Публикувана: 9 юли 2006, 19:44 ч.
Последно мнение: 13 юли 2006, 14:13 ч.

самоубийството

9 090
214
1

Гост

1
...
6
7
8
...
15
Всички

# 90 10 юли 2006, 09:21 ч.

Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed

, всеки ден се моля да умра, наистина се моля -защото за какво съм аз-не мога да родя, нямам много приятели,отдадох живота си на един мъж , който обичам безумно много-а сега нямам нищо-вечер лягаме един до друг като чужди,понякога се държи добре, понякога е като враг.....
Ако познавахте този мъж също като мен щяхте да се чудите дали това е той!? Мисля, мисля , и потъвам.....изпих много хапчета тази нощ , но се събудих и аз незнам защо,мислех ,че виждам слънцето за последно, но ,уви, видях го пак , но то не ме стопли.....
Аз съм слаба, а бях силна когато имах любовта си, нищо не ме е правило по-силна.Сега всичко е сън, живея отстрани , ненужна , слаба сянка на отминало щастие, не вярвам, и не искам да повярвам, какво следва незнам, до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...

# 91 10 юли 2006, 09:28 ч.

Мнения: 22 867

Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21

до следващата криза и до когато издържа, слаба съм , много съм слаба...

Не, всички сме слаби по тоя начин. Ще бъдеш силна само ако го поискаш. Хайде, ако трябва насила си го повтаряй, че си силна, и това нещо не може да те сломи. Застави се да четеш, това, което са ти написали момичетата, ще видиш колко много хора те подкрепят, приели са те като близка и ти желаят доброто. Съвземи се момиче, не се оставяй на мрачните мисли. Както си ги пуснала в главата си, така можеш и да ги изхвърлиш. И махни тия хапчета, те не помагат. Толкова много позитивна енергия е изпратена към теб, приеми я.

# 92 10 юли 2006, 09:31 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

не - заради мъж ли си склонна да се разделиш с живота? (не съм чела цялата Тема Blush

)
Извинявай, но това е най-голямата нелепост, която съм чувала...

# 93 10 юли 2006, 09:36 ч.

Мнения: 755

Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21

Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed

Не си слаба, напротив силна си ... изживей си мъката , но не се оставяй да погълне живота ти! Хапчетата не са решение, съвземи се и му покажи на мъжът до теб , че можеш да се справиш! Покажи му и другата си страна на себе си и на него! Пораженческото мислене пречи не само на теб , а доставя и "садистично" надмощие на мъжът за когото страдаш! Не си струва повярвай ми ... зная го ! Laughing

# 94 10 юли 2006, 09:40 ч.

Мнения: 193

Плачи, ако трябва непрестанно и като ти олекне си задай въпроса, дали трябва да се погубиш заради отказа на мъжа, който си обичала! Прояви самоуважение и се стегни! Никой няма право да те наранява, не го позволявай! Вземи остатъка от живота си в ръце и продължи напред! Времето ще облекчи болката, само изчакай! Praynig

# 95 10 юли 2006, 09:46 ч.

Мнения: 742

Това, от което имаш нужда е разговор със специалист. Спри да ревеш във форума и отивай при джипито да ти даде направление . Не се шегувам. Има си лек за твоята болест, тук няма да го намериш.

И стига с това самосъжаление. Вместо съчувствие, събуди в мен само отвращение. Нито си първата, нто последната, която е зарязвана. На хората им се случват къде-къде по-лоши неща, така че я се стегни и потърси квалифицирана помощ за излизане от състоянието ти.

Направо си жалка. Такава ли искаш да изглеждаш в очите на хората? Ако си такова мрънкало и ленза, нищо чудно, че "вечер лягате един до друг като чужди". Я се стегни. Какво очакваш- момичетата във форума да те "спрат"? Достатъчно съчувствени и окуражителни мнения прочете, имаш я вече всенародната любов, айде сега скачай в патъците и вземи някакви мерки.

Тоя синдром на жертва вече започна да придобива размерите на епидемия.

# 96 10 юли 2006, 09:48 ч.

Мнения: 22 867

Fortune е права. Не мисля, че един мъж ще хареса слаба, мрънкаща, търсеща съжаление жена. Ако ти вдигнеш глава, държиш се по-твърдо, както се казва, ако ти обичаш и уважаваш себе си и другите ще го правят. И той ще го забележи. Направи го, колкото и много усилия да ти струва.

# 97 10 юли 2006, 10:15 ч.

Мнения: 2 327

Струва ми се че не е заради мъж цялата работа. Т.е. не точно...
Стрелям на посоки, но мисля, че жената се чувства непълноценна защото няма(нне може да има) деца и от там идва всичко.

# 98 10 юли 2006, 10:20 ч.

Мнения: 22 867

Цитат на: Stun в пн, 10 юли 2006, 10:15

Да, тя споменава и това, но не пише какви са причините. Възможно е с този мъж да не може да има, а с друг да се получи. Две приятелки имах с такъв проблем. Има и инвитро. Ако пък изобщо е невъможно да има деца, остава варианта осиновяване. И аз гадая сега, но.................и това не е болка за умирачка.

# 99 10 юли 2006, 10:32 ч.

Мнения: 128

Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21

Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed

поговори с някой, излей душата си , но не на компютъра. С моя мъж се отчуждихме навремето, толкова неща опитах, не се получаваше нищо. Много исках дете, той също, опитвах какво ли не, тои стоеше малко отстрани, и всеки път , когато не се получаваше ставах по-силна, защото знаех, че има начин. Не исках да се събудя след 10г., и след себе си да имам само кариера, и един мъж , който отдавна ми беше станал чужд. Въпреки, че тайничко си мислех, че ще стане чудо, ще се промени.
Чудото стана, но не с него, а с моя живот. В дома ни влезе прекрасно момиченце на 3месеца. Изведнъж осъзнаваш, че то е толкова безсилно, а твоя живот ти е ценен заради него, за да стъпи то на краката си. Понякога стоейки навън с количката си мислех ами ако това е сън, ако сега се събудя и всъщност това не е истина. Таткото не се промени.Горд е ,ч е е баща, обича малката, но напусна дома и сякаш камък ми падна от гърба. Малката расте такова слънчице и въпреки трудностите около отглеждането, сякаш всичко се изпарява вечер, когато се гушнем в края на деня. Повярвай ми, никой друг - мъж, приятел, семейство не носи отговорност за твоето щастие и няма да те направи силна и щастлива. Силата е в теб, помисли си какво искаш и си мечтай за това. Скоро ще погледнеш на света с други очи.И възможностите сами ще дойдат около теб. И тогава ще имаш очи да ги забележиш.

# 100 10 юли 2006, 10:53 ч.

Мнения: 3 091

Цитат на: не в пн, 10 юли 2006, 09:21

Аз ужасно се срамувам от себе си Embarassed

щом пишеш така, не си слаба! не си внушавай ... животът е изпитание и борба! Хапчетата не са решение - сигурна съм, че сама го съзнаваш! имаш нужда от помощ - потърси я!

# 101 10 юли 2006, 11:29 ч.

Цитат на: labrex в пн, 10 юли 2006, 10:20

Цитат на: Stun в пн, 10 юли 2006, 10:15

На 19 години ме осакатиха доктори заради една киста , от тогава ходене по мъките.....мъжа ми винаги ме успокояваше,че ако не стане ще си осиновим, но все не се решаваше да подадем документите.
И двамата имаме проблем, но сега той обвини мен за това Sad

Да, аз съм мрънкало, защото ме предаде най-обичания човек и въпреки това му простих-всичко
Дали всичко това ще ни отдалечи още повече или ще ни сближи незнам?
Искам още един шанс да съм с него, аз му показвам , че го обичам без това да е натрапчиво.Не мога да се правя на това , което не съм.
Само той би ме направил отново силна и бореща се, той е моят стимул.Как да опиша какво е той за мен без да звучи блудкаво.
Не мога да живея само за себе си ,може би така съм устроена,незнам,когато давам на него всичко се чувствам щастлива и сигурна .

# 102 10 юли 2006, 11:36 ч.

Мнения: 22 867

Цитат

.

Ами тогава се стегни, спри да се самосъжаляваш, усмихни се, колкото и да ти струва това, направи нещо, дето този твой ненагледен мъж е харесвал - вечеря за двама или каквото най-много му харесва, ти знаеш по-добре, бъди хубава, очарователна, дай му възможност пак да те види, да види жената, която е харесвал и обичал. Намери начин, в това състояние, в което си сега, няма да му се харесаш, нито да събудиш нещо в него, освен досада, меко казано. Не ми се сърди, ако съм малко рязка, но наистина мисля, че заслужаваш друго отношение и не това положение, в което си.