Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

  • 4 650
  • 141
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 13 217
1. Всички деца да учат в масови училища.

Тук слагам едно НО... Не знам дали е възможно, в смисъл, че със сигурност има заболявания, които изискват грижи и начин на обучение, които правят невъзможно обучението на някои дечица с увреждания в масови училища. Просто не съм запозната толкова серизоно с проблема. Принципно, обаче съм ЗА всички деца да учат заедно, било то с увреждания или не!

2. Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане

Казвала съм и друг път, че в групата на дъщеря ми в градината има детенце с увреден слух. Смятам, че и за детенцето и за дъщеря ми това съвместно обучение е полезно. За нечуващото детенце  - то прекрасно се интегрира, а за дъщеря ми - да разбере, че децата са еднакви независмо как изглеждат, независимо дали са болни или здрави. Всички деца се смеят и плачат и всички имат нужда от обич и нежност! По този начин ще порастнат големи хора, които ще бъдат пълноценни и щастливи!

Какво ме тревожи!!! Тревожи ме големия процент отговори на опции 1 и 6. Може би аз не разбирам какво означава "тежки" увреждания... но все си мисля, че хората с тежки увреждания трябва да живеят в средата, в която живеем и ние, респ. децата да растат в същата среда. Вярно е, че изискват специални грижи, но това не пречи да живеем всички в едно общество. Моите наблюдения, при това преки са, че обществото иска да набута точно тези хора с тежките увреждания на места където никой да не ги вижда и чува и така да реши проблема. Сякаш да не разваля прекрасната гледка.

# 121
  • София
  • Мнения: 13 217
Кои увреждания са леки и кои тежки?
Вие как си представяте дете с леко увреждане и дете с тежко увреждане? Споделете. Не искам да давам повече разяснения, защото не искам да влияя на анкетата.  Simple Smile

Аз мисля, че ДЦП например е тежко увреждане. Може би зависи и степента на заболяването, но щом детето може да ходи на училище значи нищо не му пречи да ходи в масово такова. Разбира се с него ще се водят специални занимания, но ще расте и учи сред всички деца.

Искам да кажа и още нещо по въпроса. Нека не ми се сърдят учителите тук. Нооо, на голяма част от тях не им се занимава с деца с увреждания. Нямам идея защо. Може да е от страх, може да е от нежелание да се нагърбват със сложни работи. А лично за мен ако бях учител щеше да е голямо професионално предизвикателство. Според мен първо учителите трябва да дорастнат до тази идея. Аз видях нашите госпожи когато ни обясняваха, че в групата ще има нечуващо детенце с какво притеснение ни го съобщиха. Притеснение от нашата реакция.. Слава богу се оказаха широко скроени! Grinning

# 122
  • София
  • Мнения: 13 217
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.

Как' Сийке, в градината ни има сурдопедагог, който се занимава с нечуващите деца индивидуално в определно време. В останалото децата са заедно. Момиченцето ходи дори на танци. Разбира се прекрасно и с децата и с учителите. Аз си говоря с нея. Тя ме разбира и аз нея. Всичко си е ОК. Аз лично бях учудена, че така лесно общувам с Габи и майка й, която също е нечуваща. И двете са много сладки, четат по устните ми и аз по техните. Никога преди това не съм разговаряла с нечуващи хора. Много лесно и приятно си общуваме с тях  Grinning


И накрая искам да кажа, че пиша всички тези постинги от позицията на родител на здраво дете и от позицията на човек, който има в семейството си човек с увреждане. Не можете да си представите какво е отношението на улицата към този човек. Той е възрастен. не знам колко пъти го биха по улиците "защото е луд", колко пъти му крадоха часовника примерно "защото е луд"... всичко "защото е луд". А той е прекрасен човек! Обичен е като малко дете! Мисля, че ако хората бяха възпитани да приемат различните нямаше да му се случва всичко това. Да, този човек е от старото поколение, но в нашите ръце е бъдещето на децата с увреждания. От нас, родителите на "другите" деца зависи какво ще е отношението!

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 02:18 от Vache

# 123
  • София
  • Мнения: 13 217
Моето дете е с увреждане. Неискам да бъде в специализирано училище. Твърдо съм взела решение да учи в масово.  Мисля, че децата ще я приемат, но съм с резерви от страна на родителите. Дано бъркам. Изправена съм пред голям проблем.
 Имам призив към родителите - бъдете търпеливи към децата с увреждания!

 Hug Hug Hug Успех на детенцето ти и на теб!!! Вярвам, че всичко ще е наред!

# 124
  • София
  • Мнения: 13 217
Моля те, поясни - въведено ли е такова обучение в момента в България в масовата практика (а не като експеримент, имам предубеждение към такива "успехи")? Ще е много интересно ако се включи някой, който е пряк свидетел на такова съвместно обучение. Също ми е любопитно как се предотвратява получаването на комплекси у детето с проблеми? Ако всички виждат неща, което то самото не може, например? Или ако чуват неща, които за него са недоловими? Доста сложна задача, която не е по силите на масовия учител. Освен, ако не се има предвид няколко "показни" училища, които само да замажат проблема. Дано да не е така!  Peace

Нашата градина от край време е специализирана логопедична и за деца с нарушен слух. Преди те бяха в отделни групи. От тази учебна година децата са разпредлени по групите. Учителите казаха, че им е било трудно в началото на дечицата, защото са се обучавали в затворена среда. Да, обаче за разлика от тях новопостъпващите, както е в нашата група, защото е първа нямат никаъв проблем с адаптацията. Всичко това показва, че ако затворим хората в групи те много по-трудно излизат от тях. Ако, обаче от самото начало са сред нас за всички е по-лесно. А разбира се, че трябва да има специализирани учители, но едно е да изолираш 5 деца и с тях да се занимава сурдопедагога по цял ден, друго е да се в групите. За тях самите е по-трудно, но пък се развиват по-добре. А за танците.. моята щерка създава на каката по танци много повече проблеми, отколкото нечуващото момиченце!  Ма то пък мойто е голяма хулиганка... Twisted Evil

Ааа, пропуснах.. в градината ни има и детенце с Даун. Много мило момченце, много лъчезарно. То също ходи на градина с връстниците си, надявам се докато станат ученици тези дечица да могат да учат с всички!

# 125
в момента се чувтвам доре, че ме приемате до себе си... но повярвай те ми- трябваше много време да мине, за да мога да се почувствам човек...казах Ви- бях различна, но в никакъв случай не по- различна от всички тези или онези хора, който бяха "нормални". че кой човек на днешно време може да се нарече нормален. Господи, дори и не съм подозирала, че точно тук ще намеря подкрепата...

# 126
трябва да Ви разкажа за мен...
казах, че беше трудно...но това не е най- важното...
но ако има начин да убедя хората, че си заслужава да се бориш без да ти пука за това, че си различен- бих го направила...
имам недъг на лявото око- не е много приятно...
но уверявам ви- казах и мога много да говоря за подигравките, униженията, постоянното доказване...

истината е, че имам истински приятели...
да, наистина
но може би точно това изпитание в живота ме направи по чувствена, по- предпазлива...




# 127
казах Ви, че имам син- на 5 години.
истината е, че най0 големият ми страх, когато се роди, беше дали всичко си има, дали всичко е наред, въпреки че нямаше належащо опасение с него да се случи нещо нередно, но все пак....
една игла- проникнала в ретината ми на 2 годишна възраст завинаги променя живота на едно дете...
а децата са много жестоки...

но, какво от това... вече почти 30 години по-късно аз се чувствам уважаван човек- не само от другите, но и от себе си.
имам верния приятели, които не се срамуват от мен, имам прекрасно дете и горе- долу добър човек до себе си...
имам прекрасна работа, която ми носи радост...то това за работата и доказването е друга тема, но...
искам и мога много да говоря за всичко през което съм минала, за да се докажа, че и аз съм като всички останали...
и в момента смятам, че съм точно такава- не различна, не грозна, не мразеща хората, които са я нагрубили, а напротив...

# 128
  • София
  • Мнения: 13 217
Другият ми въпрос е за тези ресурсни учители. За всяко дете индивидуален такъв ли ще има? Дали ще е възможно от финансова и практическа гледна точка? Някак си не виждам в някое забутано селце да назначат специално обучен човек. А от друга страна не е редно за някои деца да има, а за други - не. За този проблем мислено ли е и какво е решението?

Ами ето за това държавата е ДЛЪЖНА!!!! Аман от ревовете на всички какво им била длъжна държавата.. ми не е длъжна на нас. ДЛЪЖНА е на тези хора!!! И е крайно време да си влезе във функциите на майка, а не на мащеха за хората с увреждания. Не знам как и откъде държавата намира пари за това, но моето лично мнение (не ме напдайте, наистина е мойто лично мнение) е, че вместо да се реве за 2-3-5 г. майчинство тия пари могат да се дават за хората с увреждания. Може да е елементарен примера, но исках да се изкажа максимално ясно по въпроса!

# 129
  • София
  • Мнения: 13 217
истината е, че имам истински приятели...

Мисля си, че твоите приятели НАИСТИНА са истински!  Hug

# 130
   Силна си.  И си добра...  давай нататък!    И не забравяй, че за хората около теб си Хубава...Simple Smile)  така е.
Те те обичат!  всъщност и аз те харесвам. Embarassed, вече.

е, това е важното. за това й говорех. не ме виждаш, прочела си едно мое изказване, но е красиво това, че ме харесваш. за мен е важно. ето това доказване постоянно. а Вие сте красиви хора също.
евали Ви правя на всички...
...и благодаря...


за да кажа на някой или нещо, че  е красиво, то значи, че го мисля с душата си...защо не съм Ви "Познавала по- рано....?
но Ви благодаря..

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 03:19 от dara777

# 131
Мисля си, че твоите приятели НАИСТИНА са истински!  Hug
[/quote]

истински са всички хора- стига ти да ги приемеш за такива.
повярвайте ми, няма разлика между хората.
истината е, че и на мен ми става гадно, когато видя някой без крак, без ръка, но това в никакъв случай не го прави по- малко човек.
затова говоря, че всички трябва да сме заедно

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 03:20 от dara777

# 132
има дете в градината, където ходи моето дете, което носи очила. синът ми се прибира вкъщи и ми споделя: "Мамо, а пък онзи очиларкото....направил нещо..."
ударил друго дете и не слушал
Какъв очиларко- попитах аз...
"Аз няма да си играя с него, защото носи очила..."

Децата са жестоки- така е, но след като си поговориш с тях, след като им обясниш за болките на хората, въпреки че може да не е честно да тормозиш едно дете с тези неща, когато е толкова малко, те или поне моето дете, успя да приеме всички деца като еднакви...
страданието, което си изпитал, те прави някак си по- мек, по- нежен и в същото време по- строг с хората около себе си.
да, има го и това- аз бях доста дълги готини с "маска" на лицето си.
не позволявах да проникнат в мислите ми, но какво?- Само страдах от това...
момента, в който пожелах да се разкрия, без притеснения, наистина се почувствах силна и значима..., защото живота, за тези, който го искат- е постоянно доказване на самия себе си...

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 03:22 от dara777

# 133
  • София
  • Мнения: 13 217
Ами нета и форумите са доказателство за предубедеността на хората... От всички хора пишещи тук, там.. навсякъде в мрежата има всякакви, добри, лоши, здрави, болни... ама ние не знаем нито как изглеждат, нито какви увреждания имат. Слепи хора работят с компютри, глухи, с ДЦП и т.н. И какво... ми общуваме си и не се замисляме как изглеждаме. Оценяваме се по думите си, нали? Аз харесвам еди кой си и не харесвам друг. Ама заради думите му... просто нямам информация за външния му вид и заболяванията му.
Е, защо тогава да не мога да общувам и реално с него. Тук май не важи приказката "По дрехите посрещат, по ума изпращат"   Grinning Ама всичко това е в мрежата, защото ако дадения човек, който харесвате се окаже, че попада в графата на човек с тежки увреждания всичко се променя, нали?! Или ако първо го бяхте видяли може би нямаше да си общувате така добре с него. Или може би трябва и тук да направим разделение като в училищата. Тук под "вас" не взирам потребителите на форума, ами бг обществото по принцип. Grinning

# 134
"По дрехите посрещат, по ума изпращат"  

навсякъде е така, повярвай ми.
истината е в това- ума ли е, духа ли е, какво ли е....
наистина мога много да пиша за това- доказването, ума/ не че съм умна, но поне за упорита се смятам/.
важното е да искаш. А, как ще искаш, ако си отделен от всички останали... и ако те смятат за някакъв различен...
всички хора сме... и сме еднакви...независимо от всички. в крайна сметка всички страдаме- по един или друг начин...

"не ме плаши физическата болка, боли ме от думи на приятел"-
това е болката
с физическата болка се свиква- да, боли, но онази другата, те кара много да страдаш наистина

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт