Тук ли си още не?
- Публикувана: 9 юли 2006, 19:44 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 14:13 ч.
самоубийството
пак ли изчезна 
как да се опише това-голяма буца в мен , само отчаяние ме докосва и тъга,но безумна ,гадна тъга ,не мога да повярвам ,че семейсвото ми се разпада, просто така ,не минава ,това е лошото, става по-зле, все едно съм мъртва още сега жива,живея като във филм, това не е моят живот, сутрин се будя не с мисълта за първото кафе , а къде сбърках , как да живея от сега нататък, как да излекувам сърцето си
Много се надявам вече да си е легнала...Изтощена от мисли и сълзи...А утре всичко би могло да бъде различно...
Много се надявам, че това, което пише в "големите, дебели" книги е вярно - този, който е решил да посегне на живота си, просто го прави, без да афишира излишно!
Много се надявам, с присъствието си тук, тази вечер - поне малко да сме помогнали!
Много се надявам, че това, което пише в "големите, дебели" книги е вярно - този, който е решил да посегне на живота си, просто го прави, без да афишира излишно!
Много се надявам, с присъствието си тук, тази вечер - поне малко да сме помогнали!
Когато четеш това, а съм сигурна, че ще го прочетеш, ще срещнеш думите на човек, който е мислел по същия начин.
Една нощ осъзнах, че нищо не ни принадлежи, но не просто на думи, а ей така както се осъзнава само една истина - с цялото тяло. Питах по същия начин, за всичко. Да, пак заради мъж, но и не само. Ние не си принадлежим, любовта ни не е вечна, няма нищо наистина безкрайно. И? Ето ме, тук съм, въпреки, че не исках. Ето ме, пиша и ти казвам - не ти е нужен мъж, не ти е нужна тази любов, колкото и истинска да е била, тя просто е изтекла във ремето. Сега ТИ имаш възможност да принадлежиш само и единствено на себе си. Да бъдеш своя и да живееш своя живот, за себе си. Не заради мъж, любов или семейство. Не да се идентифицраш с някой друг. Изправи се със страха си и признай пред себе си, че те е страх, че те боли, НО ще продължиш напред, заради себе си, защото си си длъжница, живяла си толкова време аради него. В природата има равновесие, колкото повече се забравяме, заради любов или някой друг, толкова повече животът след това ни напомня, че трябва да се реваншираме пред душата си.
Там, където искаш да отидеш няма нищо. И почивка няма, нито забрава. А ти не искаш нищо. Ти искаш покой и болката да спре. Смъртта не е обезболяващо, тя е край. А никой, никой не осъзнава наистина, напълно края.
Утре стани и заради тази любов, какво е една любов, Господи, пред силата на човешкия живот? И ти искаш заради един човек, една машина за клетки, която всеки ден се руши, губи от силата си и си намира други занимания, да убиеш живота си?!?!
Любов ще намериш отново. Щастие - също. Защото ще знаеш по-добре какво да търсиш и от какво да бягаш. И обикнала себе си, живейки заради себе си, ще откриеш човек, който да прави същото заради тебе. За заблудите не сме виновни толкова ние. Не си грешна, сбъркала или можела да направиш нещо различно.
Ти си просто жена, която обича. Като всички нас. Животът има нужа от любовта ти, не от самоубийство. Просто не спирай да си повтаряш:
Не мога да продължа.
Ще ПРОДЪЛЖА!
Утре ще е по-добре. След месец ще усещаш, че пътят е правилен. След година ще си намерила себе си. Не в чужди прегръдки, а в твоите собствени. Няма нищо по-сигурно от това, защото твоята вяра в собствената ти сила няма да предадеш. Не я предавай и сега.
Една нощ осъзнах, че нищо не ни принадлежи, но не просто на думи, а ей така както се осъзнава само една истина - с цялото тяло. Питах по същия начин, за всичко. Да, пак заради мъж, но и не само. Ние не си принадлежим, любовта ни не е вечна, няма нищо наистина безкрайно. И? Ето ме, тук съм, въпреки, че не исках. Ето ме, пиша и ти казвам - не ти е нужен мъж, не ти е нужна тази любов, колкото и истинска да е била, тя просто е изтекла във ремето. Сега ТИ имаш възможност да принадлежиш само и единствено на себе си. Да бъдеш своя и да живееш своя живот, за себе си. Не заради мъж, любов или семейство. Не да се идентифицраш с някой друг. Изправи се със страха си и признай пред себе си, че те е страх, че те боли, НО ще продължиш напред, заради себе си, защото си си длъжница, живяла си толкова време аради него. В природата има равновесие, колкото повече се забравяме, заради любов или някой друг, толкова повече животът след това ни напомня, че трябва да се реваншираме пред душата си.
Там, където искаш да отидеш няма нищо. И почивка няма, нито забрава. А ти не искаш нищо. Ти искаш покой и болката да спре. Смъртта не е обезболяващо, тя е край. А никой, никой не осъзнава наистина, напълно края.
Утре стани и заради тази любов, какво е една любов, Господи, пред силата на човешкия живот? И ти искаш заради един човек, една машина за клетки, която всеки ден се руши, губи от силата си и си намира други занимания, да убиеш живота си?!?!
Любов ще намериш отново. Щастие - също. Защото ще знаеш по-добре какво да търсиш и от какво да бягаш. И обикнала себе си, живейки заради себе си, ще откриеш човек, който да прави същото заради тебе. За заблудите не сме виновни толкова ние. Не си грешна, сбъркала или можела да направиш нещо различно.
Ти си просто жена, която обича. Като всички нас. Животът има нужа от любовта ти, не от самоубийство. Просто не спирай да си повтаряш:
Не мога да продължа.
Ще ПРОДЪЛЖА!
Утре ще е по-добре. След месец ще усещаш, че пътят е правилен. След година ще си намерила себе си. Не в чужди прегръдки, а в твоите собствени. Няма нищо по-сигурно от това, защото твоята вяра в собствената ти сила няма да предадеш. Не я предавай и сега.
какво стана с жената-взех да я мисля постоянно 
Ох,и аз така...Чета,ровя и все тук се връщам.НЕ,пиши ни,моля те.
Направи много хора съпричастни на проблема си.Макар и виртуално те са с теб и те подкрепят.
Представи си след като толкова непознати за теб хора искат да ти помогнат да преодолееш мъката си,то колко ли разбиране и подкрепа ще срещнеш у тези,които те познават и обичат
Момичетата са ти казали толкова много,че няма начин да не се повторя...,но все пак..
Живота на всички ни е труден по различен начин и всички ние намираме пътя към разрешаване на проблемите си.Но да избереш трудният път и да останеш-това е нещо,което те прави истински силен!
Хей Не , недей така помисли за майкати и бащати един мъж колкото и да те обича неможе да те обича като хората които са ти дали живот!
Бъди силна , помисли за за хубавото което ти предстои тепърва !
Дано си си легнала вече и от утре(днес) остави миналото в миналото .
Желая ти щастие!
Бъди силна , помисли за за хубавото което ти предстои тепърва !
Дано си си легнала вече и от утре(днес) остави миналото в миналото .
Желая ти щастие!