Преживяно по време на пълна упойка

Въпреки много неприятния повод за пълната ми упойка, аз излязох от болницата ухилена до уши.  Беше много интересно и с прекрасни цветове. Нямах усещане за мене си, другото ми беше  много по-интересно. Излизането също ми беше интересно, гледах си ръцете, вдигах ги и почти не ги усещах.....

Все едно чета мои мисли при излизането от пълната упойка виждах всичко двойно и се бях съсредоточила в един часовник на стената от среща с надеждата да видя колко е часа покрай мен минаваха хора и аз само питах къде съм на въпрос на акушерката как съм отговорих с думите ами като в матрицата и тогава настана голям смях покрай мен ........

И аз имам 2 пълни упойки до сега, не при раждане. През цялото време помня, бях във  някакви дълги коридори, от които не можех да изляза, чувах че някой говори (вероятно лекарският екип), а бе като цяло се чувствах че сякаш не съм аз, незнам как да го обясня...След като започнах да излизам  от упойката, говорих там със лекарският екип, ама казвам нещо и го чувам след няколко секунди казаното...и не помнех къде и как съм заспала, много особенно усещане!
Явно при всеки е различно! 

Минала съм през толкова много пълни упойки ( някъде кам 7-8)....и честно казано, не ми се връща в спомените назад, обаче...най- гадния ми спомен е като излизаш от нея...и ти се а няма какво.. и само зелено   ..... и онова гадно усещане когато не знаеш на кой свят се намираш!

Да, имам спомени - и то много ясни.

Беше много светло, нищо не ме болеше и вървях през облачен прах; в далечината съзирах огромна бляскава сграда - исках да стигна до нея.

Не ми се отдаде, защото медицинската сестра беше започнала да ме шамаросва - явно нещо не й е допаднало в начина на излизане от упойката ми.

На мен веднъж са ми слагали пълна упойка, когато раждах Ники и се наложи да използват форцепс, за да му помогнат да излезе. Имаше коридор, да, беше жълт. Времето сякаш се върна назад, защото се мъчех да напъвам, а това беше преди упойката. Трябва да напъвам, това си го знаех и се мъчех всячески да помогна на бебето си да се роди.
А то се било родило с намесата на лекарите. Всичките тези усещания са били, когато са ме зашивали. Събудих се на последните шевове и попитах какво става, къде ми е детето и го търсих с поглед. Видях го да се оглежда, чистичък и кротичък, красив и ми олекна.

После се чувствах слаба и уморена и не ми даваха да пия вода.

2 пъти съм била под пълна- апендисит и секцио.
Нищо не съм сънувала, нищо не помня, само ми се стори, че ме будят 1 мин. след като ме приспаха, а беше минал час.
Най-общо мога да го опиша като дълбок, спокоен сън, нямам неприятни спомени.

Има различни видове пълни упойки, явно някои са гадни ...

Аз съм преживяла само една пълна упойка, при раждането на момиченцето ми със секцио. Не помня абсолютно нищо, даже незнам кога съм заспала. Стана толкова бързо. Изобщо по време на упойката все едно не ме е имало. Но събуждането беше кошмарно. Помня, че лекарите крещяха силно : "Дишай, дишай!" Аз се опитвам, а не мога, издавам само някакви звуци (опитваш се да дишаш, а не можеш). Лекарския екип изведнъж се разтича насам, натам и после мисля, че някаква инжекция ми сложиха и много бързо започнах да дишам. И изведнъж така ме сряза неописуема болка в областта на корема... После през целия ден бях като в унес - ту заспивах, ту се пробуждах.
И сега ще раждам със секцио и такова шубе ме е налегнало...

Хммм... да не си получила някоя алергична реакция от тая упойка?

Първата ми пълна упойка ми понесе чудесно, бях доволна и отпусната, отивах някъде и ме беше обзело чудесно блаженство, не ми се събуждаше. Беше тъмно по принцип, и тъкмо да ми просветне - разсъниха ме. Пфу! Натрапници!
Вторият път сънувах бъдещето, че взимам шЕфиорският изпит и тъй стана - взех го.
Винаги съм отивала на упойка много спокойна и весела дори. Това е от най-голямо значение, как ще протекат нещата по-нататък. Затова не се шашкайте, а гледайте по-позитивно на тази ситуация. 

С пълна упойка ми бяха едно абразио, два серклажа и едно секцио. Само при вторият серклаж имах някакви видения- бях в стая с много наситен червено-оранжев цвят, с някакви квадрати по стените... в същото време чувах тракане на инструменти и разговора на лекарския екип, усещах и болка и световъртеж... Много кофти ми беше 

Няма нищо странно в това, което си изпитала. Имала 5 пълни упойки и само при една от тях изпитах абсолютно същото, което и ти. Докторката ми обясни,че всички упойки са с различни вещества. За тази каза, че е нещо, запиочващо с "к", което не запомних. Та то действало така на мозъка.  Казах го много на кратко, тя подробно ми обясни, но беше преди 6 г и не помня медицински термини.
По принцип тези усещашия се появяват (или ти тогава ги осъзнаваш) когато започне да излиза от упойка човек.След тези усещания чух, че привършват шиенето и докторът каза хайде Светлана, всичко свърши. Усещането е много гадно ( поне за мен ) и се усеща само при кратковременни упойки ( операцията ми беше по-малко от 1 час). При другите 2 ( също бяха кратковременни ) усетих пак такива дискомфортни състояния на духа, но по-леки и не толкова "живи" . При останалите 2 операции - както влязох,така и излязох от упойка- нищо не усетих, никакви гадни усещания. Но и двете бяха от по 2.5-3 часа.

Моето усещане беше се движа(не с тялото, а с душата си, бях някаква въздушна маса ) със страшна скорост в един яркозелен тунел с много, много завои.Всичко това придружено с адски шум, бучене в ушите. Като на моменти скоростта се забавяше и аз исках да се сетя къде съм, какво правя, защо съм там и знаех също като теб, че трябва на всяка цена дасе върна, а не знаех къде и защо. Въпросната упойка беше при секцио, искала съм да се върна при бебето си, също като теб.
Аз обаче съм реалист и не виждам нищо свръхестествено. Това е действието на упойващите вещества върху мозъка.
Повръщала съм само при 2 от упойките и при нито една не съм буйствала.

Най- леко понесох първата си упойка. Секцио по спешност с усложнения. Операция от 3 часа. Заспах от раз, спах като къпано бебе и се събудих в реанимацията с въпроса: "Какво имам- момче или момиче?. Не ме болеше нищо,само ми бешемного сънливо, след около половин час казах на акушерката,че много ми се спи и пак заспах, така цял ден- събуждах се, заспивах. Вечерта бях бодра като репичка и мнооого тъжна, че не се очертава в близките 3 дни да си видя детето.

И аз съм в клуба на минаващите през тунели на излизане от упойката, но не мога да кажа, че ми е било неприятно, напротив, чувствах се като дрогирана с много як наркотик и ми беше едно леко, хилех се безпричинно в продължение на час и 1/2 . А тези лабиринти нямаха край, но не ме беше страх, знаех, че ще намеря верния път и накрая, когато отворих очи, до мен раждаше девойка, на която  не бяха направили клизма, защото нямало време, та познайте какво беше първото нещо, което видях след готиното преживяване