Философия в детската градина?

Е ти нали не си мислиш, че в детските градини ги пускат просто ей така  И продължавам да не виждам разликата с всички останали 'предмети'. Това, че учителката по английски твърди, че учи по еди-кой-си учебник не дава никаква гаранция за това какво реално става в часовете.

А как ги пускат? Да не би да има списъци с одобрени фирми и школи?

По английски много лесно можеш да разбереш какво учат по думите и песните, които вземат. В допълнение, има си установени системи за езиково обучение в градинска възраст, купуват се учебници или помагала дори и за най-малките деца, а не някой да започне да си работи по своя програма.

Радостина, продължаваш да спориш просто за идеята. Какво в програмата, одобрена от МОН, ти гарантира, че няма да се случи някое от онези неща, срещу които си толкова против? Нищо. Истината е, че отиде ли детето в ДГ, то остава в ръцете на други хора и е в голяма степен зависимо от това какво те ще му говорят, как и кога. И аз лично бих имала повече доверие на някой, който си е направил труда да направи и предложи нещо специално за децата, отколкото на част от отегчените хора, които работят там на трудови договори. А и в крайна сметка детето е най-добрият барометър, както Daleto е написала - ако ходи с желание и му харесва, значи уроците са качествени.

И аз не съм във възторг от програмите на мОн, но поне са някакв ориентир. Иначе става разграден двор.
Добре е, че родителското настоятелство има думата за курсовете. Преди няколко години нямаше такова нещо.

Детето не винаги е най-добрият барометър.Барометър е родителят.
Да, гаранция няма. И пример от училище - учител по английски в малките класове, който се опитва да намес и религиозни въпроси. Но това децата го казват и им прави впечатление, защото са на по 7-8 години и вече са се понаучили да преценяват. Е, този учител много бързо си отиде, но какво щеше да стане, ако децата не бяха казали какво става в клас?

Всъщност, ти сама даваш отговор - отиде ли детето на ДГ остава в ръцете на други гора и в голяма степен е зависимо от това, какво му говорят.

Да, именно. И никакви официални програми (еле на нашето МОН), учебници, тетрадки, сертификати и тем подобни хартишки не представляват някаква гаранция за това какво реално се случва във времето, което децата прекарват с преподавателя си. И в този ред на мисли - аз съм много по-отворена към външни инициативи, особено такива, за които чувам добри отзиви, такива, които при желание можеш да посетиш и да видиш какво и как правят.

За барометъра - ОК, да кажем, че до една възраст най-добрият барометър е комбинацията дете-родител. Мнението и реакциите на детето имат огромно значение и в повечето случаи то си показва, ако нещо не е наред. В останалите - родителят е там, за да види, че става нещо нередно.

Daleto, винаги ми е интересно да чета за програмите в ДГ, макар че и ми е мъчно, защото знам, че не са ОК нещата, но реално нямаме избор... Имаше наскоро тема по въпроса, започна странно, но се разви интересна дискусия за програмите на детските градини, ето тук.

Моля, моля! Отвореността към външни инициативи е много разтегливо понятие. То, и аз съм отворена към инициативи, но не и всякакви инициативи.

А как ще видиш какво става в ДГ като те няма цял ден? Тези занятия не са в присъствието на родителите, а в тяхното отсъствие. Съмнявам се на извънкласните занимания да пускат свободно родителите, освен ако не е специално организирано събитие. А и родителите са на работа през деня.

Какво бихте отговорили, ако детето ви попита: Мамо, кое е най-тънкото нещо на света?
Бас ловя, че повечето от вас ще се впуснат да обясняват за паяжини, конци, мерки и разни други видими неща и ще зададат рамката на мисленето на детето.
В часа по философия обаче това не се случва точно така. Ръководителят дава възможност на децата да кажат какво мислят, дава им възможност да изслушат другите. Не им поставя етикет за `вярно` и `невярно`. В този урок няма грешен отговор, няма състезание, има само удоволствие и свобода. Всичко от света или мислите ни може да бъде най-тънко. Зависи как го гледаш и как мислиш за него.
Аз съм присъствала на такъв урок в ДГ на сина ми (частна). За 30 минути научих много за децата, за света, за себе си. Знам, че децата не могат да постигнат такъв анализ какъвто аз направих за себе си. За това е нужен житейски опит. Може би някои родители (но много малко според мен) биха могли да направят това, което направи ръководителят на урока (преподавател по философия в СУ), но да се общува само с родителите е недостатъчно за децата. Те имат нужда от гледната точка на някой, който им е равен (дори и само от гледна точка на ръстта, защото 4-5 годишните гледат света от височина 110-120 см, за разлика от възрастните )
Без да отричам главната роля на родителя в изграждането на детето, в днешния свят децата ни имат нужда от много повече видове познания, от които няма смисъл да ги ограничаваме, ако не можем да ги предадем. И най-добре ще е да останем отворени за опит и проверка на това, което ни се предлага, защото никога не знаем дали е подходящо и добро, освен ако не сме го опитали

Радостина, бас ловя, че ще ми е много по-лесно да вляза и да присъствам на един урок на тези хора, за които пишем тук в темата, отколкото на един урок на редова учителка в ДГ, където ще ми донесат от 10 кладенеца вода, за да ми кажат, че присъствието ми е нежелателно. Все пак темата е за конкретни занимания, не по принцип за всички външни занимания. Макар че съм склонна да вярвам, че и други 'доставчици' на външни занимания ще са доста по-отворени към това да демонстрират дейността си пред родител, отколкото е стандартната практика, при която всичко, което се случва зад вратата на градината, е забулено в тайнственост.

Възможно е. Все пак това зависи от добрата воля на доставчиците и от изискванията на родителие.

Галя, ако не те затрудни, моля те, опиши подробно как протича един такъв урок. Конкретно - теми, отговори, цел и т.н.