Преживяно по време на пълна упойка

  • 53 886
  • 103
  •   1
Отговори
8 юли 2006, 14:45 ч.
  • Мнения: 66
   Кого ли не съм питала, никой не е изпитал същото. Дано сред вас да намеря някой, с когото да обсъдя преживяното.
   Случи се след като родих, понеже стана много бързо и се бях стресирала, докторката ми реши за зашиването да ми сложи пълна упойка, вместо местна. Та изживяното по време на тази упойка се равнява на самото раждане. Бях в нещо като матрицата. Всичко беше много светло. Съвсем естествено ми беше, че нямам тяло, провирах се насам-натам да върша разни задачи, като през цялото време не ме напускаше мисълта, че трябва да се върна (къде... не знаех), защото имам да върша много по-важни за момента неща. Когато се "върнах", рабрах че всъщност съм си мислела, че не мога да си оставя бебето. С думи описано изглежда много просто, но всъщност изживяното беше много силно. Не знам дали всъщност наркоманите не изпадат в подобни дупки и изобщо ако някой знае на какво може да се дължи "посещението в матрицата", ще се радвам да обсъдим.

# 1 8 юли 2006, 14:50 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
На упойката разбира се, нали тя е силен наркотик........боля ли те глава или нещо друго........питам, защото на мой близък му предстои операция и се притеснява за излизането от упойка

# 2 8 юли 2006, 15:00 ч.
  • Мнения: 4 053
в първия момент имах чувството,че всичко е бяло,че влизам в някъкав облак а после стана цветно,цветни кръгове от виртуално пространство,немога да го обясна Crazyама е гадно,когато излизаш от упойката-всичко чуваш а нищо не можеш да направиш.кофти момент Confused

# 3 8 юли 2006, 15:03 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?

# 4 8 юли 2006, 15:09 ч.
  • Мнения: 4 053
Цитат на: secretgarden в сб, 08 юли 2006, 15:03
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?

е,аз поне нямам спомен от тази част,ама май не,сигурно щяха дами кажат,че съм лоша или нещо такова newsm78

# 5 8 юли 2006, 15:13 ч.
  • Мнения: 1 353
Цитат на: hani в сб, 08 юли 2006, 15:00
в първия момент имах чувството,че всичко е бяло,че влизам в някъкав облак а после стана цветно,цветни кръгове от виртуално пространство,немога да го обясна Crazyама е гадно,когато излизаш от упойката-всичко чуваш а нищо не можеш да направиш.кофти момент Confused
и аз се чувствах подобно

# 6 8 юли 2006, 15:13 ч.
  • Мнения: 5 299
Хммм, имам (4) пълни упойки. Нямам някакви фрапиращи спомени. Не ги разбирам тези неща, но съм чувала, че много зависи каква е самата упойка. Когато ми вадеха сливиците например(на 18 год.), бях в стая с още 2 дечица, и една по-възрастна жена. Като я донесоха след операцията - изглеждаше ужасТно. МНого трудно излезе от упойката, разказваше ми някакви страхотии, а аз нямах такива проблеми.

А вярно ли е, че пълната упойка скъсявала живота, или нещо такова?

# 7 8 юли 2006, 15:16 ч.
  • Мнения: 4 651
Най- гадното за мен беше събуждането след пълна упойка, не знаех нито къде се намирам, нито какво е станало, помня че виках нещо и някой дойде да ми вика, че съм смущавала останалите пациенти. Имах много здрави халюцинации.

Не, всъщност най- гадното беше, че не помнех как съм заспала. Не е като да заспиш. Просто от един момент нататък - перде, все едно дърпаш контакта и радиото спира да свири. Просто не мога да го опиша.

# 8 8 юли 2006, 15:18 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Обезпокоително става едва тогава, когато започнете да се разхождате само  по черно кожено манто и се представяте за Тринити на нищо неподозиращите минувачи. Без упойка.

# 9 8 юли 2006, 15:25 ч.
  • Мнения: 4 390
Цитат на: secretgarden в сб, 08 юли 2006, 15:03
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?

Аз се бунтувам, вадя си абоката от ръката, мятам се. Така реагирам всеки път на пълна упойка.
Имам бегли спомени от последната, че се опитвам да се движа, а съм като прикована
към леглото и не мога да се помръдна. Ужасно неприятно чувство.

# 10 8 юли 2006, 15:36 ч.
  • Мнения: 66
От упойката излязох без особени проблеми. Само ми беше студено, а навън беше адска жега.

# 11 8 юли 2006, 15:41 ч.
  • Мнения: 1 114
Сънувах нещо мнооооого хубаво.  Grinning Обаче не помня какво точно.
Исках да продължа да сънувам, но ме събудиха. Малко може би съм била неадекватна веднага след това. Мъжът ми после ми се смееше, че първо съм  попитала, дали Мартин е хубав, а не дали всичко е о.к.
Имах късмет да попадна на добър анестезиолог и не съм имала никакви неприятни усещания.

# 12 8 юли 2006, 15:42 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Само веднъж съм била под пълна упойка /не при раждане/. Излязох много трудно и дълго време, след като е трябвало да изляза. Спомням си усещането за бял тунел, през който се движа непосредстевно, преди да се свестя. После имах чувството, че лежа на втория етаж на двуетажно легло, чувствах се някак нависоко. Доста време се опитвах, но не можех нищо да фокусирам, но не съм буйствала, напротив - в стаята имаше едно момиче, което ми разказваше някаква история и си спомням, че я слушах много внимателно.

# 13 8 юли 2006, 15:49 ч.
  • Мнения: 3 161
Да, при абразио (след спонтанен) ми сложиха пълна упойка и беше много впечатляващо, бях в нещо като Туийн Пийкс - последната серия (залата с големите бели и черни квадрати на пода), даже акушерката каза, че като съм се събудила, съм повтаряла Туийн Пийкс... Страхотно усещане, и сякаш след това вече не се измъчвах от това, което ми се случи. Но имам приятелка, която е изпаднала в много отвратителна депресия от такава упойка.

# 14 8 юли 2006, 16:14 ч.
  • Мнения: 18 542
Аз от времето през което ме е държала упойката нямам спомени. Все едно не съм съществувала.

Виж по време на излизането от нея ми беше невероятно спокойно. Единственото, което чувствах беше мир и спокойствие. Никога не съм се чувствала така както тогава. Между другото беше много приятно, но пък не разсъждавах трезво, защото като се огледах видях, че не са ми махнали абоката от ръката (нормално) и реших, че са го забравили та сама си го махнах и като шурна една кърв....олеле мале! (на мен ми става лошо като видя кръв, а тая направо на фонтан излизаше) само че на мен не ми пукаше особено. Все пак от някъде ми просветна някакъв разум и си стиснах ръката та да не шурти толкова. Добре че дойде една сестра и ме видя, иначе като нищо, щях да си умра от кръвозагуба.  Crazy

Не съм имала главоболие нито след тази при раждането упойка, нито след следващата, която беше около две седмици след първата (правиха ми кюретаж)
При вторана излизането също беше без проблеми, но нямах това чувство като при първата. По-скоро някаква самота изпитвах.

Последна редакция: сб, 08 юли 2006, 16:19 от Чета

# 15 8 юли 2006, 16:19 ч.
  • Мнения: 2 818
Въпреки много неприятния повод за пълната ми упойка, аз излязох от болницата ухилена до уши.  Embarassed Mr. Green Беше много интересно и с прекрасни цветове. Нямах усещане за мене си, другото ми беше  много по-интересно. Излизането също ми беше интересно, гледах си ръцете, вдигах ги и почти не ги усещах.....

# 16 8 юли 2006, 16:30 ч.
  • Бг-мама
  • Мнения: 2 226
Все едно чета мои мисли при излизането от пълната упойка виждах всичко двойно и се бях съсредоточила в един часовник на стената от среща с надеждата да видя колко е часа покрай мен минаваха хора и аз само питах къде съм на въпрос на акушерката как съм отговорих с думите ами като в матрицата и тогава настана голям смях покрай мен ........

# 17 8 юли 2006, 16:35 ч.
  • Мнения: 1 802
И аз имам 2 пълни упойки до сега, не при раждане. През цялото време помня, бях във  някакви дълги коридори, от които не можех да изляза, чувах че някой говори (вероятно лекарският екип), а бе като цяло се чувствах че сякаш не съм аз, незнам как да го обясня...След като започнах да излизам  от упойката, говорих там със лекарският екип, ама казвам нещо и го чувам след няколко секунди казаното...и не помнех къде и как съм заспала, много особенно усещане!
Явно при всеки е различно!  Hug

# 18 8 юли 2006, 16:37 ч.
  • Мнения: 7 914
Минала съм през толкова много пълни упойки ( някъде кам 7-8)....и честно казано, не ми се връща в спомените назад, обаче...най- гадния ми спомен е като излизаш от нея...и ти се Sick а няма какво.. и само зелено   Sick..... и онова гадно усещане когато не знаеш на кой свят се намираш! Cry

# 19 8 юли 2006, 16:39 ч.
  • Мнения: 704
Да, имам спомени - и то много ясни. Simple Smile

Беше много светло, нищо не ме болеше и вървях през облачен прах; в далечината съзирах огромна бляскава сграда - исках да стигна до нея.

Не ми се отдаде, защото медицинската сестра беше започнала да ме шамаросва - явно нещо не й е допаднало в начина на излизане от упойката ми. Mr. Green

# 20 8 юли 2006, 16:46 ч.
  • Мнения: 3 405
На мен веднъж са ми слагали пълна упойка, когато раждах Ники и се наложи да използват форцепс, за да му помогнат да излезе. Имаше коридор, да, беше жълт. Времето сякаш се върна назад, защото се мъчех да напъвам, а това беше преди упойката. Трябва да напъвам, това си го знаех и се мъчех всячески да помогна на бебето си да се роди.
А то се било родило с намесата на лекарите. Всичките тези усещания са били, когато са ме зашивали. Събудих се на последните шевове и попитах какво става, къде ми е детето и го търсих с поглед. Видях го да се оглежда, чистичък и кротичък, красив и ми олекна.

После се чувствах слаба и уморена и не ми даваха да пия вода.

# 21 8 юли 2006, 16:53 ч.
  • Мнения: 46 518
2 пъти съм била под пълна- апендисит и секцио.
Нищо не съм сънувала, нищо не помня, само ми се стори, че ме будят 1 мин. след като ме приспаха, а беше минал час.
Най-общо мога да го опиша като дълбок, спокоен сън, нямам неприятни спомени.

Има различни видове пълни упойки, явно някои са гадни ...

# 22 8 юли 2006, 17:00 ч.
  • Мнения: 4 451
Аз съм преживяла само една пълна упойка, при раждането на момиченцето ми със секцио. Не помня абсолютно нищо, даже незнам кога съм заспала. Стана толкова бързо. Изобщо по време на упойката все едно не ме е имало. Но събуждането беше кошмарно. Помня, че лекарите крещяха силно : "Дишай, дишай!" Аз се опитвам, а не мога, издавам само някакви звуци (опитваш се да дишаш, а не можеш). Лекарския екип изведнъж се разтича насам, натам и после мисля, че някаква инжекция ми сложиха и много бързо започнах да дишам. И изведнъж така ме сряза неописуема болка в областта на корема... После през целия ден бях като в унес - ту заспивах, ту се пробуждах.
И сега ще раждам със секцио и такова шубе ме е налегнало... Sick

# 23 8 юли 2006, 17:03 ч.
  • Мнения: 18 542
Цитат на: mari_anka в сб, 08 юли 2006, 17:00
И сега ще раждам със секцио и такова шубе ме е налегнало... Sick
Хммм... да не си получила някоя алергична реакция от тая упойка?

# 24 8 юли 2006, 17:16 ч.
Цитат на: secretgarden в сб, 08 юли 2006, 15:03
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?
Да  Embarassed Някои хора са така.

# 25 8 юли 2006, 17:53 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Първата ми пълна упойка ми понесе чудесно, бях доволна и отпусната, отивах някъде и ме беше обзело чудесно блаженство, не ми се събуждаше. Беше тъмно по принцип, и тъкмо да ми просветне - разсъниха ме. Пфу! Натрапници!
Вторият път сънувах бъдещето, че взимам шЕфиорският изпит и тъй стана - взех го.
Винаги съм отивала на упойка много спокойна и весела дори. Това е от най-голямо значение, как ще протекат нещата по-нататък. Затова не се шашкайте, а гледайте по-позитивно на тази ситуация.  Wink

# 26 8 юли 2006, 17:57 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
С пълна упойка ми бяха едно абразио, два серклажа и едно секцио. Само при вторият серклаж имах някакви видения- бях в стая с много наситен червено-оранжев цвят, с някакви квадрати по стените... в същото време чувах тракане на инструменти и разговора на лекарския екип, усещах и болка и световъртеж... Много кофти ми беше  Sick

# 27 8 юли 2006, 18:14 ч.
само веднъж съм била под упойка но непомня абсолютно нищо не помя даже кога са ме закарали до болницата събудих се там и се почуствах като в необрано лозе  казаха ми че са ме оперирали 5 часа

# 28 8 юли 2006, 18:44 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: butterflyve в сб, 08 юли 2006, 14:45
   Кого ли не съм питала, никой не е изпитал същото. Дано сред вас да намеря някой, с когото да обсъдя преживяното.
   Случи се след като родих, понеже стана много бързо и се бях стресирала, докторката ми реши за зашиването да ми сложи пълна упойка, вместо местна. Та изживяното по време на тази упойка се равнява на самото раждане. Бях в нещо като матрицата. Всичко беше много светло. Съвсем естествено ми беше, че нямам тяло, провирах се насам-натам да върша разни задачи, като през цялото време не ме напускаше мисълта, че трябва да се върна (къде... не знаех), защото имам да върша много по-важни за момента неща. Когато се "върнах", рабрах че всъщност съм си мислела, че не мога да си оставя бебето. С думи описано изглежда много просто, но всъщност изживяното беше много силно. Не знам дали всъщност наркоманите не изпадат в подобни дупки и изобщо ако някой знае на какво може да се дължи "посещението в матрицата", ще се радвам да обсъдим.

Няма нищо странно в това, което си изпитала. Имала 5 пълни упойки и само при една от тях изпитах абсолютно същото, което и ти. Докторката ми обясни,че всички упойки са с различни вещества. За тази каза, че е нещо, запиочващо с "к", което не запомних. Та то действало така на мозъка.  Казах го много на кратко, тя подробно ми обясни, но беше преди 6 г и не помня медицински термини.
По принцип тези усещашия се появяват (или ти тогава ги осъзнаваш) когато започне да излиза от упойка човек.След тези усещания чух, че привършват шиенето и докторът каза хайде Светлана, всичко свърши. Усещането е много гадно ( поне за мен ) и се усеща само при кратковременни упойки ( операцията ми беше по-малко от 1 час). При другите 2 ( също бяха кратковременни ) усетих пак такива дискомфортни състояния на духа, но по-леки и не толкова "живи" . При останалите 2 операции - както влязох,така и излязох от упойка- нищо не усетих, никакви гадни усещания. Но и двете бяха от по 2.5-3 часа.

Моето усещане беше се движа(не с тялото, а с душата си, бях някаква въздушна маса ) със страшна скорост в един яркозелен тунел с много, много завои.Всичко това придружено с адски шум, бучене в ушите. Като на моменти скоростта се забавяше и аз исках да се сетя къде съм, какво правя, защо съм там и знаех също като теб, че трябва на всяка цена дасе върна, а не знаех къде и защо. Въпросната упойка беше при секцио, искала съм да се върна при бебето си, също като теб.
Аз обаче съм реалист и не виждам нищо свръхестествено. Това е действието на упойващите вещества върху мозъка.
Повръщала съм само при 2 от упойките и при нито една не съм буйствала. Laughing

Най- леко понесох първата си упойка. Секцио по спешност с усложнения. Операция от 3 часа. Заспах от раз, спах като къпано бебе и се събудих в реанимацията с въпроса: "Какво имам- момче или момиче?. Не ме болеше нищо,само ми бешемного сънливо, след около половин час казах на акушерката,че много ми се спи и пак заспах, така цял ден- събуждах се, заспивах. Вечерта бях бодра като репичка и мнооого тъжна, че не се очертава в близките 3 дни да си видя детето.

Последна редакция: сб, 08 юли 2006, 23:52 от djemma

# 29 8 юли 2006, 19:46 ч.
  • Мнения: 324
И аз съм в клуба на минаващите през тунели на излизане от упойката, но не мога да кажа, че ми е било неприятно, напротив, чувствах се като дрогирана с много як наркотик и ми беше едно леко, хилех се безпричинно в продължение на час и 1/2 Laughing. А тези лабиринти нямаха край, но не ме беше страх, знаех, че ще намеря верния път и накрая, когато отворих очи, до мен раждаше девойка, на която  hahaha не бяха направили клизма, защото нямало време, та познайте какво беше първото нещо, което видях след готиното преживяване  Mr. Green

# 30 8 юли 2006, 20:03 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: blondinka в сб, 08 юли 2006, 19:46
И аз съм в клуба на минаващите през тунели на излизане от упойката, но не мога да кажа, че ми е било неприятно, напротив, чувствах се като дрогирана с много як наркотик и ми беше едно леко, хилех се безпричинно в продължение на час и 1/2 Laughing. А тези лабиринти нямаха край, но не ме беше страх, знаех, че ще намеря верния път и накрая, когато отворих очи, до мен раждаше девойка, на която  hahaha не бяха направили клизма, защото нямало време, та познайте какво беше първото нещо, което видях след готиното преживяване  Mr. Green

 Shocked Shocked Shocked

# 31 8 юли 2006, 20:38 ч.
  • Мнения: 1 409
Нямам такива изживявания,сложиха ми упойката и имам чувството,че след няколо секунди се събудих.Беше ужасно,защото всичко беше размазано пред погледа ми.Чувах гласа на мъжа ми и на доктора ,а като опитвах да отворя очи всичко се въртеше.Не съм буйсвала.
Спомням си,че попитах мъжа ми жива ли съм и след това няколко пъти му казах,че е много хубав.След това като ме отпусна той се майтапеше с мен,че ще помоли д-ра за такава упойка за вкъщи,за да му казвам по- често,че е хубав. LaughingИ така

# 32 8 юли 2006, 20:43 ч.
  • Мнения: 772
Цитат на: Елеонора_76 в сб, 08 юли 2006, 16:35
И аз имам 2 пълни упойки до сега, не при раждане. През цялото време помня, бях във  някакви дълги коридори, от които не можех да изляза, чувах че някой говори (вероятно лекарският екип), а бе като цяло се чувствах че сякаш не съм аз, незнам как да го обясня...След като започнах да излизам  от упойката, говорих там със лекарският екип, ама казвам нещо и го чувам след няколко секунди казаното...и не помнех къде и как съм заспала, много особенно усещане!
Явно при всеки е различно!  Hug

И аз бях в коридорите и снежната белота. Ужас! Не искам и да си спомням вече.

# 33 8 юли 2006, 21:20 ч.
  • Мнения: 2 071
Имам 4 пълни упойки, само при последната съм чувствала подобни неща - дълъг бял коридор, много светло, не знаех къде отивам, не знаех коя съм, някакви странни шумове и шепоти, знаех, че нещо ми се губи и през цялото време бързах занякъде...а в действителност съм повтаряла около 30 мин. "Къде ми е детето, къде ми е детето?". Много време съм излизала от тази упойка, после сестрите ми казаха, че здраво съм ги нареждала - и тях, и лякарите, и болницата... Абе ужас някакъв беше, даже не искам да си спомням.

# 34 8 юли 2006, 22:09 ч.
  • Мнения: 755
Била съм в пълна упойка за кюртаж след спонтанен аборт. При хващането на упойката ми стана студено и бяла пелена ме понесе... после не помня , но ми разказаха , че съм говорила с лекарите по- време на манипулацията  Shocked странно нищо не помня.После при излизането от манипулационната е било си спомням ,че виках силно "Къде ме водите , връщате ли меееееее" мислех , че не сме започвали дори процедурата. Плаках също , защото си говорех с майка ми и и казвам"Нищо не виждам... не те виждам"- паникьосах се , а майка ми ми отговаря"Ако си отвориш очите ще ме видиш..."  ShockedИ така с това преживяване... Crazy Иначе по-време на самата упойка не помня нищо! Wink

# 35 8 юли 2006, 22:16 ч.
  • Мнения: 5 296
На масата съм, броя, затварям очи, отварям. Вече съм на легло, искам да стана много рязко, падам обратно. Това е - нямам спомени.

# 36 8 юли 2006, 22:17 ч.
  • Мнения: 7 821
Цитат на: butterflyve в сб, 08 юли 2006, 14:45
   Кого ли не съм питала, никой не е изпитал същото. Дано сред вас да намеря някой, с когото да обсъдя преживяното.
   Случи се след като родих, понеже стана много бързо и се бях стресирала, докторката ми реши за зашиването да ми сложи пълна упойка, вместо местна. Та изживяното по време на тази упойка се равнява на самото раждане. Бях в нещо като матрицата. Всичко беше много светло. Съвсем естествено ми беше, че нямам тяло, провирах се насам-натам да върша разни задачи, като през цялото време не ме напускаше мисълта, че трябва да се върна (къде... не знаех), защото имам да върша много по-важни за момента неща. Когато се "върнах", рабрах че всъщност съм си мислела, че не мога да си оставя бебето. С думи описано изглежда много просто, но всъщност изживяното беше много силно. Не знам дали всъщност наркоманите не изпадат в подобни дупки и изобщо ако някой знае на какво може да се дължи "посещението в матрицата", ще се радвам да обсъдим.

Имам 3 пълни упойки и при трите имах сънища, но при последната, раждането на малкия ми син, изпитах точно това което си описала. Даже и аз го оприличих на "матрицата"  Shocked . Съня и чувството след събуждането бяха особено силни и ги помня и до сега.

# 37 8 юли 2006, 22:20 ч.
  • Мнения: 7 186
Абсолютно нищо не помня. Simple Smile
По принцип сънищата са вследствие на някои анестетици, има значение и типа нервна система, някои хора реагират много бурно при събуждане, други не. Има значение и дозировката, ако анестезията е била повърхностна е възможно да има спомен от разговори, тракане на инструменти и т.н.

# 38 8 юли 2006, 22:22 ч.
  • UK
  • Мнения: 3 959
И аз не помня нищо, дори не помня да ми е било зле като излизах, помня само че ме болеше.

# 39 8 юли 2006, 22:53 ч.
  • Мнения: 599
Това с "к", дето предизвиква кошмарни изживявания, е кетамин. При кюретаж често го слагат, и не само де.
Много зависи какъв е видът на анестетика, затова при всеки е различно...

# 40 8 юли 2006, 22:53 ч.
  • Мнения: 306
А има ли научно обяснение ,за тези подобни усещания ,при различни пациенти?

# 41 8 юли 2006, 23:20 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: Ne/Da в сб, 08 юли 2006, 22:53
Това с "к", дето предизвиква кошмарни изживявания, е кетамин. При кюретаж често го слагат, и не само де.
Много зависи какъв е видът на анестетика, затова при всеки е различно...

Кетамина / Кеталар, Калипсол/ е наистина много неприятен, защото освен че предизвиква кошмарни сънища, събуждането е бавно, често има гадене, повръщане и други дискомфортни състояния. За съжаление все още често го използват за обща венозна анестезия при краткотрайни манипулации като аборт, абразио и др., защото е по- евтин. Иначе най- доброто в такива случаи е Диприван- просто е пърфект. Peace

# 42 8 юли 2006, 23:40 ч.
  • Варна,Младост
  • Мнения: 200
Имам една пълна упойка-раждах секцио.Много ме беше страх да не се изложа като излизам от нея.Не ми харесва да нямам контрол над себе си.Изчетох тук какво са писали другите майки за излизането от упойка и получих бегла представа какво да очаквам.Заспах с усмивка, защото упойката неподейства толова бързо, колкото очакваше анестезиолога и горкия почна да се чуди да не сбъркал нещо LaughingСъбудих се от тракането на инструменти и се чувствах така сякаш ще се излея от носилката.Една такава широка и пухкава.Всичко чувах и виждах.Исках единственно да се наспя, за да гушна по-бързо дъщеря си.Знаех си,че всичко е наред с нея, и единственното, което попитах е дали има коса.
Завиждам малко на мамите за преживяванията им да си кажа честно.

# 43 8 юли 2006, 23:51 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: Lady Marmalade в сб, 08 юли 2006, 23:20
Цитат на: Ne/Da в сб, 08 юли 2006, 22:53
Това с "к", дето предизвиква кошмарни изживявания, е кетамин. При кюретаж често го слагат, и не само де.
Много зависи какъв е видът на анестетика, затова при всеки е различно...

Кетамина / Кеталар, Калипсол/ е наистина много неприятен, защото освен че предизвиква кошмарни сънища, събуждането е бавно, често има гадене, повръщане и други дискомфортни състояния. За съжаление все още често го използват за обща венозна анестезия при краткотрайни манипулации като аборт, абразио и др., защото е по- евтин. Иначе най- доброто в такива случаи е Диприван- просто е пърфект. Peace

Да, това беше ! Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.

# 44 8 юли 2006, 23:53 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 23:51
Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.

Може и за увод в обща интубационна, но при секцио- не.

# 45 8 юли 2006, 23:56 ч.
  • Мнения: 66
Я колко много сме били. Знаех си, че тук ще намеря разбиране и някакво обяснение за изживяното. Макар и пак да не ми е ясно, как при едни хора (като при мен) може да е толкова приятно, а при други кошмарно. Хора разни Simple Smile Благодаря на всички, които се включиха!

# 46 9 юли 2006, 01:19 ч.
  • Мнения: 348
До сега една пълна упойка - говорила съм глупости, псувала съм  Embarassed , биела съм който хвана и съм дърпала лекарите за косите, ужасно беше. Боже как се моля да не ми се наложи секцио  Praynig

# 47 9 юли 2006, 05:01 ч.
  • Мнения: 3 491
Веднъж съм била с нещо като пълна упойка - в Шейново след спонтанен аборт. Започнах яко да кървя и трябваше спешно да правят кюртаж, но бях вечеряла скоро и не искаха да ми слагат пълна упойка, с местна трябвало. Аз обаче се запънах и им казах, че ме е страх и няма да им дам да ме пипнат с местна, ще си лежа в леглото и ще чакам за пълна упойка, та ако ще всичката ми кръв да изтече. Ами оказа се, че има алтернатива - някакво американско лекарство, което не дава странични ефекти, може да се вземе след храна, заспиваш леко, не сънуваш нищо, не знаеш нищо, и се събуждаш нормално. Струваше си джобната такса от $50, разбира се, но аз се бях запасила с валутен кеш "за във всеки случай".

# 48 9 юли 2006, 09:00 ч.
Охо и аз бях в облаците след упойката. Усетих как се отдели духът ми от тялото и започнах да приближавам тавана, а после отлетях към небето.  Embarassed Беше вълшебно, но и ме беше страх. Спомням си че разсъждавах - къде съм, какво правя тук, кой съм аз... Ей такива стряскащи неща. Лошото е, че като се събуждах си мислех че съм се хванала за лампата на тавана и не исках да сляза. Наложи се и мен да ме свестяват с вода, след като съм казала на сестрата - махай се извънземно, не ме докосвай  rotfImao

# 49 9 юли 2006, 09:23 ч.
  • София
  • Мнения: 15 466
Имам 7 пълни упойки и нито веднъж такова преживяване. Май това се случва когато са краткотрайни упойките.

# 50 9 юли 2006, 09:53 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Цитат на: Lady Marmalade в сб, 08 юли 2006, 23:53
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 23:51
Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.
Може и за увод в обща интубационна, но при секцио- не.
Лейди, да се хвана за думите ти и да питам нещо - задължително ли при пълна упойка те интубират или може да мине и без това? По друг начин не става ли да се диша?

# 51 9 юли 2006, 09:54 ч.
  • Севлиево
  • Мнения: 1 666
Цитат на: butterflyve в сб, 08 юли 2006, 15:36
От упойката излязох без особени проблеми. Само ми беше студено, а навън беше адска жега.

и при мен беше така.

# 52 9 юли 2006, 10:11 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: CTramell в нд, 09 юли 2006, 09:53
Лейди, да се хвана за думите ти и да питам нещо - задължително ли при пълна упойка те интубират или може да мине и без това? По друг начин не става ли да се диша?

Ако е краткотрайна манипулацията се ползва обща венозна анестезия- без интубация.
Обаче ако е по- голяма операция и изисква мускулна релаксация тогава се интубира, защото лекарствата, които се ползват изключват дишането и трябва да се мине към командно дишане с апарат. А това не може да стане без тръба в трахеята. Simple Smile 

# 53 9 юли 2006, 12:36 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Garfield в нд, 09 юли 2006, 09:00
Охо и аз бях в облаците след упойката. Усетих как се отдели духът ми от тялото и започнах да приближавам тавана, а после отлетях към небето.  Embarassed Беше вълшебно, но и ме беше страх. Спомням си че разсъждавах - къде съм, какво правя тук, кой съм аз... Ей такива стряскащи неща. Лошото е, че като се събуждах си мислех че съм се хванала за лампата на тавана и не исках да сляза. Наложи се и мен да ме свестяват с вода, след като съм казала на сестрата - махай се извънземно, не ме докосвай  rotfImao
Сигурно са такива и усещанията на хора, изпаднали в клинична смърт и са "видели" отвъдното или "душата е излязла от тялото" newsm78

# 54 9 юли 2006, 13:10 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Цитат на: РЕНИ в нд, 09 юли 2006, 12:36
Сигурно са такива и усещанията на хора, изпаднали в клинична смърт и са "видели" отвъдното или "душата е излязла от тялото" newsm78
Уф, страшничко звучи Stop
От упойка нямам спомени, единствената пълна може би са ми слагали като дете, когато се изгорих с вряла вода - нито знам какво са ми правили, нито си спомням нещо.
Обаче се е случвало да ми прилошее и да припадна, с ниско кръвно съм, събирам границите и жегите са кошмарни за мен. В секундите преди да се строполиш на земята са подобни усещанията, въртящи се кръгове, светлина, която почти те заслепява. Но странно, изобщо не съм се чувствала лека, ръце и крака омекват и стават като кашкавалени, не можеш да ги контролираш и на всичкото отгоре тежат като торби с цимент Thinking. Хич и не искам повече подобни преживявания Naughty.

# 55 9 юли 2006, 13:16 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: Lady Marmalade в сб, 08 юли 2006, 23:53
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 23:51
Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.

Може и за увод в обща интубационна, но при секцио- не.
При мен беше при секцио. newsm78 Но то траеше 40-45 мин. Честно казано започнах да илизам от упойка още на операционната и усетих адска болка в областта на корема. Не знма защо такава упойка ми сложиха.Първото секцио- не беше така.

# 56 9 юли 2006, 13:18 ч.
  • Мнения: 5 622
 Именно от тези неща ме е страх и затова не ми се ще някога да разбера какво е да си под пълна упойка. Все пак си мисля, обаче, че ако ако искам някой ден да се "коригирам естетично", ще трябва да се прежаля. Но много ме е страх  Sick

# 57 9 юли 2006, 13:19 ч.
  • Мнения: 2 550
Аз нищо не помня то пълната упойка.
може да звучи извратено или нонермално, но ми е нитересно да разбера какво сте преживяли Simple Smile

# 58 9 юли 2006, 13:22 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: djemma в нд, 09 юли 2006, 13:16
Цитат на: Lady Marmalade в сб, 08 юли 2006, 23:53
Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 23:51
Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.

Може и за увод в обща интубационна, но при секцио- не.
При мен беше при секцио. newsm78 Но то траеше 40-45 мин. Честно казано започнах да илизам от упойка още на операционната и усетих адска болка в областта на корема. Не знма защо такава упойка ми сложиха.Първото секцио- не беше така.


Това ми напомна едно предаване, което бях гледала по Американската Дискавъри хелф чанъл (ама тъпо звучи написано на кирилица  Joy ). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях. И даваха обяснение за това и, че е възможно, макар и в мнооого малък процент.


Благодарете се, че поне не сте от тези хора  Confused

# 59 9 юли 2006, 13:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Цитат на: БУБА в нд, 09 юли 2006, 13:22

Това ми напомна едно предаване, което бях гледала по Американската Дискавъри хелф чанъл (ама тъпо звучи написано на кирилица  Joy ). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях. И даваха обяснение за това и, че е възможно, макар и в мнооого малък процент.


Благодарете се, че поне не сте от тези хора  Confused

Аз като раждах попаднах точно в този малък процент Sad. Беше отвратително- бях в съзнание и усещах всичко и се опитвах едно по едно да мръдна нещо от тялото си за да дам знак и накрая успах да се разритам. На никого не пожелавам подобно нещо ooooh!.
Следващото секцио- никакви пълни упойки- епидурална, че де мога да говоря, ако и тя не ме хване както трябва #Cussing out.

# 60 9 юли 2006, 13:42 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
 #Crazy Какъв ужас! Вече ще ме е шубе от пълните упойки Sick

# 61 9 юли 2006, 13:48 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: Катюша в нд, 09 юли 2006, 13:35
Цитат на: БУБА в нд, 09 юли 2006, 13:22

Това ми напомна едно предаване, което бях гледала по Американската Дискавъри хелф чанъл (ама тъпо звучи написано на кирилица  Joy ). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях. И даваха обяснение за това и, че е възможно, макар и в мнооого малък процент.


Благодарете се, че поне не сте от тези хора  Confused

Аз като раждах попаднах точно в този малък процент Sad. Беше отвратително- бях в съзнание и усещах всичко .....

Верно ли? Това "всичко", включва предполагам усещането как те режат..и шият...  #Crazy

# 62 9 юли 2006, 13:59 ч.
  • Мнения: X
Много кофти, аз затова, като ме попитаха, след като извадиха дъщеря ми искам ли да спя  - казах категорично НЕ!

# 63 9 юли 2006, 14:06 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: pandora в нд, 09 юли 2006, 13:59
Много кофти, аз затова, като ме попитаха, след като извадиха дъщеря ми искам ли да спя  - казах категорично НЕ!

И аз така. Бях секцио и като извадиха Габ и  го видях, искаха да ме приспят, че и без това нещо се бях сбъгнала и не можех да дишам (по-скоро не можех да преглъщам), но аз категорично отказах  Naughty

# 64 9 юли 2006, 14:16 ч.
  • София
  • Мнения: 786
В разтояние на 3 дена имам 2 упойки. В първия случай си мислех че няма да ме хване и се кокорех, анестезиолога ми каза с един такъв дълбок успокояващ глас "Айде мойто момиче, затвори си очите" и ми ги затваря, а аз се ококорвам Shocked, той пак ми ги затваря и аз пак ги отварям. Накрая съм заспала и точно след една минута се събудих. Такова чуство имах де. Мислех си че нищо не са ми правили. Имах "кухо яйце" и все си мислех че нещо не са довидяли и че има бебе. Започнах да убеждавам момичето което беше с мен в стаята и майка му че нищо не са ми правили. Много се дразних че не ми вярваха. Втория път беше след 3 дни, не ме бяха изчистили хубаво и матката ми беше пълна с къв и съсиреци. Имах ужасни болки. Всичко ми беше като на сън. Чувах гласове, опитвах се и аз да говоря, но неможех. Все едно неможех да си контролирам тялото. Много гадно беше.

# 65 9 юли 2006, 14:19 ч.
  • Мнения: 5 877
Явно зависи от упойката. Оперирали са ме с пълна на 15 г., ами нищо не си спомням, бяло поле. Майка ми обаче има отвратителни спомени от пълна упойка.

# 66 9 юли 2006, 14:26 ч.
  • София
  • Мнения: 786
Забравих да кажа, че като се свестих и очите ми бяха мокри от сълзи. Явно съм плакала  Cry много исках бебе.

# 67 9 юли 2006, 14:32 ч.
  • Мнения: 1 938
16 дни след раждането ми правиха ревизио с пълна упойка. Нищо не си спомням, освен че като излизах от нея чувах много гласове. Всички вкупом крещяха по доктора, който ме прие за лечение там, а аз бях родила в друга клиника. Караха му се зверски защо ме е приел, а не ме е пратил "там, дето е родила, там да я оправят". И думите на доктора "Да я оставя да умре ли?" #Crazy... 

# 68 9 юли 2006, 16:22 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Цитат на: nad~ в нд, 09 юли 2006, 14:46
При последната операция упойката беше вносна - разликата е невероятна. Никакво неприятно чувство не съм изпитала.
Като сме тръгнали да си споделяме - казвайте ги поне имената на хубавите упойки  Peace, то да не става, но никога не е ясно кога ще му се наложи на човек Confused.

# 69 9 юли 2006, 16:32 ч.
  • Мнения: 515
Беше много отдавна (1998), майка ми ми беше придружител, ще попитам нея дали си спомня. Имената на упойките не са ме интересували. Спомням си само, че лекарят който оперираше (Робер Адад) беше тук да обучава наши хирурзи по пластична и реконструктивна хирургия.

Ще попитам майка ми дали тя има някакъв спомен.

# 70 9 юли 2006, 16:46 ч.
  • Spain
  • Мнения: 3 750
само веднъж съм била в пълна упоика и нямах неприятни спомени или каквито и да било .. спомням се 4е се събудих и ми бе6е някак си топло и приятно .... оба4е ..вярвам 4е има нещо .... някъде.. има слу4ка като дете която  ме кара да се замислям върху много неща . конкретно слу4ката е .. минаваме покраи някакви мом4етии които се замярват със камъни . един камък се изплъзва и удря мен . .аз падам насред пътя и някаква Заз-ка буквално връхлита върху мен .. добре 4е попадам не под колелата а по4ти отдолу на колата . след което явно съм била вбезсъзнание .. (според вси4ки останали ) .аз оба4е много ясно виждах как майка ми ти4а към мен , как ме вади отдолу , как ме сграб4ва ... как ме тръска ... колко народ се събра .... от друга гледна то4ка и от друго място ...
 знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива  теми  ..   оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща

# 71 9 юли 2006, 16:53 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: ХулигАнче в нд, 09 юли 2006, 16:46
само веднъж съм била в пълна упоика и нямах неприятни спомени или каквито и да било .. спомням се 4е се събудих и ми бе6е някак си топло и приятно .... оба4е ..вярвам 4е има нещо .... някъде.. има слу4ка като дете която  ме кара да се замислям върху много неща . конкретно слу4ката е .. минаваме покраи някакви мом4етии които се замярват със камъни . един камък се изплъзва и удря мен . .аз падам насред пътя и някаква Заз-ка буквално връхлита върху мен .. добре 4е попадам не под колелата а по4ти отдолу на колата . след което явно съм била вбезсъзнание .. (според вси4ки останали ) .аз оба4е много ясно виждах как майка ми ти4а към мен , как ме вади отдолу , как ме сграб4ва ... как ме тръска ... колко народ се събра .... от друга гледна то4ка и от друго място ...
 знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива  теми  ..   оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща
Интересна история. И друг път си я разказвала- помня, че съм я чела. И една мама от Германия разказа подобно преживяване по време на раждане (без упойка май).

# 72 9 юли 2006, 17:00 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Когато правих аборт бях втора, първото момиче (понеже само една врата дели двете помещения и се чуваше) така крещеше, стенеше, приказваше. Единият доктор казваше на другия- Нали ти казах да изчакаме още малко, а другия- Не, тя нищо не усеща, това е просто сън, бълнува.
Момичето обаче непрекъснато повтаряше , че го боли и крещеше. КАто излязохме от упойка и двете я попитах дали помни нещо и дали я е боляло. Тя каза, че нищо не помни, не мисли , че е усетила нещо. Обаче веднага ме пита- крещях ли много. Не ми е първата упойка и всички ми казват,че много викам. Shocked Може би при нея е било така както го описва Буба.

Последна редакция: нд, 09 юли 2006, 17:49 от djemma

# 73 9 юли 2006, 17:06 ч.
  • Мнения: 3 491
Цитат на: CTramell в нд, 09 юли 2006, 16:22
Цитат на: nad~ в нд, 09 юли 2006, 14:46
При последната операция упойката беше вносна - разликата е невероятна. Никакво неприятно чувство не съм изпитала.
Като сме тръгнали да си споделяме - казвайте ги поне имената на хубавите упойки  Peace, то да не става, но никога не е ясно кога ще му се наложи на човек Confused.
Не и знам името, съжалявам ... Нито са ми го казвали, нито съм питала, знам само, че беше американска. Било е през есента на 1998г. Дано има някой анестезиолог тук, да си признае.

# 74 9 юли 2006, 18:48 ч.
  • Мнения: 2 755
Lady Marmalade, точни професионални съвети.  thumbsup

Цитат на: БУБА в нд, 09 юли 2006, 13:22
Това ми напомна едно предаване, което бях гледала по Американската Дискавъри хелф чанъл (ама тъпо звучи написано на кирилица  Joy ). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях....
Хм, ами ако анестезиологът е прекалил с миорелаксантите и намалил дозировката на някои от останалите медикаменти използвани при анестезия, би могло. Thinking Егати, не е истина....тоя трябва да е бил някакъв абсолютен некадърник или садист.... Crazy

# 75 9 юли 2006, 22:06 ч.
  • Мнения: 573
Два пъти съм била под пълна упойка.1-я когато ми вадиха сливицата,излязох сравнително бързо(била съм на 10год).Втория преди 11 месеца по време на секциото.Когато мина операцията се сещам че като ме водиха до стаята сънувах някакъв филм и имах чувство че съм в болницата за да раждам ,а го няма бебето(много станно чувство),после си пипах корема за да вида дали съм родила #Crazy
p/Sпри първата упойка се сещам че когато идвах в съзнание и няколко минути чувах гласове и не можех да фокусирам добре хората,виждах всичко двойно и замазано.

# 76 9 юли 2006, 22:12 ч.
  • Мнения: 1 327
аз също нямам спомен от пълната упойка.... но при последната упойка изживях такъв ужас.. бяха ме интубирали през носа и когато ме будиха още не бяха махнали тръбата. опитвах се да дишам, но не можех, опитвах се да кажа нещо, но не можех. опитвах се да помръдна - пак не ставаше... на никого не го пожелавам. следващият път сигурно ще предупредя лекарите да ми спестят подобни изживявания, защото още потръпвам при спомена....


Цитат на: РЕНИ в нд, 09 юли 2006, 16:53
Цитат на: ХулигАнче в нд, 09 юли 2006, 16:46
само веднъж съм била в пълна упоика и нямах неприятни спомени или каквито и да било .. спомням се 4е се събудих и ми бе6е някак си топло и приятно .... оба4е ..вярвам 4е има нещо .... някъде.. има слу4ка като дете която  ме кара да се замислям върху много неща . конкретно слу4ката е .. минаваме покраи някакви мом4етии които се замярват със камъни . един камък се изплъзва и удря мен . .аз падам насред пътя и някаква Заз-ка буквално връхлита върху мен .. добре 4е попадам не под колелата а по4ти отдолу на колата . след което явно съм била вбезсъзнание .. (според вси4ки останали ) .аз оба4е много ясно виждах как майка ми ти4а към мен , как ме вади отдолу , как ме сграб4ва ... как ме тръска ... колко народ се събра .... от друга гледна то4ка и от друго място ...
 знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива  теми  ..   оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща
Интересна история. И друг път си я разказвала- помня, че съм я чела. И една мама от Германия разказа подобно преживяване по време на раждане (без упойка май).

аз имам такъв спомен също, от детската градина.. много е странно. дори след години се чудя дали наистина съм видяла себе си.... и на колко години съм била не знам, но спомена от видяното още е в съзнанието ми.

# 77 9 юли 2006, 22:28 ч.
  • Мнения: 2 071
Цитат на: БУБА в нд, 09 юли 2006, 14:06
Цитат на: pandora в нд, 09 юли 2006, 13:59
Много кофти, аз затова, като ме попитаха, след като извадиха дъщеря ми искам ли да спя  - казах категорично НЕ!

И аз така. Бях секцио и като извадиха Габ и  го видях, искаха да ме приспят, че и без това нещо се бях сбъгнала и не можех да дишам (по-скоро не можех да преглъщам), но аз категорично отказах  Naughty

Аз пък си поисках да ме приспят и не съжалявам, тези 30-40 мин. шиене минаха като 1, събудиха ме в коридора към стаята, но през цялото време бях като в полусън, не напълно заспала.
 

# 78 9 юли 2006, 22:45 ч.
  • Мнения: 3 271
А моите спомени от пълната упойка са ужасни. Имаш чувството, че умирам, адско чувство. Няма да разказвам подробности, защото не искам да плаша никой. Но по-голяма болка и ужас не помня да съмизпитвала. Анестезиолога ми така и не ми повярва и не ме разбра. Не можа да ми обясни какво ми се беше случило... А беше опитен много.

# 79 9 юли 2006, 22:54 ч.
  • Мнения: 660

Цитат на: Lady Marmalade в сб, 08 юли 2006, 23:20
Кетамина / Кеталар, Калипсол/ е наистина много неприятен, защото освен че предизвиква кошмарни сънища, събуждането е бавно, често има гадене, повръщане и други дискомфортни състояния. За съжаление все още често го използват за обща венозна анестезия при краткотрайни манипулации като аборт, абразио и др., защото е по- евтин. Иначе най- доброто в такива случаи е Диприван- просто е пърфект. Peace

Не съм сигурна, че цената е определящата - въпреки неприятните ефекти върху психиката /заради които и вече не се иползва масово/, Кетаминът си остава един от малкото, да не кажа единстваният медикамент с позитивен хемодинамичен ефект, затова е медикамент на избор при пациенти в шоково състояние и при манипулации, при които има опасност да се стигне до такова - при абразио има опасност от остра масивна кръвозагуба, затова, предполагам, че го предпочитат в акушерството.

Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 23:51
Да, това беше ! Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.

Продължителността на интервенцията не е определяща. Може и при дълги операции да се използва, в комбинация с Фентанил и/или Диазепам.

 

# 80 9 юли 2006, 23:02 ч.
  • Мнения: 660
Цитат на: РЕНИ в нд, 09 юли 2006, 12:36
Цитат на: Garfield в нд, 09 юли 2006, 09:00
Охо и аз бях в облаците след упойката. Усетих как се отдели духът ми от тялото и започнах да приближавам тавана, а после отлетях към небето.  Embarassed Беше вълшебно, но и ме беше страх. Спомням си че разсъждавах - къде съм, какво правя тук, кой съм аз... Ей такива стряскащи неща. Лошото е, че като се събуждах си мислех че съм се хванала за лампата на тавана и не исках да сляза. Наложи се и мен да ме свестяват с вода, след като съм казала на сестрата - махай се извънземно, не ме докосвай  rotfImao
Сигурно са такива и усещанията на хора, изпаднали в клинична смърт и са "видели" отвъдното или "душата е излязла от тялото" newsm78

Това, което описва Гарфийлд, не е пряко следствие от някое от веществата на анестезията, защото иначе щеше да се получава при (почти) всички, при които се прилага съответното вещество. Състоянието се получава при рязко отделяне в организма на едно вещество (диметилтриптамин - ДМТ), което, за мое голямо съжаление, още не знам кой точно е факторът, който го кара да се отделя. Много интересно е описано в книгата на Рик Страсман "ДМТ - молекулата на духа".

# 81 9 юли 2006, 23:13 ч.
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Имала съм 2 пълни упойки.
При първата "разбрах" какво е нашият свят - малко черно квадратче в ъгъла на голям бял квадрат. Видях го и знаех, че е това - беше нещо необятно, не мога да го обясня. Освен това виждах доктора (не знам как) и си мислех, че е извънземен Rolling Eyes... Имам спомени, че говоря и пъшкам...
При втората - просто заспах и се събудих - все едно веднага, нищо не помня.

# 82 10 юли 2006, 00:13 ч.
  • Мнения: 1 035
имала съм само една пълна опойка...при секциото със щерка ми....
имах 4увството,4е само минута-две съм била заспала,а е било пол.4ас....
заспивайки и сънувайки не помня нищо,но излизането от упойката беше мн странно...
сякаш 4увах гласове от вла4еща касета.....сякаш ми говореха извънземни....
исках да задавам въпроси,да питам каде съм,кои са всички,но успях да кажа само :Бебето?!
и от там нататък,лекарския екип ми даде пълно обяснение Wink 3300кг 51см-  красива МОМА.....
после пуснаха майка ми при мен в коридора и я видях,4е пла4е....каза ми,4е бебка е жива и здрава и ми олекна .....заспах отново ,но помня,4е ми беше адски студено....
абе никак не е приятно.....ма няма как...поне при мен......
и за второто,ще е със секцио Sad

# 83 10 юли 2006, 01:12 ч.
  • Мнения: 945
Помня как не приспаха. Говорехме си с лекаря, той ми каzа, че сега ми слага упойката и... до тук беше. А, стана ми топло... Като се събудих се опитвах да убедя всички да ми помогнат да стана, че ми се ходи до тоалетна. Ама те не ме пуснаха Laughing . Това беше от първата. При втората и третата помня сао zаспиването.

# 84 10 юли 2006, 11:58 ч.
  • Мнения: 1 462
Цитат на: Vasilisa Umnica в сб, 08 юли 2006, 15:18
Обезпокоително става едва тогава, когато започнете да се разхождате само  по черно кожено манто и се представяте за Тринити на нищо неподозиращите минувачи. Без упойка.
Съжалявам, ролята е заета.  Търсят се само изпълнителки на Оракула.  Може и с права коса.

# 85 10 юли 2006, 14:12 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: biboshka в нд, 09 юли 2006, 22:54

Цитат на: Lady Marmalade в сб, 08 юли 2006, 23:20
Кетамина / Кеталар, Калипсол/ е наистина много неприятен, защото освен че предизвиква кошмарни сънища, събуждането е бавно, често има гадене, повръщане и други дискомфортни състояния. За съжаление все още често го използват за обща венозна анестезия при краткотрайни манипулации като аборт, абразио и др., защото е по- евтин. Иначе най- доброто в такива случаи е Диприван- просто е пърфект. Peace

Не съм сигурна, че цената е определящата - въпреки неприятните ефекти върху психиката /заради които и вече не се иползва масово/, Кетаминът си остава един от малкото, да не кажа единстваният медикамент с позитивен хемодинамичен ефект, затова е медикамент на избор при пациенти в шоково състояние и при манипулации, при които има опасност да се стигне до такова - при абразио има опасност от остра масивна кръвозагуба, затова, предполагам, че го предпочитат в акушерството.

Цитат на: djemma в сб, 08 юли 2006, 23:51
Да, това беше ! Вярно, че само при кратковременните и повърхностни се ползва, таками беше казала лекарката.

Продължителността на интервенцията не е определяща. Може и при дълги операции да се използва, в комбинация с Фентанил и/или Диазепам.

 

Тогава да не би да е било, защото бях с миома по време на секциото? Абе какво ли се връщам назад- беще преди 6 г и вече ми е все едно, но не мога да забравя това, което преживях- запечата се дълбоко в съзнанието ми и от всичките 5 упойки, тази я помня най-живо и цветно. НАправо ми изскача пред очите гледката на зеления тунел. Laughing

# 86 10 юли 2006, 14:15 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: biboshka в нд, 09 юли 2006, 23:02
Цитат на: РЕНИ в нд, 09 юли 2006, 12:36
Цитат на: Garfield в нд, 09 юли 2006, 09:00
Охо и аз бях в облаците след упойката. Усетих как се отдели духът ми от тялото и започнах да приближавам тавана, а после отлетях към небето.  Embarassed Беше вълшебно, но и ме беше страх. Спомням си че разсъждавах - къде съм, какво правя тук, кой съм аз... Ей такива стряскащи неща. Лошото е, че като се събуждах си мислех че съм се хванала за лампата на тавана и не исках да сляза. Наложи се и мен да ме свестяват с вода, след като съм казала на сестрата - махай се извънземно, не ме докосвай  rotfImao
Сигурно са такива и усещанията на хора, изпаднали в клинична смърт и са "видели" отвъдното или "душата е излязла от тялото" newsm78

Това, което описва Гарфийлд, не е пряко следствие от някое от веществата на анестезията, защото иначе щеше да се получава при (почти) всички, при които се прилага съответното вещество. Състоянието се получава при рязко отделяне в организма на едно вещество (диметилтриптамин - ДМТ), което, за мое голямо съжаление, още не знам кой точно е факторът, който го кара да се отделя. Много интересно е описано в книгата на Рик Страсман "ДМТ - молекулата на духа".

Къде може да се намери тази книга? Обичам научните обяснения на "свръхестественото"

# 87 10 юли 2006, 14:19 ч.
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Цитат на: .:Geri:. в пн, 10 юли 2006, 01:12
Помня как не приспаха. Говорехме си с лекаря, той ми каzа, че сега ми слага упойката и... до тук беше. А, стана ми топло... Като се събудих се опитвах да убедя всички да ми помогнат да стана, че ми се ходи до тоалетна. Ама те не ме пуснаха Laughing . Това беше от първата. При втората и третата помня сао zаспиването.

 Joy Joy И аз непрекъснато това повтарях,че много ми се ходи до тоалетна,аманикой не ми вярваше.Накрая една добричка акушерка ми обясни,че имам катетър и няма нужда да ходя до тоалетна, а усещането,че ми се ходи е от дразненето на какетъра в уретрата.

# 88 10 юли 2006, 16:26 ч.
  • Мнения: 446
Не успях да прочета всички мнения, обаче и аз като Бътерфлайв последния път бях в Матрицата, от предните нямам спомени. Много ми беше интересно, дори след като ме събудиха, го казах на лекарите ... Иначе след събужданията /3 броя/ не съм имала неприятни преживявания /физиологични/. Имам кошмарен спомен обаче от акушерката, която ме върна в стаята след ревизио-то след първото ми раждане, която ми се развика с такива вулгарни думи и изрази, че ако бях на сегашния си акъл, сигурно щях да я вкарам в миша дупка.

# 89 10 юли 2006, 16:29 ч.
  • Мнения: 6 315
Дори и не искам да си спомням какво преживах при първата си пълна упойка....

Кошмарната предишна вечер но със страшна сила ме връхлетя отново. По едно време имах чувството че минавам през касапница и все едно чувах стържещия звук на огромни ножове Sad. Говорих с екипа. Като се събудих сестрата ми каза: "Добре дошла от Матрицата, ти си героиня."  Cry

# 90 10 юли 2006, 17:00 ч.
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Аз съм от клуба с тунелите. Само, че моите бяха жълти, обикалях ги, но не беше страшно - странно беше. После един познат ми каза, че сигурно са ме упоили с някаква дрога известна на наркоманите и името ми каза, но не го запомних - усещането било същото. Била съм упоена поне 2 часа и не съм имала проблеми със събуждането, само после малко ми се спеше.

# 91 10 юли 2006, 17:06 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: biboshka в нд, 09 юли 2006, 22:54
Не съм сигурна, че цената е определящата.

Определяща е. В повечето болници Дипривана е лукс, за съжаление.

# 92 10 юли 2006, 17:08 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Първата (от три) упойка беше ужасна, първото лекарство не ме хвана и ми сложиха още нещо. Виждах ужасни кошмари,асансьор, голям и изглеждащ като космически кораб с лекари вътре. Непрестанно се движеше нагоре - надолу. Усещах какво правят с мен, без да усещам болката. Свестяването беше ужасно, повръщах безброй пъти. Другите две упойки ги усетих просто като сън, от който се събудих без проблем.

# 93 10 юли 2006, 17:19 ч.
  • Мнения: 4 733
Четири пъти съм била под пълна упойка. Първия път, като се събудих ми беше ужасно зле и ужасно студено, направо треперех,по думите на мъжа ми в продължение на почти час.  При излизаноето от втората упойка имах ужаснои халюцинации,всичко ми се виждаше размазано...образи, гласове...все е дно на забавен каданс и неможех да си помръдна главата, все едно ми бяха изсмукали живеца. При последните две упойки заспивах усмихната и се събуждах в прекрасно настроение, дори сънувах някакви хубави неща....Авно зависи от упойката и от анестезиолога

# 94 10 юли 2006, 18:00 ч.
  • Мнения: 4 390
Цитат на: djemma в пн, 10 юли 2006, 14:15
Цитат
Това, което описва Гарфийлд, не е пряко следствие от някое от веществата на анестезията, защото иначе щеше да се получава при (почти) всички, при които се прилага съответното вещество. Състоянието се получава при рязко отделяне в организма на едно вещество (диметилтриптамин - ДМТ), което, за мое голямо съжаление, още не знам кой точно е факторът, който го кара да се отделя. Много интересно е описано в книгата на Рик Страсман "ДМТ - молекулата на духа".

Къде може да се намери тази книга? Обичам научните обяснения на "свръхестественото"

Ние си я купихме преди време от сергия за употребявани книги.

# 95 10 юли 2006, 19:42 ч.
  • Мнения: 660
Цитат на: Diviana в пн, 10 юли 2006, 18:00
Цитат на: djemma в пн, 10 юли 2006, 14:15
Цитат
Много интересно е описано в книгата на Рик Страсман "ДМТ - молекулата на духа".
Къде може да се намери тази книга? Обичам научните обяснения на "свръхестественото"
Ние си я купихме преди време от сергия за употребявани книги.

Излязла е от печат 2004, а издателството е НСМ Медиа. Взех я миналата пролет от съвсем нормална книжарничка в Люлин. Сигурно я има още на книжния пазар, не вярвам чак пък да е изчерпана newsm78. А може да я дръпнеш и оттук, ако не те затормозява четенето от екран http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=300&LangID=0

# 96 11 юли 2006, 13:45 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
А представяте ли си, че  на децата винаги им слагат пълна упойка..........Как ли се чувстват миличките?

# 97 11 юли 2006, 13:55 ч.
  • Мнения: 5 877
ами... а как би се чувствало дете, ако го оперират с местна упойка?
аз бях почти дете, като ме оперираха. Нямам лош спомен.

# 98 11 юли 2006, 13:59 ч.
  • Мнения: 4 733
Цитат на: secretgarden в вт, 11 юли 2006, 13:45
А представяте ли си, че  на децата винаги им слагат пълна упойка..........Как ли се чувстват миличките?
Това е най-големия кошмар, който съм преживяла... Като изкараха малката от операционаната направо ръмжеше, течеше и кръв от устата и от нослето и ме блъскаше, риташе и скубеше...а аз само я гушках и и повтарях, че я обичам...Кошмарно

# 99 11 юли 2006, 14:12 ч.
  • Мнения: 544
Много зависи от упойката.
Аз имам 2 пълни упойки. При първата летях из някакви бели коридори и чувах какво си говори лекарският екип, естествено не чувствах нищо., но беше адски неприятно. Вторият път нито помня как съм заспала, не чувах, не усещах - събудих се в леглото свежарка. Не ме е боляла глава изобщо, бях съвсем леко замаяна.
После една приятелка ми обясни, че упойките са най-различни и много е важно освен да те обезболят и замаят да те приспят за да не чуваш.
Явно вторият път съм попаднала на добър анестезиолог или защото си платих в частна клиника. На мои познати са им искали пари за пълната упойка, иначе местна и стискай зъби.

# 100 11 юли 2006, 22:35 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Както писах по-нагоре аз нямам спомен от упойката, била съм на 5 години. Предполагам, че са ми сложили пълна, защото от момента, в който ме заля врялата вода до този, в който ме метнаха на някаква маса (може би не точно операционна) в Пирогов си спомням абсолютно всичко. След това обаче ми се губи. Не знам какво са ми правили, предполагам и пластики някакви, доста тежко ми беше състоянието. Събудих се в болнична стая, цялата бинтована от кръста надолу, първите дни не можех дори да ходя, ужасно болеше. После дълго време накуцвах и си влачех единия крак, пак заради болката. Каквото и да съм видяла по време на упойката сигурно е било доста по-слабо като преживяване, след като съм го забравила.

# 101 11 юли 2006, 22:47 ч.
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 400
Раждах с пълна упойка, но нямам никакви спомени да съм сънувала нещо докато съм била под упойка. Все едно заспах и веднага се събудих. Някой беше писал за гадното усещане от факта, че не помниш да си заспивал..времето тогава е като отрязано с нож. При събуждането исках да се обърна странично, защото адски ме болеше кръста и не можех да лежа по гръб..болеше ме и операцията..Гадното след упойката беше, че ми пресъхна гърлото, започнах да имам позиви за кашляне, а не можех да се изкашлям, защото при най-малкото напрягане на корема и   #Crazy..

# 102 11 юли 2006, 22:49 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: secretgarden в вт, 11 юли 2006, 13:45
А представяте ли си, че  на децата винаги им слагат пълна упойка..........Как ли се чувстват миличките?

Ама забравят, а вие си помните........

# 103 12 юли 2006, 15:45 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ужасявам се като си помисля, че щяха да  изтръгват нокътче на бебко, под пълна упойка....той беше на 8-9 месеца тогава ...аз не се съгласих и с много бабешки илачи го оправих....от тогава нямаме проблем.....но тез лекари  #Crazy

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата