Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

Данни на Алфа рисърч по темата.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=345007

Смятам, че единствено децата с умствена изостаналост трябва да учат в специализирани училища.
За тези, при които увреждането е само физическо, не виждам причина да се изолират.
Най-добрата ми приятелка е с диагноза ДЦП и е най-прекрасния човек, който познавам. Не искам и да си помисля, че заради нечия простотия нямаше да я срещна. Много е важно да се отървем от предрасъдъците си, за да можем да общуваме пълноценно.

1,2 и 5.

    само да добавя....  Нямам против детето ми да учи и с дете с тежки увреждания, но това е в минус на самото увредено дете.. Защото  няма да има време за специализираното и отнемащо  повече време обучение.
     Част от детството ми мина в с. Момин проход,  Санаториумите,  като дете с леки увреждания.   Там също имаше деление в обучението на децата с различен "тип" увреждане.   и различен тип преподаватели.
     Компенсирането в обучението при тежко увредените деца настъпва след основното обучение. Като време...  може и да е в рамките на един ден/   Въпреки, че е много трудно  да разграничиш нещата..   Има деца с средно - тежки и много тежки  ДЦП и неувредени мозъчни функции... например,  / тоест тежки двигателни увреждания и никакви мозъчни/, които   са  с невероятни умствени способности.....,  а няма как да е в  нормална среда. По ред причини...  не ми се пишат фермани. И без това темата ми е достатъчно болна.


    Абе,  ясно ви е. Особено в момента...  много от нещата, които трябва да се правят са в "пожелателната" сфера.

Нямам против детето ми да учи с деца с леки физически увреждания: които не се нуждаят от специално внимание на учителката, не пречат на учебния процес, не са агресивни.

По повод на леките психически увреждания: искам да споделя на какво бях свидетел преди няколко дни: дете (14-15г) с чисти дрехи (явно някой се грижи за него) пътуваше в трамвая. По едно време си събу панталоните и почна да си пипа в гащите и пак си вдигна гащите и панталонките. Дори да не е агресивен, не искам да е в един клас с детето ми.

Ще ви следя!  Пристрастна съм! 

Тъжната истина, написана кратичко.

Моя познато ми се оплака наскоро, че синът й, който е в 4-ти клас, изобщо не искал да ходи на училище, защото постоянно търпял подигравки заради очилата и обиди, защото 1 седмица е трябвало едното му око да бъде затворено... Какво остава за "по-различните" деца...

Ние тук се изказваме толерантно, но истината е друга 

Кейси от нас и само от нас зависи да я променим

Отговорих с: "Децата с тежки увреждания да учат в специализирани училища"; "децата с леки увреждания да учат в масови училища"; "Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане"  


Това просто не го разбирам. какво има за подигравки   Все си мисля, че родителите играят голяма за това

Тъй вярно    Аз нямам мнение, защото не е моя работа да взема такова решение-незнам какво е леки и какво тежки увреждания и още много други неща.
Знам други работи, обаче, защото учих стена до стена до помощно училище. Прехвърляхпа деца в нашето училище оттам. Стояха по една година и ги връщаха за слаб успех-тихата война на учителите    Това намирам за по-лошо, отколкото въобще да не идва в стандартното училище. Дам, едното момиченце имаше само двойки, единствено тьотята по рисуване ларж му беше писала 3  А имам съученици, които още трудно четат. Другарката ни имаше расистко отношение към мулатче, турче и циганче в класа.
Що сега да са порасли други. Мисля, че в реалността, много от ларж-мадамите писали Да, ще вият Не и ще се тупат в гърдите на майки. Нищо чудно и аз да съм там 

Надявам се, наистина се надявам, някой ден всички деца да имат достъп и буквално и преносно до масовите училища. Гласувах с другите девет ентусиасти като мен.

На запад Даунчетата ги искат много в магазини, защото те са много честни и не лъжат и собствениците са спокойни, че няма да бъдат излъгани. Това и аз скоро го научих и затова го споделам. Колко ли много нищо трябва до знаем, за да живеем толкова много хора на едно място. Е трябва да се съобразим един с друг.

За мен много по-тежко е да се учи с агресивни деца, отколкото с увредени. И наистина, ако родителите са интелигентни, нещата стават много лесни.

Имам роднина с увреждане. За мен това е един от най-милите хора на света.
Не искам да ги делим. Нямам нищо против децата ми един ден да учат с деца с тежки или леки физически увреждания. За умствените не съм съвсем сигурна дали могат да бъдат обучавани в масови училища - те може би ще имат нужда от допълнителни часове, но също не бих имала нищо против, стига да не са свързани с агресивно и неконтролируемо поведение.
От всички отговори избрах "нямам против детето ми да учи с дете с увреждане"

Дано до времето, в което моето (неродено и незаченато все още ) дете тръгва на училище, тези неща са уредени и училищата са достъпни за всички дечица 

Нямам нищо против - та това са деца  !

Позицията ми по този въпрос е неизменна - всички деца да учат заедно. Надявам се да е възможно.

Тъй вярно    Аз нямам мнение, защото не е моя работа да взема такова решение-незнам какво е леки и какво тежки увреждания и още много други неща.
Знам други работи, обаче, защото учих стена до стена до помощно училище. Прехвърляхпа деца в нашето училище оттам. Стояха по една година и ги връщаха за слаб успех-тихата война на учителите    Това намирам за по-лошо, отколкото въобще да не идва в стандартното училище. Дам, едното момиченце имаше само двойки, единствено тьотята по рисуване ларж му беше писала 3  А имам съученици, които още трудно четат. Другарката ни имаше расистко отношение към мулатче, турче и циганче в класа.
Що сега да са порасли други. Мисля, че в реалността, много от ларж-мадамите писали Да, ще вият Не и ще се тупат в гърдите на майки. Нищо чудно и аз да съм там 
[/quote]


    иххх, моме Калино, че си права  , права си.      Не зная кой тук познава реалността, аз не.  Поне не с болно дете, "Благодаря на Всичко- което- там-отговаря- за -това - Бог.или пр.."  ,  но самата аз съм била болно дете, до дяв... и майка ми е страдала.-
    Да кажем , че се оправих и не ми личи поне.  Няма да пиша какво помня.. опитвам се да го забравя.

  Съпругът ми е с очевадно куцане от ДЦП/ с операции и травми ./  Някои пловдивски "мамми" го познават.   Слънчице..е!
   А   като дете вади големия късмет да е  офицерско чедо  и да живеев в "Безмер"  - Ямбол - базата.   Затворена система..  Приет  от децата там  без кой знае колко травми ..., носели му чантата до школото даже.  / е, имало е два- три опита  и синини, ама карай,  той затова е мъж   Никой не го е игнорирал или малтретирал... макар, че м/у операциите е имало и периоди на инвалидна количка.  Много са се обичали... И досега са приятели голяма част от съучениците.   Един от тях ни е кум!
  За учителите не коментирам.   Той и до сега си е отличник.../ пък и в затворена система,  как да  отсвириш нечие чедо..Аи майка му е правила чудеса в детска възраст,  додето разбере, че момченцето и  няма И  забавяне в мозъчното развитие.
      късмет му е било.  Аз съм виждала друго.  каквото и ти.