Здравейте. Стана дълго,но ако някой прочете и се отзове със съвет ще съм много благодарна. Обичам да пиша,имам издадена книга,но една единствена и то отдавна.. обичам да творя,но нямам време за любимите си неща.. Не знам дали съм в правилната тема,но така го почувствах. Имам детенце на почти 2годинки. Сами си я гледаме с мъжа ми,решихме да покажем на нашите и на себе си,че можем да се справим сами с новото тъй чакано (след 1 спонтанен аборт) чудо в семейството,а на всички сякаш им дойде екстра. Едната рода смятат ,че всичко е 6 и дори не предложиха да помогнат с малката,другата рода все не пропускат да изтъкнат ,че сами сме искали да се оправяме и се правят на сърдити от този факт и не подхващат и те темата,та всичко остава за нас..тоест остава за мен,защото моят мъж обича аз да казвам кое и как ,тоест той д ане се затормозява да мисли нещата. Помага ми вкъщи,но с детето е много различно.. Зададох си въпроса какво направих днес за себе си и отговорът беше "изкъпах се сама за 5 мин. И успях да сготвя ястието,което ми се яде от седмици,но все не смогвам да приготвя". Ок,щастието е в малките неща,но при мен е прекалено.. спя по около 3 часа на денонощие ,защото детето вечер много будува от зъби,а моят мъж ляга и заспива и край.. за1 нощ не съм разчитала да я пази и занмава изцяло той,за да легна да се наспя. За фризьор и маникюр отдавна забравих. На всичко отгоре 70% от семейството ни(родители,роднини) при всяко нещо се обясняват на мен и ме занимават с проблемите им,искат да върша често тяхна работа,сякаш аз съм най-свободния човек на света. Знам,че от мен зависи да отрежа който и да било,но после вътрешно се чувствам лош човек.. единствено баща ми ни е опора и за приказка по всяка тема и за някой лев ако закъсаме. С мъжът ми също много се разбирам и мога да говоря на всяка тема,но той си знае неговото,най-големият проблем ми е това,че пуска на детето почти постоянно телефон и това за него е ОК,макар да съм обяснила вредите. Аз гледам максимално да я занимавам,а той за малко поиграе и айде пак на ТВ или телефон и аз откачам.. Толкова много неща искам да кажа,че се получи ужасно хаотично,извинете. Също и,че стана много дълго,но не знам от къде да захвана. Дори ако искате смейте ми се,но съм влезнала до тоалетната,за да мога да ви пиша на спокойствие, а детето дойде 7 пъти да ми носи някви неща да си играем. Излезнах казах на мъжа ми,че искам поне тук да имам 10мин спокойствие,а отговорът беше"какво да направя,че идва при теб".. та покрай тези тъй обобщени ,но все пак що-годе обяснени факти искам от сърце да ви помоля за съвет какво да направя,за да имам време да направя нещо и за себе си ?? Със здравето го закъсах искат да ме оперират заради камъни в жлъчката,но аз се дърпам,защото няма на кого да разчитам чистосърдечно да се грижи за малкото ми слънчице. Бабите казват "тя не иска да играе с нас" , баща и казва тя не ми дава нищо (от скоро я къпе и храни ,постигнато с много работа от моя страна,защото оправданието на ММ за всичко е - ами не на всеки се отдава да мисли и да се сеща за това и онова). Усещам ,че това почва д аме напряга страшно много. Не ям повече от 2пъти на ден,не спя.. мисля за сто неща,защото и финансово сме зле и на моменти чувствам,че ме обхваща паника,а не искам. Преди време съм се сблъсквала покрай семейни драми с пристъпи на тревожност и с много силна воля се справих,но се страхувам да не започнат пак. Искам да съм силна и здрава ,заради семейството си.. реших да започна от някъде,от това да намирам минутка повече време за себе си и се надявам да успея по този начин да съм по-спокойничка и по-пълноценна. Моля ви за съвет , благодаря предварително 🙏
- Публикувана: 13 дек. 2023, 02:30 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2023, 18:58 ч.
Как да намеря минута повече за себе си
На мен ми звучи като хем боли,хем сърби.Никой да не помага ,ама да имам време за себе си.Как да стане?Поискайте помощ.Помислете за ясла.
Отделно като прочетох финансово зле и ми се изясни от къде идва проблема.Всички изтрещяват по време на майчинство,такова е.Особено към края,на 2 детето вече става буйничко.Моето решение е ясла.
Отделно като прочетох финансово зле и ми се изясни от къде идва проблема.Всички изтрещяват по време на майчинство,такова е.Особено към края,на 2 детето вече става буйничко.Моето решение е ясла.
Настъпи го малко тоя мъж, щом обича да те слуша. Да си гледа и той детето. Щом сте решили да се справяте двамата, така да бъде. Като родители - поравно. И детето не е вече бебе и не се нуждае физически само от мама. И да измисли как да си увеличи дохода, за да имате повече спокойствие и да си осигурите малко платена помощ или под формата на удобни уреди поне, които да минимизират домакинската работа.
Всъщност основният проблем е, че бащата не си поема частта. Но там, за съжаление, не знам как може да се действа. Първия ми мъж, който беше такъв, така и не успях да пречупя за 10 години. Та за жалост нямам съвет, но поне да ти систематизирам проблемът в едно изречение, евентуално ако това може да ти помогне някак.
Мъжът да си влезе в ролята на родител, а не на съсед, който помага. Не е работа на бабите да се правят на родители.
П.П. Докато малкият не тръгна на детска, с мъжа ми си го гледахме двамата. Не съм искала баби да се включват. Излизала съм вечер с приятели, мъжът ми си гледаше детето, той е излизал - аз си гледах детето...
П.П. Докато малкият не тръгна на детска, с мъжа ми си го гледахме двамата. Не съм искала баби да се включват. Излизала съм вечер с приятели, мъжът ми си гледаше детето, той е излизал - аз си гледах детето...
Бабите изобщо нямат ангажимент да гледат деца. Да приготвят нещо вкусно и да ги вземат за час-два на гости, да. Или да помогнат с по-големи деца за водене/вземане, когато И двамата родители са ангажирани извънредно, да. Или да идат с детето за половин час на люлките. Другото е задължение на родителите и е лошо, когато единият или двамата не го разбират.
Отрязваш услугите за родата. Това не те прави лош човек. Гледането на бебе и малко дете не означава свободно време. Ако имаш такова, го ползвай за да се наспиш или да направиш нещо за себе си.
Започваш да прехвърляш по малко задължения на мъжа си, научават се и чудесно се справят с гледането на деца. Може да не е точно, както ние си го представяме, но се справят. Освен това е важно за изграждане на връзката между тях двамата. Нека си имат свои моменти и забавления. Таткото да я извежда (при хубаво време) на площадката. Тамън време за фризьор или маникюр.
Освен това е хубаво детето да запоне да се заиграва и само, дори да е за по 10-15 минути. Не е необходимо през цялото време да я забавляваш и да играеш ти с нея. Пак време да изпиеш едно кафе, докато я наблюдаваш.
Помисли за детска градина за детето и работа за теб.
И не трупай негативизъм към родителите, наистина не е тяхна работа да гледат децата ни. Ако искат - да дойдат за два часа да поиграят с детето пак ще е голямо облекчение.
Започваш да прехвърляш по малко задължения на мъжа си, научават се и чудесно се справят с гледането на деца. Може да не е точно, както ние си го представяме, но се справят. Освен това е важно за изграждане на връзката между тях двамата. Нека си имат свои моменти и забавления. Таткото да я извежда (при хубаво време) на площадката. Тамън време за фризьор или маникюр.
Освен това е хубаво детето да запоне да се заиграва и само, дори да е за по 10-15 минути. Не е необходимо през цялото време да я забавляваш и да играеш ти с нея. Пак време да изпиеш едно кафе, докато я наблюдаваш.
Помисли за детска градина за детето и работа за теб.
И не трупай негативизъм към родителите, наистина не е тяхна работа да гледат децата ни. Ако искат - да дойдат за два часа да поиграят с детето пак ще е голямо облекчение.
Общо взето нищо ново под слънцето. Почти всички майки сме така. Даже и по зле. А като чуя моя мъж ми помага направо ми се повръща. Не той не трябва да помага , помощ е от чужд човек. В семейството всеки върши всичко. Дъщеря ми ходи на ясла от едногодишена за да мога да работя, часовете който не покрива яслата имам бавачка.Работя на смени по 8 часа понякога и повече. Но съм си направила сметка че ,след появата на детето време лично за мен няма. И съм го приела. Баби нямаме на разположение.
Не изкарва пари, финансово сте често притиснати, основно вие се грижите за домакинството, не ви помага и за детето, гледа да му хвърли телефона, за да си осигури личното спокойствие… Вие мъж реално нямате. Нямате средства, нямате сън, нямате спокойствие… е това е всичко друго, но не и любов от негова страна. Доста жени са във вашето положение, но това реално няма значение, няма да ви помогне с нищо. Така като чета мъжът ви и от най-приятното с детето -игрите, се дразни. Не е ок. Никакво разпределение на отговорностите не виждам. Няма да ви става по-лесно, а по-трудно с годините, идва обучението, после обяснението на уроци и домашни…психически не знам как ще издържите. Това, без да се обиждате, е имитация на семейство. Ние също се грижим сами за детето и никой никога не ни е замествал. Даже ясли и градини. Но… аз си имам свободното време, разходките, моловете, книгите, магазините, детските центрове за детето в които се забавлявам честно казано и аз, храненията навън, пазаруванията, всичко. И така майчинството е съвсем различно. Да, и при нас примерно, ако някой е болен, аз решавам, той не знае, няма как да взима той решенията, но пък за други неща е той и така. Само пюрета, когато детето беше малко, съм бъркала абсолютно всеки ден, няма начин. Единият отговаря ли за едно изцяло, другият трябва да отговаря за друго изцяло, ако не можете така, то тогава всичко се дели. Той като не е способен да ви изхрани, трябва да е способен да се грижи за детето на всяко едно ниво и да е пълна сигурност за него, дори когато боледува, а вие да си почивате спокойно, без детето, защото очевидно със забавления няма как да си отпочивате заедно с детето. Мъжът ви не е истински мъж, съжалявам, но от написаното това прозира.
Ако не желаете детето да посещава ясла има бавачки. Вземете за 2 часа. И тези 2 часа ги вземете за себе си. Ако и това не ви устройва, оставете я за 2 часа на баща и и нека и пуска тв и каквото реши. Няма да я повреди. Не може да я запазите от тв, телефони и т.н. Децата ценят времето с родителите и това, че се тръшкат за телефон или таблет е понеже нищо по-добро не им е предложено. Вземете си времето 1 път в седмицата и се погрижете за себе си, за да сте адекватна за семейството си!
Слагай себе си на първо място. Освен ако детето не е болно, първо си ти и твоето здраве, защото детето има нужда от здрава майка.
На всички, които те товарят с глупости теглиш една майна. Или се научи да казваш не, или ще си карате цял живот така.
Оставяй бащата да се грижи за детето. Без да му правиш забележки. Да поеме отговорност и той.
Къщата не е задължително да е подредена и да има сготвено всеки ден. Който иска да яде по-специална храна - да я приготвя.
Относно неспането - ами с малки деца е така. Синът ми е роден 2018, а дъщеря ми 2022 и от повече от 5 години не съм спала нормално. Това е при почти всички майки.
А за парите - това трябва да е грижа на мъжа ти. В момента няма как да работиш и да гледаш дете. Като не стигат парите, той да си намери допълнителни приходи, а не да разчитате на баща ти. Изобщо как не го дразни това, че свекърът помага?
Създали сте дете и вие сте напълно отговорни за отглеждането му. Никой друг не е длъжен да помага и да се включва.
На всички, които те товарят с глупости теглиш една майна. Или се научи да казваш не, или ще си карате цял живот така.
Оставяй бащата да се грижи за детето. Без да му правиш забележки. Да поеме отговорност и той.
Къщата не е задължително да е подредена и да има сготвено всеки ден. Който иска да яде по-специална храна - да я приготвя.
Относно неспането - ами с малки деца е така. Синът ми е роден 2018, а дъщеря ми 2022 и от повече от 5 години не съм спала нормално. Това е при почти всички майки.
А за парите - това трябва да е грижа на мъжа ти. В момента няма как да работиш и да гледаш дете. Като не стигат парите, той да си намери допълнителни приходи, а не да разчитате на баща ти. Изобщо как не го дразни това, че свекърът помага?
Създали сте дете и вие сте напълно отговорни за отглеждането му. Никой друг не е длъжен да помага и да се включва.
"Имам детенце на почти 2годинки. Сами си я гледаме с мъжа ми,решихме да покажем на нашите и на себе си,че можем да се справим сами с новото тъй чакано (след 1 спонтанен аборт) чудо в семейството,а на всички сякаш им дойде екстра"
Според мен това е основата на проблема ти в момента. Страшно геройство сте направили с мъжа ти. Освен съвсем да се сдухаш друго нищо няма да се случи.
Разбира се, че дете на 2 гледано само от майка си (предполагам че бащата ходи на работа), ще се отдели трудно от нея и ще е като залепено. Та не е виновен бащата или бабата, че не могат да го заиграят.
Единственият вариант да излезеш от тази безимна стуация (на величе) е ти самата да го решиш.
Да се обядиш на едните и да попиташ дали могат да гледат детето в събота или в неделя за няколко час, после при другите. След това да го оставиш за цял ден, а после и за няколко дни.
Можеш да наемеш и жена да идва у вас, за да можеш да излезеш с мъжа си или да отидеш на фризьор или маникюр. Решението за тази промяна е единствено и само твое.
Желая ти успех. И това че оставяш детето да играе и да бъде гледано от други хора понякога, не те прави лоша майка.
Според мен това е основата на проблема ти в момента. Страшно геройство сте направили с мъжа ти. Освен съвсем да се сдухаш друго нищо няма да се случи.
Разбира се, че дете на 2 гледано само от майка си (предполагам че бащата ходи на работа), ще се отдели трудно от нея и ще е като залепено. Та не е виновен бащата или бабата, че не могат да го заиграят.
Единственият вариант да излезеш от тази безимна стуация (на величе) е ти самата да го решиш.
Да се обядиш на едните и да попиташ дали могат да гледат детето в събота или в неделя за няколко час, после при другите. След това да го оставиш за цял ден, а после и за няколко дни.
Можеш да наемеш и жена да идва у вас, за да можеш да излезеш с мъжа си или да отидеш на фризьор или маникюр. Решението за тази промяна е единствено и само твое.
Желая ти успех. И това че оставяш детето да играе и да бъде гледано от други хора понякога, не те прави лоша майка.
Много добре те разбирам. Свекърва ми не общува с мен и детето и съответно никога не го е гледала дори за час. Опитвали сме преди време да й го оставим дори за един час,а ние да се разходим ,но не - детето не искало с нея, търсело ни. Ми, така й е удобно. Щото нито го захващаше да играят,нито му говореше, стои и гледа тъпо и го чака сам да играе. Правих два опита и мислено й теглих една , оттогава не ги и търся. Майка ми и баща ми работят по 6 дни в седмицата, изключено да им го оставим, прибират се към 19-20ч. Вече малкия е на 3г.и всеки ден е с нас, просто свикваш ,че каквото и да правиш, детето е с теб и нещо,което се върши за 30мин. ще става за 2 часа. Аз съм го водила с мен и на лекар, и на пазар, и навсякъде, защото точно около 2г се беше зашил за мен и баща му удобно повтаряше като мъжа ти - Еми той те търси теб,аз кво да направя....сега вече е друго, търси само баща си 
и той понякога не смогва да се изкъпе,но му припомням неговите думи и млъква. И двамата сме против все още да ходи на ДГ, и не ни пречи, някак се нагласихме да се редуваме със задачите и детето да е с нас и така. Иначе яслата и ДГ са най - лесното решение.
и той понякога не смогва да се изкъпе,но му припомням неговите думи и млъква. И двамата сме против все още да ходи на ДГ, и не ни пречи, някак се нагласихме да се редуваме със задачите и детето да е с нас и така. Иначе яслата и ДГ са най - лесното решение. 
Мъжът ти е внушил как вие ще си гледате детето, тоест ти и чака овации.
Ами, менижирай си дома, хората в него, битието.
Да поеме някоя смяна нощем, уикендите да имаш 3 свои часа, бабите да се включват. Да поискаш помощ не е срамно, не лошо и няма да си провален родител, вярвай ми.
Ами, менижирай си дома, хората в него, битието.
Да поеме някоя смяна нощем, уикендите да имаш 3 свои часа, бабите да се включват. Да поискаш помощ не е срамно, не лошо и няма да си провален родител, вярвай ми.
Ако ще те успокой, още малко и ще започне да спи. До 3 години някъде се очовечват, като започне да говори и е по самостоятелно ще олекне. И нашите баби и дядовци нямаха търпение за първо дете, за второ дете, резултата - гледаме ги сами. С градината нещата олекват още повече, само дето често боледуват децата.
В началото и аз пощурявах, че никои не си мръдна пръста за една вечер да спи с детето, после свикнах. И когато свикнеш с идеята, че сама се справяш, и успяваш, точно тогава ще спреш да мислиш, че някои ти трябва за нещо.
В началото и аз пощурявах, че никои не си мръдна пръста за една вечер да спи с детето, после свикнах. И когато свикнеш с идеята, че сама се справяш, и успяваш, точно тогава ще спреш да мислиш, че някои ти трябва за нещо.
Почти нормален живот с дете на почти 2 годинки.
Единственото криво в картинката е бащата, който явно бяга по тъча и се скатава когато му е кеф.
Нито бабите, нито дядовците са длъжни да гледат внуци, а дори и да започнат да го правят, то прехода ще е тегав. Детето е свикнало само с майка си и трудно ще се пусне. Но пък е хубаво да вземе да се пусне. Аз бих направила крачка и в тази посока също.
На въпроса: Време "за себе си" идва когато мъжа/бащата си седне на задника и бъде действително баща, а не присъствие.
Единственото криво в картинката е бащата, който явно бяга по тъча и се скатава когато му е кеф.
Нито бабите, нито дядовците са длъжни да гледат внуци, а дори и да започнат да го правят, то прехода ще е тегав. Детето е свикнало само с майка си и трудно ще се пусне. Но пък е хубаво да вземе да се пусне. Аз бих направила крачка и в тази посока също.
На въпроса: Време "за себе си" идва когато мъжа/бащата си седне на задника и бъде действително баща, а не присъствие.
Почти нормален живот с дете на почти 2 годинки.
Единственото криво в картинката е бащата, който явно бяга по тъча..
Единственото криво в картинката е бащата, който явно бяга по тъча..
Традиционно момичетата с привързват към бащите си. Скоро може да иска да си играе и спи само с него. Но основите за това вече трябва да са поставени.
Пратих го на ясла. 2 седмици ходи и 1 боледува /може и повече/. Но все пак имах време без него и ми се понаместиха чакрите.
Напоследък търси повече татко си. Сега играят от около 30 мин. Но ММ се занимава с него от както се е родил. Разбирам те, аз имам много помощ и пак понякога идва нанагорно. С времето ще става все по самостоятелен. Просто е зима, предполагам не излизате толкова, еднообразието е много депресиращо.
Напоследък търси повече татко си. Сега играят от около 30 мин. Но ММ се занимава с него от както се е родил. Разбирам те, аз имам много помощ и пак понякога идва нанагорно. С времето ще става все по самостоятелен. Просто е зима, предполагам не излизате толкова, еднообразието е много депресиращо.
И на нас не са ни помагали, те не са и длъжни. Свекървата е помагала за по час веднъж/два пъти месечно, да свърша с някой документ, аз и на това съм благодарна сега, защото преди месец почина и аз вече не мога да мръдна. Варианта да имаш време е ти гледаш детето, през седмицата, мъжа, през уикенда. Ама, няма не мога, няма не искам, родителството е ангажиране в дългосрочен план, иначе и аз съм на мнение, че мъж нямаш.
Бащата да си поеме ангажиментите. Вечер след работа и в почивните дни.
Щом е почти на две е останало малко. Скоро ще започне ясла, ти ще се върнеш на работа и ще видиш как ще се почувстваш пак нормален човек. И аз много се бях напрегнала последните месеци от майчинството, ама минава.
Щом е почти на две е останало малко. Скоро ще започне ясла, ти ще се върнеш на работа и ще видиш как ще се почувстваш пак нормален човек. И аз много се бях напрегнала последните месеци от майчинството, ама минава.
Първо и основно - включване на бащата. От ден първи на бебето у дома, бащата трябва да е съпричастен и ангажиран. Мъжете не са малоумни и сакати, та да не може да им се "повери" едно бебе. Като не сложи хубаво памперса първия път и протече, втория път ще го сложи по-добре. В обгрижването на едно бебе няма нищо свещено и сложно, което да не може да бъде свършено от мъж. Когато бебето е желано и чакано, бащите проявяват естествен интерес и любопитство, плюс желание да се включат. За съжаление в повечето случаи се сблъскват с териториалността и ексклузивността на прясната родилка спрямо бебето. "Ти не можеш, дай аз", отделянето в друга стая и идентифицирането като едно цяло с бебето водят само до това, че мъжете трайно се отдръпват и дистанцират от грижите (а не рядко и от жената, което се вижда от много теми тук). Разберете - формацията не е "мама и бебе", формацията е семейство - мама, татко и бебе. Всеки от тримата трябва да намери своето място, предвид новите обстоятелства, и да се включи адекватно, а не да бъде изключен. В това напасване нямат място никакви тъщи, свекърви и други външни за семейството хора. То трябва да се извърши от преките замесени. Не случайно има отпуск на татковците - да го ползват по същество.
Другата снаха така искаше да го гледа таткото след работа,за да си отдъхне малко,но свекървата намилаше, че не можело така...и накрая се разделиха. За мен е напълно нормално да поеме другият родител след работа детето, все пак майката цял ден дето се вика влиза и до тоалетната с него...ама някои хора не го разбират така. За мен ходенето на работа е като свежа разходка спрямо гледането на малко дете..
За мен ходенето на работа е като свежа разходка спрямо гледането на малко дете..
За съжаление много мъже са на мнение, че те ходят на работа, а работата на майката е да гледа детето и къщата. Това не се променя и когато майката тръгне на работа. Дано да успее да промени положението си.
Голяма драма, че "няма помощ". Не в това е проблема, а пасуващия мъж. Ако е мъж и баща на място, ще имаш време за всичко.
И по 2 деца имаме "без помощ", но когато родителите са двама, проблем няма.
Нека мъжът ти порасне, гледа пълноценно дете и дом. Докато ти го покриваш, ще си в това положение. Даже ако намвсите баби и дядовци, съвсем ще загуби усещане, че има дете и отговорности, свързани с него.
И по 2 деца имаме "без помощ", но когато родителите са двама, проблем няма.
Нека мъжът ти порасне, гледа пълноценно дете и дом. Докато ти го покриваш, ще си в това положение. Даже ако намвсите баби и дядовци, съвсем ще загуби усещане, че има дете и отговорности, свързани с него.
От прочетенето излиза, че не вие двамата си гледате сами детето, а ти сама си го гледаш. Припомни на мъжа ти, че сте решили така двамата и не може само ти да опъваш. Колкото по-рано и по-бързо детето свикне с други хора, не само с майка си, толкова по-добре за всички. Щом ти предстои операция, недей да отлагаш, а работи в тази посока. Обади се и кажи на бабите, че имаш здравословен проблем и ще имаш нужда от тяхната помощ. Не вярвам да ти откажат за такова нещо.
Личното време трябва да се научиш да си го крадеш, а не да оставяш другите да се възползват от него. И не бива да се чувстваш зле от това. Ще ти поолекне като тръгне детето на ясла и градина, но и мъжът ти да се включва активно в семейния живот. На мен ми се струва, че той е решил, че ногава работа е само да ходи на работа, а всичко друго е твое задъжение, защото ти не работиш, така ли е? Поне с някакви къшни задължения помага ли?
Личното време трябва да се научиш да си го крадеш, а не да оставяш другите да се възползват от него. И не бива да се чувстваш зле от това. Ще ти поолекне като тръгне детето на ясла и градина, но и мъжът ти да се включва активно в семейния живот. На мен ми се струва, че той е решил, че ногава работа е само да ходи на работа, а всичко друго е твое задъжение, защото ти не работиш, така ли е? Поне с някакви къшни задължения помага ли?
1. Генерална грешка да откажете помощ от началото - браво, доказахте, че можете да гледате дете сами, на ръба на нервна криза.
2. Мъжът Ви не да ви помага, а да се сети, че е редно да го гледате заедно. Каква помощ, за Бога, това да не е чуждо дете.
2. Мъжът Ви не да ви помага, а да се сети, че е редно да го гледате заедно. Каква помощ, за Бога, това да не е чуждо дете.
Има едно клише, че капката пробива камъка не със сила, а с постоянство. И ти така - даваш на мъжа ти всеки ден по една -две задачки и по никакъв начин не преправяш след него- леглото зле оправено и хола неприбран - чудно, утре ще е по-добре.
Не се молиш за помощ, просто го уведомяваш, че трябва да сгъне и прибере прането, докато ти направиш вечерята. С детето по същия начин - връчваш му я да я облече и да я изведе и не намираш кусури. Ще трябва да инвестираш доста търпение и нерви, но е наложително, защото в момента ти ефективно имаш 2 деца - единствения бонус е, че по-голямото само си мие зъбките.
На роднините, които смятат, че майчинството е ваканция, съобщаваш, че в близките 6 месеца не можеш да тръгнеш по техните задачи поради друг ангажимент и им пожелаваш приятен ден.
Ключът е в теб, ще се справиш, но трябва да работиш за това!
Не се молиш за помощ, просто го уведомяваш, че трябва да сгъне и прибере прането, докато ти направиш вечерята. С детето по същия начин - връчваш му я да я облече и да я изведе и не намираш кусури. Ще трябва да инвестираш доста търпение и нерви, но е наложително, защото в момента ти ефективно имаш 2 деца - единствения бонус е, че по-голямото само си мие зъбките.
На роднините, които смятат, че майчинството е ваканция, съобщаваш, че в близките 6 месеца не можеш да тръгнеш по техните задачи поради друг ангажимент и им пожелаваш приятен ден.
Ключът е в теб, ще се справиш, но трябва да работиш за това!
Другата снаха така искаше да го гледа таткото след работа,за да си отдъхне малко,но свекървата намилаше, че не можело така...и накрая се разделиха. За мен е напълно нормално да поеме другият родител след работа детето, все пак майката цял ден дето се вика влиза и до тоалетната с него...ама някои хора не го разбират така. За мен ходенето на работа е като свежа разходка спрямо гледането на малко дете..
Това като го прочетох и косите ми се изправиха. Моята свекърва би реагирала
по абсолютно същият начин, нищо че на нея други хора са й изгледали децата.
Мъжката работа била мъжка, пък женската женска - ама и жената трябвало и на работа да ходи, че иначе "използвачка" да не вземе парите на синчето.
Като цяло няма угодия - а най-забавното е, че и аз и приятелят ми сме отгледани от баби и дядовци, но за това родителите ни изглежда имат твърде къса памет и също гръмко отсъждат: Който има деца да си ги гледа!
Ама иначе се реве за внучета... лицемерие пълно.
Как да намериш минута повече за себе си? Като накараш твоя човек минута повече да се размърда и да поеме бебето.
Времето им заедно не го контролирай. Най-добре да я извежда на разходки (не, няма да изстине, ако е облечена адекватно). Не знам как е при вас, но има хора зимата затварят детето вкъщи, което според мен е ужасно. Разходено и наиграло се дете се чувства много по-добре от това, което стои само "на топло".
Времето им заедно не го контролирай. Най-добре да я извежда на разходки (не, няма да изстине, ако е облечена адекватно). Не знам как е при вас, но има хора зимата затварят детето вкъщи, което според мен е ужасно. Разходено и наиграло се дете се чувства много по-добре от това, което стои само "на топло".
Организация на времето.
Ден за Ден, седмица за седмица, месец за месец.
Сядаш и говориш с таткото - кога може да поеме детето? Какво друго може да поеме веднъж в седмицата от твоето шетане?
Да, трябва да е отпочинал за работа. За мен е нормално да го поеме събота вечер, при положение че в неделя не е на работа и няма да дава дежурства ( от онези гадните -дето се обаждат по никое време за да отиде спешно на работа). Ако е така, да си изберете друга вечер когато той става за бебка. Второ не се впечатлявайте когато зареве за мама през въпросната нощ - сиреч ще ви е трудно, докато малката разбере че на моменти разполага само с татко, но и той може да гушка и да люлее не по-зле от мама. А и как ще се научи иначе? Тренировки може да прилагаш с излизания през деня сама - ако искаш пазарувай, ако искаш изпий едно кафе сама, ако искаш излез с приятелки или в мола на разходка. Или отиди по някоя задача ако трябва - оставяй ги по-често заедно с таткото, от начало за кратко, постепенно увеличи времето ти сама навън и тя ще свикне. Това че реве, знам къса сърцето, но няма друг начин. И това е прилагано от позната майка, която често използваше всеки който ѝ падне под ръка.
Като говориш с мъжа си говори ясно - "Искам да се погрижиш тогава и тогава ( определено време) за това и това. Аз ще ти приготвя дрехи, памперси, храна - ти я вземи и я разходи". "Искам" а не "бих искала/искаш ли/ще бъде хубаво да я вземеш..." - в смисъл дори и най-големия мъжкар се огъва под женското точно и ясно "Искам" - ако му оставиш поле за избиране, ще избере да не прави нищо (моят не искаше да остава сам с бебето от страх че ще му навреди, но едва си го призна) макар че може и да вижда според теб как имаш нужда. Мъжете се нуждаят от напътствия и необходимостта да знаят какво точно, кога и как да направят.
Моят мъж, в самото начало при три часовото хранене, всяка сутрин след събуждане до тръгване на работа (интервали от 3- до 6.30 сутринта) поемаше храненето на бебето. Но това стана след като му казах, че не издържам и искам той да ми помага. Събота и неделя го хранеше от 6 до 12 на обяд, докато аз спях тогава. Също така и досега поема готвенето веднъж -два пъти в седмицата, не го е страх сам да си пусне дрехите в пералнята, да ги простре или да раздигне масата сам.
Ще го направи ако му кажа. Проблемът си беше мой - след като на времето видях че прави някои неща грешно, го накарах да ги остави за мен. Е, след като се роди бебето, просто го оставих да действа както намери за добре (защото мразеше да му показвам и обяснявам как точно да измие пода например) и се научи много бързо.
Говори с роднините, които имат време да гледат детето - например моята свекърва работи и аз си позволих само 3 пъти от раждането досега да я моля да го гледа- бебето ще стане на 8 месеца скоро- за по цял ден във времето когато ми бе казала че ще е в отпуска). Свекър ми е болен и няма как да го моля него. Моята майка пък не искам да ангажирам в никакъв случай - споделям това, за да обясня как съм преценила нещата аз при себе си. Прецени си спокойно и се обади - кажи че искаш и би се радвала детето да прекара време с роднини.
Използвай празниците, които идват - съберете се у вас или у тях, подкани детето да си играе с роднините, а ти се скрий за по няколко минути в друго помещение да говориш по телефона, да помогнеш с готвене, да се освежиш...( баня, кухня, излез за 5/10/15 минути) - идеята е малката да свиква с роднини различни от теб.
Увеличавай постепенно времето.
Няма да е лесно или бързо, но добрата новина е, че един ще тръгне с лекота на детска градина/ясла защото ще е свикнала да е далеч от теб.
Организирай времето си, окрупнявай дейностите си - един ден пускай перални, друг ден готви само, трети шетай, четвърти за пазаруване (крупно пазаруване семейно с колата по списък) и така нататък. Не върши извънредни дейности с пред текст "ще се натрупат/ е в края на краищата пак аз ще го направя..." Разбира се има и ежедневни дейности, които се правят всеки ден, и те трябва да са включени в организацията ти. Но има и други, уж спешно, но не толкова - ако не пуснеш веднага дрехите за пране - никой няма да умре нали? Ако има нещо спешно от страна на мъжа ти - той да си я пусне. Ако не пусне както трябва, вторият път ще я пусне със сигурност. Мъжете се учат чрез действия а не чрез обяснения.
Организирай си времето до последният детайл - и започни да го спазваш. Не е лесно, не става бързо и веднага, но в един момент ще видиш колко време ще отделиш свободно в същото това денонощие, което преди не ти е стигало з нищо.
Всичко което може да потърпи отлагане/замесване и т.н. може и да се направи друг ден. Създай списък за готвене по който да пазаруваш за месец напред - толкова улеснява живота такъв списък, че нямаш идея. Ако можеш отиди до борсата и купи в голямо количество най-използваните от теб продукти - аз имам хубав килер и купуваме килограми от дълготрайните зеленчуци, картон яйца, стек прясно мляко от кутиите, стек консерви като гювеч, лютеница и подобни. Излиза по-евтино пазаруването от борса, и в същото време спестява много време в пазаруването на дребно.
Месо и риба купуваме почти веднъж в месеца - да живее фризерът! И т.н.
Разбира се, това са съветите които работят за мен - бях изненадана колко много време ми спестиха на мен такива дреболии.
Седни и анализирай своето битие, бъди наясно със себе си и желанията си, възможностите. След това започни да говориш с близките. Не очаквай те да предлагат, да се сетят и прочие - ти се обади и кажи че искаш конкретна помощ. В краен случай с роднините - ги попитай кога могат те да отделят време. Нека те да изберат - оправданията за нежеланието на детенце да бъде с тях парирай с това, че то може да не иска, но все пак утре ще тръгне на детска градина/ясла и трябва да свикне. Малко по малко, редовно ще видиш как ще свикне. Плача ще трябва все някога да го игнорираш - в края на краищата не го пращаш на смърт нали?
Тези съвети ги знам от друга майка. Нейното момченце, на две, опищяваше света ако разбереше че майка му няма да излезе с него на разходка... След една седмица спря да пищи до бога.
Та - направи си режим и го следвай - днес 10 %, утре 20 % и така нататък. Защото от веднъж няма как да се случат 100% процента нещата, дори и да имаш детегледач/домашна помощница.
Ако ги прилагаш съветите ще имаш време дори и за писане.
Между другото прилаган този начин на живот от последните 5 месеца - към момента съм на 60 % изпълнение стриктно от моя списък организация, като нараства дисциплината с всеки ден.
И още нещо - намери и включи в твоя списък задачи за деня любимите ти действия които те зареждат като хубава чаша чай, йога или друго което ти дава енергия и сила. И го прави когато заспи малката...например. Действа
Ден за Ден, седмица за седмица, месец за месец.
Сядаш и говориш с таткото - кога може да поеме детето? Какво друго може да поеме веднъж в седмицата от твоето шетане?
Да, трябва да е отпочинал за работа. За мен е нормално да го поеме събота вечер, при положение че в неделя не е на работа и няма да дава дежурства ( от онези гадните -дето се обаждат по никое време за да отиде спешно на работа). Ако е така, да си изберете друга вечер когато той става за бебка. Второ не се впечатлявайте когато зареве за мама през въпросната нощ - сиреч ще ви е трудно, докато малката разбере че на моменти разполага само с татко, но и той може да гушка и да люлее не по-зле от мама. А и как ще се научи иначе? Тренировки може да прилагаш с излизания през деня сама - ако искаш пазарувай, ако искаш изпий едно кафе сама, ако искаш излез с приятелки или в мола на разходка. Или отиди по някоя задача ако трябва - оставяй ги по-често заедно с таткото, от начало за кратко, постепенно увеличи времето ти сама навън и тя ще свикне. Това че реве, знам къса сърцето, но няма друг начин. И това е прилагано от позната майка, която често използваше всеки който ѝ падне под ръка.
Като говориш с мъжа си говори ясно - "Искам да се погрижиш тогава и тогава ( определено време) за това и това. Аз ще ти приготвя дрехи, памперси, храна - ти я вземи и я разходи". "Искам" а не "бих искала/искаш ли/ще бъде хубаво да я вземеш..." - в смисъл дори и най-големия мъжкар се огъва под женското точно и ясно "Искам" - ако му оставиш поле за избиране, ще избере да не прави нищо (моят не искаше да остава сам с бебето от страх че ще му навреди, но едва си го призна) макар че може и да вижда според теб как имаш нужда. Мъжете се нуждаят от напътствия и необходимостта да знаят какво точно, кога и как да направят.
Моят мъж, в самото начало при три часовото хранене, всяка сутрин след събуждане до тръгване на работа (интервали от 3- до 6.30 сутринта) поемаше храненето на бебето. Но това стана след като му казах, че не издържам и искам той да ми помага. Събота и неделя го хранеше от 6 до 12 на обяд, докато аз спях тогава. Също така и досега поема готвенето веднъж -два пъти в седмицата, не го е страх сам да си пусне дрехите в пералнята, да ги простре или да раздигне масата сам.
Ще го направи ако му кажа. Проблемът си беше мой - след като на времето видях че прави някои неща грешно, го накарах да ги остави за мен. Е, след като се роди бебето, просто го оставих да действа както намери за добре (защото мразеше да му показвам и обяснявам как точно да измие пода например) и се научи много бързо.
Говори с роднините, които имат време да гледат детето - например моята свекърва работи и аз си позволих само 3 пъти от раждането досега да я моля да го гледа- бебето ще стане на 8 месеца скоро- за по цял ден във времето когато ми бе казала че ще е в отпуска). Свекър ми е болен и няма как да го моля него. Моята майка пък не искам да ангажирам в никакъв случай - споделям това, за да обясня как съм преценила нещата аз при себе си. Прецени си спокойно и се обади - кажи че искаш и би се радвала детето да прекара време с роднини.
Използвай празниците, които идват - съберете се у вас или у тях, подкани детето да си играе с роднините, а ти се скрий за по няколко минути в друго помещение да говориш по телефона, да помогнеш с готвене, да се освежиш...( баня, кухня, излез за 5/10/15 минути) - идеята е малката да свиква с роднини различни от теб.
Увеличавай постепенно времето.
Няма да е лесно или бързо, но добрата новина е, че един ще тръгне с лекота на детска градина/ясла защото ще е свикнала да е далеч от теб.
Организирай времето си, окрупнявай дейностите си - един ден пускай перални, друг ден готви само, трети шетай, четвърти за пазаруване (крупно пазаруване семейно с колата по списък) и така нататък. Не върши извънредни дейности с пред текст "ще се натрупат/ е в края на краищата пак аз ще го направя..." Разбира се има и ежедневни дейности, които се правят всеки ден, и те трябва да са включени в организацията ти. Но има и други, уж спешно, но не толкова - ако не пуснеш веднага дрехите за пране - никой няма да умре нали? Ако има нещо спешно от страна на мъжа ти - той да си я пусне. Ако не пусне както трябва, вторият път ще я пусне със сигурност. Мъжете се учат чрез действия а не чрез обяснения.
Организирай си времето до последният детайл - и започни да го спазваш. Не е лесно, не става бързо и веднага, но в един момент ще видиш колко време ще отделиш свободно в същото това денонощие, което преди не ти е стигало з нищо.
Всичко което може да потърпи отлагане/замесване и т.н. може и да се направи друг ден. Създай списък за готвене по който да пазаруваш за месец напред - толкова улеснява живота такъв списък, че нямаш идея. Ако можеш отиди до борсата и купи в голямо количество най-използваните от теб продукти - аз имам хубав килер и купуваме килограми от дълготрайните зеленчуци, картон яйца, стек прясно мляко от кутиите, стек консерви като гювеч, лютеница и подобни. Излиза по-евтино пазаруването от борса, и в същото време спестява много време в пазаруването на дребно.
Месо и риба купуваме почти веднъж в месеца - да живее фризерът! И т.н.
Разбира се, това са съветите които работят за мен - бях изненадана колко много време ми спестиха на мен такива дреболии.
Седни и анализирай своето битие, бъди наясно със себе си и желанията си, възможностите. След това започни да говориш с близките. Не очаквай те да предлагат, да се сетят и прочие - ти се обади и кажи че искаш конкретна помощ. В краен случай с роднините - ги попитай кога могат те да отделят време. Нека те да изберат - оправданията за нежеланието на детенце да бъде с тях парирай с това, че то може да не иска, но все пак утре ще тръгне на детска градина/ясла и трябва да свикне. Малко по малко, редовно ще видиш как ще свикне. Плача ще трябва все някога да го игнорираш - в края на краищата не го пращаш на смърт нали?
Тези съвети ги знам от друга майка. Нейното момченце, на две, опищяваше света ако разбереше че майка му няма да излезе с него на разходка... След една седмица спря да пищи до бога.
Та - направи си режим и го следвай - днес 10 %, утре 20 % и така нататък. Защото от веднъж няма как да се случат 100% процента нещата, дори и да имаш детегледач/домашна помощница.
Ако ги прилагаш съветите ще имаш време дори и за писане.
Между другото прилаган този начин на живот от последните 5 месеца - към момента съм на 60 % изпълнение стриктно от моя списък организация, като нараства дисциплината с всеки ден.
И още нещо - намери и включи в твоя списък задачи за деня любимите ти действия които те зареждат като хубава чаша чай, йога или друго което ти дава енергия и сила. И го прави когато заспи малката...например. Действа
Здравейте. Стана дълго,но ако някой прочете и се отзове със съвет ще съм много благодарна. Обичам да пиша,имам издадена книга,но една единствена и то отдавна.. обичам да творя,но нямам време за любимите си неща.. Не знам дали съм в правилната тема,но така го почувствах. Имам детенце на почти 2годинки. Сами си я гледаме с мъжа ми,решихме да покажем на нашите и на себе си,че можем да се справим сами с новото тъй чакано (след 1 спонтанен аборт) чудо в семейството,а на всички сякаш им дойде екстра. Едната рода смятат ,че всичко е 6 и дори не предложиха да помогнат с малката,другата рода все не пропускат да изтъкнат ,че сами сме искали да се оправяме и се правят на сърдити от този факт и не подхващат и те темата,та всичко остава за нас..тоест остава за мен,защото моят мъж обича аз да казвам кое и как ,тоест той д ане се затормозява да мисли нещата. Помага ми вкъщи,но с детето е много различно.. Зададох си въпроса какво направих днес за себе си и отговорът беше "изкъпах се сама за 5 мин. И успях да сготвя ястието,което ми се яде от седмици,но все не смогвам да приготвя". Ок,щастието е в малките неща,но при мен е прекалено.. спя по около 3 часа на денонощие ,защото детето вечер много будува от зъби,а моят мъж ляга и заспива и край.. за1 нощ не съм разчитала да я пази и занмава изцяло той,за да легна да се наспя. За фризьор и маникюр отдавна забравих. На всичко отгоре 70% от семейството ни(родители,роднини) при всяко нещо се обясняват на мен и ме занимават с проблемите им,искат да върша често тяхна работа,сякаш аз съм най-свободния човек на света. Знам,че от мен зависи да отрежа който и да било,но после вътрешно се чувствам лош човек.. единствено баща ми ни е опора и за приказка по всяка тема и за някой лев ако закъсаме. С мъжът ми също много се разбирам и мога да говоря на всяка тема,но той си знае неговото,най-големият проблем ми е това,че пуска на детето почти постоянно телефон и това за него е ОК,макар да съм обяснила вредите. Аз гледам максимално да я занимавам,а той за малко поиграе и айде пак на ТВ или телефон и аз откачам.. Толкова много неща искам да кажа,че се получи ужасно хаотично,извинете. Също и,че стана много дълго,но не знам от къде да захвана. Дори ако искате смейте ми се,но съм влезнала до тоалетната,за да мога да ви пиша на спокойствие, а детето дойде 7 пъти да ми носи някви неща да си играем. Излезнах казах на мъжа ми,че искам поне тук да имам 10мин спокойствие,а отговорът беше"какво да направя,че идва при теб".. та покрай тези тъй обобщени ,но все пак що-годе обяснени факти искам от сърце да ви помоля за съвет какво да направя,за да имам време да направя нещо и за себе си ?? Със здравето го закъсах искат да ме оперират заради камъни в жлъчката,но аз се дърпам,защото няма на кого да разчитам чистосърдечно да се грижи за малкото ми слънчице. Бабите казват "тя не иска да играе с нас" , баща и казва тя не ми дава нищо (от скоро я къпе и храни ,постигнато с много работа от моя страна,защото оправданието на ММ за всичко е - ами не на всеки се отдава да мисли и да се сеща за това и онова). Усещам ,че това почва д аме напряга страшно много. Не ям повече от 2пъти на ден,не спя.. мисля за сто неща,защото и финансово сме зле и на моменти чувствам,че ме обхваща паника,а не искам. Преди време съм се сблъсквала покрай семейни драми с пристъпи на тревожност и с много силна воля се справих,но се страхувам да не започнат пак. Искам да съм силна и здрава ,заради семейството си.. реших да започна от някъде,от това да намирам минутка повече време за себе си и се надявам да успея по този начин да съм по-спокойничка и по-пълноценна. Моля ви за съвет , благодаря предварително 🙏
Ти написа решихме да покажем на нашите, че се справяме.....защо е това доказване и надцакване. Имаш и ти вина, малко си "наведеи главата", преосмисли си поведението и кажи, можеш ли да гледаш детето за 1 час, защото съм на фризьор. Хем ти ще си доволна, хем те ще се порадват на детето. Тикой не може да гадае какво искаш, ако не говориш.
Аз не съм имала помощ и мъжът ми беше все в командировка, с бебето на фризьор, на лекар, няма начин това е положението.
Научи детето да се занимава само .но не с телефона.С играчки подходящи за възраста му.
Покажи му как.
Моята щерка обичаше да нарежда кубчета,плюшени играчки,имаше някакъв бебешки мини ,,лаптоп,,-натисне копче,започва детска песничка...
Покани някоя майка с дете на същата възраст на гости.
Аз имах две такива приятелки и си помагахме.
Двете седим вкъщи,гледаме децата,третата отива на фризьор ,на магазин ....
Мъжете бяха в чужбина тогава.
За готвенето-прости ястия,които стават бързо.
Ние поръчвахме и храна отвън.
За прането-ако имаш сушилня,няма да простираш.
Мъжът ти-може да излезе с детето навън да го разходи.Примерно за два часа.
Предложи му да заведе детето на гости на баба му...в парка,на площадката....
А ти през това време да отидеш на маникюр или да поспиш ...
Пращай го той да пазарува.Направи му списък.
Давай му задачи вкъщи-да хвърля боклука,да прави кафе,да направи салата ,докато готвиш...
За роднините-не позволявай да те ангажират с техните проблеми и не върши тяхната работа,ако ти тежи.
Ако пък го правиш,поискай и те да ти помогнат за детето.
Покажи му как.
Моята щерка обичаше да нарежда кубчета,плюшени играчки,имаше някакъв бебешки мини ,,лаптоп,,-натисне копче,започва детска песничка...
Покани някоя майка с дете на същата възраст на гости.
Аз имах две такива приятелки и си помагахме.
Двете седим вкъщи,гледаме децата,третата отива на фризьор ,на магазин ....
Мъжете бяха в чужбина тогава.
За готвенето-прости ястия,които стават бързо.
Ние поръчвахме и храна отвън.
За прането-ако имаш сушилня,няма да простираш.
Мъжът ти-може да излезе с детето навън да го разходи.Примерно за два часа.
Предложи му да заведе детето на гости на баба му...в парка,на площадката....
А ти през това време да отидеш на маникюр или да поспиш ...
Пращай го той да пазарува.Направи му списък.
Давай му задачи вкъщи-да хвърля боклука,да прави кафе,да направи салата ,докато готвиш...
За роднините-не позволявай да те ангажират с техните проблеми и не върши тяхната работа,ако ти тежи.
Ако пък го правиш,поискай и те да ти помогнат за детето.
Авторке, тиквен медал никой няма да ти даде. И ние сами си гледахме детето с бащата, бабите и двете в чужбина, имало е моменти, когато ми се е ревало и толкова завиждах на родителите с баби на разположение. НО, бащата си го гледаше от ден първи, хранене, памперси, къпане, ставаше през нощта да го храни или успокои, ако реве. Дойде времето за ясла и работа за мен, ми то света бил хубав. Сега вече с бащата сме разделени и детето го гледаме споделено и абсолютно поравно като време. Познай, ако бащата не си го гледаше като малък, дали сега детето щеше да иска да седи при него с дни.
Делегираш отговорности и задачи на бащата, малката не е бебе, нито е от стъкло, няма да се счупи. И отрязваш набезите на роднини и познати за услуги. Малката на ясла, ти - на работа. Като станат на 3 и1/2, 4г.нещата придобиват друг оттенък, ще видиш.
Делегираш отговорности и задачи на бащата, малката не е бебе, нито е от стъкло, няма да се счупи. И отрязваш набезите на роднини и познати за услуги. Малката на ясла, ти - на работа. Като станат на 3 и1/2, 4г.нещата придобиват друг оттенък, ще видиш.
Здравейте. Стана дълго,но ако някой прочете и се отзове със съвет ще съм много благодарна. Обичам да пиша,имам издадена книга,но една единствена и то отдавна.. обичам да творя,но нямам време за любимите си неща.. Не знам дали съм в правилната тема,но така го почувствах. Имам детенце на почти 2годинки. Сами си я гледаме с мъжа ми,решихме да покажем на нашите и на себе си,че можем да се справим сами с новото тъй чакано (след 1 спонтанен аборт) чудо в семейството,а на всички сякаш им дойде екстра. Едната рода смятат ,че всичко е 6 и дори не предложиха да помогнат с малката,другата рода все не пропускат да изтъкнат ,че сами сме искали да се оправяме и се правят на сърдити от този факт и не подхващат и те темата,та всичко остава за нас..тоест остава за мен,защото моят мъж обича аз да казвам кое и как ,тоест той д ане се затормозява да мисли нещата. Помага ми вкъщи,но с детето е много различно.. Зададох си въпроса какво направих днес за себе си и отговорът беше "изкъпах се сама за 5 мин. И успях да сготвя ястието,което ми се яде от седмици,но все не смогвам да приготвя". Ок,щастието е в малките неща,но при мен е прекалено.. спя по около 3 часа на денонощие ,защото детето вечер много будува от зъби,а моят мъж ляга и заспива и край.. за1 нощ не съм разчитала да я пази и занмава изцяло той,за да легна да се наспя. За фризьор и маникюр отдавна забравих. На всичко отгоре 70% от семейството ни(родители,роднини) при всяко нещо се обясняват на мен и ме занимават с проблемите им,искат да върша често тяхна работа,сякаш аз съм най-свободния човек на света. Знам,че от мен зависи да отрежа който и да било,но после вътрешно се чувствам лош човек.. единствено баща ми ни е опора и за приказка по всяка тема и за някой лев ако закъсаме. С мъжът ми също много се разбирам и мога да говоря на всяка тема,но той си знае неговото,най-големият проблем ми е това,че пуска на детето почти постоянно телефон и това за него е ОК,макар да съм обяснила вредите. Аз гледам максимално да я занимавам,а той за малко поиграе и айде пак на ТВ или телефон и аз откачам.. Толкова много неща искам да кажа,че се получи ужасно хаотично,извинете. Също и,че стана много дълго,но не знам от къде да захвана. Дори ако искате смейте ми се,но съм влезнала до тоалетната,за да мога да ви пиша на спокойствие, а детето дойде 7 пъти да ми носи някви неща да си играем. Излезнах казах на мъжа ми,че искам поне тук да имам 10мин спокойствие,а отговорът беше"какво да направя,че идва при теб".. та покрай тези тъй обобщени ,но все пак що-годе обяснени факти искам от сърце да ви помоля за съвет какво да направя,за да имам време да направя нещо и за себе си ?? Със здравето го закъсах искат да ме оперират заради камъни в жлъчката,но аз се дърпам,защото няма на кого да разчитам чистосърдечно да се грижи за малкото ми слънчице. Бабите казват "тя не иска да играе с нас" , баща и казва тя не ми дава нищо (от скоро я къпе и храни ,постигнато с много работа от моя страна,защото оправданието на ММ за всичко е - ами не на всеки се отдава да мисли и да се сеща за това и онова). Усещам ,че това почва д аме напряга страшно много. Не ям повече от 2пъти на ден,не спя.. мисля за сто неща,защото и финансово сме зле и на моменти чувствам,че ме обхваща паника,а не искам. Преди време съм се сблъсквала покрай семейни драми с пристъпи на тревожност и с много силна воля се справих,но се страхувам да не започнат пак. Искам да съм силна и здрава ,заради семейството си.. реших да започна от някъде,от това да намирам минутка повече време за себе си и се надявам да успея по този начин да съм по-спокойничка и по-пълноценна. Моля ви за съвет , благодаря предварително 🙏
Добре е да направиш разлика между това бабите да ти гледат детето и това да ти помагат. Това са две много различни неща. Да оставиш детето за 1 - 2 часа 2 пъти седмично не е гледане на детето от бабите, а помощ. Вие сте решили сами да си го гледате - поздравления, много сме така. Някои с по 2 и 3 деца дори. Но това не значи, че от време на време не ги оставяме на бабите, за да имаме време и за нас. Помисли върху това, поговори с бабата, която смяташ, че би искала да помага от време на време и го оставяй, за да имаш време и за себе си.
Подчертала съм изреченията, с които си противоречиш. Хем сте обявили пред цялата родА, че искате сами да си гледате детето, хем се сърдиш, че не ти помагат. А те явно искат, щом се сърдят, че искате сами да си го гледате.
п.п. Да знаеш, че всички сме минали през този период. Първите няколко години след раждането на детето са наистина много трудни. И пращането на ясла не решава проблема, защото много често боледуват, така че и тогава не става по-леко. Просто помисли за някоя баба, която да удря по едно рамо от време на време и действай.
Моят въпрос е защо спите по 3ч на нощ - детето е на 2г и едва ли будува нощем ? Какъв е проблемът със съня?
Ние имаме 2 деца и макар много семейства да са с по две , че и повече - в нас лудницата е пълна. Включвам мъжът ми за следните неща - готвене, почивните дни да спи с бебето, а аз напълно заслужено отивам в другата стая където се наспивам . Ходя на фризьор и маникюр докато мъжът ми гледа децата . Нямаме баби наоколо и на моменти е трудно, най вече когато ни се доходи някъде с приятели , но е временно . Има начин и това е да включите мъжът ви повече в ангажиментите .
Ние имаме 2 деца и макар много семейства да са с по две , че и повече - в нас лудницата е пълна. Включвам мъжът ми за следните неща - готвене, почивните дни да спи с бебето, а аз напълно заслужено отивам в другата стая където се наспивам . Ходя на фризьор и маникюр докато мъжът ми гледа децата . Нямаме баби наоколо и на моменти е трудно, най вече когато ни се доходи някъде с приятели , но е временно . Има начин и това е да включите мъжът ви повече в ангажиментите .
Моят въпрос е защо спите по 3ч на нощ - детето е на 2г и едва ли будува нощем ? Какъв е проблемът със съня?
Ние имаме 2 деца и макар много семейства да са с по две , че и повече - в нас лудницата е пълна. Включвам мъжът ми за следните неща - готвене, почивните дни да спи с бебето, а аз напълно заслужено отивам в другата стая където се наспивам . Ходя на фризьор и маникюр докато мъжът ми гледа децата . Нямаме баби наоколо и на моменти е трудно, най вече когато ни се доходи някъде с приятели , но е временно . Има начин и това е да включите мъжът ви повече в ангажиментите .
Ние имаме 2 деца и макар много семейства да са с по две , че и повече - в нас лудницата е пълна. Включвам мъжът ми за следните неща - готвене, почивните дни да спи с бебето, а аз напълно заслужено отивам в другата стая където се наспивам . Ходя на фризьор и маникюр докато мъжът ми гледа децата . Нямаме баби наоколо и на моменти е трудно, най вече когато ни се доходи някъде с приятели , но е временно . Има начин и това е да включите мъжът ви повече в ангажиментите .
Темата е дълга и болезнена. Но предвид анонимността тук,вярвам,че няма да изложа никой ако споделя. Не спя защото съм напрегната от всичко,но най-вече от нещата покрай майка ми-постоянно ме вплита в нейните разкази за различни интриги,които заплита и семейството ми сме длъжни да си мълчим ,за да не я излагаме,и себе си съответно. Аз дълги години съм подлагана на психически тормоз от нейна страна,за който няма сега да разказвам,защото не е това темата,но е момента,в който да вмъкна,че заради това аз нямам доверието да оставя детето на нея+това че употребява алкохол !! На ясла детето е кандидатствало не веднъж,но не е приета,затова не ходи(това го вмъквам за някои от предишните коментари). Спокойно не мога да легна да спя ако детето трябва да е с баща си,защото постоянно се карат,почти на всяко прекарано време с него се оказва,че се е ударила все някъде щото "имало да става" ..не може да намери език с нея,а не може само TV,най-малкото и омръзва и пак почва да търси мен.. пробвала съм 2 пъти да я гледа той аз да спя - не става (или чувам мрънкането и не мога д асе отпусна,слушайки я да плаче и да се "бият" или направо се идва при мен "ами кво да направя теб си търси,на мен нищо не дава").
От там и проблемите със заспиването ми и спането като цяло,не съм спокойна да заспя,защото само ако спят аз имам свободно време и гледам да свърша нещо,а като заспя - спя като заек под напрежение пък ,защото той спи ужасно дълбоко и се тревожа да не заспя и аз така и да взема да не чуя детето ако се разплаче или стане да обикаля без надзор,или има нужда от нещо. Знам,че в нечии очи аз си го правя,може би наистина аз си го правя като не измолвам някой друг за помощ в гледането(и имам предвид гледане на малката 2-3 часа ,а не ,че някой ще е длъжен да ми гледа децата,както се бяха изразили в предишни коментари-далеч съм от тази идея). Много благодаря на всички ,които сте писали. Без значение от коментара ви , за мен е вид морална подкрепа и аз имах нужда от нея. 🙏
Аз само не разбирам как двегодишно може да стане и да обикаля без надзор... не спи ли в кошара?? Кошарата не е ли във вашата стая?? Аз спя като пън, ама пак си чувах бебето като се разплаче. Птк двегодишните не се и събуждат чак толкова много. Колко толкова да се събуди, веднъж, два пъти най-много ако все още му растат зъби.. На обяд спи ли? Ако спи, ето ти пак два часа сън и за теб. Няма да правиш нищо като спи, а си попиваш и ти. Домакинските неща като е будно и го включваш. Малките деца много обичат да помагат, за тях е игра. Пример, давам му коша за дрехи и "айде да видим колко бързо можеш да натикаш дрехите в пералнята". Докато то тика в пералнята /5-10-15 мин е зависимост колко искаш/ ти оправяш миялната. После "айде сега да наготвим ..." И пак го включваш да бърка там нещо, ти си готвиш. Моето дете единствено не харесваше прахосмукачката и това не ме оставяше да правя. /и сега си е така ,де, ама сега вече си слага слушалките и така чистим/, преди го слагах в кошарата и той си ревеше, докато аз мина с бръмченето. Общо взето след 2г имаш още един труден период на бебешкия пубертет, до към 3 някъде и после постепенно започва да става по-лесно и някъде към 4г съвсем се нормализират нещата.
Първо трябва да си оправиш съня. Като не можеш да спиш, когато детето е будно (и ние с мъжа ми не можехме, когато детето е с другия родител, защото апартамента ни е малък), лягай като легне то. На тази възраст моята спеше над 10 часа на денонощие. Като си легнеш, махаш неприятните мисли от главата си, ако трябва вземи си някое билково спрейче за сън, продават се в аптеките и не водят до привикване. След 7-10 дни употреба, аз поне вече усещам, че нямам нужда за месеци от тях. Не се притеснявай, че няма да чуеш нощем детето, не оказват влияние върху реакциите. За домакинската работа, каквото можеш да свършиш, докато е будно, като гледаш да си улесниш максимално нещата, с уреди, по-бързи манджи и каквото не успееш, нека го поеме мъжа ти. В крайна сметка, когато тръгнеш на работа, пак няма да имаш време за всичко. За играта самостоятелно, аз с моето на тази възраст имах късмет, много се занимаваше сама в къщи с играчки и без нас. Съзнавам, че децата са различни, но дали няма шанс, ако ходите за по час в някое детско клубче за такива малки дечица, да види от другите и да започне да се заиграва? То и за самото дете е по-добре така, от колкото някой постоянно да му виси на главата, разбира се пак под надзор и в къщи да е обезопасено.
Проблемът не е в бабата, след като дори на бащата няма доверие.
Проблемът е във високата тревожност, която трябва да се контролира и лекува, защото с годините ще почне да вреди и на детето. Авторката е свръх контролираща и вярва, че без нея никой не може да свърши нищо.
Присъединявам се към съвета на ЕммаТ. Обърни се към лл да те насочи към специалист, докато съвсем не си се съсипала. Та ти имаш симптоми на бърнаут.
Проблемът е във високата тревожност, която трябва да се контролира и лекува, защото с годините ще почне да вреди и на детето. Авторката е свръх контролираща и вярва, че без нея никой не може да свърши нищо.
Присъединявам се към съвета на ЕммаТ. Обърни се към лл да те насочи към специалист, докато съвсем не си се съсипала. Та ти имаш симптоми на бърнаут.
Това със съня аз го разбирам, защото съм минала от там. Когато се родиха децата , в бебешката възраст аз също не спях от напрежение кога ли бебето ще се събуди и не можех да се отпусна . По малкото ми дете е почти на 1г и пак от време на време като вади зъби и не спи и аз не мога да се отпусна , защото съм все нащрек . Понякога моля мъжът ми да спи при бебето , но чувам всичко и пак не мога да заспя нормално . Това е следствие на моята тревожност, защото просто такъв ми е характерът , но с разни добавки и работа по себе си успявам да се контролирам и сега все по рядко имам такива епизоди . Трябва си много работа , ако трябва с психолог .
Здравейте отново! Съветвам Ви да потърсите психолог. Наистина би Ви било от полза. По нашите ширини е разпространено вярването, че проблемите на близките ни са и наши проблеми. Терапията с психолог ще Ви помогне да се справите с чувството, че щом на майка Ви ѝ е зле то и вас трябва да Ви е. Не е редно да рушите Вашето здраве и спокойствие - това рефлектира директно върху детето Ви. Още повече, терапията с психолог ще Ви помогне и да осъзнаете как се чувствате спрямо мъжа си, ще Ви помогне да откриете правилния метод за подход с него.
Едно от първите неща, когато малкия тръгна на ясла, беше да излезна и да дишам. Да се разходя, да поразгледам, да позяпам и най важното да не бързам. Аз работех докато бях майчинство и това бързане и притеснение постоянно много ми тежаха и пречеха. Наистина трябва да анализираш кое те тревожи толкова и да започнеш да ги премахваш тези неща. Щом майка ти ти прави нерви, просто и обясни, че не искаш да слушаш за еди какво си.
Децата на тази възраст падат и все още се удрят често. Понеже аз бях най много време с малкия все при мен се случваше да се удари. Е мина всичко. Веднъж го бях блъснала, застанал зад мен и си удари ухото в ръба на масата, цялото беше синьо. Но тези неща минават. Но трябва да оставяш детето с бащата или то ще е залепено за теб още дълго.
Идеята за нещо за заспиване също е добра. Трябва да спиш повече.
За това, че не се заиграва само и нашия малчуган е така. Може нищо да не правиш, ама да си там до него. Голяма е лепка. Поне игрите станаха по разнообразни, че преди си беше доста тегаво.
Децата на тази възраст падат и все още се удрят често. Понеже аз бях най много време с малкия все при мен се случваше да се удари. Е мина всичко. Веднъж го бях блъснала, застанал зад мен и си удари ухото в ръба на масата, цялото беше синьо. Но тези неща минават. Но трябва да оставяш детето с бащата или то ще е залепено за теб още дълго.
Идеята за нещо за заспиване също е добра. Трябва да спиш повече.
За това, че не се заиграва само и нашия малчуган е така. Може нищо да не правиш, ама да си там до него. Голяма е лепка. Поне игрите станаха по разнообразни, че преди си беше доста тегаво.
Има много добавки от сорта на витамини и минерали , които аз приемам и много помагат срещу тревожност , безсъние и подобни проблеми . Има тема за хранителните добавки където Денис дава много добри съвети и насоки. Добавките могат много да помогнат , за да не се стига до по силни лекарства . Но за тревожността определено има фактори и причини и те могат да се изчистят с работа с психолог , но все пак си трябват финансови ресурси за това, тъй като процесът не е за ден два. Аз лично ходех на психотерапия 4г.