нищо не искам , само да спре да ме боли!
- Публикувана: 9 юли 2006, 19:44 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 14:13 ч.
самоубийството
нищо не искам , само да спре да ме боли!
нищо не искам , само да спре да ме боли!
Какво става тук бе хора? 
Искам да уверя авторката, че ВСИЧКИ, или поне 99% от жените сме страдали за мъж и сме смятали, че без него не можем и не си струва да се живее, но ето, че живота продължава и с него идват и прекрасни моменти, не само болка! Запомни това!
Искам да уверя авторката, че ВСИЧКИ, или поне 99% от жените сме страдали за мъж и сме смятали, че без него не можем и не си струва да се живее, но ето, че живота продължава и с него идват и прекрасни моменти, не само болка! Запомни това!
Права е Буба, че 99%, а може и 100% от жените са преживяли твоята болка. Точно така, както сега ти се иска да умреш, ще се събудиш една сутрин и ще си кажеш: "Боже, каква глупачка съм била!"
Нищо непоправимо не ти се е случило. Просто това е животът. Добре е, че в него има и хубави и лоши неща, иначе щеше да е като безсолна манджа. То и пържоли да ядеш всеки ден, и те ще ти омръзнат. Ако пък наистина ти е било толкова добре с този мъж, ами радвай се, че си имала тези чудесни моменти с него, че си ги изживяла. Щото можеше и да ги пропуснеш, ако не беше го срещнала. Не е нужно да го изживяваш като нещо непоправимо. Непоправимото в живота е само едно и дай боже по-късно да ти се случва. Така, че горе главата и се вземи в ръце. Всеки край е и начало на нещо ново. А лошото обикновено се редува с хубавото. Я се огледай, може пък да е съвсем близо до теб!?
Спомни си детството, спомни си моментите, когато са те обичали близките ти. Спри да мислиш, върни се назад, бъди отново до "онова езеро" или "на пясъка...", където слънцето ще стопли пак душата ти.
Аз бих взела нещата "на абордаж", не е той този, който ще определи дали ще живея или не, но... всеки си има душевност.
После ще се смееш на насторението си сега
Успех!
Аз бих взела нещата "на абордаж", не е той този, който ще определи дали ще живея или не, но... всеки си има душевност.
После ще се смееш на насторението си сега
Успех!
нищо не искам , само да спре да ме боли!
Това няма да е единствената болка в живота ти. А една жена, ако не изживее болките в живота си, как ще разбере, че е жена. Не можеш и да си представиш сега колко много дава изживяването на една болка. Колко по-силна и мъдра ще бъдеш. Сама ще го усетиш.
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Единственото, за което се надявам да не греша, е, че няма да опита...Самоубийците просто го правят, не говорят преди това!
Може да съм груба, но има хора, които ги оправя просто един ритник.
Аз съм от тях!
Не, там ли си!!!!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Единственото, за което се надявам да не греша, е, че няма да опита...Самоубийците просто го правят, не говорят преди това!
Може да съм груба, но има хора, които ги оправя просто един ритник.
Аз съм от тях!
Не, там ли си!!!!
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
В такива моменти човек има нужда от разговор. Лично на мен в подобен момент ми помогна жена, която изобщо не ми беше близка, нито пък приятелка. Не знам защо, но пред нея си изплаках мъката, а не пред приятелките си. После се сприятелихме с нея. Но тогава тя свали товара от съзнанието ми.
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
В такива моменти човек има нужда от разговор. Лично на мен в подобен момент ми помогна жена, която изобщо не ми беше близка, нито пък приятелка. Не знам защо, но пред нея си изплаках мъката, а не пред приятелките си. После се сприятелихме с нея. Но тогава тя свали товара от съзнанието ми.
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
Говорим, говорим, а нея я Боли!
В такива моменти човек има нужда от разговор. Лично на мен в подобен момент ми помогна жена, която изобщо не ми беше близка, нито пък приятелка. Не знам защо, но пред нея си изплаках мъката, а не пред приятелките си. После се сприятелихме с нея. Но тогава тя свали товара от съзнанието ми.
Да, защото няма такъв начин
Но можем да говорим за това. И ако НЕ е регистрирана, но не иска да пише с ника си, то нека поне се регне наново, за да не пише всеки път като гост, което е много досадно, знаем всички......Между другото това, че сега нещата около НЕ изглеждат непоправими, това в същност съвсем не означава, че е точно така. Може след седмица, две, даже и след година, тя и той пак да са заедно, да се съберат, да закърпят нещата. И ако нямат много кръпки от преди това, защо да не започнат отначало?
Нали ви е ясно, че едва ли помагаме особено!
За мен винаги е било по-лесно да споделя с непознат! Но разговора не може да се замени от тези писания! Да всеки дава акъл, а НЕ е САМА със своята болка! Ето това неможем да променим!
За мен винаги е било по-лесно да споделя с непознат! Но разговора не може да се замени от тези писания! Да всеки дава акъл, а НЕ е САМА със своята болка! Ето това неможем да променим!
Тя не е съвсем сама, я погледни колко много сме с нея. А тези писания много даже помагат - да мине време, да преосмислиш собствените си виждания, да намериш нови гледни точки към проблема и ........................колко още много неща, да не изброявам всичко. Така, че лошо няма, стига само да и стигне търпение да ни изчете. Пак ще напиша - всичко е поправимо в този свят, без едно единствено нещо.
НЕ е САМА със своята болка!
Предполагам двусмислието е умишлено. Подкрепям те...
Арвен също - за промяната - прическа и прочие!
Щом НЕ е избрала този начин, явно така и е по-полезно! Това си мислех!