самоубийството

  • 9 065
  • 214
  •   1
Отговори
9 юли 2006, 19:44 ч.
Когато стигнеш края и нищо друго няма.....
Когато искаш да спре да те боли и просто да затвориш очи.....
Когато имаш очи , а нищо не виждаш, когато имаш сърце ,но нищо не чувстваш, когато имаш ръце ,но те са празни,когато е пълно със хора , а си сам,когато виждаш ,а всъщност си сляп.
когато обичаш, но любовта е отрова....
когато нищо няма , а земята е цяла....

# 1 9 юли 2006, 19:46 ч.
  • Мнения: 5 297
 newsm78

# 2 9 юли 2006, 19:49 ч.
  • Мнения: 3 394
кажи сега каква ти е болката, да не вземеш да правиш глупости Confused

# 3 9 юли 2006, 19:53 ч.
Мислех,че съм силна , а съм толкова слаба.....
Не виждам пред себе си ,сълзи не останаха, само болка ....

# 4 9 юли 2006, 19:55 ч.
  • Мнения: 3 394
живота продължава!
какво е станало?

# 5 9 юли 2006, 19:56 ч.
  • Мнения: 13 512
Този форум май вече не е място за разтоварване. Дано това да е поредната "шегичка"

# 6 9 юли 2006, 19:57 ч.
да, продължава- сигурно без мен ,все ми е едно
Прозаично -хората които най-много обичаш и им вярваш те предават най -гадно!

# 7 9 юли 2006, 19:59 ч.
шегичка?
едва ли бих се шегувала -не виждам клавиатурата от сълзи ,боли ,МНОГО МЕ БОЛИ

# 8 9 юли 2006, 19:59 ч.
  • Мнения: 13 512
И това основание ли е  живота да продължи без теб?

# 9 9 юли 2006, 20:00 ч.
  • Мнения: 3 394
не ти ли е хрумвало, че ако извършиш глупоста ще си просто поредната статистика Sad тъпо, но сигурно има хора, които ще скърбят за теб.....сигурно ще нараниш тях повече, а себе си-ще прецакаш!

# 10 9 юли 2006, 20:01 ч.
  • Мнения: 1 937
Не е изход! НЕ Е!
Не е и слабост, или "някаква прищявка на поетите"!
Говори за "това"...
Дори и с нас тук...




# 11 9 юли 2006, 20:03 ч.
винаги съм се страхувала от смъртта , но сега ме е страх от болката  по -силна е

# 12 9 юли 2006, 20:06 ч.
  • Мнения: 1 937
А знаеш ли какво е "от другата страна"...?

# 13 9 юли 2006, 20:06 ч.
сили нямам ,милички, нищо нямам .
дори ме е срам  от това ,за което страдам, за мъж, но е по-силно от мен и колкото повече време минава толкова повече ме боли .
аз обичам лятото, обичам цветята , обичам семейството , но това вече не ме радва, празна съм

# 14 9 юли 2006, 20:07 ч.
  • Мнения: 13 512
Никой не може да каже дали болката е по-силна от смъртта. Болката се лекува, а смъртта е вечна.Обади се на приятел ,излез и сподели.

# 15 9 юли 2006, 20:07 ч.
  • Мнения: 1 937
Ставай от компютъра и излизай навън! Обади се на някого! Веднага!
И това си е направо заповед!
Щом имаше смелостта да споделиш, значи ще приемаш и съвети...

# 16 9 юли 2006, 20:08 ч.
каквото и да има със сигурност няма да ме боли

# 17 9 юли 2006, 20:08 ч.
  • Мнения: 907
И това ще мине както много други неща ... Просто не можеш да подозреш каква болка може да изтьрпи човек. А после ще си по-мьдра.

Ако имаш деца - помисли за тях. А ако нямаш, те все някога ще дойдат и тогава ще ти е смешно за какво си страдала.

# 18 9 юли 2006, 20:09 ч.
  • Мнения: 755
Боли те много , но живота е това, пълен с емоции и чувства ... поговори с нас за това, може да се учудиш , когато намериш сродна душа в преживяването ти /предполагам, че нещо те е разтърсило/ или много голяма подкрепа , която ще ти даде кураж да продължиш напред , ЗАЩОТО  животът е борба... охо и то каква... Hug  Simple Smile Peace

# 19 9 юли 2006, 20:11 ч.
  • Мнения: 13 512
Сигурна съм,че това,което ти се е случило, се е случвало милиони пъти на жените по света,нали не си мислиш,че си единствена? Излез от дома си и се разходи с приятели- светая не може да свърши заради един мъж,който и да е той!

# 20 9 юли 2006, 20:13 ч.
  • Мнения: 1 937
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 20:08
каквото и да има със сигурност няма да ме боли
Защо си толкова сигурна? Ако си християнка - религията го забранява!
Ако си майка...едва ли би го направила...
Този мъж - е един от многото! Всички сме ги имали, или те са имали нас...
Това е причината да продължиш...За да намериш Единственият!

# 21 9 юли 2006, 20:14 ч.
как да се опише това-голяма буца в мен , само отчаяние ме докосва и тъга,но безумна ,гадна тъга ,не мога да повярвам ,че семейсвото ми се разпада, просто така ,не минава ,това е лошото, става по-зле, все едно съм мъртва още сега жива,живея като във филм, това не е моят живот, сутрин се будя не с мисълта за първото кафе , а къде сбърках , как да живея от сега нататък, как да излекувам сърцето си

# 22 9 юли 2006, 20:15 ч.
  • Мнения: 1 937
Това не е причина да спреш, а повод да подредиш всичко отначало! Както би искала да бъде!

# 23 9 юли 2006, 20:17 ч.
единствения? той е единствения -вече съм избрала , не съм възпитана да сменям или захвърлям хората , който обичам и ме обичат
защо така се получи?

# 24 9 юли 2006, 20:19 ч.
  • Мнения: 1 937
"Защото така е трябвало!"
Чувството за вина е гадна работа...

# 25 9 юли 2006, 20:22 ч.
  • Мнения: 1 937
Ако избереш лесният път за себе си - как ще се почувства "Единственият"?
Егоисти сме, истина е...Все гледаме на нас да ни е добре..., нас да не ни боли...

# 26 9 юли 2006, 20:24 ч.
  • Мнения: 1 150
Момиче, я се стегни!!!!

Това ли е най-важното, той да продължава?
Защо ще лишаваш себе си от живот? Ппред теб е.
Успокой се. Сега не мислиш трезво.
И като се самоубиеш, какво?
Правиш услуга на някого ли, или това е отказа ти да се бориш, да живееш, да се радваш на малките неща в живота?
Каквото и да се е случило, дори и непоправимото не си заслужава.
Наплачи се, сподели какво се е случило.
Надживей слабоста си и бъди силна.

Може да ти се сторя малко груба, за което се извинявам предварително.
Самоубийството не е решение на проблемите, нито на твойте нито на нечий други.
Какво доказваш, като сама си отнемаш живота - мислиш ли, че той ще страда за теб и ще те последва в отвъдното?
Болите защото най-вероятно непрестнно мислиш за това, разнообрази живота си с весели моменти, които сама си създаваш.
И какво ще се бесиш или вени ще режеш за мъж?
Ок слаба си, опитай се да бъдеш силна, а не да приключваш всичко защото някой те е изоставил. Ще срешнеш ДРУГ, ще бъдеш ЩАСТЛИВА И УСМИХНАТА...

Пак ти казвам ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!!!
Всяка от нас е преживяла тази мъка по един или друг начин, но е успяла да се съвземе. Значи друг може, а ти не?!
А опита ли?

Стегни се и не мисли за глупости, защото самоубийството само по себе си е глупост и то голяма. Бъди разумна.

Щях още много неща да ти кажа на ЛС, но не си се логнала.

Миличка, нямаш идея явно, че НЯМА НИЩО ПО-ЦЕННО ОТ ЖИВОТА!!!
Даден ти е за да го живееш!!!


# 27 9 юли 2006, 20:27 ч.
изобщо не ми е лесно ,но не бих могла да понеса това , понесла съм хиляди гадости, но това не мога, не издържам, наистина, може би се смеете, мислите ме за луда, да, слаба съм, не мога да понеса повече болка, колко още, и защо? Защото живота ни бил един, то пък един живот!

# 28 9 юли 2006, 20:31 ч.
  • Мнения: 2 332
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 20:27
изобщо не ми е лесно ,но не бих могла да понеса това , понесла съм хиляди гадости, но това не мога, не издържам, наистина, може би се смеете, мислите ме за луда, да, слаба съм, не мога да понеса повече болка, колко още, и защо? Защото живота ни бил един, то пък един живот!

Миличка, иди за момент в "Родители, отглеждащи сами децата си" - там ще видиш, че далеч не си единствена в болката си... Там всички са били предавани по един или друг начин, но са намерили начин да продължат напред, заради самоуважението, заради децата си, заради бъдещето... Щом си предадена - значи това не е бил човека за теб, а онзи - единствения - продължава да е някъде там, неоткрит от теб все още. Не позволявай на един предател да се радва, че е бил всичко за една жена, че заради него тя е направила непоправимото... Живота е красив, не винаги е лесен, но със сигурност не трябва да се отнема насила!!!

# 29 9 юли 2006, 20:33 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 20:27
изобщо не ми е лесно ,но не бих могла да понеса това , понесла съм хиляди гадости, но това не мога, не издържам, наистина, може би се смеете, мислите ме за луда, да, слаба съм, не мога да понеса повече болка, колко още, и защо? Защото живота ни бил един, то пък един живот!
Можеш Peace щом си тук значи осъзнаваш цялата отговорност от това да си ЖИВ!  Не се предавай сега ... силата на жената е неизчерпаема ... активирай я!!! Peace

# 30 9 юли 2006, 20:33 ч.
  • Мнения: 1 937
Можеш!
"Колко още?"
"Защо?"
Вечните въпроси!
Ще си ги задаваш винаги. Така сме устроени!

Съгласна съм с Роси74!
Понякога на чернотата е удачно да се противодейства с още повече чернота - клин - клин избива!

# 31 9 юли 2006, 20:34 ч.
  • Мнения: 1 150
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 20:27
изобщо не ми е лесно ,но не бих могла да понеса това , понесла съм хиляди гадости, но това не мога, не издържам, наистина, може би се смеете, мислите ме за луда, да, слаба съм, не мога да понеса повече болка, колко още, и защо? Защото живота ни бил един, то пък един живот!

Стига се самосъжалява!!!
Такъв е живота - това е.
Да един е, той е единствен - живота, НЕ МЪЖЪТ В НЕГО.

Едно не мога да разбера. Сили имаш да се самоубиеш - а да продължиш да жевееш - нямаш.

Може би наистина не ти е лесно, но това е моментно състояние.  Болката рано или късно преминава. Всеки е вкусил от гнусотийте на живота, но се бори и продължава. Не е приятно, не е вкусно, но когато го погледнеш от другата страна виждаш, че има и нещо хубаво, за което си заслужава.

# 32 9 юли 2006, 20:39 ч.
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 806
 НЕ - Все едно това го пиша аз!!! Същото ми е. Знам как се чувстваш, много е гадно. Гадно е меко казано, Много , много боли. Но в тези моменти си помисли за хората които те обичат, как ще се чувстват без теб, Каква болка че изпитат те ако ти направиш нещо със себе си. Нямаш право да ги нараняваш така. Помисли си! Аз в тези моменти си мисля за дъщеричката си, майка ми и сестра ми. С какво са засужили те това нещо. Не ги наранявай.

# 33 9 юли 2006, 20:42 ч.
  • Мнения: 3 394
ако не искаш да споделиш-защо пишеш   (чисто хипотетичен въпрос)

# 34 9 юли 2006, 20:43 ч.
  • Мнения: 1 937
Къде си не?
Дано да си излязла навън, дано да си потърсила приятел...
Ако си още тук, погледни темата за 17-те мига и пр. Ще усетиш много болка там, но и много сила - хора, които са се справили, понякога дори издърпвайки сами себе си за косите!

# 35 9 юли 2006, 20:47 ч.
  • Мнения: 3 457
мисли малко по-положително-МЪЖЕ,хората му казали домашно животно с три букви.Никой не казва ,че трябва да скачаш от мъж на мъж,но явно този не е за теб щом те е докарал до това състояние-на всички ни се случва-горе главата Heart Eyes

# 36 9 юли 2006, 20:49 ч.
  • Мнения: 3 394
а да, а този мъж дали заслужава? боже мой, има поне 100 такива като него, които чакат на опашка, за да те носят на ръце и да ти целуват краката!

излизаш на балкона, палиш си цигарка, теглиш му една майна и забравяш!!!

ти да не си мислиш,че други не са страдали....оле, аз каква трагедия изживях с последния, колко съм била глупава да плача, че вече не сме заедно-по-добре ми е сега, а си мислих тогава,че живота ми свършва.
За малко да не стана анорексичка. На 25 год. тежах 39кг. баси слабото същество съм била, сега никой не може да ми се изпречи на пътя!!!

# 37 9 юли 2006, 20:52 ч.
  • Мнения: 3 457
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 20:43
Къде си не?
Дано да си излязла навън, дано да си потърсила приятел...
Ако си още тук, погледни темата за 17-те мига и пр. Ще усетиш много болка там, но и много сила - хора, които са се справили, понякога дори издърпвайки сами себе си за косите!
ако някои я има тази тема под ръка нека даде линк,че аз не мога да я открия  bouquet

# 38 9 юли 2006, 20:53 ч.
  • Мнения: 1 937
Момичета, няма я!
Не съм била свидетел на "виртуалните призрази", които са спекулирали с чувствата ви!
Ама в момента сърцето ми бие до пръсване!
Страхувам се за нея!

# 39 9 юли 2006, 20:55 ч.
  • Мнения: 1 937
Ето я: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0

# 40 9 юли 2006, 21:00 ч.
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 806
НЕ къде си. Дай да си говорим/пишем нещо. Не се затварай в себе си. Ако имаш СКАЙП дай го да си поговорим - олеква.

# 41 9 юли 2006, 21:04 ч.
  • Мнения: 1 937
И аз ще остана тук, ако имаш нужда!

# 42 9 юли 2006, 21:12 ч.
  • Мнения: 2 116
Стига се самосъжалява!!!
Такъв е живота - това е.
Да един е, той е единствен - живота, НЕ МЪЖЪТ В НЕГО.



  Напълно съм съгласна с Дрън-дрън! Трябва да преодолееш болката и да намериш сили в себе си да продължиш напред!   bouquet Дано успееш и това да остане само лош спомен!  Praynig

# 43 9 юли 2006, 21:25 ч.
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
НЕ, я казвай какъв е проблема, пък може и да го решим. Преди години бях на ръба заради МЪЖ, не че щях да се самоубивам, но много трагично беше положението. Аз го боготворях, той не ме е зарязвал, той ПОЧИНА.
Бях на 25...
Хората са казали времето лекува - вярно е . Бъди силна и знай, че си единствена и неповторима частица от вселената. Имаш живот, дар от бога, какво значи да го отнемеш Rolling Eyes Седни си сама в къщи вземи лист и химикал, напиши какво печелиш и какво губиш ако го направиш... прецени сама.
Желая ти щастие и съм сигурна че ще го имаш, въпрос на време  bouquet

# 44 9 юли 2006, 21:26 ч.
Как да намеря смисъла отново?
Всичко му дадох, какво има да давам още и на кого?
Ще бъда една празна жена, празна-цялата празна, обвини ме за хиляди неща, обиди ме за хиляди неща! Това как се лекува?

# 45 9 юли 2006, 21:31 ч.
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 806
Махни се от него и го забрави. Така само се тормозиш. Ако нямаш дете ще ти е още по лесно. Аз търпя обиди и унижения всеки ден /но стоя още заради детето. Но няма да е още за дълго. МАХНИ СЕ. Не те заслужава. Това са някакви комплексари дето като нямат на кой си го изкарват на нас.

# 46 9 юли 2006, 21:37 ч.
  • Мнения: 1 937
Добре е, че си тук, че ни четеш...И не е добре!

Ако се чувстваш зависима - трудно ще се измъкнеш без помощ!

Какво те държи там - чувства, финанси, деца...?

Смисълът винаги е въпрос на гледна точка. Зависи от това какво искаш, в какво вярваш, от какво имаш нужда!

# 47 9 юли 2006, 21:37 ч.
  • Мнения: 3 394
оооо, след като те е обиждал какво въобще страдаш....я, горе главата, не са те раждали и гледали, влагали обич, тревоги и средства, за да сложиш край на живота си заради някой друг!

# 48 9 юли 2006, 21:41 ч.
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 21:37
Добре е, че си тук, че ни четеш...И не е добре!

Ако се чувстваш зависима - трудно ще се измъкнеш без помощ!

Какво те държи там - чувства, финанси, деца...?

Смисълът винаги е въпрос на гледна точка. Зависи от това какво искаш, в какво вярваш, от какво имаш нужда!






Чувства, само знам, че го обичам повече от всичко и от всички , имах повече от 10 прекрасни години с него , които той сега иска да захвърли, вярвам в това , което чувствам , имам нужда само от него , нищо повече -той дава смисъл на деня ми, моля ви не ми се смейте .

# 49 9 юли 2006, 21:44 ч.
  • Мнения: 2 116
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 21:41
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 21:37
Добре е, че си тук, че ни четеш...И не е добре!

Ако се чувстваш зависима - трудно ще се измъкнеш без помощ!

Какво те държи там - чувства, финанси, деца...?

Смисълът винаги е въпрос на гледна точка. Зависи от това какво искаш, в какво вярваш, от какво имаш нужда!






Чувства, само знам, че го обичам повече от всичко и от всички , имах повече от 10 прекрасни години с него , които той сега иска да захвърли, вярвам в това , което чувствам , имам нужда само от него , нищо повече -той дава смисъл на деня ми, моля ви не ми се смейте .
Едва ли някой ти се смее! Напротив смятам, че те разбираме много добре! Надявам се поне малко да ти е олекнало!  Hug

# 50 9 юли 2006, 21:46 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не искаш ли да разкажеш нещо повече за него?
Мисля, че едва ли има жена, която да не е страдала заради мъж. Понякога болката наистина е много силна. Но с времето се преодолява. Само едно нещо е непоправимо- смъртта.

# 51 9 юли 2006, 21:47 ч.
  • София
  • Мнения: 9 860
Не мисля,че на някой му е смешно.Но...аз лично не мога да ти дам съвет.Мога само да кажа,че един мъж се преживява.Има други неща,които не се преживяват.Аз съм изпадала в такова състояние за съжаление.Когато детенцето ми беше болно и не му даваха никакъв шанс да живее.Бях се приготвила да умра с него.Обаче навреме се спрях.Имах за кого да живея-родители,близки,хора,които ме обичат.И чудото стана...да ми е жива и здрава моята Буби и все така да ме радва.Задай си въпроса Защо,кому е нужно да ме няма,кой ще страда за мен.Сигурна съм,че те обичат много хора-помисли за тях.

# 52 9 юли 2006, 21:51 ч.
доскоро бях всичко за него -на ръце ме носеше, сега съм тази , която до болка му е втръснала
Има други забавления

# 53 9 юли 2006, 21:52 ч.
  • MUC
  • Мнения: 297
Хей, никой не ти се смее!  spoko

Хубаво е да вярваш на инстинктите ти, но повярвай ми, чувствата така могат да те лъжат, че... Според мен поне три четвърти от хората в този форум все някога са били зарязвани. И почти всички са вярвали, че ТОВА е Човекът за тях. И не са можели да си представят дните си без него или нея.

Фактът, че той те изоставя, само означава, че не е той човекът, с когото ти е писано да остарееш. И това е за добро, вЕрвай ми!  Peace Щом е в състояние да зачеркне така лекомислено 10 г., значи просто не е за теб този човек. Някой беше казал: когато Господ ти отнеме нещо, той само изпразва ръката ти, за да сложи вътре нещо по-хубаво. Дори и да не можеш да си представиш, че може да има нещо по-хубаво от това, което си загубил.

Дръж се, с теб сме!   bouquet

# 54 9 юли 2006, 21:53 ч.
  • Мнения: 2 332
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 21:51
доскоро бях всичко за него -на ръце ме носеше, сега съм тази , която до болка му е втръснала
Има други забавления

Мила, защо имам чувството, че изобщо не си прочела първия ми постинг в тази тема?

# 55 9 юли 2006, 21:56 ч.
  • Мнения: 2 242
Цитат на: Валенцето в нд, 09 юли 2006, 21:47
Сигурна съм,че те обичат много хора-помисли за тях.
напълно съм съгласна с казаното !
И още нещо - ако емоцията те е завладяла неконтролируемо – не оставай сама. Излез навън сред хората, иди при приятел или близък...не оставай сама с мислите си! Ще затъваш все по-надълбоко и надълбоко и ще потънеш в нереални представи. И утре е ден и ще се чудиш как си стигнала до такива мисли Wink. Повярвай си Peace!

# 56 9 юли 2006, 21:59 ч.
Досега се опитвах да се преборя със себе си , опитах се да го намразя, да спра да го обичам , защо не мога?
Излизах, ходих , бях надалече, но от мислите как да избягам , как да спра болката и да излъжа сърцето!?

# 57 9 юли 2006, 22:01 ч.
  • Мнения: 5 622
 Какво става тук бе хора?  Confused

Какви са тези теми и мисли, които спохождат някои от нас??!  Rolling Eyes

Искам да уверя авторката, че ВСИЧКИ, или поне 99% от жените сме страдали за мъж и сме смятали, че без него не можем и не си струва да се живее, но ето, че живота продължава и с него идват и прекрасни моменти, не само болка! Запомни това!

Сигурно имаш приятелки-истински, не виртуални. Обади им се, поплачи на тяхното рамо, или на поне едно рамо от техните.....Нека те ти помогнат да излезеш от дупката. Път нагоре има, знам го със сигурност  Peace

  bouquet

# 58 9 юли 2006, 22:02 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 21:59
Досега се опитвах да се преборя със себе си , опитах се да го намразя, да спра да го обичам , защо не мога?
Излизах, ходих , бях надалече, но от мислите как да избягам , как да спра болката и да излъжа сърцето!?

Не можеш! Спри да се бориш с нещо, което не можеш да пребориш толкова лено и бързо. Това изисква време. Друг път не си ли била влюбена? Не е ли имало край на любови и връзки? АКо да, припомни си как си излизала тогава от това и как си продължавала нагоре  Hug

# 59 9 юли 2006, 22:04 ч.
  • Мнения: 1 937
Това е въпрос на време! И ти го знаеш, но когато някой ти го каже на глас, сякаш е по-убедително.
Мисля си, дали не е по-добре да поговориш със специалист - нали има такива телефони...Но не успях да намеря в мрежата...
Момичета, ако имате нещо предвид, напишете го, моля!

Това, че сме тук с теб, е временно решение.
Ще имаш нужда от още подкрепа. Професионална. И трябва да я поискаш!

# 60 9 юли 2006, 22:16 ч.
нищо не искам , само да спре да ме боли!

# 61 9 юли 2006, 22:19 ч.
  • Мнения: 2 116
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 22:16
нищо не искам , само да спре да ме боли!
Ще спре! По-бързо или по-бавно! Дай си време и намери сили да можеш да чакаш! Искрено ти желая успех!  Hug

# 62 9 юли 2006, 22:22 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 22:16
нищо не искам , само да спре да ме боли!
Ще спре, но трябва да мине време. След година ще се чудиш как си могла толкова да страдаш за човек, който не те заслужава.

# 63 9 юли 2006, 22:26 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: БУБА в нд, 09 юли 2006, 22:01
Какво става тук бе хора?  Confused

Искам да уверя авторката, че ВСИЧКИ, или поне 99% от жените сме страдали за мъж и сме смятали, че без него не можем и не си струва да се живее, но ето, че живота продължава и с него идват и прекрасни моменти, не само болка! Запомни това!


Права е Буба, че 99%, а може и 100% от жените са преживяли твоята болка. Точно така, както сега ти се иска да умреш, ще се събудиш една сутрин и ще си кажеш: "Боже, каква глупачка съм била!"
Нищо непоправимо не ти се е случило. Просто това е животът. Добре е, че в него има и хубави и лоши неща, иначе щеше да е като безсолна манджа. То и пържоли да ядеш всеки ден, и те ще ти омръзнат. Ако пък наистина ти е било толкова добре с този мъж, ами радвай се, че си имала тези чудесни моменти с него, че си ги изживяла. Щото можеше и да ги пропуснеш, ако не беше го срещнала. Не е нужно да го изживяваш като нещо непоправимо. Непоправимото в живота е само едно и дай боже по-късно да ти се случва. Така, че горе главата и се вземи в ръце. Всеки край е и начало на нещо ново. А лошото обикновено се редува с хубавото. Я се огледай, може пък да е съвсем близо до теб!? Grinning

# 64 9 юли 2006, 22:28 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Спомни си детството, спомни си моментите, когато са те обичали близките ти. Спри да мислиш, върни се назад, бъди отново до "онова езеро" или "на пясъка...", където слънцето ще стопли пак душата ти.

Аз бих взела нещата "на абордаж", не е той този, който ще определи дали ще живея или не, но... всеки си има душевност.

После ще се смееш на насторението си сега  Grinning
Успех!

# 65 9 юли 2006, 22:29 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 22:16
нищо не искам , само да спре да ме боли!

Това няма да е единствената болка в живота ти. А една жена, ако не изживее болките в живота си, как ще разбере, че е жена. Не можеш и да си представиш сега колко много дава изживяването на една болка. Колко по-силна и мъдра ще бъдеш. Сама ще го усетиш.

# 66 9 юли 2006, 22:31 ч.
  • Мнения: 1 937
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!

Единственото, за което се надявам да не греша, е, че няма да опита...Самоубийците просто го правят, не говорят преди това!

Може да съм груба, но има хора, които ги оправя просто един ритник.
Аз съм от тях!

Не, там ли си!!!!

# 67 9 юли 2006, 22:35 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 22:31
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!

В такива моменти човек има нужда от разговор. Лично на мен в подобен момент ми помогна жена, която изобщо не ми беше близка, нито пък приятелка. Не знам защо, но пред нея си изплаках мъката, а не пред приятелките си. После се сприятелихме с нея. Но тогава тя свали товара от съзнанието ми.

# 68 9 юли 2006, 22:39 ч.
  • Мнения: 2 116
Цитат на: labrex в нд, 09 юли 2006, 22:35
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 22:31
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!

В такива моменти човек има нужда от разговор. Лично на мен в подобен момент ми помогна жена, която изобщо не ми беше близка, нито пък приятелка. Не знам защо, но пред нея си изплаках мъката, а не пред приятелките си. После се сприятелихме с нея. Но тогава тя свали товара от съзнанието ми.
За мен винаги е било по-лесно да споделя с непознат! Но разговора не може да се замени от тези писания! Да всеки дава акъл, а НЕ е САМА със своята болка! Ето това неможем да променим!  Thinking

# 69 9 юли 2006, 22:41 ч.
  • Мнения: 3 394
утре отиваш и си правиш нова прическа, слагаш някое по-дръзко червило и се усмихваш наляво и надясно!
определено върши работа

# 70 9 юли 2006, 22:42 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 22:31
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Помагаме колкото можем. Говоренето помага в такива случаи. А и щом не е пуснала темата- може би има нужда от това.

# 71 9 юли 2006, 22:43 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: zdrmail в нд, 09 юли 2006, 22:39
Цитат на: labrex в нд, 09 юли 2006, 22:35
Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 22:31
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!

В такива моменти човек има нужда от разговор. Лично на мен в подобен момент ми помогна жена, която изобщо не ми беше близка, нито пък приятелка. Не знам защо, но пред нея си изплаках мъката, а не пред приятелките си. После се сприятелихме с нея. Но тогава тя свали товара от съзнанието ми.
За мен винаги е било по-лесно да споделя с непознат! Но разговора не може да се замени от тези писания! Да всеки дава акъл, а НЕ е САМА със своята болка! Ето това неможем да променим!  Thinking

Да, защото няма такъв начин  Confused Но можем да говорим за това. И ако НЕ е регистрирана, но не иска да пише с ника си, то нека поне се регне наново, за да не пише всеки път като гост, което е много досадно, знаем всички......


Между другото това, че сега нещата около НЕ изглеждат непоправими, това в същност съвсем не означава, че е точно така. Може след седмица, две, даже и след година, тя и той пак да са заедно, да се съберат, да закърпят нещата. И ако нямат много кръпки от преди това, защо да не започнат отначало?  Wink   bouquet

# 72 9 юли 2006, 22:46 ч.
  • Мнения: 22 867

Цитат на: Vili.P в нд, 09 юли 2006, 22:31
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
За мен винаги е било по-лесно да споделя с непознат! Но разговора не може да се замени от тези писания! Да всеки дава акъл, а НЕ е САМА със своята болка! Ето това неможем да променим!  Thinking

Тя не е съвсем сама, я погледни колко много сме с нея. А тези писания много даже помагат - да мине време, да преосмислиш собствените си виждания, да намериш нови гледни точки към проблема и ........................колко още много неща, да не изброявам всичко. Така, че лошо няма, стига само да и стигне търпение да ни изчете. Пак ще напиша - всичко е поправимо в този свят, без едно единствено нещо.

# 73 9 юли 2006, 22:47 ч.
  • Мнения: 1 937
Цитат на: zdrmail в нд, 09 юли 2006, 22:39
НЕ е САМА със своята болка!


Предполагам двусмислието е умишлено. Подкрепям те...

Арвен също - за промяната - прическа и прочие!

# 74 9 юли 2006, 22:52 ч.
  • Мнения: 2 116
Не ме разбирайте погрешно моля! Нямам впредвид, че писанията са напразни и непомагат, а че незаменят истинския разговор!  Blush Щом НЕ е избрала този начин, явно така и е по-полезно! Това си мислех!
 НЕ тук ли си???

# 75 9 юли 2006, 23:43 ч.
  • Мнения: 1 937
Тук ли си още не?

# 76 9 юли 2006, 23:45 ч.
  • Мнения: 2 116
Час и повече..... newsm17

# 77 9 юли 2006, 23:49 ч.
  • Мнения: 5 317
НЕ,моля те,вземи се в ръце и не прави глупости. Praynig

# 78 10 юли 2006, 00:02 ч.
  • Мнения: 3 457
пак ли изчезна newsm78

# 79 10 юли 2006, 00:03 ч.
  • Мнения: 2 116
Цитат на: De Simone в пн, 10 юли 2006, 00:02
пак ли изчезна newsm78
Притеснявам се!  wait

# 80 10 юли 2006, 00:09 ч.
  • София
  • Мнения: 15 466
Цитат на: не в нд, 09 юли 2006, 20:14
как да се опише това-голяма буца в мен , само отчаяние ме докосва и тъга,но безумна ,гадна тъга ,не мога да повярвам ,че семейсвото ми се разпада, просто така ,не минава ,това е лошото, става по-зле, все едно съм мъртва още сега жива,живея като във филм, това не е моят живот, сутрин се будя не с мисълта за първото кафе , а къде сбърках , как да живея от сега нататък, как да излекувам сърцето си
Никой мъж не заслужава да се лишиш от живот заради него. Ще го оставиш да си живее и прави каквото иска, а ти да гниеш... неее,  не се е родил още такъв мъж. Живей напук на него. Казвам ти го от собствен опит и знам какво говоря.

# 81 10 юли 2006, 00:13 ч.
  • Мнения: 1 937
Много се надявам вече да си е легнала...Изтощена от мисли и сълзи...А утре всичко би могло да бъде различно...

Много се надявам, че това, което пише в "големите, дебели" книги е вярно - този, който е решил да посегне на живота си, просто го прави, без да афишира излишно!

Много се надявам, с присъствието си тук, тази вечер - поне малко да сме помогнали!

# 82 10 юли 2006, 00:40 ч.
  • Мнения: 899
Когато четеш това, а съм сигурна, че ще го прочетеш, ще срещнеш думите на човек, който е мислел по същия начин.
Една нощ осъзнах, че нищо не ни принадлежи, но не просто на думи, а ей така както се осъзнава само една истина - с цялото тяло. Питах по същия начин, за всичко. Да, пак заради мъж, но и не само. Ние не си принадлежим, любовта ни не е вечна, няма нищо наистина безкрайно. И? Ето ме, тук съм, въпреки, че не исках. Ето ме, пиша и ти казвам - не ти е нужен мъж, не ти е нужна тази любов, колкото и истинска да е била, тя просто е изтекла във ремето. Сега ТИ имаш възможност да принадлежиш само и единствено на себе си. Да бъдеш своя и да живееш своя живот, за себе си. Не  заради мъж, любов или семейство. Не да се идентифицраш с някой друг. Изправи се със страха си и признай пред себе си, че те е страх, че те боли, НО ще продължиш напред, заради себе си, защото си си длъжница, живяла си толкова време аради него. В природата има равновесие, колкото повече се забравяме, заради любов или някой друг, толкова повече животът след това ни напомня, че трябва да се реваншираме пред душата си.
Там, където искаш да отидеш няма нищо. И почивка няма, нито забрава. А ти не искаш нищо. Ти искаш покой и болката да спре. Смъртта не е обезболяващо, тя е край. А никой, никой не осъзнава наистина, напълно края.
Утре стани и заради тази любов, какво е една любов, Господи, пред силата на човешкия живот? И ти искаш заради един човек, една машина за клетки, която всеки ден се руши, губи от силата си и си намира други занимания, да убиеш живота си?!?! 

Любов ще намериш отново. Щастие - също. Защото ще знаеш по-добре какво да търсиш и от какво да бягаш. И обикнала себе си, живейки заради себе си, ще откриеш човек, който да прави същото заради тебе. За заблудите не сме виновни толкова ние. Не си грешна, сбъркала или можела да направиш нещо различно.

Ти си просто жена, която обича. Като всички нас. Животът има нужа от любовта ти, не от самоубийство. Просто не спирай да си повтаряш:

Не мога да продължа.
Ще ПРОДЪЛЖА!

Утре ще е по-добре. След месец ще усещаш, че пътят е правилен. След година ще си намерила себе си. Не в чужди прегръдки, а в твоите собствени. Няма нищо по-сигурно от това, защото твоята вяра в собствената ти сила няма да предадеш. Не я предавай и сега.

# 83 10 юли 2006, 01:03 ч.
  • Мнения: 46 518
Стегни се и гледай напред, всяко зло, за добро Peace

# 84 10 юли 2006, 01:17 ч.
  • Мнения: 4 629
Приятелите ти, родителите ти, братя или сестри ако имаш - това са хората, които ще ти помогнат. Сигурна съм, че много те обичат и ще направят всичко по силите си - кажи им как се чувстваш, какво те тормози. Заедно ще намерите решение на проблемите  Peace

# 85 10 юли 2006, 01:20 ч.
  • Мнения: 3 394
какво стана с жената-взех да я мисля постоянно Sad

# 86 10 юли 2006, 03:16 ч.
  • Мнения: 1 312
Цитат на: Арвен в пн, 10 юли 2006, 01:20
какво стана с жената-взех да я мисля постоянно Sad
PraynigОх,и аз така...Чета,ровя и все тук се връщам.
НЕ,пиши ни,моля те.
Направи много хора съпричастни на проблема си.Макар и виртуално те са с теб и те подкрепят.
Представи си след като толкова непознати за теб хора искат да ти помогнат да преодолееш мъката си,то колко ли разбиране и подкрепа ще срещнеш у тези,които те познават и обичат Heart Eyes
Момичетата са ти казали толкова много,че няма начин да не се повторя...,но все пак..
Живота на всички ни е труден по различен начин и всички ние намираме пътя към разрешаване на проблемите си.Но да избереш трудният път и да останеш-това е нещо,което те прави истински силен!  bouquet

# 87 10 юли 2006, 03:27 ч.
  • Мнения: 4 390
Всяка болка отминава, дори да е най-ужасяващата на света!
Горе главата! spoko

# 88 10 юли 2006, 03:40 ч.
  • Мнения: 2 804
Хей Не , недей така помисли за майкати и бащати един мъж колкото и да те обича неможе да те обича като хората които са ти дали живот!
Бъди силна , помисли за за хубавото което ти предстои тепърва !
Дано си си легнала вече и от утре(днес) остави миналото в миналото .
Желая ти щастие!  bouquet

# 89 10 юли 2006, 08:32 ч.
  • Мнения: 7 914
Дано днешния ти ден е по-добър от вчерашният! Peace

# 90 10 юли 2006, 09:21 ч.
Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed, всеки ден се моля да умра, наистина се моля -защото за какво съм аз-не мога да родя, нямам много приятели,отдадох живота си на един мъж , който обичам безумно много-а сега нямам нищо-вечер лягаме един до друг като чужди,понякога се държи добре, понякога е като враг.....
Ако познавахте този мъж също като мен щяхте да се чудите дали това е той!? Мисля, мисля , и потъвам.....изпих много хапчета тази нощ , но се събудих и аз незнам защо,мислех ,че виждам слънцето за последно, но ,уви, видях го пак , но то не ме стопли.....
Аз съм слаба, а бях силна когато имах любовта си, нищо не ме е правило по-силна.Сега всичко е сън, живея отстрани , ненужна , слаба сянка на отминало щастие, не вярвам, и не искам да повярвам, какво следва незнам, до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...

# 91 10 юли 2006, 09:28 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21
до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...

Не, всички сме слаби по тоя начин. Ще бъдеш силна само ако го поискаш. Хайде, ако трябва насила си го повтаряй, че си силна, и това нещо не може да те сломи. Застави се да четеш, това, което са ти написали момичетата, ще видиш колко много хора те подкрепят, приели са те като близка и ти желаят доброто. Съвземи се момиче, не се оставяй на мрачните мисли. Както си ги пуснала в главата си, така можеш и да ги изхвърлиш. И махни тия хапчета, те не помагат. Толкова много позитивна енергия е изпратена към теб, приеми я.

# 92 10 юли 2006, 09:31 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
не - заради мъж ли си склонна да се разделиш с живота? (не съм чела цялата Тема  Blush)
Извинявай, но това е най-голямата нелепост, която съм чувала...

# 93 10 юли 2006, 09:36 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21
Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed, всеки ден се моля да умра, наистина се моля -защото за какво съм аз-не мога да родя, нямам много приятели,отдадох живота си на един мъж , който обичам безумно много-а сега нямам нищо-вечер лягаме един до друг като чужди,понякога се държи добре, понякога е като враг.....
Ако познавахте този мъж също като мен щяхте да се чудите дали това е той!? Мисля, мисля , и потъвам.....изпих много хапчета тази нощ , но се събудих и аз незнам защо,мислех ,че виждам слънцето за последно, но ,уви, видях го пак , но то не ме стопли.....
Аз съм слаба, а бях силна когато имах любовта си, нищо не ме е правило по-силна.Сега всичко е сън, живея отстрани , ненужна , слаба сянка на отминало щастие, не вярвам, и не искам да повярвам, какво следва незнам, до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...
Не си слаба, напротив силна си ... изживей си мъката , но не се оставяй да погълне живота ти! Хапчетата не са решение,  съвземи се и му покажи на мъжът до теб , че можеш да се справиш! Покажи му и другата си страна на себе си и на него! Пораженческото мислене пречи не само на теб , а доставя и "садистично" надмощие на мъжът за когото страдаш! Не си струва повярвай ми ... зная го ! Laughing Peace

# 94 10 юли 2006, 09:40 ч.
  • Мнения: 193
Плачи, ако трябва непрестанно и като ти олекне си задай въпроса, дали трябва да се погубиш заради отказа на мъжа, който си обичала! Прояви самоуважение и се стегни! Никой няма право да те наранява, не го позволявай! Вземи остатъка от живота си в ръце и продължи напред! Времето ще облекчи болката, само изчакай! Praynig

# 95 10 юли 2006, 09:46 ч.
  • Мнения: 742
Това, от което имаш нужда е  разговор със специалист. Спри да ревеш във форума и отивай при джипито да ти даде направление . Не се шегувам. Има си лек за твоята болест, тук няма да го намериш.

И стига с това самосъжаление. Вместо съчувствие, събуди в мен само отвращение. Нито си първата, нто последната, която е зарязвана. На хората им се случват къде-къде по-лоши неща, така че я се стегни и потърси квалифицирана помощ за излизане от състоянието ти. 

Направо си жалка. Такава ли искаш да изглеждаш в очите на хората?  Ако си такова мрънкало и ленза, нищо чудно, че "вечер лягате един до друг като чужди". Я се стегни. Какво очакваш- момичетата във форума да те "спрат"?  Достатъчно съчувствени и окуражителни мнения прочете, имаш я вече всенародната любов, айде сега скачай в патъците и вземи някакви мерки.

Тоя синдром на жертва вече започна да придобива размерите на епидемия.

# 96 10 юли 2006, 09:48 ч.
  • Мнения: 22 867
Fortune е права. Не мисля, че един мъж ще хареса слаба, мрънкаща, търсеща съжаление жена. Ако ти вдигнеш глава, държиш се по-твърдо, както се казва, ако ти обичаш и уважаваш себе си и другите ще го правят. И той ще го забележи. Направи го, колкото и много усилия да ти струва.

# 97 10 юли 2006, 10:15 ч.
  • Мнения: 2 327
Струва ми се че не е заради мъж цялата работа. Т.е. не точно...
Стрелям на посоки, но мисля, че жената се чувства непълноценна защото няма(нне може да има) деца и от там идва всичко.

# 98 10 юли 2006, 10:20 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: Stun в пн, 10 юли 2006, 10:15
Струва ми се че не е заради мъж цялата работа. Т.е. не точно...
Стрелям на посоки, но мисля, че жената се чувства непълноценна защото няма(нне може да има) деца и от там идва всичко.

Да, тя споменава и това, но не пише какви са причините. Възможно е с този мъж да не може да има, а с друг да се получи.  Две приятелки имах с такъв проблем. Има и инвитро. Ако пък изобщо е невъможно да има деца, остава варианта осиновяване. И аз гадая сега, но.................и това не е болка за умирачка.

# 99 10 юли 2006, 10:32 ч.
  • Мнения: 128
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21
Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed, всеки ден се моля да умра, наистина се моля -защото за какво съм аз-не мога да родя, нямам много приятели,отдадох живота си на един мъж , който обичам безумно много-а сега нямам нищо-вечер лягаме един до друг като чужди,понякога се държи добре, понякога е като враг.....
Ако познавахте този мъж също като мен щяхте да се чудите дали това е той!? Мисля, мисля , и потъвам.....изпих много хапчета тази нощ , но се събудих и аз незнам защо,мислех ,че виждам слънцето за последно, но ,уви, видях го пак , но то не ме стопли.....
Аз съм слаба, а бях силна когато имах любовта си, нищо не ме е правило по-силна.Сега всичко е сън, живея отстрани , ненужна , слаба сянка на отминало щастие, не вярвам, и не искам да повярвам, какво следва незнам, до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...

поговори с някой, излей душата си , но не на компютъра. С моя мъж се отчуждихме навремето, толкова неща опитах, не се получаваше нищо. Много исках дете, той също, опитвах какво ли не, тои стоеше малко отстрани, и всеки път , когато не се получаваше ставах по-силна, защото знаех, че има начин. Не исках да се събудя след 10г., и след себе си да имам само кариера, и един мъж , който отдавна ми беше станал чужд. Въпреки, че тайничко си мислех, че ще стане чудо, ще се промени.
Чудото стана, но не с него, а с моя живот. В дома ни влезе прекрасно момиченце на 3месеца. Изведнъж осъзнаваш, че то е толкова безсилно, а твоя живот ти е ценен заради него, за да стъпи то на краката си. Понякога стоейки навън с количката си мислех ами ако това е сън, ако сега се събудя и всъщност това не е истина. Таткото не се промени.Горд е ,ч е е баща, обича малката, но напусна дома и сякаш камък ми падна от гърба. Малката расте такова слънчице и въпреки трудностите около отглеждането, сякаш всичко се изпарява вечер, когато се гушнем в края на деня. Повярвай ми, никой друг - мъж, приятел, семейство не носи отговорност за твоето щастие и няма да те направи силна и щастлива. Силата е в теб, помисли си какво искаш и си мечтай за това. Скоро ще погледнеш на света с други очи.И възможностите сами ще дойдат около теб. И тогава ще имаш очи да ги забележиш.

# 100 10 юли 2006, 10:53 ч.
  • Мнения: 3 091
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21
Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed, всеки ден се моля да умра, наистина се моля -защото за какво съм аз-не мога да родя, нямам много приятели,отдадох живота си на един мъж , който обичам безумно много-а сега нямам нищо-вечер лягаме един до друг като чужди,понякога се държи добре, понякога е като враг.....
Ако познавахте този мъж също като мен щяхте да се чудите дали това е той!? Мисля, мисля , и потъвам.....изпих много хапчета тази нощ , но се събудих и аз незнам защо,мислех ,че виждам слънцето за последно, но ,уви, видях го пак , но то не ме стопли.....
Аз съм слаба, а бях силна когато имах любовта си, нищо не ме е правило по-силна.Сега всичко е сън, живея отстрани , ненужна , слаба сянка на отминало щастие, не вярвам, и не искам да повярвам, какво следва незнам, до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...
щом пишеш така, не си слаба! не си внушавай ... животът е изпитание и борба! Хапчетата не са решение - сигурна съм, че сама го съзнаваш! имаш нужда от помощ - потърси я!

# 101 10 юли 2006, 11:29 ч.
Цитат на: labrex в пн, 10 юли 2006, 10:20
Цитат на: Stun в пн, 10 юли 2006, 10:15
Струва ми се че не е заради мъж цялата работа. Т.е. не точно...
Стрелям на посоки, но мисля, че жената се чувства непълноценна защото няма(нне може да има) деца и от там идва всичко.

Да, тя споменава и това, но не пише какви са причините. Възможно е с този мъж да не може да има, а с друг да се получи.  Две приятелки имах с такъв проблем. Има и инвитро. Ако пък изобщо е невъможно да има деца, остава варианта осиновяване. И аз гадая сега, но.................и това не е болка за умирачка.


На 19 години ме осакатиха доктори заради една киста , от тогава ходене по мъките.....мъжа ми винаги ме успокояваше,че ако не стане ще си осиновим, но все не се решаваше да подадем документите.
И двамата имаме проблем, но сега той обвини мен за това Sad
Да, аз съм мрънкало, защото ме предаде най-обичания човек и въпреки това му простих-всичко
Дали всичко това ще ни отдалечи още повече или ще ни сближи незнам?
Искам още един шанс да съм с него, аз му показвам , че го обичам без това да е натрапчиво.Не мога да се правя на това , което не съм.
Само той би ме направил отново силна и бореща се, той е моят стимул.Как да опиша какво е той за мен без да звучи блудкаво.
Не мога да живея само за себе си ,може би така съм устроена,незнам,когато давам на него всичко се чувствам щастлива и сигурна .

# 102 10 юли 2006, 11:36 ч.
  • Мнения: 22 867


Цитат
На 19 години ме осакатиха доктори заради една киста , от тогава ходене по мъките.....мъжа ми винаги ме успокояваше,че ако не стане ще си осиновим, но все не се решаваше да подадем документите.
И двамата имаме проблем, но сега той обвини мен за това Sad
Да, аз съм мрънкало, защото ме предаде най-обичания човек и въпреки това му простих-всичко
Дали всичко това ще ни отдалечи още повече или ще ни сближи незнам?
Искам още един шанс да съм с него, аз му показвам , че го обичам без това да е натрапчиво.Не мога да се правя на това , което не съм.
Само той би ме направил отново силна и бореща се, той е моят стимул.Как да опиша какво е той за мен без да звучи блудкаво.
Не мога да живея само за себе си ,може би така съм устроена,незнам,когато давам на него всичко се чувствам щастлива и сигурна
.


Ами тогава се стегни, спри да се самосъжаляваш, усмихни се, колкото и да ти струва това, направи нещо, дето този твой ненагледен мъж е харесвал - вечеря за двама или каквото най-много му харесва, ти знаеш по-добре, бъди хубава, очарователна, дай му възможност пак да те види, да види жената, която е харесвал и обичал. Намери начин, в това състояние, в което си сега, няма да му се харесаш, нито да събудиш нещо в него, освен досада, меко казано. Не ми се сърди, ако съм малко рязка, но наистина мисля, че заслужаваш друго отношение и не това положение, в което си.

# 103 10 юли 2006, 11:44 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 11:29
Цитат на: labrex в пн, 10 юли 2006, 10:20
Цитат на: Stun в пн, 10 юли 2006, 10:15
Струва ми се че не е заради мъж цялата работа. Т.е. не точно...
Стрелям на посоки, но мисля, че жената се чувства непълноценна защото няма(нне може да има) деца и от там идва всичко.

Да, тя споменава и това, но не пише какви са причините. Възможно е с този мъж да не може да има, а с друг да се получи.  Две приятелки имах с такъв проблем. Има и инвитро. Ако пък изобщо е невъможно да има деца, остава варианта осиновяване. И аз гадая сега, но.................и това не е болка за умирачка.


На 19 години ме осакатиха доктори заради една киста , от тогава ходене по мъките.....мъжа ми винаги ме успокояваше,че ако не стане ще си осиновим, но все не се решаваше да подадем документите.
И двамата имаме проблем, но сега той обвини мен за това Sad
Да, аз съм мрънкало, защото ме предаде най-обичания човек и въпреки това му простих-всичко
Дали всичко това ще ни отдалечи още повече или ще ни сближи незнам?
Искам още един шанс да съм с него, аз му показвам , че го обичам без това да е натрапчиво.Не мога да се правя на това , което не съм.
Само той би ме направил отново силна и бореща се, той е моят стимул.Как да опиша какво е той за мен без да звучи блудкаво.
Не мога да живея само за себе си ,може би така съм устроена,незнам,когато давам на него всичко се чувствам щастлива и сигурна .


Аз до колкото разбирам, нещата не са стигнали до края и още сте заедно. Така ли е, или аз нещо не разбрах?!

# 104 10 юли 2006, 11:57 ч.
да, още сме заедно....но...

# 105 10 юли 2006, 11:58 ч.
  • Мнения: 3 091
това, че не можем да си родим наши деца - не означава, че не можем да отгледаме чужди! да осиновим, да се грижим за децата в домовете!
успокой се и се опитай да разсъждаваш трезво!
Не живеем живота си заради друг човек - допуснала си да станеш емоционално зависима, но не е така... Позволявам си да ти пиша - на база на личния си опит! при първите си раздели съм страдала, умираше по една мъничка частичка от мен... ставах по-малко наивна, по-малко емоционална... и се научих най-вече да разчитам на себе си! сега спокойно мога да кажа - с мъж или без - просто мога да продължа напред! и ти можеш - знам го, дори без да те познавам!
пиши...

помисли, ако го задържиш насила - или просто от съжаление, ще бъдеш ли щастлива?

Последна редакция: пн, 10 юли 2006, 12:03 от Ламята НЕСПАСКА

# 106 10 юли 2006, 12:01 ч.
  • Мнения: 2 116
Миличка спри да се измъчваш! Намери нов стимул за живот!  Heart Eyes Не се вкопчвай като удавник за този човек! Обичай първо СЕБЕ си, а после него! Подайте документи за детенце! Това ще промени живота ти коренно!   bouquet Повярвай в себе си!

# 107 10 юли 2006, 12:06 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 11:57
да, още сме заедно....но...

Е, значи нищо не е загубено! Най-малко пък пред него показвай колко много страдаш.

Не прибързвай със страданията, защото още не си го загубила напълно и безвъзвратно. А до тогава, могат да се направят още много, много неща  Wink   bouquet

# 108 10 юли 2006, 12:19 ч.
  • Мнения: 5 475
 Rolling Eyes Да.. всички вървим, препъваме се, падаме - но после пак ставаме...
Така е, има трудности...много големи понякога...и "малки" или по-големи "въпросчета", но друг Път няма, защото това е Пътя на живота, и е изпълнен с красота, очарование и ..непрестанна борба!
Живота е ценност и дар!

Цитат на: zdrmail в пн, 10 юли 2006, 12:01
Повярвай в себе си!

# 109 10 юли 2006, 12:48 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: БУБА в пн, 10 юли 2006, 12:06
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 11:57
да, още сме заедно....но...

Е, значи нищо не е загубено! Най-малко пък пред него показвай колко много страдаш.

Не прибързвай със страданията, защото още не си го загубила напълно и безвъзвратно. А до тогава, могат да се направят още много, много неща  Wink   bouquet
newsm10

# 110 10 юли 2006, 13:29 ч.
  • Мнения: 128
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 11:29
Цитат на: labrex в пн, 10 юли 2006, 10:20
Цитат на: Stun в пн, 10 юли 2006, 10:15
Струва ми се че не е заради мъж цялата работа. Т.е. не точно...
Стрелям на посоки, но мисля, че жената се чувства непълноценна защото няма(нне може да има) деца и от там идва всичко.

Да, тя споменава и това, но не пише какви са причините. Възможно е с този мъж да не може да има, а с друг да се получи.  Две приятелки имах с такъв проблем. Има и инвитро. Ако пък изобщо е невъможно да има деца, остава варианта осиновяване. И аз гадая сега, но.................и това не е болка за умирачка.


На 19 години ме осакатиха доктори заради една киста , от тогава ходене по мъките.....мъжа ми винаги ме успокояваше,че ако не стане ще си осиновим, но все не се решаваше да подадем документите.
И двамата имаме проблем, но сега той обвини мен за това Sad
Да, аз съм мрънкало, защото ме предаде най-обичания човек и въпреки това му простих-всичко
Дали всичко това ще ни отдалечи още повече или ще ни сближи незнам?
Искам още един шанс да съм с него, аз му показвам , че го обичам без това да е натрапчиво.Не мога да се правя на това , което не съм.
Само той би ме направил отново силна и бореща се, той е моят стимул.Как да опиша какво е той за мен без да звучи блудкаво.
Не мога да живея само за себе си ,може би така съм устроена,незнам,когато давам на него всичко се чувствам щастлива и сигурна .

Мъжете не обичат, когато виждат до себе си човек, който е емоционално зависим от тях, може външно да им харесва, но вътрешно са неудовлетворени. Не показвай тази своя зависимост. Ако наситина искаш дете, кажи му, колкото и да те боли, че ще си вземеш, с него или без него. Ако въпросът стои за осиновяване, както беше при нас, преди слънцето да влезе в нашия дом, тази твоя увереност ще го накара да те погледне през други очи. Може би той се страхува да поеме отговорност, ако вижда твое емоционално колебание. На мъжете въобще по-лесно им е някой друг да поеме отговорността, а те само да се радват на резултата. Но намери сили в себе си, стегни си, събирай се само с позитивни хора, такива, които излъчват светлина. Не ти трябват мрункала, задаващи много въпроси. Огледай се в свеото обкръжение. Колкото и да е малко/ моето също не е голямо/, но точния, силния приятел е някъде до теб, а от тъмните личности, бягай далеч, докато субереш силици, и всичко ще си дойде на мястото. Почети малко литература. Сега пък пазара е толкова наситен.

# 111 10 юли 2006, 13:40 ч.
  • Мнения: 2 327
Не знам как те е предал въпросният мъж. Със сигурност боли.
Но преди да си изреваваш очите и да мислиш за самоубийство помисли дали наистина искаш да си с него и дали двамата го искате. Ако желанието не е споделено - смисъл няма. Едно е човек да обяснява колко обича някого докато няма проблеми, друго е да се изправиш пред проблемите и да останеш с въпросния човек.
Желанието за собствено дете обикновено е доста силно в хората и понякога доста егоистично. Ако той може и иска да има собствени деца, може би е по-добре да го пуснеш. Иначе винаги нещо ще тежи между вас.
Ако толкова много го обичаш - помисли кое е добро и за него. Понякога това боли, но...
И се стегни - независимо от всичко. Не можеш да дариш щастие ако сам не си пълноценен и щастлив за себе си. Да живееш заради някой друг е натоварващо и отблъскващо, колкото и да е ласкателно за въпросния човек.

# 112 10 юли 2006, 15:32 ч.
Благодаря на всички ви за положителните мисли и думи,вчера всичко беше толкова черно и безлично,сега съм по-добре,или поне се опитвам да бъда.
Незнам какво ще стане от тук нататък ,но бъдете с мен ,за да не се предам !  Peace

# 113 10 юли 2006, 15:35 ч.
  • Мнения: 3 091
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 15:32
Благодаря на всички ви за положителните мисли и думи,вчера всичко беше толкова черно и безлично,сега съм по-добре,или поне се опитвам да бъда.
Незнам какво ще стане от тук нататък ,но бъдете с мен ,за да не се предам !  Peace

ние сме тук, но всичко зависи от теб! и не - няма да се предаваш!

# 114 10 юли 2006, 15:40 ч.
  • Мнения: 1 937
Тук сме, разбира се! Поне аз!

Ламята , обаче е права - всичко зависи от Теб!

# 115 10 юли 2006, 16:50 ч.
  • Мнения: 1 462
И защо пишеш анонимно като не ти пука вече от нищо?

# 116 10 юли 2006, 16:51 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 15:32
Благодаря на всички ви за положителните мисли и думи,вчера всичко беше толкова черно и безлично,сега съм по-добре,или поне се опитвам да бъда.
Незнам какво ще стане от тук нататък ,но бъдете с мен ,за да не се предам !  Peace


Всички те подкрепяме, дръж се! Grinning

# 117 10 юли 2006, 17:16 ч.
  • Мнения: 3 457
с теб сме Peace

# 118 10 юли 2006, 19:20 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: Gaming в пн, 10 юли 2006, 16:50
И защо пишеш анонимно като не ти пука вече от нищо?
Това може да го напише само мъж!
Като не можеш да помогнеш, поне замълчи!

# 119 10 юли 2006, 20:57 ч.
  • Мнения: 212
Мило момиче!Мила НЕ!Време е да са превърнеш в ДА и да заявиш,че си наистина силна и смела,независимо колко те боли и колко страдаш!
Опитвам се да намеря думи ,с които да те утеша.Не мога да ти кажа да се опиташ да заглушиш болката,защото всяко нещо,на което отдаваме цялата си душа и сърце,заслужава да бъде оплакано и изстрадано!Но недей да затваряш вратите пред себе си,недей да се отказваш от своите светлинки,само защото смяташ,че си загубила опората и смисъла в живота си!Ти си единствена,неповторима,скъпоценна и това не зависи от един единствен човек!
Всички тук те подкрепяме,но дори да забравим един ден за теб и за проблемите ти,има някой,който е изпратил послание лично и специално за теб.Знам,че дори да махнеш с ръка с недоверие и скептицизъм,ти никога няма да го забравиш:
"Детето ми,
Ти може да не Ме познаваш,но Аз знам всичко за теб..Псалм139:1 Зная сядането и ставането ти..Псалм139:2 Познавам всичките ти пътища...Псалм139:3 Защото си направена по мой образ и подобие.. Битие1:27 Познавам те още преди зачеването ти.. Еремия 1:4-5 Избрал съм те,когато съм преосмислял сътворението...Ефесяни 1:11-12 И съм ти бил опора от рождението ти...Псалм 71:6 Моето желание е да излея върху теб любовта Си..1 Йоан 3:1 Само защото ти си Мое дете и аз съм твой Баща...1 Йоан 3:1  Мислите Ми за твоето бъдеще винаги са били изпълнени с надежда...Еремия 31:3  Защото ти си Мое скъпоценно притежание...Изход 19:5  Искам с цялото Си сърце и цялата си Душа да те укрепя...Еремия 32:41 Защото Аз съм твоят най-добър утешител...2 Солунци 2:16-17  Когато си съкрушена,Аз съм близо до теб..Псалм 34:18 Един ден ще избърша всяка сълза от очите ти...Откровение 21:4 Никога няма да престана да ти правя добро...Еремия 32:40 Защото те обичам с вечна любов...Еремия 31:3"

# 120 10 юли 2006, 21:21 ч.
Може ли някой да ми помогне с намирането на психолог или ако тук има такъв да поговоря, няма да се справя сама!
Става по-лошо.....
Толкова злоба се е събрала в човека ,който обичам Sad
Как се стигна до тук,не мога сама....

# 121 10 юли 2006, 21:27 ч.
  • Мнения: 1 150
Мисля, че една от съфорумките беше такава  newsm78
Ако някой се сеща, коя - да каже

# 122 10 юли 2006, 21:29 ч.
  • Мнения: 46 518
Цитат на: Дрън-Дрън в пн, 10 юли 2006, 21:27
Мисля, че една от съфорумките беше такава  newsm78
Ако някой се сеща, коя - да каже

мойри  Peace

# 123 10 юли 2006, 21:45 ч.
Защо не мога да се отскубна от тази връзка и този брак, защо е толкова силно?
Оставям се да ме унижава , подценява,подминава, какво ли е следващото......
Защо не мога да избягам? Защо е по-силно от мен?
Сънувам.....
Как да обясня,че той е смисъла ми и всичко друго е вятър и пепел  Cry

# 124 10 юли 2006, 21:55 ч.
  • Мнения: 1 761
Като за начало,изкъпи се,облечи си най-хубавите дрехи и излез навън да подишаш малко въздух.Когато си стигнал някое дъно и няма накъде повече,искаш-не искаш почваш да изплуваш на повърхността.Лека-полека.

# 125 10 юли 2006, 22:00 ч.
  • Мнения: 214
Момичетата много правилно те саветват да потърсиш помощ
ДА трудно е   ДА много боли, но намери сили вдигни глава огледайсе и си задай въпроса-какво немога без него?
Отговори си честно
Ще видиш колко много  са нещата който можеш без него само желание да имаш.
Непозволявай на някой да те тъпче и обижда та той след като се държи така значи НЕТЕ ЗАСЛУЖАВА.
 

# 126 10 юли 2006, 22:23 ч.
всичко свърши......
не мога

# 127 10 юли 2006, 22:25 ч.
  • Мнения: 2 863
Здравей НЕ,
Зависимостта от друг човек е толкова силна, колкото всяка друга зависимост(алкохол, дрога...)
Най-трудното е осъзнаването на тази зависимост. В момента ти искрено и дълбоко вярваш, че изпитваш любов и мислиш, че другите трудно могат да разберат силата на тези чувства. А истината е, че това е в много по-голяма степен ЗАВИСИМОСТ, отколкото ЛюБОВ. Изчетох колкото можах внимателно темата ти... Съветите от общ характер са от полза, в случаите, когато  човек все още е в състояние да се самоопредели като отделно човешко същество, а ти за съжаление твърдо си решила да живееш единствено и само чрез съпруга си. По тази прична, съветите на повечето момичета не могат да стигнат до теб, понеже ти не си автономна в момента.... Извини ме за грубото сравнение, но е все едно на пиян до смърт човек, да му обясняваш вредата от алкохола.....Наистина имаш нужда от помощ. Най-добре се регистрирай, тогава ще можеш да получаваш лични съобщения.
 

# 128 10 юли 2006, 22:26 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 21:45
Защо не мога да се отскубна от тази връзка и този брак, защо е толкова силно?
Оставям се да ме унижава , подценява,подминава, какво ли е следващото......
Защо не мога да избягам? Защо е по-силно от мен?
Сънувам.....
Как да обясня,че той е смисъла ми и всичко друго е вятър и пепел  Cry
Заради човек, който се държи така с теб искаш да се разделиш с живота си?!... Не мисля, че това е любов, а навик. И колкото повече той те отблъсква, толкова повече се вкопчваш в идеята да си с него на всяка цена... Загубила си самоуважението си, себе си в тази изчерпана връзка. С отчаянието си няма да го спечелиш отново. По-добре му покажи, че можеш да обичаш и да си щастлива с друг... Но по-добре психолог да каже кое е най-адекватното поведение, настина потърси професионална помощ Peace

# 129 10 юли 2006, 22:27 ч.
  • Мнения: 2 863
Писала съм едновременно с теб... НЯМАш ПРЕДСТАВА КОЛКО МНОГО МОЖЕ ДА ПОНЕСЕ чОВЕК....Не спирай да пишеш!

# 130 10 юли 2006, 22:28 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:23
всичко свърши......
не мога
Не е свършило нищо. Погледни от друг ъгъл- това е ново начало Hug

# 131 10 юли 2006, 22:34 ч.
Наистина най-много боли когато те нараняват близки за теб хора, но и само те имат този шанс -да те наранят.Тогава си мислиш, че умираш-направо си сигурен ,че е по-добре да си умрял и заровен и всичко да е приключило най-после!Изживяваш дива агония, която си мислиш че не може да продължи нито миг повече! Но тя продължава безкрайно дълго -както ти се струва- и ти оцеляваш в нея минута за минута,час за час.....
В един момент -без сам да знаеш как- се пречупваш, насищащ се с болка и отрова от себе си , от мислите си ,които не можеш да спреш и вече не чувстваш нищо.Не ти пука за нищо!мъртъв си в себе си, но продължаваш да се движиш, да говориш, да душаш, да се храниш-всичко е сиво и пепел.Но ти си там и все още мърдаш в себе си.След дълго време някой разравя пепелта и намира жив въглен.И тогаво може и да се съживиш, може и отново да те изпепелят,но е важно че имаш шансът да се съживиш.
Дай си този шанс-аз си го давам вече няколко пъти и болката продължава.Истината е ,че не намалява-но ти дава сигнал ,че си жив и чакаш......
като пепел......

# 132 10 юли 2006, 22:41 ч.
Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все   едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....

# 133 10 юли 2006, 23:04 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:41
Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все   едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....
Това не е ли спасението , което търсиш... новата надежда ...дете... newsm78 Трябва да се радваш ,ако е така това е дар божии! Hug Стискам палци и се моля  Praynigда намериш пътя най-накрая и да се целеустремиш, защото лутането е безкрайно уморително! Peace  bouquet

# 134 10 юли 2006, 23:07 ч.
  • Мнения: 2 863
Нямаш ли родители, приятели? не може да си напълно сама????....бъди сигурна, че отстрани се вижда хиляди пъти по-добре. Любовта не наранява, не принизява, не унижава и не унищожава- тя съгражда, възвисява, радва и топли. Това е - няма друг критерии, този е единствен и изобщо не съм го измислила аз:)))

# 135 10 юли 2006, 23:10 ч.
  • София
  • Мнения: 11 710
Нищо не е свършило!!!Животът наистина е пред теб,може би едно ново начало е пред теб,както са написали по-горе!!!Само не спирай да пишеш и да изразяваш това,което те яде от вътре!Всички ние сме тук,готови да те подкрепим!

# 136 10 юли 2006, 23:22 ч.
  • Мнения: 2 116
Цитат на: Fortune в пн, 10 юли 2006, 23:04
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:41
Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все   едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....
Това не е ли спасението , което търсиш... новата надежда ...дете... newsm78 Трябва да се радваш ,ако е така това е дар божии! Hug Стискам палци и се моля  Praynigда намериш пътя най-накрая и да се целеустремиш, защото лутането е безкрайно уморително! Peace  bouquet
Praynig Praynig Praynig Дано е истина! Света около теб тотално ще се промени!

# 137 10 юли 2006, 23:40 ч.
  • Мнения: 4 621
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:41
Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все   едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....
Дано да си права Praynig Ако е така живота ти ще придобие съвсем друг смисъл Praynig

# 138 11 юли 2006, 00:00 ч.
  • Мнения: 179
Това,което ти се случва в момента, е само една част,парченце от пъзела на живота ти.Бог вече го е видял целия.Ти можеш да наредиш картината,не се отказвай.Във всяко нещо има смисъл,макар сега да не го виждаш.Някога ще утешаваш хора в твоето състояние,защото наистина ще знаеш през какво минават.Ще имаш точните думи,прегръдка,съчувствие.Ти си силна,защото иначе нямаше да напишеш дори думите,с които споделяш сърцето си пред нас.Вече щеше да си другаде.Аз вярвам,че ти ще надживееш проблема и ще излезеш по-мъдра и силна.
Ето ти един стих,който на мен лично ми помага да преживея трудните ситуации в живота си:
1 Коринтяни 10:13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

# 139 11 юли 2006, 00:04 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:41
Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все   едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....

А ако наистина си бременна, пожали това малко семенце в теб и не го подлагай отсега на тоя непосилен стрес. Не разбирам, защо той трябва да те намрази, ако си бременна? Та това е божие благословение, може би най-хубавото нещо в живота на една жена, много повече от един мъж. Ако е така, наистина животът ти ще придобие друг смисъл, ще бъде пълен и смислен. Ще видиш по колко по-различен начин ще възприемаш нещата около себе си и светът изобщо.

# 140 11 юли 2006, 00:10 ч.
  • Мнения: 1 937
Тук ли си не?

Мен лично, това "безумно и страшно спокойствие", което те е обзело малко ме притесни...

Надявам се не си пила хапчета...

Какво значи да те намрази...затова, че може да носиш неговото дете ли...

Пиши...

# 141 11 юли 2006, 00:24 ч.
  • Мнения: 1 937
Нещо се обърках!

В 22.23 - "всичко свърши......не мога"

В 22.41 - "в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне...."

Нещо се притесних...

# 142 11 юли 2006, 00:32 ч.
  • София
  • Мнения: 4 966
Не вярвам да е толкова безразсъдна да направи някоя глупост,приемайки възможността да чака бебенце.
Ако е така-то в нея има още един живот.А тя е отговорна и за него.
Вярвам,че нещата ще се нормализират.Това е моментно състояние.
Или поне се надявам.



# 143 11 юли 2006, 00:44 ч.
  • Мнения: 1 937
Точка!

Я слушай момиче!
Изкарваш от равновесие една камара душИ във форума, които искат да ти помогнат!

Стоим тук и тръпнем в очакване, ще се появиш ли..., или ще прочетем във вестниците за теб!

Стига толкова!

И не казвай, че ние сме си виновни.

Нямаш право така да се набъркваш в мислите ни...И после да изчезваш! Когато си поискаш!

Може би сега спиш...или пък правиш глупости...

Хич не ми и дреме повече!

Дали си даваш сметка, че и ние имаме чувства!

Опитахме да ти помогнем!

Аз лично спирам да те чета...

И без това ми е крехко равновесието. Не позволявам повече да ми го разбиваш на късчета!



P.S  Извинете, че писах в мн. число!

# 144 11 юли 2006, 00:49 ч.
  • Мнения: 4 414
надявам се да няма глупости...
колкото и да ни се иска, ние не управляваме живота си...трябва да приемем, че голяма част от него не зависи от нас. някой неща просто се случват и трябва да ги приемем, понесем и да си научим урока. в цялата история, аз виждам доста неща, които трябва да научиш: това, че този мъж не е за теб, това, че този мъж не е равен на този свят...може да ти прозвучи грубо, но е супер егоистично, защото ТИ страдаш за някакъв си мъж, да сложиш край на живота си и от това да страдат други хора! да не говорим, че ако носиш живот, това вече е не само самоубийство, а и убийство...все пак, малкия човек няма твоята възможност за избор! и не бъди толкова упорита в слепотата си: нагълтала си се с хапчета и си се събудила - какво е това, а ко не знак, че ТРЯБВА да живееш! години си мислела, че не можеш да имаш деца и сега има вероятност да си бременна - какво по-голямо доказателство за тържеството на живота търсиш!
стегни се! потърси психолог, психиатър и си подреди живота!
тук всички ще те подкрепим, но както Ламята каза, всичко зависи от теб!
вярвам, че ще се справиш!  bouquet

# 145 11 юли 2006, 00:51 ч.
Tоя глупак не те заслужава. Вдигни глава и продължи, защото ти предстои много много щастие. То те чака ей там и дори го чух да те вика Party
Ще видиш, че някой ден ще се благодариш че си се разделила с "уж мъжа на живота ти", защото ако не беше станало така нямаше да срещнеш този, който сега ходи някъде навън и дори не осъзнава, че ти си "тръгнала" към него водейки щастието за ръка!
Буди щастлива! Hug

# 146 11 юли 2006, 00:52 ч.
  • Мнения: 22 867
Дано да спиш. Сънят помага в такива случаи. А ти имаш нужда от почивка. И тялото, и душата ти имат нужда от сили. Лека нощ Не и дано утре си повече ДА отколкото не. Помни, че времето лекува и утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Всяко утро е начало и  надежда за по-добро. Пожелавам ти го!

# 147 11 юли 2006, 08:55 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Vili.P, споко. Момичето е в депресия, но ще се оправи Peace
 

# 148 11 юли 2006, 09:45 ч.
  • Мнения: 22 867
Ей, Не, как си днес? Как се чувстваш?

# 149 11 юли 2006, 10:16 ч.
  • Мнения: 3 715
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.

# 150 11 юли 2006, 10:45 ч.
  • Мнения: 1 150
Цитат на: hd14 в вт, 11 юли 2006, 10:16
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.

Оперирана от чувства, ъ   newsm78
 

Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 11:23 от Дрън-Дрън

# 151 11 юли 2006, 11:15 ч.
  • Мнения: 1 495
Цитат
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.

Не виждам пък , защо трябва пък да е за психиатър. Аз пък си мисля , че това се случва на страшно много жени, и най-големия проблем е емоционалната зависимост към мъжа, която допускаме. Аз самата допреди 1-2 години, щях да се чувствам по абсолютно същия начин ,ако ме беше напуснал моя приятел или пък ако се държеше по същия начин като в случая. Мисля, че това си е много голям проблем, който се подценява.

# 152 11 юли 2006, 11:22 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: hd14 в вт, 11 юли 2006, 10:16
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.

Бай бабо, да не ти се случва. Като ти дойде до главата, друго ще запееш. А ако не ти харесва темата, просто не влизай в нея. По-добре е, отколкото да слагаш етикети на хората. Twisted Evil

# 153 11 юли 2006, 11:30 ч.
Добре де, малко на сеирджийство гледам сте го отворили тука, но не се притеснявайте: който иска да се самоубие, не прави драматични (или смехотворни, зависи от гледната точка) изказвания по рани форуми. Искало да привлече малко внимание и съчувстие момичето, добре. По-близко съм до тази тема отколкото би ми се искало да бъда, поради загубата на близък по този абсурден начин. Това, разбира се, не ме прави експерт, но просто исках да кажа на който се притеснява, че авторката на тази тема няма да направи това, за което си фантазира. Дълго е за обясняване, и за мен е тежко, затова ще си  спестя детайлите, на които базирам наблюдението. Само искам да кажа, че психологичните проблеми, които могат да доведат да взимането на живота си, не се лекуват с форумски писания. Но пък липсата на внимание и самочувствие и усещането за самота май се избиват по този начин, както забелязваме и в други подобни "драматични" теми от близкото минало на форума.

# 154 11 юли 2006, 11:37 ч.
  • Мнения: 22 867
Не бих използвала думата "сеирджийство" за този случай. И няма никаква гаранция за това, дали ще го направи или не. В живота има всякакви случаи. Фактът, че е написала, означава, че има нужда от помощ. Е, да, форумът не е панацея, но дори, това, че я разбираме и я подкрепяме /повечето/, все пак е нещо. Поне човек се разделя с усещането, че е сам в бедата. Пък и може нещо друго да му щукне в ума, имам предвид по-позитивно, от черните мисли, дето са налегнали Не. Дори за малко да се е почувствала по-добре, пак е нещо.

# 155 11 юли 2006, 12:29 ч.
От разума до лудоста има само една малка крачка.....в един миг това ,което ми казвате достига до мен, да, аз разсъждавам, мисля, преценявам, до момента ,в който връщам лентата назад и виждам колко прекрасни мигове  сега той руши, не мога да живея в спомени, нито да се лутам  и заспивам в прегръдките на друг....
Моментите когато блокирам и спирам да мисля за това са все по-малко , после се връща със страшна сила и ме събаря, може би не съм за този живот, преди повече от 3 месеца си мислех,че съм най-щастливата жена и четейки драмите във форума не мислех,че това ще бъде и моя съдба един ден.
Липса на внимание и съчувствие- не това търся просто си искам живота обратно, не осъзнавам действително може би това,което става или не мога да го приема и не зная как да го променя.
Имам нужда от помощ-да, но не знам как да я потърся нито как ще ми помогне това.
Представете си ,че сте на края на света ,на една ивица земя и пред вас няма нищо , а зад вас само болка и спомени, не мога да живея със спомени, не мога да се срещна със него на улицата един ден и да му кажа просто здравей, това е лудост.
Ако наистина успея да се справя  аз във всеки мъж ще търся него , няма да има покой, само болка и сравнения, кому е нужно това?
Пропаста става по голяма в мен , спрях да плача защото нямам сълзи, как да събера сърцето си , потъвам ,за много от вас това са бели кахъри, не мислете че не съм виждала по-страшни неща, о, какво съм преживяла само аз знам-смъртта на близки хора, но тази болка няма равна -спираш да мислиш , само болка и желание тя да спре , сърцето ти да си почине ,мислите в ума да се изтрият и да няма нищо,просто нищо! Cry

# 156 11 юли 2006, 13:27 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 12:29
От разума до лудоста има само една малка крачка.....в един миг това ,което ми казвате достига до мен, да, аз разсъждавам, мисля, преценявам, до момента ,в който връщам лентата назад и виждам колко прекрасни мигове  сега той руши, не мога да живея в спомени, нито да се лутам  и заспивам в прегръдките на друг....
Моментите когато блокирам и спирам да мисля за това са все по-малко , после се връща със страшна сила и ме събаря, може би не съм за този живот, преди повече от 3 месеца си мислех,че съм най-щастливата жена и четейки драмите във форума не мислех,че това ще бъде и моя съдба един ден.
Липса на внимание и съчувствие- не това търся просто си искам живота обратно, не осъзнавам действително може би това,което става или не мога да го приема и не зная как да го променя.
Имам нужда от помощ-да, но не знам как да я потърся нито как ще ми помогне това.
Представете си ,че сте на края на света ,на една ивица земя и пред вас няма нищо , а зад вас само болка и спомени, не мога да живея със спомени, не мога да се срещна със него на улицата един ден и да му кажа просто здравей, това е лудост.
Ако наистина успея да се справя  аз във всеки мъж ще търся него , няма да има покой, само болка и сравнения, кому е нужно това?
Пропаста става по голяма в мен , спрях да плача защото нямам сълзи, как да събера сърцето си , потъвам ,за много от вас това са бели кахъри, не мислете че не съм виждала по-страшни неща, о, какво съм преживяла само аз знам-смъртта на близки хора, но тази болка няма равна -спираш да мислиш , само болка и желание тя да спре , сърцето ти да си почине ,мислите в ума да се изтрият и да няма нищо,просто нищо! Cry
Не, не разбирам само , защо се самонавиваш???? newsm78 Преосмисли нещата накрая и си събери мислите ... не проточвай личната си драма във времето, защотото това е пагубно безумие! Ако не  намериш сили сама да си помогнеш ние всички пишешти в темата не можем виртуално вместо теб да вземем решението , което ти трябва да направиш! Стягай се вече... Peace Въпреки порицателния ми тон аз също съм към виртуалните ти приятели в този тежък момент! Laughing Дерзай момиче! Peace

# 157 11 юли 2006, 13:41 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Знаеш ли какво е предизвикало тази рязка промяна? Какво е провокирало лошото му отношение?

# 158 11 юли 2006, 13:54 ч.
  • Мнения: 4 414
"Прекалено упорито се опитваш да накараш живота да съответства на твоето разбиране за нещата.
Ако не искаш да прекараш известно време в лудница, трябва да се отвориш малко повече към света и да се оставиш на естествения ход на живота."
Харуки Маруками

другото ти го казах и преди - няма смисъл да тропаш с крак и да ревеш "искам да е както преди"...животът не се връща. върви само и единствено напред. намери любовта към себе си в себе си! не я търси навън! някой го беше казал много добре: достатъчно си живяла за НЕГО. време е да поживееш за себе си!

# 159 11 юли 2006, 14:42 ч.
  • Мнения: 4 806
не съм психолог, няма да е професионално...

просто поискай от живота нещо дребно (остави това "искам си живота отпреди", няма как да стане), съвсем дребно - като да посадиш едно цвете, като да нарисуваш една малка картинка, като да сготвиш празнично ядене, като да изпереш пердета... като го направиш, повтаряш стъпка едно - поискай нещо дребно от живота. Нещо, което е хубаво, красиво, мило, чисто и все в този ред.
излизането от такава дупка става с едно простичко "искам... " нещо да се промени, макар и дребно. Защото всеки дълъг път започва с първата крачка.
Животът е даден, за да се живее. В определени моменти го посвещаваме на различни неща. Но нямаме право да го погубваме.

# 160 11 юли 2006, 15:46 ч.
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите!  Rolling Eyes Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!  Shocked
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш! 

# 161 11 юли 2006, 15:51 ч.
А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....
Аз вече съм в лудницата на болката.
ако бях силна колкото вас сега нямаше да си задавам въпроса-да остана или не!?


# 162 11 юли 2006, 15:52 ч.
Цитат на: Зъхи в вт, 11 юли 2006, 15:46
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите!  Rolling Eyes Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!  Shocked
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш! 


Мила, Зъхи това и ще направя....

# 163 11 юли 2006, 15:57 ч.
  • Мнения: 1 150
Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:52
Цитат на: Зъхи в вт, 11 юли 2006, 15:46
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите!  Rolling Eyes Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!  Shocked
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш! 


Мила, Зъхи това и ще направя....

Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51
А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....
Аз вече съм в лудницата на болката.
ако бях силна колкото вас сега нямаше да си задавам въпроса-да остана или не!?

Стига вече.
Страдаш - всички са страдали, кой за мъж, кой за дете.
Има хора в този форум, които са загубили децата си и продължават да живеят. Сигурна съм, че тях ги е боляло много повече.
Самосъжалението води само към дъното, а там няма нищо хубаво.
Ако трябва да съм искренна изцяло, ще те нараня още толкова. Зъхи ти го е казала по-меко, от колкото аз мога да го напрая.
Стегни се, ма*а му. За един х*й ревеш.
Ще го преживееш.

# 164 11 юли 2006, 15:59 ч.
  • Мнения: 6 315
Това не е решението на проблема ти, изобщо. На никой не му е лесно, вярвай ми, но изход винаги има. Да, любовта не е вечна, няма нищо вечно на тоя свят. Ако искаш консултация с психолог - прочети по-назад. Има мама от форума, която се занимава с това. И знай, че животът не започва и не свършва с един мъж. Peace Малко по-спокойно го карай, говори с мъжа си, ако не става - поне за малко се разделете. И научи, че идваме и си отиваме от този свят сами и въпреки че сме си социални животни трябва да живеем заради самите себе си.

Ако си регистрирана можеш да ми пишеш на лични.

# 165 11 юли 2006, 16:08 ч.
  • Мнения: 2 327
Всеки гледа от неговата си камбанария. За всеки проблемите са различни.
Тука има къде по-безумни глупости от тази тема. Който не иска - не чете наистина.

Това, което Agneshka е казала, е много вярно - животът върви напред. Когато го разбереш и приемеш - болката ще отшуми.
Иначе колкото и да си приказваме - полза няма да има особена. Искаме да те подкрепим и да ти дадем сили да продължиш, но ти трябва да си готова да приемеш такава помощ.
Опитай с психолог ако искаш... Само не се навивай как самоубийството е единственото решение.

# 166 11 юли 2006, 16:10 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не, няма да го направиш, иначе нямаше да си тук. Стегни се и не търси повече съжаление. Стига си лазила в краката на някакво л..но, изправи се и го погледни в очите. Ако не те прави щастлива просто му кажи "сбогом". Ако не можеш- лекувай се. Проблемът ти изглежда смешен за хората, които знаят какво е наистина да боли. Осъзнай се.

# 167 11 юли 2006, 16:17 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51
А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....

Всички искаме простички неща, и всеки от нас е бил наряняван по някъв повод в живота. Но изход винаги има.
Хората са различни, променят се. Твоя мъж също може да е бил най- прекрасния и с най- добрите качества, но просто да се е променил, причини- много. Какво ще решиш чрез самоубийството? Ще му улесниш живота? newsm78 Я стига! Stop
Един мъж никога не трябва да е основната цел в живота ти, явно при теб отдаването е било на 100 % и сега всичко ти идва като гръм от ясно небе и те боли ужасно. Вместо да кроиш планове за суицид си вземи поука от ситуацията и продължи напред с гордо вдигната глава и самочувствие. Депресията няма да изчезне от раз, но постепенно и това ще стане. Болката ще отшуми, няма да е вечна, времето лекува. Важното е сега в сюблимния момент да се вземеш в ръце и да не падаш духом. Не стой сама вкъщи, а излизай, с приятели, с близки, това ще ти помогне да се разсееш.
И още нещо, аз не вярвам много в такива неща, но съм чувала за смъртта, че ако ти отнемат живота насилствено отиваш директно в Рая, независимо колко си грешен, защото нямаш вина за смъртта си, но ако отнемеш сам живота си вървиш право в Ада, дори да си бил най- добрия и праведен човек на света. Така че помисли си добре. Wink  Laughing
Абе както казаха и по- горе- Не си струва за един х*й толкова да страдаш, просто не си струва! Naughty
По- добре сама, отколкото зле придружена! Peace

# 168 11 юли 2006, 16:18 ч.
  • София
  • Мнения: 4 966
Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51
А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....
Ти искаш!
А той какво иска питала ли си се.
не може да изискваш от хората.Може би вече не те обича.Не може насила да го накараш да сте заедно.
Относно това-че няма да го забравиш и след време във всеки един ще гледаш него.Не говори,преди да знаеш.Живота тече.Днес мислиш едно,утре друго.Така е и с чувствата.
А не си ли се замисляла,че след като така се развиват нещата около теб-значи този мъж не е за ТЕБ!Не ти е писано да сте заедно.Трябва да приемаме нещата,такива каквито се случват.

# 169 11 юли 2006, 16:21 ч.
  • Мнения: 78
 мила "не", има една приказка
"никога не превръщай един човек в твой свят, защото загубиш ли го  -  губиш целия свят.
ти явно вече си го направила
не мога да давам съвети щото надали ще са актуални за теб, обаче се надявам и моля да помислиш
всички сме се разочаровали и мнооого ни е боляло
винаги има смисъл да продължиш Hug

# 170 11 юли 2006, 16:21 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:41
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....

Искаш да кажеш, че при всички трудности и желанието ти да имаш дете, си готова да отнемеш два живота, защото някой не те обичал?! Моля ти се, мисли по-трезво.

# 171 11 юли 2006, 16:22 ч.
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:52
Цитат на: Зъхи в вт, 11 юли 2006, 15:46
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите!  Rolling Eyes Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!  Shocked
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш! 


Мила, Зъхи това и ще направя....

Като ти плесна два шамара, ще ти кажа!  #Cussing out  Я се стегни, ма, жено! Нима смисълът на живота ти е просто един мъж, пък какъвто ще да е той!  Rolling Eyes
Искаш ли да бъдеш запомнена с "оная, дето се самоуби заради мъж". Твърде жалък живот ще е това, твърде жалък! Осъзнай се докато е време!

# 172 11 юли 2006, 16:29 ч.
  • Мнения: 193
 на ме ми се струва, че щом така упорито разсъждаваш върху нещата от живота си, значи подсъзнателно търсиш причина да останеш, да не напускаш този тежък в момента живот. Решението е в теб, трябва само да го съзреш... Сама казваш, че те подценява, отминава, унишава! Това е нещо, което ти е направило впечатление! Как ще го приемеш и простиш??? Започни да мислиш от гледната точка на личността си, а не сантименталната проекция, която си си създала. Тази слабост, за която непрекъснато говориш, каква работа ти върши??? Пасивна си, а тази пасивност те убива.
 Поеми дълбоко въздух и се стегни!  Nature Partly Sunny

# 173 11 юли 2006, 16:37 ч.
  • Мнения: 4 806
НЕ, а ти майчица нямаш ли?
Наистина, помисли поне за нея...
Какво е направила за теб, как си била център на нейната вселена...
Всеки има повече сили, отколкото предполага...
Не се прави на слаба, просто не си ...
И се взимай в ръце, време е ...

# 174 11 юли 2006, 16:38 ч.
  • Мнения: 4 651
Не е истина просто, хем съм бясна в момента, хем съм подпухнала от рев и ако си ми в ръцете момиченце такъв бой ще ти хвърля, че не знам просто.
Преди няма и 24 часа загубих приятелка. Преди да навърши 23, преди да се влюби истински, преди някой да й каже мамо.
А ти какви глупости ми дрънкаш за единствения и незабравим, заради който света е свършил.
Ако питаш мене ти обичаш само себе си. Ти си един жалък егоист, ама егоизъм в най- висша форма.
Най ги обичам такива като тебе, които за да ги забележи света колко страдат си пускат ай си кю-то и съобщават на някой,че ей сега го направих и не мога да живея без него и после минават офлайн, оставяйки другия да трепери и да се шашка. Най- ги обичам такива, които държат да съобщят на всеуслошание какво мислят да направят със себе си.
Каква е идеята? Че ако не е разгласено няма смисъл цялото нещо ли?
Егоист си мила, егоист на N- та степен.

И последно - всичко се преживява - и ти ще преживееш това, което ти се случва. А ако съвсем нямаш грам здрав разум и близките ти някой ден ще преживеят евентуално дивотията, която ни заплашваш, че ще сториш. Само дето в първия случай ще ти е гадно само на теб и то не безкрайно, във втория - ще съсипеш поне няколко живота - най- малко на родителите и на децата си.
Бъди егоист ако искаш, заповядай разруши живота на близките си!
Или се стегни да му се невиди и не се дръж така все едно си малко дете!

# 175 11 юли 2006, 16:49 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
 Sad 
 

Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 17:07 от РЕНИ

# 176 11 юли 2006, 17:17 ч.
  • Мнения: 4 414
Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51
А кой ни дава право да нараняваме?
хубав въпрос си задала! и аз ти го зададох преди няколко поста, ама явно не си искала да му отговориш!
хайде иди в "Родители, преживели загуба", почети малко/там има наистина болка, от която не можеш да избягаш/ и се запитай:
Кой ти дава право да нараняваш родителите си и близките си ?
ако имаш нужда от помощ - поискай я и ще я получиш!

# 177 11 юли 2006, 17:46 ч.
  • Мнения: 2 863
С най- голяма почуда откривам следното във форума за самотни родители....Автора е гост, ника  е Ne... много странно съвпадение на никове... и доста по различна версия от изложената....И да, аз също смятам, че всеки решил да се самоубива заради мъж е добре да почете във форума на родители преживели загуба, понеже не вярвам да има пострашна от тази да загубиш  детето си....


  Re: Щастливи ли сте?
« #13 вторник, 11 юли 2006, 14:26 »   

Неееее - изобщо!!!Отстрани погледно трябва да съм много,ама много щастлива - млада,с добър,стабилен, демонстриращ любов мъж,имам си добра работа,а сега очаквам и първата си рожба.Чудно,нали?!Само дето този прекрасен мъж няма идея в кой месец съм,как се чувствам,от какво имам нужда...Нито веднъж досега не погали корема ми,не изяви желание да почувства ритниче - за секс да не говорим!Всичко друго си имам или поне мога да си го купя,ако ми трябва,но ласката и нежността,от която се нуждая особено сега...как да си я набавя?!Чувствам се като зайче в капан - бременна,безполезна,неатрактивна и омаловажавана от бъдещия татко.Сега съм с вързани ръце и той като,че ли се възползва и ми връща за всички стари прегрешения.Другият вариант-не ми отмъщава-просто не ме забелязва.Чудя се кой е по-добрият вариант?! 
 

 

# 178 11 юли 2006, 17:49 ч.
  • Мнения: 2 863
И понеже назад в темата си спомням, че четох това:

Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все   едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....  

Така, че мисля да спирам да чета......

# 179 11 юли 2006, 17:57 ч.
От думите на Не личи огромна доза мазохизъм и самопрезрение. Човек се чувства зле и страда, но, ако е здрав не може да позволи друг да го обижда и обвинява за какво ли не и само да поема, поема...Трябва и да реагира. Очевидно тя иска да реагира, но не е способна - по една или друга причина. И причината определено не е, че обича човека, че така е възпитана - това са благонравни оправдания. Причината е, че личността й е разстоена и тя има много повече проблеми със себе си, отколкото с въпросния човек...И не казвам това защото не съм достатъчно чувствителна към чуждите проблеми - а защото и аз съм имала сходно преживяване и "благодарение" на него разсъждавам така в момента. Съчувствието е хубаво нещо, да разбираш как се чувства другия и да можеш да усетиш болката му, но да се изражда до милозливост и едва ли не да оправдава състоянието на другия - това не бива. Това е повече във вреда на страдащия, защото не го бута напред.

# 180 11 юли 2006, 18:02 ч.
  • София
  • Мнения: 4 966
ha hem se чуди бременна ли е -хем усеща ритничета-според мен тва момиче наистина има нужда от помощ

# 181 11 юли 2006, 18:03 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Jaly1 в вт, 11 юли 2006, 17:46
....
Да се произнесат модовете Rolling Eyes

# 182 11 юли 2006, 18:11 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Цитат на: Jaly1 в вт, 11 юли 2006, 17:46
С най- голяма почуда откривам следното във форума за самотни родители....Автора е гост, ника  е Ne... много странно съвпадение на никове... и доста по различна версия от изложената....И да, аз също смятам, че всеки решил да се самоубива заради мъж е добре да почете във форума на родители преживели загуба, понеже не вярвам да има пострашна от тази да загубиш  детето си....


  Re: Щастливи ли сте?
« #13 вторник, 11 юли 2006, 14:26 »   

Неееее - изобщо!!!Отстрани погледно трябва да съм много,ама много щастлива - млада,с добър,стабилен, демонстриращ любов мъж,имам си добра работа,а сега очаквам и първата си рожба.Чудно,нали?!Само дето този прекрасен мъж няма идея в кой месец съм,как се чувствам,от какво имам нужда...Нито веднъж досега не погали корема ми,не изяви желание да почувства ритниче - за секс да не говорим!Всичко друго си имам или поне мога да си го купя,ако ми трябва,но ласката и нежността,от която се нуждая особено сега...как да си я набавя?!Чувствам се като зайче в капан - бременна,безполезна,неатрактивна и омаловажавана от бъдещия татко.Сега съм с вързани ръце и той като,че ли се възползва и ми връща за всички стари прегрешения.Другият вариант-не ми отмъщава-просто не ме забелязва.Чудя се кой е по-добрият вариант?! 
 

 


Различни юзъри са.

# 183 11 юли 2006, 19:39 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: Рижа Проклетница в вт, 11 юли 2006, 18:11
Цитат на: Jaly1 в вт, 11 юли 2006, 17:46
С най- голяма почуда откривам следното във форума за самотни родители....Автора е гост, ника  е Ne... много странно съвпадение на никове... и доста по различна версия от изложената....И да, аз също смятам, че всеки решил да се самоубива заради мъж е добре да почете във форума на родители преживели загуба, понеже не вярвам да има пострашна от тази да загубиш  детето си....


  Re: Щастливи ли сте?
« #13 вторник, 11 юли 2006, 14:26 »  

Неееее - изобщо!!!Отстрани погледно трябва да съм много,ама много щастлива - млада,с добър,стабилен, демонстриращ любов мъж,имам си добра работа,а сега очаквам и първата си рожба.Чудно,нали?!Само дето този прекрасен мъж няма идея в кой месец съм,как се чувствам,от какво имам нужда...Нито веднъж досега не погали корема ми,не изяви желание да почувства ритниче - за секс да не говорим!Всичко друго си имам или поне мога да си го купя,ако ми трябва,но ласката и нежността,от която се нуждая особено сега...как да си я набавя?!Чувствам се като зайче в капан - бременна,безполезна,неатрактивна и омаловажавана от бъдещия татко.Сега съм с вързани ръце и той като,че ли се възползва и ми връща за всички стари прегрешения.Другият вариант-не ми отмъщава-просто не ме забелязва.Чудя се кой е по-добрият вариант?! 
 

 


Различни юзъри са.
Това момиче , ако е същото ни направи за смях... Shocked Жената е бременна и я трескат яко хормоните...  #Crazy Нямам думи!!!

# 184 11 юли 2006, 19:42 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
В прав текст написах: потребителите не са едни и същи Crossing Arms
Съвпадение на избрания ник за гостуване просто.

# 185 11 юли 2006, 19:46 ч.
  • Мнения: 2 863
Извинявам се ако съм всяла смут, много познато ми прозуча, ника същият...а и самото звучене.... но щом модовете казват, че са различни юзъри, значи е така. Shocked

# 186 11 юли 2006, 20:23 ч.
Хайде да опиташ нещо конкретно, искаш ли?
Пускам ти един link - пробвай и пак ела да си поговорим, става ли?
http://www.clubs.dir.bg/postlist.php?Board=psanaliz&GCDirID= … 1e6da70c22df0a8f0
Кураж!

# 187 11 юли 2006, 22:51 ч.
  • Мнения: 22 867
А Не не се е появявала от 15.52ч. Хайде, обади се!

# 188 11 юли 2006, 23:32 ч.
  • Мнения: 2 116
 newsm78 Praynig Хайде НЕ появи се де...

# 189 12 юли 2006, 07:35 ч.
  • Мнения: 822

Когато стигнеш края и нищо друго няма.....Краят идва след като влезеш в "приемната" на съдебния лекар.Преди това винаги има поне две пътеки,по които можеш да тръгнеш.
Когато искаш да спре да те боли и просто да затвориш очи.....Точно тогава отварям очите си още по-широко и се опитвам да открия лек за болката си...
Когато имаш очи , а нищо не виждаш, когато имаш сърце ,но нищо не чувстваш, когато имаш ръце ,но те са празни,когато е пълно със хора , а си сам,когато виждаш ,а всъщност си сляп.Тогава се замислям за тези,които наистина нямат очи,сърце или ръце и си казвам,че на мен поне привидно ми е по-добре.Дори когато си сам,има начини да не бъдеш самотен...
когато обичаш, но любовта е отрова....За някои хора е лекарство.Може би си сбъркал шишенцето и това,което би отровило теб може да излекува някой друг и обратно...
когато нищо няма , а земята е цяла....По земята има цветя...

# 190 12 юли 2006, 07:41 ч.
  • Мнения: 822
Ако това е момичето,което мисля,че е...Тя също е губила дете.Не бъдете толкова жестоки...Спирам,защото съм сигурна,че греша...

# 191 12 юли 2006, 08:40 ч.
  • Мнения: 1 150
Цитат на: nia_r в ср, 12 юли 2006, 07:41
Ако това е момичето,което мисля,че е...Тя също е губила дете.Не бъдете толкова жестоки...Спирам,защото съм сигурна,че греша...

nia, не мисля, че които сме се изказали по-грубо сме жестоки. Понякога един "шамар" помага повече от милите думи

# 192 12 юли 2006, 08:43 ч.
  • Мнения: 822
Зная,права си,но тя май достатъчно шамари е получила вече... Praynig

# 193 12 юли 2006, 08:58 ч.
  • Мнения: 1 150
Цитат на: nia_r в ср, 12 юли 2006, 08:43
Зная,права си,но тя май достатъчно шамари е получила вече... Praynig

Да, така е и ти си права

# 194 12 юли 2006, 09:47 ч.
  • Мнения: 3 091
Ехо! НЕ - минаха няколко дни! Не е ли време да смениш заглавието на темата?

# 195 12 юли 2006, 15:40 ч.
  • Мнения: 2 116
Абе НЕ май не се е появявала скоро!  newsm78 Praynig

# 196 12 юли 2006, 15:53 ч.
  • Мнения: 118
точно това се чудех и аз! Shocked  НЕ каде си?? пиши ни! Rolling Eyes

# 197 12 юли 2006, 15:56 ч.
  • София
  • Мнения: 4 966
защо да ни пише,като по-добре е да ни държи под напрежение... Confused

# 198 12 юли 2006, 16:09 ч.
  • Мнения: 118
 Sickама то вярно си е напрежение! от вчера чета темата,ама днес не издържах и се вклучих. ей,НЕ  не бива така бе жена-знаеш ли колко хора се тревожат! Rolling Eyes

# 199 12 юли 2006, 17:07 ч.
  • Мнения: 4 053
 Thinking
странна работа

# 200 12 юли 2006, 17:36 ч.
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
ами явно сте успели мами с мисията си! не вярвам да стане лощото след толкова много говорене!но пък има един тип самоубийци, които търсят публиката!преди 22г спасих една ве4е по4ти самоубила се заради мъж,после съм сигурна, 4е е разбрала безмислието, но за мен си бях взела решението при гледката!а мисля, 4е самоубийството не се подготвя толкова дълго, то е по-импулсивно и въпреки подготовката при някои, те не споделят замисленото и не заплашват! мое мнение е!

# 201 12 юли 2006, 21:06 ч.
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet

# 202 12 юли 2006, 21:09 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet

Браво  Hug Вече можеш да пишеш като "ДА", нали?  Wink "ДА" на живота, ДА на бъдещето   bouquet

# 203 12 юли 2006, 21:10 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet
Време беше. Има ли някаква положителна промяна в половинката?

# 204 12 юли 2006, 21:13 ч.
Цитат на: РЕНИ в ср, 12 юли 2006, 21:10
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet
Време беше. Има ли някаква положителна промяна в половинката?


не мога да кажа ,че е точно положителна....

# 205 12 юли 2006, 21:17 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Надявам се, че поне има шанс.

# 206 12 юли 2006, 21:20 ч.
  • Мнения: 201
Без значение какво точно ти се е случило мисля че не е това начина
Просто се вземи в ръце и не посрамвай женското съсловие, защото не мъжете заслужават титлата силния пол а именно и само жените.
Така че вдигни глава и право напред дори и да е в стена все някога ще се открие и пътя пред теб Naughty

# 207 12 юли 2006, 21:35 ч.
  • Мнения: 5 317
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet
Много се радвам. Hug Hug Hug

# 208 12 юли 2006, 22:17 ч.
  • Мнения: 2 116
И аз много се радвам, че сме били полезни!  Heart Eyes Надявам се нещата да вървят само в положителна посока!  Peace И дано сподалиш и някоя хубава новина...  bouquet

# 209 12 юли 2006, 23:06 ч.
  • Мнения: 22 867
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet

Слава богу, най-после! Олекна ми! Да си жива и здрава, мила Не, всичко полека-лека ще се оправи, ще видиш!

# 210 12 юли 2006, 23:09 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
...сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet

Браво! Това да се чува! Hug

# 211 12 юли 2006, 23:10 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: GEISHA в ср, 12 юли 2006, 21:35
Цитат на: не в ср, 12 юли 2006, 21:06
Благодаря на всички ви за милите думи, шамарите, хокането , притесненията и подкрепата,сега съм по-добре и осмислям нещата! Hug  bouquet  bouquet  bouquet
Много се радвам. Hug Hug Hug
И аз така... поздравления , че се взе в ръце!!! Hug Peace Сега дерзай, напред живота е пълен с изненади... стискам палци да имаш скоро някоя много хубава изненада! Laughing  bouquet

# 212 12 юли 2006, 23:56 ч.
  • София
  • Мнения: 1 444
Цитат на: hd14 в вт, 11 юли 2006, 10:16
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.

Дори да е така, това значи ли, че щом човек е изпаднал в умопомрачение от неспособността да се справи с проблемите си, трябва вместо да му подадем ръка да го оставиме да мре? Защо това бездушие? Защо си правиш труда да пишеш изобщо? Като не можеш да помогнеш, то поне не вреди-има такава поговорка. Много ужасно ми изглежда подобна реакция на хорските лични трагедии.Всеки има своята и я изживява и се бори с нея по различен начин, едни са по-силни, други по-лабилни психически, но това не ги прави луди или недостойни за живот. Дано не те застигат никога проблеми, които те поставят в безизходица, защото никой не е застрахован.Дано не ти се случва и тогава някой да махне с ръка и да отреагира така на болката ти. Страшно е, но наистина напоследък хората около нас станаха адски безчувствени и бездушни.Нека запазим човешкото у себе си и не допускаме подобен хлад да завладее душите ни!!!

# 213 13 юли 2006, 14:05 ч.
  • Мнения: 255
Не ще ти кажа мила че аз изгубих момиченцето си на 3г.и 8 мес. (можеш да влезеш в Родители преживели загуба) и вече 3 години се опитвам да живея ,по скоро съществувам.Когато си отиде детенцето ми аз също исках да се самоубия да отида при нея,но се замислих каква болка ще причиня на майка ми и баща ми ,които достатъчно страдаха и бяха съсипани от смърта на внучката им.Не исках да им пречиня още мъка и намерих сили (и аз незнам от къде )да продължа да живея без момиченцето ми.С това искам да ти кажа ,че аз изгубих най милото си и няма връщане  назад,а ти си взела да ми ревеш и да се самоубиваш за един мъж.Да не са се свършили мъжете  ааааааааааа.Помисли над думите ми ,защото ти можеш да имаш друг мъж ,но аз не мога да си върна детето.
За това се стегни и стига си ревала за един мъж.За мен това е нищожен проблем в сравнение с това което съм преживяла.


Умолявам те отиди на Родители преживели загуба да прочетеш за мен и за други момичета и се надявам да проумееш че твоя проблем и евентуална загуба на мъжа ти  са нищожни в сравнение с другите неща ,които са сполетели хората и да СЕ СТЕГНЕШ.

# 214 13 юли 2006, 14:13 ч.
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Радвам се, че НЕ се е стегнала!  Grinning Само дано положителната нагласа идва отвътре, а не отвън (благодарение на поведението на въпросния "любим" да речем)!  Rolling Eyes
Важното е човек да осъзнае значимостта на собствената си личност и живот, а не това да се контролира от външни обстоятелства и субекти!
Дано ме е разбрала какво искам да кажа!  Wink

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата