Как сте със собствените си майки?

  • 5 617
  • 102
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 160
 разбираме се перфектно,е имаме разногласия понякога но това са дреболии,почти всеки ден се виждаме(живее наблизо) и много ми помага   Hug  Heart Eyes

# 91
  • Мнения: 1 446
Обичам я много и много ми е помгала. Почти винаги имаме разногласия , но това е в кръга на нещата. Аз съм голяма драка. След две опирации , които преживя в периода от 2 години се промени , но всичко й прощавам. Не мога да си представя какво ще е без нея.
Мамо , много те обичам и знам , че ще ми простиш грещките.  bouquet

# 92
  • София
  • Мнения: 1 511
На 12,07 т.г. майка ми имаше рожден ден, навърши 55 г.   bouquet  bouquet  bouquet

Да ти е здрава и усмихната!!!   Hug

Моята пък имаше рожден ден на 06.07,а татко е на 12.07  Grinning

  bouquet   bouquet   bouquet

# 93
  • Мнения: 483
Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много често сме скарани но ни държи най-много ден и половина.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.

# 94
  • Мнения: 191
И най ми е болно за нейното отношение спрямо децата,позволява си дори да ги удря .
Искрено ти съчуствам!!!!Добре ,че моята майка е срахотна , всичко което прави е в името на това аз да съм спокойна и добре.Тя и да умира няма да ми се обади за да не ме притесни.За жалост обаче аз не съм най-добрата дъщеря,почти не се сещам за тях потънала в работа-не се оправдавам,а за внука си направо умира!

# 95
  • Мнения: 2 587
Определено се е променила през последните години,но успявам да осмисля и това че и аз се променям и напълно нормално и логично се променят и отношенията ни.Все повече заприличва на баба ми,което ме кара да си мисля че и аз ще стана същата.

# 96
  • Мнения: 356
     
Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
       Това сякаш аз съм го писала. Hug

# 97
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
тази година дори няма да я видя, 4ак другата , ей липсва ми страшно, и знам и аз на нея, през огън минава заради нас, децата й, когато и да има разногласия, накрая се слушаме и сме си пак ние! Hug Peace  bouquet

# 98
  • Мнения: 104
Нямам проблеми с майка ми, винаги ми е помагала много. Много си я обичам Heart Eyes
И аз така Hug

# 99
  • Мнения: 1 065
на края на първата седмица прекарана заедно вече съм на нокти. много, ама много се старая да не отвърна на критиките и. обичам я, но да не е прекалено дълго в дома ми. просто имаме коренно различни приоритети, а най- гадното е, че иска непременно нещата да стават по нейния начин. тя все още не може да разбере, че децата са ни дадени да ни водят и учат, а не обратното.

# 100
  • На едно ветровито място...
  • Мнения: 153
     
Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.
       Това сякаш аз съм го писала. Hug
И аз!!!  Wink

# 101
  • Мнения: 6 315
Добре се разбираме и то много. Чат-пат има сдърпване, скарване, но то си е нормално. Много я обичам и съм щастлива, че е до мен и че ми помага. Единствено съжалявам, че не притежавам нейните твърдост и непукизъм.

# 102
  • Варна
  • Мнения: 758
Много се обичаме и много се караме. Обикновено за скарването ни стигат 15мин до 1 ч. Същите са отношенията и с нейната майка.
Майка ми ме дразни повече от свеки (а тя хич не е цвете).
Прекрасен човек е - щедра, великодушна, разбираща, с невероятно чувство за хумор - докато не и прещрака лимката. Тогава всички са и виновни - майка и не я била обичала, баща ми не я уважавал и не бил любовта на живота й, единственото и добро дете беше котарака ни, но той почина. Като я хванат нервите всички ставахме телета, идиоти, малоумници и пр. И се почва и едно мърморене - това защо го правиш така, трябва еди как си.. пък като помърмори 5 мин. почва да крещи защото си мисли че като вика посланието и ще стане по-ясно. Винаги се караше на баща ми като идват гости, защото така можело да го хване срам и да се замисли и промени, а после се чудеше защо разни роднии не ни идват на гости. (пред хора, които не са от родата е най-прекрасната)
Аз не бих я канила всяка седмица защото виждаме ли се прекалено често само си лазим по нервите, но мъжа ми все искаше да ги каним. Според майка ми обаче той го прави само за да може да я "мачка и унижава", глупав и некадърен е и изобщо не заслужава това съкровище дъщеря й.
И с дъщеря ми прави каквото си иска сякаш е нейна..
Уф..
Пусто, обичам си я...

Общи условия

Активация на акаунт