Аз съм от клуба с тунелите. Само, че моите бяха жълти, обикалях ги, но не беше страшно - странно беше. После един познат ми каза, че сигурно са ме упоили с някаква дрога известна на наркоманите и името ми каза, но не го запомних - усещането било същото. Била съм упоена поне 2 часа и не съм имала проблеми със събуждането, само после малко ми се спеше.
- Публикувана: 8 юли 2006, 14:45 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2006, 15:45 ч.
Преживяно по време на пълна упойка
Не съм сигурна, че цената е определящата.
Определяща е. В повечето болници Дипривана е лукс, за съжаление.
Първата (от три) упойка беше ужасна, първото лекарство не ме хвана и ми сложиха още нещо. Виждах ужасни кошмари,асансьор, голям и изглеждащ като космически кораб с лекари вътре. Непрестанно се движеше нагоре - надолу. Усещах какво правят с мен, без да усещам болката. Свестяването беше ужасно, повръщах безброй пъти. Другите две упойки ги усетих просто като сън, от който се събудих без проблем.
Четири пъти съм била под пълна упойка. Първия път, като се събудих ми беше ужасно зле и ужасно студено, направо треперех,по думите на мъжа ми в продължение на почти час. При излизаноето от втората упойка имах ужаснои халюцинации,всичко ми се виждаше размазано...образи, гласове...все е дно на забавен каданс и неможех да си помръдна главата, все едно ми бяха изсмукали живеца. При последните две упойки заспивах усмихната и се събуждах в прекрасно настроение, дори сънувах някакви хубави неща....Авно зависи от упойката и от анестезиолога
Цитат
Това, което описва Гарфийлд, не е пряко следствие от някое от веществата на анестезията, защото иначе щеше да се получава при (почти) всички, при които се прилага съответното вещество. Състоянието се получава при рязко отделяне в организма на едно вещество (диметилтриптамин - ДМТ), което, за мое голямо съжаление, още не знам кой точно е факторът, който го кара да се отделя. Много интересно е описано в книгата на Рик Страсман "ДМТ - молекулата на духа".
Къде може да се намери тази книга? Обичам научните обяснения на "свръхестественото"
Ние си я купихме преди време от сергия за употребявани книги.
Цитат
Много интересно е описано в книгата на Рик Страсман "ДМТ - молекулата на духа".
Излязла е от печат 2004, а издателството е НСМ Медиа. Взех я миналата пролет от съвсем нормална книжарничка в Люлин. Сигурно я има още на книжния пазар, не вярвам чак пък да е изчерпана
. А може да я дръпнеш и оттук, ако не те затормозява четенето от екран http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=300&LangID=0 
А представяте ли си, че на децата винаги им слагат пълна упойка..........Как ли се чувстват миличките?
Много зависи от упойката.
Аз имам 2 пълни упойки. При първата летях из някакви бели коридори и чувах какво си говори лекарският екип, естествено не чувствах нищо., но беше адски неприятно. Вторият път нито помня как съм заспала, не чувах, не усещах - събудих се в леглото свежарка. Не ме е боляла глава изобщо, бях съвсем леко замаяна.
После една приятелка ми обясни, че упойките са най-различни и много е важно освен да те обезболят и замаят да те приспят за да не чуваш.
Явно вторият път съм попаднала на добър анестезиолог или защото си платих в частна клиника. На мои познати са им искали пари за пълната упойка, иначе местна и стискай зъби.
Аз имам 2 пълни упойки. При първата летях из някакви бели коридори и чувах какво си говори лекарският екип, естествено не чувствах нищо., но беше адски неприятно. Вторият път нито помня как съм заспала, не чувах, не усещах - събудих се в леглото свежарка. Не ме е боляла глава изобщо, бях съвсем леко замаяна.
После една приятелка ми обясни, че упойките са най-различни и много е важно освен да те обезболят и замаят да те приспят за да не чуваш.
Явно вторият път съм попаднала на добър анестезиолог или защото си платих в частна клиника. На мои познати са им искали пари за пълната упойка, иначе местна и стискай зъби.
Както писах по-нагоре аз нямам спомен от упойката, била съм на 5 години. Предполагам, че са ми сложили пълна, защото от момента, в който ме заля врялата вода до този, в който ме метнаха на някаква маса (може би не точно операционна) в Пирогов си спомням абсолютно всичко. След това обаче ми се губи. Не знам какво са ми правили, предполагам и пластики някакви, доста тежко ми беше състоянието. Събудих се в болнична стая, цялата бинтована от кръста надолу, първите дни не можех дори да ходя, ужасно болеше. После дълго време накуцвах и си влачех единия крак, пак заради болката. Каквото и да съм видяла по време на упойката сигурно е било доста по-слабо като преживяване, след като съм го забравила.
Раждах с пълна упойка, но нямам никакви спомени да съм сънувала нещо докато съм била под упойка. Все едно заспах и веднага се събудих. Някой беше писал за гадното усещане от факта, че не помниш да си заспивал..времето тогава е като отрязано с нож. При събуждането исках да се обърна странично, защото адски ме болеше кръста и не можех да лежа по гръб..болеше ме и операцията..Гадното след упойката беше, че ми пресъхна гърлото, започнах да имам позиви за кашляне, а не можех да се изкашлям, защото при най-малкото напрягане на корема и 
..
.. А представяте ли си, че на децата винаги им слагат пълна упойка..........Как ли се чувстват миличките?
Ама забравят, а вие си помните........