Публикувана: 9 юли 2006, 19:44 ч.
Последно мнение: 13 юли 2006, 14:13 ч.

самоубийството

9 108
214
1

Гост

1
...
11
12
13
...
15
Всички

# 165 11 юли 2006, 16:08 ч.

Мнения: 2 327

Всеки гледа от неговата си камбанария. За всеки проблемите са различни.
Тука има къде по-безумни глупости от тази тема. Който не иска - не чете наистина.

Това, което Agneshka е казала, е много вярно - животът върви напред. Когато го разбереш и приемеш - болката ще отшуми.
Иначе колкото и да си приказваме - полза няма да има особена. Искаме да те подкрепим и да ти дадем сили да продължиш, но ти трябва да си готова да приемеш такава помощ.
Опитай с психолог ако искаш... Само не се навивай как самоубийството е единственото решение.

# 166 11 юли 2006, 16:10 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не, няма да го направиш, иначе нямаше да си тук. Стегни се и не търси повече съжаление. Стига си лазила в краката на някакво л..но, изправи се и го погледни в очите. Ако не те прави щастлива просто му кажи "сбогом". Ако не можеш- лекувай се. Проблемът ти изглежда смешен за хората, които знаят какво е наистина да боли. Осъзнай се.

# 167 11 юли 2006, 16:17 ч.

Мнения: 7 186

Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51

А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....

Всички искаме простички неща, и всеки от нас е бил наряняван по някъв повод в живота. Но изход винаги има.
Хората са различни, променят се. Твоя мъж също може да е бил най- прекрасния и с най- добрите качества, но просто да се е променил, причини- много. Какво ще решиш чрез самоубийството? Ще му улесниш живота? newsm78

Я стига!

Един мъж никога не трябва да е основната цел в живота ти, явно при теб отдаването е било на 100 % и сега всичко ти идва като гръм от ясно небе и те боли ужасно. Вместо да кроиш планове за суицид си вземи поука от ситуацията и продължи напред с гордо вдигната глава и самочувствие. Депресията няма да изчезне от раз, но постепенно и това ще стане. Болката ще отшуми, няма да е вечна, времето лекува. Важното е сега в сюблимния момент да се вземеш в ръце и да не падаш духом. Не стой сама вкъщи, а излизай, с приятели, с близки, това ще ти помогне да се разсееш.
И още нещо, аз не вярвам много в такива неща, но съм чувала за смъртта, че ако ти отнемат живота насилствено отиваш директно в Рая, независимо колко си грешен, защото нямаш вина за смъртта си, но ако отнемеш сам живота си вървиш право в Ада, дори да си бил най- добрия и праведен човек на света. Така че помисли си добре. Wink

Абе както казаха и по- горе- Не си струва за един х*й толкова да страдаш, просто не си струва! Naughty

По- добре сама, отколкото зле придружена! Peace

# 168 11 юли 2006, 16:18 ч.

София
Мнения: 4 966

Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51

А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....

Ти искаш!
А той какво иска питала ли си се.
не може да изискваш от хората.Може би вече не те обича.Не може насила да го накараш да сте заедно.
Относно това-че няма да го забравиш и след време във всеки един ще гледаш него.Не говори,преди да знаеш.Живота тече.Днес мислиш едно,утре друго.Така е и с чувствата.
А не си ли се замисляла,че след като така се развиват нещата около теб-значи този мъж не е за ТЕБ!Не ти е писано да сте заедно.Трябва да приемаме нещата,такива каквито се случват.

# 169 11 юли 2006, 16:21 ч.

Мнения: 78

мила "не", има една приказка
"никога не превръщай един човек в твой свят, защото загубиш ли го - губиш целия свят.
ти явно вече си го направила
не мога да давам съвети щото надали ще са актуални за теб, обаче се надявам и моля да помислиш
всички сме се разочаровали и мнооого ни е боляло
винаги има смисъл да продължиш Hug

# 170 11 юли 2006, 16:21 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 838

Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 22:41

Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....

Искаш да кажеш, че при всички трудности и желанието ти да имаш дете, си готова да отнемеш два живота, защото някой не те обичал?! Моля ти се, мисли по-трезво.

# 171 11 юли 2006, 16:22 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:52

Цитат на: Зъхи в вт, 11 юли 2006, 15:46

Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите! Rolling Eyes

Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?! Shocked

Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!

Мила, Зъхи това и ще направя....

Като ти плесна два шамара, ще ти кажа! #Cussing out

Я се стегни, ма, жено! Нима смисълът на живота ти е просто един мъж, пък какъвто ще да е той! Rolling Eyes

Искаш ли да бъдеш запомнена с "оная, дето се самоуби заради мъж". Твърде жалък живот ще е това, твърде жалък! Осъзнай се докато е време!

# 172 11 юли 2006, 16:29 ч.

Мнения: 193

на ме ми се струва, че щом така упорито разсъждаваш върху нещата от живота си, значи подсъзнателно търсиш причина да останеш, да не напускаш този тежък в момента живот. Решението е в теб, трябва само да го съзреш... Сама казваш, че те подценява, отминава, унишава! Това е нещо, което ти е направило впечатление! Как ще го приемеш и простиш??? Започни да мислиш от гледната точка на личността си, а не сантименталната проекция, която си си създала. Тази слабост, за която непрекъснато говориш, каква работа ти върши??? Пасивна си, а тази пасивност те убива.
Поеми дълбоко въздух и се стегни! Nature Partly Sunny

# 173 11 юли 2006, 16:37 ч.

Мнения: 4 806

НЕ, а ти майчица нямаш ли?
Наистина, помисли поне за нея...
Какво е направила за теб, как си била център на нейната вселена...
Всеки има повече сили, отколкото предполага...
Не се прави на слаба, просто не си ...
И се взимай в ръце, време е ...

# 174 11 юли 2006, 16:38 ч.

Мнения: 4 651

Не е истина просто, хем съм бясна в момента, хем съм подпухнала от рев и ако си ми в ръцете момиченце такъв бой ще ти хвърля, че не знам просто.
Преди няма и 24 часа загубих приятелка. Преди да навърши 23, преди да се влюби истински, преди някой да й каже мамо.
А ти какви глупости ми дрънкаш за единствения и незабравим, заради който света е свършил.
Ако питаш мене ти обичаш само себе си. Ти си един жалък егоист, ама егоизъм в най- висша форма.
Най ги обичам такива като тебе, които за да ги забележи света колко страдат си пускат ай си кю-то и съобщават на някой,че ей сега го направих и не мога да живея без него и после минават офлайн, оставяйки другия да трепери и да се шашка. Най- ги обичам такива, които държат да съобщят на всеуслошание какво мислят да направят със себе си.
Каква е идеята? Че ако не е разгласено няма смисъл цялото нещо ли?
Егоист си мила, егоист на N- та степен.

И последно - всичко се преживява - и ти ще преживееш това, което ти се случва. А ако съвсем нямаш грам здрав разум и близките ти някой ден ще преживеят евентуално дивотията, която ни заплашваш, че ще сториш. Само дето в първия случай ще ти е гадно само на теб и то не безкрайно, във втория - ще съсипеш поне няколко живота - най- малко на родителите и на децата си.
Бъди егоист ако искаш, заповядай разруши живота на близките си!
Или се стегни да му се невиди и не се дръж така все едно си малко дете!

# 175 11 юли 2006, 16:49 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 17:07 от РЕНИ

# 176 11 юли 2006, 17:17 ч.

Мнения: 4 414

Цитат на: не в вт, 11 юли 2006, 15:51

А кой ни дава право да нараняваме?

хубав въпрос си задала! и аз ти го зададох преди няколко поста, ама явно не си искала да му отговориш!
хайде иди в "Родители, преживели загуба", почети малко/там има наистина болка, от която не можеш да избягаш/ и се запитай:
Кой ти дава право да нараняваш родителите си и близките си ?
ако имаш нужда от помощ - поискай я и ще я получиш!

# 177 11 юли 2006, 17:46 ч.

Мнения: 2 863

С най- голяма почуда откривам следното във форума за самотни родители....Автора е гост, ника е Ne... много странно съвпадение на никове... и доста по различна версия от изложената....И да, аз също смятам, че всеки решил да се самоубива заради мъж е добре да почете във форума на родители преживели загуба, понеже не вярвам да има пострашна от тази да загубиш детето си....

Re: Щастливи ли сте?
« #13 вторник, 11 юли 2006, 14:26 »

Неееее - изобщо!!!Отстрани погледно трябва да съм много,ама много щастлива - млада,с добър,стабилен, демонстриращ любов мъж,имам си добра работа,а сега очаквам и първата си рожба.Чудно,нали?!Само дето този прекрасен мъж няма идея в кой месец съм,как се чувствам,от какво имам нужда...Нито веднъж досега не погали корема ми,не изяви желание да почувства ритниче - за секс да не говорим!Всичко друго си имам или поне мога да си го купя,ако ми трябва,но ласката и нежността,от която се нуждая особено сега...как да си я набавя?!Чувствам се като зайче в капан - бременна,безполезна,неатрактивна и омаловажавана от бъдещия татко.Сега съм с вързани ръце и той като,че ли се възползва и ми връща за всички стари прегрешения.Другият вариант-не ми отмъщава-просто не ме забелязва.Чудя се кой е по-добрият вариант?!

# 178 11 юли 2006, 17:49 ч.

Мнения: 2 863

И понеже назад в темата си спомням, че четох това:

Милички, може да сте прави , в момента ме е обзело едно безумно и страшно спокойствие което ще изригне....
За някой навик -за мен любов!
И сигурно зависимост , не знам, все едно ми е сега , знам ,че съм празна , мина през мен като буря и нали знаете какво остава след буря-нищо, пепел
Мисля, че може да съм бременна , въпреки проблемите , които имам свързани със забременяването....имам известни съмнения , страхувам се, че ако е така ще ме намрази много
нямам нищо , нито къде да отида....

Така, че мисля да спирам да чета......

# 179 11 юли 2006, 17:57 ч.

От думите на Не личи огромна доза мазохизъм и самопрезрение. Човек се чувства зле и страда, но, ако е здрав не може да позволи друг да го обижда и обвинява за какво ли не и само да поема, поема...Трябва и да реагира. Очевидно тя иска да реагира, но не е способна - по една или друга причина. И причината определено не е, че обича човека, че така е възпитана - това са благонравни оправдания. Причината е, че личността й е разстоена и тя има много повече проблеми със себе си, отколкото с въпросния човек...И не казвам това защото не съм достатъчно чувствителна към чуждите проблеми - а защото и аз съм имала сходно преживяване и "благодарение" на него разсъждавам така в момента. Съчувствието е хубаво нещо, да разбираш как се чувства другия и да можеш да усетиш болката му, но да се изражда до милозливост и едва ли не да оправдава състоянието на другия - това не бива. Това е повече във вреда на страдащия, защото не го бута напред.

Препоръчани теми

Ходихте ли на море и колко ви струваше удоволствието?

Болка в гърдата след кърмене

Глутенови каши от кога?

Секцио или нормално раждане?

175
Бъдещи майки

Причина:

Причина: