Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.
Оперирана от чувства, ъ
- Публикувана: 9 юли 2006, 19:44 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 14:13 ч.
самоубийството
Оперирана от чувства, ъ
Цитат
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.
Не виждам пък , защо трябва пък да е за психиатър. Аз пък си мисля , че това се случва на страшно много жени, и най-големия проблем е емоционалната зависимост към мъжа, която допускаме. Аз самата допреди 1-2 години, щях да се чувствам по абсолютно същия начин ,ако ме беше напуснал моя приятел или пък ако се държеше по същия начин като в случая. Мисля, че това си е много голям проблем, който се подценява.
Не разбирам защо се връзвате на жена, която явно е за психиатър.
Бай бабо, да не ти се случва. Като ти дойде до главата, друго ще запееш. А ако не ти харесва темата, просто не влизай в нея. По-добре е, отколкото да слагаш етикети на хората.
Добре де, малко на сеирджийство гледам сте го отворили тука, но не се притеснявайте: който иска да се самоубие, не прави драматични (или смехотворни, зависи от гледната точка) изказвания по рани форуми. Искало да привлече малко внимание и съчувстие момичето, добре. По-близко съм до тази тема отколкото би ми се искало да бъда, поради загубата на близък по този абсурден начин. Това, разбира се, не ме прави експерт, но просто исках да кажа на който се притеснява, че авторката на тази тема няма да направи това, за което си фантазира. Дълго е за обясняване, и за мен е тежко, затова ще си спестя детайлите, на които базирам наблюдението. Само искам да кажа, че психологичните проблеми, които могат да доведат да взимането на живота си, не се лекуват с форумски писания. Но пък липсата на внимание и самочувствие и усещането за самота май се избиват по този начин, както забелязваме и в други подобни "драматични" теми от близкото минало на форума.
Не бих използвала думата "сеирджийство" за този случай. И няма никаква гаранция за това, дали ще го направи или не. В живота има всякакви случаи. Фактът, че е написала, означава, че има нужда от помощ. Е, да, форумът не е панацея, но дори, това, че я разбираме и я подкрепяме /повечето/, все пак е нещо. Поне човек се разделя с усещането, че е сам в бедата. Пък и може нещо друго да му щукне в ума, имам предвид по-позитивно, от черните мисли, дето са налегнали Не. Дори за малко да се е почувствала по-добре, пак е нещо.
От разума до лудоста има само една малка крачка.....в един миг това ,което ми казвате достига до мен, да, аз разсъждавам, мисля, преценявам, до момента ,в който връщам лентата назад и виждам колко прекрасни мигове сега той руши, не мога да живея в спомени, нито да се лутам и заспивам в прегръдките на друг....
Моментите когато блокирам и спирам да мисля за това са все по-малко , после се връща със страшна сила и ме събаря, може би не съм за този живот, преди повече от 3 месеца си мислех,че съм най-щастливата жена и четейки драмите във форума не мислех,че това ще бъде и моя съдба един ден.
Липса на внимание и съчувствие- не това търся просто си искам живота обратно, не осъзнавам действително може би това,което става или не мога да го приема и не зная как да го променя.
Имам нужда от помощ-да, но не знам как да я потърся нито как ще ми помогне това.
Представете си ,че сте на края на света ,на една ивица земя и пред вас няма нищо , а зад вас само болка и спомени, не мога да живея със спомени, не мога да се срещна със него на улицата един ден и да му кажа просто здравей, това е лудост.
Ако наистина успея да се справя аз във всеки мъж ще търся него , няма да има покой, само болка и сравнения, кому е нужно това?
Пропаста става по голяма в мен , спрях да плача защото нямам сълзи, как да събера сърцето си , потъвам ,за много от вас това са бели кахъри, не мислете че не съм виждала по-страшни неща, о, какво съм преживяла само аз знам-смъртта на близки хора, но тази болка няма равна -спираш да мислиш , само болка и желание тя да спре , сърцето ти да си почине ,мислите в ума да се изтрият и да няма нищо,просто нищо!
Моментите когато блокирам и спирам да мисля за това са все по-малко , после се връща със страшна сила и ме събаря, може би не съм за този живот, преди повече от 3 месеца си мислех,че съм най-щастливата жена и четейки драмите във форума не мислех,че това ще бъде и моя съдба един ден.
Липса на внимание и съчувствие- не това търся просто си искам живота обратно, не осъзнавам действително може би това,което става или не мога да го приема и не зная как да го променя.
Имам нужда от помощ-да, но не знам как да я потърся нито как ще ми помогне това.
Представете си ,че сте на края на света ,на една ивица земя и пред вас няма нищо , а зад вас само болка и спомени, не мога да живея със спомени, не мога да се срещна със него на улицата един ден и да му кажа просто здравей, това е лудост.
Ако наистина успея да се справя аз във всеки мъж ще търся него , няма да има покой, само болка и сравнения, кому е нужно това?
Пропаста става по голяма в мен , спрях да плача защото нямам сълзи, как да събера сърцето си , потъвам ,за много от вас това са бели кахъри, не мислете че не съм виждала по-страшни неща, о, какво съм преживяла само аз знам-смъртта на близки хора, но тази болка няма равна -спираш да мислиш , само болка и желание тя да спре , сърцето ти да си почине ,мислите в ума да се изтрият и да няма нищо,просто нищо!
От разума до лудоста има само една малка крачка.....в един миг това ,което ми казвате достига до мен, да, аз разсъждавам, мисля, преценявам, до момента ,в който връщам лентата назад и виждам колко прекрасни мигове сега той руши, не мога да живея в спомени, нито да се лутам и заспивам в прегръдките на друг....
Моментите когато блокирам и спирам да мисля за това са все по-малко , после се връща със страшна сила и ме събаря, може би не съм за този живот, преди повече от 3 месеца си мислех,че съм най-щастливата жена и четейки драмите във форума не мислех,че това ще бъде и моя съдба един ден.
Липса на внимание и съчувствие- не това търся просто си искам живота обратно, не осъзнавам действително може би това,което става или не мога да го приема и не зная как да го променя.
Имам нужда от помощ-да, но не знам как да я потърся нито как ще ми помогне това.
Представете си ,че сте на края на света ,на една ивица земя и пред вас няма нищо , а зад вас само болка и спомени, не мога да живея със спомени, не мога да се срещна със него на улицата един ден и да му кажа просто здравей, това е лудост.
Ако наистина успея да се справя аз във всеки мъж ще търся него , няма да има покой, само болка и сравнения, кому е нужно това?
Пропаста става по голяма в мен , спрях да плача защото нямам сълзи, как да събера сърцето си , потъвам ,за много от вас това са бели кахъри, не мислете че не съм виждала по-страшни неща, о, какво съм преживяла само аз знам-смъртта на близки хора, но тази болка няма равна -спираш да мислиш , само болка и желание тя да спре , сърцето ти да си почине ,мислите в ума да се изтрият и да няма нищо,просто нищо!
Моментите когато блокирам и спирам да мисля за това са все по-малко , после се връща със страшна сила и ме събаря, може би не съм за този живот, преди повече от 3 месеца си мислех,че съм най-щастливата жена и четейки драмите във форума не мислех,че това ще бъде и моя съдба един ден.
Липса на внимание и съчувствие- не това търся просто си искам живота обратно, не осъзнавам действително може би това,което става или не мога да го приема и не зная как да го променя.
Имам нужда от помощ-да, но не знам как да я потърся нито как ще ми помогне това.
Представете си ,че сте на края на света ,на една ивица земя и пред вас няма нищо , а зад вас само болка и спомени, не мога да живея със спомени, не мога да се срещна със него на улицата един ден и да му кажа просто здравей, това е лудост.
Ако наистина успея да се справя аз във всеки мъж ще търся него , няма да има покой, само болка и сравнения, кому е нужно това?
Пропаста става по голяма в мен , спрях да плача защото нямам сълзи, как да събера сърцето си , потъвам ,за много от вас това са бели кахъри, не мислете че не съм виждала по-страшни неща, о, какво съм преживяла само аз знам-смъртта на близки хора, но тази болка няма равна -спираш да мислиш , само болка и желание тя да спре , сърцето ти да си почине ,мислите в ума да се изтрият и да няма нищо,просто нищо!
Преосмисли нещата накрая и си събери мислите ... не проточвай личната си драма във времето, защотото това е пагубно безумие! Ако не намериш сили сама да си помогнеш ние всички пишешти в темата не можем виртуално вместо теб да вземем решението , което ти трябва да направиш! Стягай се вече... 
Въпреки порицателния ми тон аз също съм към виртуалните ти приятели в този тежък момент! 
Дерзай момиче!
"Прекалено упорито се опитваш да накараш живота да съответства на твоето разбиране за нещата.
Ако не искаш да прекараш известно време в лудница, трябва да се отвориш малко повече към света и да се оставиш на естествения ход на живота."
Харуки Маруками
другото ти го казах и преди - няма смисъл да тропаш с крак и да ревеш "искам да е както преди"...животът не се връща. върви само и единствено напред. намери любовта към себе си в себе си! не я търси навън! някой го беше казал много добре: достатъчно си живяла за НЕГО. време е да поживееш за себе си!
Ако не искаш да прекараш известно време в лудница, трябва да се отвориш малко повече към света и да се оставиш на естествения ход на живота."
Харуки Маруками
другото ти го казах и преди - няма смисъл да тропаш с крак и да ревеш "искам да е както преди"...животът не се връща. върви само и единствено напред. намери любовта към себе си в себе си! не я търси навън! някой го беше казал много добре: достатъчно си живяла за НЕГО. време е да поживееш за себе си!
не съм психолог, няма да е професионално...
просто поискай от живота нещо дребно (остави това "искам си живота отпреди", няма как да стане), съвсем дребно - като да посадиш едно цвете, като да нарисуваш една малка картинка, като да сготвиш празнично ядене, като да изпереш пердета... като го направиш, повтаряш стъпка едно - поискай нещо дребно от живота. Нещо, което е хубаво, красиво, мило, чисто и все в този ред.
излизането от такава дупка става с едно простичко "искам... " нещо да се промени, макар и дребно. Защото всеки дълъг път започва с първата крачка.
Животът е даден, за да се живее. В определени моменти го посвещаваме на различни неща. Но нямаме право да го погубваме.
просто поискай от живота нещо дребно (остави това "искам си живота отпреди", няма как да стане), съвсем дребно - като да посадиш едно цвете, като да нарисуваш една малка картинка, като да сготвиш празнично ядене, като да изпереш пердета... като го направиш, повтаряш стъпка едно - поискай нещо дребно от живота. Нещо, което е хубаво, красиво, мило, чисто и все в този ред.
излизането от такава дупка става с едно простичко "искам... " нещо да се промени, макар и дребно. Защото всеки дълъг път започва с първата крачка.
Животът е даден, за да се живее. В определени моменти го посвещаваме на различни неща. Но нямаме право да го погубваме.
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите! 
Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!
Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите! Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!
Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!
Мила, Зъхи това и ще направя....
Сори, че съм рязка, ама това са ебати глупостите! Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!
Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!
Искала да се самоубива заради мъж - ами ходи го прави, стига си ги притестнявала тук хората, които имат сигурно къде-къде по-големи проблеми!Мъжът ти охладнял или нещо си там, и кво от това?!
Абе що се хабя, чак яд ме хваща... Прави квото искаш!
Мила, Зъхи това и ще направя....
А кой ни дава право да нараняваме?
Аз искам простички неща....
Аз вече съм в лудницата на болката.
ако бях силна колкото вас сега нямаше да си задавам въпроса-да остана или не!?
Аз искам простички неща....
Аз вече съм в лудницата на болката.
ако бях силна колкото вас сега нямаше да си задавам въпроса-да остана или не!?
Стига вече.
Страдаш - всички са страдали, кой за мъж, кой за дете.
Има хора в този форум, които са загубили децата си и продължават да живеят. Сигурна съм, че тях ги е боляло много повече.
Самосъжалението води само към дъното, а там няма нищо хубаво.
Ако трябва да съм искренна изцяло, ще те нараня още толкова. Зъхи ти го е казала по-меко, от колкото аз мога да го напрая.
Стегни се, ма*а му. За един х*й ревеш.
Ще го преживееш.
Това не е решението на проблема ти, изобщо. На никой не му е лесно, вярвай ми, но изход винаги има. Да, любовта не е вечна, няма нищо вечно на тоя свят. Ако искаш консултация с психолог - прочети по-назад. Има мама от форума, която се занимава с това. И знай, че животът не започва и не свършва с един мъж. Малко по-спокойно го карай, говори с мъжа си, ако не става - поне за малко се разделете. И научи, че идваме и си отиваме от този свят сами и въпреки че сме си социални животни трябва да живеем заради самите себе си.
Ако си регистрирана можеш да ми пишеш на лични.
Малко по-спокойно го карай, говори с мъжа си, ако не става - поне за малко се разделете. И научи, че идваме и си отиваме от този свят сами и въпреки че сме си социални животни трябва да живеем заради самите себе си.Ако си регистрирана можеш да ми пишеш на лични.