Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

Нямам нищо против детето ми да учи с деца с увреждания

Индивидуалните способности и нужди на всяко дете да бъдат взимани предвид, а не вида на увреждането, тежко или леко.

Мисля си, че от специализираните училища има нужда, но за да се пълнят с изоставащите поради незнание на български ромчета, а аз да помагат на децата с увреждания да се интегрират и да обучават децата, които не успяват в масово училище.

Образователната система има еднаки задължения към всяко едно българско дете.

Йосарян, Джедаю,  нашепни поне за какво е тази анкета....   че много ми домъчня.... ако можем с нещо..?

Нямам нищо против, но по скоро се притеснявам за самите деца. Иначе всички сме гледали Малкъм и неговият най-добър приятел е точно такова дете.

  офффф,   всъщнос т тежко увредени деца  може да значи  приятеля на Малкълм + тежка степен на олигофрения...   
  Или лека степен...   Деленето е сложно.  Няма крака -  има мозък- невероятен . Или   Малко функциониращ  мозък -   има приказен виталитет, подвижна динамика..!!!  
 ТИ  може да си съгласна  , но може до  няма   КОЙ да се занимава с тях. 
           В случая  Малкъл.м..  генийй., и тежки двигателни функции /познавам, прочее такова момче с ДЦП    и е наистина гений./  , хората си имат система и пари... и си гледат детето .    Дете с такова образование в Щатите няма да остане и без пари--  но  ние сме в рамките на филма. МАЛКЪЛм  , А  аз съм за почина.."Москва слезам не верит!!""  Тоест  каквото измолим  или притиснем НЯкого  да измоли.
      Има заковани теми бол....   Ако повечето  пишещи тук , бяха прочели заковани теми  в другите подфоруми....     всички щяхме да сме наясно.. ми?  Нъл?
  

Всъщност, някой ще даде ли наистина определение какво означават точно "леки" и какво "тежки" увреждания? Учила съм навремето дефектология, но съм забравила почти всичко. 
А в темата ми се струва, че всеки влага някакво свое понятие в тези термини.
Друго, което също трябва да се уточни е, какво се разбира под "специализирани училища". Май повечето мислят, че става въпрос само и единствено за т. нар. "помощни" училища. Аз лично имам предвид и специализирани центрове, в които работят специалисти, обучени да се справят с конкретни проблеми и оборудвани със съответната материална база. Имаше навремето такива - за деца със слухови и зрителни проблеми. Ако не се лъжа в Горна Оряховица, в Пловдив имаше такива училища... Съществуват ли още?
Другият ми въпрос е за тези ресурсни учители. За всяко дете индивидуален такъв ли ще има? Дали ще е възможно от финансова и практическа гледна точка? Някак си не виждам в някое забутано селце да назначат специално обучен човек. А от друга страна не е редно за някои деца да има, а за други - не. За този проблем мислено ли е и какво е решението?

За мен леки увреждания са такива, които все пак позволяват функциониране физическо и умствено на детето на дадено ниво ( например имам състудент, който учи за учител по история, учениците му го обожават, а е роден без ръце и крака).

Тежки увреждания са, когато функционирането е нарушено до ниво, което затруднява по някакъв начин детето.

Холандия  е страна, където се прави много за тези деца ( дано и България стане) и се опитват да ги оставят до последно в нормално училище.
Отговорих в нормално да бъдат, но като учител знам колко е трудно това. Трябва ти едно дете с хиперактивност( примерно ) в класа и работата ти се увеличава с 50 %. А ако има по-тежко увреждане трябва 100 % поввее подготовка и грижа.
В специализираните училища тук класовете са малки, помощта е квалифицирана, така че и там има +, въпреки че им липсват социалните контакти.
За мен идеалното е училище, където в едната част учат в специализирано образование, а в другата нормално и да са заедно по проекти, някои часове и т.н.

Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане.

Много зависи от уврежданията........и много хора не си дават реална сметка какво означава дете с психически и физически проблеми да учи в клас със здрави деца.Методически е много трудно и за трите страни.По скоро съм на мнение че трябва да има специализирани паралелки в масовите училища.
Не искам да прозвучи грубо,но мисля че за 6-7г дете е стресиращо да бъде свидетел на прояви на епилепсия,гърчове и параноично и истерично поведение.Съгласна съм, че децата с проблем трябва да се интегрират, но не и за сметка на психическото здраве на другите деца.Не е срамно да кажеш,че имаш нужда от по-специална нужда...това не те прави по малко човек.
Аз ще дам всичко от себе си да възпитам в дъщеря ми човеколюбието, и ще и покажа че такива хора не са по-различни от нас и че те заслужават нашата обич,приятелство и подкрепа.
Има болести и степени на увреждане за които няма проблем при подобно интегриране, но това което аз чувам като план е стряскащо за мен като родител.
Няма нужда да споменавам липсата на необходимата за целта квалификация на всички учители,както и жестокостта на някой възрастни които възпитават своите омразни чувства и у децата си.

Прочетох анкетата на Алфа Рисърч, линк към която е дала Hear Again и тя ме провокира да пусна тази анкета. Защото много оптимистични всъщност ми се видяха техните резултати. И като един статистик (понеже наистина съм такъв) реших да видя каква е хавата в нашето форумско общество. Отчитам факта, че средното ниво на интелигентост във форума е доста по- високо от средното вън от форума. Нарочно не се включвам с разяснения за да наблюдавам и някои естествени разсъждения. Още не съм обобщила резултатите. Като ги обобщя ще ги публикувам веднага. Благодаря ви, че споделяте вашите виждания. На другите конкретни въпроси ще отговоря след като прекратя гласуването.

Това са и моите отговори.

yosarian,
На мнение съм, че анкетите не показват истината ( работила съм в такава агенция, правейки анкети и знам как отговарят хората). Много хора биха казали: нямам нищо против, но когато стане нещо реалност, започват друго да говорят.


Angel^wings,
Въобще не съм съгласна с теб  по някои въпроси.  Твой цитат:
Не искам да прозвучи грубо,но мисля че за 6-7г дете е стресиращо да бъде свидетел на прояви на епилепсия,гърчове и параноично и истерично поведение.Съгласна съм, че децата с проблем трябва да се интегрират, но не и за сметка на психическото здраве на другите деца.

   Ти ще научиш детето си, а останалите стотици хиляди деца, които няма да бъдат научени. За да приемеш различното трябва да имаш контакт с него от най-ранна възраст. Да знаеш повече. По тази логика всички деца, които имат братя или сестри с увреждане, трябва да са с нарушено психическо здраве.
 Мисля, че много хора мислят като теб, което показва, че все още обществото не може да приеме различните така, както би трябвало.

Малко оф: тук може да видите по-разлизчните състезаващи се за Мис. Малко след началото е представянето им:
   http://player.omroep.nl/?aflid=4723842

Калинка, аз пък не съм съгласна с теб. Точно за епилепсията не съм. Това не е чак толкова рядко срещана болест. Какво да правят епилептиците? А какво да правят хората, чиито деца са болни от епилепсия? Да не го водят по люлки и пързалки ли? Да им скапят детството заради кофтито гледка? Не мисля. Колкото по-от ранна възраст децата свикнат, че на света има и болни и различни, толкова по-толерантни хора ще израстнат. Виждала съм нееднократно епилептичен припадък. Не бих скрила такава гледка от детето си. Има начин да се обясни, че това е болест, че помага ако се държиш адекватно.

Ей това ми е много болна тема!
Научени сме на какво ли не, можем да философстваме над глобални проблеми, да решаваме задачи от Висшата математика, да правим критически анализи на всяко изкуство, но елементарни неща относно спасяването на човешки живот не знаем. Съвсем простички неща, които могат да помогнат във всяка една ситуация - от ПТП до помощ за собствените ни деца.
Така ми беше противно, когато по време на стажа в една ДГ на моя приятелка в групата дете получава епилептичен припадък и не само тя, но и учителката-титулярка започват да кършат ръце паникьосано, защото не знаят какво да правят! А имахме специален предмет "Анатомия, физиология и хигиена на детето" в Университета. За изпита се готвихме по учебника по анатомия, предназначен за студентите по медицина, по физиология - по този, предназначен за медицинските сестри и фелдшерите, а в крайна сметка никой не благоволи да ни обучи на елементарни неща относно оказването на първа помощ!
И после се чудим защо учителите не искат деца с увреждания в класовете си. Ами ето това е една от причините!

 
Останалите  стотици хиляди деца спокойно могат да учат в съседната стая по индивидуален план според нуждите си.И както една майка по горе също беше казала само някой от предметите може да се сливат а също и по време на междучасията може да са заедно.Има го контакта, но го има и разграничението.Не говорим само за деца с ДЦП.Има глухички,немички,слепички, има деца с десетки видове леки мозъчни увреждания, които обаче НЕ МОЖЕ да се обучават по класическата педагогическа методика.
По професия съм социален педагог, пробатор и сега магистратура психология.Повярвай наясно съм със спецификата на някой основни умствени болести.
Наясно съм с рисковете които се крият в този проект.
Изглежда много лесно просто да обясниш на едно дете за дадена болест, но как я вижда то.
Как би му повлияла една постъпка подобно на гореспоменатото със събуването на панталоните, а дали това ще е всичко!?!?
Ето и Как`Сийка спомена как самите учители се шашкат при инцидент- нищо че са големи и образовани хора.
Не подценявайте детският мозък.Това че много неща са невидими за нас самите не значи че не съществуват.Нали си чувала за "Ефекта на пеперудата".
И най-лекият полъх може да породи унищожаваща буря.
А относно братята  и сестрите на увредени деца....мога категорично да ти заявя...Да,това са травмирани деца, НЕ БОЛНИ, но носещи огромна мъка в душите си, гледайки всекидневно терзанията,мъките,сълзите на родителите си.Гледайки мъките на своето братче/сестриче.
Изключително силни деца,но надрастващи възрастта си.


И това което казваш е абсурдно. Аз приемам без проблем различните, но разберете че има деца с увреждания, които няма как да учат по една програма с останалите деца.
Ако на едно здраво дете да научи даден урок му трябва 1 час, то на дете с някое от уврежданията са му необходими 4-5 часа.Това не значи че е тъпо.Просто има някой физически обусловени качества поради които за усвояването на някакво знание  е необходимо повече време.И дори и учителката да намери ткова,то останалите деца ще изостанат с материала.Да не гговорим,че това предопределя и една разсеяност,незаинтересованост към предмета и в последствие към училището изцяло.
Тук не става дума за някакви анализирани анкетни резултати, а за научнодоказани факти!