Този подарък ще помня вечно!

Перцовка?

Най-скъпият подарък за мен е букет зюмбюли за които големия ми син (тогава на 4 години) рови в джобчето да събере стотинки защото се сетил сам че е 8 март. Накрая не му достигаха 2-3 стотинки но не даваше аз да му помогна с парите и се опита да се спазари с продавачката да извади едно цвете. Тя обаче се умили от него и му подари цялото букетче.
За съжаление не съм запазила букета. Но си пазя един ужасно грозен стенен часовник, подарък от него за един рожден ден. Детето събрало 6 лв и с тях решило да ми купи нещо полезно. Наистина е полезен и упорито работи но пък как изглежда стенен часовник за 6 лв....
Въпреки това съм решила че това ще е часовника в кухнята без значение колко е грозен и дали се връзва с интериора.
Имам си един комплект от речни перли - колие и гривна които любимия ми мъж купи с последните си пари за рожденния ми ден в бедните ни студентски години и после естествено трябваше да ги изгладуваме. Но пък колко красиво ги изгладувах:)

Четирилистна детелина.

Четирилистна детелина, голяма почти колкото люцерна,подарена ми от дядо ми ден преди първото ми пътуване в Германия.
Едно камъче. Най-обикновено, черно. Но как изглеждаше там на морския бряг, намокрено от водата на Балтийско море. Отразяваше едни сини очи. Винаги е с мен, без значение колко ми е голяма чантата.
Стара, почерняла, надраскана сребърна гривна. Помни раждането на баба ...

Незнам......може би една целувка от едно момче......И точно тя, защото ми бе дадена по много мил начин.......Трогна ме истински тогава с постъпката си.......

Материално........всичко ми е мило и скъпо, което съм получила от любими хора..........Но може би сега като се замисля.........може би подаръка, който ми навява на най-много тъга, е този, който аз си откраднах сама.....Много обичах дядо и баба(баба е все още жива и нея продължавам да си я обичам), но още по времето, когато бяха здрави, бяха на село все още и т.н. редовно си четяха от една скъсана Библия.........След като дядо почина, си взех тази Библия за да ми напомня за собственика и...Независимо,че е скъсана, пожълтяла - винаги като я видя очите ми се насълзяват........

Малко кристално слонче подарено от мъжа ми/тогава още гаджета бяхме/.

Плюшено мече на име Мишко; един лист с послание, написано от мъжа ми до мен; колие с рогче на изобилието и всяко едно цвете, което съм получила от любимия човек 

Темата е страхотна, благодаря Ивонска!

На прима виста се сещам за всички подаръци, които са поднесени от майка ми, страшно много обичам този човек и  всичко, което е направила тя за мен е подарък, който е вечен, който не стои някъде, където мога да покажа.
След това се сещам за хубавите неща в живота ми, които по своему приемам като дар от съдбата...

П.П
Мама Цоцоланка , на мен също ми се насълзиха очите.....

Терлици. Плетени, шарени, терлици. Баба, много обичаше да плете и винаги, много се радваше, когато ми ги даваше. Почина неочаквано, а малко преди това, ми даде тези терлици. Последните, които баба оплете и ми подари...

Да....Идеална е. Всъщност много е рано за водка.

ооооо аз никога няма да забравя, как майка ми (уви отдаааавна не сред нас) ми купи едни джински и една блуза.Бяха от секънд хенд във тежките времена на хляб със купони.Никога не съм се впечетлявала от дрехи и затова и не съм имала особенно добър гардероб.
но тях си ги бях харесала и веднъж минавайки от там (всъщност минавахме по 100 пъти на ден) просто направих коментар за тях....
Майка ми, знаейки моята скромна природа, направи отбивка директно по сълбите и ми ги купи.
Толкова добре го помня този момент - всяка стотинка се цепеше на 2 и беше абсолютна мизерия по него време.Блузата е вече 12 годишна и е неизменн а част от гардероба ми.

и една случка-подарък, жест по-точно от едно момче, което преобърна света за да дойде да ме види преди да си тръгна от Германия, нарушавайки всички правила на поведение с риск за изключване от училище.....
Когато вече казвах чао на другите, 10 минути преди влака изкочи иззад ъгъла. Е, как да не го помниш!!!!!

И мъжа ми който , никак не обичащ да подарява цветя, как веднъж извади от багажника пред детската градина прекрасна декоративна малка роза в саксия, прекрасно декорирана, за да ми я подарят с децата преди да тръгна на работа - за 8-ми март. Плаках.

И как можах да забравя - сестра ми.Не се бяхме виждали от 7 години, дори не беше виждала малката ми дъщеря.....
Това лято си дойде от далечното място, върна с в България окончтелно.Изживя доста трудности и противно на обратното мнение, с неспестени парички.Но ми подари колие от черни перли.Цял живот вкъщи ме наричат "черната перла" - защото съм мургава!!!!!
 

Музикална кутия, подарена от родителите ми. На синът ми, колкото и да я иска, едва ли ще му я дам, може би след пубертета му.

Виждам,че повечето писали в темата ценят символичния подарок.И аз го ценя,много даже.Но има един материален подарък,който никога няма да забравя.През далечните 90 години на миналия век,получих страхотно черно кожено палто от визон с уникална кройка,супермодерна за времето си.Изглеждах точно като кинозвезда с него.От години не нося това палто,дори не знам къде е,но няма да забравя този подарък.

Фрапиращо банална история, има я във всяка пета романтична комедия.
Но , Ивонска, благодаря, че извика спомен. 

Когато се роди дъщеря ми, наши роднини от друг град и подариха съвсем мъничко златно медальонче с Богородица и младенеца. Тъничко като люспичка, но ме трогна до сълзи, защото са в много лошо финансово положение, мъжът е болен от години и си представям какво им е струвало да го откъснат от хляба си. А и от тях подарък не очаквах. След това детето получи много и по-хубави подаръци, но този и досега ми е най-скъп.
На сватбата, докато се снимахме на открито, непозната жена ни подари четирилистна детелина, с пожеланието да имаме щастлив и дълъг семеен живот, пазя я при свидетелството.
Една любовна картичка за годишнина от мъжо- зарадва ме повече от подаръка, защото е много искрена и защото го знам, че изобщо не обича да пише картички, написал я е само за да ме зарадва.