Пак проблем - този път с яденето.

Лелееееее, какви памперси, каква ревност, какво неядене ти е тогава проблема, то най-големия звяр си преборила....

Аз сега да почвам ли да рева, че моя малкия е с шишето в устата постоянно, спи между мен и баща си(САМО ТАМ!), не приказва, не дава играчки, хапе и на всичкото отгоре се тръшка като магаре почти нон стоп

Стига си се притеснявало майченце, ще мине и тоя етап, и пампата ще хръвлите и ревността ще забравите....
Аз си мислех досега, че поне млякото пие, ама и като не пие лошо
А купувала ли си му корн флейкс?
повечето деца умират да ги хрупат сухи(особенно шоколадовите) а те са така набичкани с витамини, че анемия няма и да посмее да припари до вас.
А и от месец-два анемия не се хваща:)

Но и аз мисля, че трябва да си прибереш децата, пък нека се бият, ревнуват и преживяват - само така ще го преодолеят.
Ама да не казвам голяма дума, че знам ли моя хубусник дето спи с мама и тати как ще си отстъпи мястото на бебето

деси, работата е там, че всички ние приемаме нещата по различен начин. на теб не ти пука за нещо, ама друг го приема за голям проблем. мойта осем годишна щерка едва достига 21 килограма, десетгодишната и сестра - 25, и двете са най-дребните и хилави деца в класовете си и според мен са си много добре и съм доволна, че малкото, което изяждат са предимно полезни храни. ама според гостуващата ни в момента баба, теглото им е особено притеснително и фактът, че са здрави деца не я спира от напъна да ги кара да ядат непрекъснато. тя пък е много доволна, че две и половина годишният им брат изяжда по две филии хляб на закуска, а аз се притеснявам, че хлябът и другите тестени храни са основната му храна и почти не яде плодове и зеленчуци.
сега мога да седна и от положението на опита да напиша на додо три страници как не трябва да се притеснява, да приема нещата спокойно и всичко ще се нареди. минала съм по същия път, който сега минава и тя - преди 6-7 години и мойта голяма от ревност не искаше да спи, да яде, имаше същите проблеми с памперса, през които мина и денис(радвам се, че при него са се решили бързо!), не искаше да се къпе, тръшкаше се и ревеше от най-малкото нещо, опитвала се е дори да души сестра си... проблемите полека-лека с повече спокойствие, приемане на индивидуалността на децата се решиха и без психолог, сега дъщерите ми са най-добрият приятел една на друга, снощи албена преспа при приятелка и сутринта като я вземахме със сестра и когато попита може ли утре да спи при едно друго дете, силвия на секундата отговори "НЕ!"... обаче от писаното от додо, което съм изчела из форумите за близо три години, съм стигнала до извода, че с нея сме много различни хора и изводите правени от мен на нея едва ли ще са и от полза. и не ги пиша тия три страници  .

Права си и ти, но Додо определено е кълбо от нерви и съм сигурна,ч е децата го усещат....
А като неможе да помогне на тях сега, по важното е да помогне на себе си - пък това няма как да не се отрази на децата....

ОХ, кой е излъгал, че трудно се раждало...то това най-най лесното нещо на света било..... после идва трудното 

Поне да ми се отразяваше на апетита, както на Денис, а то......

Ще ти се отрази на тебе, само да прибереш децата, пък после тичай подире.....

Додо извинявай че толкова късно се включих
Ще ти драсна после на ЛС какво каза при нас доктора и как се оправихме
Че е много дълго, а ако искаш и на Кюто няма проблем

Пиша за клиниката - водела се за деца изоставащи в теглото си и с наднормено тегло.
Била към Медицинска Академия, може и да води отделение някакво.
Вярвам че ще намериш точни координати оттук нататък.
Не пречи една консултация.
Най-искрено ти желая успех!

При моите разликата в годините е същата.Като се роди братчето и каката много се радваше и освен разни дребни неща/да пие от шишето му,да опитва бибероната му /сякаш не прояваваше ревност.Сега обаче той порастна и започна да иска от нейните играчки,обръща му се повече внимание/все пак налага се - махнахме памперса,учим се да ядем сами,да се обличаме/ и забелязвам че каката започна да се държи много лошо - неслуша, постоянно е в опозиция,като излезем се държи ужасно-крещи ,вика ,тича,въобще не слуша каво и се говори и всичко прави на опаки.С неяденето си имаме открай време проблем.
Супер енергична е и за съжаление нашият случай ми звучи подобно на твоят.
Постоянно чета и навсякъде едно и също - иска повече внимание,но ако знаете колко много внимание й се обръща,даже малкият в много случаи е пренебрегнат заради нея,само и само да не се сърди.
За да не става много дълго ако може на лични повече информация за този психолог.

Казват се Педиашур/ Pediasure има ги в 2 или три вкуса, но се намират главно в аптеките в Центъра

Ще се опитам на кратко да обобщя какво ми каза психолога
1.Винаги да търся зрителен контакт с детето и то на негово ниво.
Т.е. - ако трябва да обясня нещо или да го помоля нещо или да го извикам - заставам пред него или се навеждам(което не е добре - децата се чувстват заплашени) или клякам пред него. Така очите ни са на 1 ниво . Дори и да избягва зрителен контакт, непрекъснато настовям да  ме погледне в очите, понякога се налага даже да прибягвам до насилие (да му взема с ръце лицето и така да го държа обърнато към мен)
2. Когато обяснявам нещо колкото се може с по прости изречения ( много е трудно в началото) и по възможност с нисък плътен глас. Това беше за мен живо изпитание, тъй като самата аз имам детски глас и прибягвам винаги към високите честоти. Откакто се научих да говоря така с децата резултатите са налице. Поняккога като се карам дори шепна, но винаги гледам да съм клекнала и да ме гледа в очите.
3. По време на ядене - ако иска да стане , нека стане. Да направи една обиколка около масата, или да се разходи до стаята си. Може да подскача или да танцува. След кратката пауза, винаги питам иска ли още малко да хапне. Задължително (не  помня коя от мамите го каза същото) - много малки порции, почти като на пиленце. Задължително питаш какво иска да хапне като му предлагаш 2, 3 варианта (също много трудно упражнение поне за мен)
4. Стриктен дневен режим. Никакво отклонение поне първите 6 седмици. Без никакви извинения - ако трябва си съставяш график по часове.
5. Задължително време за разходка навън с време за беснеене на детската площадка
6. Задължително 1 час на ден само двамата да сте без никой друг да ви притеснява.

Програмата е много тежка, въпрос на безумна организация.
Мое допълнение - не разделяй децата повече, не спирай Денис от градината, ако трябва да сравняваш двамата обяснявай винаги защо го правиш и винаги го гледай в очите.
Няма да ти казвам колко нерви ми струваше това усилие, защото е много бавен процес, всяка грешка и кривване се наказва жестоко от самото дете и  удължава преходния период.
Струва си нервите и усилието - след като сега рискувах и ги дадох и двамата това лято на баба им да се оправя тя сама  с тях и нещата вървят добре. Даже не може да ги изхрани  
Ако имаш още въпроси - питай!
Ако трябва на ЛС - видях че Етиа има подобен проблем. Насреща съм!

Но задължително една консултация с психолог. Ако трябва ги сменяй докато психолога спечели доверието му.
И още нещо - ако можеш да си набавиш книгата Мъдрата обич ще ти помогне много.

Като те прочетох, се сетих, че и моята свекърва така ме посъветва да правя с Георги. Наистина е трудно, но се постига. На мен ми отне около една година, е сега продължава, но не е както преди, имаме голям напредък.

И малко офф....Кате, и аз гледах около 4-5 месеца дете с хиперактивност и липса на концентрация. Тогава що въпроси съм питала свекървата и колко много съм изчела....Много е трудно...

Ти само 4-5 месеца ами при мен като ще е за цял живот
Ама много си я обичам

Фиди, тези съвети и аз ги прилагам на моите - да клекна,да ги гледам в очите и да говоря с плътен нисък глас - още преди като ги четох в друг твой постинг - много са ефикасни и децата реагират наистина.

Те децата реагират бързо, въпроса е че ние не сме постоянни а това тях ги обърква и се стига до проблеми после
Затова един такъв проблем изисква пълна мобилизация от страна на родителите и желязна дисциплина