- Публикувана: 8 юни 2007, 15:04 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 15:56 ч.
Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?
............................
Интелекта на тези две групи хора с увреждания в масоввия случай е запазен, дори по- висок от средния.
.................................
Интелекта на тези две групи хора с увреждания в масоввия случай е запазен, дори по- висок от средния.
.................................
Абсолютно съм съгласна!
Но се притеснявам, че все пак си има специфика в обучението, с което един обикновен педагог не може да се справи. Та повечето не могат да се оправят с обикновените деца, та камо ли да се нагърбят с допълнително натоварване. Има си специално обучени кадри, които могат и знаят как да работят с такива деца. Ако бъдат назначени в масовите училища - ОК, но не ми се струва коректно към самите деца да бъдат подложени на извращението, наречено българско образование в най-чистия му вид, поне такова, каквото е в момента. Достатъчно е трудно за дете без увреждания, а за дете "с" е просто жестоко. Поне такова е моето мнение.
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
Според мен децата с множество увреждания би трябвало да учат в специализирани у-ща. Но нищо не пречи да посещават и масовите у-ща в часовете по музика, рисуване и подобни напр. Или в масовите у-ща да има класове за специализирано обучение на такива деца, със специално обучени преподаватели, а през останалото време децата ще общуват с останалите, "здрави" деца.Въпреки че аз смятам че интеграцията на тези дечица трябва да почне още в детските градини, когато децата по-лесно завързват контакти и лесно възпримат едно от друго. Веднъж срещнали подобни деца в най-ранна и невинна, необременена от предразсъдъци възраст, смятам че и по-късно няма да имат проблеми с общуването си с тях. То всъщност проблема не е в децата, а в родителите всъщност. Ако те се справят с проблемите и предразсъдъците си, мисля че от страна на децата не би имало никакви пречки в общуването и с техните връстници с физически и умствени проблеми. Да не говорим за положителното влияние, което оказв общуването на дете с увреждане с неговите връстници без увреждания. За пример ще дам моя приятелка с дете с Даун, което посещава масова детс. градина - там почна да говори, иначе казваше само мама. Извинявам са за дългия постинг, но и аз съм пристрастна към темата, тъй като работя в дом за изоставени деца, много от които са със специални нужди.
Да, това също е вариант - част от часовете, в тези, които обучението може да върви паралелно, да са заедно децата, а да имат отделно часове за специализирана подготовка - може и под формата на СИП или ЗИП.
Абе, въпрос на желание е и на искрена грижа за тези деца, а не поредното отбиване на номера. Ако има грижа и желание, начини винаги ще се намерят.
Абе, въпрос на желание е и на искрена грижа за тези деца, а не поредното отбиване на номера. Ако има грижа и желание, начини винаги ще се намерят.
Смятам, че всички деца трябва доколкото могат да посещават масово училище (изключвам лежащо болните, разбира се). Специализираните си уроци биха могли да взимат допълнително. Така децата ни ще станат по толерантни и няма да се крият или пък да се отнасят зле с хората с увреждания.
Не знам дали отговора ми ще е точен на въпроса на кака Сийка. В момента доста деца със специални нужди посещават масови у-ща, като към тях има прикрепен т.нар. ресурсен учител. Този учител се занимава с тях в следобедните часове, като им помага и дообяснява материала, за да може детето да навакса и да е разбрало материала. Тъй като е ясно, че един учител с клас от поне 22деца, не може да се занимава с всяко поотделно. Доколкото знам доста от тези деца се справят доста добре и са добре приети от съучениците си. Проблем е разбира се неустановеното положение в българското образование, в което всяко нещо е предпоследно. Никога не се знае дали Мон ще отпусне достатъчно щат за подобни ресурсни учители, а те все пак са педагози за деца със умствени, зрителни , слухови и говорни увреждания, т. нар. специални педагози. Да не говорим за лошата материална база, недостъпната околна среда и др. социални неуредици
Децата са си деца - гласувах с 1, 2 и 5
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
............................
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!
и знам, че не е единствен случай
Децата с увреждания могат да учат заедно с другите деца.
В моето училище /бившото "Ю.Гагарин"/ още преди почти 100 години имах съученичка, тогава казваха, че е "бавноразвиваща се". Завърши заедно с нас 8-ми клас. Всички бяха безкрайно търпеливи и мили с нея /говоря и за децата и за учителите/. Мисля, че това беше чудесно за нея, но нас, като че ли ни даде повече.
В моето училище /бившото "Ю.Гагарин"/ още преди почти 100 години имах съученичка, тогава казваха, че е "бавноразвиваща се". Завърши заедно с нас 8-ми клас. Всички бяха безкрайно търпеливи и мили с нея /говоря и за децата и за учителите/. Мисля, че това беше чудесно за нея, но нас, като че ли ни даде повече.
Определено съм за интеграцията на децата с увреждания. Това ще даде тласък в развитието на детето с проблем и ще научи останалите на човечност. Децата с тежки увреждания имат по специфични нужди, единствено поради тази причина мисля, че е нужно да са настанени в специализирани училища, където всякакви специалисти да работят с тях. И все пак много зависи от увреждането. Мисля че обществото ни е загубило много от едно такова деление на хората на здрави и болни. Пътя наистина е дълъг, но трябва да се започне от някъде...
Скоро бях в щатите и в един магазин на найк работеше момиче с даун. Стана ми мило. Замислих се колко ли дълъг път трябва да извървим, за да се случи това и у нас, такива хора да получат своето място. Да изживеят един достоен живот, за който не е нужно нито да си гений, нито да блестиш с някакъв талант, нужно е просто да ти се даде шанс...
Скоро бях в щатите и в един магазин на найк работеше момиче с даун. Стана ми мило. Замислих се колко ли дълъг път трябва да извървим, за да се случи това и у нас, такива хора да получат своето място. Да изживеят един достоен живот, за който не е нужно нито да си гений, нито да блестиш с някакъв талант, нужно е просто да ти се даде шанс...
Децата са си деца - гласувах с 1, 2 и 5
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Това е и моето мнение. Но всъщност какво се има предвид под "тежки увреждания"?
Децата са си деца - гласувах с 1, 2 и 5
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
опция и ще се обоснова:
1. деца с тежки увреждания в специализирани училища, защото според мен, за тях там ще е по - безопасно, много от тях се нуждаят от придружител, на много от тях ежечасно им се правят медицински манипулации. Само заради това, мисля, че трябва да е нещо специализирано - ако щете в нормано училище отделен клас, или нещо такова, не съм съвсем сигурна.
2. деца с леки увреждания - абсолютно и 100 % -тово в нормални училища.
3. Да, нямам нищо против детето ми да учи с такива деца, просто за мен те не са по - различи от него, имат всички права , които има и той, за мен те не са странни, не са повод да се обръщам след тях по улицата, не са повод да се прекръстя и да кажа Пази Боже, и за това смятам, че трябва да водят нормален живот - детска градина, училище, професия и работа.
Моя брат, учеше с напълно сляпо момиче - в Бастилията учеше, тя беше отличничката на класа,най - умното дете, сега е в Испания и се справя блестящо, много по - добре от половината си съученици
..........
Ще разкажа по памет какво прочетох някога в едно списание:
Наша известна плувкиня разказва как като треньор на деца с церебрална парализа им води часове по плуване. Децата обожават водата, защото там се движат много по-лесно, а и водните упражнения им се отразяват добре. Тя води и своята (здрава) дъщеричка на същия басейн да плуват заедно, но преди да отидат й казва, че ще я запознае с малко болни дечица. Дъщеря й след урока и казва: "мамо, защо ми каза, че тези деца са болни, те не са."
Ето виждането на детето за тези дечица, то ги е приело съвсем нормално, за него те са деца като всички останали.
Ако всеки един от нас ги приеме по същия начин нещата ще са различни, нали?
Наша известна плувкиня разказва как като треньор на деца с церебрална парализа им води часове по плуване. Децата обожават водата, защото там се движат много по-лесно, а и водните упражнения им се отразяват добре. Тя води и своята (здрава) дъщеричка на същия басейн да плуват заедно, но преди да отидат й казва, че ще я запознае с малко болни дечица. Дъщеря й след урока и казва: "мамо, защо ми каза, че тези деца са болни, те не са."
Ето виждането на детето за тези дечица, то ги е приело съвсем нормално, за него те са деца като всички останали.
Ако всеки един от нас ги приеме по същия начин нещата ще са различни, нали?