А виж, за това последното си много права. Но предполагам, че ще имат някаква програма, която да бъде защитена пред и съответно разрешена от МОН.
Или се лъжа?
Или се лъжа?
- Публикувана: 17 окт. 2008, 22:58 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 08:23 ч.
Философия в детската градина?
Радостина, казваш, че децата не можели да се изслушват и да работят като колектив, защото били много малки. Остава да кажеш, че като навършат някаква определена възраст, те автоматично започват да ги могат тези неща.
И дъщеря ми още не може да говори. Това не значи, че аз трябва да и мълча, докато не стане на годините, на които ще можем да водим разговор и чак тогава да започна да и говоря.
Обучението е процес. Ако посещавайки тези групи по философия, децата се научат да се изслушват и да работят в група, това ще бъде една чудесна полза. Не е нужно да го могат в началото.
И дъщеря ми още не може да говори. Това не значи, че аз трябва да и мълча, докато не стане на годините, на които ще можем да водим разговор и чак тогава да започна да и говоря.
Обучението е процес. Ако посещавайки тези групи по философия, децата се научат да се изслушват и да работят в група, това ще бъде една чудесна полза. Не е нужно да го могат в началото.
А МОН одобрява и контролира ли курсовете по език и системата и учебника, по който се изучава? Или как се осъществяват уроците по танци? Дълбоко се съмнявам. Спомням си времето, когато в градината на моите се започна с офертите за извънкласните занимания - танци, футбол и не помня какво беше. Просто ни разхазаха с по няколко думи за какво става въпрос, дадоха ни по едно листче като рекламна брошурка и толкова. Който искаше си записа детето. Това са външни услуги с външни преподаватели, които провеждат занятията на място, вместо да карат родителите да си водят децата на улица Х, а не продукт на градината.
За общуването и работата в колектив е въпрос на зрялост. Едно е децата да общуват и да свършат някаква работа с възрастен или с още 1 дете, съвсем друго е да работят в група от повече деца. В групата те по-скоро търсят надмощие, отколкото кооперативност.
Примерът ти с говоренето няма никаква връзка, защото усвояването на родния език е естествен процес и започва още с раждането, а съпричастността и работата в група изисква по-голяма зрялост. Дори и в семейството се вижда - докато са малки, точно в градинска възраст братята и сестрите имат по-често конфликти, отколкото да се заиграват дълго заедно. А са обикновено по 2 деца. Какво става като са 10 на една и съща възраст?
За общуването и работата в колектив е въпрос на зрялост. Едно е децата да общуват и да свършат някаква работа с възрастен или с още 1 дете, съвсем друго е да работят в група от повече деца. В групата те по-скоро търсят надмощие, отколкото кооперативност.
Примерът ти с говоренето няма никаква връзка, защото усвояването на родния език е естествен процес и започва още с раждането, а съпричастността и работата в група изисква по-голяма зрялост. Дори и в семейството се вижда - докато са малки, точно в градинска възраст братята и сестрите имат по-често конфликти, отколкото да се заиграват дълго заедно. А са обикновено по 2 деца. Какво става като са 10 на една и съща възраст?
Какво става като са 10 на една и съща възраст?
А какво става, когато са 20? А 30, колкото са обикновено в групата? Нали не мислиш, че учителките в ДГ работят индивидуално с всяко дете?
Примерът ти с говоренето няма никаква връзка, защото усвояването на родния език е естествен процес и започва още с раждането,
Същото важи и за изразяването. Ако човек не бъде стимулиран да се изразява, той просто не се научава да го прави.
Не знам колко родители разговорарят по този начин с децата си. Струва ми се, че по-често се стремят да отговарят на безкрайните им въпроси, но дали се сещат да им задават подобни въпроси на свой ред или да искат от тях да обосноват мнението си?
Как' Сийка, къде може човек да намери програмите за детската градина?
На 3 годишните може да им е малко рано, мисля, че става въпрос за поне 4-5 годишни.
Не е някаква измишльотина, а програма, разработвана дълго време от специалисти. За първи път се появява през 70те години.
В Интернет има много информация. Ето нещо, но е на английски:
http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/whatis.shtml
Не е някаква измишльотина, а програма, разработвана дълго време от специалисти. За първи път се появява през 70те години.
В Интернет има много информация. Ето нещо, но е на английски:
http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/whatis.shtml
Точно затова говоря за психическа зрялост за групова работа. Децата подражават едно на друго, но всъщност се учат предимно от възрастните, а не от връстниците си.
И пак опира до родителите. Някак се оказва, че ги извиняваме за това, че не искат или не могат да говорят с децата си и да им предават начин на мислене и опит и да отговарят на безкрайните им въпроси. Никой курс по философстване не може да го замени, а по-скоро отдалечава децата от родителите. Някой друг дава отговорите, някой друг учи детето и печели доверието му.
И пак опира до родителите. Някак се оказва, че ги извиняваме за това, че не искат или не могат да говорят с децата си и да им предават начин на мислене и опит и да отговарят на безкрайните им въпроси. Никой курс по философстване не може да го замени, а по-скоро отдалечава децата от родителите. Някой друг дава отговорите, някой друг учи детето и печели доверието му.
Ето линк към програмите (от горния сайт).
http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/Catalogue_Final.pdf
Не знам дали използват същите, но предполагам, че да. Съжалявам за английския, мога да преведа, ако се налага
http://cehs.montclair.edu/academic/iapc/Catalogue_Final.pdf
Не знам дали използват същите, но предполагам, че да. Съжалявам за английския, мога да преведа, ако се налага
Да не подценяваме децата. Като ги гледам съучениците на моето (II група сега) - не само че могат да работят в група, но им харесва да са заедно, търсят се. Вярно, игрите са номер едно, но чувам доста неща от тях, които не бих предположила, че ги е казало дете. В техния малък свят вече има мини-ситуации, които са модел на ситуациите в живота на възрастните. Ако не се научат да разрешават конфликтите си сега - кога? Когато подражават на 1-2 възрастни? За мен е по-добре да имат няколко гледни точки и да се стремят да намерят сами решението. Разбира се, че аз ще следя развитието на нещата, в никакъв случай не става въпрос да се избяга от задължението да възпитаваш детето си. Но изобщо не мисля, че трябва да държа всичко в ръцете си 
, а по-скоро да подтиквам детето към нови и нови хоризонти. Според детето, разбира се. Ако видя, че не му "понася", ще сменя посоката... Важното, според мен, е да виждам, че детето (и децата около него) се развиват добре и са щастливи
, а по-скоро да подтиквам детето към нови и нови хоризонти. Според детето, разбира се. Ако видя, че не му "понася", ще сменя посоката... Важното, според мен, е да виждам, че детето (и децата около него) се развиват добре и са щастливи
Погледнах първия линк. Извинявайте, ама ако някой друг трябва да казва на децата дали духовете съществуват, защо да се казва истината на родителите, за времето, за смъртта, за приятелството, какво означава родителят да обича детето си и т.н. нещо на мен не ми изнася. Това са въпроси, на които трябва да отговорят родителите, а не някой друг по учебна програма. На всичко отгоре това са културно-зависими неща и в една култура обяснението за това как се проявява любовта на родителя и какви са очакванията към детето е едно, а в друга култура може да е съвсем различно. Децата чия култура ще усвоят - българската или американската (ако програмата е американска)? Това са все неща, които имат значение и който повече се е интересувал от междукултурните различия е наясно за какво става въпрос.
Има едно нещо, от което направо ме напушва смях. Американците и изобщо англосаксонсците (принципно) все говорят за екипна работа, но всъщност имат голям проблем с това, защото културата им е предимно индивидуалистична и всеки иска да изпъкне, а балканската култура е по-скоро колективистична и семейството и родата има значение за индивида.
Има едно нещо, от което направо ме напушва смях. Американците и изобщо англосаксонсците (принципно) все говорят за екипна работа, но всъщност имат голям проблем с това, защото културата им е предимно индивидуалистична и всеки иска да изпъкне, а балканската култура е по-скоро колективистична и семейството и родата има значение за индивида.
Извинявайте, ама ако някой друг трябва да казва на децата дали духовете съществуват
Добре че е училището, защото това лято пообщувах с бъдещ първолак, който обясняваше доста от заобикалящата го среда с "дядо божи"...защо еди си какво... - ами защото дядо божи така е решил
А за колективизма винаги съм си мислела, че е точно обратното.
Пресен пример - олимпиадата
Нас хич не ни биваше в колективните спортове...
Погледнах първия линк. Извинявайте, ама ако някой друг трябва да казва на децата дали духовете съществуват, защо да се казва истината на родителите, за времето, за смъртта, за приятелството, какво означава родителят да обича детето си и т.н. нещо на мен не ми изнася. Това са въпроси, на които трябва да отговорят родителите, а не някой друг по учебна програма.
Никой друг не КАЗВА на децата дали духовете съществуват и какво означава това и онова. Не им натрапват чужда култура. Не им ДАВАТ отговори. Те сами се учат да разсъждават и да обмислят тези въпроси, да си задават други и да им отговарят. Отговорът всъщност не е от значение, важен е процесът на достигане до него.
Философията за деца няма за цел да противоречи на родителите или пък да насажда различни разбирания. Ако някой (примерно) е казал на детето си, че духове има, няма да му кажат "не си прав, няма!" , нито ще му се смеят, че не знае "верния" отговор. Детето ще има възможност да изкаже своите (получени от родителите, или откъдето и да е там) разбирания, да ги обясни, да поговори за тях с другите, да види какво мислят те, и т.н.
В този смисъл философията за деца е приложима в контекста на всяка култура - освен на прекалено авторитарната такава, която не търпи въпроси и собствени мнения.
Идеята е с течение на времето децата да се учат да разсъждават върху получената информация, да я осмислят и преценяват, да я подлагат на съмнение, вместо просто да я приемат. Върху това, в крайна сметка, се основава човешкия прогрес, така са постигнати всички големи научни открития.
Не твърдя, че философията за деца е единствения начин да се постигне това - просто се опитвам да обясня идеята.
Добра идея или поне на пръв поглед така ми изглежда.
Да поставиш на детето тема, по която да си мисли и да прави своите детски разсъждения въобще не е зле.
При положение, че половината от днешните младежи едва ли знаят какво точно означава думата философия.
Но наистина формулировката час по философия в ДГ и мен като амбициозен родител
доста ме шокира- нещо като час по мислене 
звучи по-добре. 
Да поставиш на детето тема, по която да си мисли и да прави своите детски разсъждения въобще не е зле.
При положение, че половината от днешните младежи едва ли знаят какво точно означава думата философия.
Но наистина формулировката час по философия в ДГ и мен като амбициозен родител
доста ме шокира- нещо като час по мислене звучи по-добре.