Моят незабравим подарък не беше материален. Една година така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да си прекарам рожд.ден вкъщи само с мъжа ми и детето. Беше ми гадно че нямах да имам гости и се бях примирила. В един момент на вратата се позвъни, беше баща ми с всичките си колеги. Направо паднах от изненада. Притесних се че не съм подготвена, но те се бяха погрижили за всичко - салати, мезета, питиета, та дори и китара бяха помъкнали (аз обожавам китарите). Не помня какво ми подариха, помня само, че мъжът, който свиреше на китарата ми подари букет червени рози. Не мога да ви опиша целия този шок и безкрайната ми благодарност към баща ми за тази изненада. Никога няма да го забравя. А от материален произход е едно плюшено говорещо сърце от милото. Най-"скъпият" ми подарък.
- Публикувана: 21 окт. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2008, 01:26 ч.
Този подарък ще помня вечно!
Два са...
Първият - годежен пръстен, направен от сплетени диви теменужки..Още го пазя, макар листенцата да са станали почти на прах. Все пак повече от 5 години минаха оттогава. С човекът не сме вече заедно, но си оставаме специални един за друг...
Вторият - за последния ми рожден ден получих едно златно ключе, закачено на панделка. Значи много за мен, защото е от човек, с когото...поне засега е невъзможно да бъда. И все пак той е вложил послание, че това е ключът от сърцето му. Независимо от всичко, което...ни разделя в реалността.
Първият - годежен пръстен, направен от сплетени диви теменужки..Още го пазя, макар листенцата да са станали почти на прах. Все пак повече от 5 години минаха оттогава. С човекът не сме вече заедно, но си оставаме специални един за друг...
Вторият - за последния ми рожден ден получих едно златно ключе, закачено на панделка. Значи много за мен, защото е от човек, с когото...поне засега е невъзможно да бъда. И все пак той е вложил послание, че това е ключът от сърцето му. Независимо от всичко, което...ни разделя в реалността.
И аз съм от сантименталните!
Ако знаете колко неща си пазя, защото са ми скъпи
Като Плюшкин съм!
На прима виста се сещам за един самолетен билет, който приятели в чужбина ми подариха, за да остана още един ден, иначе смятах да пътувам с автобус /по-евтино беше!/ и пътуването траеше 24 часа
На децата пазя всички драскулки и рисунки, кичурчета косичка, разните му там терличенца, фибички, абе не е за приказване
Сега на щерката й се клати първото зъбче... 
Милото ме засипва с подаръци най-различни. Вече ме е срам да кажа като си харесам нещо. Но реално погледнато най-големият ми подарък е той самият!
Много топла тема, наистина!
за авторката!
Ако знаете колко неща си пазя, защото са ми скъпи
Като Плюшкин съм!На прима виста се сещам за един самолетен билет, който приятели в чужбина ми подариха, за да остана още един ден, иначе смятах да пътувам с автобус /по-евтино беше!/ и пътуването траеше 24 часа
На децата пазя всички драскулки и рисунки, кичурчета косичка, разните му там терличенца, фибички, абе не е за приказване
Сега на щерката й се клати първото зъбче... Милото ме засипва с подаръци най-различни. Вече ме е срам да кажа като си харесам нещо. Но реално погледнато най-големият ми подарък е той самият!
Много топла тема, наистина!
за авторката!
А пък моята майка има подарък за рождения и ден от баба ми, нейната майка - комплект тенджери, които едно време са стрували цялата пенсия на баба ми. Тя казала на майка като си готви да си спомня за нея и до ден днешен майка споменава баба, като готви в тях, въпреки, че баба не е между нас вече 7 години.
Да,наистина го оцених това.Тя не се изръсва за нещо току така.Доволна съм от подаръка й.Та и ножове ми подари към него,пак на Цептер.Надявам се да не ги е проклела да ме порежат.Свекърва ми е скрита лимонка,от нея всичко мога да очаквам.Наскоро го научих и ми е обеца на ухото.
Темата наистина ме развълнува. 
За жалост или не, все още нямам такъв подарък който ще помня вечно.
Имам едно плюшено мече, което е подарък от годеника ми. Така ме изплаши, приличаше на скитническа шапка. Оставил го пред вкъщи и се скрил.
Но знам, че тези подаръци, истинските, предстоят.
За жалост или не, все още нямам такъв подарък който ще помня вечно.
Имам едно плюшено мече, което е подарък от годеника ми. Така ме изплаши, приличаше на скитническа шапка. Оставил го пред вкъщи и се скрил.
Но знам, че тези подаръци, истинските, предстоят.
Препоръчани теми