Едва отрайвам 2часа у тях, голяма е лудница.А с майка на глава не се излиза, толкова е ината и ако се заговорим за сериозни теми се изпокарваме.Винаги съм страдала, че не ме е разбирала и подкрепяла в нищо, говори без да мисли и само ме разстройва.И до голяма степен тя и татко са виновни ,че се влошиха взаимоотношенията ни с мъжа ми.Направо ни отрови за 5-те месеца, през които живяхме у тях.От деня ,в който стъпихме там живота ми е кошмар и така вече почти 2 години 
.При нея "критическата" е откак се помня, а е вече на 61.И с годините губи все повече от малкото , което съм харесвала в нея.Все пак я обичам и ми е мъчно , нали ми е майка- дано обаче никога не ставам като нея към моята дъщеря.
.При нея "критическата" е откак се помня, а е вече на 61.И с годините губи все повече от малкото , което съм харесвала в нея.Все пак я обичам и ми е мъчно , нали ми е майка- дано обаче никога не ставам като нея към моята дъщеря. 
Обожавам я. Обичам я с цялото си сърце, и съм толкова щастлива, че я има. 
Той е толкова добър, той винаги ще ми помогне. Тои винаги съветва. Той винаги ще подаде ръка. 
Иначе е душа човек,хапката от устата й можеш да вземеш абе с две думи 
