- Публикувана: 29 апр. 2007, 08:31 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 17:12 ч.
На какъв език говорите на децата си мили мами???
КТВ, не знам, колко е добра системата на обучение. Аз все още слушам впечатления на познати или майки от площадката, минали по този път.И знам главно за предучилищна. как е в началните класове, нямам си идея.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
... най-голям ефект имаше миналото лято от едно 2 седмично посещение в България само с баба и дядо, които не разбират друг език, освен български. ...
Зависи от дядото и бабата. От нашите детето предимно се учи да говори на диалект.
Блажка, аз също съм мислила за лагери в БГ, но нещото което ме спира е бг манталитет. Моят син, въпреки, че често сме в БГ и двамата с мъж ми сме с такъв манталитет 
не може да го приеме при чужди хора. Шокира се детето от някои постъпки и реакции. Даже се отказа от ски училището, на което го бях записала, а такъв мерак имаше да се научи! За малко да го откажат от ски спорта 
Виждала съм деца, които не контактуват с бабите и дядовците си и бягат от тях, просто защото имат проблем с комуникацията. Ами честно да си кажа и аз, ако не мога да разговарям нормално с някого, не бих го търсила за компания
Моят също не говори по телефона с бабите си, защото му е трудно, но като е очи в очи с тях и след 1 седмица престой, българският му значително дръпва Той за сега с голямо желание се прибира в БГ, даже беше готов да се откаже от пътуването в Атина, за да бъдел повече време в България 
не може да го приеме при чужди хора. Шокира се детето от някои постъпки и реакции. Даже се отказа от ски училището, на което го бях записала, а такъв мерак имаше да се научи! За малко да го откажат от ски спорта Виждала съм деца, които не контактуват с бабите и дядовците си и бягат от тях, просто защото имат проблем с комуникацията. Ами честно да си кажа и аз, ако не мога да разговарям нормално с някого, не бих го търсила за компания
Моят също не говори по телефона с бабите си, защото му е трудно, но като е очи в очи с тях и след 1 седмица престой, българският му значително дръпва Той за сега с голямо желание се прибира в БГ, даже беше готов да се откаже от пътуването в Атина, за да бъдел повече време в България А комуникативният проблем с бабите може наистина да е комуникативен (в смисъл не езиков). Зависи от бабите, от децата, от семействата. Моите деца нямат кой знае какво да си кажат с бабите (в интерес на истината, бабите не са лоши жени, но пък разбирам децата). Нямаше обаче никакъв проблем с общуването с други деца по площадки и басейни. Явно за моите деца важи приказката на майка ми "дете при дете отива".
Съгласна съм със мнението на Тандури.
Само искам да кажа, че ние като родители единствено можем да предложим на децата си майчиния им език, култура, литерарура, музика и т.н.
НО.... в крайна сметка те сами решават как да се самоопределят. Дистанцията между родители и деца понякога е много голяма. Само си помислете за вашето детство, колко пъти сте мислили за родителите си че са смотани, че съветите им са тъпи, че са изостанали, че в действителност не ви познават.
Много, много рядко децата като порастнат стават точно като родителите си.
Та така, Ако моите деца един ден знаят само английски, няма да се орека от тях я! Това какъв език говори един човек, не е критерий за успех, щастие, пълноценен живот или интелект. А само някой от мооите приятле или роднини да е посмял да ме упрекне, че не съм ги научила на майчиния им език! Тогава ще хвърчи перушина!
Само искам да кажа, че ние като родители единствено можем да предложим на децата си майчиния им език, култура, литерарура, музика и т.н.
НО.... в крайна сметка те сами решават как да се самоопределят. Дистанцията между родители и деца понякога е много голяма. Само си помислете за вашето детство, колко пъти сте мислили за родителите си че са смотани, че съветите им са тъпи, че са изостанали, че в действителност не ви познават.
Много, много рядко децата като порастнат стават точно като родителите си.
Та така, Ако моите деца един ден знаят само английски, няма да се орека от тях я! Това какъв език говори един човек, не е критерий за успех, щастие, пълноценен живот или интелект. А само някой от мооите приятле или роднини да е посмял да ме упрекне, че не съм ги научила на майчиния им език! Тогава ще хвърчи перушина!
Мери, Кейси, и в двата случая майките българки си седят в къщи и си гледат децата. Едното е двегодишно, другото е голямичко вече.
Разбирам, че объркването може и дори настава, когато единият родител говори на чуждия език, но все пак в къщата се говори български, защото децата да не могат да научат езика, пасивно ?
Просто съм в недоумение, не осъждам родители и възпитателни методи.
И аз съм от пропадналите изпита.
Разбирам, че объркването може и дори настава, когато единият родител говори на чуждия език, но все пак в къщата се говори български, защото децата да не могат да научат езика, пасивно ?
Просто съм в недоумение, не осъждам родители и възпитателни методи.
И аз съм от пропадналите изпита.
КТВ, не знам, колко е добра системата на обучение. Аз все още слушам впечатления на познати или майки от площадката, минали по този път.И знам главно за предучилищна. как е в началните класове, нямам си идея.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Аз имам впечатления от предучилщната в училище обаче - в нашия град има много училища, които предлагат pre K безплатно за деца неговорещи на английски у дома. И много от нашите приятели и познати се ползваха и ползват тази възможност. Може би понеже е безплатно (относително, нали си плащаме данък на дистрикта!) родителите на другите деца не могат да се сърдят. Специално за preK, често ходех да помагам на учителката и имам наблюдения как се отнасяше към всички. Неговорещите деца, независимо че не разбираха се включваха с другите в занятията, това че не разбираха добре езика не смущаваше другите деца, които междувпрочем макар и на 4 години не говорят езика перфектно за да имат някакви претенции. В училището си има специална учителка, която прекарва време насаме (20мин, 2-3 пъти седмично) с децата, които не говорят езика и така им помага. Но както казах не знам как е в частните preschools.
Но при вас може и да няма такива безплатни класове и ако наистина ти е толкова важно да говори езика предварително ще го водиш на градина. Може да потърсиш все пак - тези класове са и за социално слаби американчета, деца на военни и деца с комуникативни проблеми. Някакви специални пари се отпускат за целта от щата.
преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Аре, стига, бе, ега ти шовинистите 
На това му казвам направо расизъм
Може би няма толкова много чужденци при вас
Тук май вече чужденците са повече от белгийците и нищо на никого не прави впечатление относно езика. Предполагам, че и защото нивото на образованието тук е гола-вода и общо взето цари пълна незаинтересованост. Да се чуди човек кое е за предпочитане. Аз засега държа на българския, поне до 4-годишна възраст няма да учи никакъв френски
естествено на български.в къщи говорим само български.сина ни разбира арабски,френски и говори перфектен български,а е само на 3г.с децата и братовчедите се разбира на арабски.като тръгне на училище ще проговори и др.2 езика. 
На това му казвам направо расизъм
Може би няма толкова много чужденци при вас Тук май вече чужденците са повече от белгийците и нищо на никого не прави впечатление относно езика. ...
Може би няма толкова много чужденци при вас
Тук май вече чужденците са повече от белгийците и нищо на никого не прави впечатление относно езика. ...
Блонди, аз си мислех, че тук емигрантите са много, обаче това, което видях във Флорида определено ме впечатли! Разбрах хората, които казват, че не се чувстват чужденци в Щатите
Да не говорим, че испанският е направо официален език, редом с английският ПП Сега като се замислих повечко, може би точно заради прекалено многото чужденци правят това разделяне. Едно дете, не говорещо английски, не е проблем. Но да речем 5 не само, че ще спират останалите, но и учителите няма да могат пълноценно да ги обучават.
Кейси, така като пофилософствах, мисля си взела правилно решение. Аз тук не бих си дала зор да уча щерката на английски, преди да започне с предучилищната, просто ситуацията е различна.
Освен това в училище й говорят на френски...въобще - хаос, не знам какво ще излезе накрая. 
Само на български им говоря,а баща им само на арабски.Английският им е от училище, ТВ и приятелчета.Говорят и трите езика прекрасно за възрастта си.Учителката на сина ми,на първата родителска среща искрено се учуди,че английският не му е роден език,тъй като бил най-добрия в класа(офф,мразя да се хваля,ама...).А ние в къщи само пишем домашните и толкова...аз не съм от амбициозните майки 
Някак си ще се чувствам тъпо,ако им говоря на английски и не бих го направила никога.Което не означава,че не приемам доводите на тези,които го правят,просто се радвам,че на мен не ми се е налагало.Сега като се замисля,дали не е защото са двама,с много малка разлика и винаги е имало с кой да си говорят и играят(имам предвид друго дете,а не възрастен).Интересно е,че ако аз съм до тях си играят на български,ако са с баща си,на арабски.Когато сме всички заедно пак на бг,защото това е официалния език у нас.
Да отбележа също,че всяко лято за 2 месеца са в България,което много добре им се отразява на езика.Но пък арабския им ми се струва е с една идея по-добър от българския,може би защото татко им е по-приказлив от мене
Някак си ще се чувствам тъпо,ако им говоря на английски и не бих го направила никога.Което не означава,че не приемам доводите на тези,които го правят,просто се радвам,че на мен не ми се е налагало.Сега като се замисля,дали не е защото са двама,с много малка разлика и винаги е имало с кой да си говорят и играят(имам предвид друго дете,а не възрастен).Интересно е,че ако аз съм до тях си играят на български,ако са с баща си,на арабски.Когато сме всички заедно пак на бг,защото това е официалния език у нас.
Да отбележа също,че всяко лято за 2 месеца са в България,което много добре им се отразява на езика.Но пък арабския им ми се струва е с една идея по-добър от българския,може би защото татко им е по-приказлив от мене
Моята дъщеря е още бебе,но аз от както се роди и говоря и пея песнички на български.Когато сме с баща и и говорим на испански.четох някъде,че на децата до 3 години,на колкото и езика да им говориш,ги научават.Също искам да я водя за по някой месец в Б-я,че да го научава по-лесно.
Днес водих тази дискусия с малкия. Аз му говоря през 95% от времето на български.
Упорито ми говори на английски. Днес за пореден път му обяснявам, колко много искам той да почне да ми говори на български защото .....ред причини.
НЕ, каза той. Дади говори на английски, аз говоря на английски. Мама говори на Български, Аз говоря на английски.
Опитах се да го подкупя - но не става. Изброи ми от едно до 20 на български и до там беше.
Поне разбира какво му говоря
Упорито ми говори на английски. Днес за пореден път му обяснявам, колко много искам той да почне да ми говори на български защото .....ред причини.
НЕ, каза той. Дади говори на английски, аз говоря на английски. Мама говори на Български, Аз говоря на английски.
Опитах се да го подкупя -
но не става. Изброи ми от едно до 20 на български и до там беше. Поне разбира какво му говоря
Не се притеснявай, и аz направих такива номера на баЩа ми, когато той се опитваШе да ми говори на бг. Дори си zапуШих уШите
и той се откаzал И ето ме сега Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Гледам темата бая се развихрила.
Кейси, само да те успокоя! Това е период. Моя младеж мина през него. Упорито отказваше да говори на български почти 2 г. Всичко ми разбираше, защото аз тъпо и упорито продължавах набрания ритъм с щерката и говоря почти 90 % от времето на български.
Сега проговори пак. Диването му с диване!
Не спират да гледат детски филмчета с българско аудио. Всеки ден! Научили са ги наизуст, разиграват епизоди. Всички реплики се повтарят на български. Много ми беше интересно, когато гледаха скоро на немски Търсенето на Немо и не пожелаха да го доизгледат. Искаха да им го пусна на български
Не се отчайвайте от такива периоди на застой. Всяко дете си има собствено темпо. Насила хубост не става.
Кейси, само да те успокоя! Това е период. Моя младеж мина през него. Упорито отказваше да говори на български почти 2 г. Всичко ми разбираше, защото аз тъпо и упорито продължавах набрания ритъм с щерката и говоря почти 90 % от времето на български.
Сега проговори пак. Диването му с диване!
Не спират да гледат детски филмчета с българско аудио. Всеки ден! Научили са ги наизуст, разиграват епизоди. Всички реплики се повтарят на български. Много ми беше интересно, когато гледаха скоро на немски Търсенето на Немо и не пожелаха да го доизгледат. Искаха да им го пусна на български
Не се отчайвайте от такива периоди на застой. Всяко дете си има собствено темпо. Насила хубост не става.
Незнам защо , но сега като се замисля и аз бях такова "диване" къде не исках да говоря на езика на които мама ми говореше.Майка ни е Рускиня и все ни говореше на руски, а аз все и отговарях на Български.Тя като ме питаше защо не искам да говоря на руски си спомням че и казах че ме е срам да и говоря на чужди езици.Независимо от това обаче аз руският си го знам перфектно- незнам дали защото ми е родният език или?Сигурна съм че ако говорите на децата ви те ще запазят езика на мама и ще ви разбират.
Вили
Вили
Препоръчани теми