Подаръци,които са ми сгрявали сърцето са букета от 51 рози,които получих от мъжът си,когато родих нашия син.Картичка с пожелания да си взема всички изпити за сесията,написана в стихотворна форма с много любов и едни обеци,направени саморъчно от порцелан от един влюбен мъж.
- Публикувана: 21 окт. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2008, 01:26 ч.
Този подарък ще помня вечно!
Това лято работих в Англия, бях болна, но въпреки това ходих на работа, в колектива в който работих имаше българи 10-12 човека/това искам да подчертая/, още толкова поляци и малко литовци и индийци.Всички в колектива виждаха, че съм болна, течеше ми носа, нямах глас, нямах и лекарства и време, кога да ги купя защото, нямам кола а фермата в която работех беше на половин час от най-близката аптека, почти всички българи имаха коли, но нищо друго не получих освен съжаление от рода "о много лошо си настинала" и т.н.Единствено едно момиче от Полша която се казва Wioletta ,на която винаги ще съм благодарна, отишла в обедната почивка в аптеката с личната си кола, като естествено се е лишила от почивка и възможността да обядва, купила ми е лекарства, и кошница с лимони, портокали и мед.Искам да подчертая, че изобщо не съм я молила за това, бях се обърнала към българите, но тъй като ми отказаха, аз се примирих с това.Ето това беше най-ценния подарък който получих от един добър човек който дълго ще помня.
Моля се в света да има повече добри хора като Виолетка.
Моля се в света да има повече добри хора като Виолетка.
Аз не ценя символичните подаръци.Не ме трогват,не ме впечатляват.Ако са от мъж,направо са ми смешни.Едно листче с обичам те,поставено в чинята ми,би ме накарало да се почувствам неудобно,неловко и бих променила мнението си за този мъж.Но истинско чувство на признателност и с благодарност си спомням за по-обемистите подаръци,които съм получила в живота си.Разбира се,няма да ги изброявам,защото те за мен са интимни.
ППСамо децата ми са ме трогвали с писма,оставени на спалнята ми или мушнати под вратата.
ППСамо децата ми са ме трогвали с писма,оставени на спалнята ми или мушнати под вратата.
Вероятно аз не съм в ред, но още не се е появил подаръка, който така ще ме жегне. Май не съм много сантиментална. Имам неща, които ми навяват прекрасни спомени и като ги погледна ми носят усмивка, ама някак не ги усещам толкова силно, колкото вие описвате, че е чувството. 
Мда, и аз съм от тези. Темерут, бе! Или пък да са толкова много, че да не мога да изброя, не знам....
ХУбава тема, наистина!
Бройте ме и мен, не се сещам за такъв подарък
!
много са, но има няколко абсолютно незабравими...
1. един плюшен голям бял мечок, на име Махони, който майка ми и баща ми ми купиха, когато бях с много сериозно изгорена ръка - 5 клас. Спях с него години наред, и един ден сестра ми
го беше обесила на терасата и като се прибирах от у=ще го видях и щях да умра.
2. за 18 р.д. музикална уредба Technics от баща ми, когато една на Sharp струваше 8 000лв, тази беше точно 20 000. Още я пазя. Работи.
3. за 25тия рожден ден си бях избрала един фотоапарат от 300лв, ужасно ми беше неудобно да го посоча в магазина на баща ми, за да ми го купи. Той го погледна и каза - "Ами, четох за някакви дигитални, те не са ли по-хубави?"
Излязохме от магазина с дигитален Олимпус 1.3мг пиксела, имаше само такива на времетотогава това беше "космос", за 1600лв. Имах чувството, че снимам с кола. След години, сестра ми и него потроши...
/случих на баща, не случих на сестра/
1. един плюшен голям бял мечок, на име Махони, който майка ми и баща ми ми купиха, когато бях с много сериозно изгорена ръка - 5 клас. Спях с него години наред, и един ден сестра ми
го беше обесила на терасата и като се прибирах от у=ще го видях и щях да умра.2. за 18 р.д. музикална уредба Technics от баща ми, когато една на Sharp струваше 8 000лв, тази беше точно 20 000. Още я пазя. Работи.
3. за 25тия рожден ден си бях избрала един фотоапарат от 300лв, ужасно ми беше неудобно да го посоча в магазина на баща ми, за да ми го купи. Той го погледна и каза - "Ами, четох за някакви дигитални, те не са ли по-хубави?"
Излязохме от магазина с дигитален Олимпус 1.3мг пиксела, имаше само такива на времетотогава това беше "космос", за 1600лв. Имах чувството, че снимам с кола. След години, сестра ми и него потроши...
/случих на баща, не случих на сестра
/
И аз съм Темерут, 'щот си мисля как нещата, чрез които хората си съхраняват спомените, като се изложат на показ пред непознати, са като бит-пазар: плюшено мече, чашка, чорапки.
Просто предпочитам да не се разчуствам публично де. Но, да, имам неща, чието значение не се определя нито от утилитарността им, нито от цената, нито от красотата им. Ама си ги крия, 'щот съм проклетия.
Просто предпочитам да не се разчуствам публично де. Но, да, имам неща, чието значение не се определя нито от утилитарността им, нито от цената, нито от красотата им. Ама си ги крия, 'щот съм проклетия.
... не от моя мъж 
2в1 - пръстенче - сребърно, с черен оникс (поне така каза продавачката...) във формата на сърце, подарък от едно влюбено момче... 
И също така спомен от първото ми ходене до Пловдив 
пръстена ми стана на безименния пръст... нали там се слагаше годежния пръстен?
Странно, но и аз иначе нямам подарък, който да е чак незабравим... Явно не съм получила подходящия подарък или не съм случила на подходящия човек...
И също така спомен от първото ми ходене до Пловдив пръстена ми стана на безименния пръст... нали там се слагаше годежния пръстен? Странно, но и аз иначе нямам подарък, който да е чак незабравим... Явно не съм получила подходящия подарък или не съм случила на подходящия човек...
Съвсем скоро получих такъв подарък от приятелка. Запознахме се на детската площадка - децата са ни с 2 седмици разлика и станахме близки. Преди месец имах семейни проблеми и се преместих, всъщност ме нямаше о/о седмица, когато се върнах тя ме чакаше и ми подари гривна Сваровски - оранжев кристал, понеже е любимият ми цвят. Не, защото гривната е сварвоски, а думите "защото много си ми липсвала" ме докоснаха много силно.
както всеки един човек така и аз съм била изненадвана преди пет години имах връзка с чокек който би дал всичко от себе си за да ме направи щастлива и винаги успяваше да ме изненадваше с нещо!? Но за съжаление човек оценява повечето от нещата тогава когато ги загуби!!! А сега вече е обратното в момента съм с човек който постоянно се опитвам да го изненадам по някакъв начин а той даже и за едно цвете не се сеща да ми подари, даже се стигна до там да си прося цветя за рожденния ден!! А що се касае до мойте родители двете с моята сестра винаги са успявали да ни изненадат и да ни правят подаръци може да се каже че не сме били лишавани от нищо.
Е аз пък бих казала че на родители съм случила но на приятел не
Е аз пък бих казала че на родители съм случила но на приятел не
Преди 10години приятелка ми подари малко цвете в саксия за именния ми ден и каза:"Всеки път когато погледнеш как расте ще се сещаш за мен".С нея не сме се виждали вече 5години и аз не знам поради какви причини,но цветето е там където винаги е било и расте и всеки поглед към него ми напомня тези думи които тя ми каза тогава.
Една касета, с една единствена песен на нея. "Сбогом" на Сигнал. И сега като чуя тази песен
ме побиват тръпки, въпреки, че тогава аз избрах да си тръгна.
Не съм виждала човека, който ми я подари, отдавна, но тази песен винаги ми напомня за него и
една "невъзможна" любов. (толкоз ми бил акъла тогава)
ме побиват тръпки, въпреки, че тогава аз избрах да си тръгна.
Не съм виждала човека, който ми я подари, отдавна, но тази песен винаги ми напомня за него и
една "невъзможна" любов. (толкоз ми бил акъла тогава)