Философия в детската градина?

  • 14 471
  • 174
  •   1
Отговори
17 окт. 2008, 22:58 ч.
  • Мнения: 3
Здравейте, мами и татковци!

Съвсем нова съм в тези форуми, а досега ми се е случвало да разглеждам някои от разговорите тук и често съм научавала полезни неща от вас  Simple Smile Сега реших да се регистрирам, защото искам да ви питам нещо. В градината на моя Ники тази година предлагат нови уроци - по Философия. Аз съм пропуснала представянето на заниманията, но ми дадоха рекламен флаер. Цялото нещо звучи доста интересно поне от това, което прочетох.
Още се чудя дали да запиша Ники на тези уроци и много ще се радвам ако има някой от вас, чието дете е участвало в нещо подобно, да сподели впечатление.

Ще се радвам ако ми отговорите!  Simple Smile

# 1 17 окт. 2008, 23:26 ч.
  • Мнения: 3 034
преразкажи флаера или дай по-подробно инфо за тази философия за деца. Peace
не си го предсатвям, честно казано.

да събират кестени и есенни листаи  да правят човечета ми се струва по-интересно.

# 2 18 окт. 2008, 00:01 ч.
  • Мнения: 3
Ами, не ме бива в преразказването, но ето сайта : http://pwc.ontoidea.com/

# 3 18 окт. 2008, 11:13 ч.
  • Мнения: 1 347
Цитат на: rada_79 в сб, 18 окт 2008, 00:01
Ами, не ме бива в преразказването, но ето сайта : http://pwc.ontoidea.com/
Запиши се и ти, пише, че учат децата да преразказват, като предават правилно смисъла на чутото/видяното/прочетеното Simple Smile
Шегата настрана, според мен идеята е страхотна. Разбира се, много зависи от хората, които я осъществяват, но щом тези сами са го намислили, предполагам, им е интересно и ще водят заниманията с много ентусиазъм и, надявам се, разбиране към децата.  (Не е като някой да го е въвел за задължителен предмет и учителките да се чудят какво да си изсмучат от пръстите, както често се случва.) Аз лично веднага бих записала моя син и като порасне, бих го предложила в ДГ, живот и здраве. Едно от нещата, които според мен са изключително важни, но остават на заден план  в българското образование (изместени от безсмислени кръстословични познания), е именно развиването на умения за критично мислене, логика, вникване в същността на нещата и пр.

# 4 18 окт. 2008, 12:27 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Философия е последното нещо на което бих записала дъщеря ми. Това ми напомня за някаква смешка която бях чела един вестник за детска градина с "усилено изучаване на Хинди и делтапланеризъм". Ти за себе си ще си решиш.

# 5 18 окт. 2008, 13:39 ч.
  • Мнения: 25 672
Интересна идея, но защо така тъпо са нарекли този вид занимания?
Думата "философия" може да стресне и най-амбициозния родител. Толкова ли не можаха да измислят нещо друго?

# 6 18 окт. 2008, 14:39 ч.
  • Мнения: 4 555
Много ми хареса на мен като разгледах сайта. Задлжително ще запиша детето на нещо такова, ако още го има, като му дойде времето.
Аз също мисля, че трябваше да измислят някакво по-маркетингово име, че да не стряскат родителите.

# 7 18 окт. 2008, 15:55 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Браво за идеята! Веднага бих си записала детето там. Тук, във Варна, обаче, едва ли ще се сетят скоро за нещо подобно в градините.

# 8 18 окт. 2008, 16:48 ч.
  • София
  • Мнения: 5 026
На мен идеята ми харесва, въпреки названието й. Бих записала детето си в такава група.

# 9 18 окт. 2008, 18:32 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
И на мен ми харесва идеята, макар и да не съм съвсем съгласна с названието на дисциплината.

# 10 18 окт. 2008, 18:34 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат
Каква е ролята на учителя по философия в детската градина?
Той е партньор на децата в чуденето, любопитстването, питането. Отнася се към тях с безусловното уважение, което дължим на всяка автономна в мисленето си личност. Работата му не е да даде на децата готови знания – той по-скоро върви с тях по пътя към собствените им отговори, като следи за опасности и препятствия. Учителят не може да научи децата как да мислят изобщо, но може да им помогне да мислят по-ефективно, да си дават сметка за собствената си перспектива, да аргументират позициите си, да развиват идеите си. Да мислят и заедно – да работят в общност, в екип, да отчитат ценното в чуждите гледни точки, да са толерантни към различията на другите.

Това не е ли задачата на родителя, всъщност? Някой друг да учи детето ми на мислене, да му помага да открива света, ръка за ръка с него... все едно да наема дойка да ми го кърми, мерси.

# 11 18 окт. 2008, 21:47 ч.
  • Мнения: 4 555
Ако детето ходи на детска градина, то горе-долу така се получава - някой друг върши работата на родителя. Т.е. част от многообразието от роли, които родителят има покрай детето.
За много работещи родители контактите с детето се изчерпват със сутрешно събуждане и закуска, после вечерно къпане и приспиване. А в промеждутъка от тези две дейности, детето има нужда от някой, който да го учи на мислене и да му помага да открива света.

# 12 18 окт. 2008, 21:53 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен ми звучи като дрън-дрън. Нищо конкретно не казват, нищо конкретно не предлагат. Пеенето, рисуването и т.н. са обичайни занимания за децата. Поредната измислена история за пари.

И какво, като са заети родителите, хайде някой друг да им оформя мирогледа, че и да ги учи на "правилното" мислене. После същите тези родители се чудят защо децата им ги отсвирват при първия удобен случай. На практика те не се познават.

Последна редакция: сб, 18 окт 2008, 21:59 от RadostinaHZ

# 13 18 окт. 2008, 22:22 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Ескарина в сб, 18 окт 2008, 21:47
Ако детето ходи на детска градина, то горе-долу така се получава - някой друг върши работата на родителя. Т.е. част от многообразието от роли, които родителят има покрай детето.
Част - да. Физическата грижа плюс усвояване на нови умения и научаване на нова информация. Мисловен модел, светоглед и ценности обаче са много... съкровени неща, поне за мен. Не бих искала тези основополагащи, оформящи човека в детето ми дейности, да ги предоставя на някой друг. Също както не бих искала някоя от онези модерни апаратури да следи дали детето ми е будно, дали реве, дали има температура. Някак в стремежа си да сме супер-родители постепенно предаваме функциите си на някой друг - специалисти, техника, литература... Аз съм старомодна, вярвам в простичките неща - кърмене, гушкане, безсънни нощи и много разговори. И не мисля, че някой ще го направи по-добре от мен, когато става дума за моето дете.
Добрата новина е, че най-вероятно наистина е дрън-дрън Simple Smile

# 14 18 окт. 2008, 22:27 ч.
  • Мнения: 651
Цитат на: RadostinaHZ в сб, 18 окт 2008, 21:53
На мен ми звучи като дрън-дрън. Нищо конкретно не казват, нищо конкретно не предлагат. Пеенето, рисуването и т.н. са обичайни занимания за децата. Поредната измислена история за пари.
И на мен така ми се стори. Прочетох какво пише в сайта.
Звучи ми като поредния копи-пейст проект разчитащ на ангажираните, нямащи време да се занимават с децта си родители да пожелаят да компенсират/балансират с поредното записване на клуб по....
Целите, задачите и дейностите са същите като в "обикновената" програма на детските градини.

# 15 18 окт. 2008, 22:30 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Еее, а представи си какъв кеф е родителката да каже "а моето дете ходи на курс по философия". Както преди години много деца биваха записвани на пиано или цигулка.

# 16 18 окт. 2008, 22:40 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Много от родителите имат нужда от такъв курс, също Simple Smile А ако детето и без това е в градината по 8 часа и в една значителна част се взира в безценното tv / DVD, за което учителките едва ли не целуват ръка на родителите - мерси, ""философстването"е много по-добро. Стимулирането да мислиш и анализираш е нещо, което много често липсва в образователната ни система, нека учителките тук си кажат мнението, децата в училище имат ли склонност към мислене или към плаване по течението.

# 17 18 окт. 2008, 22:53 ч.
  • Мнения: 4 555
Дона, на същото мнение съм. Да виждаш детето си само сутрин и вечер и някой друг да изгражда неговия мироглед и ценностна система, ми се вижда недопустимо. Много пъти съм спорила тук с майки, които с пяна на уста защитават тезата, че детето има по-голяма нужда майката да работи, за да може да му купува играчки и други неща, отколкото да му се "мотае" непрекъснато наоколо.


Относно философията, струва ми се много стимулиращо за децата да обсъждат някакви теми, да се учат да се изразяват, да формулират мнението си, дори да си съставят такова. Да се замислят за нещата, да ги разглеждат от различни ъгли, да споделят гледните си точки помежду си. Въобще да водят разговор. За всеки случай е много по-полезно от това, да зяпат сериалите и рекламите по телевизията, както се прави в повечето градини.

# 18 18 окт. 2008, 22:54 ч.
  • Мнения: 25 672
Интелектът и логическото мислене подлежат на развитие. Това, естествено, е заложено във всяка образователна програма. Доколко се осъществява на практика, обаче, е силно под въпрос.
Ако заниманията в тази насока са в основата на "философията", нищо лошо - колкото повече, толкова повече. Само да се смени помпозното наименование.  Laughing

# 19 18 окт. 2008, 23:41 ч.
  • Мнения: 3 506
Не знам какво точно ви дразни в рекламния банер (освен името, което, признавам си, и мене ме шокираше в началото), но аз лично съм чувала само хубави отзиви са тези часове, както и за хората, които ги водят. Впечатленията ми не са директни, но са от достатъчно близки хора, за да са почти директни. Ако предлагаха в нашата градина, не бих се поколебала да си запиша детето - сто пъти по-добре ми звучи, от някои други неща, които им наливат в главиците в момента.

# 20 19 окт. 2008, 09:43 ч.
  • Мнения: 934
Имам някаква представа от философия за деца, защото съм учила за нея, и ако имах възможност, със сигурност щях да запиша моите. Не е измишльотина за пари.
Целта не е да им се налее нещо в главата, както при другите занимания. Не трябва да седят и да слушат, защото иначе ще им се карат, а внимават, защото всяко дете участва активно и им е много интересно. Няма "правилно" и "неправилно". Децата са свободни да задават въпроси и да търсят отговори. А какво точно правят? Правят това, което децата така или иначе правят - учат се да опознават света - но без някои да им натяква, че не са прави, че задават глупави въпроси и че не са изпълнили някаква задача както трябва. Учат се как да разбират нещата и начините, по който да ги разбират. Да не търсят готови отговори, а да разчитат на собствения си ум. Такива разни работи.
Трудно е да се обясни, по-добе е да се пробва. Знам, че на децата обикновено много им харесва. И на възрастните също Wink. Действа един вид... тонизиращо, като витаминче за ума.

И не се стряскайте толкова от думата философия. Означава просто "любов към познанието". Grinning

# 21 19 окт. 2008, 09:53 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубаво, но не е ли работа на родителите да са първите ментори при опознаването на света, да отговарят на детските въпроси и да разбират децата? Ако един родител не е способен да се справи с тази задача за какво му е изобщо да има деца - за да си задоволи егото ли? Откъде-накъде някакъв чичко или лелка ще учат детето ми на тези основни неща!
Затова цялата работа ми изглежда доста противно - едно на ръка, че е за пари, после се оказва, че тези стрейнджъри заместват една от най-важните роли на родителите.  А ако един родител е толкова тъп, че да обвинява детето си в задаване на тъпи въпрос, жалко за детето.

Не мога да се съглася, че децата не трябва да търсят готови отговори. Те така се учат - първо им трябват готови отговори, за да могат да се ориентират. И точно затова е важно родителите да дадат тези отговори. И не е вярно, че не се учи на "правилно и неправилно", защото категоризирането е важна, може би основна способност на ума.

# 22 19 окт. 2008, 10:23 ч.
  • София
  • Мнения: 5 026
Не мисля, че тези занимания имат за цел да изместят ролята на родителите, може би само да я подпомогнат, допълнят. Основно е общуването, а децата не общуват само с родителите си. Това са занимания, които се предлагат в детски градини и начални училища - тогава, когато децата и без това не са със своите родители. Защо детето  да не участва в нещо такова, какво ще му бъде отнето или 'объркано' ?  При нас децата, които не бяха записани на допълнителни занимания, си висяха пред tv-то в градината, докато другите са на приложни, танци, таекун-до, футбол, английски. Предпочитам детето да е в такава група, със сигурност нещо ще му даде, вместо пред tv-то в градината. Друг е въпросът, че все повече заниманията за децата в градините са срещу заплащане, организирани и изпълнявани от външни фирми.

# 23 19 окт. 2008, 10:23 ч.
  • Мнения: 25 672
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 09:53
Хубаво, но не е ли работа на родителите да са първите ментори при опознаването на света, да отговарят на детските въпроси и да разбират децата? Ако един родител не е способен да се справи с тази задача за какво му е изобщо да има деца - за да си задоволи егото ли? Откъде-накъде някакъв чичко или лелка ще учат детето ми на тези основни неща!

Защо приемаш така нещата, не мога да разбера? То, по тази логика дай да не учат и български език, и математика в ДГ и училище, защото това е работа на родителя? Никой не е казал, че целта на тези занятия са да насаждат определени възгледи у децата, напротив, аз го разбирам точно като поощряване на любознателността и развиване на логическото мислене. И то не задължително, а по желание.
А ако родителите са толкова ревниви спрямо хората, които участват във формирането на мисленето на децата им, да си ги гледат вкъщи. Не може да си пратиш детето само за отглеждане - да яде, спи и играе в градината и училището. Особено, когато повечето родители изобщо не намират време да се занимават с децата си - било поради реална липса на такова, било поради нежелание. Ако един родител няма време даже да прочете приказка на детето си, за какво качествено общуване можем да говорим? А такива примери съм виждала премного, още преди бума на сериалите...

# 24 19 окт. 2008, 11:15 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: шемет в нд, 19 окт 2008, 09:43
А какво точно правят? Правят това, което децата така или иначе правят - учат се да опознават света - но без някои да им натяква, че не са прави, че задават глупави въпроси и че не са изпълнили някаква задача както трябва. Учат се как да разбират нещата и начините, по който да ги разбират. Да не търсят готови отговори, а да разчитат на собствения си ум. Такива разни работи.

Добре де, ама какво точно правят, доколкото разбирам, това са допълнителни занимания? За какво точно плащат родителите? За да правят децата това, което така или иначе си правят, но без някой да им се кара ли? Simple Smile

# 25 19 окт. 2008, 11:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Как` Сийке,

Не става въпрос за ревност, а за формиране на цял човек. За мен има значение кой, кога и на какво учи детето на такава малка възраст.
Има неща, които според мен са от ключово значение и се учат в семейството или от близкото обкръжение. Още повече, когато говорим за 3-4-годишни деца. На 3 години те едва са се осъзнали като личности и критичността в мисленето им е доста слаба. Децата на тази възраст приемат всичко за чиста монета. Важно е от кого и как се оформя мирогледът им. Защо тези занятия да не насаждат определен начин на мислене? Дори не е ясно на какво точно ще ги учат с това философстване. На морал, на логика... на какво? А и в детската градина обучителната програма не е кой знае каква, а повече се набляга на това да има къде да стоят децата, докато родителите са на работа. Нали и моите са ходили на градина, хем в една от най-добрите. Пеенето, танцуването и рисуването са занимания, които не са единствено и уникално застъпени в градината. Да не би да учат математика, физика и биология?
А ако родителите нямат време или желание да се занимават с децата си, то това е проблем на децата им. И точно такива са таргета - да има още един външен човек, който да освободи родителите от една роля. В един момент децата на малката възраст повече вярват на някакви външни хора, пък били те и учители, отколкото на родителите си.

# 26 19 окт. 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 934
Ами не ги "учат" в традиционния смисъл на думата. Логика - да, категоризации - да, но децата се учат сами да извеждат тези неща. По техен си детски начин.

Не че съм специалист, имам доста бегла представа, но е горе-долу нещо такова:
Започва се, примерно, с някаква историйка, според възрастта на децата, която съдържа някакъв въпрос или проблем. Децата го обсъждат и всеки предлага някакъв отговор или мнение, с което допринася за намиране на решение; решението се обсъжда, което историята продължава, развива се, и така.  Предполагам, че изходния пункт може да е и нещо друго, да речем правене на нещо, рисуване - но основния моменът пак ще е дисикусия, търсене на идеи, намиране на решение.

Едно от важните неща при философията за деца е, че предствалява дискусия в група, като децата се учат да уважават другите участници в групата и тяхното мнение, и да си помагат взаимно.

Та основните ползи, които виждам аз, са три: първо, учиш се да работиш в група - защото групата наистина работи заедно; второ, учиш се да разсъждаваш, да задаваш въпроси и да търсиш отговори, да се опитваш да погледнеш на нещата под различен ъгъл, за да намериш разрешение. Което би трябвало да ти помогне при всякакво друго учене, да го направи по-интересно, по-разбираемо и по-лесно. И по-различно от това просто да си назубриш урока, ако си ученик.
И трето, много е забавно:D

# 27 19 окт. 2008, 14:22 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Познай как деца на 3-4 годишна възраст започват да обсъждат решения и да работят заедно! Те едва успяват да си разделят моливите на една маса, да не говорим за решаване на проблеми и изслушване. Децата на такава възраст рядко са способни да изслушват. Затова е и толкова трудно да се работи с деца в група, дори когато става въпрос за поставяне на пиеска в градината или едно хорце. Мисля, че това са пожелания и фантазии на родителите, отколкото реално изпълнимо. Децата не са малки възрастни. Много добре звучи, направо гали ухото това как децата щели да се научат да мислят, но според мен е просто един добър маркетинг. Ако изобщо някой трябва да учи децата как да мислят и да решават проблеми, то това са родителите или най-близките.

# 28 19 окт. 2008, 14:38 ч.
  • Мнения: 25 672
Радостина, чела ли си някога Програмата за детските градини?  Laughing Имаш ли представа колко много от това, което в момента отричаш, е застъпено в тях? Друг е въпросът доколко се спазва в обучението - зависи не само от градината, но и от конкретния учител. Естествено, че се учи математика в ДГ, както и много други неща, а целта на всички занятия е да развиват и мисленето на децата. Пак повтарям, това, че родителите не го знаят или че не се работи достатъчно навсякъде, не означава, че го няма.
Хайде, представи си нещата така - в училище децата ти учат математика, така или иначе, но ти искаш да се занимават повече и ги записваш на СИП или плащаш за частни уроци.
Ами това е. Не става въпрос за промиване на мозъци, надявам се, нито за насаждане на религиозни или други подобни възгледи за живота. Просто някой, който да подтиква въображението и умственото развитие на детето. А това може да стане по много начини - както чрез решаване на логически задачи, така и с поощряване на нестандартното мислене.

# 29 19 окт. 2008, 14:49 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Така за математиката, а не за мисленето. Математиката има точно определена своя система, понятиен апарат и правила, които не зависят от субективните преценки на възрастния. Зная, че в градините учат математика, аз самата съм купувала помагалата. И със сигурност там се учат релации, но те са строго логически. С езика също е ясно - в градината е застъпено изучаването на книжовния български език и  като база се използват някои от приказките. Рисуването, апликирането и работата с пластилин също ми е известна.

Това,което не ми харесва е, че става въпрос за много малки деца. Децата усвояват много неща чрез културната среда, в която живеят, включително решаването на проблеми. На всичко отгоре кой и как контролира какво се изучава? Как един родител може да прецени, че тези занимания са в полза на детето като няма никакви ясни критерии и учебна програма? 

# 30 19 окт. 2008, 14:56 ч.
  • Мнения: 25 672
А виж, за това последното си много права. Но предполагам, че ще имат някаква програма, която да бъде защитена пред и съответно разрешена от МОН.
Или се лъжа?  newsm78

# 31 19 окт. 2008, 15:08 ч.
  • Мнения: 4 555
Радостина, казваш, че децата не можели да се изслушват и да работят като колектив, защото били много малки. Остава да кажеш, че като навършат някаква определена възраст, те автоматично започват да ги могат тези неща.
И дъщеря ми още не може да говори. Това не значи, че аз трябва да и мълча, докато не стане на годините, на които ще можем да водим разговор и чак тогава да започна да и говоря.
Обучението е процес. Ако посещавайки тези групи по философия, децата се научат да се изслушват и да работят в група, това ще бъде една чудесна полза. Не е нужно да го могат в началото.

# 32 19 окт. 2008, 15:09 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А МОН одобрява и контролира ли курсовете по език и системата и учебника, по който се изучава? Или как се осъществяват уроците по танци? Дълбоко се съмнявам. Спомням си времето, когато в градината на моите се започна с офертите за извънкласните занимания - танци, футбол и не помня какво беше. Просто ни разхазаха с по няколко думи за какво става въпрос, дадоха ни по едно листче като рекламна брошурка и толкова. Който искаше си записа детето. Това са външни услуги с външни преподаватели, които провеждат занятията на място, вместо да карат родителите да си водят децата на улица Х, а не продукт на градината.


За общуването и работата в колектив е въпрос на зрялост. Едно е децата да общуват и да свършат някаква работа с възрастен или с още 1 дете, съвсем друго е да работят в група от повече деца. В групата те по-скоро търсят надмощие, отколкото кооперативност.
Примерът ти с говоренето няма никаква връзка, защото усвояването на родния език е естествен процес и започва още с раждането, а съпричастността и работата в група изисква по-голяма зрялост. Дори и в семейството се вижда - докато са малки, точно в градинска възраст братята и сестрите имат по-често конфликти, отколкото да се заиграват дълго заедно. А са обикновено по 2 деца. Какво става като са 10 на една и съща възраст?

# 33 19 окт. 2008, 15:10 ч.
  • Мнения: 651
От мен МИР Peace
Заключавам за себе си:
Подкрепям...щом би допринесло за развитието на детето и се провежда времево в детската градина, а не краде от времето ми за детето.
Наблюдавам и евентуално
Отхвърлям ако открия и грам комерсиализъм и непедагогически подход при заниманията.
 Peace

# 34 19 окт. 2008, 15:20 ч.
  • Мнения: 25 672
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 15:09
Какво става като са 10 на една и съща възраст?

А какво става, когато са 20? А 30, колкото са обикновено в групата? Нали не мислиш, че учителките в ДГ работят индивидуално с всяко дете?  Laughing

# 35 19 окт. 2008, 15:51 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 15:09
Примерът ти с говоренето няма никаква връзка, защото усвояването на родния език е естествен процес и започва още с раждането,
Примерът ми с говоренето идваше да покаже, че децата започват постепено да учат нещо, преди да го усвоят. В началото не го могат, но работейки в тази насока се учат и с течение на времето го усвояват. Това се отнася за всяко умение, не само за говоренето. Умението да се работи в екип може никога да не бъде усвоено, ако човекът никога не е попадал в екип, ако ще и на 20 години да е.
Същото важи и за изразяването. Ако човек не бъде стимулиран да се изразява, той просто не се научава да го прави.
Не знам колко родители разговорарят по този начин с децата си. Струва ми се, че по-често се стремят да отговарят на безкрайните им въпроси, но дали се сещат да им задават подобни въпроси на свой ред или да искат от тях да обосноват мнението си?


Как' Сийка, къде може човек да намери програмите за детската градина?

# 36 19 окт. 2008, 16:01 ч.
  • Мнения: 934
На 3 годишните може да им е малко рано, мисля, че става въпрос за поне 4-5 годишни.
Не е някаква измишльотина, а програма, разработвана дълго време от специалисти. За първи път се появява през 70те години.
В Интернет има много информация. Ето нещо, но е на английски:
http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/whatis.shtml

# 37 19 окт. 2008, 16:03 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно затова говоря за психическа зрялост за групова работа. Децата подражават едно на друго, но всъщност се учат предимно от възрастните, а не от връстниците си.

И пак опира до родителите. Някак се оказва, че ги извиняваме за това, че не искат или не могат да говорят с децата си и да им предават начин на мислене и опит и да отговарят на безкрайните им въпроси.  Никой курс по философстване не може да го замени, а по-скоро отдалечава децата от родителите. Някой друг дава отговорите, някой друг учи детето и печели доверието му.

# 38 19 окт. 2008, 16:08 ч.
  • Мнения: 934
Ето линк към програмите (от горния сайт).
http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/Catalogue_Final.pdf

Не знам дали използват същите, но предполагам, че да. Съжалявам за английския, мога да преведа, ако се налага Grinning

# 39 19 окт. 2008, 16:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Да не подценяваме децата. Като ги гледам съучениците на моето (II група сега) - не само че могат да работят в група, но им харесва да са заедно, търсят се. Вярно, игрите са номер едно, но чувам доста неща от тях, които не бих предположила, че ги е казало дете. В техния малък свят вече има мини-ситуации, които са модел на ситуациите в живота на възрастните. Ако не се научат да разрешават конфликтите си сега - кога? Когато подражават на 1-2 възрастни? За мен е по-добре да имат няколко гледни точки и да се стремят да намерят сами решението. Разбира се, че аз ще следя развитието на нещата, в никакъв случай не става въпрос да се избяга от задължението да възпитаваш детето си. Но изобщо не мисля, че трябва да държа всичко в ръцете си  Simple Smile, а по-скоро да подтиквам детето към нови и нови хоризонти. Според детето, разбира се. Ако видя, че не му "понася", ще сменя посоката... Важното, според мен, е да виждам, че детето (и децата около него) се развиват добре и са щастливи

# 40 19 окт. 2008, 16:45 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Погледнах първия линк. Извинявайте, ама ако някой друг трябва да казва на децата дали духовете съществуват, защо да се казва истината на родителите, за времето, за смъртта, за приятелството, какво означава родителят да обича детето си и т.н. нещо на мен не ми изнася. Това са въпроси, на които трябва да отговорят родителите, а не някой друг по учебна програма. На всичко отгоре това са културно-зависими неща и в една култура обяснението за това как се проявява любовта на родителя и какви са очакванията към детето е едно, а в друга култура може да е съвсем различно. Децата чия култура ще усвоят - българската или американската (ако програмата е американска)? Това са все неща, които имат значение и който повече се е интересувал от междукултурните различия е наясно за какво става въпрос.
Има едно нещо, от което направо ме напушва смях. Американците и изобщо англосаксонсците (принципно) все говорят за екипна работа, но всъщност имат голям проблем с това, защото културата им е предимно индивидуалистична и всеки иска да изпъкне, а балканската култура е по-скоро колективистична и семейството и родата има значение за индивида.

# 41 19 окт. 2008, 19:00 ч.
  • Мнения: 651
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 16:45
Извинявайте, ама ако някой друг трябва да казва на децата дали духовете съществуват
иии тук не сдържах....
Добре че е училището, защото това лято пообщувах с бъдещ първолак, който обясняваше доста от заобикалящата го среда с "дядо божи"...защо еди си какво... - ами защото дядо божи така е решил  Shocked

А за колективизма винаги съм си мислела, че е точно обратното.
Пресен пример - олимпиадата
Нас хич не ни биваше в колективните спортове...

# 42 19 окт. 2008, 19:14 ч.
  • Мнения: 2 032
Авторката, само философия ли? Не е достатъчно, търси детска градина с ядрена физика и латински. Поне.

# 43 19 окт. 2008, 19:14 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 16:45
Погледнах първия линк. Извинявайте, ама ако някой друг трябва да казва на децата дали духовете съществуват, защо да се казва истината на родителите, за времето, за смъртта, за приятелството, какво означава родителят да обича детето си и т.н. нещо на мен не ми изнася. Това са въпроси, на които трябва да отговорят родителите, а не някой друг по учебна програма.
Ами точно това се опитвам да обясня, но май нещо не успявам ooooh!
Никой друг не КАЗВА на децата дали духовете съществуват и какво означава това и онова. Не им натрапват чужда култура. Не им ДАВАТ отговори. Те сами се учат да разсъждават и да обмислят тези въпроси, да си задават други и да им отговарят. Отговорът всъщност не е от значение, важен е процесът на достигане до него.
 
Философията за деца няма за цел да противоречи на родителите или пък да насажда различни разбирания. Ако някой (примерно) е казал на детето си, че духове има, няма да му кажат "не си прав, няма!" , нито ще му се смеят, че не знае "верния" отговор. Детето ще има възможност да изкаже своите (получени от родителите, или откъдето и да е там) разбирания, да ги обясни, да поговори за тях с другите, да види какво мислят те, и т.н.

В този смисъл философията за деца е приложима в контекста на всяка култура - освен на прекалено авторитарната такава, която не търпи въпроси и собствени мнения.

Идеята е с течение на времето децата да се учат да разсъждават върху получената информация, да я осмислят и преценяват, да я подлагат на съмнение, вместо просто да я приемат. Върху това, в крайна сметка, се основава човешкия прогрес, така са постигнати всички  големи научни открития.

Не твърдя, че философията за деца е единствения начин да се постигне това - просто се опитвам да обясня идеята.

# 44 19 окт. 2008, 19:15 ч.
  • Мнения: 9 814
Добра идея или поне на пръв поглед така ми изглежда.
Да поставиш на детето тема, по която да си мисли и да прави своите детски разсъждения въобще не е зле.
При положение, че половината от днешните младежи едва ли знаят какво точно означава думата философия.
Но наистина формулировката час по философия в ДГ и мен като амбициозен родител  Mr. Green доста ме шокира- нещо като час по мислене Wink звучи по-добре. Peace

# 45 19 окт. 2008, 19:17 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Дори и така да е, а представи си как някой от тези учители започне да обяснява как всичко е Божие дело и започне много стройно и логично да ги води по тази пътека?  Религиозните въпроси засягат предимно семейството и нямат място в детската градина или училището.
В случая, който описваш семейството може да е дълбоко религиозно и на това да учи детето си. Има достатъчно такива семейства.

За колективизма - има проучвания. И това няма нищо общо с колективните спортове, нито с индивидуалните.

# 46 19 окт. 2008, 19:31 ч.
  • Мнения: 651
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 19:17
  Религиозните въпроси засягат предимно семейството.
Спор няма, но на въпроса защо небето е синьо все си мисля, че може да се даде и по-разумен отговор.

Дай някой линк насам (ако имаш де) с проучвания за колективизма - интересно ми е.
  bouquet

# 47 19 окт. 2008, 19:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Най-популярни са книгите на Хофстеде. Мисля, че едната се казва "Софтуер на ума", а предпоследната, издадена в БГ е "Изследване на културата". Той е правил години наред изследвания в различни държави (включително и балкански, нобез БГ) по дименсии индивидуализъм-колективизъм, властово разстояние и мъжественост-женственост. Не си спомням много добре дали през последните 1-2 години е правил нещо и за БГ, но преди 2 години имаше негова открита лекция в НБУ и май спомена, че се интересува и от нашата култура. Общо-взето човек като чете книгите му успява да разпознае някои български особености и да си състави някаква картина.
Попадали са ми и книги по културна антропология, където има и някакви български изследвания, но те са доста трудни за намиране, защото тук няма много традиции по въпроса.

# 48 19 окт. 2008, 19:58 ч.
  • Мнения: 3
Здравейте пак!  Simple Smile Мерси за коментарите, най-много на "шемет" и "Maria.St" за полезните отговори. Мен най-вече това ме интересува - впечатленията от учителите и от самите уроци. Все пак още се чудя. newsm78 Да си призная, ако можех да си позволя да отделя цялото си време на детето ми, нямаше да го пращам на детска. Но се налага...и ми се ще не просто да го хранят, преобличат и да внимават да не се нарани. Би трябвало да помагат и с възпитанието-за съжаление децата ни прекарват повече време там, отколкото с нас. Пък тази философия (наистина името е стряскащо Shocked) звучи като нещо полезно-прилича ми малко на семинарите, които сме правили в офиса за тийм-билдинг. Там човек винаги се изненадва колко неща може да научи за себе си и за другите. Защо да не участват и децата в нещо такова? А ако си каже малкия, че не му е приятно, винаги можем да прекратим посещенията.

# 49 19 окт. 2008, 20:15 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: rada_79 в нд, 19 окт 2008, 19:58
Защо да не участват и децата в нещо такова? А ако си каже малкия, че не му е приятно, винаги можем да прекратим посещенията.
Ами пробвайте! Аз съм запозната с идеята и затова я препоръчвам, но много зависи и от конкретния преподавател. Както и с всички други занимания, много е важно той или тя да има подход към децата и да умее да се занимава с тях, иначе не се получава. Дано случите на такъв!  Simple Smile

# 50 19 окт. 2008, 21:54 ч.
  • Мнения: 14 654
Струва ми се, че ще е интересно на децата. Накъде я лашнахте тази тема, просто не е истина. За мен целта на програмата е да стимулира децата да си раздвижват мозъчетата и да се забавляват от това, а не лелки и чичковци да изземват родителската роля  Laughing
Все пак като даваш детето си в детско заведение, много добре знаеш, че го поверяваш на възпитателките там и разбира се, те ще допринасят за формирането на мирогледа му, няма как. Предполагам, че часовете ще се водят от педагози, бих си записала детето на твое място.

# 51 19 окт. 2008, 22:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И ти откъде ще знаеш, че ще се водят от педагози? Ще тръгнеш да им проверяваш дипломите ли? И както написах, най-вероятно това ще е външна работа, а не на градината, т.е. ще идват някакви хора отвън и ще водят някакви часове. Ако случайно си забелязала напоследък какво се говори и за училищата, вече е трудно да се намерят учители с педагогическо образование.
Очакванията ви са твърде големи, направо фантазирате как ви се иска да изглежда, но в действителност изобщо не сте наясно каквоще става. Това не е като да си запишеш детето на урок по английски и да видиш учебниците и да поразпиташ що за учебна система е.

# 52 19 окт. 2008, 23:38 ч.
  • Мнения: 3 034
RadostinaHZ, леко параноясваш.
ако човек не е сигурен какво точно ще учи детето му, отива, проверява, запознава се с преподавателите.
по тази логика би трябвало изобщо да не си пращаш детето на градина, защото може да попадне на недобре обучили се преподаватели без отношение....

темата много се измести, но и аз споделям мнението на Дона, че всичките тези неща е редно да се предадат от родителите на децата, а не от външни хора.

# 53 19 окт. 2008, 23:56 ч.
  • София
  • Мнения: 12 180
Здравейте, моето дете е още малко за детска градина, но съм завършила специалност във Философски факултет /социология/ и това е причината да се включа.
Най- простото обяснение на това що е философия ми го даде един професор още в първи курс. каза "Представете си една линия. В единият и край е идиота, който живее в безвъпросна яснота за света, а в другия край е философа, който не спира да си задава въпроси за всичко." Когато Декарт е казал "Мисля следователно съществувам" не е искал да каже, че е много гот да се мисли, а че всичко може да се постави под въпрос и единствения неоспорим факт е съществуването на самата мисъл, от което следва, че и човека, който мисли очевидно също съществува.

В този ред на мисли децата са си родени философи, защото имат въпроси за всичко и философията може само да ги поощри да си ги задават още повече. Който мисли, че философията има за цел да дава отговори явно не знае за какво става въпрос. Изобщо не знам какъв е курса, но обяснявам идеята, според мен. Философски погледнато може и да не съм права.

Учудена съм, че никой не се притеснява, че в градината свободно твърдят, че съществува Торбалан и също така свободно плашат децата с него, свободно въртят филмчета прокламиращи неясни ценности и каращи децата да затъпяват и да стават все по- пасивни, свободно казват на децата, че ако не направят каквото трябва мама няма да дойде да ги вземе, но вас ви ужасява възможността някой да разговаря с децата нормално, да ги третира като личности и дори да се интересува какво мислят и какви въпроси си задават!?! Shocked

И като социолог да ви кажа- в историята няма случай на дете, което да не се влияе най- силно от родителите си. Родителите, поне до пубертета са "главните ментори" /както ги бе нарекъл някой по- горе/ и те определят ценностите на децата и то главно чрез личния си пример.  bouquet

# 54 20 окт. 2008, 00:09 ч.
  • Мнения: 3 034
само за снимка, защо мислиш, че никой не се притеснява какво говорят госпожите в детската?
просто се притесняваме в други теми.

# 55 20 окт. 2008, 06:53 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: само за снимка в нд, 19 окт 2008, 23:56
В този ред на мисли децата са си родени философи, защото имат въпроси за всичко и философията може само да ги поощри да си ги задават още повече. Който мисли, че философията има за цел да дава отговори явно не знае за какво става въпрос. Изобщо не знам какъв е курса, но обяснявам идеята, според мен. Философски погледнато може и да не съм права.

Учудена съм, че никой не се притеснява, че в градината свободно твърдят, че съществува Торбалан и също така свободно плашат децата с него, свободно въртят филмчета прокламиращи неясни ценности и каращи децата да затъпяват и да стават все по- пасивни, свободно казват на децата, че ако не направят каквото трябва мама няма да дойде да ги вземе, но вас ви ужасява възможността някой да разговаря с децата нормално, да ги третира като личности и дори да се интересува какво мислят и какви въпроси си задават!?!

И като социолог да ви кажа- в историята няма случай на дете, което да не се влияе най- силно от родителите си. Родителите, поне до пубертета са "главните ментори" /както ги бе нарекъл някой по- горе/ и те определят ценностите на децата и то главно чрез личния си пример. 


 smile3501  202uu

И наистина не мисля, че тези уроци са по-притеснителни, отколкото каквото и да е друго в детската градина. Подобни теми е твърде вероятно да има и в учебните програми, и, честно казано, бих се чувствала по-спокойна децата ми да разговарят на тях с хора, които са мислили по въпросите и по това как да разговарят с децата на тях, отколкото с леко отегчената от живота госпожа Х, или госпожа У, за която най-важното е детето да наизусти преподавания материал.

rada_79, ако продължаваш да се чудиш, драсни ми едно ЛС, ще ти дам ника на майка от форума, чието дете е присъствало на тези уроци и може да ти сподели лични впечатления.

# 56 20 окт. 2008, 07:56 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубаво, нека леко да параноясвам. Не е като децата ми да не са ходили на детска градина. Хем от хубавите. Заради всички неща, които изброихте - за Торбалан и разни други неща, които се случват в градините ги спрях. Точно заради времето, прекарано пред телевизора или ДВД-то и незнайно откъде появилите се обучители по разни неща в градината. Да, моето ниво на знания и умения и образователно са на доста по-високо от това на повечето учителки и изобщо персонал в детските заведения. Предпочетохме вкъщи децата да усвоят фундаменталните ценности и да бъдат подтиквани да се развиват от всяка гледна точка. Не е като да не зная кой е Декарт и каква е целта на философията. Но и прекрасно разбирам кога се намесват маркетингът и парите и как може да се използват родителските мераци. Много майки отделят повече време и енергия в избора на фризьор и нови обувки, отколкото кой и как обучава децата им в извънкласни занимания. Достатъчно е заглавието да звучи атрактивно и да гали родителското самолюбие.

Като става въпрос за случаи в историята - децата се влияят от мнението на тези хора, които са с тях през повечето време и се грижат за тях. Особено в малката възраст. Не говорим за деца на 7 годин, които в общи линии имат някаква критичност, а точно за малки деца на 3-4-5-годишна възраст. И какво става, когато детето каже на някой от родителите си "госпожата в градината каза така", а то е точно обратното на възгледите на този, същия родител?

Последна редакция: пн, 20 окт 2008, 08:13 от RadostinaHZ

# 57 20 окт. 2008, 08:34 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
Идеята изглежда добра, добре звучи, повечето изброени неща изглеждат интересни и полезни.
Дори да се запозная с преподавателя, дори да видя програмата това не означава, че мога да следя какво правят през часовете.
Опасявам се(да не кажа сигурна съм), че накрая от високопарните изказвания и идеи ще остане само едно рисуване и някакви игри за запълване на времето(примерно).

# 58 20 окт. 2008, 10:09 ч.
  • София
  • Мнения: 12 180
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 20 окт 2008, 07:56
Като става въпрос за случаи в историята - децата се влияят от мнението на тези хора, които са с тях през повечето време и се грижат за тях. Особено в малката възраст. Не говорим за деца на 7 годин, които в общи линии имат някаква критичност, а точно за малки деца на 3-4-5-годишна възраст. И какво става, когато детето каже на някой от родителите си "госпожата в градината каза така", а то е точно обратното на възгледите на този, същия родител?

Виж, ти сама си отговаряш. Детето ти казва на теб- майка му- "госпожата каза еди как си" тогава можеш спокойно да му обясниш, че това не е вярно, според теб и госпожата си има право на мнение, но във вашето семейство това не е прието, а детето живее при вас. Като казах, че децата не могат да бъдат повлияни повече от друг освен от родителите имам предвид, че ролевите модели и основните ценности на един човек се усвояват в ранна възраст чрез подражание, а не чрез обяснения. Няма нужда една майка да казва на дъщеря си каквото и да е-  тя ще и подражава и ще я копира, защото в природата това е начина децата да оцелеят независимо от склонността на родителя да обяснява. познавам хора, които в зряла възраст се опитват да се променят и да изкоренят вредни модели останали от родителите им /например баща алкохолик или майка егоист/, но им отнема години да се преборят. И дори тогава заемайки ролята на родител отново механично преповтарят родителския модел.

Има комплексирани родители, които ще си запишат детето и на ядрена физика, наистина. За самия курс не знам нищо и го казах още в началото. Наистина е най- добре някой посетил курса да сподели впечатление, че наистина темата се е поизместила, а и аз не помогнах да се върне в релси.

Искам да се извиня на всички, които са се почуствали зле от поста ми. Просто се опитах да кажа онова, което знам по въпроса. Не мисля, че само аз нам нещо, не подценявам интелигентността на останалите, а още по- малко чувството ви на отговорност и загрижеността към децата.  Вие всички сте страхотни родители, сигурна съм, затова и участвам във форума, за да науча нещо, което не знам.  bouquet

# 59 20 окт. 2008, 10:32 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво ще се получи - конфликт на авторитети. Защото госпожата е по цял ден с детето, а майката в найд-добрия случай прекарва 2-3 часа вечер. Можеш ли да сравниш влиянието за 8 часа на ден с това за 3 часа на ден? На кого ще подражава детето - на майка си, която вижда за 3 часа или на учителката и на другите деца, които вижда по цял ден? Децата имат нужда от един авторитет докато са малки. ТИ разсъждаваш като възрастен и си мислиш, че децата са малки възрастни. Точно като говориш за природата - който се грижи за детето най-много той е авторитетът.  И няма нужда да даваш примери с алкохолици и егоисти, защото това са изключения. Повечето семейства са доколкото може да се даде такова определение - нормални.  Знаеш ли защо много деца са по-привързани към бабите си или бавачките, отколкото към майките си? Защото бабите са били с тях и са им чели приказки, говорили са си за живота, решавали са проблемите с приятелчетата, утешавали са ги и са ги изслушвали на момента, а не после, след 7 вечерта.

# 60 20 окт. 2008, 10:37 ч.
  • Мнения: 14 654
Радостина, нали става дума за занятия по време на престоя в градината? Така или иначе малко хора могат да си позволят да прекарват по 8 часа на ден с децата си, ама ти винаги изместваш всяка тема в тази посока - как родителите не си гледат децата и как в градините зле.

# 61 20 окт. 2008, 11:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Сори, ако така се получава. Но и честно да си кажем - толкова ли е добре в градините? Мине - не мине време и цъфне тема за лошо отношение, за конфликти, за недобре гледани деца, кофти учителки и т.н.
 Не става въпрос за позволяване и непозволяване, а за преценка. Печалбарството на гърба на родителските амбиции не е от вчера.

Последна редакция: пн, 20 окт 2008, 11:10 от RadostinaHZ

# 62 20 окт. 2008, 11:33 ч.
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 20 окт 2008, 10:32
И какво ще се получи - конфликт на авторитети. Защото госпожата е по цял ден с детето, а майката в найд-добрия случай прекарва 2-3 часа вечер. Можеш ли да сравниш влиянието за 8 часа на ден с това за 3 часа на ден? На кого ще подражава детето - на майка си, която вижда за 3 часа или на учителката и на другите деца, които вижда по цял ден? Децата имат нужда от един авторитет докато са малки.

 Да мога да сравня влиянието.Зависи си от родителите.
 Моите деца в детската градина правеха забележка на госпожите за говора им "Не се казва бяли ,а бели" -пример.
 "Това се яде с вилица ,а не с лъжица" и стои и си чака да му дадът вилица детето.
 Госпожата в началото се опита да протестира срещу това "Мама и тати казаха....",но после просто се примири.Разбра,че детето прави нещата както са казали мама и тати и ако според нея не е така говори с нас,не се опитва да насажда нещо друго на малчото.Та това за един авторитет не ми го пробутвай.Лятото са при свеки,стоят по няколко месеца.Тя знае правилата за тях и ги спазва стриктно,допитва се до нас може ли нещо или не може.Децата имат нужда от един авторитет ,но и от мнооого общуване.Имат нужда от нас,от баба и дядо,вуйчо,чичо и братовчеди,от приятели.Едва ли ще спечелят нещо ако си ги държа удома до полата си. Peace
 И в нашата градина има философия,към момента не мисля да я записвам. Peace

# 63 20 окт. 2008, 11:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ето пак - щом детето не е на градина непременно стои до полата на майка си. Няма такова нещо. Има значение дали общуването е с близки хора или с някакви непознати. Роднините изобщо не ги броя, защото се подразбира общуването с тях. Въпросът е за другото, което се обсъжда в темата и засягам въпроса за това, което прочетох в линковете. Неприятно ми е това серийно произвоство, което се получава във възпитанието на децата - който няма време или не иска да предаде на детето си своите ценности, да му покаже пътеките в живота, включително фундаменталните неща от философията на живота услужливо била заместен от някакви хора с учебна програма. На всичко отгоре в българските условия изобщо не е ясно кой кум, кой сват и кой на булката брат. Опасявам се, че всеки от улицата може да влезе в градината или в училището и да си прави каквито курсове реши, стига да има кой да плаща. Peace

Тъй като явно стана недоразумение - изобщо нямах намерение да спрягам качеството на детските градини. Защото курсове като този може да бъде организиран навсякъде. Това, че едно нещо се провежда в градината (или в училището) от външна организация не означава, че ръководството на тези институции одобряват или носят отговорност за качеството и естеството на курса. Това просто се прави за улеснение на родителите. И на нас в училище ни предложиха курс по английски и танцова. Изрично класните ръководители подчертаха, че нямат никаква връзка с организаторите, защото те са външни субекти. Те могат дамо да информират родителите и че всеки родител трябва да се обади за всякаква информация на организаторите.

# 64 25 окт. 2008, 11:46 ч.
Сина ми ходи ходеше на философия като беше в детската градина. Изглеждаше много щастлив след заниманията. Имаха теми за това кое е истинско, кое е най-силното нещо, кое е най-хубавото нещо. Освен това имаше занимания, за които децата сами предлагаха темите.

# 65 25 окт. 2008, 12:52 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 19 окт 2008, 22:42
И ти откъде ще знаеш, че ще се водят от педагози? Ще тръгнеш да им проверяваш дипломите ли? И както написах, най-вероятно това ще е външна работа, а не на градината, т.е. ще идват някакви хора отвън и ще водят някакви часове. Ако случайно си забелязала напоследък какво се говори и за училищата, вече е трудно да се намерят учители с педагогическо образование.
Очакванията ви са твърде големи, направо фантазирате как ви се иска да изглежда, но в действителност изобщо не сте наясно каквоще става. Това не е като да си запишеш детето на урок по английски и да видиш учебниците и да поразпиташ що за учебна система е.

Синът ми е записан на тези уроци, но се още не са започнали заниманията. Когато имам впечатления - ще споделя. Ако не ми се понрави, ще го отпиша.
Радостина, понякога се чудя как е възможно човек да бъде изтъкан от толкова много скептицизъм. Ти не обичаш да даваш шанс на нищо извън твоите представи и разбирания, което може да се окаже всъщност градивно и полезно.
Това е обратно на думите ти, че " очакванията ни са твърде големи". А ти от къде можеш да твърдиш със сигурност, че е така? От личен опит ли говориш, сблъсквала ли си се с тази програма, за да твърдиш, че си наясно, а останалите не? На сайта им пише какви са квалификациите на преподавателите, в случай на съмнение, ако ли не - да, ще им поискам дипломите, това би ли те затруднило теб в случай на съмнение?  Също така философия се изучава и в училище, етика също - или и това буди твоето възмущение?

Интересни ми се сториха тези уроци, при все префърцуненото им наименование. Тези, които ме познават, знаят, че съм всичко друго , но не и болезнено амбициозен родител / за да се избегнат и тези квалификации по темата/. Давам възможност на новаторското, без то да ме обвързва по никакъв начин.

# 66 25 окт. 2008, 13:10 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво общо има даването на шанс? Не е скептицизъм, а здрав разум - става въпрос някой да оформя представите за живота на твоето дете. Затова писах - много жени прекарват повече време и мислене в проверка, събиране на мнения и избор на фризьор или обувки, отколкото за обучението и отглеждането на децата си. Дава се шанс на нещо, за което си направил проучване, а не с плюнчене на пръста и единствено на късмет.
А за останалото - маркетинг. Купува се не самата стока, а представата за нея. Та и с това е същата работа - твоите очаквания са фантазии, които може да нямат нищо общо с продукта, който купуваш.

# 67 25 окт. 2008, 13:34 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Оформянето на представите на едно дете за живота е комплексен процес. Да, формиращо е семейството, най-вече със своя стереотип и порядки в него и като основна среда в самото начало. С израстването, децата се отделят постепенно от тази затворена среда и попадат извън нейният периметър. С което е съпроводено и трупането на външни впечатления, оказването на влияние на други фактори извън родителският. Нямам нищо против детето ми да получи някои основни познания, да се възпита да мисли и разсъждава, да ползва логиката си - в градината, в последствие в училище. Смятам, че това са най-логичните места, където това трябва да се случи, а не на улицата или сред съмнителен приятелски кръг. И в никакъв случай не се чувствам застрашена, че по този начин ще се изземат родителските му функции, защото ако не го позволя или не делегирам родителските си функции доброволно някому, никой не може да ми ги отнеме и усвои.
Целта на училището е да обучава и точно това очаквам от него. Синът ми е в предучилищна възраст, която считам, че е подходяща за по-сериозни занимания, отколокото задоволяването на едните физически потребности, които повечето явно свързвате с функционалната характеристика на градината.
Имам наблюдения върху поведнието, интересите и възпитанието на повечето деца на тази възраст и в градината и извън нея и начина по който прекарват времето си.  И без да искам да засегна някои чувствителни/ мнителни родители, предпочитам децата ми да бъдат по-различни. Да приемем, че и това е път натам.
И защо мислиш, че не е налице проучване ? Дори самата тази тема е вид проучване, което авторката и прави!

# 68 25 окт. 2008, 13:44 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Вече изобщо не разбирам какво общо има всичко това с конкретните часове по "философия в ДГ". Както стана ясно, става въпрос за деца в малката възраст, а не в училищна. В училищната вече учат история, литература и природни науки, а всички те са тясно свързани с философията. А логиката е само една малка част от философията. И то, ако трябва да бъдем точни, е част от европейските философски възгледи, които пък са на основата на гръко-римските традиции. Моля ти се, нямам намерение да изнасям лекция що е то философия.

Това, което видях в линковете като материал засяга по-скоро културните, семейните и религиозните ценности и възгледи, а не чисто научно-философските, ако мога да се изразя така. И да, продължавам да твърдя, че конкретната програма покрива неща, които децата трябва да научат от родителите си и от средата, в която живеят (семейство, общество), а не от една специфична програма, която дори не е пригодена за нашите условия. Получава се малко като "видяла жабата, че подковават коня, та и тя вдигнала крак".

Много ти е лесно да разделяш нещата на задоволяване на физически и нефизически потребности. Stop

# 69 25 окт. 2008, 14:07 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Да, за такава възраст става въпрос. Синът ми е в предучилищна възраст. Не вярвам някоя майка на бебе на две или три да скочи да го записва. Нима си допускала това?
И да, именно такава са очакванията ми относно конкретиката на заниманията в тази  възраст - отговори на елементарни въпроси за живота, съзидаване на умения да слуша и изслушва, да наблюдава и описва, да развива своята креативност, да осмисля своите и чуждите постъпки. Не разбирам защо това така те плаши?
И...надявам се европейските философски възгледи на този етап да останат встрани от полезрението не детато ми Wink))))

# 70 25 окт. 2008, 14:12 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А ти къде си да му ги обясниш тези неща? Кой, освен ти или баща му и близкото му обкръжение да го научат да наблюдава, да описва, да развива креативност и да осмисля постъпките си? ТОва вече не е ли делегиране на родителски функции, но под заглавието "учене на философия"?

# 71 25 окт. 2008, 14:24 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: RadostinaHZ в сб, 25 окт 2008, 14:12
А ти къде си да му ги обясниш тези неща? Кой, освен ти или баща му и близкото му обкръжение да го научат да наблюдава, да описва, да развива креативност и да осмисля постъпките си? ТОва вече не е ли делегиране на родителски функции, но под заглавието "учене на философия"?

Колкото повече - толкова повече  Wink Едва ли ще се стигне до колизия в разбиранията, все пак това са елементарни умения.
Предпочитам това да прави и в градината, когато не съм до него, пред това да се блъска и дивее безконтролно.

# 72 25 окт. 2008, 14:29 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ооо, на основа на различия в разбиранията са ставали доста конфликти между чужди или между свои. Wink

# 73 25 окт. 2008, 14:30 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Много се вживяваш   Grinning

# 74 25 окт. 2008, 19:26 ч.
Ето две извадки от сайта на тези хора:
"Каква е ролята на учителя по философия в детската градина?

Той е партньор на децата в чуденето, любопитстването, питането. Отнася се към тях с безусловното уважение, което дължим на всяка автономна в мисленето си личност. Работата му не е да даде на децата готови знания – той по-скоро върви с тях по пътя към собствените им отговори....", "...да работят в общност, в екип, да отчитат ценното в чуждите гледни точки, да са толерантни към различията на другите..."

И това:
"Не е ли прекалено амбициозно да се очаква всичко това от децата?

Не, не е. На тях не им предстои да станат разумни, да започнат да мислят. Напротив, тяхната разумност е същата тази разумност, която е и на порасналите хора. За тях също има важни теми и трудни въпроси. Философстването като съвместно осмисляне, като изследване на света, е дейност, в която децата могат да се включват така, както и възрастните"

Не искам да навлизам в спорове. Просто децата, които ходеха на философия страшно много харесваха това, което правят там и съвсем не беше само пеене и рисуване. В това, което има на сайта аз не виждам никакви основания за притеснения, които да са по-различни от всякакви абстрактни основания за притеснения. Притеснения, които са валидни за всяко нещо.
В това, което получихме със сина ни от философията - също не виждам. Отрази му се много благоприятно.

# 75 25 окт. 2008, 20:09 ч.
  • Мнения: 1 652
запис

# 76 25 окт. 2008, 22:02 ч.
  • Мнения: 5 877
Аз бих я записала с удоволствие, само че в нашата детска не се предлага. В интерес на истината съм проверявала къде, какво, как. Хареса ми как звучи.
И не че вкъщи не си върша работата по тази точка, просто е друго една и съща тема да се обсъжда с мама и друго - в компанията на всичките ти приятели.
Какво му е на наименованието - име като име.

П.С. Далеч нямам навика да плащам само за нещата, които не бих могла да направя. Мога доста неща, ако ги правя всички сама, няма да ми остане време да дишам.

# 77 27 окт. 2008, 07:21 ч.
  • Мнения: 3 271
rada_79, според мен си много права като мислиш, че е именно нещо като заниманията тип тийм билдинг, които сте имали. Определено мисля, че е много полезно дори за малки деца. А и за много големи хора. "Големите" имаме навика да слагаме етикети и лесно да спираме децата в търсенето им. Да им казваме кое е вярно и грешно без да се замисляме за тяхната логика. И че може в техния свят и мислене това, което казват също да е вярно колкото и странно, нелепо или дори абсурдно да ни изглежда на нас, големите. Да давам ли примери  Wink Аз съм го виждала с децата ми и се радвам, че малкото философия, която съм прочела ме е научила да опитвам да чувам и да не казвам веднага "не, не си прав", а вместо това да попитам "а ти защо мислиш така"? "Мамо, а цветето животно ли е?" Ей това дискутирахме с дъщеря ми днес. На 5 г и 6 м е. Поразсъждавахме (или да си кажа направо, пофилософствахме) на тема що е то животно, що е то растение и т.н. Тя в един момент реши, че растението е живо, но е нещо различно от животните. Точно такива неща ще обсъждат децата и на този курс, ще си задават въпроси сами и ще си търсят отговорите заедно, с група приятели. Никой няма да им проповядва религия или каквото и да било друго  ooooh!

Водещите курса са много опитни философи от Философския факултет, така че Радостина, можеш да не се притесняваш за това. Ако трябва пък и дипломи им поискай, защо не. Щом толкова те притеснява, че някой ще помага на детето ти да развие мозъка и мисленето си. Права си да си сигурна за себе си. И все пак първо попитай и се информирай и след това отричай, ако се налага  Peace

Мен не ме притеснява името на това занимание. Както обясниха хора по-напред в темата, философията е точно това. И защото някои хора си мислят, че звучи помпозно, то философите трябва да наричат това, с което се занимават по различен начин ли newsm78 Ами на някой и математика може да му звучи така, дълга и сложна дума.

Радостина, има достатъчно хора, в този форум, които споделят лични впечатления, има и няколко професионалисти, които ти обясниха за какво става дума, има линк, в който си пише с какво авторите мислят да занимават децата и как се отнасят към тях. Къде видя и бегъл намек в посока на притесненията си?
И междудругото, по какво прецени, че програмата не е пригодена за нашите условия?

Последна редакция: пн, 27 окт 2008, 08:27 от Millena

# 78 27 окт. 2008, 12:03 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
По линка, който беше даден за такава програма. А нашенци нямат много желание да адаптират чужди програми, защото им е най-лесно да вземат наготово. Малко вероятно е някой в БГ специално да е работил няколко години и да е разработил българска програма.

Всъщност, на мен дори не ми трябва такава програма, защото моите вече са ученици. Но зная, че ако някой ми беше предложил програма със съдържание като на линка на английски нямаше да се съглася. Разговорите за "цветето животно ли е" и "какво е приятелството" съм ги водила още в най-ранното им детство и съм представила моите възгледи, опирайки се на знанията си по която и да е наука, в която съм постигнала някаква компетентност и моята култура, защото става въпрос за моите деца. И това продължава и сега, но по по-различен начин, защото децата имат сравнително по-зряло мислене. За мен е чест и част от родителските ми функции да им дам основата. Училището си е училище, градината си е градина и си имат своите функции и ценност.

# 79 27 окт. 2008, 12:50 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Всичко това - добре. Само не разбирам защо възприемаш нещата безусловно или като черни или като бели.
Защо не допускаш, че едното може да допълва другото, а не непременно, че го изключва?
И накрая, убедителността в личната ти правота е възхитителна.
Но, категоричните крайни заключения никога не са били най-добрият отговор по който и да е въпрос, както и не са добър пътеводител, защото не дават възможност на представите да покрият всички аспекти на дадена переспектива / в случая/, напротив, създават подходяща среда за еволюция на нечие тесногърдие.

# 80 27 окт. 2008, 13:08 ч.
  • Мнения: 1 347
Millena,  Peace !
Само ще добавя, че "Философия за деца" е предмет с традиции във Философски факултет, а от няколко години, ако не се лъжа, има и такава специализация в специалност Философия. Така че и дума не може да става за нещо, привнесено отвън наготово и "непригодено за нашите условия". Аз лично много съжалявам, че на времето не го минах като избираема дисциплина.

# 81 27 окт. 2008, 13:09 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Всеки е категоричен в заключенията си, освен ако не се съмнява дълбоко в себе си. Когато задачата ти  може да има само 2 отговора - "да" или "не", то няма място за "зависи, не знам, не съм сигурен", защото трябва да избереш между 2 възможности. Решения се вземат така, а не с "няма еднозначен отговор". А това няма нищо общо с тесногръдието.
За кого пътеводител? За моите деца или за твоите? За твоите - ти решаваш кой и какво да им е пътеводител, а за моите - аз. И да, имам достатъчно увереност в себе си по простата причина, че съм им майка. Никой друг не може да бъде по-добър родител и пътеводител на моите деца от мен самата. Същото важи и за твоите деца - ти си най-доброто за тях.


И какво, има разработена българска програма по философия за деца в грединска възраст? Така ли? Ако има - къде е тази програма и кой я е разработил? С удоволствие бих я прочела и проучила.

# 82 27 окт. 2008, 13:35 ч.
  • Sf
  • Мнения: 978
Така и не става ясно, какво точно правят децата по време на заниманията. Какви въпроси се поставят? Как се обсъждат? Как се стига до отговора? И кой преценява, кое точно е правилният отговор?

Вярно е, че децата в предучилищна възраст задават много въпроси и се интересуват от "философски" теми. На тази възраст децата могат да философстват надълго и нашироко, но в края очакват възрастният да им каже правилния отговор. И в този момент е много важно, какъв отговор ще им се даде като правилен. Защото това, което ще им се налее в главите в първите седем години, ще определи  много в последващите им етапи на развитие.

Деспина - една умница от група по философия в детска градина – казва на учителя:

– “Господине, а пък да знаете, че аз и във вкъщи много обичам да си задавам тема за мислене по философия и после да си рисувам по нея”.

Тази реплика от началната страница на сайта според мен е неестествена за 5-6-годишно дете, ако това е резултат от заниманията по философия, то тези занимания не ми харесват.

Като цяло, философстването, в този вид в който е представено на сайта, е занимание за тийнейджъри - тогава е уместно и отговаря на възрастовите потребности.

Подкрепям мненията на Радостина и Дона и не бих оставила неясно кой да формира мирогледа на детето ми в предучилищна възраст.

# 83 27 окт. 2008, 15:11 ч.
  • Мнения: 1 347
RadostinaHZ, явно такава програма има, щом се интересуваш, намери си и я и се запознай. Аз не разполагам с нея, както и не разполагам с програмите на всички дисциплини, които се изучават в ДГ, в началното у-ще и пр. За всяко нещо си има специалисти. Когато изпитам съмнение по повод на нещо, се разравям, съставям си обективно мнение и тогава действам, ако се налага.
Далеч съм от мисълта, че с подобна дискусия във форума някой може да промени мнението на друг, така че не това е целта ми. Обаче се чудя: лично аз много повече се страхувам как ще се формира мирогледът на детето ми и неговата личност от изтървани реплики от страна на учителки и лели от типа на "Еди-кой си е добро дете, защото слуша", "Лошо момче, защо счупи играчката?" и т.п. Или че ще го заплашат, че ако не слуша, мама няма да дойде да го вземе. Да не говорим за Баби Яги. Всякакви такива дреболии оформят и личността на детето, и схващанията му за света.
Ами приказките, които им четат в ДГ? Интерпретациите на учителките за добро и лошо, за правилно и погрешно? Детето се формира под влияние на всичко в заобикалящата го среда. И ние нито можем да го изолираме и да се стремим да сме единствен фактор в изграждането на представите му, нито трябва да го правим. А когато някой е измислил начини да размърда детските мозъчета и да ги накара да си задават въпроси и да мислят защо нещо е така, а не иначе, и какво означават куп абстрактни понятия, аз съм с две ръце "за". На много възрастни също би се отразило добре...
А, и още нещо:  не мисля, че на повечето въпроси има "правилни" отговори. Има съображения, логика, различни начини на мислене, различни гледни точки... Да, добре е децата да въприемат някои норми, но също толкова важно е и да се научат да оглеждат нещата от различни ъгли, да приемат различното от тяхното виждане и все такива неща, на които ще се учат, поне доколкото съм запозната с материята (Философия), ако не и с точно тази област (Философия за деца).

# 84 27 окт. 2008, 16:29 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Може и да има, но на българския сайт не видях такова нещо. НИкаква конкретна информация, а само ала-бала.

Нали точно за това става въпрос - каква е тази програма, по която филанкишията предлага в курс по философия за ДГ срещу заплащане, извън официалната програма. НИкой не знае. Родителите, чиито деца посещават такава програма знаят ли всъщност какво правят децата, за какво се говори по време на курса?

Мърдане на мозъчетата - хубаво. Няма правилни отговори - и това е така. Но накрая децата приемат за правилно това, което някой им каже или подскаже. Не е нужно да е "с чука по главата".
КАто го пращаш на градина си наясно къде и при кого го пращаш. И също така си наясно какво може да чуе от някоя лелечка или учителка. Явно за теб е ОК. Ако не - щеше да търсиш други варианти за избор кой да му оформя мирогледа.

Последна редакция: пн, 27 окт 2008, 16:35 от RadostinaHZ

# 85 27 окт. 2008, 16:36 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: Mrs. Lovett в пн, 27 окт 2008, 13:35

– “Господине, а пък да знаете, че аз и във вкъщи много обичам да си задавам тема за мислене по философия и после да си рисувам по нея”.[/i]

Тази реплика от началната страница на сайта според мен е неестествена за 5-6-годишно дете, ако това е резултат от заниманията по философия, то тези занимания не ми харесват.


Кое точно и е неестественото на тази реплика  newsm78

# 86 27 окт. 2008, 16:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен ми стана смешна тази реплика. За мен е странно едно дете да "си определя тема за мислене по философия". Значи, времето за мислене е само за темите по философия! Това дете изобщо има ли с кого да говори за нещата от живота и света окоо себе си? Ето, това е неестественото - рамкирането на мисленето.

# 87 27 окт. 2008, 16:39 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 27 окт 2008, 16:29
КАто го пращаш на градина си наясно къде и при кого го пращаш. И също така си наясно какво може да чуе от някоя лелечка или учителка. Явно за теб е ОК. Ако не - щеше да търсиш други варианти за избор кой да му оформя мирогледа.

Радостина, всъщност ти категорично стоиш зад това мнение, и при това положение наистина не ми е ясно какво търсиш в темата - темата по принцип бе зададена от човек, който не търси 'други варианти за избор', а се вълнува от това дали да запише детето си на тези занимания, които се предлагат в детската градина. Казвам ти го като човек, който в голяма степен споделя мнението ти за градините, и прави всичко възможно децата му да не са целодневно в детската градина. Просто темата в момента е за друго.

# 88 27 окт. 2008, 16:45 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 27 окт 2008, 16:39
На мен ми стана смешна тази реплика. За мен е странно едно дете да "си определя тема за мислене по философия". Значи, времето за мислене е само за темите по философия! Това дете изобщо има ли с кого да говори за нещата от живота и света окоо себе си? Ето, това е неестественото - рамкирането на мисленето.

На мене пък ми е смешна тази логика. Първо, от това че едно дете "си определя тема за мислене по философия" изобщо не следва, че "времето за мислене е само за темите по философия". Второ, рамкиране на мисленето е мислене в рамка, напр. какво става като умрат хората - отиват на небето. Да си зададеш тема е нещо съвсем друго, например "Какво може да се случва с хората, когато умрат?", което има хиляди възможни отговори и никой не знае кой е верният. Вие наистина ли не разбирате разликата или просто ей така, да върви разговор... Ако е второто, това вече е друг предмет, реторика се казва, и на някои места и той се учи  Laughing

# 89 27 окт. 2008, 17:32 ч.
  • Sf
  • Мнения: 978
Maria.St, словоредът и речникът са неестествени за дете на тази възраст. Така се изразяват възрастните хора.

Едно дете би могло да философства на тема "Защо овцете не ходят на два крака" - ще рисува, ще моделира, но в края ще попита - защо, наистина. и ще получи отговор, защото темата НЕ Е философска. Но ако ти зададе въпрос, "какво се случва с хората, когато умрат" и ти му дадеш хиляда възможни отговора, ти просто ще го объркаш и то ще се почувства несигурно. Отговорът трябва да е един, както го разбираш ти.

Няма как да надникнеш в главата на преподаващия, няма как да знаеш, какъв ще е неговият отговор. Ако ти нямаш реална представа, на какво искаш да научиш детето си, тогава е логично да го запишеш на такива занятия - все някой трябва да свърши тази работа вместо теб. Ако впоследствие се окаже, че ти вярваш в дарвиновата теория, а детето ти в летящи чинии, няма кого да виниш.

Разнищването на въпроси, без даване на конкретни отговори, може да доведе и до отключване на детските страхове - типични за тази възраст, особено когато детето се чувства несигурно.

Като цяло пак се бърка в главите на децата, вид експеримент с неясен резултат.

# 90 27 окт. 2008, 17:41 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 2 469
запис

# 91 27 окт. 2008, 17:43 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Maria.St в пн, 27 окт 2008, 16:45
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 27 окт 2008, 16:39
На мен ми стана смешна тази реплика. За мен е странно едно дете да "си определя тема за мислене по философия". Значи, времето за мислене е само за темите по философия! Това дете изобщо има ли с кого да говори за нещата от живота и света окоо себе си? Ето, това е неестественото - рамкирането на мисленето.

На мене пък ми е смешна тази логика. Първо, от това че едно дете "си определя тема за мислене по философия" изобщо не следва, че "времето за мислене е само за темите по философия". Второ, рамкиране на мисленето е мислене в рамка, напр. какво става като умрат хората - отиват на небето. Да си зададеш тема е нещо съвсем друго, например "Какво може да се случва с хората, когато умрат?", което има хиляди възможни отговори и никой не знае кой е верният. Вие наистина ли не разбирате разликата или просто ей така, да върви разговор... Ако е второто, това вече е друг предмет, реторика се казва, и на някои места и той се учи  Laughing

 Като казваш за говоренето ей така, ще го използвам  във връзка с тази тема. Точно това е нещото, което не ми харесва - не се получава разговор с детето, който да е непринуден и ей така, а някаква организирана структура, часове по програма, в която се говори точно за едно или друго.

За мен обсъждането дори на живота и смъртта трябва да е непланирано от някого, а както се случи. Защо изобщо някой трябва да обсъжда с децата къде отиват хората след като умрат, освен ако няма някакъв конкретен повод? Такъв повод може да бъде някоя приказка или филм, или не дай Боже някаква трагедия в семейството. Да не говорим, че това е въпрос, който е свързан по-скоро с религията, отколкото с ежедневната философия. А за обсъждане по план в някакви часове за мен е неприемливо. Кой е луд да обсъжда с децата такива неща без никакъво основание и по инициатива на възрастен, а не защото детето е попитало по някакъв повод?

# 92 27 окт. 2008, 17:49 ч.
  • Мнения: 3 506
Аз лично не виждам нищо неестествено в словореда, нито пък в речника. Дори напротив - без никакво усилие мога да си представя как синът ми изтърсва нещо такова.

Що се касае до броят възможни отговори, моето вярване е, че нещата никога не са черно - бели, а възможният отговор винаги е повече от един. Много повече би ме зарадвало да чуя детето ми да си измисля възможни отговори, отколкото да ми обяснява как вали дъжд, защото облачето плаче.

Да, твърде вероятно е накрая да се стигне до един отговор, предполагам хората си имат начин да заобикалят това, това им е работата. Ако ме притеснява единият отговор, би трябвало да не си пускам детето въобще на градина, нито дори да го оставям да общува с други хора, щото може да му дадат грешен отговор.

# 93 27 окт. 2008, 18:00 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 27 окт 2008, 17:43
Като казваш за говоренето ей така, ще го използвам  във връзка с тази тема. Точно това е нещото, което не ми харесва - не се получава разговор с детето, който да е непринуден и ей така, а някаква организирана структура, часове по програма, в която се говори точно за едно или друго.

За мен обсъждането дори на живота и смъртта трябва да е непланирано от някого, а както се случи. Защо изобщо някой трябва да обсъжда с децата къде отиват хората след като умрат, освен ако няма някакъв конкретен повод?

Безспорно е по-добре, когато нещата стават в непринуден разговор, но аз лично останах с впечатление, че часовете по философия дават именно такава възможност, най-малкото в много по-голяма степен от другите часове, където просто се учи урок. Явно оставаме с различни впечатления, четейки едно и също нещо.

Вярвам също така, че има теми, по които е по-добре да се провокира детето да говори, ако не го направи до един определен момент, защото не е ясно какви мисли му се въртят из главицата и дали тези мисли не са плашащи за него. Особено ако човек си отглежда дете с интровертни наклонности. Една такава тема е темата за живота и смъртта.

# 94 27 окт. 2008, 18:09 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Имам предвид непринуден разговор с родителите или някой друг близък човек, на когото детето има доверие, а не предимно с учителката или някакъв преподавател, който работи по програма. На всички ни е ясно, че когато човек е на работа (включително и учителите и обучителите) по-често изразява "служебно" мнение, отколкото личната си позиция. Един и същ човек при едни и същи обстоятелства или близки случки, когато е в ролята на родител да каже едно, а в ролята си на учител нещо съвсем различно (например, ако едно дете е дошло без домашно в ролята си на учител ще му се скара и санкционира, но в ролята си на родител няма да придаде особено значение на случката). Тогава каква позиция приема детето за "вярна"?

# 95 27 окт. 2008, 18:15 ч.
  • Sf
  • Мнения: 978
Maria.St, постарах се да се аргументирам, защо съм предпазлива относно такива занимания. Целта ми не е да споря, нито да те убедя в нещо - всеки си преценява сам какво и как да се случи на детето му. Поне доколкото е в нашите възможности.

"Облачето плаче" е прекрасен вариант за отговор, както и тема за разговор с дете на определена възраст. Въпросът отново не е философски. Но аз не бих философствала на тема "Защо умря кучето ми и къде е отишло то сега", както и вариации на подобни. Още по-малко бих желала някой друг да развива подобни теории пред детето ми.

Границата е тънка, а от информацята в сайта не става ясно какво и как се обсъжда.

# 96 27 окт. 2008, 19:06 ч.
  • Мнения: 1 347
Въпросът за смъртта и религиозните теми са една много малка част от философията... защо мислите, че точно те ще бъдат разглеждани с децата?!

# 97 27 окт. 2008, 19:08 ч.
  • Sf
  • Мнения: 978
Цитат на: ibm в пн, 27 окт 2008, 19:06
Въпросът за смъртта и религиозните теми са една много малка част от философията... защо мислите, че точно те ще бъдат разглеждани с децата?!

Нали точно това питам - какви са темите и по какъв начин се разглеждат.

# 98 27 окт. 2008, 19:13 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: ibm в пн, 27 окт 2008, 19:06
Въпросът за смъртта и религиозните теми са една много малка част от философията... защо мислите, че точно те ще бъдат разглеждани с децата?!

Например, ако е нещо такова: http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/whatis.shtml

I wonder if ghosts are real or unreal.
When Dad tells me to be good, what does he mean?
What makes someone a best friend?
What do people mean when they say they love me?
That's not fair!
Why is time so slow sometimes?
I think my doll is a person, not just a thing.
Mom said I didn't have a good reason. What did she mean?
My parents say I should tell the truth.
Where did grandpa go when he died?

# 99 27 окт. 2008, 19:33 ч.
  • Мнения: 304
на мен идеята ми харесва и аз бих записала детето си на такова занятие

# 100 27 окт. 2008, 19:49 ч.
  • Мнения: 1 347
RadostinaHZ, доста подробно е обяснено на сайта (линка го има на първа стр. от тази тема)

# 101 27 окт. 2008, 19:55 ч.
  • В офиса
  • Мнения: 4 020
Аз също с удоволствие бих записала детето си на такива занимания. нещо опвече, с удоволствие бихме ходили заедно някъде да си пофилософстваме. Не, защото не говорим вкъщи, разбира се, а защото е готино да видиш и чуеш мислите на децата, изцяло неповлияни от тези на възрастните. А още по-готино е и ти да се опиташ да мислиш като дете.

Аз пък си мисля, че почти няма дете, което на въпроса защо вали само да измисли (без да е чуло репликата от някой възрастен), че облачето плаче. Направо се потрисам, когато слагаме в устата на децата ни нашите представи за това колко опростено трябва да мислят те.

# 102 27 окт. 2008, 20:03 ч.
  • Мнения: 3 146
Значи, виждам чак сега темата.

Доста отблизо съм запозната с идеята на "Философия за деца", макар и не с всички конкретни прийоми на дейността им. Принципно е развита от хора, работили и в западни страни, но си е наситина продукт на българска "школа", част от онтолозите в Софийския и БАН. Има си разработена строга, проверявана концепция за работа. Принципно, целта е освобождането от предразсъдъци и разгръщане на креативното мислене. Идеята е добра, свежа, интересни са заниманията. Всъщност, това е една твърде добра алтернатива за децата в градината. Още повече, че хората, които работят с децата, са съвестни и добре подготвени по концепцията си.

RadostinaHZ , концепцията в случая няма нищо обко с това, което си посочила като пример. Просто за съвсем други неща става дума, предимно се тренира креативността на мисленето, а не толкова съдържателната страна.

Дотук всичко добре. НО. Аз не бих записала детето си на това, защото по никакъв начин не съм съгласна с концепцията на въпросната група. Не смятам, че идейният им подход е подходящ за деца и че наистина ще доведе до очакваните от тях резултати. Такова е мнението им от сравнително преките наблюдения.
Изобщо, креативното мислене, според мен, се възпитава у хората не целенасочено, а от общите условия (семейни, социални и т.н.), както и е нужна заложба в самото дете.


Според мен, едниственият начин, по който може действително да прецените дали е подходящо това обучение за децата ви, е да говорите лично с преподавателите и да им зададете конкретни въпроси за методите, специфичните идеи, игрови ситуации и т.н, които се прилагат по време на обучението. Те ще ви отговорят с удоволствие, според мен.
След това  сами можете да прецените.

Колкото до сайта, не мисля, че реално човек, който не е пряко запознат с материята, може да добие нещо повече от бегла и неясна представа за обумението.

# 103 28 окт. 2008, 08:04 ч.
Интересна тема си разисквате,мами!Отдавна не съм коментирала при вас,но честно казано ми липсвахте.От както влизам тук,говоря за този блог като за барометър.Който се интересува от вълненията на родителите,може да ги открие тук.Вие опровергавате мнения за липса на такива вълнения.
Ако ви интересува мнението на една майка на дете,което все още посещава детска градина и същевременно работи като детски учител-ще го споделя.В градината в групата ми телевизор и DVD няма,което не означава,че никъде няма.Работим по една от многото програмни системи-на "Моливко".Всяка такава система или програма включва от онези много тетрадки,за които вашите деца казват:Само тетрадки,тетрадки!Децата в групата на списък са 27,толкова и идват на градина.
Сега по същество.Философия.Звучи наистина стряскащо,но вие сте тези,които решавате.От децата си ще разберете дали им е интересно или не.Моето след две години посещаване на школата по танци само се отказа с аргумента,че все едно и също правят и понеже имам поглед върху школата,уважих нейния избор.Да,обаче в една друга градина,в която работех преди време школата по танци беше по-различна и на по-добро ниво.От английския не се отказва,следователно и е интересно.Иска и да танцува,но ...градината в която е друго не предлага.
За школата по Философия.Това,което предлага би трябвало да го прави всеки детски учител.А дали го прави?От коментарите ви разбрах,че се интересувате от Програмите по които се работи в детските градини.Много са.Колкото програми,толкова програмни системи и още толкова помагала.Дори в момента се подготвя нова,която усилено се коментира вече и в нета/в блог "Образование",и в медиите.Ако се интересувате,мога да ви запозная в отделна тема.

# 104 28 окт. 2008, 08:47 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен задължителната образователна програма на МОН ми е известна. Докато ходиха на градина работиха по нея, а после изкупих всички книжки за моливко и сме ги минали вкъщи. Отделно "извънкласните" занимания на различни места в града. Чрез държавната образователна програма така или иначе се прокарват и формират някакви възгледи за живота - добро и лошо, приятелство, устройство на света и по малко се учи за всяка от науките.

Въпросът е в това, че идват някакви външни лица и започват да предлагат часове по философия в ДГ и никой не знае те изобщо имат ли разрешение от МОН, по каква програма работят, тя от кого е одобрена и т.н. Дори и да е българска, то пак е редно да има някакво одобрение от МОН, защото в нея може да има всичко, каквото ви дойде на ума. Не става въпрос за танци или за английски, където има учебници и родителят може да види какво работи детето, какви са темите и т.н. Утре и аз мога да си направя един сайт и да напиша всичко, каквото ми хрумне, да застана на входа на ДГ, да го предложа на директорката на градината като нещо много атрактивно и да предлагам някаква философия за деца. Но как ще ме разберете коя съм, що съм, имам ли изобщо право да го предлагам този продукт, какво става в часовете и т.н.?

# 105 28 окт. 2008, 09:15 ч.
  • Мнения: 3 506
Е ти нали не си мислиш, че в детските градини ги пускат просто ей така  Thinking И продължавам да не виждам разликата с всички останали 'предмети'. Това, че учителката по английски твърди, че учи по еди-кой-си учебник не дава никаква гаранция за това какво реално става в часовете.

# 106 28 окт. 2008, 09:21 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А как ги пускат? Да не би да има списъци с одобрени фирми и школи?

По английски много лесно можеш да разбереш какво учат по думите и песните, които вземат. В допълнение, има си установени системи за езиково обучение в градинска възраст, купуват се учебници или помагала дори и за най-малките деца, а не някой да започне да си работи по своя програма.

# 107 28 окт. 2008, 09:25 ч.
Напълно съгласна.Родителите е задължително да са наясно какво се случва с децата им при престоя в детската градина.Мен лично такава школа не би ме изкушила.За предоверие към МОН имам малко по-особено мнение.Програмите по които се работи са много,програмните системи-също.Децата имат по три понякога дообяд ситуации,още две следобяд.Време за игра,в онзи,хубавия смисъл на думата не остава.Аз обаче не ги лишавам от това им удоволствие,независимо,че в новата проекто- програма е нещо като мръсна дума.А време за открито,на въздух?Като се прибавят и школите,за кое по-напред време?
При нас се проведе конкурс за школите,които изявиха желание.Родителското настоятелство има последно думата кои школи да посещават децата им.
Няма списък с одобрени школи.Всяка фирма,която предлага такива допълнителни педагогически услуги може да кандидатсва.

# 108 28 окт. 2008, 09:35 ч.
  • Мнения: 3 506
Радостина, продължаваш да спориш просто за идеята. Какво в програмата, одобрена от МОН, ти гарантира, че няма да се случи някое от онези неща, срещу които си толкова против? Нищо. Истината е, че отиде ли детето в ДГ, то остава в ръцете на други хора и е в голяма степен зависимо от това какво те ще му говорят, как и кога. И аз лично бих имала повече доверие на някой, който си е направил труда да направи и предложи нещо специално за децата, отколкото на част от отегчените хора, които работят там на трудови договори. А и в крайна сметка детето е най-добрият барометър, както Daleto е написала - ако ходи с желание и му харесва, значи уроците са качествени.

# 109 28 окт. 2008, 09:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И аз не съм във възторг от програмите на мОн, но поне са някакв ориентир. Иначе става разграден двор.
Добре е, че родителското настоятелство има думата за курсовете. Преди няколко години нямаше такова нещо.

Детето не винаги е най-добрият барометър.Барометър е родителят.
Да, гаранция няма. И пример от училище - учител по английски в малките класове, който се опитва да намес и религиозни въпроси. Но това децата го казват и им прави впечатление, защото са на по 7-8 години и вече са се понаучили да преценяват. Е, този учител много бързо си отиде, но какво щеше да стане, ако децата не бяха казали какво става в клас?

Всъщност, ти сама даваш отговор - отиде ли детето на ДГ остава в ръцете на други гора и в голяма степен е зависимо от това, какво му говорят.

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 09:42 от RadostinaHZ

# 110 28 окт. 2008, 09:48 ч.
Изкушавате ме да ви запозная с проблемите в Предучилищното образование,и мисля,че ще го направя.Един детски учител,ако си върши добре и качествено работата ще успее да провокира онзи интерес към света,за който говорите.В детската градина има място за вълшебства,магия,игри...а от една одобрена програма,ако учителят не ги вмъкне в работата си,в програмата няма да ги откриете.
Когато се провежда конкурс,шефовете на фирмите и самите ръководители на школите запознават настоятелството в резюме за какво става дума,съдържание,цени,часове.След тайно гласуване се избера и съответната школа.Някои школи имат своите лобита,но при нас настоятелството например смени школата по английски.

# 111 28 окт. 2008, 10:00 ч.
Да,барометър е родителят,но той съди и по детето си.Трябва да е наясно всеки родител какво се случва с детето му във всеки един момент,когато не му е пред погледа.С школите по английски и танци,футбол,плуване е друго.А за това,какво се говори на децата ни в детската градина отговорността е на детските учители и ръководителите на съответните школи.Имайте и малко повече доверие на децата си.Моето от първа група претворяваше детската градина у дома.

# 112 28 окт. 2008, 10:03 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: RadostinaHZ в вт, 28 окт 2008, 09:37
Всъщност, ти сама даваш отговор - отиде ли детето на ДГ остава в ръцете на други гора и в голяма степен е зависимо от това, какво му говорят.

Да, именно. И никакви официални програми (еле на нашето МОН), учебници, тетрадки, сертификати и тем подобни хартишки не представляват някаква гаранция за това какво реално се случва във времето, което децата прекарват с преподавателя си. И в този ред на мисли - аз съм много по-отворена към външни инициативи, особено такива, за които чувам добри отзиви, такива, които при желание можеш да посетиш и да видиш какво и как правят.

За барометъра - ОК, да кажем, че до една възраст най-добрият барометър е комбинацията дете-родител. Мнението и реакциите на детето имат огромно значение и в повечето случаи то си показва, ако нещо не е наред. В останалите - родителят е там, за да види, че става нещо нередно.

Daleto, винаги ми е интересно да чета за програмите в ДГ, макар че и ми е мъчно, защото знам, че не са ОК нещата, но реално нямаме избор... Имаше наскоро тема по въпроса, започна странно, но се разви интересна дискусия за програмите на детските градини, ето тук.

# 113 28 окт. 2008, 10:30 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Моля, моля! Отвореността към външни инициативи е много разтегливо понятие. То, и аз съм отворена към инициативи, но не и всякакви инициативи.

А как ще видиш какво става в ДГ като те няма цял ден? Тези занятия не са в присъствието на родителите, а в тяхното отсъствие. Съмнявам се на извънкласните занимания да пускат свободно родителите, освен ако не е специално организирано събитие. А и родителите са на работа през деня.

# 114 28 окт. 2008, 10:32 ч.
  • Мнения: 3 479
Какво бихте отговорили, ако детето ви попита: Мамо, кое е най-тънкото нещо на света?
Бас ловя, че повечето от вас ще се впуснат да обясняват за паяжини, конци, мерки и разни други видими неща и ще зададат рамката на мисленето на детето. Wink
В часа по философия обаче това не се случва точно така. Ръководителят дава възможност на децата да кажат какво мислят, дава им възможност да изслушат другите. Не им поставя етикет за `вярно` и `невярно`. В този урок няма грешен отговор, няма състезание, има само удоволствие и свобода. Всичко от света или мислите ни може да бъде най-тънко. Зависи как го гледаш и как мислиш за него.
Аз съм присъствала на такъв урок в ДГ на сина ми (частна). За 30 минути научих много за децата, за света, за себе си. Знам, че децата не могат да постигнат такъв анализ какъвто аз направих за себе си. За това е нужен житейски опит. Може би някои родители (но много малко според мен) биха могли да направят това, което направи ръководителят на урока (преподавател по философия в СУ), но да се общува само с родителите е недостатъчно за децата. Те имат нужда от гледната точка на някой, който им е равен (дори и само от гледна точка на ръстта, защото 4-5 годишните гледат света от височина 110-120 см, за разлика от възрастните Laughing)
Без да отричам главната роля на родителя в изграждането на детето, в днешния свят децата ни имат нужда от много повече видове познания, от които няма смисъл да ги ограничаваме, ако не можем да ги предадем. И най-добре ще е да останем отворени за опит и проверка на това, което ни се предлага, защото никога не знаем дали е подходящо и добро, освен ако не сме го опитали Heart Eyes

# 115 28 окт. 2008, 10:42 ч.
  • Мнения: 3 506
Цитат на: RadostinaHZ в вт, 28 окт 2008, 10:30
А как ще видиш какво става в ДГ като те няма цял ден? Тези занятия не са в присъствието на родителите, а в тяхното отсъствие. Съмнявам се на извънкласните занимания да пускат свободно родителите, освен ако не е специално организирано събитие. А и родителите са на работа през деня.

Радостина, бас ловя, че ще ми е много по-лесно да вляза и да присъствам на един урок на тези хора, за които пишем тук в темата, отколкото на един урок на редова учителка в ДГ, където ще ми донесат от 10 кладенеца вода, за да ми кажат, че присъствието ми е нежелателно. Все пак темата е за конкретни занимания, не по принцип за всички външни занимания. Макар че съм склонна да вярвам, че и други 'доставчици' на външни занимания ще са доста по-отворени към това да демонстрират дейността си пред родител, отколкото е стандартната практика, при която всичко, което се случва зад вратата на градината, е забулено в тайнственост.

# 116 28 окт. 2008, 11:12 ч.
А не трябва да е забулено в тайнственост.Родителят има право на своите въпроси и да изисква техните отговори.

# 117 28 окт. 2008, 11:18 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Възможно е. Все пак това зависи от добрата воля на доставчиците и от изискванията на родителие.

# 118 28 окт. 2008, 11:46 ч.
Точно така.

# 119 28 окт. 2008, 12:29 ч.
  • Sf
  • Мнения: 978
Цитат на: *Галя* в вт, 28 окт 2008, 10:32
Аз съм присъствала на такъв урок в ДГ на сина ми (частна).

Галя, ако не те затрудни, моля те, опиши подробно как протича един такъв урок. Конкретно - теми, отговори, цел и т.н.

# 120 28 окт. 2008, 12:34 ч.
  • Мнения: 3 146
За какви доставчици и фирми говорите!  ooooh!Поне на мен не ми е известно, пари да взимат. Въпросните лица, ако не сте прочели, са от Софийския Университет и, да, всички имат педагогическа правоспособност. Колкото до МОН, не ме разсмивайте, там работят едни от най-некадърните хора, занимаващи се с образование в България. Сапо погледнете какви учибници одобряват. Чиста далавера си е.

Както и да е, това не са "някакви външни лица", както вече казах, винаги можете да говорите с тях. И не, ДАЛЕТО, изобщо не занивамат децата с нещо, което всеки учител трябва да го прави. Изглежда никой не е обърнал внимание на моя пост, но пак повтарям, че се работи по определена концепция, основана на теоретични предпоставки, валидни в някои онтологически и гносеологически системи. Тоест, занимават се с подпоманаге спонтанността на самото мислене на децата по специфичен, различен от вложения в педагогическите стратегии, начин. Нито един учител не можа да проведе урок по този начин, освен ако не е запознат и не одобрява въпросната концепция, за която говорих. Тук изобщо не става дума за някакво съдържателно обучение.

# 121 28 окт. 2008, 18:50 ч.
  • Мнения: 3 271
gergandi, добре, че се включваш професионално, че темата отиде в една посока  ooooh!

Мими, откажи се, просто няма смисъл. Когато не те слушат е трудно да бъдеш чут  Peace

# 122 28 окт. 2008, 19:29 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И какви лица са? За да са вътрешни би трябвало да се водят на работа в градината. А те предлагат външна услуга. И какво, ако са от СУ или който и да е университет? И аз съм от един университет  и мога много лесно да придобия педагогическа правоспособност. Но това прави ли ме невъншен човек? И както стана ясно въпросните часове по философия НЕ се водят от учителите, които са назначени на работа в градината, нито са в задължителната програма за обучение от МОН. Въпросните хора от СУ единствено може да са с допънителен трудов договор или да имат лекторски, което ме съмнява дълбоко. В най-добрия случай са външни лектори като някои учители в училищата, но те трябва да водят задължителен предмет от учебната програма на МОН, нали?

Ако не са персонал на съответния трудов договор в градината, не са на лекторския принцип (със съответното заплащане) и не водят задължителен предмет (като физическо или пеене, например) и тяхното влизане в градината се одобрява или не от директора или родителското настоятелство, то какви са тези хора? Същото е в училищата - може да има всякакви СИП-ове - водят се всякакви външни фирми и се заплащат. СИП-овете, които са сформирани от самото училище и се водят от учител от училището или  лектор (който получава заплащане от училището, а не от децата) са вътрешни.

Можеш да ме поправиш, ако случайно съм объркала административната структура и разделението на "вътрешни и външни".

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 19:34 от RadostinaHZ

# 123 28 окт. 2008, 19:53 ч.
  • В офиса
  • Мнения: 4 020
Радостина, в момента даваш нагледно доказателство за "мислене в рамка".

Нещата се делят първо на добри и лоши, полезни и вредни, а после на лицензирани и нелицензирани и разни други такива категории. От кога аргументът, че нещо е лицензирано от МОН има някаква тежест точно за теб. "там работят едни от най-некадърните хора, занимаващи се с образование в България" - вярвам го това, вярвам и че голяма част от тези хора умират за да завъртят някаква далаверка и да капнат някакви кинти.

бтв аз силно ще приветствам, ако тези хора (Онтоидея) направят и свободни "курсове" извън градините. Пък децата на радетелите на лицензите да си учат английски при лицензирани преподаватели с невъзможно произношение и да ходят на лицензирани занимални, където учителите крещят по първолачето, което е помолило да отиде до тоалетна (и двете съм ги видяла с очите си от "лицензирани", които вземат не малко кинти, защото са "външни")

# 124 28 окт. 2008, 20:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
 Naughty В голяма грешка си. Става въпрос за администрация и правила, а те създават рамките. Нали всички това искат - като си оставят децата в яслата, градината или училище да е ясно какво става, кой влиза, кой излиза и как се отглеждат, възпитават и обучават децата! Трябва да се знае кой откъде идва и какво прави там, включително да има разграничение на часовете, които са по задължителната програма и заниманията по избор. И това да важи за всички видове курсове, занимания и т.н. Ако ще танцуват да се знае кой го организира, защо го организира, какво и дали се плаща и т.н. и родителите да преценят. Както разбрах има родитески настоятелства, които избират какви допълнителни занимания да има и кой да ги провежда. Качеството на работата на МОН не мога да я обсъждам. Така или иначе повечето градини са общински и работят по програмите на МОН. Частните също трябва да се лицензират и да работят по тези програми. И ръководството на градината отговаря за качеството на обучението и сигурността на децата.
Не може всеки да влиза и да води курсове в градините или училищата. Наскоро имаше една тема за това как детето на една съфорумка разказало как дошли някакви хора  в градината и им говорили някакви неща и накрая някои момиченца били облечени в дрехи за момченца и обратното. И майката не знаеше кои са тези хора, откъде са и кой им е позволил да влязат там. И тогава сума народ се изказа, че родителите трябва предварително да бъдат уведомени и да се иска съгласието им за всякакви външни обучения.

# 125 28 окт. 2008, 21:05 ч.
  • Мнения: 3 506
Радостина, хайде пак реторика... А кой тук отрича, че родителите трябва да са уведомени и да се поиска съгласието им? Темата не тръгна ли именно от това, че на авторката и предлагат да запише детето си на такива уроци, демек някой и е казал, че има такива допълнителни занимания и я е попитал иска ли детето и да присъства, като при това и е дал възможност да разучи повече за тези занимания?

Цитат на: rada_79 в пт, 17 окт 2008, 22:58
В градината на моя Ники тази година предлагат нови уроци - по Философия. Аз съм пропуснала представянето на заниманията, но ми дадоха рекламен флаер.

И да, искам да е ясно кой влиза и какво се случва, но не мисля, че единствено правилата са в състояние да ми дадат тази яснота. В много по-голяма степен би ми дало яснота какво се случва, ако от време на време ме допускат до заниманията и ми дават възможност да участвам по-активно в живота на ДГ. А за правила... достатъчно ми е да има правило, че нищо с детето ми не се случва без моето знание и съгласие.

Наистина все по-малко разбирам присъствието ти в темата, нито каква точно идея се опитваш да прокараш. Не можеш да коментираш програмите на МОН, но и не ги одобряваш. Не одобряваш и детските градини по принцип с правилата им, такива, каквито са в момента. Не одобряваш и философията, това го разбрахме, макар че предвид предните две нямаше никакво отношение към питането на авторката:

Цитат на: rada_79 в пт, 17 окт 2008, 22:58
Още се чудя дали да запиша Ники на тези уроци и много ще се радвам ако има някой от вас, чието дете е участвало в нещо подобно, да сподели впечатление.

Gergandi, с удоволствие бих ти изчела поста, ама като седна да чета във форума, определено нямам нагласата, че отварям учебник по филофосия. Та ако може да кажеш какво точно не и одобряваш на тази концепция (тя има ли си име, впрочем?), ще ми е интересно да прочета, ама без ей това например:

Цитат на: gergandi в вт, 28 окт 2008, 12:34
Изглежда никой не е обърнал внимание на моя пост, но пак повтарям, че се работи по определена концепция, основана на теоретични предпоставки, валидни в някои онтологически и гносеологически системи.

ibm беше попитала по-горе защо свързваме философията с разни сериозни теми. Аз лично го правя, защото това са ми спомените от часовете по философия - че повечето велики философи са имали своя концепция именно по тези основополагащи теми, която ние е трябвало да учим. Сигурно съм пропускала първия урок от конспекта "Що е то философия и има ли то почва у нас"  Laughing Макар че като става дума за философия за деца, аналогията ми е по-скоро с философстване, което пък свързвам най-вече с мислене и което може да се случва на всякакви теми.

Галя, и на мене ще ми е интересно да споделиш повече за урока, да я видим тази концепция, дето я разчекнахме тук, без дори да я познаваме.

Последна редакция: вт, 28 окт 2008, 21:10 от Maria.St

# 126 28 окт. 2008, 21:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
ИСториите и неразбориите с детските градини вече съм ги минала, защото имам опит в продължение на почти година с двете деца в различни групи. Зная как реагират повечето родители, когато започне представянето на всякакви извънкласни занимания - на всеки му се иска да даде най-доброто на детето си, но и да задоволи собственото си его и нагласа на напредничав родител. И се започва интерес към всякакви екзотични и не толкова екзотични обучения. И съответното записване на буквално всичко, което се предлага. Като по правило, колкото по-странно и и модерно изглежда, толкова по-голям наплив.

Програмите на МОН не искам да ги коментирам, а не че не мога. Зная какво и как правят децата в ДГ. ДОбри или лоши - това са задължителните програми и толкова. Ако детето ти е в българска ДГ с лиценз, значи ще учи по тях. И инспекторатът и учителките се грижат да се спазва тази програма.

Накратко, сещам се мисълта на един учен в областта на илюзиите. Възможно най-точно преведено звучи така: "не винаги това, което виждаш е това, което получаваш".

# 127 28 окт. 2008, 22:42 ч.
  • София
  • Мнения: 2 860
 Rolling Eyes Такаааа...
Прочетох цялата тема от край до край.
Радвам се, че поне двама-трима колеги са се включили по същество.
И тъй като съм го учила това и не само, ще кажа две неща:
Първо - Философия за деца има от поне хм... десетина години
Второ - драго ми е, че сред екипа на сдружението http://pwc.ontoidea.com/ срещам имена на мои колеги от Университета

Иначе голеееми глупости, простете!

Ето ви нещо от моя преподавателка: http://philosophicalcounseling.hit.bg/phil_deca.htm

Както и това:
"Методическото обезпечаване на развитието и възпитанието на децата се осъществява чрез:
- Частично ползване на одобрените от Министерството на образованието и науката Програми за възпитание на детето от 2 до 7 годишна възраст.
- Заниманията по "Философия с деца" са методически обезпечени с новелите "Болница за кукли" и "Елфи" и методически пособия към тях с автори Матю Липман и Маргарет Шарп, издание на Българо-Американския център, Варна, 1997 г., Философия за деца - Антология, съставител д-р Анета Карагеоргиева, София, 1997 г., тетрадка за деца от 5-7 г., съставител Димитрина Велева, 1997 г. (правото да се преподава философия с деца е дадено с указание от 1992 г. от МОН); Екофилософия за деца, авторски колектив: А. Карагеоргиева, Ев. Въжарова, Д. Велева, София, 2000 г." - отново повечето нейно дело /тъй като тя и още двама мои преподаватели са тръгнали да прокарват идеята за това, което се практикува из цял свят и в България/

# 128 28 окт. 2008, 23:11 ч.
  • Мнения: 3 479
За тези, които се интересуват как протича едно занимание по Философия за деца: За заниманието масичките и столчетата се подреждат така, че всички деца да се виждат едно друго и да няма с гръб. В началото ръководителят на заниманието (умишлено не го наричам учител, защото не е такъв) пита децата за какво иска да си говорят. Децата започват да предлагат разни неща, дори се сещат за нещо, което е говорено преди и пак го предлагат. В крайна сметка за няколко минути децата се съгласяват за нещо, като и ръководителят им помага като огласява различните предложени теми, за да си изберат те. Темата на заниманието на което присъствах беше: Кое е най-тънко и кое е най-дебело? В началото се определи как различаваме тънко от дебело, как определяме кое какво е. След това ръководителят предлага на децата да дадат пример за неща от тези категории. Предварително са им раздадени листи за рисуване и моливи. Листът трябва да се раздели на две и от едната страна детето да нарисува нещо, което е най-дебело, а от другата страна - нещо, което е най-тънко. Цветовете се избират от децата. След това децата в някакъв ред (от ляво надясно или от дясно на ляво) започват да говорят за това, какво според тях отговаря на зададените категории. Ръководителят задава уточняващи въпроси, с които да подпомогне децата да обяснят мисълта си. Всяко дете може да каже нещо по рисунката на друго дете, може да се включи спонтанно. Важното е да се изслушват и да не се надприказват. Рисунките и мненията на децата не се сравняват нито се квалифицират. Позволено е дори децата да се отклоняват от темата и след като си изкажат мислите, ръководителят деликатно ги връща отново без да ги ограничава много.
Тези занимания се провеждат веднъж седмично, по 30 мин.
Ето и примерни теми от миналата година: Кое мирише и кое - не? Моят син е нарисувал дракон, който мирише и слънце, което не мирише. Кое може да се боядисва и кое - не? Мати е нарисувал яйце, което може да се боядисва и топчета, които не се боядисват.Кое е страшно и кое - не е? Мати е нарисувал  нестрашен паяк и страшна вода, в която той пада.

# 129 28 окт. 2008, 23:55 ч.
  • Мнения: 3 146
Радвам се, че най-после темата взе да придобива по-човешки измерения и стана ясно, че не е нещо страшно.

Maria.St , в първия пост съм написала, че не споделям възгледа, че творческото мислене, както и начинът на мислене се възпитават точно с тези средства, с които си служат колегите. Очевидно е, че това е и част от концепцията. Най-кратко казано. За повече информация, най-добре е да се говори със самите преподватели.

Всъщност, от линка на колегата виждам, че са посочени основните цели. Тъкмо с това, че ще се постигнат тези цели по онтологичните методи не съм съгласна:
" Философия с деца спомага за цялостното развитие на детето като личност, като целенасочено развива следните умения:

    * критично осмисляне и аргументиране на собствените действия;
    * анализиране и разбиране на основанията за постъпките и действията на другите;
    * разумно поемане на отговорност за собственото поведение;
    * действия според основните правила на формално-логическото мислене;
    * действия според процедурите за критично мислене
    * десйтвия с оглед на творчески постижения. "

Няма как, обаче, да не спомена поне думата онтология, съгласете се. Ако не знаете какво е, няма как изобщо да изкажете съдържателно мнение по темата.

Последна редакция: ср, 29 окт 2008, 00:03 от gergandi

# 130 29 окт. 2008, 06:59 ч.
  • Мнения: 3 506
Галя, благодаря   bouquet  Съвпада горе-долу с това, което аз си представях и звучи много интересно.

Gergandi, мислиш ли наистина, че ми трябва да знам значението на думата онтология, за да изкажа съдържателно мнение по темата, която съвсем умишлено припомних малко по-горе? А и с моят син честичко си припомням една мисъл на Айнщайн, която няма как да не спомена в духа на твоето изказване:
Ако не можете да обясните нещо по простичък начин, значи въобще не сте го разбрали.

# 131 29 окт. 2008, 08:13 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: gergandi в пн, 27 окт 2008, 20:03
Не смятам, че идейният им подход е подходящ за деца и че наистина ще доведе до очакваните от тях резултати. Такова е мнението им от сравнително преките наблюдения.
Изобщо, креативното мислене, според мен, се възпитава у хората не целенасочено, а от общите условия (семейни, социални и т.н.), както и е нужна заложба в самото дете.

Естествено, че не може да се говори за "резултати" в буквалния смисъл на думата.
Аз поне, ако имах възможност да запиша децата си, бих очаквала следното като резултат: детето свиква свободно да дискутира въпроси, които го интересуват. Да знае, че има собствено мнение, което има право свободно да изкаже и аргументира. Да приеме правото на другите да имат мнение, различно от неговото. Да се опитва да търси отговори на въпроси, които го вълнуват. Да има самочувствие на мислеща личност (според представите на 5 годишно дете, разбира се).
Иначе да, креативност няма как да се получи само със занимания по философия. Дали може да се възпитава не знам, но задължително трябва да се насърчава.
За съжаление, моите спомени от училище по-скоро ме навеждат на мисълта, че креативността  умишлено се убива. Sad Да не говорим пък за собствено мнение. ooooh!

# 132 29 окт. 2008, 09:22 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: ДАЛЕТО в вт, 28 окт 2008, 08:04
От коментарите ви разбрах,че се интересувате от Програмите по които се работи в детските градини. Ако се интересувате,мога да ви запозная в отделна тема.
Да, аз се интересувам много живо от тези програми. Попитах, но никой не ми отговори.
Ако имаш възможност да пуснеш тема за това, ще съм ти много благодарна!

# 133 29 окт. 2008, 09:32 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз пак не разбрах на какво основание тези хора влизат в ДГ и правят тези курсове. Получиш половинчат отговор, че май не вземат пари. Но те всъщност защо и как са там? Хубаво, били от СУ, има и български разработки (но като гледам основната програма е чужбинската). Ако не вземат пари кой го финансира това нещо?

# 134 29 окт. 2008, 09:58 ч.
  • Мнения: 3 506
А дали разбра, че темата не е за това?

# 135 29 окт. 2008, 10:07 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И това не е ли част от цялата история с философията - не само какво се учи, а и на какво основание? Или няма значение, както имаше една приказа "важното е да символизира".

# 136 29 окт. 2008, 10:10 ч.
  • Мнения: 1 347
Всичко, разказно от *Галя*, 100 % потвърждава представата ми как малки деца могат да се учат да мислят в категории, да търсят принципите на нещата, да разсъждават заедно и на глас, като развиват едновременно умения да се изказват и да изслушват. А точно това е философията! Дано тази група (и други като нея) могат в скоро време да обхванат повече градини. (Е, разбира се, че всеки родител ще решава дали неговото дете да участва, да не се разгори пак спор в тази насока.)
Едно уточнение към Maria.St - не съм питала защо свързвате философията със сериозни теми, а с темите на религията и смъртта. Те са част от философията, разбира се, но има и много, много други. Зададох въпроса по повод непрекъснато изтъкваните страхове на някои майки, че вместо децата им да възприемат тези "виждания за живота" от тях, ще ги възприемат от водещите заниманието(които при това, о, ужас, не работят в ДГ!!!  Mr. Green )
Но тъй като такива въпроси от страна на децата все пак възникват, според мен специалист по философия (и то за деца) ще успее много по-адекватно да остави децата да си разсъждават и да ги насочва, отколкото учителката, която най-вероятно ще се опита да отклони темата (като гледам, сигурно ще има основание, някои родители може да я изядат след това). А и да си признаем, че в много семейства такива теми също са табу. Защо все пак децата да няма с кого да ги обсъждат, без опасност да им се внушават определени религиозни идеи (вж. темата за сектите от преди няколко дни)?
След всичко това, искам и да се извиня, ако и аз допринасям за отклоняването на темата, просто си обосновавам мнението по втория въпрос - дали бих записала детето си на такова занимание, щото на първия - мнение от майки, чиито деца са го посещавали, за съжаление още нямам думата.

# 137 29 окт. 2008, 10:17 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма нужда да използваш израза "страховете на някои майки", съпроводено с зелени озъбени човечета, ако имаш предвид мен. Поне имай смелостта да го напишеш направо.

За мен нещата изглеждат по следния начин (пък ако искате после ме замервайте с камъни) - на родителите или не им се занимава, или нямат време; в някои семейства много теми са табу; и затова хайде някой друг, на когото му се плаща или е доброволец да свърши тази рабита. Ами да, той повече разбира, нали за това е учил! А за мен това е трагично - децата не могат да обсъждат нещата от живота, да се учат на "креативност и критично мислене"  Crazy от родителите си или близките и родата и затова им се осигуряват "квалифицирани лица с програма". И няма значение, важното е да има някой да свърши работата, пък ако ще и през комина да влиза.

# 138 29 окт. 2008, 10:23 ч.
  • Мнения: 3 506
Радостина, дали с озъбени човечета или в прав текст, ти все не разбираш и предпочиташ да си пееш твоята си песен, независимо за какво си говорят останалите. Няма смисъл да нахълтваш във всяка тема за детските градини и да говориш едни и същи неща. Дали ти харесва или не, в много семейства детската градина е факт. Точка. От там насетне би следвало да разбираш желанието на родителите да запълнят времето, което детето прекарва в детската градина, с нещо полезно, вместо с филмчета по телевизора примерно. Това желание според мене е похвално и по никакъв начин не е свързано с времето, което децата прекарват с родителите си извън детската градина. А уроците по философия и други подобни занимания са най-малката трагедия в детските ни градини...

# 139 29 окт. 2008, 10:24 ч.
  • Мнения: 14 654
А според мен става дума за още едно забавление във време, когато детето така и така не е с родителите си. При всички положения тези занимания не пречат на нито един родител да общува пълноценно с децата си. Ако на детето му е интересно и забавно в тези часове, даже и никаква друга полза да няма - пак си заслужава да ги посещава.

# 140 29 окт. 2008, 10:26 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Предпочитам правият текст, а не озъбените човечета и разни намеци. Да, всеки си пее своята песен - аз моята, а ти - твоята. Laughing

# 141 29 окт. 2008, 10:30 ч.
  • Мнения: 1 347
RadostinaHZ, просто наистина вече е смешно с това "външни хора", за което се отнасяше емотиконът - и английски им преподават външни хора, и танци, и всички те дават своя пример на децата, пък да не говорим, че никой не знае за какво си приказват с тях. Ама когато професионалисти решават да разговарят с децата, настава драма. Но все пак извинявай, защото не искам да обидя никого - зеленото човече е за позицията, не за човека/хората, затова и не споменавам имена  Peace

# 142 29 окт. 2008, 11:35 ч.
  • Мнения: 934
Радостина, щом си толкова против, по-добре не записвай децата си на философия в детската градина, няма смисъл! Laughing

# 143 29 окт. 2008, 12:01 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: RadostinaHZ в ср, 29 окт 2008, 10:26
Предпочитам правият текст, а не озъбените човечета и разни намеци. Да, всеки си пее своята песен - аз моята, а ти - твоята. Laughing

Да, но разликата е в това, че ти ставаш досадна.
Изля скептицизма си многократно, за да не останат съмнения, че може някой да не го е чул и разбрал. Повече не виждам с какво ново можеш да допринесеш по темата. Нито пък можеш да убедиш някой положително настроен в мнението си, факт е.
Както и друг път съм ти казвала - човек трябва да умее и да знае кога да спре, за да бъде възприет поне на сериозно, колкото и неубедителна да е тезата му.

# 144 29 окт. 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: 3 479
Забравих да напиша нещо, което според мен също е важно. По време на заниманието децата могат да стават от столчетата, да се въртят и когато говорят - да са прави или седнали, по техен избор. Има ред естествено, обаче самото занимание не е толкова строго като учебен час.
Когато ние записахме синът ни в детската градина, този предмет беше в програмата. Нас никой не ни е питал искаме ли го или не.
Това е частна детска градина.
В началото и на мен ми се стори странен, но искам да ви кажа, че детето разказва за него както разказва за танците или музиката.  Показва си рисунките. Няма идея, че прави нещо специално или различно. Чувства се комфортно. Нито веднъж не е дошъл и не е казъл: Господин В. каза еди какво си. Не възприема господина като ментор, а по-скоро като приятен събеседник.

# 145 29 окт. 2008, 12:41 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Супер! Много се радвам, че тезата ми е била разбрана изцяло. Ако беше толкова неубедителна нямаше никой да й обърне внимание, нали?  Hug

# 146 29 окт. 2008, 12:57 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
И сигурно е, че има поне един човек, който да я споделя.
Няма съмнение кой е той, нали?   Grinning

# 147 29 окт. 2008, 13:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: dodo_dodo в ср, 29 окт 2008, 12:57
И сигурно е, че има поне един човек, който да я споделя.
Няма съмнение кой е той, нали?   Grinning

Има разлика между разбиране и споделяне. Например, много добре разбирам една теза, но да не я споделям. Това дали се учи по философия?  Wink

# 148 29 окт. 2008, 15:29 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
О, да. Тезата ти е проста за разбиране  Grinning
Но когато страда от липса на убедителност, какво значение има това?

# 149 29 окт. 2008, 21:50 ч.
  • София
  • Мнения: 12 180
RadostinaHZ Изглежда развиваш фобия към емотикони. hahaha Преди една две страници ми обясняваше, че те допълват текста, а не се използват самостоятелно, а сега направо те вбесяват. Чудя се дали да пусна тема за психология в детската градина да видим тогава какви въпроси ще те тревожат.
Сега сериозно. Ако на всяка цена искаш да контролираш мислите и идеите, които ще минат през главата на детето ти знай, че такъв деспотичен родителски модел възпитава патология у децата. това го казвам сериозно и отговорно, без да се опитвам да те ядосам, изнервя и  тн.

Въобще, интересно ми е как си представяш, че едно 5 годишно дете може да бъде зарибено от секта, например. Да си вдигне чуковете и да вика Харе кришна по улиците или какво. Joy Нека да бъдем сериозни.  Peace

# 150 29 окт. 2008, 22:00 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма нужда да се заяждаш щом си толкова ербап. Аз излязох от тази тема. Каквото исках да го кажа го казах. Но няма да позволя някой да се опитва да ми се прави на интересен с лични нападки.

Хич не ми пиши за патологии, защото не си единствената, която знае що е то патология. И ако толкова разбираш от патологии щеше да знаеш, че в психологията няма еднозначни отговори. Въпрос на мода и популярност на една или друга научна школа. А това за деспотичния модел ми е най-любимо - използва го всеки, който си търси оправдание за липсата на време за децата.

Мога да ти кажа как може да бъде направин опит за зарибяване на деца на 7 години  в училище от учител, който не си знае мярката на думите и темите на обсъждане. В един момент като започне да използва твърде често думата "Господ", да засяга въпроси за това какво е грях и т.н. И не става въпрос да попита защо възклицаваме "о, Господи" или кой е Христос като гледа филмче на Дискавъри. Та, като ще си говорим за зарибяване - възможно е.

Последна редакция: ср, 29 окт 2008, 22:08 от RadostinaHZ

# 151 29 окт. 2008, 23:50 ч.
  • Мнения: 3 146
Само да спомена за успокоение на майките, че в този предмет няма да се говори за Господ и подобни теми целенасочено. Както казах, идеята е да се стимулира самото мислене, а не да се насочва то към определени съдържания.

# 152 30 окт. 2008, 07:11 ч.
  • Мнения: 25 672
То, ако ще търсим под вола теле, и наркотици могат да се разпространяват в ДГ, що не?  Rolling Eyes
Къде другаде, ако не там да зарибят дечицата, та тъкмо да са готови за училище.  Whistling

От скромните ми наблюдения съм стигнала до извода, че няма човек, който да окаже по-пагубно влияние върху децата ни от другите родители чрез това, което насаждат в собствените си деца.

# 153 2 ноем. 2008, 19:40 ч.
Привет на всички,
Случайно попадам на тази дискусия и бих искала да се включа. Моето дете е в 4-та група на 2-ро ОДЗ "Звънче" и от тази година се предлага Философията за деца. Бях на родителската среща на която презентираха тази "допълнителна дейност" както се наричат тези дейности в ДГ. Внимателно изслушах ,влязох и в сайта, запознах се с  хора на които децата са посещавали такива групи и след като попитах детето дали иска да го запиша, той стана член на този "клуб" както го наричате тук. Искам да ви разкажа нещо
Днес след обяд бяхме в парка със сина ми и едно момченце малко по-голямо от него. Момченцето ни разказва как лятото като бил на лагер, паднал, срязал си лошо крака и се наложило да го шият. След което по време на целия лагер трябвало да си стои сам в стаята, докато другите ходели на походи и играели спортни игри. Детето споделя, че скучаело много, тъй като в стаята нямало дори телевизор. Аз го питам, дали знае, че има нещо което може да прави когато няма телевизор, компютър и нищо друго с което да се занимава като лежи, а то ме гледа и се чуди. Аз разбира се имах предвид КНИГА за четене. В това време сина ми казва "Ами да, може да си филосовства"!
Искам да кажа, че детето с нетърпение очаква дните в които има ФИЛОСОФИЯ ЗА ДЕЦА. В предишните три години е ходил на какво ли не в ДГ, но нищо не му е харесвало толкова много. И още нещо, ние наистина сме заети, и колкото и да искаме не можем да огреем навсякъде. Защо се противят някои от вас толкова на тази дейност, да не говорим за названието й ФИЛОСОФИЯ. Нима ние на филосовстваме по цял ден????????
В заключение искам да кажа, че искранно препоърчвам Философията за деца. Мисля, че в повече градини директорите и учителските съвети трябва да се поинтересуват от това СМИСЛЕНО  нещо и да го включат в допълнителните дейности за децата, пък вие пратете, или пуснете своите на демонстрационните уроци и после да си пишем пак тук. Никой не прамива мозъци, нито изземва Вашите функции, просто РАЗВИВАТ мисленето и мирогледа на децата. Голяма част от децата /да бъдем честни/ имат нужда от това.

Ако някой се интересува, нека ми пише на лични и можем да си разменим телефони и да дам подробна информация.
А пък тези които само филосовстват по темата в негативен план, нека си помислят за самите себе си.
поздрави!!!!!!

# 154 2 ноем. 2008, 21:30 ч.
  • Мнения: 3 271
Cinderella15, чудесен пост  smile3501

# 155 2 ноем. 2008, 22:40 ч.
  • Мнения: 9 487
Звучи ми интересно, но нашия син е едва първа група...а какво ще стане след 3год Whistling

# 156 3 ноем. 2008, 10:01 ч.
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Децата се учат да мислят от своите родители само до един определен момент.
След това идват учителите.
В това, че ще има учител, който да подпомага развитието на детето не виждам нищо лошо. Напротив, различнят мироглед на учителя може само да бъде от полза за едно дете. Та дори и то да е само на 5 години.

Понякога имам чувството, че децата ни са доста по-умни от нас, въпреки че ние сме учили повече. И не би било добре да ги ограничаваме само до нашите собствени разбирания за света.
Аз самата не съм със самочувствието, че знам всичко, мисля най-правилно и мога да възпитавам детето си най-добре, или пък да му дам най-добрите знания. Предпочитам учител да ме подпомага в тази насока и приветствам всеки, който може да научи детето ми да мисли по различен начин, извън утвърдените клишета, извън стандартните и заучени фрази.

Може и да съм от тези, които уж са оставили детето си някой друг да го възпитава. Но въпреки, че почти не се виждам с 5 годишното си дете, се убеждавам че съм й дала достатъчно умение да разсъждава и преценя, дала съм й сила и увереност в себе си, както и възможност и желание да развива собственото си въображение. Мисля, че дори и стоя денонощно с нея, не бих могла да й дам повече.


ПП: С една дума исках да кажа, че ще дам тази програма в детската градина на детето, може директорката да се заинтересува.
       

# 157 3 ноем. 2008, 19:20 ч.
  • Мнения: 3 146
Цитат на: Cinderella15 в нд, 02 ное 2008, 19:40
Нима ние на филосовстваме по цял ден????????
Shocked Shocked

Много странно изказване. Явно разбирате под "философия" нещо пределно широко. Ако всички всеки ден все си философствахме, смятате ли, че щеше да има смисъл изобщо от специален предмет Философия, от такава дисциплина и от специалисти??!!! Децата сами просто щяха да усвояват философстването, точно както говоренето на български...


Много ми хареса постът на luda!!! Peace

# 158 4 ноем. 2008, 13:26 ч.
  • София
  • Мнения: 2 860
Цитат на: gergandi в пн, 03 ное 2008, 19:20
Цитат на: Cinderella15 в нд, 02 ное 2008, 19:40
Нима ние на филосовстваме по цял ден???????? 
Shocked Shocked Много странно изказване.
И аз така Shocked Отивам да си изям дипломата!

п.п. идеята не е да "философствате" постоянно, а да се формира определен начин/подход на мислене..  Wink

  bouquet Додо, поздрави!

# 159 6 ноем. 2008, 20:02 ч.
  • Мнения: 3
Четох, четох, четох, много интересна тема, момичета! Вие сте я направили интересна! В детската градина на моята щерка няма "философия" - в града ни няма, всъщност. Бих я записала, защото от всичко, което прочетох, занимянията звучат като "гимнастика на ума и духа", което за мен е безценно. Идват ми наум няколко довода "за": първо: "Философия" вече няма да е странна, "висока", "отвлечена" дума, а нещо, което може да се "прави", и то по интересен начин. второ: щом може да се ходи на танци и гимнастика, защо да не може да се ходи и на... танци и гимнастика в друга форма (например когато крачето ти е с конци и не можеш да ставаш от леглото, както беше описано в едно от мненията тук) трето:аз съм лично небезпристрастна, понеже новините не винаги успявам да хвана целите, но винаги, когато мога, гледам "Малък коментар" на БиТиВи. Това в детските градини ми звучи като един безкраен "малък коментар", но с отзвук и коментар от студиото!

# 160 9 ноем. 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 651
Май май се притесняваме от това децата ни да не станат по-големи философи от нас.  Joy Joy Joy и да излязат /или изобщо да не влязат/ в рамката, в която се опитваме да ги вкараме.
Ето пример:
Подканям сина ми да си измие зъбите след вечеря. Той отговаря, че ще го направи преди да си легне, защото може да подхапне още нещичко. Съгласявам се. Времето минава и аз пак подканям. Той ми обяснява, че и една дъвка би свършила работа след като го рекламират, нали идеята е да се отстрани полепналата храна....
и всичко това в подкрепа на мисълта, че мързела на ум учел  ooooh!

# 161 9 ноем. 2008, 13:55 ч.
  • Мнения: 371
Детенце още си нямам, но ако някой ден си имам бих го записала допълнително на рисуване, танци или да изучава език. Курсове, който да развиват креативността. Ето какво намерих ровейки се из нета, нямам си и идея от къде го свалих, но си мисля, че е полезно. Възпитанието на децата идва най-напред от семейството.

Децата научават това, което са изпитали!

Как живеят ТВОИТЕ ДЕЦА?

Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират...

Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият...

Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат...

Ако към децата изпитваш съжаление,
те се научават да се самосъжаляват...

Ако към децата се отнасяш с присмех,
те се научават да се срамуват...

Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист...

Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни...

НО...

Ако проявяваш към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи...

Ако вдъхваш на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени...

Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност...

Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си...

Ако се отнасяш с децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света...

Ако децата получават признание,
те се научават да следват целите си...

Ако обграждаш децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри...

Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост...

Ако децата живеят в сигурност,
те се научават
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората...

Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене...

Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармонията на Духа...


А как живеят ТВОИТЕ ДЕЦА?!

# 162 9 ноем. 2008, 14:54 ч.
  • София
  • Мнения: 665
Идеята ми харесва. Не разбирам какъв му е проблема на заглавието. Децата винаги са били по големи философи от възрастните, а философстването е много приятно занимание, което развива и обогатява. Ние възрастните винаги бързаме, приемаме нещата за даденост и не успяваме, а понякога и не искаме да отговорим на всеки детски въпрос. А те непрекъснато питат защо?, как? Откъде? Хубаво е да открият своите  истини в размишления с други хора. Аз отдавна не съм го правила, но винаги когато съм се впускала във философски спорове с приятели е било много приятно и разтоварващо, но не бих могла да философствам с родителите си. Освен да мислят, ще развиват и умения за общуване. Само мога да съжалявам, че в нашата градина не се предлага.

# 163 10 ноем. 2008, 07:31 ч.
  • Мнения: 3
Според мен Мила от Марс е права - страхуваме се да не станат по-големи философи от нас  Sunglasses. Моята шестгодишна щерка често ме кара да се замислям толкова дълбоко, колкото никой възрастен не може, а за изразните средства да не говорим. Понеже често си играе "сценки" в стаята, където аз работя, понякога се хващам, че абсолютно зарязвам всичко, което правя, само за да мога да чувам по-добре диалога. Миналия ден например тръгваме към детската градина, а тя по пътя ме пита: "Мамо, какво ще е времето днес?" (това в смисъл, "дали ще е достатъчно топло, за да излезем да играем на двора). Аз казвам "Не знам, не чух по телевизията сутринта", а тя "Аз си мисля, че и времето не е чуло по телевизията. Седи със скръстени ръце (!) и се чуди - да валя ли днес, или да не валя? Пък аз не мога да му кажа да не вали, защото още съм много малка". За съжаление стигнахме до градинката, преди да можем да развием темата защо, като е малка, не може да му каже Simple Smile

# 164 10 ноем. 2008, 09:35 ч.
  • Мнения: 24 467
Не се страхувам, напротив, идеята ми допада- някоя и друга гледна точка в повече никога не е излишна. Моята роля е да дам насоката /според моите гледни точки Laughing/, но децата ще бъдат обогатени, а аз може също да науча нещо горница, не би ми било излишно, може нещо да попроменя- кой да ти каже. Обичам, когато хората, включително и децата, имат своя позиция и мотивировка, а подобни "часове" ще ги карат да се замислят и върху неща, за които не са се сещали, за които аз не съм се сещала или ще ги накарат да погледнат от друг ъгъл, от перспектива, от която ние до момента не сме ги гледали.
Философия, Социология и Етика учих в ХІ клас, но това бяха най- интересните предмети по време на цялото ми ученичество, не заради информацията, а заради това, че събудиха у мен "размисли и страсти", отвориха врати, които не съм знаела, че съществуват, за да потърся ключ към тях, цялостно ме обогатиха.
Не смятам, че притежавам монопол върху мисленето, нито че моята гледна точка и моите похвати са най- добрите, поради което и не намирам, че допълване в тази насока от някой друг ще навреди на децата ми. Напротив, смятам, че би им било полезно да обменят мисли и с други хора.

Последна редакция: пн, 10 ное 2008, 09:53 от Judy

# 165 11 ноем. 2008, 12:09 ч.
  • Мнения: 3
Някъде бях чела, че децата прекарват многократно по-дълго време от възрастните в т.нар. "алфа" и "тета" състояния на мозъка - което ние се опитваме да постигаме с медитация и пр. Това е състоянието на художниците, поетите и гениалните изобретатели. Затова децата толкова бързо възприемат и толкова лесно се впечатляват,  и бленуват, и мечтаят... а като добавим и липсата на закоравели "знания" и навици, става още по-интересно. В същата статия пишеше, ча Айнщайн прекарвал почти цялото си време в това състояние... Ако занимания с философия на тази възраст могат да "впрегнат" и "канализират" цялата тази умствена благодат, аз мисля, че няма как да е лошо.
А за оформяне на морални и други позиции и за изземване на родителските функции - смятам, че е почти невъзможно.

# 166 11 ноем. 2008, 13:24 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че говорим за различни неща. Аз говоря за култура, а вие за философия като някакъв чудодеен инструмент, който ще направи от децата ви гении. (сега очаквам буря от недоволство, но това е мнението ми).
 Това, което са го имали гениите не се постига с часове по философия в група. Първо, те си го носят, защото могат да обработват по-бързо информацията, второ, били (и са) достатъчно наблюдателни да търсят връзки между различни факти, трето, не са ги обучавали предимно и единствено в групи, а са имали и поне един доверен човек (който е можело да е учител или родител), който да им е вярвал и да е работил с тях допълнително и не на последно място - те самите са прекарвали много време в наблюдения, експериментиране, четене и мислене без някой да им е спуснал програма. Няма лошо  в това децата да имат достъп до различни гледни точки, но има голямо значение на коя възраст се случва и кой им ги представя. Според мен не можеш да научиш някого да мисли изобщо, ако ще от зори до мрак да "философства". МИсля че смесвате мисленето с философстването. По-скоро приписвате на часовете по философия характеристики, които не са му присъщи и по-скоро на вас ви се иска децата ви "да се научат да мислят". Е, да, ама не! Децата не спират да мислят, дори когато спят. Въпросът за мен е да имат достъп до разговори с възрастен не по график по 45 минути два пъти в седмицата. И затова твърдя, че тези възрастни първо са родителите или най-близките, а след това доверен човек с авторитет пред детето, който може да е учител или приятел на семейството. На мен като цяло не ми харесва такава организирана форма, особено в ДГ.
Децата на 4-годишна възраст бленуват за сладолед или да са Спайдърмен. Може да си мечтаят и да си имат някоя фея за приятелка или да отглеждат вкъщи крокодил. Предпочитам да развиват фантазия и умения с изкуство, а не с някакви мъгляви часове по философия. 

# 167 11 ноем. 2008, 16:43 ч.
  • Мнения: 3 146
Цитат на: RadostinaHZ в вт, 11 ное 2008, 13:24
Мисля, че говорим за различни неща. Аз говоря за култура, а вие за философия като някакъв чудодеен инструмент, който ще направи от децата ви гении. (сега очаквам буря от недоволство, но това е мнението ми).
 Това, което са го имали гениите не се постига с часове по философия в група. Първо, те си го носят, защото могат да обработват по-бързо информацията, второ, били (и са) достатъчно наблюдателни да търсят връзки между различни факти, трето, не са ги обучавали предимно и единствено в групи, а са имали и поне един доверен човек (който е можело да е учител или родител), който да им е вярвал и да е работил с тях допълнително и не на последно място - те самите са прекарвали много време в наблюдения, експериментиране, четене и мислене без някой да им е спуснал програма. Няма лошо  в това децата да имат достъп до различни гледни точки, но има голямо значение на коя възраст се случва и кой им ги представя. Според мен не можеш да научиш някого да мисли изобщо, ако ще от зори до мрак да "философства". МИсля че смесвате мисленето с философстването. По-скоро приписвате на часовете по философия характеристики, които не са му присъщи и по-скоро на вас ви се иска децата ви "да се научат да мислят". Е, да, ама не! Децата не спират да мислят, дори когато спят. Въпросът за мен е да имат достъп до разговори с възрастен не по график по 45 минути два пъти в седмицата. И затова твърдя, че тези възрастни първо са родителите или най-близките, а след това доверен човек с авторитет пред детето, който може да е учител или приятел на семейството. На мен като цяло не ми харесва такава организирана форма, особено в ДГ.
Децата на 4-годишна възраст бленуват за сладолед или да са Спайдърмен. Може да си мечтаят и да си имат някоя фея за приятелка или да отглеждат вкъщи крокодил. Предпочитам да развиват фантазия и умения с изкуство, а не с някакви мъгляви часове по философия. 
Абсолютно! Тъкмо се бях отказала да обяснявам, че тук се смесва изобщо целта на предмета с някакви народни редстави за значението на думата "философия". Целта на работата тук е нещо като гимнастика на ума, подобно на математиката, но с други средства. Дори за култура не става дума. Аз тъкмо затова в началото казах, че е сравнително полезно, но не бих записала детето си.

Но няма нищо общо с разните проценти на мисленето, капазитета на мозъка и подобни пара-психологизми. Гениалността също няма какво да се намесва. Говорим за нещо твърде обикновено, но го пречупвате през някаква странна представа за "философстване", която провеждащите предмета нямат предвид.

# 168 11 ноем. 2008, 16:53 ч.
  • Мнения: 292
Здравейте майчета,
моята щерка вече мина първите си три урока по философия. Започнаха от миналата седмица. По време на първият урок са се запознавали, най-общо казано. Госпожата се е представила и после всеки е трябвало да се представи. После г-жата ги е попитала какво обичат да правят най-много. Моята щерка е казала, че обича да оцветява. Повечето деца са казали, че обичат най-много да гледат филмчета. После всеки е трябвало да нарисува любимото си нещо, след което всички заедно да обсъждали рисунките, тоест г-жата ги е питала защо точно това са нарисували.
Всичко, което ви разказвам ми е предадено само от щерка ми.
По време на вторият урок са говорили за най-бързото и най-бавното нещо, и за неподвижните неща. Рисували са и са обсъждали.
По време на третият урок са говорили за видимите и невидими неща. Нямам време и затова не ви разказвам с подробности. Иначе щерка ми е много впечатлена. Откакто ходи на философия започна с по-голямо желание да рисува.

# 169 12 ноем. 2008, 09:33 ч.
  • Мнения: 24 467
Пък аз го възприемам просто като едно полезно и приятно занимание за децата /ако последните го чувстват така, разбира се/, което би могло да събуди или засили интересът им в области, за които ние не се сещаме, поради което намирам смисъл в него. Не търся в тези занимания решаването на някакви екзистенциални въпроси, въобще.  Laughing Каква ти тук "гениалност", кой мечтае да прави децата си гении? /Аз поне нямам такива стремежи./
Информирай, Зори, ако можеш, и за други идеи и ако препоръчат занимателни четива или нещо такова. Би ми било интересно. Дано имаш време да разкажеш и по- подробно. Благодаря ти предварително.

# 170 12 ноем. 2008, 09:41 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Извинявайте, ама си мислех че, понятията за дълго, бързо и оттам за най-дълго, най-бързо и т.н. се залагат в редовната програма на градините. Доколкото зная децата учат категоризации и някакво елементарно подобие на природни науки, рзсъждават въз основа на прочетени приказки и т.н. Имам и смътни спомени, че работиха по Моливко и там имаше такива упражнения. Дори като напуснаха градината продължих да купувам всички книжки по всички възможни предмети и работехме по тях вкъщи. Затова написаното от Зори ме изненадва, защото не виждам нещо особено, което чак да може да се впише в отделен предмет като философия. Peace
. А това за филмчетата е показателно за общуването - детето пред телевизора, че възрастните трябва да си починат или да сготвят вечерята.

# 171 12 ноем. 2008, 15:21 ч.
  • Мнения: 292
Здравей Judy Simple Smile,
първо да кажа, че по-време на първият урок Марги беше нарисувала само дъжд. Не знам защо. Може би от притеснение само това е нарисувала. Когато госпожата я попитала защо е нарисувала дъжд, тя е отговорила - защото обичам водата.
А сега след като мина третият урок тя се върна с много по детайлна рисунка - къща, слънце, дървета и чудовище, цялото черно, с голяма глава и много крака. Темата на третият урок е била за видимите и невидимите неща и после е трябвало те да ги нарисуват. Съответно Марги е нарисувала невидимото чудовище, както си е представила, че изглежда, ако го види. Попринцип тя се страхува точно от невидими неща, мисли си че има невидими чудовища които я дебнат.
Имало е други деца, които са нарисували само видимите неща - детска площадка и пр. Когато госпожата ги попитала, защо не са нарисували нещо, което е невидимо, те отговорили, че понеже е невидимо не могат да го нарисуват.
Забелязвам, че нещата които обсъждат, освен развитие на въображението и мисленето, спомагат учителката и оттам родителите да опознаят по-пълно детето си. Някак си характерите им се разкриват по-пълно при такова едно общуваме. Аз лично след като мине поне месец лично ще помоля учителката да ми сподели накратко впечатленията си от щерка ми.

# 172 12 ноем. 2008, 16:41 ч.
  • Мнения: 3 146
Цитат на: zori80 в ср, 12 ное 2008, 15:21
Забелязвам, че нещата които обсъждат, освен развитие на въображението и мисленето, спомагат учителката и оттам родителите да опознаят по-пълно детето си. Някак си характерите им се разкриват по-пълно при такова едно общуваме. Аз лично след като мине поне месец лично ще помоля учителката да ми сподели накратко впечатленията си от щерка ми.

Това е наистина в общи линии идеята. Наистина, ако питате, ще заработите за идеята! Браво от мен!  bouquet

# 173 13 ноем. 2008, 09:21 ч.
  • Мнения: 24 467
Благодаря, Зори, за споделеното. Хареса ми идеята. Пиши за съдържанието на следващите часове, така ще придобием по- ясна представа /и ще откраднем по нещичко вероятно  Grinning/.

# 174 14 ноем. 2008, 08:23 ч.
  • Мнения: 3 506
Да, наистина много интересни идеи Simple Smile

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата