Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Беше вълшебно, но и ме беше страх. Спомням си че разсъждавах - къде съм, какво правя тук, кой съм аз... Ей такива стряскащи неща. Лошото е, че като се събуждах си мислех че съм се хванала за лампата на тавана и не исках да сляза. Наложи се и мен да ме свестяват с вода, след като съм казала на сестрата - махай се извънземно, не ме докосвай 
. Хич и не искам повече подобни преживявания 
. 
). Та там говориха за случаи, при които пациентите са били под пълна упойка, но са чували и усещали абсолютно всичко, но е било невъзможно да реагират по какъвто и да било начин. Опитвали се да викат, но не могли, искал да дръпнат ръката на лекаря, но естествено това е невъзможно...изобщо уж не си там, а в същност си...нещо такова е било при тях. И даваха обяснение за това и, че е възможно, макар и в мнооого малък процент.
. Беше отвратително- бях в съзнание и усещах всичко и се опитвах едно по едно да мръдна нещо от тялото си за да дам знак и накрая успах да се разритам. На никого не пожелавам подобно нещо 
.
. 
