Този подарък ще помня вечно!

  • 10 138
  • 101
  •   1
Отговори
21 окт. 2008, 23:05 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Днес влизам в тоалетната на елитен столичен ресторант и - о, чудо! - мирише на парфюма (не помня името, но помня как изглеждаше), който преди мнооооооого години скъп за мен мъж ми беше издирил и купил за 8-ми март. Други времена бяха тогава, но и радостта - друга беше...
По този повод и в гореспоменатата тоалетна, се вдъхнових да ви попитам: кой подарък (освен усмивката на детето и целувката на Милото) ще помните цял живот и защо?
Знам, знам, че трудно се забравя колата с панделка, но аз питам за нещата, които по някаква причина са ви "докоснали"...

# 1 21 окт. 2008, 23:15 ч.
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Имам една розичка-вече хербарий от далечната 1992 г , бяхме на военно обучение и ми я даде любимото момче-пазя си я!
Една чаша за чай с надпис ...най-добрата майка от син №2 за един 8 март...страхотно удоволствие е за мене да я използвам
Гривничка от маниста изработена от осиновената ми дъщеря ....и да не я нося, тя е безценен  подарък за мене !
Кошничка с изкуствени бели рози ...от любимият ми дядо /вече покойник/
Всеки има такива безценни спомени и подаръци...и добре че ги имаме  Hug

# 2 21 окт. 2008, 23:23 ч.
  • Мнения: 2 099
Лампа-магма.Вярно щерката и поотмъсти малко ,но още свети.Винаги ще си спомням и подаръка и повода!Ех години Mr. Green

# 3 21 окт. 2008, 23:28 ч.
  • Мнения: 17 546
Зайче, направено от черупка на кокосов орех и овесено на кожена каишка. Идеята е, да е  медальон. Близнаците бяха първи клас и ходиха на екскурзия в Плевен за един ден. Колко парички да даде човек на първолаци, за един ден с осигурен обяд и суха храна за следобедното пътуване? Едва ли е било повече от 5 лв, 2000-та година. Като се прибраха, единият ми го донесе: "Мамо, това е за теб! Ще си го сложиш ли?". Това е най-милото ми нещо на света. Винаги го нося със себе си щом съм извън дома. Дори да изляза без портмоне, където седи, го взимам. Толкова ми е съкровен и безценен това подаръче, че ще е с мен докато съм жива.

Последна редакция: ср, 22 окт 2008, 12:35 от Балу

# 4 22 окт. 2008, 00:02 ч.
  • Мнения: 3 034
няколко картини, една пластика, едно дърво с издялкани на него части на човек, няколко свещника /единия, за съжаление се счупи Cry/ и разни такива неща.
за миналия ми рд заподозрях, че някой се готви да ми подари джиесем. и понеже много не обичам такива подаръци, изсъсках мило. Mr. Green
разултатът е една прекрасна картина със съвсем нова техника.
последваха я още няколко....така че не се чувствам виновна, че съм съскала.

тези неща ще помня цял живот.

# 5 22 окт. 2008, 00:07 ч.
  • Мнения: 5 710
ма само от милото ли? защото аз към милото съм безпощадно материална, никакви черупки ..  Laughing

Иначе, имам любими неща. Последният път, когато видях баба ми, ми подари роза. Запазих я.  Една ножичка антикварна, която не реже, но има формата на птица.. една ябълчица от кехлибар.
Едно медальонче на св. антоний, което една жена свали от врата си, за да ми го подари.... за бебе. Един гирлянд, направен от канап и хартийки в/у които е описано приятелството ни с приятелката ми  от деца..
Едно огледалце, което една японка извади от чантата си, за да благодари за хубавия концерт. Един колаж от снимки на колегите ми, подарък за изпращането ми в чужбина.
Ех,.. спомени.

# 6 22 окт. 2008, 00:14 ч.
  • Мнения: 27 524
Медно войниче.

# 7 22 окт. 2008, 00:16 ч.
  • Мнения: 198
мъничка сребърна обица слонче  Heart Eyes- беше я видял някъде /аз тогава събирах слончета hahaha/ и ми я донесе , ей така без повод Simple Smile  Въобще не беше забелязъл , че нямам дупки на ушите Joy
 Е ,още на другия ден имах - една - и си носех обицата дълго  Simple Smile

# 8 22 окт. 2008, 00:16 ч.
  • София
  • Мнения: 6 011
Много подаръци са ме докосвали и ще си ги пазя докато мога.

Особено ми е скъпо едно ангелче, гипсова фигурка.
То ми е от една колежка - възрастна жена, с която винаги намирахме време по някоя добра дума да си кажем. Подари ми го по повод оставането ми в майчинство и факта, че може дълги години или въобще никога да не я видя, а тя си направи труда да ми донесе това ангелче и букет цветя, ме кара и досега да си го пазя.

Голяма стойност имат и някои картички с пожелания от скъпи на сърцето ми хора, особено от две мои приятелки, които винаги пишат пожеланията в стихотворна форма.
"Раздялата ни е за добро,
теб чака детското легло!"

# 9 22 окт. 2008, 01:02 ч.
  • Мнения: 3 423
Малко сантименталност от моята колекция:

   - Албумът на Kate Bush "The Kick Inside".
   - Саморъчно рисувана картичка за Нова година.
   - Саморъчно рисуван мой портрет.
   - Стихотворение, започващо с "Взех от окото ти мигла..."
   - Две риби, издълбани върху камък.
   - Две калени чаши.
   - Една чаша с изрисувани върху й куче и котка.
   - Четирилстна детелина.

Ивонска, разчувства ме, благодаря.

# 10 22 окт. 2008, 01:22 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Дъвка Турбо, пъхната в около 10 кутии.

# 11 22 окт. 2008, 01:35 ч.
  • Мнения: 4 380
Цитат на: ivonska в вт, 21 окт 2008, 23:05
Днес влизам в тоалетната на елитен столичен ресторант и - о, чудо! - мирише на парфюма (не помня името, но помня как изглеждаше), който преди мнооооооого години скъп за мен мъж ми беше издирил и купил за 8-ми март. Други времена бяха тогава, но и радостта - друга беше...
По този повод и в гореспоменатата тоалетна, се вдъхнових да ви попитам: кой подарък (освен усмивката на детето и целувката на Милото) ще помните цял живот и защо?
Знам, знам, че трудно се забравя колата с панделка, но аз питам за нещата, които по някаква причина са ви "докоснали"...

Много ме заинтересува кой е този парфюм с който сега си освежават тоалетните. Grinning Очаквам описанието на флакона.

Някога и за мен парфюма беше особено ценен подарък. Т.к. беше особено желана вещ и доста недостъпна като цена. Но имам ужасно стиснат мъж, започна да ми купува парфюми, когато вече сама си ги купувах и доста по-добри от неговите боклуци.
Имам любими подаръци, които обаче сама съм си направила. Хората около мен винаги са били ужасно стиснати. Брат ми още се сърди, че един парфюм подарен от него, после редовно се ползваше за ароматизатор на тоалетната.  Laughing Ами да не купува боклуци бе! Crossing Arms На мен и на ум не би ми дошло да подаря парфюм куча марка. Изключително мразя да ми се подаряват боклучета-сувенирчета и разни подобни дреболийки. Домът ми не е боклуджийска кофа.

# 12 22 окт. 2008, 01:39 ч.
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 648
За един Свети Валентин преспапие с нашите влюбени лица плуващи в сърчица....много ме развълнува!

# 13 22 окт. 2008, 07:35 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: xenia в ср, 22 окт 2008, 01:35
Цитат на: ivonska в вт, 21 окт 2008, 23:05
Днес влизам в тоалетната на елитен столичен ресторант и .....

Много ме заинтересува кой е този парфюм с който сега си освежават тоалетните. Grinning Очаквам описанието на флакона.
...

Почти плоско и кръгло шише (30 мл, тогава получих 3 бр!), прозрачно. Кутията беше сива до средата и черна надолу, пресечена с цикламена лента, с неправилна форма. Говорим за преди... 18 години.
Чудех се дали стана ясно, че всъщност ароматизатора в тоалетната носеше това послание от миналото, а не някоя лейди ...  Laughing

Последна редакция: ср, 22 окт 2008, 07:49 от ivonska

# 14 22 окт. 2008, 08:17 ч.
  • Мнения: 39
Най-ценният ми подарък е моето Мило.Но най-запомнящият се е благодарността на едно дете,заради което направих нещо незаконно,но то замина в чужбина,направиха му операция и сега расте здраво.....пак ми стана едно такова CryНяма по-хубаво от това,да спасиш нечий живот и да ти кажат "Благодаря".

# 15 22 окт. 2008, 08:29 ч.
  • Мнения: 5 370
Един пръстен на много години. Подарен ми от свекървата за раждането на Станислав. Каза да съм си направела от него каквото искам. Обаче, ето, вече 4-та година си стои на местенцето......явно Съдбата иска да си остане в тази форма и аз да го подаря един ден Някому. Heart Eyes

# 16 22 окт. 2008, 08:33 ч.
  • Мнения: 6 519
Саморъчно изработени обици от седеф и мидички Heart Eyes Портрет ,тип шарж,направен ми от един художник в заведението,в което празнувах рождения си ден преди много години Heart Eyes

# 17 22 окт. 2008, 08:35 ч.
  • Мнения: 49
Имам си такива подаръци...И много ги обичам! Те ми на напомнят за прекрасни моменти от живота ми, които по някакъв начин са докоснали душата ми. И към които се връщам.
- Един диск на любима (вече) група. Преживяването на концерта беше неописуемо. Както и времето след това. Човекът, с когото бях, беше тук като стажант. Работихме заедно два месеца и половина. Двама човека от два различни свята. Когато си тръгна, не поиска да го изпратя. Каза, че съм променила живота му, завинаги...
- Една книга. Пропътува доста километри, за да стигне до мен в деня на сватбата ми. Носеше само едно послание - "Може би в някое друго време, на някое друго място...". Спомен за една различна любов.
 - Имейлите, които си пишехме със скъп за мен човек, а той ги събра в книга и ми я подари.
- За този рожден ден - един колаж от снимки с любими хора, които живеят зад граница. Песента към колажа казваше всичко.
 - Една касетка на Е. Джон. Подари ми я най-добрият ми приятел от детските ми години. И до днес е такъв. Беше превел за мен любимата ми песен - "Никита".

# 18 22 окт. 2008, 08:37 ч.
  • Мнения: 4 195
един плюшен козел - Козльо, подарък от бате за.......не помня кой рожден ден, но това ми е най - скъпото нещо Heart Eyes
една бутилка вино, подарена ми на миналия ми рожден ден от банда жени, които ме промениха......смятам да я запазя и никога да не я отварям Heart Eyes
една видеокасета с албума на Майкъл Джаксън, подарена ми от мама Heart Eyes

# 19 22 окт. 2008, 08:49 ч.
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Едно мъничко конче - подвеска за верижка, за 16-тия ми рожден ден, подарък от мама... Беше в зората на демокрацията, магазините - празни, никъде нищо интересно, а аз пикла-тийнейджърка и очаквам за подарък... кой знае какво... даже нямах ясна представа какво исках, ама исках нещо много голямо... А мама ми подари това бижу. Спомням си колко бях разочарована и дори й го казах. А тя много се натъжи, разплака се... Милата, беше обикаляла със седмици, за да ми намери нещо хубаво, а аз, дрислата, й се навиках... Прости ми, майчице...
Сега си го пазя като най-скъпия подарък.

# 20 22 окт. 2008, 08:55 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Една картичка с апликация и най-милото послание Heart Eyes Честно, за годините след това съм получавала много романтични подаръци - букет от 29 огромни рози, пръстен с диамант, бижута всякакви, ала-бала, но това, което почувствах, когато видях онази картичка, нищо друго не можа да ми го донесе Heart Eyes Вярно е, че скъпите неща всъщност не струват пари  Simple Smile

# 21 22 окт. 2008, 09:00 ч.
  • Мнения: 101
Вероятно аз не съм в ред, но още не се е появил подаръка, който така ще ме жегне. Май не съм много сантиментална. Имам неща, които ми навяват прекрасни спомени и като ги погледна ми носят усмивка, ама някак не ги усещам толкова силно, колкото вие описвате, че е чувството. Sunglasses

# 22 22 окт. 2008, 09:02 ч.
  • Мнения: 5 940
-една украинска водка с люти чушки, заради ръцете, поднасящи я, заради времето, заради значението й, заради най-хубавото начало
-една моя черно -бяла снимка, направена на последния хубав 8-ми декември в Пирин. Не съм знаела, че ме снима. Така никога не се бях виждала.
- колан и риза от Банско
-една объркана за минути емисия от вълнение за едно също толкова прекрасно начало за двама

# 23 22 окт. 2008, 09:06 ч.
  • Мнения: 1 547
Имам много, но номер 1 в моята класация е една квитанция...  Grinning

# 24 22 окт. 2008, 09:07 ч.
  • Мнения: 1 897
Eдин албум за снимки.

# 25 22 окт. 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 2 407
Много са-един кожен слон,златна гривна от мойте приятели за 30 годишнината ми,две кутий за бижута.Има още много ,но тези са едни от  най-сантименталните ми.

# 26 22 окт. 2008, 09:25 ч.
  • Мнения: 17 407
Цитат на: Heltah в ср, 22 окт 2008, 09:00
Вероятно аз не съм в ред, но още не се е появил подаръка, който така ще ме жегне. Май не съм много сантиментална. Имам неща, които ми навяват прекрасни спомени и като ги погледна ми носят усмивка, ама някак не ги усещам толкова силно, колкото вие описвате, че е чувството. Sunglasses

Мда, и аз съм от тези. Темерут, бе! Или пък да са толкова много, че да не мога да изброя, не знам....
ХУбава тема, наистина!

# 27 22 окт. 2008, 09:26 ч.
  • Мнения: 219
Хм аз явно съм много материална Mr. Green най- любимо ми е пътуване до Париж, което беше изненада и сбъдване на моя мечта...

# 28 22 окт. 2008, 09:28 ч.
  • Мнения: 219
Цитат на: crazy chick в ср, 22 окт 2008, 09:06
Имам много, но номер 1 в моята класация е една квитанция...  Grinning

А може ли подробности, че ме заинтригува....

# 29 22 окт. 2008, 09:35 ч.
  • Мнения: 1 629
1. Един пръстен от сребро, съчетание от три халки за именния ми ден. Още живеех в къщи и трябваше да пържа кюфтенца и бях се омазала цялата в кайма (знаете как е ooooh!) и той ми чукна на вратата без изобщо да съм очаквала и ми подари пръстена.
2. Една саморъчно направена картичка с неговата снимка отпред и заглавие 'Сто неща, които обичам в теб'
3. Един синджир с буквичката на баба ми и моята. Тя го е имала от нейната.

и др. мили неща има, но тези са най-важните за мен!

# 30 22 окт. 2008, 09:37 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 972
И аз сякаш нямам такъв подарък, който ще помня вечно  newsm78 Получавала съм страхотни неща, но никой не ме кара да се чувствам по-подобен на Вашия начин  Thinking
Темата е прекрасна   bouquet

# 31 22 окт. 2008, 09:50 ч.
  • София
  • Мнения: 10 334
Ръждясала ножица и ръждясал нож, принадлежели на баба ми и дядо ми, които не познавам. Дядо ми е бил шивач на ризи, баба ми му е помагала. Подари ми ги баща ми.

# 32 22 окт. 2008, 10:03 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
- Мидичка на лилав конец. Леко нащърбена в усилията да я пробият. Таткото и госпожиците бяха вложили много усилия и цяла макара конец. Невъзможно е да се носи - би ме нарязала безпощадно. Но, познавайки изключително "романтичния" си мъж, оценявам жеста.
- Пак от него - ютия от онези старите, на въглища. Така и не каза откъде я е изровил, но се беше постарал да я реставрира. Вече поне 15 години тази ютия си стои на скрина и ми напомня, че това късче чугун струва повече и от най-скъпия парфюм.

# 33 22 окт. 2008, 10:03 ч.
  • Мнения: 4 668
Един много любим мой мъж / не милото / ми подари едно много пухкаво одеяло  Hug Светлосинъо , на облаци ...Да съм се гушкала в него , когато той не е до мен  Sunglasses

# 34 22 окт. 2008, 10:19 ч.
  • Мнения: 4 965
1. Един пръстен от моите родители за 18-тия ми рожден ден, заедно с картичка с много хубави пожелания, които се сбъднаха - безценен е за мен.
2. Годежният ми пръстен и начинът, по който ми беше поднесен (разказвала съм го много пъти) - незабравим спомен и прекрасна емоция.
3. Подаръците за един Св. Валентин, докато бяхме гаджета с мъжа ми - появи се на срещата, като колата беше напълнил с балони, рози и разни съвсем дребни подаръци (свещник-лале, парфюм, саксия с любимия ми лилав цъфнал зюмбюл, картичка, едни гипсови слончета на люлка) - от балоните нямаше къде да се седне по седалките Laughing.

# 35 22 окт. 2008, 10:21 ч.
  • София
  • Мнения: 38 532
Първият подарък от милото - пръстен, който ми стана на средния пръст.
Едно ангелче за една много тежка за мен Коледа в чужбина.
Разни други неща от разни хора, които за съжаление изгубих - и хората, и някои от нещата.

# 36 22 окт. 2008, 10:28 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Порцеланова чаша с размазана снимка на Майкъл Джексън.
Подарък от майка ми, за да се събуждам по-бързо сутрин, защото знае че трудно понасям този идол.

Но аз съм твърде романтична душа и всякакви подаръци ме докосват, та няма да изброявам повече.

# 37 22 окт. 2008, 10:33 ч.
  • Мнения: X
Помня как една моя роднина когато имах нужда от помоща и разбирането й, най-демонстративно ми ги отказа, а после дойде да ми носи подаръци и икони за сбогом. Помня как младият ми разум се бунтуваше срещу лицемерието, помня как звъня, как не й отоворих, помня злощастния подарък, увиснал на вратата.

Помня един неочакван подарък от човек, приятел, как нямам място вече в багажа. Радвам се,че успях да го взема.-чаша с хубаво послание е и картичка към нея- чашата си я ползвам всеки ден- със сигурност ще я помня още дълго, защото всеки път ми напомня, че някъде там има хора, които може би не са ме забравили и че добрината понякога идва от хора, от които не сме я очаквали.

# 38 22 окт. 2008, 10:51 ч.
  • Мнения: 1 134
Една роза - още пазя лист от нея; един пръстен; една четирилистна детелина, която непозната жена ми подари в Южния парк.

# 39 22 окт. 2008, 11:00 ч.
  • Мнения: 111
Моят е малък черен кокер шпаньол. Подари ми го " Милото" преди мноооого години , когато бяхме гаджета от скоро.
 Ех, колко го обичахме, беше нашето бебче - глезльо Simple Smile... И колко плаках когато умря  cry

# 40 22 окт. 2008, 11:21 ч.
  • Мнения: 2 133
Една сребърна гривничка.Много фина изработка, купена преди 2 години  от дъщеря ми за 8-ми март.Спестявала си е от джобните  Heart Eyes

# 41 22 окт. 2008, 11:26 ч.
  • София
  • Мнения: 300
Стихове написани за мен....

# 42 22 окт. 2008, 11:33 ч.
  • Мнения: 2 700
Имахме гости и мъжът ми отиде да ги изпрати до таксито. Забави се адски много и аз се притесних. Като се върна носеше в ръцете си огромен букет от накъсани цветчета и клонки. Явно беше обозгал кварталните градинки Embarassed, но пък никога няма да го забравя.

# 43 22 окт. 2008, 12:00 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Най-скъпият ми подарък е магазин.  Laughing (На, да видите кой кара богатито.  Crossing Arms).
Тъкмо се бяхме загаджили с дона мой, когато една вечер видях чудна красота - на витрина на "Патриарха" дървени играчки и сред тях - магазин. С рафтове, тезгях, малки щайгички, сума ти чекмедженца. Пейчици за клиентите и малка стълбичка за продавача, за да стига високите рафтове.  Laughing Продавачът беше мъничък мечок, а в магазина имаше мечки (майка, татко, леля и две малки меченца), дошли на пазар. Донът каза, че съм оставила на витрината два отпечатъка от ръце и един от нос.
Бих си го купила веднага, но тогава сумата беше непосилна за човек в началото на безумната си кариера. Трудно се разделих с магазина, мда.
На другата вечер донът цъфна с един огромен пакет и в него, о боже! Магазинът! Отделно в кутии бяха всички мечки, които не били в комплект с магазина. Първо ужасно се слисах, а после се разплаках (ревливичка съм си.)
Донът каза, че вече имам собствен бизнес, та да не ме мислел с тази моя професия.  Joy
По-късно ми носеше разни мънички неща за "бизнеса" от разни пътувания. Големият трол вече изяде едно гипсово геврече и една зелка...

# 44 22 окт. 2008, 12:25 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Неочакван отговор на мое дваж по-неочаквано писмо с човек с който едва покриваме общите си интереси, посланийца от съпруга ми, мой потрет, картичка от родителите ми в най-тежкия им период.
Правила съм си сама подаръци в интересни за самата мен моменти.
Всъщност аз много неща приемам за подаръци, та...

# 45 22 окт. 2008, 13:06 ч.
  • София
  • Мнения: 140
Бях в 3-ти клас и ходех на балет.Най-голямата ми мечта беше да имам прекрасна балетна рокла.И аз и сестра ми получихме такива за Нова Година подарък от нашите.Понеже беше в средата на 80-те години и тук не беше толкова лесно да се намери, та мама ги беше поръчала 6 месеца по-ранно на едни наши приятели от Полша да купят.Нямам спомен друг материален подърк да ме е правил толкова щастлива.Това ще го помня винаги.

# 46 22 окт. 2008, 13:28 ч.
  • Мнения: 4 915
Хм, накара ме да се замисля и установих, че не помня с някакво по-специално умиление предмети за подаръци... Thinking
Сигурно щото не съм романтично-настроена натура.
Може би само жестове и отношение, постъпки...Тях помня.

# 47 22 окт. 2008, 13:31 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Прекрасна тема, но какво да направя като дребни подаръци не съм получавала  newsm78

# 48 22 окт. 2008, 13:51 ч.
  • Мнения: 3 371
ето този:

така пакетиран:

# 49 22 окт. 2008, 14:09 ч.
  • Countryside
  • Мнения: 11 631
Още пазя хербаризирана роза от отминала любов, авторски стихове, писани за мен, пръстен, направен собственоръчно от рог, мой портрет, рисуван от изключително неизвестен художник в знак на обич... А после да разравят че жените сме били комерсиални  ooooh!

# 50 22 окт. 2008, 14:15 ч.
  • Мнения: 766
Майка ми почина месец преди да стана на 30.
Но за рождения си ден получих подарък от нея, прекрасен комплект бижута.
Беше ги поръчала месеци преди това на приятелките ми.

# 51 22 окт. 2008, 14:16 ч.
  • Мнения: 3 423
Пък на мен, колкото пъти някой ми е
подарявал неЩо златно, толкова пъти
са ни се разделяли пътиЩата. Карма,
разбира се, но златото си остава за мен.

# 52 22 окт. 2008, 14:36 ч.
  • Мнения: 2 478
Нещото,което най-много ме е разчувствало винаги е букет селски цветя,подарени от милото.
Не купени от магазина орхидеи,които ми подарява за всеки повод,а ей така произволно набрани цветя.
Това е подаръка,който винаги ме прави щастлива.Може би заради жеста,заради показаната любов без повод.
Не отричам,че се радвам на материалните неща.Никога няма да забравя един подарък,доста скъп,пак без повод.
Но нищо неможе да ме зарадва повече от жеста на внимание.

# 53 22 окт. 2008, 14:45 ч.
  • Мнения: 256
Билети за концерт на Найджъл Кенеди, на първи ред. Велико изживяване.

# 54 22 окт. 2008, 14:51 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 840
темата е страхотно симпатична!

помня всеки един получен подарък.

# 55 22 окт. 2008, 15:52 ч.
  • София
  • Мнения: 38 532
Василиса ме подсети за един плюшен котарак, който видях на една витрина.
Тогава бях на 17, една луда либофф, мани, мани.
Та видяхме ние котарака един ден. След няколко дни една вечер май се поскарахме и той излезе. Тийн-драма.
Връща се по нощите и носи котарака и една роза. Беше счупил витрината и краднал котарака.
Аз още си го пазя и по едно време беше любимата "тотка" на малката.
А магазинът за играчки още съществува.

# 56 22 окт. 2008, 16:06 ч.
  • Мнения: 871
Една малка вълшебна лампичка - символиката всички я знаем Heart Eyes

# 57 22 окт. 2008, 16:27 ч.
  • Мнения: 4 892
Памуче напоено с миро от Божи гроб и смесено с цветя от там и една мъничка картичка с образа на св. Мина.

Бях още в основното. Една пролет реших да постя за Великден. От Месни заговезни до края - петдесет и няколко дни. Отидох След Великден за причастие, имаше много хора. Дойде и моя ред за вино и нафора. Свещеника почти не ме погледна, махна с ръка и каза - махай се, няма да те комкам, ти си с панталон. С прибрана коса и слабовата, минавах за момченце. Ако не беше баба ми, която и до сега я интересува какво ще кажат хората и ако не ми беше жал за нея - щях да му лисна канчето с виното на главата...Такъв гняв ме обзе, платих си с рев до вкъщи, от гняв. Тичах от църквата до нас, около 2 км. Баща ми ме взе и ме закара в манастира. Отец Цанко ме причести, а баба ми ме заведе при сестра Мелания. Сляпа монахиня, цял живот се бе обрекла. "Гледаше" ме със слепите си очи право в моите. Обясни ми много неща, които детското ми мозъче запомни и до днес. Тези думи си припомням и сега и ми помагат да съм човек.
На изпроводяк ми подари гореспоменатите неща. Не съм религиозна, вярваща съм. В нещо си. Но тези два подаръка нося и до днес навсякъде с мен.
Никога няма да забрава мъдрите и топли думи и онзи "поглед" - и те са ми подарък. Животът ми подари тази среща. Ще ги помня вечно.
Бог да я прости сестра Мелания.

ivonska, 

  bouquet

# 58 22 окт. 2008, 18:55 ч.
  • Мнения: 2 448
Всички подаръци, които съм получавала си ги обичам, защото са значели нещо в дадения момент, но един талон за масаж вместо очаквано цвете и един кратък стих, който казваше много са ми сред най-любимите до сега.

# 59 22 окт. 2008, 19:10 ч.
  • Мнения: 502
      Когато се запознахме с Милото,аз работех в една фирма и той всеки ден ми носеше разни стоки. Оставяше ми собственоръчно написани разписки за доставките. Пазех тези бележки с умиление,целувах почерка,нищо че там пишеше:"Десет стека захар,пет кашона олио и т.н."
  По-късно вече получавах стихове,написани със същия този почерк.

# 60 22 окт. 2008, 19:14 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: valerie в ср, 22 окт 2008, 09:02
-една украинска водка с люти чушки, заради ръцете, поднасящи я, заради времето, заради значението й, заради най-хубавото начало
...

Перцовка?

# 61 22 окт. 2008, 20:13 ч.
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Най-скъпият подарък за мен е букет зюмбюли за които големия ми син (тогава на 4 години) рови в джобчето да събере стотинки защото се сетил сам че е 8 март. Накрая не му достигаха 2-3 стотинки но не даваше аз да му помогна с парите и се опита да се спазари с продавачката да извади едно цвете. Тя обаче се умили от него и му подари цялото букетче.
За съжаление не съм запазила букета. Но си пазя един ужасно грозен стенен часовник, подарък от него за един рожден ден. Детето събрало 6 лв и с тях решило да ми купи нещо полезно. Наистина е полезен и упорито работи но пък как изглежда стенен часовник за 6 лв....
Въпреки това съм решила че това ще е часовника в кухнята без значение колко е грозен и дали се връзва с интериора.
Имам си един комплект от речни перли - колие и гривна които любимия ми мъж купи с последните си пари за рожденния ми ден в бедните ни студентски години и после естествено трябваше да ги изгладуваме. Но пък колко красиво ги изгладувах:)

# 62 22 окт. 2008, 20:30 ч.
  • Мнения: 2 212
Четирилистна детелина.

# 63 22 окт. 2008, 21:19 ч.
  • София/Горна Оряховица
  • Мнения: 274
Четирилистна детелина, голяма почти колкото люцерна,подарена ми от дядо ми ден преди първото ми пътуване в Германия.
Едно камъче. Най-обикновено, черно. Но как изглеждаше там на морския бряг, намокрено от водата на Балтийско море. Отразяваше едни сини очи. Винаги е с мен, без значение колко ми е голяма чантата.
Стара, почерняла, надраскана сребърна гривна. Помни раждането на баба ...

# 64 22 окт. 2008, 21:21 ч.
  • Мнения: 11 607
Незнам......може би една целувка от едно момче......И точно тя, защото ми бе дадена по много мил начин.......Трогна ме истински тогава с постъпката си.......

Материално........всичко ми е мило и скъпо, което съм получила от любими хора..........Но може би сега като се замисля.........може би подаръка, който ми навява на най-много тъга, е този, който аз си откраднах сама.....Много обичах дядо и баба(баба е все още жива и нея продължавам да си я обичам), но още по времето, когато бяха здрави, бяха на село все още и т.н. редовно си четяха от една скъсана Библия.........След като дядо почина, си взех тази Библия за да ми напомня за собственика и...Независимо,че е скъсана, пожълтяла - винаги като я видя очите ми се насълзяват........

# 65 22 окт. 2008, 22:22 ч.
  • София
  • Мнения: 213
Малко кристално слонче подарено от мъжа ми/тогава още гаджета бяхме/.

# 66 22 окт. 2008, 22:33 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097
Плюшено мече на име Мишко; един лист с послание, написано от мъжа ми до мен; колие с рогче на изобилието и всяко едно цвете, което съм получила от любимия човек  Hug

# 67 22 окт. 2008, 22:40 ч.
  • Мнения: 419
Темата е страхотна, благодаря Ивонска!

На прима виста се сещам за всички подаръци, които са поднесени от майка ми, страшно много обичам този човек и  всичко, което е направила тя за мен е подарък, който е вечен, който не стои някъде, където мога да покажа.
След това се сещам за хубавите неща в живота ми, които по своему приемам като дар от съдбата...

П.П
Мама Цоцоланка , на мен също ми се насълзиха очите.....

# 68 22 окт. 2008, 23:33 ч.
  • Мнения: 1 062
Терлици. Плетени, шарени, терлици. Баба, много обичаше да плете и винаги, много се радваше, когато ми ги даваше. Почина неочаквано, а малко преди това, ми даде тези терлици. Последните, които баба оплете и ми подари...

# 69 23 окт. 2008, 08:35 ч.
  • Мнения: 5 940
Цитат на: ivonska в ср, 22 окт 2008, 19:14
Цитат на: valerie в ср, 22 окт 2008, 09:02
-една украинска водка с люти чушки, заради ръцете, поднасящи я, заради времето, заради значението й, заради най-хубавото начало
...

Перцовка?
Да....Идеална е. Всъщност много е рано за водка.

# 70 23 окт. 2008, 09:21 ч.
  • софия
  • Мнения: 4 985
ооооо аз никога няма да забравя, как майка ми (уви отдаааавна не сред нас) ми купи едни джински и една блуза.Бяха от секънд хенд във тежките времена на хляб със купони.Никога не съм се впечетлявала от дрехи и затова и не съм имала особенно добър гардероб.
но тях си ги бях харесала и веднъж минавайки от там (всъщност минавахме по 100 пъти на ден) просто направих коментар за тях....
Майка ми, знаейки моята скромна природа, направи отбивка директно по сълбите и ми ги купи.
Толкова добре го помня този момент - всяка стотинка се цепеше на 2 и беше абсолютна мизерия по него време.Блузата е вече 12 годишна и е неизменн а част от гардероба ми.

и една случка-подарък, жест по-точно от едно момче, което преобърна света за да дойде да ме види преди да си тръгна от Германия, нарушавайки всички правила на поведение с риск за изключване от училище.....
Когато вече казвах чао на другите, 10 минути преди влака изкочи иззад ъгъла. Е, как да не го помниш!!!!!

И мъжа ми който , никак не обичащ да подарява цветя, как веднъж извади от багажника пред детската градина прекрасна декоративна малка роза в саксия, прекрасно декорирана, за да ми я подарят с децата преди да тръгна на работа - за 8-ми март. Плаках.

И как можах да забравя - сестра ми.Не се бяхме виждали от 7 години, дори не беше виждала малката ми дъщеря.....
Това лято си дойде от далечното място, върна с в България окончтелно.Изживя доста трудности и противно на обратното мнение, с неспестени парички.Но ми подари колие от черни перли.Цял живот вкъщи ме наричат "черната перла" - защото съм мургава!!!!!
 

# 71 23 окт. 2008, 11:02 ч.
  • Мнения: 1 371
Музикална кутия, подарена от родителите ми. На синът ми, колкото и да я иска, едва ли ще му я дам, може би след пубертета му.

# 72 23 окт. 2008, 12:13 ч.
  • Мнения: 3 268
Виждам,че повечето писали в темата ценят символичния подарок.И аз го ценя,много даже.Но има един материален подарък,който никога няма да забравя.През далечните 90 години на миналия век,получих страхотно черно кожено палто от визон с уникална кройка,супермодерна за времето си.Изглеждах точно като кинозвезда с него.От години не нося това палто,дори не знам къде е,но няма да забравя този подарък.

# 73 23 окт. 2008, 12:37 ч.
  • Мнения: 1 072
Фрапиращо банална история, има я във всяка пета романтична комедия.
Но , Ивонска, благодаря, че извика спомен. 

# 74 23 окт. 2008, 13:00 ч.
  • Мнения: 2 784
Когато се роди дъщеря ми, наши роднини от друг град и подариха съвсем мъничко златно медальонче с Богородица и младенеца. Тъничко като люспичка, но ме трогна до сълзи, защото са в много лошо финансово положение, мъжът е болен от години и си представям какво им е струвало да го откъснат от хляба си. А и от тях подарък не очаквах. След това детето получи много и по-хубави подаръци, но този и досега ми е най-скъп.
На сватбата, докато се снимахме на открито, непозната жена ни подари четирилистна детелина, с пожеланието да имаме щастлив и дълъг семеен живот, пазя я при свидетелството.
Една любовна картичка за годишнина от мъжо- зарадва ме повече от подаръка, защото е много искрена и защото го знам, че изобщо не обича да пише картички, написал я е само за да ме зарадва.

# 75 23 окт. 2008, 13:07 ч.
  • Мнения: 3 268
Подаръци,които са ми сгрявали сърцето са букета от 51 рози,които получих от мъжът си,когато родих нашия син.Картичка с пожелания да си взема всички изпити за сесията,написана в стихотворна форма с много любов и едни обеци,направени саморъчно от порцелан от един влюбен мъж.

# 76 23 окт. 2008, 13:39 ч.
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 728
Няколко картички от дъщеря ми и едно стихотворение послучай  рожденият ми ден и 8-ми март!  bouquet

# 77 24 окт. 2008, 00:26 ч.
  • Мнения: 110
Това лято работих в Англия, бях болна, но въпреки това ходих на работа, в колектива в който работих имаше българи 10-12 човека/това искам да подчертая/, още толкова поляци и малко литовци и индийци.Всички в колектива виждаха, че съм болна, течеше ми носа, нямах глас, нямах и лекарства и време, кога да ги купя защото, нямам кола а фермата в която работех беше на половин час от най-близката аптека, почти всички българи имаха коли, но нищо друго не получих освен съжаление от рода "о много лошо си настинала" и т.н.Единствено едно момиче от Полша която се казва Wioletta ,на която винаги ще съм благодарна, отишла в обедната почивка в аптеката с личната си кола, като естествено се е лишила от почивка и възможността да обядва, купила ми е лекарства, и кошница с лимони, портокали и мед.Искам да подчертая, че изобщо не съм я молила за това, бях се обърнала към българите, но тъй като ми отказаха, аз се примирих с това.Ето това беше най-ценния подарък който получих от един добър човек който дълго ще помня.
Моля се в света да има повече добри хора като Виолетка.

# 78 24 окт. 2008, 14:13 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз не ценя символичните подаръци.Не ме трогват,не ме впечатляват.Ако са от мъж,направо са ми смешни.Едно листче с обичам те,поставено в чинята ми,би ме накарало да се почувствам неудобно,неловко и бих променила мнението си за този мъж.Но истинско чувство на признателност и с благодарност си спомням за по-обемистите подаръци,които съм получила в живота си.Разбира се,няма да ги изброявам,защото те за мен са интимни.
ППСамо децата ми са ме трогвали с писма,оставени на спалнята ми или мушнати под вратата.

# 79 24 окт. 2008, 14:21 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
За рожденният ми ден,майка ми скришом ми беше ушила гоблен "Сиси",когато ми го подари ми каза
"Един ден да си спомняш за мен" тогава се разплаках

# 80 24 окт. 2008, 14:51 ч.
  • Мнения: 4 187
Цитат на: Дренка в ср, 22 окт 2008, 09:25
Цитат на: Heltah в ср, 22 окт 2008, 09:00
Вероятно аз не съм в ред, но още не се е появил подаръка, който така ще ме жегне. Май не съм много сантиментална. Имам неща, които ми навяват прекрасни спомени и като ги погледна ми носят усмивка, ама някак не ги усещам толкова силно, колкото вие описвате, че е чувството. Sunglasses

Мда, и аз съм от тези. Темерут, бе! Или пък да са толкова много, че да не мога да изброя, не знам....
ХУбава тема, наистина!



Бройте ме и мен, не се сещам за такъв подарък  Embarassed!

# 81 25 окт. 2008, 22:33 ч.
  • Мнения: 6 039
много са, но има няколко абсолютно незабравими...
1. един плюшен голям бял мечок, на име Махони, който майка ми и баща ми ми купиха, когато бях с много сериозно изгорена ръка - 5 клас. Спях с него години наред, и един ден сестра ми  Mr. Green го беше обесила на терасата и като се прибирах от у=ще го видях и щях да умра.
2. за 18 р.д. музикална уредба Technics от баща ми, когато една на Sharp струваше 8 000лв, тази беше точно 20 000. Още я пазя. Работи.
3. за 25тия рожден ден си бях избрала един фотоапарат от 300лв, ужасно ми беше неудобно да го посоча в магазина на баща ми, за да ми го купи. Той го погледна и каза - "Ами, четох за някакви дигитални, те не са ли по-хубави?"
Излязохме от магазина с дигитален Олимпус 1.3мг пиксела, имаше само такива на времетотогава това беше "космос", за 1600лв. Имах чувството, че снимам с кола. След години, сестра ми и него потроши... Cry
/случих на баща, не случих на сестра Mr. Green/

# 82 25 окт. 2008, 22:48 ч.
  • Мнения: 2 032
И аз съм Темерут, 'щот си мисля как нещата, чрез които хората си съхраняват спомените, като се изложат на показ пред непознати, са като бит-пазар: плюшено мече, чашка, чорапки.
Просто предпочитам да не се разчуствам публично де. Но, да, имам неща, чието значение не се определя нито от утилитарността им, нито от цената, нито от красотата им. Ама си ги крия, 'щот съм проклетия.

# 83 25 окт. 2008, 23:06 ч.
  • Мнения: 1 294
Първото букетче подарено от дъщеря ми.
Една книга  от моя мъж.
Друга книга подарена ми... newsm78... не от моя мъж Laughing

# 84 25 окт. 2008, 23:55 ч.
  • София
  • Мнения: 9 850
2в1 - пръстенче - сребърно, с черен оникс (поне така каза продавачката...) във формата на сърце, подарък от едно влюбено момче... Simple Smile И също така спомен от първото ми ходене до Пловдив Laughing пръстена ми стана на безименния пръст... нали там се слагаше годежния пръстен?  Embarassed
Странно, но и аз иначе нямам подарък, който да е чак незабравим... Явно не съм получила подходящия подарък или не съм случила на подходящия човек...  Laughing Laughing

# 85 26 окт. 2008, 15:17 ч.
  • Мнения: 3 314
нямам такъв подарък  newsm45

# 86 26 окт. 2008, 16:55 ч.
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Съвсем скоро получих такъв подарък от приятелка. Запознахме се на детската площадка - децата са ни с 2 седмици разлика и станахме близки. Преди месец имах семейни проблеми и се преместих, всъщност ме нямаше о/о седмица, когато се върнах тя ме чакаше и ми подари гривна Сваровски - оранжев кристал, понеже е любимият ми цвят. Не, защото гривната е сварвоски, а думите "защото много си ми липсвала" ме докоснаха много силно.

# 87 26 окт. 2008, 21:36 ч.
  • Мнения: 13
както всеки един човек така и аз съм била изненадвана преди пет години имах връзка с чокек който би дал всичко от себе си за да ме направи щастлива и винаги успяваше да ме изненадваше с нещо!? Но за съжаление човек оценява повечето от нещата тогава когато ги загуби!!! А сега вече е обратното в момента съм с човек който постоянно се опитвам да го изненадам по някакъв начин а той даже и за едно цвете не се сеща да ми подари, даже се стигна до там да си прося цветя за рожденния ден!! А що се касае до мойте родители двете с моята сестра винаги са успявали да ни изненадат и да ни правят подаръци може да се каже че не сме били лишавани от нищо.

Е аз пък бих казала че на родители съм случила но на приятел не

Последна редакция: нд, 26 окт 2008, 22:56 от mama e84

# 88 27 окт. 2008, 00:54 ч.
  • Мнения: 641
Преди 10години приятелка ми подари малко цвете в саксия за именния ми ден и каза:"Всеки път когато погледнеш как расте ще се сещаш за мен".С нея не сме се виждали вече 5години и аз не знам поради какви причини,но цветето е там където винаги е било и расте и всеки поглед към него ми напомня тези думи които тя ми каза тогава.

# 89 27 окт. 2008, 10:05 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 518
Една касета, с една единствена песен на нея. "Сбогом" на Сигнал. И сега като чуя тази песен
ме побиват тръпки, въпреки, че тогава аз избрах да си тръгна.
Не съм виждала човека, който ми я подари, отдавна, но тази песен винаги ми напомня за него и
една "невъзможна" любов. (толкоз ми бил акъла тогава)

Последна редакция: пн, 27 окт 2008, 16:08 от Лалка

# 90 27 окт. 2008, 15:21 ч.
  • Мнения: 48
Моят незабравим подарък не беше материален. Една година така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да си прекарам рожд.ден вкъщи само с мъжа ми и детето. Беше ми гадно че нямах да имам гости и се бях примирила. В един момент на вратата се позвъни, беше баща ми с всичките си колеги. Направо паднах от изненада. Притесних се че не съм подготвена, но те се бяха погрижили за всичко - салати, мезета, питиета, та дори и китара бяха помъкнали (аз обожавам китарите). Не помня какво ми подариха, помня само, че мъжът, който свиреше на китарата ми подари букет червени рози. Не мога да ви опиша целия този шок и безкрайната ми благодарност към баща ми за тази изненада. Никога няма да го забравя. А от материален произход е едно плюшено говорещо сърце от милото. Най-"скъпият" ми подарък.

# 91 27 окт. 2008, 19:07 ч.
  • Мнения: 803
Два са...
Първият - годежен пръстен, направен от сплетени диви теменужки..Още го пазя, макар листенцата да са станали почти на прах. Все пак повече от 5 години минаха оттогава. С човекът не сме вече заедно, но си оставаме специални един за друг...
Вторият - за последния ми рожден ден получих едно златно ключе, закачено на панделка. Значи много за мен, защото е от човек, с когото...поне засега е невъзможно да бъда. И все пак той е вложил послание, че това е ключът от сърцето му. Независимо от всичко, което...ни разделя в реалността.

# 92 28 окт. 2008, 12:20 ч.
  • Мнения: 269
И аз съм от сантименталните!
Ако знаете колко неща си пазя, защото са ми скъпи ooooh! Като Плюшкин съм!
На прима виста се сещам за един самолетен билет, който приятели в чужбина ми подариха, за да остана още един ден, иначе смятах да пътувам с автобус /по-евтино беше!/ и пътуването траеше 24 часа Shocked
На децата пазя всички драскулки и рисунки, кичурчета косичка, разните му там терличенца, фибички, абе не е за приказване Embarassed Сега на щерката й се клати първото зъбче... Laughing
Милото ме засипва с подаръци най-различни. Вече ме е срам да кажа като си харесам нещо. Но реално погледнато най-големият ми подарък е той самият!
Много топла тема, наистина!  bouquet за авторката!

# 93 28 окт. 2008, 22:57 ч.
  • Мнения: 256
А пък моята майка има подарък за рождения и ден от баба ми, нейната майка - комплект тенджери, които едно време са стрували цялата пенсия на баба ми. Тя казала на майка като си готви да си спомня за нея и до ден днешен майка споменава баба, като готви в тях, въпреки, че баба не е между нас вече 7 години.

# 94 29 окт. 2008, 12:49 ч.
  • Мнения: 3 268
И свекърва ми ми подари тенджери..на Цептер.Каза,че щяли да ме надживеят Sick

# 95 29 окт. 2008, 12:53 ч.
  • Мнения: 2 161
Стефани,когато си ги купувах преди15 години тези тенджери,този,който прави промоцията в къщи ми каза,че са с 500 годишна гаранция.Ти не би искала да живееш чак толкова,нали така?

# 96 29 окт. 2008, 13:32 ч.
  • Мнения: 3 268
Ооо,свекърва ми най-вече не иска  Crazy Simple Smile

# 97 29 окт. 2008, 13:34 ч.
  • Мнения: 2 161
Важното е,че се е изръсила за Цептер.

# 98 29 окт. 2008, 13:51 ч.
  • Мнения: 3 268
Да,наистина го оцених това.Тя не се изръсва за нещо току така.Доволна съм от подаръка й.Та и ножове ми подари към него,пак на Цептер.Надявам се да не ги е проклела да ме порежат.Свекърва ми е скрита лимонка,от нея всичко мога да очаквам.Наскоро го научих и ми е обеца на ухото.

# 99 29 окт. 2008, 15:12 ч.
  • Мнения: 3 782
Темата наистина ме развълнува. Wink
За жалост или не, все още нямам такъв подарък който ще помня вечно.
Имам едно плюшено мече, което е подарък от годеника ми. Така ме изплаши, приличаше на скитническа шапка. Оставил го пред вкъщи и се скрил.
Но знам, че тези подаръци, истинските, предстоят.

# 100 29 окт. 2008, 15:23 ч.
  • Мнения: 924
Една малка вазичка с теменужки от майка ми и баща ми за рождения ми ден преди повече от 15 години.
Още си я пазя и гледам винаги да има в нея свежи цветя

# 101 30 окт. 2008, 01:26 ч.
  • Мнения: 1 813
Ключовете за едно красиво Ауди А4  с най-красивия салон и най-мощният двигател - подари ми го баща ми.
От 12 годишна искам да имам автомобил.
Никога няма да забравя този подарък!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата