Философия в детската градина?

запис

Аз бих я записала с удоволствие, само че в нашата детска не се предлага. В интерес на истината съм проверявала къде, какво, как. Хареса ми как звучи.
И не че вкъщи не си върша работата по тази точка, просто е друго една и съща тема да се обсъжда с мама и друго - в компанията на всичките ти приятели.
Какво му е на наименованието - име като име.

П.С. Далеч нямам навика да плащам само за нещата, които не бих могла да направя. Мога доста неща, ако ги правя всички сама, няма да ми остане време да дишам.

rada_79, според мен си много права като мислиш, че е именно нещо като заниманията тип тийм билдинг, които сте имали. Определено мисля, че е много полезно дори за малки деца. А и за много големи хора. "Големите" имаме навика да слагаме етикети и лесно да спираме децата в търсенето им. Да им казваме кое е вярно и грешно без да се замисляме за тяхната логика. И че може в техния свят и мислене това, което казват също да е вярно колкото и странно, нелепо или дори абсурдно да ни изглежда на нас, големите. Да давам ли примери  Аз съм го виждала с децата ми и се радвам, че малкото философия, която съм прочела ме е научила да опитвам да чувам и да не казвам веднага "не, не си прав", а вместо това да попитам "а ти защо мислиш така"? "Мамо, а цветето животно ли е?" Ей това дискутирахме с дъщеря ми днес. На 5 г и 6 м е. Поразсъждавахме (или да си кажа направо, пофилософствахме) на тема що е то животно, що е то растение и т.н. Тя в един момент реши, че растението е живо, но е нещо различно от животните. Точно такива неща ще обсъждат децата и на този курс, ще си задават въпроси сами и ще си търсят отговорите заедно, с група приятели. Никой няма да им проповядва религия или каквото и да било друго 

Водещите курса са много опитни философи от Философския факултет, така че Радостина, можеш да не се притесняваш за това. Ако трябва пък и дипломи им поискай, защо не. Щом толкова те притеснява, че някой ще помага на детето ти да развие мозъка и мисленето си. Права си да си сигурна за себе си. И все пак първо попитай и се информирай и след това отричай, ако се налага 

Мен не ме притеснява името на това занимание. Както обясниха хора по-напред в темата, философията е точно това. И защото някои хора си мислят, че звучи помпозно, то философите трябва да наричат това, с което се занимават по различен начин ли Ами на някой и математика може да му звучи така, дълга и сложна дума.

Радостина, има достатъчно хора, в този форум, които споделят лични впечатления, има и няколко професионалисти, които ти обясниха за какво става дума, има линк, в който си пише с какво авторите мислят да занимават децата и как се отнасят към тях. Къде видя и бегъл намек в посока на притесненията си?
И междудругото, по какво прецени, че програмата не е пригодена за нашите условия?

По линка, който беше даден за такава програма. А нашенци нямат много желание да адаптират чужди програми, защото им е най-лесно да вземат наготово. Малко вероятно е някой в БГ специално да е работил няколко години и да е разработил българска програма.

Всъщност, на мен дори не ми трябва такава програма, защото моите вече са ученици. Но зная, че ако някой ми беше предложил програма със съдържание като на линка на английски нямаше да се съглася. Разговорите за "цветето животно ли е" и "какво е приятелството" съм ги водила още в най-ранното им детство и съм представила моите възгледи, опирайки се на знанията си по която и да е наука, в която съм постигнала някаква компетентност и моята култура, защото става въпрос за моите деца. И това продължава и сега, но по по-различен начин, защото децата имат сравнително по-зряло мислене. За мен е чест и част от родителските ми функции да им дам основата. Училището си е училище, градината си е градина и си имат своите функции и ценност.

Всичко това - добре. Само не разбирам защо възприемаш нещата безусловно или като черни или като бели.
Защо не допускаш, че едното може да допълва другото, а не непременно, че го изключва?
И накрая, убедителността в личната ти правота е възхитителна.
Но, категоричните крайни заключения никога не са били най-добрият отговор по който и да е въпрос, както и не са добър пътеводител, защото не дават възможност на представите да покрият всички аспекти на дадена переспектива / в случая/, напротив, създават подходяща среда за еволюция на нечие тесногърдие.

Millena,  !
Само ще добавя, че "Философия за деца" е предмет с традиции във Философски факултет, а от няколко години, ако не се лъжа, има и такава специализация в специалност Философия. Така че и дума не може да става за нещо, привнесено отвън наготово и "непригодено за нашите условия". Аз лично много съжалявам, че на времето не го минах като избираема дисциплина.

Всеки е категоричен в заключенията си, освен ако не се съмнява дълбоко в себе си. Когато задачата ти  може да има само 2 отговора - "да" или "не", то няма място за "зависи, не знам, не съм сигурен", защото трябва да избереш между 2 възможности. Решения се вземат така, а не с "няма еднозначен отговор". А това няма нищо общо с тесногръдието.
За кого пътеводител? За моите деца или за твоите? За твоите - ти решаваш кой и какво да им е пътеводител, а за моите - аз. И да, имам достатъчно увереност в себе си по простата причина, че съм им майка. Никой друг не може да бъде по-добър родител и пътеводител на моите деца от мен самата. Същото важи и за твоите деца - ти си най-доброто за тях.


И какво, има разработена българска програма по философия за деца в грединска възраст? Така ли? Ако има - къде е тази програма и кой я е разработил? С удоволствие бих я прочела и проучила.

Така и не става ясно, какво точно правят децата по време на заниманията. Какви въпроси се поставят? Как се обсъждат? Как се стига до отговора? И кой преценява, кое точно е правилният отговор?

Вярно е, че децата в предучилищна възраст задават много въпроси и се интересуват от "философски" теми. На тази възраст децата могат да философстват надълго и нашироко, но в края очакват възрастният да им каже правилния отговор. И в този момент е много важно, какъв отговор ще им се даде като правилен. Защото това, което ще им се налее в главите в първите седем години, ще определи  много в последващите им етапи на развитие.

Деспина - една умница от група по философия в детска градина – казва на учителя:

– “Господине, а пък да знаете, че аз и във вкъщи много обичам да си задавам тема за мислене по философия и после да си рисувам по нея”.

Тази реплика от началната страница на сайта според мен е неестествена за 5-6-годишно дете, ако това е резултат от заниманията по философия, то тези занимания не ми харесват.

Като цяло, философстването, в този вид в който е представено на сайта, е занимание за тийнейджъри - тогава е уместно и отговаря на възрастовите потребности.

Подкрепям мненията на Радостина и Дона и не бих оставила неясно кой да формира мирогледа на детето ми в предучилищна възраст.

RadostinaHZ, явно такава програма има, щом се интересуваш, намери си и я и се запознай. Аз не разполагам с нея, както и не разполагам с програмите на всички дисциплини, които се изучават в ДГ, в началното у-ще и пр. За всяко нещо си има специалисти. Когато изпитам съмнение по повод на нещо, се разравям, съставям си обективно мнение и тогава действам, ако се налага.
Далеч съм от мисълта, че с подобна дискусия във форума някой може да промени мнението на друг, така че не това е целта ми. Обаче се чудя: лично аз много повече се страхувам как ще се формира мирогледът на детето ми и неговата личност от изтървани реплики от страна на учителки и лели от типа на "Еди-кой си е добро дете, защото слуша", "Лошо момче, защо счупи играчката?" и т.п. Или че ще го заплашат, че ако не слуша, мама няма да дойде да го вземе. Да не говорим за Баби Яги. Всякакви такива дреболии оформят и личността на детето, и схващанията му за света.
Ами приказките, които им четат в ДГ? Интерпретациите на учителките за добро и лошо, за правилно и погрешно? Детето се формира под влияние на всичко в заобикалящата го среда. И ние нито можем да го изолираме и да се стремим да сме единствен фактор в изграждането на представите му, нито трябва да го правим. А когато някой е измислил начини да размърда детските мозъчета и да ги накара да си задават въпроси и да мислят защо нещо е така, а не иначе, и какво означават куп абстрактни понятия, аз съм с две ръце "за". На много възрастни също би се отразило добре...
А, и още нещо:  не мисля, че на повечето въпроси има "правилни" отговори. Има съображения, логика, различни начини на мислене, различни гледни точки... Да, добре е децата да въприемат някои норми, но също толкова важно е и да се научат да оглеждат нещата от различни ъгли, да приемат различното от тяхното виждане и все такива неща, на които ще се учат, поне доколкото съм запозната с материята (Философия), ако не и с точно тази област (Философия за деца).

Може и да има, но на българския сайт не видях такова нещо. НИкаква конкретна информация, а само ала-бала.

Нали точно за това става въпрос - каква е тази програма, по която филанкишията предлага в курс по философия за ДГ срещу заплащане, извън официалната програма. НИкой не знае. Родителите, чиито деца посещават такава програма знаят ли всъщност какво правят децата, за какво се говори по време на курса?

Мърдане на мозъчетата - хубаво. Няма правилни отговори - и това е така. Но накрая децата приемат за правилно това, което някой им каже или подскаже. Не е нужно да е "с чука по главата".
КАто го пращаш на градина си наясно къде и при кого го пращаш. И също така си наясно какво може да чуе от някоя лелечка или учителка. Явно за теб е ОК. Ако не - щеше да търсиш други варианти за избор кой да му оформя мирогледа.

Кое точно и е неестественото на тази реплика 

На мен ми стана смешна тази реплика. За мен е странно едно дете да "си определя тема за мислене по философия". Значи, времето за мислене е само за темите по философия! Това дете изобщо има ли с кого да говори за нещата от живота и света окоо себе си? Ето, това е неестественото - рамкирането на мисленето.

Радостина, всъщност ти категорично стоиш зад това мнение, и при това положение наистина не ми е ясно какво търсиш в темата - темата по принцип бе зададена от човек, който не търси 'други варианти за избор', а се вълнува от това дали да запише детето си на тези занимания, които се предлагат в детската градина. Казвам ти го като човек, който в голяма степен споделя мнението ти за градините, и прави всичко възможно децата му да не са целодневно в детската градина. Просто темата в момента е за друго.

На мене пък ми е смешна тази логика. Първо, от това че едно дете "си определя тема за мислене по философия" изобщо не следва, че "времето за мислене е само за темите по философия". Второ, рамкиране на мисленето е мислене в рамка, напр. какво става като умрат хората - отиват на небето. Да си зададеш тема е нещо съвсем друго, например "Какво може да се случва с хората, когато умрат?", което има хиляди възможни отговори и никой не знае кой е верният. Вие наистина ли не разбирате разликата или просто ей така, да върви разговор... Ако е второто, това вече е друг предмет, реторика се казва, и на някои места и той се учи 

Maria.St, словоредът и речникът са неестествени за дете на тази възраст. Така се изразяват възрастните хора.

Едно дете би могло да философства на тема "Защо овцете не ходят на два крака" - ще рисува, ще моделира, но в края ще попита - защо, наистина. и ще получи отговор, защото темата НЕ Е философска. Но ако ти зададе въпрос, "какво се случва с хората, когато умрат" и ти му дадеш хиляда възможни отговора, ти просто ще го объркаш и то ще се почувства несигурно. Отговорът трябва да е един, както го разбираш ти.

Няма как да надникнеш в главата на преподаващия, няма как да знаеш, какъв ще е неговият отговор. Ако ти нямаш реална представа, на какво искаш да научиш детето си, тогава е логично да го запишеш на такива занятия - все някой трябва да свърши тази работа вместо теб. Ако впоследствие се окаже, че ти вярваш в дарвиновата теория, а детето ти в летящи чинии, няма кого да виниш.

Разнищването на въпроси, без даване на конкретни отговори, може да доведе и до отключване на детските страхове - типични за тази възраст, особено когато детето се чувства несигурно.

Като цяло пак се бърка в главите на децата, вид експеримент с неясен резултат.