dodo_dodo , благодаря, че споделяш с нас. Аз също си имам едно чувствително пале в къщи и всеки твой постинг е безценен. 
Благодаря, че сте мои слушатели. Някакси олеква на душичката като споделиш и поговориш с хора на твойта вълна....
- Публикувана: 8 авг. 2005, 18:30 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2005, 13:36 ч.
Пак проблем - този път с яденето.
Благодаря, че сте мои слушатели. Някакси олеква на душичката като споделиш и поговориш с хора на твойта вълна....
dodo сега като описваш Денис, все едно описваш големия ми син на 3-4 годинки....Скараш ли му се заравяше лице в ръчичките, ядосапе ли се така си търкаше ръцете една в друга, че ставаха на рани....Е, ама тогава аз за ревност не съм си мислела, и периода премина. И той беше болезнено привързан към мен, спеше с мен, навсякъде искаше с мен, рева на градина до 6 годишен и то така, че много пъти ми звъняха след 2 часа рев да го прибера.... Ама периода премина и като стана"батко" дори и помен от ревност нямаше....
Но периода премина, когато емигрирахме и малкия ще неще нямаше как да е малкото бебе, което е напълно задоволено и колкото и да не ни се искаше в периода на адаптация го превърнахме в един малък възрастен. Та си мисля, че излезе от тая по-голяма чувствителност точно заради повечето "задължения" и "ограничения"....
Случая едва ли е аналогичен, но аз все си мисля, че когато се научим да приемаме децата като "малки възрастни" и престанем да ги "жалим" им помага да преодолеят сами проблемите си. Един вид да им докажем, че могат да се справят сами.
Една такава ваша стъпка в момента би била примерно да помолиш Денис да гледа Ерик, да слага вместо теб приборите на масата, да го помолиш да измия плота в кухнята илид а си оправи леглото. Е, не очаквай да се справи по добре от примерно да омаже добре плота или да намотае де що има завивки в леглото, но пък му показва, че ти вярваш в него, че може да се справи. И не доизбърсвай след него и не дооправяй леглото - нека мисли,че се е справил успешно.
Да преодолее зависимостите си преди всичко означава, да повярва, че може да се справя сам.
Но периода премина, когато емигрирахме и малкия ще неще нямаше как да е малкото бебе, което е напълно задоволено и колкото и да не ни се искаше в периода на адаптация го превърнахме в един малък възрастен. Та си мисля, че излезе от тая по-голяма чувствителност точно заради повечето "задължения" и "ограничения"....
Случая едва ли е аналогичен, но аз все си мисля, че когато се научим да приемаме децата като "малки възрастни" и престанем да ги "жалим" им помага да преодолеят сами проблемите си. Един вид да им докажем, че могат да се справят сами.
Една такава ваша стъпка в момента би била примерно да помолиш Денис да гледа Ерик, да слага вместо теб приборите на масата, да го помолиш да измия плота в кухнята илид а си оправи леглото. Е, не очаквай да се справи по добре от примерно да омаже добре плота или да намотае де що има завивки в леглото, но пък му показва, че ти вярваш в него, че може да се справи. И не доизбърсвай след него и не дооправяй леглото - нека мисли,че се е справил успешно.
Да преодолее зависимостите си преди всичко означава, да повярва, че може да се справя сам.
Радвам се, че нещата се оправят при вас.
Все ми се е искало да те попитам, но все се спирам, защото ми се струваше твърде лично.
От всичките ти постинги, чак сега пишеш за бащата, все търсех да видя с баща си има ли проблеми, ревнува ли го и т.н., доколкото разбирам- не.
Моето мнение е, тъй като и аз имам момче е, че има занимания, даже и за малките момченца, които са запазена територия за таткото. Ролята на майката не е всеобхватна. Ти си знаеш най-добре, де.
Все ми се е искало да те попитам, но все се спирам, защото ми се струваше твърде лично.
От всичките ти постинги, чак сега пишеш за бащата, все търсех да видя с баща си има ли проблеми, ревнува ли го и т.н., доколкото разбирам- не.
Моето мнение е, тъй като и аз имам момче е, че има занимания, даже и за малките момченца, които са запазена територия за таткото. Ролята на майката не е всеобхватна. Ти си знаеш най-добре, де.
Не зная защо си останала с такова впечатление...всъщност всичките ни проблеми са общи. Може би защото аз пускам темата и разказвам за своите емоции и да се оставя такова впечатление. Ревността на Денис не е изрично насочена към мен. Тя има последици от общ характер. Като явно това с памперса, яденето. Ако имаш съмнения, че таткото не се тревожи - това не е така. Проблемите, които ги има детето с мен, ги има в същият вид и с баща си. Единствената отлика е, че може би е по-прилепчив към мен, което не означава разбира се, че не търси или избягва баща си. В никой случай.
Не, просто имах предвид дали ревността е насочена само към тебе, а не дали се тревожи таткото!
Додо, едва днес прочетох за твоите перипетии с мачуганите и искрено ти съчуствам, но се и радвам, че лека полека всичко си идва на мястото. През всичко това мина мама с брат ми, когато беше на възрастта на Денис. Беше заприличал на децата в Сомалия - великите мощи с едно подуто тумбаче - ужас. Не яде почти нищо и само казва на мама " Искам жълт крем " - мама зарязва всичко започва да прави жълт крем, брат ми хапва една лъжичка и казва " Оооох, наядох се". След час " Мамо искам розов крем " майка пак скача прави, а той пак хапва една лъжичка и " Охххххх наядох се вече ". Беше ужасно. В този момент си спомням, че много ни помогна сиропа Саностол. Купи го - няма да съжаляваш.
При брат ми нещата си дойдоха на мястото едва след като му извадиха сливиците - какво направи този доктор не знам ама все едно му прикачи още едно гърло - започна да се храни от веднъж.
Поздрави и ще следя темата.
При брат ми нещата си дойдоха на мястото едва след като му извадиха сливиците - какво направи този доктор не знам ама все едно му прикачи още едно гърло - започна да се храни от веднъж.
Поздрави и ще следя темата.
Додо, едва днес прочетох за твоите перипетии с мачуганите и искрено ти съчуствам, но се и радвам, че лека полека всичко си идва на мястото. През всичко това мина мама с брат ми, когато беше на възрастта на Денис. Беше заприличал на децата в Сомалия - великите мощи с едно подуто тумбаче - ужас. Не яде почти нищо и само казва на мама " Искам жълт крем " - мама зарязва всичко започва да прави жълт крем, брат ми хапва една лъжичка и казва " Оооох, наядох се". След час " Мамо искам розов крем " майка пак скача прави, а той пак хапва една лъжичка и " Охххххх наядох се вече ". Беше ужасно. В този момент си спомням, че много ни помогна сиропа Саностол. Купи го - няма да съжаляваш.
При брат ми нещата си дойдоха на мястото едва след като му извадиха сливиците - какво направи този доктор не знам ама все едно му прикачи още едно гърло - започна да се храни от веднъж.
Поздрави и ще следя темата.
При брат ми нещата си дойдоха на мястото едва след като му извадиха сливиците - какво направи този доктор не знам ама все едно му прикачи още едно гърло - започна да се храни от веднъж.
Поздрави и ще следя темата.
Той пие точно Мултисаностол от близо две седмици. Иначе това Ох, наядох се ми звучи точно като при нас. Примерно не е ял нищо и аз му казвам хапни еди що си , а той вика - Не искам повече ! Човек ще рече, че е изял тонове от тази храна, а той дори не я е вкусил.
