Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

"За" интегрирането на деца с леки увреждания, като понятието "леки" го разбирам широко.
За тежките случаи според мен е хубаво да има специализирани места - братовчед ми и жена му работят като възпитатели в такова заведение (специално за деца, в Рейкявик) и доколкото знам, наистина има случаи, в които просто децата имат нужда от нещо много по-различно от стандартното обучение. Мислите ли, че бг образователна система е наистина полезна в това отношение?

Иначе мисля, че интеграцията в детска възраст ще помогне за интеграцията по-нататък. И че всички живеем в общ, не "специализиран" свят и трябва да сме готови за него.
Но трябва много добър персонал, изключително опитни и добронамерени хора. Иначе може да бъде опасно за децата, те и без това често са агресивни едно спрямо друго.

Съзнавам, че темата е много чувствителна и болезнена. В България обикновено преградата се слага много ниско и това е изключително фрустриращо за родителите.

За анкетата -гласувах с отговор 5.
Просто за останалото -смятам нещата са абсолютно индивидуални-но като норма- трябва да може ВСИЧКИ деца да са с равни права по отношение на образованието. Всеки родител на дете с проблем трябва с помощта на специалисти да реши кое ще е по-добре за детето му. Притеснява ме обаче и готовността на учителите в обикновените у-ща да работят с тези деца. Убедена съм и в друго- приравняването на всички деца с увреждане и поставянето им в една, по-своему, защитена среда не им помага. Напротив. Отдалечава ги от останалите и от възможността за интеграция.
Което ме навежда на мисълта- в този форум има много майки и татковци на деца с проблеми- дали няма за всички ни да е добре поне веднъж в месеца да ходим заедно- в парка, на излети, в Зоопарка?? Знам, че в подфорума се правят такива срещи,  но някак си ми е било неудобно да кажа "хайде и ние да дойдем", все още си мисля, че тези хора са по деликатни и чувствителни от мен....
Децата им също. 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=196819.0
Мисля, че ще е полезно да прочетете тази тема. Това е една истинска случка на една майка с интегрирано дете.
На мен ми е трудно да пиша по темата. Тепърва ми предстои /след около 3 години/ и незнам. Всъщност знам какво искам, но как ще е.... един господ знае.

Ако става дума за физическо увреждане, което не влияе на умствените възможности - в зависимост от достъпа до класната стая почти всяко дете би могло да се справи в масово училище.
Имах един съученик в руската гимназия, който беше почти сляп, на ясно слънчево време различаваше само силуети, а на по-мрачно или на лампа - почти нищо. Завърши гимназия благодарение на силната си памет и помощта на родителите си и съучениците си, после завърши история в СУ, а сега е учител по история в училището за слепи деца (което може би има друго име, не знам точно).
Освен това имахме съученичка с доста тежка форма на детски паралич - тя завърши после някаква филология пак в СУ и стана журналистка.
Отношението на съучениците им към тях е било винаги достатъчно толерантно, в смисъл, че те бяха едни от нас, нито повече, нито по-малко. Тоест - помагаш, ако се наложи, както и на всеки друг.
А за децата с умствени особености - тука вече зависи много от самите особености. При по-леки отклонения масовото училище е най-добрият вариант, разбира се.
Трябва да се даде възможността. И обществото трябва да е толерантно. И родителите трябва да са наясно кое е по-доброто за децата им. Дали амбицията "моето дете на всяка цена ще успее" няма да му навреди. Защото за едно дете дори по-слабите оценки в масовото училище ще му дадат възможност да дръпне много повече, отколкото отличните - в помощното. Друго пък, вечното изоставане спрямо другите в масовото училище би го обезверило - и то съвсем би престанало да учи.
Но по принцип, що се отнася до детската градина и началното училище, като се изключат крайните случаи на тежко умствено изоставане или супер агресивно (или може би се казва хипер активно?) поведение, аз съм твърдо за тези деца да бъдат заедно с останалите.

По отношение на толерантността на обществото ни... Преди няколко години имах нещастието да направя спонтанен аборт. Почти едновременно с мене докараха едно 20-годишно момиче с парализирани крака... Репликата на акушерката - медицинско лице, човек, призван да посреща Живота - ме потресе: тръгнало куцо и сакато да ражда...

Едното ми дете е с увреждане тръгна 1г. по рано на училище за да е със сестра си,а и класната  работи с интегрирани деца.Не съжаляваме за избора си. 

Това е стархотно!  

Не мога да си го представя... не,няма да стане ... защо трябва да се започва от децата .... те да поемат най- голямата тежест и негативизъм и жестокост и глупост на обществото .... първа стъпка би трябвало да бъде квалификационни курсове и назначаването на хората с увреждания на нормални длъжности .... да се насърчат фирмите, които назначават хора с увреждания и улесняват тяхното придвижване до работата и извън нея ... чак когато хората свикнат да виждат до себе си, около себе си, по- различни хора...които ги обслужват в пощата, банката, метрото или бюфета ...тогава може би не биха имали против децата им да учат с деца с увреждания ... и това би минало по- леко за тези деца

   Силна си.  И си добра...  давай нататък!    И не забравяй, че за хората около теб си Хубава...)  така е.
Те те обичат!  всъщност и аз те харесвам. , вече.

Ама те възрастните хора с увреждания не падат от небето. Хоп и те са възрастни, научени, толерантни. Няма такъв филм. Твърде късно е да се социализира възрастен човек. И това е по- удобно за здравите и неизгодно за децата с увреждания и родителите им. Децата са жестоки наистина, но те са жестоки и към дебелите, към спокойните, съм умните, към чувствителните. Може би и дебелите не трябва да ходят на училище- току виж има се подиграли. Децата всъщност не са жестоки- те са добри. Но чуват какво говорят родителите им и това е трагедията- липсата на възпитание в родителите.  Децата дори са най-добрия проводник на идеята за интеграцията- те са чисти и приемащи и са най- прекия път към промяна в родителите и в учителите си.
По- късно ще напиша повече за това какво се прави в България и до какви изводи достигнах от анкетата.

Е, 18 годишна умствена възраст не е кой знае каква старост ... деца са си още поне до 38  ... незнам ...вероятно сте мислили доста по въпроса, аз изказвам личното си мнение и свалям шапка на смелите родители на деца с увреждания, които се опитват да ги изучат в масовите училища... аз за себе си мога да кажа, че едва оцелях в тази джунгла нар. училище

  И аз мисля, че в този урок децата са много добри помощници, говоря за най-малките.