запис
- Публикувана: 17 окт. 2008, 22:58 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 08:23 ч.
Философия в детската градина?
На мен ми стана смешна тази реплика. За мен е странно едно дете да "си определя тема за мислене по философия". Значи, времето за мислене е само за темите по философия! Това дете изобщо има ли с кого да говори за нещата от живота и света окоо себе си? Ето, това е неестественото - рамкирането на мисленето.
На мене пък ми е смешна тази логика. Първо, от това че едно дете "си определя тема за мислене по философия" изобщо не следва, че "времето за мислене е само за темите по философия". Второ, рамкиране на мисленето е мислене в рамка, напр. какво става като умрат хората - отиват на небето. Да си зададеш тема е нещо съвсем друго, например "Какво може да се случва с хората, когато умрат?", което има хиляди възможни отговори и никой не знае кой е верният. Вие наистина ли не разбирате разликата или просто ей така, да върви разговор... Ако е второто, това вече е друг предмет, реторика се казва, и на някои места и той се учи
Като казваш за говоренето ей така, ще го използвам във връзка с тази тема. Точно това е нещото, което не ми харесва - не се получава разговор с детето, който да е непринуден и ей така, а някаква организирана структура, часове по програма, в която се говори точно за едно или друго.
За мен обсъждането дори на живота и смъртта трябва да е непланирано от някого, а както се случи. Защо изобщо някой трябва да обсъжда с децата къде отиват хората след като умрат, освен ако няма някакъв конкретен повод? Такъв повод може да бъде някоя приказка или филм, или не дай Боже някаква трагедия в семейството. Да не говорим, че това е въпрос, който е свързан по-скоро с религията, отколкото с ежедневната философия. А за обсъждане по план в някакви часове за мен е неприемливо. Кой е луд да обсъжда с децата такива неща без никакъво основание и по инициатива на възрастен, а не защото детето е попитало по някакъв повод?
Аз лично не виждам нищо неестествено в словореда, нито пък в речника. Дори напротив - без никакво усилие мога да си представя как синът ми изтърсва нещо такова.
Що се касае до броят възможни отговори, моето вярване е, че нещата никога не са черно - бели, а възможният отговор винаги е повече от един. Много повече би ме зарадвало да чуя детето ми да си измисля възможни отговори, отколкото да ми обяснява как вали дъжд, защото облачето плаче.
Да, твърде вероятно е накрая да се стигне до един отговор, предполагам хората си имат начин да заобикалят това, това им е работата. Ако ме притеснява единият отговор, би трябвало да не си пускам детето въобще на градина, нито дори да го оставям да общува с други хора, щото може да му дадат грешен отговор.
Що се касае до броят възможни отговори, моето вярване е, че нещата никога не са черно - бели, а възможният отговор винаги е повече от един. Много повече би ме зарадвало да чуя детето ми да си измисля възможни отговори, отколкото да ми обяснява как вали дъжд, защото облачето плаче.
Да, твърде вероятно е накрая да се стигне до един отговор, предполагам хората си имат начин да заобикалят това, това им е работата. Ако ме притеснява единият отговор, би трябвало да не си пускам детето въобще на градина, нито дори да го оставям да общува с други хора, щото може да му дадат грешен отговор.
Като казваш за говоренето ей така, ще го използвам във връзка с тази тема. Точно това е нещото, което не ми харесва - не се получава разговор с детето, който да е непринуден и ей така, а някаква организирана структура, часове по програма, в която се говори точно за едно или друго.
За мен обсъждането дори на живота и смъртта трябва да е непланирано от някого, а както се случи. Защо изобщо някой трябва да обсъжда с децата къде отиват хората след като умрат, освен ако няма някакъв конкретен повод?
За мен обсъждането дори на живота и смъртта трябва да е непланирано от някого, а както се случи. Защо изобщо някой трябва да обсъжда с децата къде отиват хората след като умрат, освен ако няма някакъв конкретен повод?
Безспорно е по-добре, когато нещата стават в непринуден разговор, но аз лично останах с впечатление, че часовете по философия дават именно такава възможност, най-малкото в много по-голяма степен от другите часове, където просто се учи урок. Явно оставаме с различни впечатления, четейки едно и също нещо.
Вярвам също така, че има теми, по които е по-добре да се провокира детето да говори, ако не го направи до един определен момент, защото не е ясно какви мисли му се въртят из главицата и дали тези мисли не са плашащи за него. Особено ако човек си отглежда дете с интровертни наклонности. Една такава тема е темата за живота и смъртта.
Имам предвид непринуден разговор с родителите или някой друг близък човек, на когото детето има доверие, а не предимно с учителката или някакъв преподавател, който работи по програма. На всички ни е ясно, че когато човек е на работа (включително и учителите и обучителите) по-често изразява "служебно" мнение, отколкото личната си позиция. Един и същ човек при едни и същи обстоятелства или близки случки, когато е в ролята на родител да каже едно, а в ролята си на учител нещо съвсем различно (например, ако едно дете е дошло без домашно в ролята си на учител ще му се скара и санкционира, но в ролята си на родител няма да придаде особено значение на случката). Тогава каква позиция приема детето за "вярна"?
Maria.St, постарах се да се аргументирам, защо съм предпазлива относно такива занимания. Целта ми не е да споря, нито да те убедя в нещо - всеки си преценява сам какво и как да се случи на детето му. Поне доколкото е в нашите възможности.
"Облачето плаче" е прекрасен вариант за отговор, както и тема за разговор с дете на определена възраст. Въпросът отново не е философски. Но аз не бих философствала на тема "Защо умря кучето ми и къде е отишло то сега", както и вариации на подобни. Още по-малко бих желала някой друг да развива подобни теории пред детето ми.
Границата е тънка, а от информацята в сайта не става ясно какво и как се обсъжда.
"Облачето плаче" е прекрасен вариант за отговор, както и тема за разговор с дете на определена възраст. Въпросът отново не е философски. Но аз не бих философствала на тема "Защо умря кучето ми и къде е отишло то сега", както и вариации на подобни. Още по-малко бих желала някой друг да развива подобни теории пред детето ми.
Границата е тънка, а от информацята в сайта не става ясно какво и как се обсъжда.
Въпросът за смъртта и религиозните теми са една много малка част от философията... защо мислите, че точно те ще бъдат разглеждани с децата?!
Нали точно това питам - какви са темите и по какъв начин се разглеждат.
Въпросът за смъртта и религиозните теми са една много малка част от философията... защо мислите, че точно те ще бъдат разглеждани с децата?!
Например, ако е нещо такова: http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/whatis.shtml
I wonder if ghosts are real or unreal.
When Dad tells me to be good, what does he mean?
What makes someone a best friend?
What do people mean when they say they love me?
That's not fair!
Why is time so slow sometimes?
I think my doll is a person, not just a thing.
Mom said I didn't have a good reason. What did she mean?
My parents say I should tell the truth.
Where did grandpa go when he died?
Аз също с удоволствие бих записала детето си на такива занимания. нещо опвече, с удоволствие бихме ходили заедно някъде да си пофилософстваме. Не, защото не говорим вкъщи, разбира се, а защото е готино да видиш и чуеш мислите на децата, изцяло неповлияни от тези на възрастните. А още по-готино е и ти да се опиташ да мислиш като дете.
Аз пък си мисля, че почти няма дете, което на въпроса защо вали само да измисли (без да е чуло репликата от някой възрастен), че облачето плаче. Направо се потрисам, когато слагаме в устата на децата ни нашите представи за това колко опростено трябва да мислят те.
Аз пък си мисля, че почти няма дете, което на въпроса защо вали само да измисли (без да е чуло репликата от някой възрастен), че облачето плаче. Направо се потрисам, когато слагаме в устата на децата ни нашите представи за това колко опростено трябва да мислят те.
Значи, виждам чак сега темата.
Доста отблизо съм запозната с идеята на "Философия за деца", макар и не с всички конкретни прийоми на дейността им. Принципно е развита от хора, работили и в западни страни, но си е наситина продукт на българска "школа", част от онтолозите в Софийския и БАН. Има си разработена строга, проверявана концепция за работа. Принципно, целта е освобождането от предразсъдъци и разгръщане на креативното мислене. Идеята е добра, свежа, интересни са заниманията. Всъщност, това е една твърде добра алтернатива за децата в градината. Още повече, че хората, които работят с децата, са съвестни и добре подготвени по концепцията си.
RadostinaHZ , концепцията в случая няма нищо обко с това, което си посочила като пример. Просто за съвсем други неща става дума, предимно се тренира креативността на мисленето, а не толкова съдържателната страна.
Дотук всичко добре. НО. Аз не бих записала детето си на това, защото по никакъв начин не съм съгласна с концепцията на въпросната група. Не смятам, че идейният им подход е подходящ за деца и че наистина ще доведе до очакваните от тях резултати. Такова е мнението им от сравнително преките наблюдения.
Изобщо, креативното мислене, според мен, се възпитава у хората не целенасочено, а от общите условия (семейни, социални и т.н.), както и е нужна заложба в самото дете.
Според мен, едниственият начин, по който може действително да прецените дали е подходящо това обучение за децата ви, е да говорите лично с преподавателите и да им зададете конкретни въпроси за методите, специфичните идеи, игрови ситуации и т.н, които се прилагат по време на обучението. Те ще ви отговорят с удоволствие, според мен.
След това сами можете да прецените.
Колкото до сайта, не мисля, че реално човек, който не е пряко запознат с материята, може да добие нещо повече от бегла и неясна представа за обумението.
Доста отблизо съм запозната с идеята на "Философия за деца", макар и не с всички конкретни прийоми на дейността им. Принципно е развита от хора, работили и в западни страни, но си е наситина продукт на българска "школа", част от онтолозите в Софийския и БАН. Има си разработена строга, проверявана концепция за работа. Принципно, целта е освобождането от предразсъдъци и разгръщане на креативното мислене. Идеята е добра, свежа, интересни са заниманията. Всъщност, това е една твърде добра алтернатива за децата в градината. Още повече, че хората, които работят с децата, са съвестни и добре подготвени по концепцията си.
RadostinaHZ , концепцията в случая няма нищо обко с това, което си посочила като пример. Просто за съвсем други неща става дума, предимно се тренира креативността на мисленето, а не толкова съдържателната страна.
Дотук всичко добре. НО. Аз не бих записала детето си на това, защото по никакъв начин не съм съгласна с концепцията на въпросната група. Не смятам, че идейният им подход е подходящ за деца и че наистина ще доведе до очакваните от тях резултати. Такова е мнението им от сравнително преките наблюдения.
Изобщо, креативното мислене, според мен, се възпитава у хората не целенасочено, а от общите условия (семейни, социални и т.н.), както и е нужна заложба в самото дете.
Според мен, едниственият начин, по който може действително да прецените дали е подходящо това обучение за децата ви, е да говорите лично с преподавателите и да им зададете конкретни въпроси за методите, специфичните идеи, игрови ситуации и т.н, които се прилагат по време на обучението. Те ще ви отговорят с удоволствие, според мен.
След това сами можете да прецените.
Колкото до сайта, не мисля, че реално човек, който не е пряко запознат с материята, може да добие нещо повече от бегла и неясна представа за обумението.
Интересна тема си разисквате,мами!Отдавна не съм коментирала при вас,но честно казано ми липсвахте.От както влизам тук,говоря за този блог като за барометър.Който се интересува от вълненията на родителите,може да ги открие тук.Вие опровергавате мнения за липса на такива вълнения.
Ако ви интересува мнението на една майка на дете,което все още посещава детска градина и същевременно работи като детски учител-ще го споделя.В градината в групата ми телевизор и DVD няма,което не означава,че никъде няма.Работим по една от многото програмни системи-на "Моливко".Всяка такава система или програма включва от онези много тетрадки,за които вашите деца казват:Само тетрадки,тетрадки!Децата в групата на списък са 27,толкова и идват на градина.
Сега по същество.Философия.Звучи наистина стряскащо,но вие сте тези,които решавате.От децата си ще разберете дали им е интересно или не.Моето след две години посещаване на школата по танци само се отказа с аргумента,че все едно и също правят и понеже имам поглед върху школата,уважих нейния избор.Да,обаче в една друга градина,в която работех преди време школата по танци беше по-различна и на по-добро ниво.От английския не се отказва,следователно и е интересно.Иска и да танцува,но ...градината в която е друго не предлага.
За школата по Философия.Това,което предлага би трябвало да го прави всеки детски учител.А дали го прави?От коментарите ви разбрах,че се интересувате от Програмите по които се работи в детските градини.Много са.Колкото програми,толкова програмни системи и още толкова помагала.Дори в момента се подготвя нова,която усилено се коментира вече и в нета/в блог "Образование",и в медиите.Ако се интересувате,мога да ви запозная в отделна тема.
Ако ви интересува мнението на една майка на дете,което все още посещава детска градина и същевременно работи като детски учител-ще го споделя.В градината в групата ми телевизор и DVD няма,което не означава,че никъде няма.Работим по една от многото програмни системи-на "Моливко".Всяка такава система или програма включва от онези много тетрадки,за които вашите деца казват:Само тетрадки,тетрадки!Децата в групата на списък са 27,толкова и идват на градина.
Сега по същество.Философия.Звучи наистина стряскащо,но вие сте тези,които решавате.От децата си ще разберете дали им е интересно или не.Моето след две години посещаване на школата по танци само се отказа с аргумента,че все едно и също правят и понеже имам поглед върху школата,уважих нейния избор.Да,обаче в една друга градина,в която работех преди време школата по танци беше по-различна и на по-добро ниво.От английския не се отказва,следователно и е интересно.Иска и да танцува,но ...градината в която е друго не предлага.
За школата по Философия.Това,което предлага би трябвало да го прави всеки детски учител.А дали го прави?От коментарите ви разбрах,че се интересувате от Програмите по които се работи в детските градини.Много са.Колкото програми,толкова програмни системи и още толкова помагала.Дори в момента се подготвя нова,която усилено се коментира вече и в нета/в блог "Образование",и в медиите.Ако се интересувате,мога да ви запозная в отделна тема.
На мен задължителната образователна програма на МОН ми е известна. Докато ходиха на градина работиха по нея, а после изкупих всички книжки за моливко и сме ги минали вкъщи. Отделно "извънкласните" занимания на различни места в града. Чрез държавната образователна програма така или иначе се прокарват и формират някакви възгледи за живота - добро и лошо, приятелство, устройство на света и по малко се учи за всяка от науките.
Въпросът е в това, че идват някакви външни лица и започват да предлагат часове по философия в ДГ и никой не знае те изобщо имат ли разрешение от МОН, по каква програма работят, тя от кого е одобрена и т.н. Дори и да е българска, то пак е редно да има някакво одобрение от МОН, защото в нея може да има всичко, каквото ви дойде на ума. Не става въпрос за танци или за английски, където има учебници и родителят може да види какво работи детето, какви са темите и т.н. Утре и аз мога да си направя един сайт и да напиша всичко, каквото ми хрумне, да застана на входа на ДГ, да го предложа на директорката на градината като нещо много атрактивно и да предлагам някаква философия за деца. Но как ще ме разберете коя съм, що съм, имам ли изобщо право да го предлагам този продукт, какво става в часовете и т.н.?
Въпросът е в това, че идват някакви външни лица и започват да предлагат часове по философия в ДГ и никой не знае те изобщо имат ли разрешение от МОН, по каква програма работят, тя от кого е одобрена и т.н. Дори и да е българска, то пак е редно да има някакво одобрение от МОН, защото в нея може да има всичко, каквото ви дойде на ума. Не става въпрос за танци или за английски, където има учебници и родителят може да види какво работи детето, какви са темите и т.н. Утре и аз мога да си направя един сайт и да напиша всичко, каквото ми хрумне, да застана на входа на ДГ, да го предложа на директорката на градината като нещо много атрактивно и да предлагам някаква философия за деца. Но как ще ме разберете коя съм, що съм, имам ли изобщо право да го предлагам този продукт, какво става в часовете и т.н.?