Как да намеря минута повече за себе си

Има едно клише, че капката пробива камъка не със сила, а с постоянство. И ти така - даваш на мъжа ти всеки ден по една -две задачки и по никакъв начин не преправяш след него- леглото зле оправено и хола неприбран - чудно, утре ще е по-добре.
Не се молиш за помощ, просто го уведомяваш, че трябва да сгъне и прибере прането, докато ти направиш вечерята. С детето по същия начин - връчваш му я да я облече и да я изведе и не намираш кусури.  Ще трябва да инвестираш доста търпение и нерви, но е наложително, защото в момента ти ефективно имаш 2 деца - единствения бонус е, че  по-голямото  само си мие зъбките.

На роднините, които смятат, че майчинството е ваканция, съобщаваш, че в близките 6 месеца не можеш да тръгнеш по техните задачи поради друг ангажимент  и им пожелаваш приятен ден.

Ключът е в теб, ще се справиш, но трябва да работиш за това!

Това като го прочетох и косите ми се изправиха. Моята свекърва би реагирала
 по абсолютно същият начин, нищо че на нея други хора са й изгледали децата.
Мъжката работа била мъжка, пък женската женска - ама и жената трябвало и на работа да ходи, че иначе "използвачка" да не вземе парите на синчето.
Като цяло няма угодия - а най-забавното е, че и аз и приятелят ми сме отгледани от баби и дядовци, но за това родителите ни изглежда имат твърде къса памет и също гръмко отсъждат: Който има деца да си ги гледа!
Ама иначе се реве за внучета... лицемерие пълно.

Как да намериш минута повече за себе си? Като накараш твоя човек минута повече да се размърда и да поеме бебето.
Времето им заедно не го контролирай. Най-добре да я извежда на разходки (не, няма да изстине, ако е облечена адекватно). Не знам как е при вас, но има хора зимата затварят детето вкъщи, което според мен е ужасно. Разходено и наиграло се дете се чувства много по-добре от това, което стои само "на топло".

Организация на времето.
Ден за Ден, седмица за седмица, месец за месец.
Сядаш и говориш с таткото - кога може да поеме детето? Какво друго може да поеме веднъж в седмицата от твоето шетане?
Да, трябва да е отпочинал за работа. За мен е нормално да го поеме събота вечер, при положение че в неделя не е на работа и няма да дава дежурства ( от онези гадните -дето се обаждат по никое време за да отиде спешно на работа). Ако е така, да си изберете друга вечер когато той става за бебка. Второ не се впечатлявайте когато зареве за мама през въпросната нощ - сиреч ще ви е трудно, докато малката разбере че на моменти разполага само с татко, но и той може да гушка и да люлее не по-зле от мама. А и как ще се научи иначе?  Тренировки може да прилагаш с излизания през деня сама - ако искаш пазарувай, ако искаш изпий едно кафе сама, ако искаш излез с приятелки или в мола на разходка. Или отиди по някоя задача ако трябва - оставяй ги по-често заедно с таткото, от начало за кратко, постепенно увеличи времето ти сама навън и тя ще свикне. Това че реве, знам къса сърцето, но няма друг начин. И това е прилагано от позната майка, която често използваше всеки който ѝ падне под ръка.
Като говориш с мъжа си говори ясно - "Искам да се погрижиш тогава и тогава ( определено време) за това и това. Аз ще ти приготвя дрехи, памперси, храна - ти я вземи и я разходи". "Искам" а не "бих искала/искаш ли/ще бъде хубаво да я вземеш..." - в смисъл дори и най-големия мъжкар се огъва под женското точно и ясно  "Искам" - ако му оставиш поле за избиране, ще избере да не прави нищо (моят не искаше да остава сам с бебето от страх че ще му навреди, но едва си го призна) макар че може и да вижда според теб как имаш нужда. Мъжете се нуждаят от напътствия и необходимостта да знаят какво точно, кога и как да направят.
Моят мъж, в самото начало при три часовото хранене, всяка сутрин след събуждане до тръгване на работа (интервали от 3- до 6.30 сутринта) поемаше храненето на бебето. Но това стана след като му казах, че не издържам и искам той да ми помага. Събота и неделя го хранеше от 6 до 12 на обяд, докато аз спях тогава. Също така и досега поема готвенето веднъж -два пъти в седмицата, не го е страх сам да си пусне дрехите в пералнята, да ги простре или да раздигне масата сам.
Ще го направи ако му кажа. Проблемът си беше мой - след като на времето видях че прави някои неща грешно, го накарах да ги остави за мен. Е, след като се роди бебето, просто го оставих да действа както намери за добре (защото мразеше да му показвам и обяснявам как точно да измие пода например) и се научи много бързо.
Говори с роднините, които имат време да гледат детето - например моята свекърва работи и аз си позволих само 3 пъти от раждането досега да я моля да го гледа- бебето ще стане на 8 месеца скоро-  за по цял ден във времето когато ми бе казала че ще е в отпуска). Свекър ми е болен и няма как да го моля него. Моята майка пък не искам да ангажирам в никакъв случай - споделям това, за да обясня как съм преценила нещата аз при себе си. Прецени си спокойно и се обади - кажи че искаш и би се радвала детето да прекара време с роднини.
Използвай празниците, които идват - съберете се у вас или у тях, подкани детето да си играе с роднините, а ти се скрий за по няколко минути в друго помещение да говориш по телефона, да помогнеш с готвене, да се освежиш...( баня, кухня, излез за 5/10/15 минути) - идеята е малката да свиква с роднини различни от теб.
Увеличавай постепенно времето.
Няма да е лесно или бързо, но добрата новина е, че един ще тръгне с лекота на детска градина/ясла защото ще е свикнала да е далеч от теб.
Организирай времето си, окрупнявай дейностите си - един ден пускай перални, друг ден готви само, трети шетай, четвърти за пазаруване (крупно пазаруване семейно с колата по списък) и така нататък. Не върши извънредни дейности с пред текст "ще се натрупат/ е в края на краищата пак аз ще го направя..." Разбира се има и ежедневни дейности, които се правят всеки ден, и те трябва да са включени в организацията ти. Но има и други, уж спешно, но не толкова - ако не пуснеш веднага дрехите за пране - никой няма да умре нали? Ако има нещо спешно от страна на мъжа ти - той да си я пусне. Ако не пусне както трябва, вторият път ще я пусне със сигурност. Мъжете се учат чрез действия а не чрез обяснения.
Организирай си времето до последният детайл - и започни да го спазваш. Не е лесно, не става бързо и веднага, но в един момент ще видиш колко време ще отделиш свободно в същото това денонощие, което преди не ти е стигало з нищо.
 Всичко което може да потърпи отлагане/замесване и т.н. може и да се направи друг ден. Създай списък за готвене по който да пазаруваш за месец напред - толкова улеснява живота такъв списък, че нямаш идея. Ако можеш отиди до борсата и купи в голямо количество най-използваните от теб продукти - аз имам хубав килер и купуваме килограми от дълготрайните зеленчуци, картон яйца, стек прясно мляко от кутиите, стек консерви като гювеч, лютеница и подобни. Излиза по-евтино пазаруването от борса, и в същото време спестява много време в пазаруването на дребно.
Месо и риба купуваме почти веднъж в месеца - да живее фризерът!  И т.н.
Разбира се, това са съветите които работят за мен - бях изненадана колко много време ми спестиха на мен такива дреболии.
Седни и анализирай своето битие, бъди наясно със себе си и желанията си, възможностите. След това започни да говориш с близките. Не очаквай те да предлагат, да се сетят и прочие - ти се обади и кажи че искаш конкретна помощ. В краен случай с роднините - ги попитай кога могат те да отделят време. Нека те да изберат - оправданията за нежеланието на детенце да бъде с тях парирай с това, че то може да не иска, но все пак утре ще тръгне на детска градина/ясла и трябва да свикне. Малко по малко, редовно ще видиш как ще свикне. Плача ще трябва все някога да го игнорираш - в края на краищата не го пращаш на смърт нали?
Тези съвети ги знам от друга майка. Нейното момченце, на две, опищяваше света ако разбереше че майка му няма да излезе с него на разходка... След една седмица спря да пищи до бога.
Та - направи си режим и го следвай - днес 10 %,  утре 20 % и така нататък. Защото от веднъж няма как да се случат 100% процента нещата, дори и да имаш детегледач/домашна помощница.
Ако ги прилагаш съветите ще имаш време дори и за писане.
Между другото прилаган този начин на живот от последните 5 месеца - към момента съм на 60 % изпълнение стриктно от моя списък организация, като нараства дисциплината с всеки ден.
И още нещо - намери и включи в твоя списък задачи за деня любимите ти действия които те зареждат като хубава чаша чай, йога или друго което ти дава енергия и сила. И го прави когато заспи малката...например. Действа

Ти написа решихме да покажем на нашите, че се справяме.....защо е това доказване и надцакване. Имаш и ти вина, малко си "наведеи главата", преосмисли си поведението и кажи, можеш ли да гледаш детето за 1 час, защото съм на фризьор. Хем ти ще си доволна, хем те ще се порадват на детето. Тикой не може да гадае какво искаш, ако не говориш.
Аз не съм имала помощ и мъжът ми беше все в командировка, с бебето на фризьор, на лекар, няма начин това е положението.

Научи детето да се занимава само .но не с телефона.С играчки подходящи за възраста му.
Покажи му как.
Моята щерка обичаше да нарежда кубчета,плюшени играчки,имаше някакъв бебешки мини  ,,лаптоп,,-натисне копче,започва детска песничка...

Покани някоя майка с дете на същата възраст на гости.
Аз имах две такива приятелки и си помагахме.
Двете седим вкъщи,гледаме децата,третата отива на фризьор ,на магазин ....
Мъжете бяха в чужбина тогава.

За готвенето-прости ястия,които стават бързо.
Ние поръчвахме и храна отвън.

За прането-ако имаш сушилня,няма да простираш.

Мъжът ти-може да излезе с детето навън да го разходи.Примерно за два часа.
Предложи му да заведе детето на гости на баба му...в парка,на площадката....
А ти през това време да отидеш на маникюр или да поспиш ...

Пращай го той да пазарува.Направи му списък.
Давай му задачи вкъщи-да хвърля боклука,да прави кафе,да направи салата ,докато готвиш...


За роднините-не позволявай да те ангажират с техните проблеми и не върши тяхната работа,ако ти тежи.
Ако пък го правиш,поискай и те да ти помогнат за детето.

Авторке, тиквен медал никой няма да ти даде. И ние сами си гледахме детето с бащата, бабите и двете в чужбина, имало е моменти, когато ми се е ревало и толкова завиждах на родителите с баби на разположение. НО, бащата си го гледаше от ден първи, хранене, памперси, къпане, ставаше през нощта да го храни или успокои, ако реве. Дойде времето за ясла и работа за мен, ми то света бил хубав. Сега вече с бащата сме разделени и детето го гледаме споделено и абсолютно поравно като време. Познай, ако бащата не си го гледаше като малък, дали сега детето щеше да иска да седи при него с дни.
Делегираш отговорности и задачи на бащата, малката не е бебе, нито е от стъкло, няма да се счупи. И отрязваш набезите на роднини и познати за услуги. Малката на ясла, ти - на работа. Като станат на 3 и1/2, 4г.нещата придобиват друг оттенък, ще видиш.

Добре е да направиш разлика между това бабите да ти гледат детето и това да ти помагат. Това са две много различни неща. Да оставиш детето за 1 - 2 часа 2 пъти седмично не е гледане на детето от бабите, а помощ. Вие сте решили сами да си го гледате - поздравления, много сме така. Някои с по 2 и 3 деца дори. Но това не значи, че от време на време не ги оставяме на бабите, за да имаме време и за нас. Помисли върху това, поговори с бабата, която смяташ, че би искала да помага от време на време и го оставяй, за да имаш време и за себе си.

Подчертала съм изреченията, с които си противоречиш. Хем сте обявили пред цялата родА, че искате сами да си гледате детето, хем се сърдиш, че не ти помагат. А те явно искат, щом се сърдят, че искате сами да си го гледате.

п.п. Да знаеш, че всички сме минали през този период. Първите няколко години след раждането на детето са наистина много трудни. И пращането на ясла не решава проблема, защото много често боледуват, така че и тогава не става по-леко. Просто помисли за някоя баба, която да удря по едно рамо от време на време и действай.

Моят въпрос е защо спите по 3ч на нощ - детето е на 2г и едва ли будува нощем ? Какъв е проблемът със съня?
Ние имаме 2 деца и макар много семейства да са с по две , че и повече - в нас лудницата е пълна. Включвам мъжът ми за следните неща - готвене, почивните дни да спи с бебето, а аз напълно заслужено отивам в другата стая където се наспивам . Ходя на фризьор и маникюр докато мъжът ми гледа децата . Нямаме баби наоколо и на моменти е трудно, най вече когато ни се доходи някъде с приятели , но е временно . Има начин и това е да включите мъжът ви повече в ангажиментите .

Защо не спиш?
Веднага запиши детето за градина наесен.
Как излизате навън - с количка или без?
Нали си махнала всички килими?

Авторке, ако чистиш и готвиш докато детето спи спирай веднага и започвай да спиш по това време.
Мъжът ти като е гладен да си сготви, а чистенето докато детето е будно.

Темата е дълга и болезнена. Но предвид анонимността тук,вярвам,че няма да изложа никой ако споделя. Не спя защото съм напрегната от всичко,но най-вече от нещата покрай майка ми-постоянно ме вплита в нейните разкази за различни интриги,които заплита и семейството ми сме длъжни да си мълчим ,за да не я излагаме,и себе си съответно. Аз дълги години съм подлагана на психически тормоз от нейна страна,за който няма сега да разказвам,защото не е това темата,но е момента,в който да вмъкна,че заради това аз нямам доверието да оставя детето на нея+това че употребява алкохол !! На ясла детето е кандидатствало не веднъж,но не е приета,затова не ходи(това го вмъквам за някои от предишните коментари). Спокойно не мога да легна да спя ако детето трябва да е с баща си,защото постоянно се карат,почти на всяко прекарано време с него се оказва,че се е ударила все някъде щото "имало да става" ..не може да намери език с нея,а не може само TV,най-малкото и омръзва и пак почва да търси мен.. пробвала съм 2 пъти да я гледа той аз да спя - не става (или чувам мрънкането и не мога д асе отпусна,слушайки я да плаче и да се "бият" или направо се идва при мен "ами кво да направя теб си търси,на мен нищо не дава").
От там и проблемите със заспиването ми и спането като цяло,не съм спокойна да заспя,защото само ако спят аз имам свободно време и гледам да свърша нещо,а като заспя - спя като заек под напрежение пък ,защото той спи ужасно дълбоко и се тревожа да не заспя и аз така и да взема да не чуя детето ако се разплаче или стане да обикаля без надзор,или има нужда от нещо. Знам,че в нечии очи аз си го правя,може би наистина аз си го правя като не измолвам някой друг за помощ в гледането(и имам предвид гледане на малката 2-3 часа ,а не ,че някой ще е длъжен да ми гледа децата,както се бяха изразили в предишни коментари-далеч съм от тази идея). Много благодаря на всички ,които сте писали. Без значение от коментара ви , за мен е вид морална подкрепа и аз имах нужда от нея. 🙏

Значи проблемът е по-дълбок - тази висока тревожност трябва да се лекува, тя няма да изчезне с тръгването на детето на ясла. Обърнете се към лл, да ви насочи.

Аз само не разбирам как двегодишно може да стане и да обикаля без надзор... не спи ли в кошара?? Кошарата не е ли във вашата стая?? Аз спя като пън, ама пак си чувах бебето като се разплаче. Птк двегодишните не се и събуждат чак толкова много. Колко толкова да се събуди, веднъж, два пъти най-много ако все още му растат зъби.. На обяд спи ли? Ако спи, ето ти пак два часа сън и за теб. Няма да правиш нищо като спи, а си попиваш и ти. Домакинските неща като е будно и го включваш. Малките деца много обичат да помагат, за тях е игра. Пример, давам му коша за дрехи и "айде да видим колко бързо можеш да натикаш дрехите в пералнята". Докато то тика в пералнята /5-10-15 мин е зависимост колко искаш/ ти оправяш миялната. После "айде сега да наготвим ..." И пак го включваш да бърка там нещо, ти си готвиш. Моето дете единствено не харесваше прахосмукачката и това не ме оставяше да правя. /и сега си е така ,де, ама сега вече си слага слушалките и така чистим/, преди го слагах в кошарата и той си ревеше, докато аз мина с бръмченето. Общо взето след 2г имаш още един труден период на бебешкия пубертет, до към 3 някъде и после постепенно започва да става по-лесно и някъде към 4г съвсем се нормализират нещата.

Първо трябва да си оправиш съня. Като не можеш да спиш, когато детето е будно (и ние с мъжа ми не можехме, когато детето е с другия родител, защото апартамента ни е малък), лягай като легне то. На тази възраст моята спеше над 10 часа на денонощие. Като си легнеш, махаш неприятните мисли от главата си, ако трябва вземи си някое билково спрейче за сън, продават се в аптеките и не водят до привикване. След 7-10 дни употреба, аз поне вече усещам, че нямам нужда за месеци от тях. Не се притеснявай, че няма да чуеш нощем детето, не оказват влияние върху реакциите. За домакинската работа, каквото можеш да свършиш, докато е будно, като гледаш да си улесниш максимално нещата, с уреди, по-бързи манджи и каквото не успееш, нека го поеме мъжа ти. В крайна сметка, когато тръгнеш на работа, пак няма да имаш време за всичко. За играта самостоятелно, аз с моето на тази възраст имах късмет, много се занимаваше сама в къщи с играчки и без нас. Съзнавам, че децата са различни, но дали няма шанс, ако ходите за по час в някое детско клубче за такива малки дечица, да види от другите и да започне да се заиграва? То и за самото дете е по-добре така, от колкото някой постоянно да му виси на главата, разбира се пак под надзор и в къщи да е обезопасено.