Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

След като редактира, вече става ясно.     

Нямам нищо против децата ми да yчат заедно с дете с yвреждане.Според мен това е нaчин и самото дете да се интегрира по лесно в обществото.Няма хора втора ръка,aко сме толерантни и ние и децата ни към едно такова дете,то може много по бързо и лесно да се отпyсне и да даде възможност на себе си да се отприщи и да се приобщи.Нека не бъдем отрицателно настроени,защото това са все пак наши деца и от нас зависи да са като нас.A те в повечето слyчаи са по добри и от самите нас.

Много добре казано! Самата ни образователна система е недружелюбна, към всички деца. Нормално е всяко дете да се развива с различни темпове в различните области на обучението, но системата не предвижда такива работи. Калъпирането вреди на всички. По-добре изявяващите се по математика, примерно, скучаят в час, докато другите се чувстват неразбиращи и това  влияе зле и на двете групи. Ако се предвиди гъвкавост, още в основното образование и стане възможно да се учи на групи, а не по класове, то тогава за всички деца ще е по-лесно да се интегрират и развиват по-добре.

Не мога да отговоря от името на другите, а само от свое - не виждам нишо, НИЩО смущаващо в това децата да посещават едни и същи училища независимо от това дали са здрави или с увреждания... Стига за децата с увреждания това да е добро. А много се съмнявам  Точно поради невъзможността на деца с тежки увреждания да се интегрират успешно.
Съгласна съм с мюриел, че калъпирането на децата е изцяло в техен ущърб. И, че за сега просто няма начин деца с увреждания да учат заедно с другите, просто защото и на другите не им се обръща достатъчно внимание...
П.С. Поразпитах разни хора и всички бяха ЗА подобна идея - стига това да е добро за децата.

    Против съм специализираните заведения за деца, вярвам,ч е всички трябва да учат заедно и рампите за инвалидни колички и всички "различности" изобщо да са част от общ бит! Ненормално е това разделение, "сочене с пръст" и демагогия наречена "интеграция".

Мъни, а как ще класифицираш аутистите и тези с тежък детски паралич. Според мен в обикновено училище много по-адаптивно ще е детето с паралич (изключвам безумното сравнение по физическо), отколкото аутиста. Аутизма тежко или леко увреждане е. Според мен е леко, но има нужда от специално внимание, което обикновен преподавател не може да осигури. А детето на инвалидна количка може да е с тежко увреждане, но мястото му е в масовото училище.  Парадокс 

- въпросът е и кой решава дали е добро за детето - родителят, учителят/директорът, другите родители, държавата...

Хедра,разбирам,за какво говориш,но при една по-силна социална програма,това би могло да се компенсира...Учителките в градината на детето ми също не се занимават с децата с проблеми повече отколкото с "нормалните" деца.Но от майката на едното момченце зная,че детето им е регистрирано в специална програма и два пъти в седмицата при него идва специалист,който се занимава само с него,но там,в градината,сред останалите деца...В подобна програма бяха включили приятел на сина ми,който имаше проблеми с произнасянето на думите и там конкретно беше логопед.Винаги може да се разграничи едното от другото обучение,примерно предиобед тези деца да имат допълнителни занимания със специалист,но без да излизат от обичайната им среда...Индивидуалното обучение не може да им замени общуването с напълно здрави техни връстници...Виждам дори по собственото си дете,какъв прогрес настъпва,когато е сред деца една година по-големи от него, и обратно - застой,когато е сред по-малки...

Съгласна съм - само че говорим за нещата такива, каквито са в момента. А предвид че това дете реално не общува, си трябва ужасно много специализирана работа с него... няма да е 2-3х седмично, а трябва да е ежедневно и постоянно... Градината засега му дава нещо, дори да е само факта, че е сред връстници, но предвид че няма никаква реакция, нито напредък нито в общуването с него, нито в уменията му... по-скоро задържа развитието му, отколкото да го стимулира. Но това е вече конкретен случай - иначе за общата картинка е ясно как трябва да бъде

Kalinka, първо говорех за методиката, а не за образование.Нереално е да се смята че в един учебен клас при 30-35 деца учителката трябва да се занимава по специално с децата с увреждания.Какво ще правят останалите деца. Внимание трябва да има равно за всички,разбира се малко повече помощ да,но да се занимава пък само с него........
Затова се създават класове са деца със специални нужди, за да им сеотделя необходимото внимание.Това са малки групи от по 10-ина деца.
Ако всички класове се разбият по този начин,на малки групи вече ще е възможно подобно обучение, но никой няма да се усмели на подобна реформа....представете си от 1 съществуваш сега клас да се образуват 3......ами това значи 3 пъти повече учители, 3 пъти повече заплати,осигуровки и места за обучение.
За това както казах и горе смятам за по реално формирането на малки класове в училищата, които ще са за деца с проблеми в обучението.
И предмети като рисуване,физическо, различни социални мероприятия и детски конкурси,олимпиади и т.н.  да се осъществяват съвместно всички класове.
 А за братята и сестрите......никога не съм казала ОТРИЦАТЕЛНО ВЛИЯНИЕ, а казах ТРЕВОЖНОСТ.
Това са две различни понятия.

Не съм чела отговорите, после ще го сторя.
Мнението ми е, че децата с увреждания имат
нужда от квалифициран, професионално обучен
персонал, докато са в училищна възраст.
В университета вече не е необходимо да им се обръща
специално внимание. Не става въпрос за това, дали ги
приемаме различните. Българското общество по принцип
не приема нищо различно - дали инвалидна количка или
хомосексуализъм. Но когато става дума за обучение на деца,
трябва наистина да бъдат ангажирани професионалисти.
За да може да има резултатност от извършваната дейност.
Ако уврежданията са леки и не пречат на усвояването на
материята, няма нужда от отделяне в специални класове или училища.
Това е спонтанният ми отговор. Сега ще прочета и вашите.

Аутизмът има различни форми.
Имах клас с едно момиче, което беше със сравнително тежка форма. Заедно със специалист й беше изготвена програма и беше преминала през курсове, където я бяха научили как да да учи според възможностите си. Имаше компютър пред себе си, където й бяха свалени учебниците ( защото беше и с страшно намалено зрение ) и се справяше отлично. Беше невъзможно да я включиш да работи в група, но знанията ги иамше след всеки проект придобити чрез адаптирана програма за нея.

Между впрочем, с нея беше много по-лесно да се работи, отколкото с деца с ADHD. Те не са в специализирани училища, а нуждите им са понякога по-големи от дете, което е сляпо или в инвалидна количка.

При достатъчна подготовка на бъдещите учители ( за сегашните, които дълги години са в образованието ще е много трудно ) за индивидуални програми на учениците + съдействие, програми и т.н. насочени към даден проблем ( от дислексия до инвалидност) от професионалисти, не е невъзможно да бъдат смесени класовете.

Два от проблемите са: сегашният вид на образованието ни + какво се разбира под специфични нужди? За мен от специфична нужда е колегът ми без ръце и крака, когато трябва да отиде до тоалетна или да борави с черната дъска, като всеки учител. В първите месеци си виках: ама как е възможно това, как ще се справя, какво ще си помислят децата за него ( което показва колко оказва влияние закостенялото мислене ) . Сега само знам, че след 2 седмици се дипломира с диплома за преподавател. Дори не е ходил в специализирано училище. А можеше да бъде там ( при друг вид система ) и сега да е на помощи, бездействащ в къщи. 

Мисля,че за всяко дете било то с увреждания или не трябва да има специален подход според неговите нужди и качества.Децата с увреждания са си деца.Едва ли всички биха могли да учат в масово училище,но ако нямат ментални увреждания не бих имала нищо против да учат с моето дете.Това,че не вижда,не чува или не може да ходи не го прави по-глупаво от осналите.А за децата с тежки увреждания трябва да се грижат специалисти,не един ,а много за да ги адаптират доколкото е възможно.

Мисля, че с деца с увреждания трябва да се занимават специалисти, хора обучени на това. Имам приятелка която работи в детска градина с деца с увреждания, по професия е логопед. Останала съм с впечатление, че децата много я обичат и тя се старае. Имам друга приятелка, доведения й брат е с увреден слух, учи в специално училище в Търговище, и ми е голям приятел. Не трябва да се страни от децата, трябва да се опитаме да ги приемем в обществото, за да не се чувстват изолирани.

Мисля, че децата трябва да учат заедно, а не ние изкуствено да ги разделяме. Особено в най-ранна възраст мисля, че е изключително важно да са заедно. От там нататък нещата тръгват по лесно - знаят как да се отнасят едни с други, занят какво е да са различни...

Синът ми ходи в детска градина с деца с различни нарушения в развитието - Даун (предимно), церебрална парализа, мускулна дистрофия. 50 на 50 е съотношението на типичните деца и тези с нарушенията

  Всички заедно в кюпа още от детската градина, така се създават сериозните приятелства.