- Публикувана: 8 юни 2007, 15:04 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 15:56 ч.
Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?
Публикувам няколко въпроса, на които ви моля да отговорите в анкетата, която ще прикача.
Та така- колко сме готови да приемем различните. Дали тези деца ще пречат на обучението на другите деца. А дали ще е от полза съвместното им образование? Какво ви плаши или тревожи? Как искате децата ви да приемат различните?
Благодаря предварително.
Та така- колко сме готови да приемем различните. Дали тези деца ще пречат на обучението на другите деца. А дали ще е от полза съвместното им образование? Какво ви плаши или тревожи? Как искате децата ви да приемат различните?
Благодаря предварително.
Кои увреждания са леки и кои тежки?
Като работих по едно време в училище, в първи клас приеха дете с ДЦП. Учителката има собствено дете с увреждане и сама пожела това дете да дойде в нейния клас. Изключително полезно за болното дете, изключително възпитателно за останалите.
Гласувах с опцията, че всички трябва да учат в масови училища, но, може би наистина има случаи, когато това не е възможно, но нека да бъде наистина само в краен случай.
Гласувах с опцията, че всички трябва да учат в масови училища, но, може би наистина има случаи, когато това не е възможно, но нека да бъде наистина само в краен случай.
Личното ми мнение е, че децата с тежки увреждания, които не им позволяват да учат в масово училище дори и с помощ (било физическа поради физическо увреждане или пък помощ от педагог/психолог/ресурсен учител) е необходимо да учат в специализирани училища, които могат да им предложат условия и качество на обучение съответстващо на техните нужди и възможности.
Нямам против детето ми да учи заедно с дете с увреждания.
Смятам, че с подходящи условия и помощ всяко дете с по-леко увреждане трябва да има възможност да учи в нормално общо училище, стига това да е добре за него и да може, макар и с помощ, да се справя.
За съжаление един от главните проблеми, който ме притеснява, е не толкова как детето ще се справи с учението, а отношението на учители, деца и родителите им. Понякога (всъщност, по мои наблюдения много често) отношението към деца с увреждания е изключително негативно, грубо и обидно. Децата понякога са много жестоки, а за съжаление доста често и родителите им не реагират адекватно - било поради незаинтересованост, било поради незнание.
Братът на най-близката ми приятелка е с тежка ДЦП и с тежко увреждане на слуха. Никой родител не позволяваше на децата си да играят с това момче. Често думите бяха "Пази се! Не играй с лудия", а момчето нямаше никакви ментални увреждания или поведенчески проблеми - засегнати са му само движенията и слуха.
Един от малкото пъти, в които съм се била яростно и ожесточено, беше точно заради това момче. Нарекоха го "втора ръка човек", а детето беше невероятно - израстна с книгите и енциклопедиите, тъй като не можеше да играе и нямаше приятели. Рисува невероятно. Хората, които го обиждаха, не могат да стъпят на малкия му пръст по отношение на човечност и интелигентност.
Това, от което се опасявам, е че подобно отношение може да причини доста сериозни емоционални и психически травми на дете с увреждане. От нас - родителите зависи как ще възпитаме децата си и как и каква информация за децата и хората с увреждания ще им предоставим. Необходимо е още много да се направи по отношение на информираността и пренастройването на мисленето и отношението към хората с увреждания.
Нямам против детето ми да учи заедно с дете с увреждания.
Смятам, че с подходящи условия и помощ всяко дете с по-леко увреждане трябва да има възможност да учи в нормално общо училище, стига това да е добре за него и да може, макар и с помощ, да се справя.
За съжаление един от главните проблеми, който ме притеснява, е не толкова как детето ще се справи с учението, а отношението на учители, деца и родителите им. Понякога (всъщност, по мои наблюдения много често) отношението към деца с увреждания е изключително негативно, грубо и обидно. Децата понякога са много жестоки, а за съжаление доста често и родителите им не реагират адекватно - било поради незаинтересованост, било поради незнание.
Братът на най-близката ми приятелка е с тежка ДЦП и с тежко увреждане на слуха. Никой родител не позволяваше на децата си да играят с това момче. Често думите бяха "Пази се! Не играй с лудия", а момчето нямаше никакви ментални увреждания или поведенчески проблеми - засегнати са му само движенията и слуха.
Един от малкото пъти, в които съм се била яростно и ожесточено, беше точно заради това момче. Нарекоха го "втора ръка човек", а детето беше невероятно - израстна с книгите и енциклопедиите, тъй като не можеше да играе и нямаше приятели. Рисува невероятно. Хората, които го обиждаха, не могат да стъпят на малкия му пръст по отношение на човечност и интелигентност.
Това, от което се опасявам, е че подобно отношение може да причини доста сериозни емоционални и психически травми на дете с увреждане. От нас - родителите зависи как ще възпитаме децата си и как и каква информация за децата и хората с увреждания ще им предоставим. Необходимо е още много да се направи по отношение на информираността и пренастройването на мисленето и отношението към хората с увреждания.
Ами отговорих.
Децата с тежки увреждания - в специализирани училища, където да бъдат обучавани от специалисти.
Децата с леки увреждания - в обикновените училища.
Нямам нищо против сина ми да учи в училище с такива деца.
Децата с тежки увреждания - в специализирани училища, където да бъдат обучавани от специалисти.
Децата с леки увреждания - в обикновените училища.
Нямам нищо против сина ми да учи в училище с такива деца.
аз така гласувах
Според мен е желателно децата с тежки увреждания да учат в специализирани заведения, а с леки - в масови, но имат допълнителна работа и със специалисти. Там се работи по специални програми и методиката е различна.
По мои наблюдения, децата с тежки увреждания нямат напредък, точно поради липсатата на специализираните грижи и липсата на възможност за единично обгрижване и занимание /имам в предвид бройките на децата в градинска група .
Ако към дете с проблем бъде правилно подходено и работено, не виждам проблем с интеграцията и социализацията му занапред.
По мои наблюдения, децата с тежки увреждания нямат напредък, точно поради липсатата на специализираните грижи и липсата на възможност за единично обгрижване и занимание /имам в предвид бройките на децата в градинска група .
Ако към дете с проблем бъде правилно подходено и работено, не виждам проблем с интеграцията и социализацията му занапред.
Моето дете е с увреждане. Неискам да бъде в специализирано училище. Твърдо съм взела решение да учи в масово. Мисля, че децата ще я приемат, но съм с резерви от страна на родителите. Дано бъркам. Изправена съм пред голям проблем.
Имам призив към родителите - бъдете търпеливи към децата с увреждания!
Имам призив към родителите - бъдете търпеливи към децата с увреждания!
Това, от което се опасявам, е че подобно отношение може да причини доста сериозни емоционални и психически травми на дете с увреждане. От нас - родителите зависи как ще възпитаме децата си и как и каква информация за децата и хората с увреждания ще им предоставим. Необходимо е още много да се направи по отношение на информираността и пренастройването на мисленето и отношението към хората с увреждания.
Това е точно така, но интеграцията на децата с увреждания е дълъг процес, то няма да стане изведнъж с една кампания. Съвместното учене в обикновени училища е първата и най-сериозна стъпка според мен към интегрирането на децата с увреждания.
Ами под деца с леки увреждания разбирам такива, за които няма да бъде проблем да бъдат обучавани от обикновени учители чрез общообразователни методи.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
и те са хора,трябва и на тях да им се обръща нужното внимание,но съм против да учат в нормални училища,не за друго,а защото само ще търпят подигравките на съучениците си
разбира се, ако наШето обЩество не е в състояние ниЩо да предаде на децата ни, тогава не само на дете с увреждане, ми и на араб4е или китай4е Ще се подиграват.
по темата : освен ако не е с тежки увреждания, които изискват специални грижи и обу4ени възпитатели. дъЩеря ми има мом4енце с Даун в класа, изклЮ4ително са привързани вси4ки към него, а не съм и' давала специални обяснения, или нареждания за поведението и' към него.
децата могат да бъдат много жестоки, вярно е, но не трябва да забравяме и 4е са "4исти" съЩества, ако им се даде правилна информация, ако не се под4ертават безбройни разли4ия... много "проблеми" за тях не биха съЩествували.
Фукла, така е, съгласна съм.
Аз самата съм ЗА интеграцията на децата с увреждания в масовите училища.
Мисълта ми беше, че е необходимо може би да се предоставя на родителите на децата от класа повече информация - да са подготвени и те, а и да могат да подготвят и собствените си деца за това как да се държат с децата и хората с проблеми
Не става въпрос за точни указания за поведението, а по-скоро информация, че е възможно в класа да има дете с увреждане и че то по нищо друго не се отличава от останалите деца, да се промени този стереотип на мислене "различен - значи луд" и т.н., а не да се стигне до обидни епитети, подигравки и лошо отношение и едва тогава да се взимат мерки относно информираността на деца и родители.
Аз самата съм ЗА интеграцията на децата с увреждания в масовите училища.
Мисълта ми беше, че е необходимо може би да се предоставя на родителите на децата от класа повече информация - да са подготвени и те, а и да могат да подготвят и собствените си деца за това как да се държат с децата и хората с проблеми
Не става въпрос за точни указания за поведението, а по-скоро информация, че е възможно в класа да има дете с увреждане и че то по нищо друго не се отличава от останалите деца, да се промени този стереотип на мислене "различен - значи луд" и т.н., а не да се стигне до обидни епитети, подигравки и лошо отношение и едва тогава да се взимат мерки относно информираността на деца и родители.
Няма против детето ми (когато го имам де) да учи с деца с увреждания. Кои са лек и кои тежки, не зная, но ако на децата бъде обяснено правилно здравословното състояние на техният „различен” съученик, както от учители, така и от родители, вярвам, че те ще реагират много адекватно. И въпреки всичко, ме е страх за децата с увреждания и техните чувства, за травмите които могат да им бъдат нанесени, за унижението, което несъмнено някой ще им приложи, за тяхното самочувствие ....... За съжаление хората не сме еднакви и не регираме по един и същ начин.
На обществото ни никак не е подготвено за деца с увреждания, което е много жалко. За съжаление ще има и от всичко по-малко и от подигравките и от страненето, от всичко ....
Така е и с осиновенети деца .........
Винаги ще чуеш злобен коментар зад гърба си. Така е и със семсйтвата със стерилитет (което живо ме вълнува и е моята болна тема). Защото не приемаме хората различни от нас, защо когато нещо не е „нормално” го смятаме за лошо?
Лоши сме хората
На обществото ни никак не е подготвено за деца с увреждания, което е много жалко. За съжаление ще има и от всичко по-малко и от подигравките и от страненето, от всичко ....
Така е и с осиновенети деца .........
Винаги ще чуеш злобен коментар зад гърба си. Така е и със семсйтвата със стерилитет (което живо ме вълнува и е моята болна тема). Защото не приемаме хората различни от нас, защо когато нещо не е „нормално” го смятаме за лошо? Лоши сме хората
yosarian, и аз приемам "определението" на Как'Сийка за леко/тежко увреждане.
Хубаво и толерантно би било децата с увреждания да са в масовите училища. Но не смятам, че обществото ни е "узряло" към различните. Аз лично не бих имала против такова дете или деца да се обучава(т) с моето. Но е необходима подготовка - и на учителите, и информация за родителите.
Когато бях в пети клас на екскурзия, учителка ми каза да не общувам с група глухонеми деца, защото съм щяла да забравя да говоря.
Наскоро в една тема четох, че някои майки в градинките смятат диабета за заразна болест.
Много усилия и време ще са нужни за промяна на обществото. Да се хвърлят децата с увреждания на "вълците" на принципа я случи на добри съученици, я не, ми се вижда грозно и жестоко. Не знам - трябва ли да се "пожертват" поколение-две дечица като пионери на светлия западен опит? Информация трябва, и то много... по-дипломатично някак, без агресия.
Без агресия и от двете страни, защото "вие сте длъжни да приемете моето дете, иначе сте тъпи/жестоки/старомодни/захлупени/нетолерантни" - не върви някак и създава отпор, нежелание да се слуша и съответен агресивен отговор.
В един идеален свят си го представям така: да се прави някаква предварителна психологическа оценка на средата - деца и техните родители. Да има подготвен чрез съответен курс педагог - учител или класен ръководител. Брошурки за родителите: "Във вашия клас има дете със заболяването Х. Това заболяване представлява еди какво си. То не е заразно и е безопасно за околните. Избрахме вашия клас, защото вие сте най-най-най-толерантните и интелигентни хора(подмазването не вреди, добрата дума порти отваря). И т.н."
По тези причини не знам какво да отговоря на анкетата. От една страна - хубаво, правилно, прекрасно е да се интегрира максимален брой деца с увреждания. От друга страна - говорим за България, а личното ми мнение е, че почвата не е готова и доста годинки ще минат, докато се подготви.
Извинете за дългото ми писание.
Хубаво и толерантно би било децата с увреждания да са в масовите училища. Но не смятам, че обществото ни е "узряло" към различните. Аз лично не бих имала против такова дете или деца да се обучава(т) с моето. Но е необходима подготовка - и на учителите, и информация за родителите.
Когато бях в пети клас на екскурзия, учителка ми каза да не общувам с група глухонеми деца, защото съм щяла да забравя да говоря.
Наскоро в една тема четох, че някои майки в градинките смятат диабета за заразна болест.
Много усилия и време ще са нужни за промяна на обществото. Да се хвърлят децата с увреждания на "вълците" на принципа я случи на добри съученици, я не, ми се вижда грозно и жестоко. Не знам - трябва ли да се "пожертват" поколение-две дечица като пионери на светлия западен опит? Информация трябва, и то много... по-дипломатично някак, без агресия.
Без агресия и от двете страни, защото "вие сте длъжни да приемете моето дете, иначе сте тъпи/жестоки/старомодни/захлупени/нетолерантни" - не върви някак и създава отпор, нежелание да се слуша и съответен агресивен отговор.
В един идеален свят си го представям така: да се прави някаква предварителна психологическа оценка на средата - деца и техните родители. Да има подготвен чрез съответен курс педагог - учител или класен ръководител. Брошурки за родителите: "Във вашия клас има дете със заболяването Х. Това заболяване представлява еди какво си. То не е заразно и е безопасно за околните. Избрахме вашия клас, защото вие сте най-най-най-толерантните и интелигентни хора(подмазването не вреди, добрата дума порти отваря). И т.н."
По тези причини не знам какво да отговоря на анкетата. От една страна - хубаво, правилно, прекрасно е да се интегрира максимален брой деца с увреждания. От друга страна - говорим за България, а личното ми мнение е, че почвата не е готова и доста годинки ще минат, докато се подготви.
Извинете за дългото ми писание.
Аз съм ЗА децата да учат в масови училища. И това е по-полезно не само за самите деца с увреждания, а особено за тези без такива.
Защото още от малки ще се научат да не делят хората според физическите им качества. И това ще ги направи много по-човечни. Смятам, че подигравките ще са само в началото - докато това бъде въведено като практика.
Ползата ще е двойна:
- от една страна децата с увреждания ще се интегрират, а от дуга децата без увреждания ще се учат на човещина и много други неща.
Защото още от малки ще се научат да не делят хората според физическите им качества. И това ще ги направи много по-човечни. Смятам, че подигравките ще са само в началото - докато това бъде въведено като практика.
Ползата ще е двойна:
- от една страна децата с увреждания ще се интегрират, а от дуга децата без увреждания ще се учат на човещина и много други неща.
аз съм учила с дете с леки умствени увреждания от 2 до 7 клас, беше син на една учителка от горния курс и с връзки го беше записала при нас в "нормален "клас, бяхме заедно чак до 7 клас
седеше на последния чин, от време на време учителките сядаха до него и му обясняваха уроците простичко или го изпитваха пак така , с по-простички думи да разкаже нещо
никой не го закачаше, нито го обиждаше, той също не беше агресивен, беше мил и кротък
дъщерята на една от учителките ни беше с по-тежки умствени отклонения, но понякога нямаше кой да се грижи за нея и я водеха също в класа, мисля че беше с по-тежка форма на даун, но пък беше много любвеобилна и много ни се радваше по нейния си начин, явно нямаше много приятелчета и се чувстваше добре сред нас(беше малко по-голяма от нас на години, почти връстници бяхме)
лично аз смятам че няма проблем едно дете да посещава масово училище, но всеки случай е различен, има много заболявания и всяко си има различни степени...значи за да посещава масово училище трябва и самото дете да се чувства добре там и да има желание ...
седеше на последния чин, от време на време учителките сядаха до него и му обясняваха уроците простичко или го изпитваха пак така , с по-простички думи да разкаже нещо
никой не го закачаше, нито го обиждаше, той също не беше агресивен, беше мил и кротък
дъщерята на една от учителките ни беше с по-тежки умствени отклонения, но понякога нямаше кой да се грижи за нея и я водеха също в класа, мисля че беше с по-тежка форма на даун, но пък беше много любвеобилна и много ни се радваше по нейния си начин, явно нямаше много приятелчета и се чувстваше добре сред нас(беше малко по-голяма от нас на години, почти връстници бяхме)
лично аз смятам че няма проблем едно дете да посещава масово училище, но всеки случай е различен, има много заболявания и всяко си има различни степени...значи за да посещава масово училище трябва и самото дете да се чувства добре там и да има желание ...
Ами под деца с леки увреждания разбирам такива, за които няма да бъде проблем да бъдат обучавани от обикновени учители чрез общообразователни методи.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
Къде е това?
Аз не съм виждала в масовите училища такива деца, а и не мога да си представя как биха могли да учат там при обикновените учители. Ако имаш предвид отделни паралелки в обикновеното училище - да, но иначе просто не си го представям. Нито програмата е пригодена за такива деца, нито учителите са подготвени. Как виждаш сляпо дете да чете или да пише на дъската? Или коя да е начална учителка да го ограмотява на Брайл?
Обясни ми как става така, наистина се интересувам. Знам, че имаше специализирани училища, които работеха по специални методики, с прекрасно обучени кадри и имаха страхотни успехи с децата. Ако си спомняте състава от глухонеми деца, които пеят и танцуват - прекрасна работа на педагозите им!
Иначе и навремето в гимназията имахме съученичка на инвалидна количка, мисля, че беше боледувала от детски паралич. Нямаше никакви проблеми, освен, че когато се налагаше класът й да ползва някой кабинет, съучениците й я пренасяха по стълбите. Но това беше в гимназията, те бяха достатъчно силни, за да го правят. Не съм забелязала да е била отхвърлена или някой да й се подиграва, то и нямаше за какво...
В прогимназията в нашия клас имаше едно момиче, което беше с увреждане /така и не разбрахме каква е диагнозата, защото по времето на соц-а това /да си увреден/ беше малко забранено - светлата социалистическа личност трябваше да е умствено и физически здрава и калена! Сега си давам сметка как понякога сме били груби и зли към това дете, а всичко можеше да се нареди, ако класната ни беше провела един истински "ЧАС НА КЛАСНИЯ", в който да не обсъждаме тъпотии като политинформация, а да ни подготви за това, че с нас ще учи едно по-особено дете, което не носи никаква отговорност за състоянието си и трябва да се съобразяваме с него, да го толерираме и т.н.
Моя позната има дете със синдром на Даун - детето е много контактно и приветливо, но си има увреждането и му личи. По този повод многократно съм говорила с моите две диванета - разказала съм им, че детето е болно, че то не е виновно, че за съжаление не може да бъде излекувано, но също като тях обича да играе, да се весели, да има приятели и ..... И знаете ли какво забелязвам? Всеки път, когато се случи на някой рожден ден да се засечем с това дете, моите предпочитат да си играят с него! Обръщат му много повече внимание, отколкото на останалите. Надявам се, че съм възпитала у тях правилно отношение към хората с увреждания, че никога не биха били груби с такива хора, че дори интегрирането на деца с увреждания сред деца без увреждания е еднакво полезна симбиоза и за двете категории.
Все пак моята съученичка завърши средно образование и, макар и да не е усвоила на 100 % учебния материал, е била по-подготвена от деца с нейните проблеми, но обучавани в специализирани училища /като се вземе предвид и нивото в такива специализирани училища в Бг, то да не дава Господ да попадаш там/
Моя позната има дете със синдром на Даун - детето е много контактно и приветливо, но си има увреждането и му личи. По този повод многократно съм говорила с моите две диванета - разказала съм им, че детето е болно, че то не е виновно, че за съжаление не може да бъде излекувано, но също като тях обича да играе, да се весели, да има приятели и ..... И знаете ли какво забелязвам? Всеки път, когато се случи на някой рожден ден да се засечем с това дете, моите предпочитат да си играят с него! Обръщат му много повече внимание, отколкото на останалите. Надявам се, че съм възпитала у тях правилно отношение към хората с увреждания, че никога не биха били груби с такива хора, че дори интегрирането на деца с увреждания сред деца без увреждания е еднакво полезна симбиоза и за двете категории.
Все пак моята съученичка завърши средно образование и, макар и да не е усвоила на 100 % учебния материал, е била по-подготвена от деца с нейните проблеми, но обучавани в специализирани училища /като се вземе предвид и нивото в такива специализирани училища в Бг, то да не дава Господ да попадаш там/
Ами под деца с леки увреждания разбирам такива, за които няма да бъде проблем да бъдат обучавани от обикновени учители чрез общообразователни методи.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
Къде е това?
Аз не съм виждала в масовите училища такива деца, а и не мога да си представя как биха могли да учат там при обикновените учители. Ако имаш предвид отделни паралелки в обикновеното училище - да, но иначе просто не си го представям. Нито програмата е пригодена за такива деца, нито учителите са подготвени. Как виждаш сляпо дете да чете или да пише на дъската? Или коя да е начална учителка да го ограмотява на Брайл?
Обясни ми как става така, наистина се интересувам. Знам, че имаше специализирани училища, които работеха по специални методики, с прекрасно обучени кадри и имаха страхотни успехи с децата. Ако си спомняте състава от глухонеми деца, които пеят и танцуват - прекрасна работа на педагозите им!
Иначе и навремето в гимназията имахме съученичка на инвалидна количка, мисля, че беше боледувала от детски паралич. Нямаше никакви проблеми, освен, че когато се налагаше класът й да ползва някой кабинет, съучениците й я пренасяха по стълбите. Но това беше в гимназията, те бяха достатъчно силни, за да го правят. Не съм забелязала да е била отхвърлена или някой да й се подиграва, то и нямаше за какво...
Слепите деца от друга страна не са глухи
Съответно чуват какво се преподава. Има много успешни музиканти сред слепите и не са единични случаи в масовото образование в България.Интелекта на тези две групи хора с увреждания в масоввия случай е запазен, дори по- висок от средния. Глухите деца в специализираните училища учат 4 години повече, поради погрешната представа, че развитието им е забавено. Практиката през последните години показва, че глухите деца в масовите училища се справят повече от добре с материала преподавам там и не само успяват да покрият Държавните образователни изисквания, но в много случаи са и с много добър и отличен успех.
Глухите и слепите не са хора с тежки увреждания.
....... от една страна децата с увреждания ще се интегрират, а от дуга децата без увреждания ще се учат на човещина и много други неща.
............................
Интелекта на тези две групи хора с увреждания в масоввия случай е запазен, дори по- висок от средния.
.................................
Интелекта на тези две групи хора с увреждания в масоввия случай е запазен, дори по- висок от средния.
.................................
Абсолютно съм съгласна!
Но се притеснявам, че все пак си има специфика в обучението, с което един обикновен педагог не може да се справи. Та повечето не могат да се оправят с обикновените деца, та камо ли да се нагърбят с допълнително натоварване. Има си специално обучени кадри, които могат и знаят как да работят с такива деца. Ако бъдат назначени в масовите училища - ОК, но не ми се струва коректно към самите деца да бъдат подложени на извращението, наречено българско образование в най-чистия му вид, поне такова, каквото е в момента. Достатъчно е трудно за дете без увреждания, а за дете "с" е просто жестоко. Поне такова е моето мнение.
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
Според мен децата с множество увреждания би трябвало да учат в специализирани у-ща. Но нищо не пречи да посещават и масовите у-ща в часовете по музика, рисуване и подобни напр. Или в масовите у-ща да има класове за специализирано обучение на такива деца, със специално обучени преподаватели, а през останалото време децата ще общуват с останалите, "здрави" деца.Въпреки че аз смятам че интеграцията на тези дечица трябва да почне още в детските градини, когато децата по-лесно завързват контакти и лесно възпримат едно от друго. Веднъж срещнали подобни деца в най-ранна и невинна, необременена от предразсъдъци възраст, смятам че и по-късно няма да имат проблеми с общуването си с тях. То всъщност проблема не е в децата, а в родителите всъщност. Ако те се справят с проблемите и предразсъдъците си, мисля че от страна на децата не би имало никакви пречки в общуването и с техните връстници с физически и умствени проблеми. Да не говорим за положителното влияние, което оказв общуването на дете с увреждане с неговите връстници без увреждания. За пример ще дам моя приятелка с дете с Даун, което посещава масова детс. градина - там почна да говори, иначе казваше само мама. Извинявам са за дългия постинг, но и аз съм пристрастна към темата, тъй като работя в дом за изоставени деца, много от които са със специални нужди.
Да, това също е вариант - част от часовете, в тези, които обучението може да върви паралелно, да са заедно децата, а да имат отделно часове за специализирана подготовка - може и под формата на СИП или ЗИП.
Абе, въпрос на желание е и на искрена грижа за тези деца, а не поредното отбиване на номера. Ако има грижа и желание, начини винаги ще се намерят.
Абе, въпрос на желание е и на искрена грижа за тези деца, а не поредното отбиване на номера. Ако има грижа и желание, начини винаги ще се намерят.
Смятам, че всички деца трябва доколкото могат да посещават масово училище (изключвам лежащо болните, разбира се). Специализираните си уроци биха могли да взимат допълнително. Така децата ни ще станат по толерантни и няма да се крият или пък да се отнасят зле с хората с увреждания.
Не знам дали отговора ми ще е точен на въпроса на кака Сийка. В момента доста деца със специални нужди посещават масови у-ща, като към тях има прикрепен т.нар. ресурсен учител. Този учител се занимава с тях в следобедните часове, като им помага и дообяснява материала, за да може детето да навакса и да е разбрало материала. Тъй като е ясно, че един учител с клас от поне 22деца, не може да се занимава с всяко поотделно. Доколкото знам доста от тези деца се справят доста добре и са добре приети от съучениците си. Проблем е разбира се неустановеното положение в българското образование, в което всяко нещо е предпоследно. Никога не се знае дали Мон ще отпусне достатъчно щат за подобни ресурсни учители, а те все пак са педагози за деца със умствени, зрителни , слухови и говорни увреждания, т. нар. специални педагози. Да не говорим за лошата материална база, недостъпната околна среда и др. социални неуредици
Децата са си деца - гласувах с 1, 2 и 5
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
............................
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
и знам, че не е единствен случай
Децата с увреждания могат да учат заедно с другите деца.
В моето училище /бившото "Ю.Гагарин"/ още преди почти 100 години имах съученичка, тогава казваха, че е "бавноразвиваща се". Завърши заедно с нас 8-ми клас. Всички бяха безкрайно търпеливи и мили с нея /говоря и за децата и за учителите/. Мисля, че това беше чудесно за нея, но нас, като че ли ни даде повече.
В моето училище /бившото "Ю.Гагарин"/ още преди почти 100 години имах съученичка, тогава казваха, че е "бавноразвиваща се". Завърши заедно с нас 8-ми клас. Всички бяха безкрайно търпеливи и мили с нея /говоря и за децата и за учителите/. Мисля, че това беше чудесно за нея, но нас, като че ли ни даде повече.
Определено съм за интеграцията на децата с увреждания. Това ще даде тласък в развитието на детето с проблем и ще научи останалите на човечност. Децата с тежки увреждания имат по специфични нужди, единствено поради тази причина мисля, че е нужно да са настанени в специализирани училища, където всякакви специалисти да работят с тях. И все пак много зависи от увреждането. Мисля че обществото ни е загубило много от едно такова деление на хората на здрави и болни. Пътя наистина е дълъг, но трябва да се започне от някъде...
Скоро бях в щатите и в един магазин на найк работеше момиче с даун. Стана ми мило. Замислих се колко ли дълъг път трябва да извървим, за да се случи това и у нас, такива хора да получат своето място. Да изживеят един достоен живот, за който не е нужно нито да си гений, нито да блестиш с някакъв талант, нужно е просто да ти се даде шанс...
Скоро бях в щатите и в един магазин на найк работеше момиче с даун. Стана ми мило. Замислих се колко ли дълъг път трябва да извървим, за да се случи това и у нас, такива хора да получат своето място. Да изживеят един достоен живот, за който не е нужно нито да си гений, нито да блестиш с някакъв талант, нужно е просто да ти се даде шанс...
Децата са си деца - гласувах с 1, 2 и 5
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Това е и моето мнение. Но всъщност какво се има предвид под "тежки увреждания"?
Децата са си деца - гласувах с 1, 2 и 5
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
..........
Ще разкажа по памет какво прочетох някога в едно списание:
Наша известна плувкиня разказва как като треньор на деца с церебрална парализа им води часове по плуване. Децата обожават водата, защото там се движат много по-лесно, а и водните упражнения им се отразяват добре. Тя води и своята (здрава) дъщеричка на същия басейн да плуват заедно, но преди да отидат й казва, че ще я запознае с малко болни дечица. Дъщеря й след урока и казва: "мамо, защо ми каза, че тези деца са болни, те не са."
Ето виждането на детето за тези дечица, то ги е приело съвсем нормално, за него те са деца като всички останали.
Ако всеки един от нас ги приеме по същия начин нещата ще са различни, нали?
Наша известна плувкиня разказва как като треньор на деца с церебрална парализа им води часове по плуване. Децата обожават водата, защото там се движат много по-лесно, а и водните упражнения им се отразяват добре. Тя води и своята (здрава) дъщеричка на същия басейн да плуват заедно, но преди да отидат й казва, че ще я запознае с малко болни дечица. Дъщеря й след урока и казва: "мамо, защо ми каза, че тези деца са болни, те не са."
Ето виждането на детето за тези дечица, то ги е приело съвсем нормално, за него те са деца като всички останали.
Ако всеки един от нас ги приеме по същия начин нещата ще са различни, нали?
Смятам, че единствено децата с умствена изостаналост трябва да учат в специализирани училища.
За тези, при които увреждането е само физическо, не виждам причина да се изолират.
Най-добрата ми приятелка е с диагноза ДЦП и е най-прекрасния човек, който познавам. Не искам и да си помисля, че заради нечия простотия нямаше да я срещна. Много е важно да се отървем от предрасъдъците си, за да можем да общуваме пълноценно.
За тези, при които увреждането е само физическо, не виждам причина да се изолират.
Най-добрата ми приятелка е с диагноза ДЦП и е най-прекрасния човек, който познавам. Не искам и да си помисля, че заради нечия простотия нямаше да я срещна. Много е важно да се отървем от предрасъдъците си, за да можем да общуваме пълноценно.
1,2 и 5.
само да добавя.... Нямам против детето ми да учи и с дете с тежки увреждания, но това е в минус на самото увредено дете.. Защото няма да има време за специализираното и отнемащо повече време обучение.
Част от детството ми мина в с. Момин проход, Санаториумите, като дете с леки увреждания. Там също имаше деление в обучението на децата с различен "тип" увреждане. и различен тип преподаватели.
Компенсирането в обучението при тежко увредените деца настъпва след основното обучение. Като време... може и да е в рамките на един ден/ Въпреки, че е много трудно да разграничиш нещата.. Има деца с средно - тежки и много тежки ДЦП и неувредени мозъчни функции... например, / тоест тежки двигателни увреждания и никакви мозъчни/, които са с невероятни умствени способности....., а няма как да е в нормална среда. По ред причини... не ми се пишат фермани. И без това темата ми е достатъчно болна.
Абе, ясно ви е. Особено в момента... много от нещата, които трябва да се правят са в "пожелателната" сфера.
само да добавя.... Нямам против детето ми да учи и с дете с тежки увреждания, но това е в минус на самото увредено дете.. Защото няма да има време за специализираното и отнемащо повече време обучение.
Част от детството ми мина в с. Момин проход, Санаториумите, като дете с леки увреждания.
Там също имаше деление в обучението на децата с различен "тип" увреждане. и различен тип преподаватели. Компенсирането в обучението при тежко увредените деца настъпва след основното обучение. Като време... може и да е в рамките на един ден/ Въпреки, че е много трудно да разграничиш нещата.. Има деца с средно - тежки и много тежки ДЦП и неувредени мозъчни функции... например, / тоест тежки двигателни увреждания и никакви мозъчни/, които са с невероятни умствени способности....., а няма как да е в нормална среда. По ред причини... не ми се пишат фермани. И без това темата ми е достатъчно болна.
Абе, ясно ви е. Особено в момента... много от нещата, които трябва да се правят са в "пожелателната" сфера.
Нямам против детето ми да учи с деца с леки физически увреждания: които не се нуждаят от специално внимание на учителката, не пречат на учебния процес, не са агресивни.
По повод на леките психически увреждания: искам да споделя на какво бях свидетел преди няколко дни: дете (14-15г) с чисти дрехи (явно някой се грижи за него) пътуваше в трамвая. По едно време си събу панталоните и почна да си пипа в гащите и пак си вдигна гащите и панталонките. Дори да не е агресивен, не искам да е в един клас с детето ми.
По повод на леките психически увреждания: искам да споделя на какво бях свидетел преди няколко дни: дете (14-15г) с чисти дрехи (явно някой се грижи за него) пътуваше в трамвая. По едно време си събу панталоните и почна да си пипа в гащите и пак си вдигна гащите и панталонките. Дори да не е агресивен, не искам да е в един клас с детето ми.
Тъжната истина, написана кратичко.
Моя познато ми се оплака наскоро, че синът й, който е в 4-ти клас, изобщо не искал да ходи на училище, защото постоянно търпял подигравки заради очилата и обиди, защото 1 седмица е трябвало едното му око да бъде затворено... Какво остава за "по-различните" деца...
Ние тук се изказваме толерантно, но истината е друга
Отговорих с: "Децата с тежки увреждания да учат в специализирани училища"; "децата с леки увреждания да учат в масови училища"; "Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане"
Това просто не го разбирам. какво има за подигравки
Все си мисля, че родителите играят голяма за това
Моя познато ми се оплака наскоро, че синът й, който е в 4-ти клас, изобщо не искал да ходи на училище, защото постоянно търпял подигравки заради очилата и обиди, защото 1 седмица е
Това просто не го разбирам. какво има за подигравки
Все си мисля, че родителите играят голяма за това 
Тъжната истина, написана кратичко.
Моя познато ми се оплака наскоро, че синът й, който е в 4-ти клас, изобщо не искал да ходи на училище, защото постоянно търпял подигравки заради очилата и обиди, защото 1 седмица е трябвало едното му око да бъде затворено... Какво остава за "по-различните" деца...
Ние тук се изказваме толерантно, но истината е друга
Аз нямам мнение, защото не е моя работа да взема такова решение-незнам какво е леки и какво тежки увреждания и още много други неща. Знам други работи, обаче, защото учих стена до стена до помощно училище. Прехвърляхпа деца в нашето училище оттам. Стояха по една година и ги връщаха за слаб успех-тихата война на учителите
Това намирам за по-лошо, отколкото въобще да не идва в стандартното училище. Дам, едното момиченце имаше само двойки, единствено тьотята по рисуване ларж му беше писала 3 
А имам съученици, които още трудно четат. Другарката ни имаше расистко отношение към мулатче, турче и циганче в класа. Що сега да са порасли други. Мисля, че в реалността, много от ларж-мадамите писали Да, ще вият Не и ще се тупат в гърдите на майки. Нищо чудно и аз да съм там
Скоро бях в щатите и в един магазин на найк работеше момиче с даун. Стана ми мило. Замислих се колко ли дълъг път трябва да извървим, за да се случи това и у нас, такива хора да получат своето място. Да изживеят един достоен живот, за който не е нужно нито да си гений, нито да блестиш с някакъв талант, нужно е просто да ти се даде шанс...
На запад Даунчетата ги искат много в магазини, защото те са много честни и не лъжат и собствениците са спокойни, че няма да бъдат излъгани. Това и аз скоро го научих и затова го споделам. Колко ли много нищо трябва до знаем, за да живеем толкова много хора на едно място. Е трябва да се съобразим един с друг.
За мен много по-тежко е да се учи с агресивни деца, отколкото с увредени. И наистина, ако родителите са интелигентни, нещата стават много лесни.
Имам роднина с увреждане. За мен това е един от най-милите хора на света.
Не искам да ги делим. Нямам нищо против децата ми един ден да учат с деца с тежки или леки физически увреждания. За умствените не съм съвсем сигурна дали могат да бъдат обучавани в масови училища - те може би ще имат нужда от допълнителни часове, но също не бих имала нищо против, стига да не са свързани с агресивно и неконтролируемо поведение.
От всички отговори избрах "нямам против детето ми да учи с дете с увреждане"
Дано до времето, в което моето (неродено и незаченато все още
) дете тръгва на училище, тези неща са уредени и училищата са достъпни за всички дечица
Не искам да ги делим. Нямам нищо против децата ми един ден да учат с деца с тежки или леки физически увреждания. За умствените не съм съвсем сигурна дали могат да бъдат обучавани в масови училища - те може би ще имат нужда от допълнителни часове, но също не бих имала нищо против, стига да не са свързани с агресивно и неконтролируемо поведение.
От всички отговори избрах "нямам против детето ми да учи с дете с увреждане"
Дано до времето, в което моето (неродено и незаченато все още
) дете тръгва на училище, тези неща са уредени и училищата са достъпни за всички дечица 
Тъй вярно Аз нямам мнение, защото не е моя работа да взема такова решение-незнам какво е леки и какво тежки увреждания и още много други неща.
Знам други работи, обаче, защото учих стена до стена до помощно училище. Прехвърляхпа деца в нашето училище оттам. Стояха по една година и ги връщаха за слаб успех-тихата война на учителите Това намирам за по-лошо, отколкото въобще да не идва в стандартното училище. Дам, едното момиченце имаше само двойки, единствено тьотята по рисуване ларж му беше писала 3 А имам съученици, които още трудно четат. Другарката ни имаше расистко отношение към мулатче, турче и циганче в класа.
Що сега да са порасли други. Мисля, че в реалността, много от ларж-мадамите писали Да, ще вият Не и ще се тупат в гърдите на майки. Нищо чудно и аз да съм там
[/quote]
иххх, моме Калино, че си права , права си. Не зная кой тук познава реалността, аз не. Поне не с болно дете, "Благодаря на Всичко- което- там-отговаря- за -това - Бог.или пр.." , но самата аз съм била болно дете, до дяв... и майка ми е страдала.-
Да кажем , че се оправих и не ми личи поне. Няма да пиша какво помня.. опитвам се да го забравя.
Съпругът ми е с очевадно куцане от ДЦП/ с операции и травми ./ Някои пловдивски "мамми" го познават. Слънчице..е!
А като дете вади големия късмет да е офицерско чедо и да живеев в "Безмер" - Ямбол - базата. Затворена система.. Приет от децата там без кой знае колко травми ..., носели му чантата до школото даже. / е, имало е два- три опита и синини, ама карай, той затова е мъж Никой не го е игнорирал или малтретирал... макар, че м/у операциите е имало и периоди на инвалидна количка. Много са се обичали... И досега са приятели голяма част от съучениците. Един от тях ни е кум!
За учителите не коментирам. Той и до сега си е отличник.../ пък и в затворена система, как да отсвириш нечие чедо..Аи майка му е правила чудеса в детска възраст, додето разбере, че момченцето и няма И забавяне в мозъчното развитие.
късмет му е било. Аз съм виждала друго. каквото и ти.
Аз нямам мнение, защото не е моя работа да взема такова решение-незнам какво е леки и какво тежки увреждания и още много други неща. Знам други работи, обаче, защото учих стена до стена до помощно училище. Прехвърляхпа деца в нашето училище оттам. Стояха по една година и ги връщаха за слаб успех-тихата война на учителите
Това намирам за по-лошо, отколкото въобще да не идва в стандартното училище. Дам, едното момиченце имаше само двойки, единствено тьотята по рисуване ларж му беше писала 3 А имам съученици, които още трудно четат. Другарката ни имаше расистко отношение към мулатче, турче и циганче в класа. Що сега да са порасли други. Мисля, че в реалността, много от ларж-мадамите писали Да, ще вият Не и ще се тупат в гърдите на майки. Нищо чудно и аз да съм там
[/quote]
иххх, моме Калино, че си права , права си. Не зная кой тук познава реалността, аз не. Поне не с болно дете, "Благодаря на Всичко- което- там-отговаря- за -това - Бог.или пр.." , но самата аз съм била болно дете, до дяв... и майка ми е страдала.-
Да кажем , че се оправих и не ми личи поне. Няма да пиша какво помня.. опитвам се да го забравя.
Съпругът ми е с очевадно куцане от ДЦП/ с операции и травми ./ Някои пловдивски "мамми" го познават. Слънчице..е!
А като дете вади големия късмет да е офицерско чедо и да живеев в "Безмер" - Ямбол - базата. Затворена система.. Приет от децата там без кой знае колко травми ..., носели му чантата до школото даже. / е, имало е два- три опита и синини, ама карай, той затова е мъж Никой не го е игнорирал или малтретирал... макар, че м/у операциите е имало и периоди на инвалидна количка. Много са се обичали... И досега са приятели голяма част от съучениците. Един от тях ни е кум!
За учителите не коментирам. Той и до сега си е отличник.../ пък и в затворена система, как да отсвириш нечие чедо..Аи майка му е правила чудеса в детска възраст, додето разбере, че момченцето и няма И забавяне в мозъчното развитие.
късмет му е било. Аз съм виждала друго. каквото и ти.
Индивидуалните способности и нужди на всяко дете да бъдат взимани предвид, а не вида на увреждането, тежко или леко.
Мисля си, че от специализираните училища има нужда, но за да се пълнят с изоставащите поради незнание на български ромчета, а аз да помагат на децата с увреждания да се интегрират и да обучават децата, които не успяват в масово училище.
Образователната система има еднаки задължения към всяко едно българско дете.
Мисля си, че от специализираните училища има нужда, но за да се пълнят с изоставащите поради незнание на български ромчета, а аз да помагат на децата с увреждания да се интегрират и да обучават децата, които не успяват в масово училище.
Образователната система има еднаки задължения към всяко едно българско дете.
Нямам нищо против, но по скоро се притеснявам за самите деца. Иначе всички сме гледали Малкъм и неговият най-добър приятел е точно такова дете.
офффф, всъщнос т тежко увредени деца може да значи приятеля на Малкълм + тежка степен на олигофрения...
Или лека степен... Деленето е сложно. Няма крака - има мозък- невероятен . Или Малко функциониращ мозък - има приказен виталитет, подвижна динамика..!!!
ТИ може да си съгласна , но може до няма КОЙ да се занимава с тях.
В случая Малкъл.м.. генийй., и тежки двигателни функции /познавам, прочее такова момче с ДЦП и е наистина гений./ , хората си имат система и пари... и си гледат детето . Дете с такова образование в Щатите няма да остане и без пари-- но ние сме в рамките на филма. МАЛКЪЛм , А аз съм за почина.."Москва слезам не верит!!"" Тоест каквото измолим или притиснем НЯкого да измоли.
Има заковани теми бол.... Ако повечето пишещи тук , бяха прочели заковани теми в другите подфоруми.... всички щяхме да сме наясно.. ми? Нъл?
Всъщност, някой ще даде ли наистина определение какво означават точно "леки" и какво "тежки" увреждания? Учила съм навремето дефектология, но съм забравила почти всичко. 
А в темата ми се струва, че всеки влага някакво свое понятие в тези термини.
Друго, което също трябва да се уточни е, какво се разбира под "специализирани училища". Май повечето мислят, че става въпрос само и единствено за т. нар. "помощни" училища. Аз лично имам предвид и специализирани центрове, в които работят специалисти, обучени да се справят с конкретни проблеми и оборудвани със съответната материална база. Имаше навремето такива - за деца със слухови и зрителни проблеми. Ако не се лъжа в Горна Оряховица, в Пловдив имаше такива училища... Съществуват ли още?
Другият ми въпрос е за тези ресурсни учители. За всяко дете индивидуален такъв ли ще има? Дали ще е възможно от финансова и практическа гледна точка? Някак си не виждам в някое забутано селце да назначат специално обучен човек. А от друга страна не е редно за някои деца да има, а за други - не. За този проблем мислено ли е и какво е решението?
А в темата ми се струва, че всеки влага някакво свое понятие в тези термини.
Друго, което също трябва да се уточни е, какво се разбира под "специализирани училища". Май повечето мислят, че става въпрос само и единствено за т. нар. "помощни" училища. Аз лично имам предвид и специализирани центрове, в които работят специалисти, обучени да се справят с конкретни проблеми и оборудвани със съответната материална база. Имаше навремето такива - за деца със слухови и зрителни проблеми. Ако не се лъжа в Горна Оряховица, в Пловдив имаше такива училища... Съществуват ли още?
Другият ми въпрос е за тези ресурсни учители. За всяко дете индивидуален такъв ли ще има? Дали ще е възможно от финансова и практическа гледна точка? Някак си не виждам в някое забутано селце да назначат специално обучен човек. А от друга страна не е редно за някои деца да има, а за други - не. За този проблем мислено ли е и какво е решението?
За мен леки увреждания са такива, които все пак позволяват функциониране физическо и умствено на детето на дадено ниво ( например имам състудент, който учи за учител по история, учениците му го обожават, а е роден без ръце и крака).
Тежки увреждания са, когато функционирането е нарушено до ниво, което затруднява по някакъв начин детето.
Холандия е страна, където се прави много за тези деца ( дано и България стане) и се опитват да ги оставят до последно в нормално училище.
Отговорих в нормално да бъдат, но като учител знам колко е трудно това. Трябва ти едно дете с хиперактивност( примерно ) в класа и работата ти се увеличава с 50 %. А ако има по-тежко увреждане трябва 100 % поввее подготовка и грижа.
В специализираните училища тук класовете са малки, помощта е квалифицирана, така че и там има +, въпреки че им липсват социалните контакти.
За мен идеалното е училище, където в едната част учат в специализирано образование, а в другата нормално и да са заедно по проекти, някои часове и т.н.
Тежки увреждания са, когато функционирането е нарушено до ниво, което затруднява по някакъв начин детето.
Холандия е страна, където се прави много за тези деца ( дано и България стане) и се опитват да ги оставят до последно в нормално училище.
Отговорих в нормално да бъдат, но като учител знам колко е трудно това. Трябва ти едно дете с хиперактивност( примерно ) в класа и работата ти се увеличава с 50 %. А ако има по-тежко увреждане трябва 100 % поввее подготовка и грижа.
В специализираните училища тук класовете са малки, помощта е квалифицирана, така че и там има +, въпреки че им липсват социалните контакти.
За мен идеалното е училище, където в едната част учат в специализирано образование, а в другата нормално и да са заедно по проекти, някои часове и т.н.
Много зависи от уврежданията........и много хора не си дават реална сметка какво означава дете с психически и физически проблеми да учи в клас със здрави деца.Методически е много трудно и за трите страни.По скоро съм на мнение че трябва да има специализирани паралелки в масовите училища.
Не искам да прозвучи грубо,но мисля че за 6-7г дете е стресиращо да бъде свидетел на прояви на епилепсия,гърчове и параноично и истерично поведение.Съгласна съм, че децата с проблем трябва да се интегрират, но не и за сметка на психическото здраве на другите деца.Не е срамно да кажеш,че имаш нужда от по-специална нужда...това не те прави по малко човек.
Аз ще дам всичко от себе си да възпитам в дъщеря ми човеколюбието, и ще и покажа че такива хора не са по-различни от нас и че те заслужават нашата обич,приятелство и подкрепа.
Има болести и степени на увреждане за които няма проблем при подобно интегриране, но това което аз чувам като план е стряскащо за мен като родител.
Няма нужда да споменавам липсата на необходимата за целта квалификация на всички учители,както и жестокостта на някой възрастни които възпитават своите омразни чувства и у децата си.
Не искам да прозвучи грубо,но мисля че за 6-7г дете е стресиращо да бъде свидетел на прояви на епилепсия,гърчове и параноично и истерично поведение.Съгласна съм, че децата с проблем трябва да се интегрират, но не и за сметка на психическото здраве на другите деца.Не е срамно да кажеш,че имаш нужда от по-специална нужда...това не те прави по малко човек.
Аз ще дам всичко от себе си да възпитам в дъщеря ми човеколюбието, и ще и покажа че такива хора не са по-различни от нас и че те заслужават нашата обич,приятелство и подкрепа.
Има болести и степени на увреждане за които няма проблем при подобно интегриране, но това което аз чувам като план е стряскащо за мен като родител.
Няма нужда да споменавам липсата на необходимата за целта квалификация на всички учители,както и жестокостта на някой възрастни които възпитават своите омразни чувства и у децата си.
Йосарян, Джедаю, нашепни поне за какво е тази анкета.... че много ми домъчня.... ако можем с нещо..?
На другите конкретни въпроси ще отговоря след като прекратя гласуването. 
Ами отговорих.
Децата с тежки увреждания - в специализирани училища, където да бъдат обучавани от специалисти.
Децата с леки увреждания - в обикновените училища.
Нямам нищо против сина ми да учи в училище с такива деца.
Децата с тежки увреждания - в специализирани училища, където да бъдат обучавани от специалисти.
Децата с леки увреждания - в обикновените училища.
Нямам нищо против сина ми да учи в училище с такива деца.
Това са и моите отговори.
yosarian,
На мнение съм, че анкетите не показват истината ( работила съм в такава агенция, правейки анкети и знам как отговарят хората). Много хора биха казали: нямам нищо против, но когато стане нещо реалност, започват друго да говорят.
Angel^wings,
Въобще не съм съгласна с теб по някои въпроси. Твой цитат:
Не искам да прозвучи грубо,но мисля че за 6-7г дете е стресиращо да бъде свидетел на прояви на епилепсия,гърчове и параноично и истерично поведение.Съгласна съм, че децата с проблем трябва да се интегрират, но не и за сметка на психическото здраве на другите деца.
Ти ще научиш детето си, а останалите стотици хиляди деца, които няма да бъдат научени. За да приемеш различното трябва да имаш контакт с него от най-ранна възраст. Да знаеш повече. По тази логика всички деца, които имат братя или сестри с увреждане, трябва да са с нарушено психическо здраве.
Мисля, че много хора мислят като теб, което показва, че все още обществото не може да приеме различните така, както би трябвало.
Малко оф: тук може да видите по-разлизчните състезаващи се за Мис. Малко след началото е представянето им:
http://player.omroep.nl/?aflid=4723842
На мнение съм, че анкетите не показват истината ( работила съм в такава агенция, правейки анкети и знам как отговарят хората). Много хора биха казали: нямам нищо против, но когато стане нещо реалност, започват друго да говорят.
Angel^wings,
Въобще не съм съгласна с теб по някои въпроси. Твой цитат:
Не искам да прозвучи грубо,но мисля че за 6-7г дете е стресиращо да бъде свидетел на прояви на епилепсия,гърчове и параноично и истерично поведение.Съгласна съм, че децата с проблем трябва да се интегрират, но не и за сметка на психическото здраве на другите деца.
Ти ще научиш детето си, а останалите стотици хиляди деца, които няма да бъдат научени. За да приемеш различното трябва да имаш контакт с него от най-ранна възраст. Да знаеш повече. По тази логика всички деца, които имат братя или сестри с увреждане, трябва да са с нарушено психическо здраве.
Мисля, че много хора мислят като теб, което показва, че все още обществото не може да приеме различните така, както би трябвало.
Малко оф: тук може да видите по-разлизчните състезаващи се за Мис. Малко след началото е представянето им:
http://player.omroep.nl/?aflid=4723842
Калинка, аз пък не съм съгласна с теб. Точно за епилепсията не съм. Това не е чак толкова рядко срещана болест. Какво да правят епилептиците? А какво да правят хората, чиито деца са болни от епилепсия? Да не го водят по люлки и пързалки ли? Да им скапят детството заради кофтито гледка? Не мисля. Колкото по-от ранна възраст децата свикнат, че на света има и болни и различни, толкова по-толерантни хора ще израстнат. Виждала съм нееднократно епилептичен припадък. Не бих скрила такава гледка от детето си. Има начин да се обясни, че това е болест, че помага ако се държиш адекватно.
Има начин да се обясни, че това е болест, че помага ако се държиш адекватно.
Ей това ми е много болна тема!
Научени сме на какво ли не, можем да философстваме над глобални проблеми, да решаваме задачи от Висшата математика, да правим критически анализи на всяко изкуство, но елементарни неща относно спасяването на човешки живот не знаем. Съвсем простички неща, които могат да помогнат във всяка една ситуация - от ПТП до помощ за собствените ни деца.
Така ми беше противно, когато по време на стажа в една ДГ на моя приятелка в групата дете получава епилептичен припадък и не само тя, но и учителката-титулярка започват да кършат ръце паникьосано, защото не знаят какво да правят! А имахме специален предмет "Анатомия, физиология и хигиена на детето" в Университета. За изпита се готвихме по учебника по анатомия, предназначен за студентите по медицина, по физиология - по този, предназначен за медицинските сестри и фелдшерите, а в крайна сметка никой не благоволи да ни обучи на елементарни неща относно оказването на първа помощ!
И после се чудим защо учителите не искат деца с увреждания в класовете си. Ами ето това е една от причините!
Цитат
Ти ще научиш детето си, а останалите стотици хиляди деца, които няма да бъдат научени. За да приемеш различното трябва да имаш контакт с него от най-ранна възраст. Да знаеш повече. По тази логика всички деца, които имат братя или сестри с увреждане, трябва да са с нарушено психическо здраве.
Останалите стотици хиляди деца спокойно могат да учат в съседната стая по индивидуален план според нуждите си.И както една майка по горе също беше казала само някой от предметите може да се сливат а също и по време на междучасията може да са заедно.Има го контакта, но го има и разграничението.Не говорим само за деца с ДЦП.Има глухички,немички,слепички, има деца с десетки видове леки мозъчни увреждания, които обаче НЕ МОЖЕ да се обучават по класическата педагогическа методика.
По професия съм социален педагог, пробатор и сега магистратура психология.Повярвай наясно съм със спецификата на някой основни умствени болести.
Наясно съм с рисковете които се крият в този проект.
Изглежда много лесно просто да обясниш на едно дете за дадена болест, но как я вижда то.
Как би му повлияла една постъпка подобно на гореспоменатото със събуването на панталоните, а дали това ще е всичко!?!?
Ето и Как`Сийка спомена как самите учители се шашкат при инцидент- нищо че са големи и образовани хора.
Не подценявайте детският мозък.Това че много неща са невидими за нас самите не значи че не съществуват.Нали си чувала за "Ефекта на пеперудата".
И най-лекият полъх може да породи унищожаваща буря.
А относно братята и сестрите на увредени деца....мога категорично да ти заявя...Да,това са травмирани деца, НЕ БОЛНИ, но носещи огромна мъка в душите си, гледайки всекидневно терзанията,мъките,сълзите на родителите си.Гледайки мъките на своето братче/сестриче.
Изключително силни деца,но надрастващи възрастта си.
Цитат
Мисля, че много хора мислят като теб, което показва, че все още обществото не може да приеме различните така, както би трябвало.
И това което казваш е абсурдно. Аз приемам без проблем различните, но разберете че има деца с увреждания, които няма как да учат по една програма с останалите деца.
Ако на едно здраво дете да научи даден урок му трябва 1 час, то на дете с някое от уврежданията са му необходими 4-5 часа.Това не значи че е тъпо.Просто има някой физически обусловени качества поради които за усвояването на някакво знание е необходимо повече време.И дори и учителката да намери ткова,то останалите деца ще изостанат с материала.Да не гговорим,че това предопределя и една разсеяност,незаинтересованост към предмета и в последствие към училището изцяло.
Тук не става дума за някакви анализирани анкетни резултати, а за научнодоказани факти!
Има музей на здравето във Варна, до ХЕИ. Прожектират един филм в който са проиграни различни ситуации и оказване на първа долекарска помощ. Много подробно, от ухапване на пчела до тежка автомобилна катастрофа. Имаше и неща, които не знаех. Например ключовете на катастрофиралата кола- изключва се контакта, но ключовете не се вадят.
А при епилептичен припадък не може да се направи кой знае какво. Следи се да не се задуши, ако се затруднява с дишането се проверява дали не си е глътнал езика. Под главата се сгъва дреха, ако е студено - и под тялото.
Няма тема, която да я няма
във BG-Mamma
А при епилептичен припадък не може да се направи кой знае какво. Следи се да не се задуши, ако се затруднява с дишането се проверява дали не си е глътнал езика. Под главата се сгъва дреха, ако е студено - и под тялото.
Няма тема, която да я няма
във BG-Mamma
Темата много се е разраснала, на мен ми е трудно да определя кое дете достигнало необходимата възраст и допуснато до образование, (т.е. не страда от тежки ментални заболявания и липса на възприятия, в тази случаи въпросът за обучение в общо приетия смисъл го няма) е с тежко или леко увреждане. Напротив мисля си, че децата биха се адаптира ли и самоопределили по-добре в една адекватна социална среда, която им представя и реална конкуренция. Против съм училищата за глухи и слепи деца, според мен те само задълбочават проблемът, вместо да го решават, внушават различност и на едната и на другата страна, която реално не съществува. Има физически недъг, който може да бъде проблем от една страна, но ако се погледне развитието на другите сетива, може да бъде дар.
Наистина няма нищо против, децата ми да учат с деца с увреждания, не би ме притеснявал този факт никога.
Наистина няма нищо против, децата ми да учат с деца с увреждания, не би ме притеснявал този факт никога.
Опции 1,2 и 5.
Смятам, че за децата с тежки увреждания е по-добре да са в специализирани училища - децата са невероятно жестоки към "недъгавите" (независимо дали става въпрос за физически или ментален недъг), за самите деца с увреждания е доста потискащо да са малцинство сред здрави, прави деца; да се съревновават с тях и т.н.... Имам ужасно лоши спомени от случаи на лека и средна шизофрения в съседни класове - за мен не беше никакъв проблем, но съученици от същите класове се държаха наистина ужасно! ревала съм, сбивала съм се, за да защитавам, но...
Не само че нямам против детето ми да учи с деца с недъзи, но и бих искала - надявам се да успея да науча на уважение към различните... Но ако съм родител на такова дете просто няма да го пусна в обикновено училище. Наистина няма да посмея
Смятам, че за децата с тежки увреждания е по-добре да са в специализирани училища - децата са невероятно жестоки към "недъгавите" (независимо дали става въпрос за физически или ментален недъг), за самите деца с увреждания е доста потискащо да са малцинство сред здрави, прави деца; да се съревновават с тях и т.н.... Имам ужасно лоши спомени от случаи на лека и средна шизофрения в съседни класове - за мен не беше никакъв проблем, но съученици от същите класове се държаха наистина ужасно! ревала съм, сбивала съм се, за да защитавам, но...
Не само че нямам против детето ми да учи с деца с недъзи, но и бих искала - надявам се да успея да науча на уважение към различните... Но ако съм родител на такова дете просто няма да го пусна в обикновено училище. Наистина няма да посмея
Писала съм си вече мнението в една подобна тема преди време.Тя не беше конкретно за обучението на тези деца,а за отношението към тях изобщо...
Ако на "нормалните" деца им се налага да общуват с деца с проблеми още от детската градина, мисля,че те отрано биха разбрали,че нещата,които ги свързват са повече от нещата,които ги разделят.Биха се научили да ги уважават...В групата на сина ми доскоро имаше три деца със синдром на Даун.Никога не съм поучавала детето си,как да се държи с тях. Учителите също.Може би все още не разбира всичко и не ми е задавал въпроси за различията помежду им.Възприема ги нормално,така,както и останалите деца.С момченцата се търкалят по земята и карат коли.А с девойката един ден ги чаках половин час да се напрегръщат...В ранна възраст децата все още не разполагат с думи и определения за тези различия.Определенията ги даваме ние.Но за мен основен проблем си остава изолацията.Убедена съм,че дете,което е общувало за малко по-дълъг период с дете с проблеми,никога в по-късната си възраст не би обидило или наранило друго такова.Изключения винаги има,разбира се...И напълно съм съгласна,че всички се учим на всичко...дори да вървим на два крака,което впоследствие ни изглежда най-естественото човешко действие...За мен няма по-добър урок на човечност от този,детето ми да бъде сред подобни връстници...
Като учител преди време имах две деца с проблеми.Едното беше болно от епилепсия - за мен това е болест,а не увреждане.Първата криза на това дете може би наистина подейства малко плашещо на останалите деца.В останалите случаи точно съучениците му реагираха много по-адекватно от колегите...Съгласна съм и с това,че от учителите трябва да се изисква сертификат за оказване на първа помощ,както е и в други страни.
Поне за мен,дете ,което може да се обслужва само,е дете с леки увреждания.Дете,което е парализирано от кръста надолу вследствие на катастрофа,може напълно самостоятелно да се справя с всичките си нужди (ако има и наличната база за това,разбира се).Трябва ли и то да бъде в специализирано училище?
Предполагам,че е ясно,каква опция избирам...
Ако на "нормалните" деца им се налага да общуват с деца с проблеми още от детската градина, мисля,че те отрано биха разбрали,че нещата,които ги свързват са повече от нещата,които ги разделят.Биха се научили да ги уважават...В групата на сина ми доскоро имаше три деца със синдром на Даун.Никога не съм поучавала детето си,как да се държи с тях. Учителите също.Може би все още не разбира всичко и не ми е задавал въпроси за различията помежду им.Възприема ги нормално,така,както и останалите деца.С момченцата се търкалят по земята и карат коли.А с девойката един ден ги чаках половин час да се напрегръщат...В ранна възраст децата все още не разполагат с думи и определения за тези различия.Определенията ги даваме ние.Но за мен основен проблем си остава изолацията.Убедена съм,че дете,което е общувало за малко по-дълъг период с дете с проблеми,никога в по-късната си възраст не би обидило или наранило друго такова.Изключения винаги има,разбира се...И напълно съм съгласна,че всички се учим на всичко...дори да вървим на два крака,което впоследствие ни изглежда най-естественото човешко действие...За мен няма по-добър урок на човечност от този,детето ми да бъде сред подобни връстници...
Като учител преди време имах две деца с проблеми.Едното беше болно от епилепсия - за мен това е болест,а не увреждане.Първата криза на това дете може би наистина подейства малко плашещо на останалите деца.В останалите случаи точно съучениците му реагираха много по-адекватно от колегите...Съгласна съм и с това,че от учителите трябва да се изисква сертификат за оказване на първа помощ,както е и в други страни.
Поне за мен,дете ,което може да се обслужва само,е дете с леки увреждания.Дете,което е парализирано от кръста надолу вследствие на катастрофа,може напълно самостоятелно да се справя с всичките си нужди (ако има и наличната база за това,разбира се).Трябва ли и то да бъде в специализирано училище?
Предполагам,че е ясно,каква опция избирам...
При нас в САЩ децата се обучават В ЕДНО И СЪЩО УЧИЛИЩЕ (стига да не са легло). Писала съм в друга тема за това. Голямата ми дъщеря завърши гимназия преди две седмици. На graduation имаше едно момче в инвалидна количка (както щерка ми ми обясни по-късно, то има и други проблеми, но не е момента да кометирам). Когато извикаха името му за връчване на дипломата му, той се опита да стане и да тръгне сам-естесвено подкрепян от придружителя си. Цялата зала се изправи на крака, учениците също. Под аплодисментите на присъстващите малкия герой все дипломата си. Срещала съм деца с тежки увреждения в гимназията на щерката. Те учат по специална програма, но учениците с висок успех помагат доброволно в часовете. Много мога да изпиша още, но спирам
Хм, аз пък познавам хора, които имигрираха в САЩ само заради едно от децата си, което имаше проблеми с умственото развитие (не знам точната диагноза), плюс епилепсия. Именно, за да му осигурят необходимата квалифицирана помощ. Майката ми се беше похвалила, че са я записали в специално училище за деца като нея и беше много доволна от грижите, които оказваха там и от резултатите, които последваха...
Може би все пак и там разграничават различните случаи?
Друго, което ми прави впечатление в темата - почти всички сме съгласни децата ни да учат заедно с такива с увреждания, но ме притеснява аргументът "защото искам детето ми да се научи на толерантност". Да, това е начин, но не е единственият. Ако един родител си постави за цел, може да възпитава в толерантност по много начини.
Мисля, че в случая трябва да се мисли кое ще е най-доброто решение за самите деца с увреждания, а не за останалите.
Може би все пак и там разграничават различните случаи?
Друго, което ми прави впечатление в темата - почти всички сме съгласни децата ни да учат заедно с такива с увреждания, но ме притеснява аргументът "защото искам детето ми да се научи на толерантност". Да, това е начин, но не е единственият. Ако един родител си постави за цел, може да възпитава в толерантност по много начини.
Мисля, че в случая трябва да се мисли кое ще е най-доброто решение за самите деца с увреждания, а не за останалите.
хаха, Како Сийке, имам чувството, че камъните, с които замеряш са ми познати
Отговарям за себе си. По-нагоре в темата казах, че се надявам такова разделение да няма. Всички сме хора, децата ни са малки човеци и всички имат право да са част от обществото. Не вярвам, че в момента обществото ни ще приеме децата с увреждания на същия чин. Не говоря за децата, те ще ги приемат. Ние, възрастните, сме проблемът. Колкото до моите причини, да, те включват желанието ми детето ми да стане свестен човек, но това не е първозначно. Не обичам определението хора с увреждания. Всички сме хора. Всички сме повредени оттук-отттам. На някой не им личи, но са скрити лимонки, други са прекрасни хора, но никой не вижда в тях нещо повече от недъга им. По-животинско от това разделение просто няма. Силните да се групират и да изтикат по-слабите в ъгъла, макар и под форамата на специализирани институции и със загриженост. Примитивен рефлекс, но валиден.
Отговарям за себе си. По-нагоре в темата казах, че се надявам такова разделение да няма. Всички сме хора, децата ни са малки човеци и всички имат право да са част от обществото. Не вярвам, че в момента обществото ни ще приеме децата с увреждания на същия чин. Не говоря за децата, те ще ги приемат. Ние, възрастните, сме проблемът. Колкото до моите причини, да, те включват желанието ми детето ми да стане свестен човек, но това не е първозначно. Не обичам определението хора с увреждания. Всички сме хора. Всички сме повредени оттук-отттам. На някой не им личи, но са скрити лимонки, други са прекрасни хора, но никой не вижда в тях нещо повече от недъга им. По-животинско от това разделение просто няма. Силните да се групират и да изтикат по-слабите в ъгъла, макар и под форамата на специализирани институции и със загриженост. Примитивен рефлекс, но валиден.
хаха, Како Сийке, имам чувството, че камъните, с които замеряш са ми познати
О, никого с нищо не замерям!
Просто ми се стори, че акцентът се измества. В крайна сметка нали всичко, което се прави, трябва да бъде в полза на самите деца?
Иначе, ако наистина се отглеждат заедно от най-ранна възраст и имат възможности за общуване, проблемът с интеграцията и приемането просто ще отпадне. В училище вече е късно да се поставя началото на такова съвместно обучение. Все пак да не забравяме прословутите 7 години.
Малко извън темата. Имам служителка, която е с.... няма да обяснявам диагнози. Вчера, двама от касиерите ми в магазина се обадиха болнни (естествено за петък след обед, най натоварено време). Пуснах им едно final (да ми предстяват бележка от лекар-която ще проверя).
Наложи се да "пусна" на каса въпросната жена (мое решение, като manager on duty). Обясних и какво тярбва да натисне, да не се притеснява (бях до нея за около половин час да и показвам). МОМИЧЕТО СЕ СПРАВИ СТАРХОТНО, може би по-бавно, но все пак ......
Според мене, не трябва да има разграбичване между хората С увреждания и хората БЕЗ увреждания.
Обучение заедно за мене е най-доброто (поне това това научих в САЩ)
Наложи се да "пусна" на каса въпросната жена (мое решение, като manager on duty). Обясних и какво тярбва да натисне, да не се притеснява (бях до нея за около половин час да и показвам). МОМИЧЕТО СЕ СПРАВИ СТАРХОТНО, може би по-бавно, но все пак ......
Според мене, не трябва да има разграбичване между хората С увреждания и хората БЕЗ увреждания.
Обучение заедно за мене е най-доброто (поне това това научих в САЩ)
Ние, възрастните, сме проблемът. Колкото до моите причини, да, те включват желанието ми детето ми да стане свестен човек, но това не е първозначно. Не обичам определението хора с увреждания. Всички сме хора. Всички сме повредени оттук-отттам. На някой не им личи, но са скрити лимонки, други са прекрасни хора, но никой не вижда в тях нещо повече от недъга им. По-животинско от това разделение просто няма. Силните да се групират и да изтикат по-слабите в ъгъла, макар и под форамата на специализирани институции и със загриженост. Примитивен рефлекс, но валиден.
Съгласна съм за "ефекта на пеперудата" в ситуации на извънредно положение. Но, това е част от живота и наистина, добре е да се поинтересуваме, какво се очаква от нас в този момент, а не да си заравяме главата в пясъка, като нещо ни изплаши.
Благодаря на Wolf за линка, към който ни насочи!
Деца, които могат да бъдат обучавани заедно с останалите, без това да изисква твърде голяма помощ от учителя, не само може, а трябва да се обучават в обикновените детски градини и училища. Но всеки случай е индивидуален и не всеки тип учебно заведение е от полза за децата с увреждане!
От моя собствен опит - в у-ще имахме дете с ДЦП, лека форма. Преместиха го не за друго, а защото беше на 3г и беше неконтролируемо като темперамент - абсолютно невъзможно ставаше да се провеждат занятия в негово присъствие, защото крещеше, търчеше и изобщо се държеше като по-малко дете (а родителите на останалите все пак искаха децата да учат това, за което си плащат...). Проблемът беше не в ДЦП, а в уменията да се интегрира - просто му трябваше място, където това да става по-плавно (не в частно езиково училище с твърде много изисквания към детето).
В градината, в която работя в момента, има 2 деца с някаква форма на изоставане. Едното дете не може да говори изобщо (на 4г е) и не използва никакви знаци, не реагира на неща, които му се казват да прави, макар да може да посочи, ако иска нещо, да се усмихва и да се закача, ако някой му харесва. Не мисля, че за него обикновената детска градина е от полза - необходими са сериозни системни занимания с това дете, а оставено в обикновената градина, където никой няма необходимата квалификация да работи с него, изоставането му се засилва с всеки изминат ден и се губи ценно време... Иначе детето е напълно интегрирано, добре се чувства, няма проблеми с обстановката, децата и учителките - просто не получава това, което му е нужно...
Така че преценките трябва да са изключително внимателни относно ползата за децата от дадения вид учебно заведение и това, което получава то там.
За отношението на останалите деца не коментирам - за мен това (поне по отн на поведението им в училище) винаги е зависело основно от учителя и неговия подход, а това е още едно нещо, което трябва да се има предвид при записването в обикновено училище.
От моя собствен опит - в у-ще имахме дете с ДЦП, лека форма. Преместиха го не за друго, а защото беше на 3г и беше неконтролируемо като темперамент - абсолютно невъзможно ставаше да се провеждат занятия в негово присъствие, защото крещеше, търчеше и изобщо се държеше като по-малко дете (а родителите на останалите все пак искаха децата да учат това, за което си плащат...). Проблемът беше не в ДЦП, а в уменията да се интегрира - просто му трябваше място, където това да става по-плавно (не в частно езиково училище с твърде много изисквания към детето).
В градината, в която работя в момента, има 2 деца с някаква форма на изоставане. Едното дете не може да говори изобщо (на 4г е) и не използва никакви знаци, не реагира на неща, които му се казват да прави, макар да може да посочи, ако иска нещо, да се усмихва и да се закача, ако някой му харесва. Не мисля, че за него обикновената детска градина е от полза - необходими са сериозни системни занимания с това дете, а оставено в обикновената градина, където никой няма необходимата квалификация да работи с него, изоставането му се засилва с всеки изминат ден и се губи ценно време... Иначе детето е напълно интегрирано, добре се чувства, няма проблеми с обстановката, децата и учителките - просто не получава това, което му е нужно...
Така че преценките трябва да са изключително внимателни относно ползата за децата от дадения вид учебно заведение и това, което получава то там.
За отношението на останалите деца не коментирам - за мен това (поне по отн на поведението им в училище) винаги е зависело основно от учителя и неговия подход, а това е още едно нещо, което трябва да се има предвид при записването в обикновено училище.
мюриель,
Това не е мой цитат. Ако прочетеш по-нагоре ще видиш.
Angel^wings,
Какво значи класическо образование в 21 век? Ако образованието се развива според нуждите на децата, бъдещите учители бъдат обучавани, че всяко дете имат специфични нужди ( дори и да е 100% здраво) , то образованието ще изглежда доста по-различно от моето. Проблем в нашето е все още централната роля, която се дава на учителят.
Точно сега имам лекции за деца с проблеми и как учителят може да бъде полезен. В съвременният технически свят има толкова възможности за техническа помощ, когато едно дете не вижда, не чува, не говори. В комбинация с нов вид образование, където не трябва да рецитира заучени уроци, а научава неща със свое темпо и бъде тествано за знанията си с методи, специфични за състоянието му, то няма да има проблем да получи образование редом до другите деца.
Ако на едно дете му трябва повече време да научи нещо, то учителят е този, който може заедно с детето, да му създаде програма за това какво и как може да научи. Съвременното образование ( за съжаление, в малка степен у нас ) излиза от релсите на: в 1 клас, 1 срок детето трябва да знае това, 2 срок това, 3 срок това. Ако се работи с дългосрочни цели, то всяко дете ще се развива по свой си начин, без да бъде стресирано от факта, че "трябва сега да знам това, утре това".. Дори при здрави деца, подобен род образование има негативен отенък.
Много често чета в специализирана литература за класове, в които има деца с недъзи и отношението на децата към него в началото на общуването. Винаги има проблем:неразбиране, подиграване и т.н. Веднага се взима решение детето заедно с родителят да разкажат в един от часовете за какво стават въпрос. Невероятно е, как отношението веднага се променя ( затова и вече много родители превантивно още в началото на учебната година изнасят лекции на децата: достъпни за нивото им да разберат).
Отношението към различните е често пъти странно и жестоко, защото не знаем за какво става въпрос. Колкото по-рано научим ( и не става въпрос за теория,а за практика ), толкова по-добре.
За братята и сестрите....все още не съм съгласна. Сигурно има случаи, в които има отрицателно влияние, но често пъти породено от факта, че родителите се концентрират върху едното дете.
Много би било полезно, ако Искрица Надежда или някоя друга майка с 2 различни дечица ( 1-то с проблем, а другото не) се включат.
Това не е мой цитат. Ако прочетеш по-нагоре ще видиш.
Angel^wings,
Какво значи класическо образование в 21 век? Ако образованието се развива според нуждите на децата, бъдещите учители бъдат обучавани, че всяко дете имат специфични нужди ( дори и да е 100% здраво) , то образованието ще изглежда доста по-различно от моето. Проблем в нашето е все още централната роля, която се дава на учителят.
Точно сега имам лекции за деца с проблеми и как учителят може да бъде полезен. В съвременният технически свят има толкова възможности за техническа помощ, когато едно дете не вижда, не чува, не говори. В комбинация с нов вид образование, където не трябва да рецитира заучени уроци, а научава неща със свое темпо и бъде тествано за знанията си с методи, специфични за състоянието му, то няма да има проблем да получи образование редом до другите деца.
Ако на едно дете му трябва повече време да научи нещо, то учителят е този, който може заедно с детето, да му създаде програма за това какво и как може да научи. Съвременното образование ( за съжаление, в малка степен у нас ) излиза от релсите на: в 1 клас, 1 срок детето трябва да знае това, 2 срок това, 3 срок това. Ако се работи с дългосрочни цели, то всяко дете ще се развива по свой си начин, без да бъде стресирано от факта, че "трябва сега да знам това, утре това".. Дори при здрави деца, подобен род образование има негативен отенък.
Много често чета в специализирана литература за класове, в които има деца с недъзи и отношението на децата към него в началото на общуването. Винаги има проблем:неразбиране, подиграване и т.н. Веднага се взима решение детето заедно с родителят да разкажат в един от часовете за какво стават въпрос. Невероятно е, как отношението веднага се променя ( затова и вече много родители превантивно още в началото на учебната година изнасят лекции на децата: достъпни за нивото им да разберат).
Отношението към различните е често пъти странно и жестоко, защото не знаем за какво става въпрос. Колкото по-рано научим ( и не става въпрос за теория,а за практика ), толкова по-добре.
За братята и сестрите....все още не съм съгласна. Сигурно има случаи, в които има отрицателно влияние, но често пъти породено от факта, че родителите се концентрират върху едното дете.
Много би било полезно, ако Искрица Надежда или някоя друга майка с 2 различни дечица ( 1-то с проблем, а другото не) се включат.
Като гледам отговорите, нещо започва да ме гложди. Най-популярните са с оттенъка - нямам против, или "леки" увреждания - може, "тежки" - не. Само ми е чудно, какво означава леки и дали хората с тези отговори въобще познават деца с увреждания или просто проявяват хуманност във форума. А възпитавате ли децата си на толерантност към различните... И ако да - как става това, защото честно казано няма много места където да срещнем "различни" деца.
пп Признавам си, че не съм готова детето ми да учи заедно с деца с определени увреждания (умствени или психически), но дано поне да мога да го възпитам в толерантност и да няма моите комплекси
пп Признавам си, че не съм готова детето ми да учи заедно с деца с определени увреждания (умствени или психически), но дано поне да мога да го възпитам в толерантност и да няма моите комплекси
мюриель,
Това не е мой цитат. Ако прочетеш по-нагоре ще видиш.
Това не е мой цитат. Ако прочетеш по-нагоре ще видиш.
След като редактира, вече става ясно.
Нямам нищо против децата ми да yчат заедно с дете с yвреждане.Според мен това е нaчин и самото дете да се интегрира по лесно в обществото.Няма хора втора ръка,aко сме толерантни и ние и децата ни към едно такова дете,то може много по бързо и лесно да се отпyсне и да даде възможност на себе си да се отприщи и да се приобщи.Нека не бъдем отрицателно настроени,защото това са все пак наши деца и от нас зависи да са като нас.A те в повечето слyчаи са по добри и от самите нас.
Точно сега имам лекции за деца с проблеми и как учителят може да бъде полезен. В съвременният технически свят има толкова възможности за техническа помощ, когато едно дете не вижда, не чува, не говори. В комбинация с нов вид образование, където не трябва да рецитира заучени уроци, а научава неща със свое темпо и бъде тествано за знанията си с методи, специфични за състоянието му, то няма да има проблем да получи образование редом до другите деца.
Ако на едно дете му трябва повече време да научи нещо, то учителят е този, който може заедно с детето, да му създаде програма за това какво и как може да научи. Съвременното образование ( за съжаление, в малка степен у нас ) излиза от релсите на: в 1 клас, 1 срок детето трябва да знае това, 2 срок това, 3 срок това. Ако се работи с дългосрочни цели, то всяко дете ще се развива по свой си начин, без да бъде стресирано от факта, че "трябва сега да знам това, утре това".. Дори при здрави деца, подобен род образование има негативен отенък.
Ако на едно дете му трябва повече време да научи нещо, то учителят е този, който може заедно с детето, да му създаде програма за това какво и как може да научи. Съвременното образование ( за съжаление, в малка степен у нас ) излиза от релсите на: в 1 клас, 1 срок детето трябва да знае това, 2 срок това, 3 срок това. Ако се работи с дългосрочни цели, то всяко дете ще се развива по свой си начин, без да бъде стресирано от факта, че "трябва сега да знам това, утре това".. Дори при здрави деца, подобен род образование има негативен отенък.
Много добре казано! Самата ни образователна система е недружелюбна, към всички деца. Нормално е всяко дете да се развива с различни темпове в различните области на обучението, но системата не предвижда такива работи. Калъпирането вреди на всички. По-добре изявяващите се по математика, примерно, скучаят в час, докато другите се чувстват неразбиращи и това влияе зле и на двете групи. Ако се предвиди гъвкавост, още в основното образование и стане възможно да се учи на групи, а не по класове, то тогава за всички деца ще е по-лесно да се интегрират и развиват по-добре.
Като гледам отговорите, нещо започва да ме гложди. Най-популярните са с оттенъка - нямам против, или "леки" увреждания - може, "тежки" - не. Само ми е чудно, какво означава леки и дали хората с тези отговори въобще познават деца с увреждания или просто проявяват хуманност във форума. А възпитавате ли децата си на толерантност към различните... И ако да - как става това, защото честно казано няма много места където да срещнем "различни" деца.
пп Признавам си, че не съм готова детето ми да учи заедно с деца с определени увреждания (умствени или психически), но дано поне да мога да го възпитам в толерантност и да няма моите комплекси
пп Признавам си, че не съм готова детето ми да учи заедно с деца с определени увреждания (умствени или психически), но дано поне да мога да го възпитам в толерантност и да няма моите комплекси
Не мога да отговоря от името на другите, а само от свое - не виждам нишо, НИЩО смущаващо в това децата да посещават едни и същи училища независимо от това дали са здрави или с увреждания... Стига за децата с увреждания това да е добро. А много се съмнявам
Точно поради невъзможността на деца с тежки увреждания да се интегрират успешно.Съгласна съм с мюриел, че калъпирането на децата е изцяло в техен ущърб. И, че за сега просто няма начин деца с увреждания да учат заедно с другите, просто защото и на другите не им се обръща достатъчно внимание...
П.С. Поразпитах разни хора и всички бяха ЗА подобна идея - стига това да е добро за децата.
Мъни, а как ще класифицираш аутистите и тези с тежък детски паралич. Според мен в обикновено училище много по-адаптивно ще е детето с паралич (изключвам безумното сравнение по физическо), отколкото аутиста. Аутизма тежко или леко увреждане е. Според мен е леко, но има нужда от специално внимание, което обикновен преподавател не може да осигури. А детето на инвалидна количка може да е с тежко увреждане, но мястото му е в масовото училище. Парадокс 
- въпросът е и кой решава дали е добро за детето - родителят, учителят/директорът, другите родители, държавата... 
Парадокс Цитат
П.С. Поразпитах разни хора и всички бяха ЗА подобна идея - стига това да е добро за децата.
Не мисля, че за него обикновената детска градина е от полза - необходими са сериозни системни занимания с това дете, а оставено в обикновената градина, където никой няма необходимата квалификация да работи с него, изоставането му се засилва с всеки изминат ден и се губи ценно време... Иначе детето е напълно интегрирано, добре се чувства, няма проблеми с обстановката, децата и учителките - просто не получава това, което му е нужно...
Съгласна съм - само че говорим за нещата такива, каквито са в момента. А предвид че това дете реално не общува, си трябва ужасно много специализирана работа с него... няма да е 2-3х седмично, а трябва да е ежедневно и постоянно... Градината засега му дава нещо, дори да е само факта, че е сред връстници, но предвид че няма никаква реакция, нито напредък нито в общуването с него, нито в уменията му... по-скоро задържа развитието му, отколкото да го стимулира. Но това е вече конкретен случай - иначе за общата картинка е ясно как трябва да бъде
Kalinka, първо говорех за методиката, а не за образование.Нереално е да се смята че в един учебен клас при 30-35 деца учителката трябва да се занимава по специално с децата с увреждания.Какво ще правят останалите деца. Внимание трябва да има равно за всички,разбира се малко повече помощ да,но да се занимава пък само с него........
Затова се създават класове са деца със специални нужди, за да им сеотделя необходимото внимание.Това са малки групи от по 10-ина деца.
Ако всички класове се разбият по този начин,на малки групи вече ще е възможно подобно обучение, но никой няма да се усмели на подобна реформа....представете си от 1 съществуваш сега клас да се образуват 3......ами това значи 3 пъти повече учители, 3 пъти повече заплати,осигуровки и места за обучение.
За това както казах и горе смятам за по реално формирането на малки класове в училищата, които ще са за деца с проблеми в обучението.
И предмети като рисуване,физическо, различни социални мероприятия и детски конкурси,олимпиади и т.н. да се осъществяват съвместно всички класове.
А за братята и сестрите......никога не съм казала ОТРИЦАТЕЛНО ВЛИЯНИЕ, а казах ТРЕВОЖНОСТ.
Това са две различни понятия.
Затова се създават класове са деца със специални нужди, за да им сеотделя необходимото внимание.Това са малки групи от по 10-ина деца.
Ако всички класове се разбият по този начин,на малки групи вече ще е възможно подобно обучение, но никой няма да се усмели на подобна реформа....представете си от 1 съществуваш сега клас да се образуват 3......ами това значи 3 пъти повече учители, 3 пъти повече заплати,осигуровки и места за обучение.
За това както казах и горе смятам за по реално формирането на малки класове в училищата, които ще са за деца с проблеми в обучението.
И предмети като рисуване,физическо, различни социални мероприятия и детски конкурси,олимпиади и т.н. да се осъществяват съвместно всички класове.
А за братята и сестрите......никога не съм казала ОТРИЦАТЕЛНО ВЛИЯНИЕ, а казах ТРЕВОЖНОСТ.
Това са две различни понятия.
Публикувам няколко въпроса, на които ви моля да отговорите в анкетата, която ще прикача.
Та така- колко сме готови да приемем различните. Дали тези деца ще пречат на обучението на другите деца. А дали ще е от полза съвместното им образование? Какво ви плаши или тревожи? Как искате децата ви да приемат различните?
Благодаря предварително.
Та така- колко сме готови да приемем различните. Дали тези деца ще пречат на обучението на другите деца. А дали ще е от полза съвместното им образование? Какво ви плаши или тревожи? Как искате децата ви да приемат различните?
Благодаря предварително.
Не съм чела отговорите, после ще го сторя.
Мнението ми е, че децата с увреждания имат
нужда от квалифициран, професионално обучен
персонал, докато са в училищна възраст.
В университета вече не е необходимо да им се обръща
специално внимание. Не става въпрос за това, дали ги
приемаме различните. Българското общество по принцип
не приема нищо различно - дали инвалидна количка или
хомосексуализъм. Но когато става дума за обучение на деца,
трябва наистина да бъдат ангажирани професионалисти.
За да може да има резултатност от извършваната дейност.
Ако уврежданията са леки и не пречат на усвояването на
материята, няма нужда от отделяне в специални класове или училища.
Това е спонтанният ми отговор. Сега ще прочета и вашите.
Аутизмът има различни форми.
Имах клас с едно момиче, което беше със сравнително тежка форма. Заедно със специалист й беше изготвена програма и беше преминала през курсове, където я бяха научили как да да учи според възможностите си. Имаше компютър пред себе си, където й бяха свалени учебниците ( защото беше и с страшно намалено зрение ) и се справяше отлично. Беше невъзможно да я включиш да работи в група, но знанията ги иамше след всеки проект придобити чрез адаптирана програма за нея.
Между впрочем, с нея беше много по-лесно да се работи, отколкото с деца с ADHD. Те не са в специализирани училища, а нуждите им са понякога по-големи от дете, което е сляпо или в инвалидна количка.
При достатъчна подготовка на бъдещите учители ( за сегашните, които дълги години са в образованието ще е много трудно ) за индивидуални програми на учениците + съдействие, програми и т.н. насочени към даден проблем ( от дислексия до инвалидност) от професионалисти, не е невъзможно да бъдат смесени класовете.
Два от проблемите са: сегашният вид на образованието ни + какво се разбира под специфични нужди? За мен от специфична нужда е колегът ми без ръце и крака, когато трябва да отиде до тоалетна или да борави с черната дъска, като всеки учител. В първите месеци си виках: ама как е възможно това, как ще се справя, какво ще си помислят децата за него ( което показва колко оказва влияние закостенялото мислене ) . Сега само знам, че след 2 седмици се дипломира с диплома за преподавател. Дори не е ходил в специализирано училище. А можеше да бъде там ( при друг вид система ) и сега да е на помощи, бездействащ в къщи.
Имах клас с едно момиче, което беше със сравнително тежка форма. Заедно със специалист й беше изготвена програма и беше преминала през курсове, където я бяха научили как да да учи според възможностите си. Имаше компютър пред себе си, където й бяха свалени учебниците ( защото беше и с страшно намалено зрение ) и се справяше отлично. Беше невъзможно да я включиш да работи в група, но знанията ги иамше след всеки проект придобити чрез адаптирана програма за нея.
Между впрочем, с нея беше много по-лесно да се работи, отколкото с деца с ADHD. Те не са в специализирани училища, а нуждите им са понякога по-големи от дете, което е сляпо или в инвалидна количка.
При достатъчна подготовка на бъдещите учители ( за сегашните, които дълги години са в образованието ще е много трудно ) за индивидуални програми на учениците + съдействие, програми и т.н. насочени към даден проблем ( от дислексия до инвалидност) от професионалисти, не е невъзможно да бъдат смесени класовете.
Два от проблемите са: сегашният вид на образованието ни + какво се разбира под специфични нужди? За мен от специфична нужда е колегът ми без ръце и крака, когато трябва да отиде до тоалетна или да борави с черната дъска, като всеки учител. В първите месеци си виках: ама как е възможно това, как ще се справя, какво ще си помислят децата за него ( което показва колко оказва влияние закостенялото мислене ) . Сега само знам, че след 2 седмици се дипломира с диплома за преподавател. Дори не е ходил в специализирано училище. А можеше да бъде там ( при друг вид система ) и сега да е на помощи, бездействащ в къщи.
Мисля,че за всяко дете било то с увреждания или не трябва да има специален подход според неговите нужди и качества.Децата с увреждания са си деца.Едва ли всички биха могли да учат в масово училище,но ако нямат ментални увреждания не бих имала нищо против да учат с моето дете.Това,че не вижда,не чува или не може да ходи не го прави по-глупаво от осналите.А за децата с тежки увреждания трябва да се грижат специалисти,не един ,а много за да ги адаптират доколкото е възможно.
Мисля, че с деца с увреждания трябва да се занимават специалисти, хора обучени на това. Имам приятелка която работи в детска градина с деца с увреждания, по професия е логопед. Останала съм с впечатление, че децата много я обичат и тя се старае. Имам друга приятелка, доведения й брат е с увреден слух, учи в специално училище в Търговище, и ми е голям приятел. Не трябва да се страни от децата, трябва да се опитаме да ги приемем в обществото, за да не се чувстват изолирани.
Мисля, че децата трябва да учат заедно, а не ние изкуствено да ги разделяме. Особено в най-ранна възраст мисля, че е изключително важно да са заедно. От там нататък нещата тръгват по лесно - знаят как да се отнасят едни с други, занят какво е да са различни...
Синът ми ходи в детска градина с деца с различни нарушения в развитието - Даун (предимно), церебрална парализа, мускулна дистрофия. 50 на 50 е съотношението на типичните деца и тези с нарушенията
Синът ми ходи в детска градина с деца с различни нарушения в развитието - Даун (предимно), церебрална парализа, мускулна дистрофия. 50 на 50 е съотношението на типичните деца и тези с нарушенията
"За" интегрирането на деца с леки увреждания, като понятието "леки" го разбирам широко.
За тежките случаи според мен е хубаво да има специализирани места - братовчед ми и жена му работят като възпитатели в такова заведение (специално за деца, в Рейкявик) и доколкото знам, наистина има случаи, в които просто децата имат нужда от нещо много по-различно от стандартното обучение. Мислите ли, че бг образователна система е наистина полезна в това отношение?
Иначе мисля, че интеграцията в детска възраст ще помогне за интеграцията по-нататък. И че всички живеем в общ, не "специализиран" свят и трябва да сме готови за него.
Но трябва много добър персонал, изключително опитни и добронамерени хора. Иначе може да бъде опасно за децата, те и без това често са агресивни едно спрямо друго.
Съзнавам, че темата е много чувствителна и болезнена. В България обикновено преградата се слага много ниско и това е изключително фрустриращо за родителите.
За тежките случаи според мен е хубаво да има специализирани места - братовчед ми и жена му работят като възпитатели в такова заведение (специално за деца, в Рейкявик) и доколкото знам, наистина има случаи, в които просто децата имат нужда от нещо много по-различно от стандартното обучение. Мислите ли, че бг образователна система е наистина полезна в това отношение?
Иначе мисля, че интеграцията в детска възраст ще помогне за интеграцията по-нататък. И че всички живеем в общ, не "специализиран" свят и трябва да сме готови за него.
Но трябва много добър персонал, изключително опитни и добронамерени хора. Иначе може да бъде опасно за децата, те и без това често са агресивни едно спрямо друго.
Съзнавам, че темата е много чувствителна и болезнена. В България обикновено преградата се слага много ниско и това е изключително фрустриращо за родителите.
За анкетата -гласувах с отговор 5.
Просто за останалото -смятам нещата са абсолютно индивидуални-но като норма- трябва да може ВСИЧКИ деца да са с равни права по отношение на образованието. Всеки родител на дете с проблем трябва с помощта на специалисти да реши кое ще е по-добре за детето му. Притеснява ме обаче и готовността на учителите в обикновените у-ща да работят с тези деца. Убедена съм и в друго- приравняването на всички деца с увреждане и поставянето им в една, по-своему, защитена среда не им помага. Напротив. Отдалечава ги от останалите и от възможността за интеграция.
Което ме навежда на мисълта- в този форум има много майки и татковци на деца с проблеми- дали няма за всички ни да е добре поне веднъж в месеца да ходим заедно- в парка, на излети, в Зоопарка?? Знам, че в подфорума се правят такива срещи, но някак си ми е било неудобно да кажа "хайде и ние да дойдем", все още си мисля, че тези хора са по деликатни и чувствителни от мен....
Децата им също.
Просто за останалото -смятам нещата са абсолютно индивидуални-но като норма- трябва да може ВСИЧКИ деца да са с равни права по отношение на образованието. Всеки родител на дете с проблем трябва с помощта на специалисти да реши кое ще е по-добре за детето му. Притеснява ме обаче и готовността на учителите в обикновените у-ща да работят с тези деца. Убедена съм и в друго- приравняването на всички деца с увреждане и поставянето им в една, по-своему, защитена среда не им помага. Напротив. Отдалечава ги от останалите и от възможността за интеграция.
Което ме навежда на мисълта- в този форум има много майки и татковци на деца с проблеми- дали няма за всички ни да е добре поне веднъж в месеца да ходим заедно- в парка, на излети, в Зоопарка?? Знам, че в подфорума се правят такива срещи, но някак си ми е било неудобно да кажа "хайде и ние да дойдем", все още си мисля, че тези хора са по деликатни и чувствителни от мен....
Децата им също.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=196819.0
Мисля, че ще е полезно да прочетете тази тема. Това е една истинска случка на една майка с интегрирано дете.
На мен ми е трудно да пиша по темата. Тепърва ми предстои /след около 3 години/ и незнам. Всъщност знам какво искам, но как ще е.... един господ знае.
Мисля, че ще е полезно да прочетете тази тема. Това е една истинска случка на една майка с интегрирано дете.
На мен ми е трудно да пиша по темата. Тепърва ми предстои /след около 3 години/ и незнам. Всъщност знам какво искам, но как ще е.... един господ знае.
Ако става дума за физическо увреждане, което не влияе на умствените възможности - в зависимост от достъпа до класната стая почти всяко дете би могло да се справи в масово училище.
Имах един съученик в руската гимназия, който беше почти сляп, на ясно слънчево време различаваше само силуети, а на по-мрачно или на лампа - почти нищо. Завърши гимназия благодарение на силната си памет и помощта на родителите си и съучениците си, после завърши история в СУ, а сега е учител по история в училището за слепи деца (което може би има друго име, не знам точно).
Освен това имахме съученичка с доста тежка форма на детски паралич - тя завърши после някаква филология пак в СУ и стана журналистка.
Отношението на съучениците им към тях е било винаги достатъчно толерантно, в смисъл, че те бяха едни от нас, нито повече, нито по-малко. Тоест - помагаш, ако се наложи, както и на всеки друг.
А за децата с умствени особености - тука вече зависи много от самите особености. При по-леки отклонения масовото училище е най-добрият вариант, разбира се.
Трябва да се даде възможността. И обществото трябва да е толерантно. И родителите трябва да са наясно кое е по-доброто за децата им. Дали амбицията "моето дете на всяка цена ще успее" няма да му навреди. Защото за едно дете дори по-слабите оценки в масовото училище ще му дадат възможност да дръпне много повече, отколкото отличните - в помощното. Друго пък, вечното изоставане спрямо другите в масовото училище би го обезверило - и то съвсем би престанало да учи.
Но по принцип, що се отнася до детската градина и началното училище, като се изключат крайните случаи на тежко умствено изоставане или супер агресивно (или може би се казва хипер активно?) поведение, аз съм твърдо за тези деца да бъдат заедно с останалите.
Имах един съученик в руската гимназия, който беше почти сляп, на ясно слънчево време различаваше само силуети, а на по-мрачно или на лампа - почти нищо. Завърши гимназия благодарение на силната си памет и помощта на родителите си и съучениците си, после завърши история в СУ, а сега е учител по история в училището за слепи деца (което може би има друго име, не знам точно).
Освен това имахме съученичка с доста тежка форма на детски паралич - тя завърши после някаква филология пак в СУ и стана журналистка.
Отношението на съучениците им към тях е било винаги достатъчно толерантно, в смисъл, че те бяха едни от нас, нито повече, нито по-малко. Тоест - помагаш, ако се наложи, както и на всеки друг.
А за децата с умствени особености - тука вече зависи много от самите особености. При по-леки отклонения масовото училище е най-добрият вариант, разбира се.
Трябва да се даде възможността. И обществото трябва да е толерантно. И родителите трябва да са наясно кое е по-доброто за децата им. Дали амбицията "моето дете на всяка цена ще успее" няма да му навреди. Защото за едно дете дори по-слабите оценки в масовото училище ще му дадат възможност да дръпне много повече, отколкото отличните - в помощното. Друго пък, вечното изоставане спрямо другите в масовото училище би го обезверило - и то съвсем би престанало да учи.
Но по принцип, що се отнася до детската градина и началното училище, като се изключат крайните случаи на тежко умствено изоставане или супер агресивно (или може би се казва хипер активно?) поведение, аз съм твърдо за тези деца да бъдат заедно с останалите.
По отношение на толерантността на обществото ни... Преди няколко години имах нещастието да направя спонтанен аборт. Почти едновременно с мене докараха едно 20-годишно момиче с парализирани крака... Репликата на акушерката - медицинско лице, човек, призван да посреща Живота - ме потресе: тръгнало куцо и сакато да ражда...
Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане. Добавям и първа опция, тъй като мисля че децата с наистина тежки увреждания особено ако са умствени би трябвало за учат в специализирани учебни заведения.
аз съм една вече жена на средна 30 годишна възраст...и съм едно от тези деца с увреждания. имам проблем на лицето, който е много явен. искам да споделя с вас, че детството ми не е било леко...останал ми е споменът за едни подигравки и неприятни подхвърляния, но...
да, прибирах се вкъщи, затварях се в себе си, плачех много....
още повече, че и първото ми истинско влюбване беше свързано с неприятни моменти, но...
може и банално да ви звучи, но това ме направи силна. да, наистина. това ме амбицира страшно много. да, болеше ме, но какво от това...тя, болката, боли наистина...
според мен, не трябва децата да се разделят на такива, които стават и такива, които не. да, трудно ще е, но аз също бях една от тези- различните. но това ме амбицираше и ме караше да се доказвам непрекъснато...което всъщност ме направи силна, направи ме човек...
да, прибирах се вкъщи, затварях се в себе си, плачех много....
още повече, че и първото ми истинско влюбване беше свързано с неприятни моменти, но...
може и банално да ви звучи, но това ме направи силна. да, наистина. това ме амбицира страшно много. да, болеше ме, но какво от това...тя, болката, боли наистина...
според мен, не трябва децата да се разделят на такива, които стават и такива, които не. да, трудно ще е, но аз също бях една от тези- различните. но това ме амбицираше и ме караше да се доказвам непрекъснато...което всъщност ме направи силна, направи ме човек...
сега имам син- прекрасен син.
и истината е,че хората, които съм имала до себе си, са ме уважавали заради това, което е в душата ми.
но не трябва да се разделяме хората, така си мисля аз. може и да не съм права, но го споделям с вас от собствен опит.
болеше, да...
и сега ме боли, да...
но пък не е чак толкова страшно...
важното е да се научиш да си добър човек и да подминаваш думите...
и истината е,че хората, които съм имала до себе си, са ме уважавали заради това, което е в душата ми.
но не трябва да се разделяме хората, така си мисля аз. може и да не съм права, но го споделям с вас от собствен опит.
болеше, да...
и сега ме боли, да...
но пък не е чак толкова страшно...
важното е да се научиш да си добър човек и да подминаваш думите...
...... но това ме амбицираше и ме караше да се доказвам непрекъснато...което всъщност ме направи силна, направи ме човек...
Не мога да си го представя... не,няма да стане ... защо трябва да се започва от децата .... те да поемат най- голямата тежест и негативизъм и жестокост и глупост на обществото .... първа стъпка би трябвало да бъде квалификационни курсове и назначаването на хората с увреждания на нормални длъжности .... да се насърчат фирмите, които назначават хора с увреждания и улесняват тяхното придвижване до работата и извън нея ... чак когато хората свикнат да виждат до себе си, около себе си, по- различни хора...които ги обслужват в пощата, банката, метрото или бюфета ...тогава може би не биха имали против децата им да учат с деца с увреждания ... и това би минало по- леко за тези деца
сега имам син- прекрасен син.
и истината е,че хората, които съм имала до себе си, са ме уважавали заради това, което е в душата ми.
но не трябва да се разделяме хората, така си мисля аз. може и да не съм права, но го споделям с вас от собствен опит.
болеше, да...
и сега ме боли, да...
но пък не е чак толкова страшно...
важното е да се научиш да си добър човек и да подминаваш думите...
и истината е,че хората, които съм имала до себе си, са ме уважавали заради това, което е в душата ми.
но не трябва да се разделяме хората, така си мисля аз. може и да не съм права, но го споделям с вас от собствен опит.
болеше, да...
и сега ме боли, да...
но пък не е чак толкова страшно...
важното е да се научиш да си добър човек и да подминаваш думите...
) така е. Те те обичат! всъщност и аз те харесвам.
, вече. Не мога да си го представя... не,няма да стане ... защо трябва да се започва от децата .... те да поемат най- голямата тежест и негативизъм и жестокост и глупост на обществото .... първа стъпка би трябвало да бъде квалификационни курсове и назначаването на хората с увреждания на нормални длъжности .... да се насърчат фирмите, които назначават хора с увреждания и улесняват тяхното придвижване до работата и извън нея ... чак когато хората свикнат да виждат до себе си, около себе си, по- различни хора...които ги обслужват в пощата, банката, метрото или бюфета ...тогава може би не биха имали против децата им да учат с деца с увреждания ... и това би минало по- леко за тези деца
По- късно ще напиша повече за това какво се прави в България и до какви изводи достигнах от анкетата.
Е, 18 годишна умствена възраст не е кой знае каква старост ... деца са си още поне до 38 ... незнам ...вероятно сте мислили доста по въпроса, аз изказвам личното си мнение и свалям шапка на смелите родители на деца с увреждания, които се опитват да ги изучат в масовите училища... аз за себе си мога да кажа, че едва оцелях в тази джунгла нар. училище
... незнам ...вероятно сте мислили доста по въпроса, аз изказвам личното си мнение и свалям шапка на смелите родители на деца с увреждания, които се опитват да ги изучат в масовите училища... аз за себе си мога да кажа, че едва оцелях в тази джунгла нар. училище 
1. Всички деца да учат в масови училища.
Тук слагам едно НО... Не знам дали е възможно, в смисъл, че със сигурност има заболявания, които изискват грижи и начин на обучение, които правят невъзможно обучението на някои дечица с увреждания в масови училища. Просто не съм запозната толкова серизоно с проблема. Принципно, обаче съм ЗА всички деца да учат заедно, било то с увреждания или не!
2. Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане
Казвала съм и друг път, че в групата на дъщеря ми в градината има детенце с увреден слух. Смятам, че и за детенцето и за дъщеря ми това съвместно обучение е полезно. За нечуващото детенце - то прекрасно се интегрира, а за дъщеря ми - да разбере, че децата са еднакви независмо как изглеждат, независимо дали са болни или здрави. Всички деца се смеят и плачат и всички имат нужда от обич и нежност! По този начин ще порастнат големи хора, които ще бъдат пълноценни и щастливи!
Какво ме тревожи!!! Тревожи ме големия процент отговори на опции 1 и 6. Може би аз не разбирам какво означава "тежки" увреждания... но все си мисля, че хората с тежки увреждания трябва да живеят в средата, в която живеем и ние, респ. децата да растат в същата среда. Вярно е, че изискват специални грижи, но това не пречи да живеем всички в едно общество. Моите наблюдения, при това преки са, че обществото иска да набута точно тези хора с тежките увреждания на места където никой да не ги вижда и чува и така да реши проблема. Сякаш да не разваля прекрасната гледка.
Тук слагам едно НО... Не знам дали е възможно, в смисъл, че със сигурност има заболявания, които изискват грижи и начин на обучение, които правят невъзможно обучението на някои дечица с увреждания в масови училища. Просто не съм запозната толкова серизоно с проблема. Принципно, обаче съм ЗА всички деца да учат заедно, било то с увреждания или не!
2. Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане
Казвала съм и друг път, че в групата на дъщеря ми в градината има детенце с увреден слух. Смятам, че и за детенцето и за дъщеря ми това съвместно обучение е полезно. За нечуващото детенце - то прекрасно се интегрира, а за дъщеря ми - да разбере, че децата са еднакви независмо как изглеждат, независимо дали са болни или здрави. Всички деца се смеят и плачат и всички имат нужда от обич и нежност! По този начин ще порастнат големи хора, които ще бъдат пълноценни и щастливи!
Какво ме тревожи!!! Тревожи ме големия процент отговори на опции 1 и 6. Може би аз не разбирам какво означава "тежки" увреждания... но все си мисля, че хората с тежки увреждания трябва да живеят в средата, в която живеем и ние, респ. децата да растат в същата среда. Вярно е, че изискват специални грижи, но това не пречи да живеем всички в едно общество. Моите наблюдения, при това преки са, че обществото иска да набута точно тези хора с тежките увреждания на места където никой да не ги вижда и чува и така да реши проблема. Сякаш да не разваля прекрасната гледка.
Кои увреждания са леки и кои тежки?
Аз мисля, че ДЦП например е тежко увреждане. Може би зависи и степента на заболяването, но щом детето може да ходи на училище значи нищо не му пречи да ходи в масово такова. Разбира се с него ще се водят специални занимания, но ще расте и учи сред всички деца.
Искам да кажа и още нещо по въпроса. Нека не ми се сърдят учителите тук. Нооо, на голяма част от тях не им се занимава с деца с увреждания. Нямам идея защо. Може да е от страх, може да е от нежелание да се нагърбват със сложни работи. А лично за мен ако бях учител щеше да е голямо професионално предизвикателство. Според мен първо учителите трябва да дорастнат до тази идея. Аз видях нашите госпожи когато ни обясняваха, че в групата ще има нечуващо детенце с какво притеснение ни го съобщиха. Притеснение от нашата реакция.. Слава богу се оказаха широко скроени!
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.
Как' Сийке, в градината ни има сурдопедагог, който се занимава с нечуващите деца индивидуално в определно време. В останалото децата са заедно. Момиченцето ходи дори на танци. Разбира се прекрасно и с децата и с учителите. Аз си говоря с нея. Тя ме разбира и аз нея. Всичко си е ОК. Аз лично бях учудена, че така лесно общувам с Габи и майка й, която също е нечуваща. И двете са много сладки, четат по устните ми и аз по техните. Никога преди това не съм разговаряла с нечуващи хора. Много лесно и приятно си общуваме с тях
И накрая искам да кажа, че пиша всички тези постинги от позицията на родител на здраво дете и от позицията на човек, който има в семейството си човек с увреждане. Не можете да си представите какво е отношението на улицата към този човек. Той е възрастен. не знам колко пъти го биха по улиците "защото е луд", колко пъти му крадоха часовника примерно "защото е луд"... всичко "защото е луд". А той е прекрасен човек! Обичен е като малко дете! Мисля, че ако хората бяха възпитани да приемат различните нямаше да му се случва всичко това. Да, този човек е от старото поколение, но в нашите ръце е бъдещето на децата с увреждания. От нас, родителите на "другите" деца зависи какво ще е отношението!
Моето дете е с увреждане. Неискам да бъде в специализирано училище. Твърдо съм взела решение да учи в масово. Мисля, че децата ще я приемат, но съм с резерви от страна на родителите. Дано бъркам. Изправена съм пред голям проблем.
Имам призив към родителите - бъдете търпеливи към децата с увреждания!
Имам призив към родителите - бъдете търпеливи към децата с увреждания!
Успех на детенцето ти и на теб!!! Вярвам, че всичко ще е наред!
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
Нашата градина от край време е специализирана логопедична и за деца с нарушен слух. Преди те бяха в отделни групи. От тази учебна година децата са разпредлени по групите. Учителите казаха, че им е било трудно в началото на дечицата, защото са се обучавали в затворена среда. Да, обаче за разлика от тях новопостъпващите, както е в нашата група, защото е първа нямат никаъв проблем с адаптацията. Всичко това показва, че ако затворим хората в групи те много по-трудно излизат от тях. Ако, обаче от самото начало са сред нас за всички е по-лесно. А разбира се, че трябва да има специализирани учители, но едно е да изолираш 5 деца и с тях да се занимава сурдопедагога по цял ден, друго е да се в групите. За тях самите е по-трудно, но пък се развиват по-добре. А за танците.. моята щерка създава на каката по танци много повече проблеми, отколкото нечуващото момиченце! Ма то пък мойто е голяма хулиганка...
Ааа, пропуснах.. в градината ни има и детенце с Даун. Много мило момченце, много лъчезарно. То също ходи на градина с връстниците си, надявам се докато станат ученици тези дечица да могат да учат с всички!
в момента се чувтвам доре, че ме приемате до себе си... но повярвай те ми- трябваше много време да мине, за да мога да се почувствам човек...казах Ви- бях различна, но в никакъв случай не по- различна от всички тези или онези хора, който бяха "нормални". че кой човек на днешно време може да се нарече нормален. Господи, дори и не съм подозирала, че точно тук ще намеря подкрепата...
трябва да Ви разкажа за мен...
казах, че беше трудно...но това не е най- важното...
но ако има начин да убедя хората, че си заслужава да се бориш без да ти пука за това, че си различен- бих го направила...
имам недъг на лявото око- не е много приятно...
но уверявам ви- казах и мога много да говоря за подигравките, униженията, постоянното доказване...
истината е, че имам истински приятели...
да, наистина
но може би точно това изпитание в живота ме направи по чувствена, по- предпазлива...
казах, че беше трудно...но това не е най- важното...
но ако има начин да убедя хората, че си заслужава да се бориш без да ти пука за това, че си различен- бих го направила...
имам недъг на лявото око- не е много приятно...
но уверявам ви- казах и мога много да говоря за подигравките, униженията, постоянното доказване...
истината е, че имам истински приятели...
да, наистина
но може би точно това изпитание в живота ме направи по чувствена, по- предпазлива...
казах Ви, че имам син- на 5 години.
истината е, че най0 големият ми страх, когато се роди, беше дали всичко си има, дали всичко е наред, въпреки че нямаше належащо опасение с него да се случи нещо нередно, но все пак....
една игла- проникнала в ретината ми на 2 годишна възраст завинаги променя живота на едно дете...
а децата са много жестоки...
но, какво от това... вече почти 30 години по-късно аз се чувствам уважаван човек- не само от другите, но и от себе си.
имам верния приятели, които не се срамуват от мен, имам прекрасно дете и горе- долу добър човек до себе си...
имам прекрасна работа, която ми носи радост...то това за работата и доказването е друга тема, но...
искам и мога много да говоря за всичко през което съм минала, за да се докажа, че и аз съм като всички останали...
и в момента смятам, че съм точно такава- не различна, не грозна, не мразеща хората, които са я нагрубили, а напротив...
истината е, че най0 големият ми страх, когато се роди, беше дали всичко си има, дали всичко е наред, въпреки че нямаше належащо опасение с него да се случи нещо нередно, но все пак....
една игла- проникнала в ретината ми на 2 годишна възраст завинаги променя живота на едно дете...
а децата са много жестоки...
но, какво от това... вече почти 30 години по-късно аз се чувствам уважаван човек- не само от другите, но и от себе си.
имам верния приятели, които не се срамуват от мен, имам прекрасно дете и горе- долу добър човек до себе си...
имам прекрасна работа, която ми носи радост...то това за работата и доказването е друга тема, но...
искам и мога много да говоря за всичко през което съм минала, за да се докажа, че и аз съм като всички останали...
и в момента смятам, че съм точно такава- не различна, не грозна, не мразеща хората, които са я нагрубили, а напротив...
Другият ми въпрос е за тези ресурсни учители. За всяко дете индивидуален такъв ли ще има? Дали ще е възможно от финансова и практическа гледна точка? Някак си не виждам в някое забутано селце да назначат специално обучен човек. А от друга страна не е редно за някои деца да има, а за други - не. За този проблем мислено ли е и какво е решението?
Ами ето за това държавата е ДЛЪЖНА!!!! Аман от ревовете на всички какво им била длъжна държавата.. ми не е длъжна на нас. ДЛЪЖНА е на тези хора!!! И е крайно време да си влезе във функциите на майка, а не на мащеха за хората с увреждания. Не знам как и откъде държавата намира пари за това, но моето лично мнение (не ме напдайте, наистина е мойто лично мнение) е, че вместо да се реве за 2-3-5 г. майчинство тия пари могат да се дават за хората с увреждания. Може да е елементарен примера, но исках да се изкажа максимално ясно по въпроса!
истината е, че имам истински приятели...
Мисля си, че твоите приятели НАИСТИНА са истински!
Силна си. И си добра... давай нататък! И не забравяй, че за хората около теб си Хубава...) така е.
Те те обичат! всъщност и аз те харесвам., вече.
е, това е важното. за това й говорех. не ме виждаш, прочела си едно мое изказване, но е красиво това, че ме харесваш. за мен е важно. ето това доказване постоянно. а Вие сте красиви хора също.
евали Ви правя на всички...
...и благодаря...
за да кажа на някой или нещо, че е красиво, то значи, че го мисля с душата си...защо не съм Ви "Познавала по- рано....?
но Ви благодаря..
) така е. Те те обичат! всъщност и аз те харесвам.
, вече.е, това е важното. за това й говорех. не ме виждаш, прочела си едно мое изказване, но е красиво това, че ме харесваш. за мен е важно. ето това доказване постоянно. а Вие сте красиви хора също.
евали Ви правя на всички...
...и благодаря...
за да кажа на някой или нещо, че е красиво, то значи, че го мисля с душата си...защо не съм Ви "Познавала по- рано....?
но Ви благодаря..
Мисля си, че твоите приятели НАИСТИНА са истински!
[/quote]
истински са всички хора- стига ти да ги приемеш за такива.
повярвайте ми, няма разлика между хората.
истината е, че и на мен ми става гадно, когато видя някой без крак, без ръка, но това в никакъв случай не го прави по- малко човек.
затова говоря, че всички трябва да сме заедно
[/quote]
истински са всички хора- стига ти да ги приемеш за такива.
повярвайте ми, няма разлика между хората.
истината е, че и на мен ми става гадно, когато видя някой без крак, без ръка, но това в никакъв случай не го прави по- малко човек.
затова говоря, че всички трябва да сме заедно
има дете в градината, където ходи моето дете, което носи очила. синът ми се прибира вкъщи и ми споделя: "Мамо, а пък онзи очиларкото....направил нещо..."
ударил друго дете и не слушал
Какъв очиларко- попитах аз...
"Аз няма да си играя с него, защото носи очила..."
Децата са жестоки- така е, но след като си поговориш с тях, след като им обясниш за болките на хората, въпреки че може да не е честно да тормозиш едно дете с тези неща, когато е толкова малко, те или поне моето дете, успя да приеме всички деца като еднакви...
страданието, което си изпитал, те прави някак си по- мек, по- нежен и в същото време по- строг с хората около себе си.
да, има го и това- аз бях доста дълги готини с "маска" на лицето си.
не позволявах да проникнат в мислите ми, но какво?- Само страдах от това...
момента, в който пожелах да се разкрия, без притеснения, наистина се почувствах силна и значима..., защото живота, за тези, който го искат- е постоянно доказване на самия себе си...
ударил друго дете и не слушал
Какъв очиларко- попитах аз...
"Аз няма да си играя с него, защото носи очила..."
Децата са жестоки- така е, но след като си поговориш с тях, след като им обясниш за болките на хората, въпреки че може да не е честно да тормозиш едно дете с тези неща, когато е толкова малко, те или поне моето дете, успя да приеме всички деца като еднакви...
страданието, което си изпитал, те прави някак си по- мек, по- нежен и в същото време по- строг с хората около себе си.
да, има го и това- аз бях доста дълги готини с "маска" на лицето си.
не позволявах да проникнат в мислите ми, но какво?- Само страдах от това...
момента, в който пожелах да се разкрия, без притеснения, наистина се почувствах силна и значима..., защото живота, за тези, който го искат- е постоянно доказване на самия себе си...
Ами нета и форумите са доказателство за предубедеността на хората... От всички хора пишещи тук, там.. навсякъде в мрежата има всякакви, добри, лоши, здрави, болни... ама ние не знаем нито как изглеждат, нито какви увреждания имат. Слепи хора работят с компютри, глухи, с ДЦП и т.н. И какво... ми общуваме си и не се замисляме как изглеждаме. Оценяваме се по думите си, нали? Аз харесвам еди кой си и не харесвам друг. Ама заради думите му... просто нямам информация за външния му вид и заболяванията му.
Е, защо тогава да не мога да общувам и реално с него. Тук май не важи приказката "По дрехите посрещат, по ума изпращат" Ама всичко това е в мрежата, защото ако дадения човек, който харесвате се окаже, че попада в графата на човек с тежки увреждания всичко се променя, нали?! Или ако първо го бяхте видяли може би нямаше да си общувате така добре с него. Или може би трябва и тук да направим разделение като в училищата. Тук под "вас" не взирам потребителите на форума, ами бг обществото по принцип.
Е, защо тогава да не мога да общувам и реално с него. Тук май не важи приказката "По дрехите посрещат, по ума изпращат"
Ама всичко това е в мрежата, защото ако дадения човек, който харесвате се окаже, че попада в графата на човек с тежки увреждания всичко се променя, нали?! Или ако първо го бяхте видяли може би нямаше да си общувате така добре с него. Или може би трябва и тук да направим разделение като в училищата. Тук под "вас" не взирам потребителите на форума, ами бг обществото по принцип.
"По дрехите посрещат, по ума изпращат"
навсякъде е така, повярвай ми.
истината е в това- ума ли е, духа ли е, какво ли е....
наистина мога много да пиша за това- доказването, ума/ не че съм умна, но поне за упорита се смятам/.
важното е да искаш. А, как ще искаш, ако си отделен от всички останали... и ако те смятат за някакъв различен...
всички хора сме... и сме еднакви...независимо от всички. в крайна сметка всички страдаме- по един или друг начин...
"не ме плаши физическата болка, боли ме от думи на приятел"-
това е болката
с физическата болка се свиква- да, боли, но онази другата, те кара много да страдаш наистина
навсякъде е така, повярвай ми.
истината е в това- ума ли е, духа ли е, какво ли е....
наистина мога много да пиша за това- доказването, ума/ не че съм умна, но поне за упорита се смятам/.
важното е да искаш. А, как ще искаш, ако си отделен от всички останали... и ако те смятат за някакъв различен...
всички хора сме... и сме еднакви...независимо от всички. в крайна сметка всички страдаме- по един или друг начин...
"не ме плаши физическата болка, боли ме от думи на приятел"-
това е болката
с физическата болка се свиква- да, боли, но онази другата, те кара много да страдаш наистина
Vache, благодаря ти за това, което разказа от личния си опит!
Радвам се, че може да се намери начин тези деца да учат заедно. Но все пак остава проблемът за специалните учители, които да се занимават с тях. Не може иначе.
Мисля, че по-горе бях пояснила, но ще го напиша пак. Под специални училища в никакъв случай нямам предвид някое забутано вдън гори Тилилейски училище-интернат. А просто специализиран център, който да бъде оборудван според конкретните нужди и в който да работят съответните специалисти. Нищо не пречи това да бъде част от някое общообразователно училище, или градски център, където децата да се водят за допълнително обучение, което не могат да получат в училище. Напр. съм чувала, че има компютри, предназначени за слепи деца. Не можем да очакваме във всяко квартално школо да има такива, при положение, че компютърното обучение изобщо е на светлинни години от това, което трябва да бъде в наши дни. И др. такива.
И все пак искам да напомня, че не всички деца с увреждания са концентрирани в големите градове. По селата и малките градчета също е пълно с такива, да не говоря, че сигурно са с пъти повече. За тях какво ще се предприеме?
Може би пак ще се стигне до интернатите, но в рамките на големите градове, където ще има и специалисти, и база, и програми за обучение. Не знам...
Радвам се, че може да се намери начин тези деца да учат заедно. Но все пак остава проблемът за специалните учители, които да се занимават с тях. Не може иначе.
Мисля, че по-горе бях пояснила, но ще го напиша пак. Под специални училища в никакъв случай нямам предвид някое забутано вдън гори Тилилейски училище-интернат. А просто специализиран център, който да бъде оборудван според конкретните нужди и в който да работят съответните специалисти. Нищо не пречи това да бъде част от някое общообразователно училище, или градски център, където децата да се водят за допълнително обучение, което не могат да получат в училище. Напр. съм чувала, че има компютри, предназначени за слепи деца. Не можем да очакваме във всяко квартално школо да има такива, при положение, че компютърното обучение изобщо е на светлинни години от това, което трябва да бъде в наши дни. И др. такива.
И все пак искам да напомня, че не всички деца с увреждания са концентрирани в големите градове. По селата и малките градчета също е пълно с такива, да не говоря, че сигурно са с пъти повече. За тях какво ще се предприеме?
Може би пак ще се стигне до интернатите, но в рамките на големите градове, където ще има и специалисти, и база, и програми за обучение. Не знам...
Oт майка ми, която преподава в едно училище в Свобода, разбрах, че част от тяхната сграда ще бъде дадена за създаването на подобно специaлизирано учолище. Попитах за подробности, но още нищо не знаят. За мен бе интересно да разбера, дали ще смесят децата. Ако разбера нещо повече, ще ви кажа.
Как`Сийке, мислех да напиша вече какво точно се прави. От всичко написано оставам с впечатлението, че всъщност не се знае от хората какво става в образованието по отношение на децата с увреждания. Обаче Как` Сийка стигна сама до истината. Изграждат се такива центрове в областните градове. Те назначават Ресурсни учители на 5 до 7 деца. Предвижда се обособяване на училищни ресурсни центрове, в които да се работи и със специалисти. Пилотните проекти показват успехи в интеграцията на глухи, слепи деца, деца с ДЦП, с Даун, с забавено развитие и много други. В държвата нещо мърда и се опитва да стане. Не писах до сега подробно защото исках да почувствате нуждата от това да се случи. Това, което обаче никак не помага на усилията на държавата и неправителствените организации е отпора, който дават учителите от помощните училища, защото вече се закриха доста. Отпора на родителите на здравите деца, закостенялостта на старите специални педагози и масовитне учители. Някак си те не приемат, че са длъжни да спазят правото на всеки човек на образование, гарантирано от конституцията на Република България. Няма съдействие. ВКарват се децата в клишета като" Той бие децата, защото е увреден" без някой да се замисли, че корените на агресията винаги, независимо дали детето е с увреждане са в затрудненото общуване, отхвърлянето и неразбирането от заобикалящото детето общество. Дори педагози с опит нямат търпение и желание да търсат подход към всяко дете, а това е обща болка на цялото ни обазование. Специализираните училища се закриват, защото в тях една голяма част от децата не са с увреждане, а с малцинствен произход и са там, защото не знаят български. Те наистина имат изоставане, но то е защото не говорят български и не могат да разберат какво се иска от тях. Учителите от помощните училища държат на съществуването им независимо, че са наясно с картината просто защото получават почти три пъти по по- високо финансиране на ученик, отколкото в масово училище. В тези училища няма ефективност. За съжаление след закриването им много от тези учители станаха ресурсни. За съжаление. Има сред тях много добри специалисти, но има и такава които си носят обременеността на системата.
Да- има деца, които не могат да учат в масово училище. Това са деца с множоество увреждания, нуждаещи се от целодневна медицинска грижа, или деца, които са изцяло в друг свят и просто имат нужда да бъдат щастливи и обичани. Това са деца с тежки увреждания. Всяко друго дете може да учи в масово училище. В ресурсните центрове се прави индивидуална програма за обучението на всяко дете със Специални образователни потребности. Дете с такива потребности може да е всяко дете-може да е моето, може да е вашето, дори не е нужно да има увреждане. Подкрепяйки изграждането на тези структури и екипите им ние подкрепяме нашите деца, които утре може да се окажат със затруднения в обучението по банални причини-пубертета например. Подготвяме толерантна среда да ги преме такива каквито са- упорити, трудни, сърдити млади хора, но и талантливи, добри, смели. Защото те всички са различни, цветни, интересни. В крайна сметка- никой не е застрахован, че на неговото дете няма да му случи да е "специално". Ако това поколение деца, което расте сега в училищата приеме нещата такива каквито са- утре няма да има кой да води тези разговори, които ние сега- те ще се безмислени и дори немислими.
Да- има деца, които не могат да учат в масово училище. Това са деца с множоество увреждания, нуждаещи се от целодневна медицинска грижа, или деца, които са изцяло в друг свят и просто имат нужда да бъдат щастливи и обичани. Това са деца с тежки увреждания. Всяко друго дете може да учи в масово училище. В ресурсните центрове се прави индивидуална програма за обучението на всяко дете със Специални образователни потребности. Дете с такива потребности може да е всяко дете-може да е моето, може да е вашето, дори не е нужно да има увреждане. Подкрепяйки изграждането на тези структури и екипите им ние подкрепяме нашите деца, които утре може да се окажат със затруднения в обучението по банални причини-пубертета например. Подготвяме толерантна среда да ги преме такива каквито са- упорити, трудни, сърдити млади хора, но и талантливи, добри, смели. Защото те всички са различни, цветни, интересни. В крайна сметка- никой не е застрахован, че на неговото дете няма да му случи да е "специално". Ако това поколение деца, което расте сега в училищата приеме нещата такива каквито са- утре няма да има кой да води тези разговори, които ние сега- те ще се безмислени и дори немислими.
...........
Ooo, разбира се. Трябва време. Мисълта ми беше, че докато викаме не може и не става няма и да стане. Може да се започне от големите градове. Дето се вика 10 деца да учат по тоя начин пак е нещо, постепенно ще станат 100, 1000... постепенно ще се оборудват училищата. Никой не дава пари за нещо дето го няма и не се вижда.
Нямам нищо против детето ми да учи с дете с увреждания.
Социализира се не само това с уврежданията, а и моето, което е здраво, слава Богу.
Това, ч някой е опериран от редица качества, кара ли ни да го изолираме?! Не, нали!
Нагласата е първата стъпка. Няма да се случи лесно, но трябва да се случи.
На никого не е гарантирано, че няма да остане инвалид!
Пък и защо си мислим, че ние сме нормални?!
Социализира се не само това с уврежданията, а и моето, което е здраво, слава Богу.
Това, ч някой е опериран от редица качества, кара ли ни да го изолираме?! Не, нали!
Нагласата е първата стъпка. Няма да се случи лесно, но трябва да се случи.
На никого не е гарантирано, че няма да остане инвалид!
Пък и защо си мислим, че ние сме нормални?!