Пак проблем - този път с яденето.

Чувала съм за Байкова доста. Благодаря ти за координатите, ще и звънна да я попитам !

И аз смятам, че второто ми раждане е в основата на всичко. До този момент нямахме абсолютно никакви проблеми, никакви с нищо.
А не е бил толкова малък като родих - на две годинки. След това започна всичко....като лавина.
За Мадлен чувам противоречиви отзиви. Казват, че само славата и е голяма - дали е има нещо вярно ?
Благодаря и на теб за съвета, както и на всички останали на които не съм писала поименно.

Додо напълно ти съчувствам И моята дъщеря има същия проблем но при нея явно е друг проблема. Наистина ще е добре да го заведеш на психолог преодолей страха си може и да помогне. Аз вече почти няма нещо което да не съм пробвала. Дъщеря ми е на 3 години и е 12 кг. До там я бяхме докарали че и беше паднал хемоглобина и боледуваше непрекъснато. Посъветваха ме да и давам Цитросепт. Може би помогна малко. Сега и давам хранителна добавка Биомилк Янг. Та като не яде поне нещо полезно да има в стомаха си. Тя го пие на сила защото не обича прясно мляко на да се надяваме, че при сина ти няма да е така. Юима фкус на бомбоните лакта от едно време.
Но наистина предложенията на другите момичета за специалист са много уместни тъй като  с неядене може да се опитва да ви привлече вниманието. Не се отчайваи. Надявам се че всичко ще се оправи.

А защо не пробвате да правите висчко наопаки. В смисъл както казва Иса той не ходи на гърне, не иска да яде просто пробвай така, слагаш обяда и му казваш "Денис, ти няма да ядеш, нали?" просто порбвай дали той напук на вас пък няма да започне да яде, защото е явно, че всчико, което искаш той го прави, но наопаки или слагаш храна на масата и му кажи "Денис, недей да я ядеш тази храна!" . Дано си ме разбрала какво имам в предвид

Здравейте! познавам дете на 7 години ,което никога в съзнателния си живот не е слагало плод в устата си!свидетел съм!
съветите са много добри,но мисля че най- напред трябва да се успокоиш и да не го правиш на проблем пред детето - колкото му се яде толкова. направи му за всеки случай едни изследвания на кръв и урина,за да изключиш все пак и такъв вариант и с повече хитрости от твоя страна ще успееш!  Успех!!!

Додо, искам да споделя,че и нашата дъщеря много ревнува от братчето. Още повече,че майка ми и татко ми я гледаха преди да се роди малкия и после продължиха да я взимат често-да ме облекчат откъм домакинстване и т.н. и при тях тя е малката принцеса...та тя доста трудно свикна с братчето си, аз изпитвах огромна вина, че съм го искала и родила, а той и пречи, разболява я като и предава вируси...и в тоя дух. Сега са от 3 месеца постоянно заедно- боледуваха и се редуваме да ги гледаме всички и като че ли посвикнаха заедно, но и аз много се ядосвам покрай тази ревност. Мисълта ми е, че като пораснат твоите момчета още отношенията им ще се подобрят-малкият ще слуша големия, Денис ще го учи на разни игри, Ерик ще го гледа възхитено и ще го имитира.

Додо, преди време имах подобен проблем, но може би не чак в толкова тежка форма. и на мен в градината ми казваха, че всичко си е изяждал, а съботите и неделите в къщи като вас, имало е дни едва успявах да го накарам по две, три хапки да сложи в устата си.
При мен помогна една приятелка и комшийка която има момченце с една година по голямо от моето.  То нямаше проблеми с яденето. Когато малкия останеше в тях да поиграят, после ми казваха - ами той си хапна със Стефчо. Оказа се че там яде неща които в къщи не иска и да близне, но при нея, покрай другото дете всичко му е сладко. Много пъти съм й давала разни неща без да ме види той, и като се върне от тях разбирам, че е ял от тях. Номера е да няма никой възрастен покрай тях. Приятелката ми слагаше всичко на масата и ги оставяше. Между другото когато идваха в къщи да играят не искаше отново да близне нищо.
Вярно е, че той е на 6 години в момента, а твоето дете е по-малко, но опитай ако имаш възможност, може да помогне. Дано само  проблема при вас да не се окаже нещо доста по-сложно. Стискам палци и кураж.

Додо, позволявам си и аз да си дам мнението въпреки че имам само 1 детенце /за сега/ и не съм имала такива проблеми. / Значи от всичко, което съм изчела за вашите проблеми във форума, стигам до извода, че при Денис нещата са на психологическа основа /може би усеща липса на внимание ли, обич ли и аз не знам точно какво му  в главата и сърцето/.  И считам също, че това усещане /каквото и да е- май за сега само той знае/ се е зародило с раждането на бебето. Явно е много чувствителен и не търпи раздвояването на майчината обич и внимание. Затова считам, че усилията ти трябва да бъдат насочени, така че той да разбере, че трябва да приеме братчето си и това, че мама вече е и на двамата. Обаче мнооого внимателно. За целта аз бих прибрала детето от баби и градини и бих ги гледала двамата, у дома заедно, за да свикват един с друг. Ако трябва викни някоя баба да чисти, готви, пере. Ако те дразнят бабите-наеми жена, но ти да се занимаваш само с децата. И също - хубаво е да намираш малко време през деня, което да прекарваш по отделно само с едното. Напр. като си дойде таткото - той с малкия, а пък ти 1 час само с големия. Няма да стане от първия път или от 5 пъти, но полека лека ще свикне. Трябва много внимание и обич, аз съм сигурна, че ги имаш, но явно трябват повече усилия. Питай детенце сега иска ли да седи при баба, защото може пък да си тълкува нещата, че "мама мен ме изпрати при баба, а гледа Ерик у дома" - т.е. да си мисли, че е там, за да може ти да отделеяш достатъчно време и внимание само за Ерик.
Конкретно за храненето - ако пазарувате заедно /месо или каквото обича/ и после готвите заедно няма ли ефект? Или пък ти вземи нещо да хапваш, но не му предлагай или даже му кажи, че той няма да яде това да видим резултата.
Вземи си книгата "Изкуството да бъдеш родител" - там има добри съвети за детската ревност и за ината. Авторът напр. казва, че когато публиката си отиде,представлението свършва - т.е опитай да не му се връзваш или поне не го показвай известно време да видиш има ли ефект.
И последно /че роман написх, ама дано помогна с нещо/, ако ще си по-спокойна - консултирай се с психолог, но като начало иди само ти, без Денис.
Искрено желая успех 

Нещата стоят по по-различен начин. Зимата дадохме Ерик някъде за месец и нещо при бабата защото Денис почна много да се  дразни от него. Именно с цел да се поуспокои и цялото внимание да бъде само за него. След като си дойде Ерик нещата около месец бяха ок и в един момент пак почна да се раздразва, даже се е случвало на няколко пъти нощем да вика на сън "Не искам Ерик". Тогава решихме пак да изпратим Ерик. От месец май Ерик е в Габрово. Денис тук - само и единствено той.
Напоследък Денис много почна да копнее за баба си и да иска да ходи на Габрово. Постоянно това повтаряше - искал при баба, при Ерик. Водили сме го и друг път, но той специално подчертавам никога не е оставян при никоя баба и за ден. Явно му е харесало на детенце, защото повече народ, движение, разнообразие както и да е. А може и да е решил , че щом Ерик е там - сигурно е гот.
Та сега на връщане от морето решихме да го оставим за една седмица тъкмо да се порадва на баба, а и да свикне с братче отново, защото сега в събота трябва да ни докарат Ерик.
Така, че всъщност цялото внимание е за Денис.
Имам ужасни, убийствени угризения за другото си дете. Чувствам, че го пренебрегвам. Дори като си е в къщи, той е на заден пла само и само Денис да не ревнува и да не се чувства изоставен. А и това продължително стоене при баба не ми се струва редно !
Обичам и двете си деца еднакво, искам да бъда добра майка като за едното така и за другото. Разберете ме правилно. Но чувствам, че зарад чувствителността на едното някакси загърбвам другото - мисъл, която ме гризе безспирно.
Моля се нещата да се регулират някакси и децата да не страдат едно от друго. Затова и в един от първите си постигни така ужасено разказвах за ревността, която се пробужда у Ерик. Просто переспективата за такава в тези рамки ме кара да изтръпвам от безпокойство. А по всичко личи, че малкото колкото и да е различно на външен вид от батко си, толкова прилича на него по чувствителност. Все пак и двете са Овнета и това донякъде обяснява приликите им....

Додо,
Не мога да опиша колко ти съчувствам.
Не смея да давам съвет, но се надявам да намериш решение.

Не мислех да пиша Додо, защото ми се струва, че сме доста различни като характери и подхода ни към хората като цяло и в частност към децата ни е различен  , но струва ми се, че допускаш основна грешка и ще ти кажа каква е тя, според мен. Но не ми се сърди и недей да спираш да пишеш  .
Значи ти вече имаш 2 деца, чела съм че искаш и трето, та време е да седнеш пред огледалото и да се разбереш сама със себе си. Ти не си направила грешка като си решила да имаш още едно дете, този е бил най-добрия момент, щом така сте решили и ти си най-добрата майка, но е време да станеш такава и за двете си деца. Време е, според мен да сложиш ръцете на кръста и да поставиш двамата си малки мъже по местата им. Седни и поприказвай с Денис, обясни му, че и по дупе да се сурне  , в къщи вече сте четирима, че може да не обича Ерик, но с това малкото му братче няма да изчезне, че ти още го обичаш, но повече няма да му позволяваш да те прави на маймуна. Защото според мен той откровено това прави! И спри да даваш малкия насам натам, защото така показваш на Денис, че има варианти Ерик да го няма, а това не е добре, според мен. Живота на Денис е такъв, той има братче, ходи на градина, време да махне памперса, трябва да се къпе и да яде, а след време може да има и сестричка и не бива всичките му мисли и енергия да отиват в измисляне на начини света да се върти около него. Аз направо това му казвам на моя Виктор. Казвам му "Ако искаш мама да ти обърна внимание ела и кажи „Мамо иска да си говорим или мамо гушни ме”, а не скачай от масата, защото така може да идем и до Пирогов". Време е според мен да вземеш нещата в ръце. Какво значи Денис не иска на гърне, не иска да се къпе и т.н. може да не иска, но трябва и толкова. Ти да не би всичко да искаш, или аз или баща му?!?!
А като гледам моите, които са със същата разлика, но малко по-големи очаквай доста ревност от Ерик в скоро време, трудните ти периоди не са свършили, но не бива да се предаваш, децата имат само една майка и това си ти!
Успех и не ми се сърди   .

Ами, Додо, след като резултатите от оставянето при бабите са такива, пак продължавам да си мисля, че децата трябва да са заедно и при теб. Иначе как ще свикнат заедно  И да-трябва внимание и за Ерик, за да не се завъртиш в омагьосан кръг. Иначе на моменти държането на Денис ми причлича на детски шантаж и все трябва да има начин да се справиш с него, ама на думи е лесно.
Иначе никой не се съмнява, че си добра майка и ги обичаш еднакво. Просто в момента Денис има нужда от малко повече внимание. Това е.
Пак си мисля да си поговориш и с някой ДОБЪР писхолог.

Знам, права си за всичко !
И аз посотянно си го повтарям и се заричам. И в тези моменти съм строга и му се поскарвам, а после съжалявам като го видя как се измъчва.
Не знам - може и да ни шантажира, и на маймуни да ни обръща. Знам, че е време да махне памперса, да се храни и къпе.
На думи и теория нещата са ясни и безспорни.
Но ела да видиш на практика. Махаме пармерса, ок - махаме го. Твърдо. И ? какво става ?
Кошмара да гледаш детето ти как се облива в пот, косичката му става мокра на пръчици от болки и усилия и те моли - мамо помогни ми..... А кажи ми ? Как да махна опустелия памперс ? Всъщност като се замисля той от тогава спря да яде и май не е прояждал....
Или пък в банята - пищи наистово с огромни опулени очи в които от които блика неистов страх, паника...Мислиш ли, че в банята независимо от тази гледка не съм го къпала ? Насила разбира се. Вода тече от мен, но от пот, от зор. Веднъж го наплясках по голото дупе - а той пищи от ужас, все едно не е вода, а огън. После знаеш ли как съм се чувствала ? Като най-големия садист.
За щастие на морето поне почна да се къпе с кеф......

Не е така просто, никак дори.

Да, в събота се прибират и двамата заедно, тук. Да става каквото ще.

Додо, пак казвам - много добре те разбирам- нашият малчуган е лъв и е на 3 години, от миналата до сега напредъкът ми по отношение на банята е,че успявам да го изкъпя в кухненската мивка, поне се къпе там с кеф, а не като преди - до нея и с писъци. Аз самата съм овен и съм много емоционална и знам колко е трудно с мен за близките ми и досега, то аз все се боря със себе си...Хубаво е, че децата ще са си при теб. Погледни на този момент като на начало и бъди сигурна,че всеки ден работи за нас - ще свикнат заедно, ще порастнат. Пиши малко и за Ерик-порастнал ли е много? Той какви неща прави-помня му снимката в кошницата с праскови....