Какъв ужас! Вече ще ме е шубе от пълните упойки 
- Публикувана: 8 юли 2006, 14:45 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2006, 15:45 ч.
Преживяно по време на пълна упойка
Това ми напомна едно предаване, което бях гледала по Американската Дискавъри хелф чанъл (ама тъпо звучи написано на кирилица
). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях. И даваха обяснение за това и, че е възможно, макар и в мнооого малък процент.Благодарете се, че поне не сте от тези хора
Аз като раждах попаднах точно в този малък процент
. Беше отвратително- бях в съзнание и усещах всичко .....Верно ли? Това "всичко", включва предполагам усещането как те режат..и шият...
Много кофти, аз затова, като ме попитаха, след като извадиха дъщеря ми искам ли да спя - казах категорично НЕ!
И аз така. Бях секцио и като извадиха Габ и го видях, искаха да ме приспят, че и без това нещо се бях сбъгнала и не можех да дишам (по-скоро не можех да преглъщам), но аз категорично отказах
В разтояние на 3 дена имам 2 упойки. В първия случай си мислех че няма да ме хване и се кокорех, анестезиолога ми каза с един такъв дълбок успокояващ глас "Айде мойто момиче, затвори си очите" и ми ги затваря, а аз се ококорвам 
, той пак ми ги затваря и аз пак ги отварям. Накрая съм заспала и точно след една минута се събудих. Такова чуство имах де. Мислех си че нищо не са ми правили. Имах "кухо яйце" и все си мислех че нещо не са довидяли и че има бебе. Започнах да убеждавам момичето което беше с мен в стаята и майка му че нищо не са ми правили. Много се дразних че не ми вярваха. Втория път беше след 3 дни, не ме бяха изчистили хубаво и матката ми беше пълна с къв и съсиреци. Имах ужасни болки. Всичко ми беше като на сън. Чувах гласове, опитвах се и аз да говоря, но неможех. Все едно неможех да си контролирам тялото. Много гадно беше.
, той пак ми ги затваря и аз пак ги отварям. Накрая съм заспала и точно след една минута се събудих. Такова чуство имах де. Мислех си че нищо не са ми правили. Имах "кухо яйце" и все си мислех че нещо не са довидяли и че има бебе. Започнах да убеждавам момичето което беше с мен в стаята и майка му че нищо не са ми правили. Много се дразних че не ми вярваха. Втория път беше след 3 дни, не ме бяха изчистили хубаво и матката ми беше пълна с къв и съсиреци. Имах ужасни болки. Всичко ми беше като на сън. Чувах гласове, опитвах се и аз да говоря, но неможех. Все едно неможех да си контролирам тялото. Много гадно беше. 
много исках бебе.
16 дни след раждането ми правиха ревизио с пълна упойка. Нищо не си спомням, освен че като излизах от нея чувах много гласове. Всички вкупом крещяха по доктора, който ме прие за лечение там, а аз бях родила в друга клиника. Караха му се зверски защо ме е приел, а не ме е пратил "там, дето е родила, там да я оправят". И думите на доктора "Да я оставя да умре ли?" ...
... 
При последната операция упойката беше вносна - разликата е невероятна. Никакво неприятно чувство не съм изпитала.
, то да не става, но никога не е ясно кога ще му се наложи на човек .
Беше много отдавна (1998), майка ми ми беше придружител, ще попитам нея дали си спомня. Имената на упойките не са ме интересували. Спомням си само, че лекарят който оперираше (Робер Адад) беше тук да обучава наши хирурзи по пластична и реконструктивна хирургия.
Ще попитам майка ми дали тя има някакъв спомен.
Ще попитам майка ми дали тя има някакъв спомен.
само веднъж съм била в пълна упоика и нямах неприятни спомени или каквито и да било .. спомням се 4е се събудих и ми бе6е някак си топло и приятно .... оба4е ..вярвам 4е има нещо .... някъде.. има слу4ка като дете която ме кара да се замислям върху много неща . конкретно слу4ката е .. минаваме покраи някакви мом4етии които се замярват със камъни . един камък се изплъзва и удря мен . .аз падам насред пътя и някаква Заз-ка буквално връхлита върху мен .. добре 4е попадам не под колелата а по4ти отдолу на колата . след което явно съм била вбезсъзнание .. (според вси4ки останали ) .аз оба4е много ясно виждах как майка ми ти4а към мен , как ме вади отдолу , как ме сграб4ва ... как ме тръска ... колко народ се събра .... от друга гледна то4ка и от друго място ...
знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива теми .. оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща
знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива теми .. оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща
само веднъж съм била в пълна упоика и нямах неприятни спомени или каквито и да било .. спомням се 4е се събудих и ми бе6е някак си топло и приятно .... оба4е ..вярвам 4е има нещо .... някъде.. има слу4ка като дете която ме кара да се замислям върху много неща . конкретно слу4ката е .. минаваме покраи някакви мом4етии които се замярват със камъни . един камък се изплъзва и удря мен . .аз падам насред пътя и някаква Заз-ка буквално връхлита върху мен .. добре 4е попадам не под колелата а по4ти отдолу на колата . след което явно съм била вбезсъзнание .. (според вси4ки останали ) .аз оба4е много ясно виждах как майка ми ти4а към мен , как ме вади отдолу , как ме сграб4ва ... как ме тръска ... колко народ се събра .... от друга гледна то4ка и от друго място ...
знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива теми .. оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща
знам 4е не са фантазии .. нито пък съм отка4алка на такива теми .. оба4е ли4ния опит те у4ида вярва6 на свърхестесвени неща
Когато правих аборт бях втора, първото момиче (понеже само една врата дели двете помещения и се чуваше) така крещеше, стенеше, приказваше. Единият доктор казваше на другия- Нали ти казах да изчакаме още малко, а другия- Не, тя нищо не усеща, това е просто сън, бълнува.
Момичето обаче непрекъснато повтаряше , че го боли и крещеше. КАто излязохме от упойка и двете я попитах дали помни нещо и дали я е боляло. Тя каза, че нищо не помни, не мисли , че е усетила нещо. Обаче веднага ме пита- крещях ли много. Не ми е първата упойка и всички ми казват,че много викам. Може би при нея е било така както го описва Буба.
Момичето обаче непрекъснато повтаряше , че го боли и крещеше. КАто излязохме от упойка и двете я попитах дали помни нещо и дали я е боляло. Тя каза, че нищо не помни, не мисли , че е усетила нещо. Обаче веднага ме пита- крещях ли много. Не ми е първата упойка и всички ми казват,че много викам.
Може би при нея е било така както го описва Буба. При последната операция упойката беше вносна - разликата е невероятна. Никакво неприятно чувство не съм изпитала.
, то да не става, но никога не е ясно кога ще му се наложи на човек .
Lady Marmalade, точни професионални съвети. 
Хм, ами ако анестезиологът е прекалил с миорелаксантите и намалил дозировката на някои от останалите медикаменти използвани при анестезия, би могло. 
Егати, не е истина....тоя трябва да е бил някакъв абсолютен некадърник или садист.... 
Това ми напомна едно предаване, което бях гледала по Американската Дискавъри хелф чанъл (ама тъпо звучи написано на кирилица ). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях....
). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях.... Егати, не е истина....тоя трябва да е бил някакъв абсолютен некадърник или садист....
X
Реклама