Публикувана: 8 юли 2006, 14:45 ч.
Последно мнение: 12 юли 2006, 15:45 ч.

Преживяно по време на пълна упойка

53 878
103
1

# 30 8 юли 2006, 20:03 ч.

Балчик
Мнения: 9 220

Цитат на: blondinka в сб, 08 юли 2006, 19:46

И аз съм в клуба на минаващите през тунели на излизане от упойката, но не мога да кажа, че ми е било неприятно, напротив, чувствах се като дрогирана с много як наркотик и ми беше едно леко, хилех се безпричинно в продължение на час и 1/2 Laughing

. А тези лабиринти нямаха край, но не ме беше страх, знаех, че ще намеря верния път и накрая, когато отворих очи, до мен раждаше девойка, на която hahaha

не бяха направили клизма, защото нямало време, та познайте какво беше първото нещо, което видях след готиното преживяване Mr. Green

# 31 8 юли 2006, 20:38 ч.

Мнения: 1 409

Нямам такива изживявания,сложиха ми упойката и имам чувството,че след няколо секунди се събудих.Беше ужасно,защото всичко беше размазано пред погледа ми.Чувах гласа на мъжа ми и на доктора ,а като опитвах да отворя очи всичко се въртеше.Не съм буйсвала.
Спомням си,че попитах мъжа ми жива ли съм и след това няколко пъти му казах,че е много хубав.След това като ме отпусна той се майтапеше с мен,че ще помоли д-ра за такава упойка за вкъщи,за да му казвам по- често,че е хубав. Laughing

И така

# 32 8 юли 2006, 20:43 ч.

Мнения: 772

Цитат на: Елеонора_76 в сб, 08 юли 2006, 16:35

И аз имам 2 пълни упойки до сега, не при раждане. През цялото време помня, бях във някакви дълги коридори, от които не можех да изляза, чувах че някой говори (вероятно лекарският екип), а бе като цяло се чувствах че сякаш не съм аз, незнам как да го обясня...След като започнах да излизам от упойката, говорих там със лекарският екип, ама казвам нещо и го чувам след няколко секунди казаното...и не помнех къде и как съм заспала, много особенно усещане!
Явно при всеки е различно! Hug

И аз бях в коридорите и снежната белота. Ужас! Не искам и да си спомням вече.

# 33 8 юли 2006, 21:20 ч.

Мнения: 2 071

Имам 4 пълни упойки, само при последната съм чувствала подобни неща - дълъг бял коридор, много светло, не знаех къде отивам, не знаех коя съм, някакви странни шумове и шепоти, знаех, че нещо ми се губи и през цялото време бързах занякъде...а в действителност съм повтаряла около 30 мин. "Къде ми е детето, къде ми е детето?". Много време съм излизала от тази упойка, после сестрите ми казаха, че здраво съм ги нареждала - и тях, и лякарите, и болницата... Абе ужас някакъв беше, даже не искам да си спомням.

# 34 8 юли 2006, 22:09 ч.

Мнения: 755

Била съм в пълна упойка за кюртаж след спонтанен аборт. При хващането на упойката ми стана студено и бяла пелена ме понесе... после не помня , но ми разказаха , че съм говорила с лекарите по- време на манипулацията Shocked

странно нищо не помня.После при излизането от манипулационната е било си спомням ,че виках силно "Къде ме водите , връщате ли меееееее" мислех , че не сме започвали дори процедурата. Плаках също , защото си говорех с майка ми и и казвам"Нищо не виждам... не те виждам"- паникьосах се , а майка ми ми отговаря"Ако си отвориш очите ще ме видиш..." Shocked

И така с това преживяване... Crazy

Иначе по-време на самата упойка не помня нищо! Wink

# 35 8 юли 2006, 22:16 ч.

Мнения: 5 296

На масата съм, броя, затварям очи, отварям. Вече съм на легло, искам да стана много рязко, падам обратно. Това е - нямам спомени.

# 36 8 юли 2006, 22:17 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: butterflyve в сб, 08 юли 2006, 14:45

Кого ли не съм питала, никой не е изпитал същото. Дано сред вас да намеря някой, с когото да обсъдя преживяното.
Случи се след като родих, понеже стана много бързо и се бях стресирала, докторката ми реши за зашиването да ми сложи пълна упойка, вместо местна. Та изживяното по време на тази упойка се равнява на самото раждане. Бях в нещо като матрицата. Всичко беше много светло. Съвсем естествено ми беше, че нямам тяло, провирах се насам-натам да върша разни задачи, като през цялото време не ме напускаше мисълта, че трябва да се върна (къде... не знаех), защото имам да върша много по-важни за момента неща. Когато се "върнах", рабрах че всъщност съм си мислела, че не мога да си оставя бебето. С думи описано изглежда много просто, но всъщност изживяното беше много силно. Не знам дали всъщност наркоманите не изпадат в подобни дупки и изобщо ако някой знае на какво може да се дължи "посещението в матрицата", ще се радвам да обсъдим.

Имам 3 пълни упойки и при трите имах сънища, но при последната, раждането на малкия ми син, изпитах точно това което си описала. Даже и аз го оприличих на "матрицата" Shocked

. Съня и чувството след събуждането бяха особено силни и ги помня и до сега.

# 37 8 юли 2006, 22:20 ч.

Мнения: 7 186

Абсолютно нищо не помня. Simple Smile

По принцип сънищата са вследствие на някои анестетици, има значение и типа нервна система, някои хора реагират много бурно при събуждане, други не. Има значение и дозировката, ако анестезията е била повърхностна е възможно да има спомен от разговори, тракане на инструменти и т.н.

# 38 8 юли 2006, 22:22 ч.

UK
Мнения: 3 959

И аз не помня нищо, дори не помня да ми е било зле като излизах, помня само че ме болеше.

# 39 8 юли 2006, 22:53 ч.

Мнения: 599

Това с "к", дето предизвиква кошмарни изживявания, е кетамин. При кюретаж често го слагат, и не само де.
Много зависи какъв е видът на анестетика, затова при всеки е различно...

# 40 8 юли 2006, 22:53 ч.

Мнения: 306

А има ли научно обяснение ,за тези подобни усещания ,при различни пациенти?

# 41 8 юли 2006, 23:20 ч.

Мнения: 7 186

Цитат на: Ne/Da в сб, 08 юли 2006, 22:53

Кетамина / Кеталар, Калипсол/ е наистина много неприятен, защото освен че предизвиква кошмарни сънища, събуждането е бавно, често има гадене, повръщане и други дискомфортни състояния. За съжаление все още често го използват за обща венозна анестезия при краткотрайни манипулации като аборт, абразио и др., защото е по- евтин. Иначе най- доброто в такива случаи е Диприван- просто е пърфект. Peace

# 42 8 юли 2006, 23:40 ч.

Варна,Младост
Мнения: 200

Имам една пълна упойка-раждах секцио.Много ме беше страх да не се изложа като излизам от нея.Не ми харесва да нямам контрол над себе си.Изчетох тук какво са писали другите майки за излизането от упойка и получих бегла представа какво да очаквам.Заспах с усмивка, защото упойката неподейства толова бързо, колкото очакваше анестезиолога и горкия почна да се чуди да не сбъркал нещо Laughing

Събудих се от тракането на инструменти и се чувствах така сякаш ще се излея от носилката.Една такава широка и пухкава.Всичко чувах и виждах.Исках единственно да се наспя, за да гушна по-бързо дъщеря си.Знаех си,че всичко е наред с нея, и единственното, което попитах е дали има коса.
Завиждам малко на мамите за преживяванията им да си кажа честно.