Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

Vache, благодаря ти за това, което разказа от личния си опит!   
Радвам се, че може да се намери начин тези деца да учат заедно. Но все пак остава проблемът за специалните учители, които да се занимават с тях. Не може иначе.
Мисля, че по-горе бях пояснила, но ще го напиша пак. Под специални училища в никакъв случай нямам предвид някое забутано вдън гори Тилилейски училище-интернат. А просто специализиран център, който да бъде оборудван според конкретните нужди и в който да работят съответните специалисти. Нищо не пречи това да бъде част от някое общообразователно училище, или градски център, където децата да се водят за допълнително обучение, което не могат да получат в училище. Напр. съм чувала, че има компютри, предназначени за слепи деца. Не можем да очакваме във всяко квартално школо да има такива, при положение, че компютърното обучение изобщо е на светлинни години от това, което трябва да бъде в наши дни. И др. такива.
И все пак искам да напомня, че не всички деца с увреждания са концентрирани в големите градове. По селата и малките градчета също е пълно с такива, да не говоря, че сигурно са с пъти повече. За тях какво ще се предприеме?
Може би пак ще се стигне до интернатите, но в рамките на големите градове, където ще има и специалисти, и база, и програми за обучение. Не знам...   

Oт майка ми, която преподава в едно училище в Свобода, разбрах, че част от тяхната сграда ще бъде дадена за създаването на подобно специaлизирано учолище. Попитах за подробности, но още нищо не знаят. За мен бе интересно да разбера, дали ще смесят децата. Ако разбера нещо повече, ще ви кажа.

Как`Сийке, мислех да напиша вече какво точно се прави. От всичко написано оставам с впечатлението, че всъщност не се знае от хората какво става в образованието по отношение на децата с увреждания. Обаче Как` Сийка стигна сама до истината. Изграждат се такива центрове в областните градове. Те назначават Ресурсни учители на 5 до 7 деца. Предвижда се обособяване на училищни ресурсни центрове, в които да се работи и със специалисти. Пилотните проекти показват успехи в интеграцията на глухи, слепи деца, деца с ДЦП, с Даун, с забавено развитие и много други. В държвата нещо мърда и се опитва да стане. Не писах до сега подробно защото исках да почувствате нуждата от това да се случи. Това, което обаче никак не помага на усилията на държавата и неправителствените организации е отпора, който дават учителите от помощните училища, защото вече се закриха доста. Отпора на родителите на здравите деца, закостенялостта на старите специални педагози и масовитне учители. Някак си те не приемат, че са длъжни да спазят правото на всеки човек на образование, гарантирано от конституцията на Република България. Няма съдействие. ВКарват се децата в клишета като" Той бие децата, защото е увреден" без някой  да се замисли, че корените на агресията винаги, независимо дали детето е с увреждане са в затрудненото общуване, отхвърлянето и неразбирането от заобикалящото детето общество. Дори педагози с опит нямат търпение и желание да търсат подход към всяко дете, а това е обща болка на цялото ни обазование. Специализираните училища се закриват, защото в тях една голяма част от децата не са с увреждане, а с малцинствен произход и са там, защото не знаят български. Те наистина имат изоставане, но то е защото не говорят български и не могат да разберат какво се иска от тях. Учителите от помощните училища държат на съществуването им независимо, че са наясно с картината просто защото получават почти три пъти по по- високо финансиране на ученик, отколкото в масово училище. В тези училища няма ефективност. За съжаление след закриването им много от тези учители станаха ресурсни. За съжаление. Има сред тях много добри специалисти, но има и такава които си носят обременеността на системата.
Да- има деца, които не могат да учат в масово училище. Това са деца с множоество увреждания, нуждаещи се от целодневна медицинска грижа, или деца, които са изцяло в друг свят и просто имат нужда да бъдат щастливи и обичани. Това са деца с тежки увреждания. Всяко друго дете може да учи в масово училище. В ресурсните центрове се прави индивидуална програма за обучението на всяко дете със Специални образователни потребности. Дете с такива потребности може да е всяко дете-може да е моето, може да е вашето, дори не е нужно да има увреждане. Подкрепяйки изграждането на тези структури и екипите им ние подкрепяме нашите деца, които утре може да се окажат със затруднения в обучението по банални причини-пубертета например. Подготвяме толерантна среда да ги преме такива каквито са- упорити, трудни, сърдити млади хора, но и талантливи, добри, смели. Защото те всички са различни, цветни, интересни. В крайна сметка- никой не е застрахован, че на неговото дете няма да му случи да е "специално". Ако това поколение деца, което расте сега в училищата приеме нещата такива каквито са- утре няма да има кой да води тези разговори, които ние сега- те ще се безмислени и дори немислими.

Успех! 

Ooo, разбира се. Трябва време. Мисълта ми беше, че докато викаме не може и не става няма и да стане. Може да се започне от големите градове. Дето се вика 10 деца да учат по тоя начин пак е нещо, постепенно ще станат 100, 1000... постепенно ще се оборудват училищата. Никой не дава пари за нещо дето го няма и не се вижда.

трябва да става постепенно! училище след училище, а и да се съобрази програмата със специфичните нужди на децата с увреждания!

на този етап, в тази държава, с този манталитет е по-добре децата с увреждания да учат в специализирани училища.

Нямам нищо против детето ми да учи с дете с увреждания.
Социализира се не само това с уврежданията, а и моето, което е здраво, слава Богу.
Това, ч някой е опериран от редица качества, кара ли ни да го изолираме?! Не, нали!
Нагласата е първата стъпка. Няма да се случи лесно, но трябва да се случи.
На никого не е гарантирано, че няма да остане инвалид!
Пък и защо си мислим, че ние сме нормални?!