Здравейте. Стана дълго,но ако някой прочете и се отзове със съвет ще съм много благодарна. Обичам да пиша,имам издадена книга,но една единствена и то отдавна.. обичам да творя,но нямам време за любимите си неща.. Не знам дали съм в правилната тема,но така го почувствах. Имам детенце на почти 2годинки. Сами си я гледаме с мъжа ми,решихме да покажем на нашите и на себе си,че можем да се справим сами с новото тъй чакано (след 1 спонтанен аборт) чудо в семейството,а на всички сякаш им дойде екстра. Едната рода смятат ,че всичко е 6 и дори не предложиха да помогнат с малката,другата рода все не пропускат да изтъкнат ,че сами сме искали да се оправяме и се правят на сърдити от този факт и не подхващат и те темата,та всичко остава за нас..тоест остава за мен,защото моят мъж обича аз да казвам кое и как ,тоест той д ане се затормозява да мисли нещата. Помага ми вкъщи,но с детето е много различно.. Зададох си въпроса какво направих днес за себе си и отговорът беше "изкъпах се сама за 5 мин. И успях да сготвя ястието,което ми се яде от седмици,но все не смогвам да приготвя". Ок,щастието е в малките неща,но при мен е прекалено.. спя по около 3 часа на денонощие ,защото детето вечер много будува от зъби,а моят мъж ляга и заспива и край.. за1 нощ не съм разчитала да я пази и занмава изцяло той,за да легна да се наспя. За фризьор и маникюр отдавна забравих. На всичко отгоре 70% от семейството ни(родители,роднини) при всяко нещо се обясняват на мен и ме занимават с проблемите им,искат да върша често тяхна работа,сякаш аз съм най-свободния човек на света. Знам,че от мен зависи да отрежа който и да било,но после вътрешно се чувствам лош човек.. единствено баща ми ни е опора и за приказка по всяка тема и за някой лев ако закъсаме. С мъжът ми също много се разбирам и мога да говоря на всяка тема,но той си знае неговото,най-големият проблем ми е това,че пуска на детето почти постоянно телефон и това за него е ОК,макар да съм обяснила вредите. Аз гледам максимално да я занимавам,а той за малко поиграе и айде пак на ТВ или телефон и аз откачам.. Толкова много неща искам да кажа,че се получи ужасно хаотично,извинете. Също и,че стана много дълго,но не знам от къде да захвана. Дори ако искате смейте ми се,но съм влезнала до тоалетната,за да мога да ви пиша на спокойствие, а детето дойде 7 пъти да ми носи някви неща да си играем. Излезнах казах на мъжа ми,че искам поне тук да имам 10мин спокойствие,а отговорът беше"какво да направя,че идва при теб".. та покрай тези тъй обобщени ,но все пак що-годе обяснени факти искам от сърце да ви помоля за съвет какво да направя,за да имам време да направя нещо и за себе си ?? Със здравето го закъсах искат да ме оперират заради камъни в жлъчката,но аз се дърпам,защото няма на кого да разчитам чистосърдечно да се грижи за малкото ми слънчице. Бабите казват "тя не иска да играе с нас" , баща и казва тя не ми дава нищо (от скоро я къпе и храни ,постигнато с много работа от моя страна,защото оправданието на ММ за всичко е - ами не на всеки се отдава да мисли и да се сеща за това и онова). Усещам ,че това почва д аме напряга страшно много. Не ям повече от 2пъти на ден,не спя.. мисля за сто неща,защото и финансово сме зле и на моменти чувствам,че ме обхваща паника,а не искам. Преди време съм се сблъсквала покрай семейни драми с пристъпи на тревожност и с много силна воля се справих,но се страхувам да не започнат пак. Искам да съм силна и здрава ,заради семейството си.. реших да започна от някъде,от това да намирам минутка повече време за себе си и се надявам да успея по този начин да съм по-спокойничка и по-пълноценна. Моля ви за съвет , благодаря предварително 🙏
- Публикувана: 13 дек. 2023, 02:30 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2023, 18:58 ч.
Как да намеря минута повече за себе си
На мен ми звучи като хем боли,хем сърби.Никой да не помага ,ама да имам време за себе си.Как да стане?Поискайте помощ.Помислете за ясла.
Отделно като прочетох финансово зле и ми се изясни от къде идва проблема.Всички изтрещяват по време на майчинство,такова е.Особено към края,на 2 детето вече става буйничко.Моето решение е ясла.
Отделно като прочетох финансово зле и ми се изясни от къде идва проблема.Всички изтрещяват по време на майчинство,такова е.Особено към края,на 2 детето вече става буйничко.Моето решение е ясла.
Настъпи го малко тоя мъж, щом обича да те слуша. Да си гледа и той детето. Щом сте решили да се справяте двамата, така да бъде. Като родители - поравно. И детето не е вече бебе и не се нуждае физически само от мама. И да измисли как да си увеличи дохода, за да имате повече спокойствие и да си осигурите малко платена помощ или под формата на удобни уреди поне, които да минимизират домакинската работа.
Всъщност основният проблем е, че бащата не си поема частта. Но там, за съжаление, не знам как може да се действа. Първия ми мъж, който беше такъв, така и не успях да пречупя за 10 години. Та за жалост нямам съвет, но поне да ти систематизирам проблемът в едно изречение, евентуално ако това може да ти помогне някак.
Мъжът да си влезе в ролята на родител, а не на съсед, който помага. Не е работа на бабите да се правят на родители.
П.П. Докато малкият не тръгна на детска, с мъжа ми си го гледахме двамата. Не съм искала баби да се включват. Излизала съм вечер с приятели, мъжът ми си гледаше детето, той е излизал - аз си гледах детето...
П.П. Докато малкият не тръгна на детска, с мъжа ми си го гледахме двамата. Не съм искала баби да се включват. Излизала съм вечер с приятели, мъжът ми си гледаше детето, той е излизал - аз си гледах детето...
Бабите изобщо нямат ангажимент да гледат деца. Да приготвят нещо вкусно и да ги вземат за час-два на гости, да. Или да помогнат с по-големи деца за водене/вземане, когато И двамата родители са ангажирани извънредно, да. Или да идат с детето за половин час на люлките. Другото е задължение на родителите и е лошо, когато единият или двамата не го разбират.
Отрязваш услугите за родата. Това не те прави лош човек. Гледането на бебе и малко дете не означава свободно време. Ако имаш такова, го ползвай за да се наспиш или да направиш нещо за себе си.
Започваш да прехвърляш по малко задължения на мъжа си, научават се и чудесно се справят с гледането на деца. Може да не е точно, както ние си го представяме, но се справят. Освен това е важно за изграждане на връзката между тях двамата. Нека си имат свои моменти и забавления. Таткото да я извежда (при хубаво време) на площадката. Тамън време за фризьор или маникюр.
Освен това е хубаво детето да запоне да се заиграва и само, дори да е за по 10-15 минути. Не е необходимо през цялото време да я забавляваш и да играеш ти с нея. Пак време да изпиеш едно кафе, докато я наблюдаваш.
Помисли за детска градина за детето и работа за теб.
И не трупай негативизъм към родителите, наистина не е тяхна работа да гледат децата ни. Ако искат - да дойдат за два часа да поиграят с детето пак ще е голямо облекчение.
Започваш да прехвърляш по малко задължения на мъжа си, научават се и чудесно се справят с гледането на деца. Може да не е точно, както ние си го представяме, но се справят. Освен това е важно за изграждане на връзката между тях двамата. Нека си имат свои моменти и забавления. Таткото да я извежда (при хубаво време) на площадката. Тамън време за фризьор или маникюр.
Освен това е хубаво детето да запоне да се заиграва и само, дори да е за по 10-15 минути. Не е необходимо през цялото време да я забавляваш и да играеш ти с нея. Пак време да изпиеш едно кафе, докато я наблюдаваш.
Помисли за детска градина за детето и работа за теб.
И не трупай негативизъм към родителите, наистина не е тяхна работа да гледат децата ни. Ако искат - да дойдат за два часа да поиграят с детето пак ще е голямо облекчение.
Общо взето нищо ново под слънцето. Почти всички майки сме така. Даже и по зле. А като чуя моя мъж ми помага направо ми се повръща. Не той не трябва да помага , помощ е от чужд човек. В семейството всеки върши всичко. Дъщеря ми ходи на ясла от едногодишена за да мога да работя, часовете който не покрива яслата имам бавачка.Работя на смени по 8 часа понякога и повече. Но съм си направила сметка че ,след появата на детето време лично за мен няма. И съм го приела. Баби нямаме на разположение.
Не изкарва пари, финансово сте често притиснати, основно вие се грижите за домакинството, не ви помага и за детето, гледа да му хвърли телефона, за да си осигури личното спокойствие… Вие мъж реално нямате. Нямате средства, нямате сън, нямате спокойствие… е това е всичко друго, но не и любов от негова страна. Доста жени са във вашето положение, но това реално няма значение, няма да ви помогне с нищо. Така като чета мъжът ви и от най-приятното с детето -игрите, се дразни. Не е ок. Никакво разпределение на отговорностите не виждам. Няма да ви става по-лесно, а по-трудно с годините, идва обучението, после обяснението на уроци и домашни…психически не знам как ще издържите. Това, без да се обиждате, е имитация на семейство. Ние също се грижим сами за детето и никой никога не ни е замествал. Даже ясли и градини. Но… аз си имам свободното време, разходките, моловете, книгите, магазините, детските центрове за детето в които се забавлявам честно казано и аз, храненията навън, пазаруванията, всичко. И така майчинството е съвсем различно. Да, и при нас примерно, ако някой е болен, аз решавам, той не знае, няма как да взима той решенията, но пък за други неща е той и така. Само пюрета, когато детето беше малко, съм бъркала абсолютно всеки ден, няма начин. Единият отговаря ли за едно изцяло, другият трябва да отговаря за друго изцяло, ако не можете така, то тогава всичко се дели. Той като не е способен да ви изхрани, трябва да е способен да се грижи за детето на всяко едно ниво и да е пълна сигурност за него, дори когато боледува, а вие да си почивате спокойно, без детето, защото очевидно със забавления няма как да си отпочивате заедно с детето. Мъжът ви не е истински мъж, съжалявам, но от написаното това прозира.
Ако не желаете детето да посещава ясла има бавачки. Вземете за 2 часа. И тези 2 часа ги вземете за себе си. Ако и това не ви устройва, оставете я за 2 часа на баща и и нека и пуска тв и каквото реши. Няма да я повреди. Не може да я запазите от тв, телефони и т.н. Децата ценят времето с родителите и това, че се тръшкат за телефон или таблет е понеже нищо по-добро не им е предложено. Вземете си времето 1 път в седмицата и се погрижете за себе си, за да сте адекватна за семейството си!
Слагай себе си на първо място. Освен ако детето не е болно, първо си ти и твоето здраве, защото детето има нужда от здрава майка.
На всички, които те товарят с глупости теглиш една майна. Или се научи да казваш не, или ще си карате цял живот така.
Оставяй бащата да се грижи за детето. Без да му правиш забележки. Да поеме отговорност и той.
Къщата не е задължително да е подредена и да има сготвено всеки ден. Който иска да яде по-специална храна - да я приготвя.
Относно неспането - ами с малки деца е така. Синът ми е роден 2018, а дъщеря ми 2022 и от повече от 5 години не съм спала нормално. Това е при почти всички майки.
А за парите - това трябва да е грижа на мъжа ти. В момента няма как да работиш и да гледаш дете. Като не стигат парите, той да си намери допълнителни приходи, а не да разчитате на баща ти. Изобщо как не го дразни това, че свекърът помага?
Създали сте дете и вие сте напълно отговорни за отглеждането му. Никой друг не е длъжен да помага и да се включва.
На всички, които те товарят с глупости теглиш една майна. Или се научи да казваш не, или ще си карате цял живот така.
Оставяй бащата да се грижи за детето. Без да му правиш забележки. Да поеме отговорност и той.
Къщата не е задължително да е подредена и да има сготвено всеки ден. Който иска да яде по-специална храна - да я приготвя.
Относно неспането - ами с малки деца е така. Синът ми е роден 2018, а дъщеря ми 2022 и от повече от 5 години не съм спала нормално. Това е при почти всички майки.
А за парите - това трябва да е грижа на мъжа ти. В момента няма как да работиш и да гледаш дете. Като не стигат парите, той да си намери допълнителни приходи, а не да разчитате на баща ти. Изобщо как не го дразни това, че свекърът помага?
Създали сте дете и вие сте напълно отговорни за отглеждането му. Никой друг не е длъжен да помага и да се включва.
"Имам детенце на почти 2годинки. Сами си я гледаме с мъжа ми,решихме да покажем на нашите и на себе си,че можем да се справим сами с новото тъй чакано (след 1 спонтанен аборт) чудо в семейството,а на всички сякаш им дойде екстра"
Според мен това е основата на проблема ти в момента. Страшно геройство сте направили с мъжа ти. Освен съвсем да се сдухаш друго нищо няма да се случи.
Разбира се, че дете на 2 гледано само от майка си (предполагам че бащата ходи на работа), ще се отдели трудно от нея и ще е като залепено. Та не е виновен бащата или бабата, че не могат да го заиграят.
Единственият вариант да излезеш от тази безимна стуация (на величе) е ти самата да го решиш.
Да се обядиш на едните и да попиташ дали могат да гледат детето в събота или в неделя за няколко час, после при другите. След това да го оставиш за цял ден, а после и за няколко дни.
Можеш да наемеш и жена да идва у вас, за да можеш да излезеш с мъжа си или да отидеш на фризьор или маникюр. Решението за тази промяна е единствено и само твое.
Желая ти успех. И това че оставяш детето да играе и да бъде гледано от други хора понякога, не те прави лоша майка.
Според мен това е основата на проблема ти в момента. Страшно геройство сте направили с мъжа ти. Освен съвсем да се сдухаш друго нищо няма да се случи.
Разбира се, че дете на 2 гледано само от майка си (предполагам че бащата ходи на работа), ще се отдели трудно от нея и ще е като залепено. Та не е виновен бащата или бабата, че не могат да го заиграят.
Единственият вариант да излезеш от тази безимна стуация (на величе) е ти самата да го решиш.
Да се обядиш на едните и да попиташ дали могат да гледат детето в събота или в неделя за няколко час, после при другите. След това да го оставиш за цял ден, а после и за няколко дни.
Можеш да наемеш и жена да идва у вас, за да можеш да излезеш с мъжа си или да отидеш на фризьор или маникюр. Решението за тази промяна е единствено и само твое.
Желая ти успех. И това че оставяш детето да играе и да бъде гледано от други хора понякога, не те прави лоша майка.
Много добре те разбирам. Свекърва ми не общува с мен и детето и съответно никога не го е гледала дори за час. Опитвали сме преди време да й го оставим дори за един час,а ние да се разходим ,но не - детето не искало с нея, търсело ни. Ми, така й е удобно. Щото нито го захващаше да играят,нито му говореше, стои и гледа тъпо и го чака сам да играе. Правих два опита и мислено й теглих една , оттогава не ги и търся. Майка ми и баща ми работят по 6 дни в седмицата, изключено да им го оставим, прибират се към 19-20ч. Вече малкия е на 3г.и всеки ден е с нас, просто свикваш ,че каквото и да правиш, детето е с теб и нещо,което се върши за 30мин. ще става за 2 часа. Аз съм го водила с мен и на лекар, и на пазар, и навсякъде, защото точно около 2г се беше зашил за мен и баща му удобно повтаряше като мъжа ти - Еми той те търси теб,аз кво да направя....сега вече е друго, търси само баща си 
и той понякога не смогва да се изкъпе,но му припомням неговите думи и млъква. И двамата сме против все още да ходи на ДГ, и не ни пречи, някак се нагласихме да се редуваме със задачите и детето да е с нас и така. Иначе яслата и ДГ са най - лесното решение.
и той понякога не смогва да се изкъпе,но му припомням неговите думи и млъква. И двамата сме против все още да ходи на ДГ, и не ни пречи, някак се нагласихме да се редуваме със задачите и детето да е с нас и така. Иначе яслата и ДГ са най - лесното решение. 
Мъжът ти е внушил как вие ще си гледате детето, тоест ти и чака овации.
Ами, менижирай си дома, хората в него, битието.
Да поеме някоя смяна нощем, уикендите да имаш 3 свои часа, бабите да се включват. Да поискаш помощ не е срамно, не лошо и няма да си провален родител, вярвай ми.
Ами, менижирай си дома, хората в него, битието.
Да поеме някоя смяна нощем, уикендите да имаш 3 свои часа, бабите да се включват. Да поискаш помощ не е срамно, не лошо и няма да си провален родител, вярвай ми.
Препоръчани теми