класовете си и според мен са си много добре и съм доволна, че малкото, което изяждат са предимно полезни храни. ама според гостуващата ни в момента баба, теглото им е особено притеснително и фактът, че са здрави деца не я спира от напъна да ги кара да ядат непрекъснато. тя пък е много доволна, че две и половина годишният им брат изяжда по две филии хляб на закуска, а аз се притеснявам, че хлябът и другите тестени храни са основната му храна и почти не яде плодове и зеленчуци.
сега мога да седна и от положението на опита да напиша на додо три страници как не трябва да се притеснява, да приема нещата спокойно и всичко ще се нареди. минала съм по същия път, който сега минава и тя - преди 6-7 години и мойта голяма от ревност не искаше да спи, да яде, имаше същите проблеми с памперса, през които мина и денис(радвам се, че при него са се решили бързо!), не искаше да се къпе, тръшкаше се и ревеше от най-малкото нещо, опитвала се е дори да души сестра си... проблемите полека-лека с повече спокойствие, приемане на индивидуалността на децата се решиха и без психолог, сега дъщерите ми са най-добрият приятел една на друга, снощи албена преспа при приятелка и сутринта като я вземахме със сестра и когато попита може ли утре да спи при едно друго дете, силвия на секундата отговори "НЕ!"... обаче от писаното от додо, което съм изчела из форумите за близо три години, съм стигнала до извода, че с нея сме много различни хора и изводите правени от мен на нея едва ли ще са и от полза. и не ги пиша тия три страници  .

Права си и ти, но Додо определено е кълбо от нерви и съм сигурна,ч е децата го усещат....
А като неможе да помогне на тях сега, по важното е да помогне на себе си - пък това няма как да не се отрази на децата....

ОХ, кой е излъгал, че трудно се раждало...то това най-най лесното нещо на света било..... после идва трудното 

Поне да ми се отразяваше на апетита, както на Денис, а то......

Ще ти се отрази на тебе, само да прибереш децата, пък после тичай подире.....

Додо извинявай че толкова късно се включих
Ще ти драсна после на ЛС какво каза при нас доктора и как се оправихме
Че е много дълго, а ако искаш и на Кюто няма проблем

Пиша за клиниката - водела се за деца изоставащи в теглото си и с наднормено тегло.
Била към Медицинска Академия, може и да води отделение някакво.
Вярвам че ще намериш точни координати оттук нататък.
Не пречи една консултация.
Най-искрено ти желая успех!

При моите разликата в годините е същата.Като се роди братчето и каката много се радваше и освен разни дребни неща/да пие от шишето му,да опитва бибероната му /сякаш не прояваваше ревност.Сега обаче той порастна и започна да иска от нейните играчки,обръща му се повече внимание/все пак налага се - махнахме памперса,учим се да ядем сами,да се обличаме/ и забелязвам че каката започна да се държи много лошо - неслуша, постоянно е в опозиция,като излезем се държи ужасно-крещи ,вика ,тича,въобще не слуша каво и се говори и всичко прави на опаки.С неяденето си имаме открай време проблем.
Супер енергична е и за съжаление нашият случай ми звучи подобно на твоят.
Постоянно чета и навсякъде едно и също - иска повече внимание,но ако знаете колко много внимание й се обръща,даже малкият в много случаи е пренебрегнат заради нея,само и само да не се сърди.
За да не става много дълго ако може на лични повече информация за този психолог.

Казват се Педиашур/ Pediasure има ги в 2 или три вкуса, но се намират главно в аптеките в Центъра

Ще се опитам на кратко да обобщя какво ми каза психолога
1.Винаги да търся зрителен контакт с детето и то на негово ниво.
Т.е. - ако трябва да обясня нещо или да го помоля нещо или да го извикам - заставам пред него или се навеждам(което не е добре - децата се чувстват заплашени) или клякам пред него. Така очите ни са на 1 ниво . Дори и да избягва зрителен контакт, непрекъснато настовям да  ме погледне в очите, понякога се налага даже да прибягвам до насилие (да му взема с ръце лицето и така да го държа обърнато към мен)
2. Когато обяснявам нещо колкото се може с по прости изречения ( много е трудно в началото) и по възможност с нисък плътен глас. Това беше за мен живо изпитание, тъй като самата аз имам детски глас и прибягвам винаги към високите честоти. Откакто се научих да говоря така с децата резултатите са налице. Поняккога като се карам дори шепна, но винаги гледам да съм клекнала и да ме гледа в очите.
3. По време на ядене - ако иска да стане , нека стане. Да направи една обиколка около масата, или да се разходи до стаята си. Може да подскача или да танцува. След кратката пауза, винаги питам иска ли още малко да хапне. Задължително (не  помня коя от мамите го каза същото) - много малки порции, почти като на пиленце. Задължително питаш какво иска да хапне като му предлагаш 2, 3 варианта (също много трудно упражнение поне за мен)
4. Стриктен дневен режим. Никакво отклонение поне първите 6 седмици. Без никакви извинения - ако трябва си съставяш график по часове.
5. Задължително време за разходка навън с време за беснеене на детската площадка
6. Задължително 1 час на ден само двамата да сте без никой друг да ви притеснява.

Програмата е много тежка, въпрос на безумна организация.
Мое допълнение - не разделяй децата повече, не спирай Денис от градината, ако трябва да сравняваш двамата обяснявай винаги защо го правиш и винаги го гледай в очите.
Няма да ти казвам колко нерви ми струваше това усилие, защото е много бавен процес, всяка грешка и кривване се наказва жестоко от самото дете и  удължава преходния период.
Струва си нервите и усилието - след като сега рискувах и ги дадох и двамата това лято на баба им да се оправя тя сама  с тях и нещата вървят добре. Даже не може да ги изхрани  
Ако имаш още въпроси - питай!
Ако трябва на ЛС - видях че Етиа има подобен проблем. Насреща съм!

Но задължително една консултация с психолог. Ако трябва ги сменяй докато психолога спечели доверието му.
И още нещо - ако можеш да си набавиш книгата Мъдрата обич ще ти помогне много.

Като те прочетох, се сетих, че и моята свекърва така ме посъветва да правя с Георги. Наистина е трудно, но се постига. На мен ми отне около една година, е сега продължава, но не е както преди, имаме голям напредък.

И малко офф....Кате, и аз гледах около 4-5 месеца дете с хиперактивност и липса на концентрация. Тогава що въпроси съм питала свекървата и колко много съм изчела....Много е трудно...

Ти само 4-5 месеца ами при мен като ще е за цял живот
Ама много си я обичам

Фиди, тези съвети и аз ги прилагам на моите - да клекна,да ги гледам в очите и да говоря с плътен нисък глас - още преди като ги четох в друг твой постинг - много са ефикасни и децата реагират наистина.

Те децата реагират бързо, въпроса е че ние не сме постоянни а това тях ги обърква и се стига до проблеми после
Затова един такъв проблем изисква пълна мобилизация от страна на родителите и желязна дисциплина