Бях в 3-ти клас и ходех на балет.Най-голямата ми мечта беше да имам прекрасна балетна рокла.И аз и сестра ми получихме такива за Нова Година подарък от нашите.Понеже беше в средата на 80-те години и тук не беше толкова лесно да се намери, та мама ги беше поръчала 6 месеца по-ранно на едни наши приятели от Полша да купят.Нямам спомен друг материален подърк да ме е правил толкова щастлива.Това ще го помня винаги.
- Публикувана: 21 окт. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2008, 01:26 ч.
Този подарък ще помня вечно!
Нещото,което най-много ме е разчувствало винаги е букет селски цветя,подарени от милото.
Не купени от магазина орхидеи,които ми подарява за всеки повод,а ей така произволно набрани цветя.
Това е подаръка,който винаги ме прави щастлива.Може би заради жеста,заради показаната любов без повод.
Не отричам,че се радвам на материалните неща.Никога няма да забравя един подарък,доста скъп,пак без повод.
Но нищо неможе да ме зарадва повече от жеста на внимание.
Не купени от магазина орхидеи,които ми подарява за всеки повод,а ей така произволно набрани цветя.
Това е подаръка,който винаги ме прави щастлива.Може би заради жеста,заради показаната любов без повод.
Не отричам,че се радвам на материалните неща.Никога няма да забравя един подарък,доста скъп,пак без повод.
Но нищо неможе да ме зарадва повече от жеста на внимание.
Василиса ме подсети за един плюшен котарак, който видях на една витрина.
Тогава бях на 17, една луда либофф, мани, мани.
Та видяхме ние котарака един ден. След няколко дни една вечер май се поскарахме и той излезе. Тийн-драма.
Връща се по нощите и носи котарака и една роза. Беше счупил витрината и краднал котарака.
Аз още си го пазя и по едно време беше любимата "тотка" на малката.
А магазинът за играчки още съществува.
Тогава бях на 17, една луда либофф, мани, мани.
Та видяхме ние котарака един ден. След няколко дни една вечер май се поскарахме и той излезе. Тийн-драма.
Връща се по нощите и носи котарака и една роза. Беше счупил витрината и краднал котарака.
Аз още си го пазя и по едно време беше любимата "тотка" на малката.
А магазинът за играчки още съществува.
Памуче напоено с миро от Божи гроб и смесено с цветя от там и една мъничка картичка с образа на св. Мина.
Бях още в основното. Една пролет реших да постя за Великден. От Месни заговезни до края - петдесет и няколко дни. Отидох След Великден за причастие, имаше много хора. Дойде и моя ред за вино и нафора. Свещеника почти не ме погледна, махна с ръка и каза - махай се, няма да те комкам, ти си с панталон. С прибрана коса и слабовата, минавах за момченце. Ако не беше баба ми, която и до сега я интересува какво ще кажат хората и ако не ми беше жал за нея - щях да му лисна канчето с виното на главата...Такъв гняв ме обзе, платих си с рев до вкъщи, от гняв. Тичах от църквата до нас, около 2 км. Баща ми ме взе и ме закара в манастира. Отец Цанко ме причести, а баба ми ме заведе при сестра Мелания. Сляпа монахиня, цял живот се бе обрекла. "Гледаше" ме със слепите си очи право в моите. Обясни ми много неща, които детското ми мозъче запомни и до днес. Тези думи си припомням и сега и ми помагат да съм човек.
На изпроводяк ми подари гореспоменатите неща. Не съм религиозна, вярваща съм. В нещо си. Но тези два подаръка нося и до днес навсякъде с мен.
Никога няма да забрава мъдрите и топли думи и онзи "поглед" - и те са ми подарък. Животът ми подари тази среща. Ще ги помня вечно.
Бог да я прости сестра Мелания.
ivonska,
Бях още в основното. Една пролет реших да постя за Великден. От Месни заговезни до края - петдесет и няколко дни. Отидох След Великден за причастие, имаше много хора. Дойде и моя ред за вино и нафора. Свещеника почти не ме погледна, махна с ръка и каза - махай се, няма да те комкам, ти си с панталон. С прибрана коса и слабовата, минавах за момченце. Ако не беше баба ми, която и до сега я интересува какво ще кажат хората и ако не ми беше жал за нея - щях да му лисна канчето с виното на главата...Такъв гняв ме обзе, платих си с рев до вкъщи, от гняв. Тичах от църквата до нас, около 2 км. Баща ми ме взе и ме закара в манастира. Отец Цанко ме причести, а баба ми ме заведе при сестра Мелания. Сляпа монахиня, цял живот се бе обрекла. "Гледаше" ме със слепите си очи право в моите. Обясни ми много неща, които детското ми мозъче запомни и до днес. Тези думи си припомням и сега и ми помагат да съм човек.
На изпроводяк ми подари гореспоменатите неща. Не съм религиозна, вярваща съм. В нещо си. Но тези два подаръка нося и до днес навсякъде с мен.
Никога няма да забрава мъдрите и топли думи и онзи "поглед" - и те са ми подарък. Животът ми подари тази среща. Ще ги помня вечно.
Бог да я прости сестра Мелания.
ivonska,
Когато се запознахме с Милото,аз работех в една фирма и той всеки ден ми носеше разни стоки. Оставяше ми собственоръчно написани разписки за доставките. Пазех тези бележки с умиление,целувах почерка,нищо че там пишеше:"Десет стека захар,пет кашона олио и т.н."
По-късно вече получавах стихове,написани със същия този почерк.
По-късно вече получавах стихове,написани със същия този почерк.