- Публикувана: 8 юни 2007, 15:04 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 15:56 ч.
Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?
Има музей на здравето във Варна, до ХЕИ. Прожектират един филм в който са проиграни различни ситуации и оказване на първа долекарска помощ. Много подробно, от ухапване на пчела до тежка автомобилна катастрофа. Имаше и неща, които не знаех. Например ключовете на катастрофиралата кола- изключва се контакта, но ключовете не се вадят.
А при епилептичен припадък не може да се направи кой знае какво. Следи се да не се задуши, ако се затруднява с дишането се проверява дали не си е глътнал езика. Под главата се сгъва дреха, ако е студено - и под тялото.
Няма тема, която да я няма
във BG-Mamma
А при епилептичен припадък не може да се направи кой знае какво. Следи се да не се задуши, ако се затруднява с дишането се проверява дали не си е глътнал езика. Под главата се сгъва дреха, ако е студено - и под тялото.
Няма тема, която да я няма
във BG-Mamma
Темата много се е разраснала, на мен ми е трудно да определя кое дете достигнало необходимата възраст и допуснато до образование, (т.е. не страда от тежки ментални заболявания и липса на възприятия, в тази случаи въпросът за обучение в общо приетия смисъл го няма) е с тежко или леко увреждане. Напротив мисля си, че децата биха се адаптира ли и самоопределили по-добре в една адекватна социална среда, която им представя и реална конкуренция. Против съм училищата за глухи и слепи деца, според мен те само задълбочават проблемът, вместо да го решават, внушават различност и на едната и на другата страна, която реално не съществува. Има физически недъг, който може да бъде проблем от една страна, но ако се погледне развитието на другите сетива, може да бъде дар.
Наистина няма нищо против, децата ми да учат с деца с увреждания, не би ме притеснявал този факт никога.
Наистина няма нищо против, децата ми да учат с деца с увреждания, не би ме притеснявал този факт никога.
Опции 1,2 и 5.
Смятам, че за децата с тежки увреждания е по-добре да са в специализирани училища - децата са невероятно жестоки към "недъгавите" (независимо дали става въпрос за физически или ментален недъг), за самите деца с увреждания е доста потискащо да са малцинство сред здрави, прави деца; да се съревновават с тях и т.н.... Имам ужасно лоши спомени от случаи на лека и средна шизофрения в съседни класове - за мен не беше никакъв проблем, но съученици от същите класове се държаха наистина ужасно! ревала съм, сбивала съм се, за да защитавам, но...
Не само че нямам против детето ми да учи с деца с недъзи, но и бих искала - надявам се да успея да науча на уважение към различните... Но ако съм родител на такова дете просто няма да го пусна в обикновено училище. Наистина няма да посмея
Смятам, че за децата с тежки увреждания е по-добре да са в специализирани училища - децата са невероятно жестоки към "недъгавите" (независимо дали става въпрос за физически или ментален недъг), за самите деца с увреждания е доста потискащо да са малцинство сред здрави, прави деца; да се съревновават с тях и т.н.... Имам ужасно лоши спомени от случаи на лека и средна шизофрения в съседни класове - за мен не беше никакъв проблем, но съученици от същите класове се държаха наистина ужасно! ревала съм, сбивала съм се, за да защитавам, но...
Не само че нямам против детето ми да учи с деца с недъзи, но и бих искала - надявам се да успея да науча на уважение към различните... Но ако съм родител на такова дете просто няма да го пусна в обикновено училище. Наистина няма да посмея
Писала съм си вече мнението в една подобна тема преди време.Тя не беше конкретно за обучението на тези деца,а за отношението към тях изобщо...
Ако на "нормалните" деца им се налага да общуват с деца с проблеми още от детската градина, мисля,че те отрано биха разбрали,че нещата,които ги свързват са повече от нещата,които ги разделят.Биха се научили да ги уважават...В групата на сина ми доскоро имаше три деца със синдром на Даун.Никога не съм поучавала детето си,как да се държи с тях. Учителите също.Може би все още не разбира всичко и не ми е задавал въпроси за различията помежду им.Възприема ги нормално,така,както и останалите деца.С момченцата се търкалят по земята и карат коли.А с девойката един ден ги чаках половин час да се напрегръщат...В ранна възраст децата все още не разполагат с думи и определения за тези различия.Определенията ги даваме ние.Но за мен основен проблем си остава изолацията.Убедена съм,че дете,което е общувало за малко по-дълъг период с дете с проблеми,никога в по-късната си възраст не би обидило или наранило друго такова.Изключения винаги има,разбира се...И напълно съм съгласна,че всички се учим на всичко...дори да вървим на два крака,което впоследствие ни изглежда най-естественото човешко действие...За мен няма по-добър урок на човечност от този,детето ми да бъде сред подобни връстници...
Като учител преди време имах две деца с проблеми.Едното беше болно от епилепсия - за мен това е болест,а не увреждане.Първата криза на това дете може би наистина подейства малко плашещо на останалите деца.В останалите случаи точно съучениците му реагираха много по-адекватно от колегите...Съгласна съм и с това,че от учителите трябва да се изисква сертификат за оказване на първа помощ,както е и в други страни.
Поне за мен,дете ,което може да се обслужва само,е дете с леки увреждания.Дете,което е парализирано от кръста надолу вследствие на катастрофа,може напълно самостоятелно да се справя с всичките си нужди (ако има и наличната база за това,разбира се).Трябва ли и то да бъде в специализирано училище?
Предполагам,че е ясно,каква опция избирам...
Ако на "нормалните" деца им се налага да общуват с деца с проблеми още от детската градина, мисля,че те отрано биха разбрали,че нещата,които ги свързват са повече от нещата,които ги разделят.Биха се научили да ги уважават...В групата на сина ми доскоро имаше три деца със синдром на Даун.Никога не съм поучавала детето си,как да се държи с тях. Учителите също.Може би все още не разбира всичко и не ми е задавал въпроси за различията помежду им.Възприема ги нормално,така,както и останалите деца.С момченцата се търкалят по земята и карат коли.А с девойката един ден ги чаках половин час да се напрегръщат...В ранна възраст децата все още не разполагат с думи и определения за тези различия.Определенията ги даваме ние.Но за мен основен проблем си остава изолацията.Убедена съм,че дете,което е общувало за малко по-дълъг период с дете с проблеми,никога в по-късната си възраст не би обидило или наранило друго такова.Изключения винаги има,разбира се...И напълно съм съгласна,че всички се учим на всичко...дори да вървим на два крака,което впоследствие ни изглежда най-естественото човешко действие...За мен няма по-добър урок на човечност от този,детето ми да бъде сред подобни връстници...
Като учител преди време имах две деца с проблеми.Едното беше болно от епилепсия - за мен това е болест,а не увреждане.Първата криза на това дете може би наистина подейства малко плашещо на останалите деца.В останалите случаи точно съучениците му реагираха много по-адекватно от колегите...Съгласна съм и с това,че от учителите трябва да се изисква сертификат за оказване на първа помощ,както е и в други страни.
Поне за мен,дете ,което може да се обслужва само,е дете с леки увреждания.Дете,което е парализирано от кръста надолу вследствие на катастрофа,може напълно самостоятелно да се справя с всичките си нужди (ако има и наличната база за това,разбира се).Трябва ли и то да бъде в специализирано училище?
Предполагам,че е ясно,каква опция избирам...
При нас в САЩ децата се обучават В ЕДНО И СЪЩО УЧИЛИЩЕ (стига да не са легло). Писала съм в друга тема за това. Голямата ми дъщеря завърши гимназия преди две седмици. На graduation имаше едно момче в инвалидна количка (както щерка ми ми обясни по-късно, то има и други проблеми, но не е момента да кометирам). Когато извикаха името му за връчване на дипломата му, той се опита да стане и да тръгне сам-естесвено подкрепян от придружителя си. Цялата зала се изправи на крака, учениците също. Под аплодисментите на присъстващите малкия герой все дипломата си. Срещала съм деца с тежки увреждения в гимназията на щерката. Те учат по специална програма, но учениците с висок успех помагат доброволно в часовете. Много мога да изпиша още, но спирам
Хм, аз пък познавам хора, които имигрираха в САЩ само заради едно от децата си, което имаше проблеми с умственото развитие (не знам точната диагноза), плюс епилепсия. Именно, за да му осигурят необходимата квалифицирана помощ. Майката ми се беше похвалила, че са я записали в специално училище за деца като нея и беше много доволна от грижите, които оказваха там и от резултатите, които последваха...
Може би все пак и там разграничават различните случаи?
Друго, което ми прави впечатление в темата - почти всички сме съгласни децата ни да учат заедно с такива с увреждания, но ме притеснява аргументът "защото искам детето ми да се научи на толерантност". Да, това е начин, но не е единственият. Ако един родител си постави за цел, може да възпитава в толерантност по много начини.
Мисля, че в случая трябва да се мисли кое ще е най-доброто решение за самите деца с увреждания, а не за останалите.
Може би все пак и там разграничават различните случаи?
Друго, което ми прави впечатление в темата - почти всички сме съгласни децата ни да учат заедно с такива с увреждания, но ме притеснява аргументът "защото искам детето ми да се научи на толерантност". Да, това е начин, но не е единственият. Ако един родител си постави за цел, може да възпитава в толерантност по много начини.
Мисля, че в случая трябва да се мисли кое ще е най-доброто решение за самите деца с увреждания, а не за останалите.
хаха, Како Сийке, имам чувството, че камъните, с които замеряш са ми познати 
Отговарям за себе си. По-нагоре в темата казах, че се надявам такова разделение да няма. Всички сме хора, децата ни са малки човеци и всички имат право да са част от обществото. Не вярвам, че в момента обществото ни ще приеме децата с увреждания на същия чин. Не говоря за децата, те ще ги приемат. Ние, възрастните, сме проблемът. Колкото до моите причини, да, те включват желанието ми детето ми да стане свестен човек, но това не е първозначно. Не обичам определението хора с увреждания. Всички сме хора. Всички сме повредени оттук-отттам. На някой не им личи, но са скрити лимонки, други са прекрасни хора, но никой не вижда в тях нещо повече от недъга им. По-животинско от това разделение просто няма. Силните да се групират и да изтикат по-слабите в ъгъла, макар и под форамата на специализирани институции и със загриженост. Примитивен рефлекс, но валиден.
Отговарям за себе си. По-нагоре в темата казах, че се надявам такова разделение да няма. Всички сме хора, децата ни са малки човеци и всички имат право да са част от обществото. Не вярвам, че в момента обществото ни ще приеме децата с увреждания на същия чин. Не говоря за децата, те ще ги приемат. Ние, възрастните, сме проблемът. Колкото до моите причини, да, те включват желанието ми детето ми да стане свестен човек, но това не е първозначно. Не обичам определението хора с увреждания. Всички сме хора. Всички сме повредени оттук-отттам. На някой не им личи, но са скрити лимонки, други са прекрасни хора, но никой не вижда в тях нещо повече от недъга им. По-животинско от това разделение просто няма. Силните да се групират и да изтикат по-слабите в ъгъла, макар и под форамата на специализирани институции и със загриженост. Примитивен рефлекс, но валиден.
хаха, Како Сийке, имам чувството, че камъните, с които замеряш са ми познати
О, никого с нищо не замерям!
Просто ми се стори, че акцентът се измества. В крайна сметка нали всичко, което се прави, трябва да бъде в полза на самите деца?
Иначе, ако наистина се отглеждат заедно от най-ранна възраст и имат възможности за общуване, проблемът с интеграцията и приемането просто ще отпадне. В училище вече е късно да се поставя началото на такова съвместно обучение. Все пак да не забравяме прословутите 7 години.
Малко извън темата. Имам служителка, която е с.... няма да обяснявам диагнози. Вчера, двама от касиерите ми в магазина се обадиха болнни (естествено за петък след обед, най натоварено време). Пуснах им едно final (да ми предстяват бележка от лекар-която ще проверя).
Наложи се да "пусна" на каса въпросната жена (мое решение, като manager on duty). Обясних и какво тярбва да натисне, да не се притеснява (бях до нея за около половин час да и показвам). МОМИЧЕТО СЕ СПРАВИ СТАРХОТНО, може би по-бавно, но все пак ......
Според мене, не трябва да има разграбичване между хората С увреждания и хората БЕЗ увреждания.
Обучение заедно за мене е най-доброто (поне това това научих в САЩ)
Наложи се да "пусна" на каса въпросната жена (мое решение, като manager on duty). Обясних и какво тярбва да натисне, да не се притеснява (бях до нея за около половин час да и показвам). МОМИЧЕТО СЕ СПРАВИ СТАРХОТНО, може би по-бавно, но все пак ......
Според мене, не трябва да има разграбичване между хората С увреждания и хората БЕЗ увреждания.
Обучение заедно за мене е най-доброто (поне това това научих в САЩ)
Ние, възрастните, сме проблемът. Колкото до моите причини, да, те включват желанието ми детето ми да стане свестен човек, но това не е първозначно. Не обичам определението хора с увреждания. Всички сме хора. Всички сме повредени оттук-отттам. На някой не им личи, но са скрити лимонки, други са прекрасни хора, но никой не вижда в тях нещо повече от недъга им. По-животинско от това разделение просто няма. Силните да се групират и да изтикат по-слабите в ъгъла, макар и под форамата на специализирани институции и със загриженост. Примитивен рефлекс, но валиден.
Съгласна съм за "ефекта на пеперудата" в ситуации на извънредно положение. Но, това е част от живота и наистина, добре е да се поинтересуваме, какво се очаква от нас в този момент, а не да си заравяме главата в пясъка, като нещо ни изплаши.
Благодаря на Wolf за линка, към който ни насочи!
Деца, които могат да бъдат обучавани заедно с останалите, без това да изисква твърде голяма помощ от учителя, не само може, а трябва да се обучават в обикновените детски градини и училища. Но всеки случай е индивидуален и не всеки тип учебно заведение е от полза за децата с увреждане!
От моя собствен опит - в у-ще имахме дете с ДЦП, лека форма. Преместиха го не за друго, а защото беше на 3г и беше неконтролируемо като темперамент - абсолютно невъзможно ставаше да се провеждат занятия в негово присъствие, защото крещеше, търчеше и изобщо се държеше като по-малко дете (а родителите на останалите все пак искаха децата да учат това, за което си плащат...). Проблемът беше не в ДЦП, а в уменията да се интегрира - просто му трябваше място, където това да става по-плавно (не в частно езиково училище с твърде много изисквания към детето).
В градината, в която работя в момента, има 2 деца с някаква форма на изоставане. Едното дете не може да говори изобщо (на 4г е) и не използва никакви знаци, не реагира на неща, които му се казват да прави, макар да може да посочи, ако иска нещо, да се усмихва и да се закача, ако някой му харесва. Не мисля, че за него обикновената детска градина е от полза - необходими са сериозни системни занимания с това дете, а оставено в обикновената градина, където никой няма необходимата квалификация да работи с него, изоставането му се засилва с всеки изминат ден и се губи ценно време... Иначе детето е напълно интегрирано, добре се чувства, няма проблеми с обстановката, децата и учителките - просто не получава това, което му е нужно...
Така че преценките трябва да са изключително внимателни относно ползата за децата от дадения вид учебно заведение и това, което получава то там.
За отношението на останалите деца не коментирам - за мен това (поне по отн на поведението им в училище) винаги е зависело основно от учителя и неговия подход, а това е още едно нещо, което трябва да се има предвид при записването в обикновено училище.
От моя собствен опит - в у-ще имахме дете с ДЦП, лека форма. Преместиха го не за друго, а защото беше на 3г и беше неконтролируемо като темперамент - абсолютно невъзможно ставаше да се провеждат занятия в негово присъствие, защото крещеше, търчеше и изобщо се държеше като по-малко дете (а родителите на останалите все пак искаха децата да учат това, за което си плащат...). Проблемът беше не в ДЦП, а в уменията да се интегрира - просто му трябваше място, където това да става по-плавно (не в частно езиково училище с твърде много изисквания към детето).
В градината, в която работя в момента, има 2 деца с някаква форма на изоставане. Едното дете не може да говори изобщо (на 4г е) и не използва никакви знаци, не реагира на неща, които му се казват да прави, макар да може да посочи, ако иска нещо, да се усмихва и да се закача, ако някой му харесва. Не мисля, че за него обикновената детска градина е от полза - необходими са сериозни системни занимания с това дете, а оставено в обикновената градина, където никой няма необходимата квалификация да работи с него, изоставането му се засилва с всеки изминат ден и се губи ценно време... Иначе детето е напълно интегрирано, добре се чувства, няма проблеми с обстановката, децата и учителките - просто не получава това, което му е нужно...
Така че преценките трябва да са изключително внимателни относно ползата за децата от дадения вид учебно заведение и това, което получава то там.
За отношението на останалите деца не коментирам - за мен това (поне по отн на поведението им в училище) винаги е зависело основно от учителя и неговия подход, а това е още едно нещо, което трябва да се има предвид при записването в обикновено училище.
мюриель,
Това не е мой цитат. Ако прочетеш по-нагоре ще видиш.
Angel^wings,
Какво значи класическо образование в 21 век? Ако образованието се развива според нуждите на децата, бъдещите учители бъдат обучавани, че всяко дете имат специфични нужди ( дори и да е 100% здраво) , то образованието ще изглежда доста по-различно от моето. Проблем в нашето е все още централната роля, която се дава на учителят.
Точно сега имам лекции за деца с проблеми и как учителят може да бъде полезен. В съвременният технически свят има толкова възможности за техническа помощ, когато едно дете не вижда, не чува, не говори. В комбинация с нов вид образование, където не трябва да рецитира заучени уроци, а научава неща със свое темпо и бъде тествано за знанията си с методи, специфични за състоянието му, то няма да има проблем да получи образование редом до другите деца.
Ако на едно дете му трябва повече време да научи нещо, то учителят е този, който може заедно с детето, да му създаде програма за това какво и как може да научи. Съвременното образование ( за съжаление, в малка степен у нас ) излиза от релсите на: в 1 клас, 1 срок детето трябва да знае това, 2 срок това, 3 срок това. Ако се работи с дългосрочни цели, то всяко дете ще се развива по свой си начин, без да бъде стресирано от факта, че "трябва сега да знам това, утре това".. Дори при здрави деца, подобен род образование има негативен отенък.
Много често чета в специализирана литература за класове, в които има деца с недъзи и отношението на децата към него в началото на общуването. Винаги има проблем:неразбиране, подиграване и т.н. Веднага се взима решение детето заедно с родителят да разкажат в един от часовете за какво стават въпрос. Невероятно е, как отношението веднага се променя ( затова и вече много родители превантивно още в началото на учебната година изнасят лекции на децата: достъпни за нивото им да разберат).
Отношението към различните е често пъти странно и жестоко, защото не знаем за какво става въпрос. Колкото по-рано научим ( и не става въпрос за теория,а за практика ), толкова по-добре.
За братята и сестрите....все още не съм съгласна. Сигурно има случаи, в които има отрицателно влияние, но често пъти породено от факта, че родителите се концентрират върху едното дете.
Много би било полезно, ако Искрица Надежда или някоя друга майка с 2 различни дечица ( 1-то с проблем, а другото не) се включат.
Това не е мой цитат. Ако прочетеш по-нагоре ще видиш.
Angel^wings,
Какво значи класическо образование в 21 век? Ако образованието се развива според нуждите на децата, бъдещите учители бъдат обучавани, че всяко дете имат специфични нужди ( дори и да е 100% здраво) , то образованието ще изглежда доста по-различно от моето. Проблем в нашето е все още централната роля, която се дава на учителят.
Точно сега имам лекции за деца с проблеми и как учителят може да бъде полезен. В съвременният технически свят има толкова възможности за техническа помощ, когато едно дете не вижда, не чува, не говори. В комбинация с нов вид образование, където не трябва да рецитира заучени уроци, а научава неща със свое темпо и бъде тествано за знанията си с методи, специфични за състоянието му, то няма да има проблем да получи образование редом до другите деца.
Ако на едно дете му трябва повече време да научи нещо, то учителят е този, който може заедно с детето, да му създаде програма за това какво и как може да научи. Съвременното образование ( за съжаление, в малка степен у нас ) излиза от релсите на: в 1 клас, 1 срок детето трябва да знае това, 2 срок това, 3 срок това. Ако се работи с дългосрочни цели, то всяко дете ще се развива по свой си начин, без да бъде стресирано от факта, че "трябва сега да знам това, утре това".. Дори при здрави деца, подобен род образование има негативен отенък.
Много често чета в специализирана литература за класове, в които има деца с недъзи и отношението на децата към него в началото на общуването. Винаги има проблем:неразбиране, подиграване и т.н. Веднага се взима решение детето заедно с родителят да разкажат в един от часовете за какво стават въпрос. Невероятно е, как отношението веднага се променя ( затова и вече много родители превантивно още в началото на учебната година изнасят лекции на децата: достъпни за нивото им да разберат).
Отношението към различните е често пъти странно и жестоко, защото не знаем за какво става въпрос. Колкото по-рано научим ( и не става въпрос за теория,а за практика ), толкова по-добре.
За братята и сестрите....все още не съм съгласна. Сигурно има случаи, в които има отрицателно влияние, но често пъти породено от факта, че родителите се концентрират върху едното дете.
Много би било полезно, ако Искрица Надежда или някоя друга майка с 2 различни дечица ( 1-то с проблем, а другото не) се включат.
Като гледам отговорите, нещо започва да ме гложди. Най-популярните са с оттенъка - нямам против, или "леки" увреждания - може, "тежки" - не. Само ми е чудно, какво означава леки и дали хората с тези отговори въобще познават деца с увреждания или просто проявяват хуманност във форума. А възпитавате ли децата си на толерантност към различните... И ако да - как става това, защото честно казано няма много места където да срещнем "различни" деца.
пп Признавам си, че не съм готова детето ми да учи заедно с деца с определени увреждания (умствени или психически), но дано поне да мога да го възпитам в толерантност и да няма моите комплекси
пп Признавам си, че не съм готова детето ми да учи заедно с деца с определени увреждания (умствени или психически), но дано поне да мога да го възпитам в толерантност и да няма моите комплекси