Как сте със собствените си майки?

Незнам на колко години е майка ти. Аз също на моменти имам неприятности с моята. Тежка критическа. Снощи гледа сина ми за няколко часа (бяхме на концерт) и като се прибрах ме посрещна с думите " В тая мръсотия гледаш детето. До септември ще идвам когато си искам (тогава се пенсионира) и ако е така ще заведа дело да ви го взема". А в къщи наистина има доста дрехи разхвърляни на мъжа ми, но чакам той да ги прибере, не може все аз. Коментара на баща ми който присъстваше беше " Не се притеснявай, пак е в амок и всички сме виновни."
Та има такива моменти в който не можем изобщо да общуваме и други в който се разбираме чудесно. Зависи от нейните периоди. Много рев съм изревала, но търпя - майка ми е и я обичам.

в крти4еска може да жената, ако не е друга при4ината! за някои жени е ад да се преборят с края на едно от основните си призвания, женствеността, и страхът от после, а при някой е бурно и драмати4но! с годините нервите са на привършване и 4овек пове4е иска спокойствие! освен да има при4ин за да се промени така майка ти ????????????

Ако е критическа - наистина е страшно! Няма да забравя как майка ми караше този период! Ужас! Ако хормоните ни тровят по време на бременността, то по време на критическата могат да те превърнат в друг човек, а и при отделните личности има различни проявления! На моменти не можех да позная собствената си майка.
Ако наистина това е проблема - пиенето на хормони оправя положението - но това само лекар може да каже! Спомням си, че и майка ми ходеше на някакви терапии /по-скоро сбирки на жени с подобни проблеми/.

След 10 дневно прибиваване при моята ,аз се учудих колко много се е променила,няма нищо общо с това ,което беше-прекрасна жена и човек.Сега се е превърнала в една свадлива бабичка,едвам се издържа покрай нея.Но годинките са и вече доста ,пък хич не и  е спокойно,та не мога да и се сърдя,а гледам да мине всичко тихо и спокойно.

Ха, мойта майка критиката не я е пускала последните 10 години и винаги сме имали недоразумения (меко казано), откакто не живеем заедно не се обаждам изобщо, а тя звъни през ден - как сте, мама, кога ще дойдете да видя Стела, кога ще ми я оставиш да спи при мен? И аз съответно съм е така , защото преди като живеехме с нея и тате, все повтаряше кой си има деца да си ги гледа, само сме гледали с Фил да миткаме по нощите, а тя не можела да спи, за да слуша Стела да не се събуди (гледала другия път, всеки път спи кат утрепана, и не чува кога се прибираме с Фил ). Така че не се притеснявай, ако наистина е критическата, може и да се оправи по-скоро от мойта, а не чак след 10-тина години 

Моята майка пък е перфектна, никога не ми се е месила в каквото и да било, оставяла ме е сама да решавам какво да правя, но ако имам нужда от помощ винаги и насреща и ми помага, без да натяква после за това. Нямам никкави оплаквания.

Нямам проблеми с майка ми, винаги ми е помагала много. Много си я обичам

Честно да ти кажа - хич не ми пука! (Не говоря за твоята майка, ами за моята, че и аз имам проблеми с нея.) Ами и аз съм човек, бременна съм с първото си дете, на мен също ми предстои ОГРОМНА промяна в живота, вместо подкрепа все критики получавам. Минава миналата седмица, като не живеем заедно и у нас идва веднъж в месеца най-много, каня я аз в хола, слагам кафе, сок, и и казвам да ме почака да излизаме. Тя става и след мен влиза в спалнята и почва колко е разхвърляно в спалнята, как ме търпи мъжът ми. За мен спалнята е спалня и не я оправям особено, хола е стаята за гости където е облизано, тя защо ми влиза в интимната територия и само критикува? Пък и като я знам, че не е никаква домакиня и у нас идва жена да чисти откакто аз се изнесох. Така съм се ядосала!

Перфектна във всяко отношение. Нямам забележки и както се изразява моя мАж, когато тя ни е на гости "се раждаме" направо!
Благодаря ти мамо    

и аз така ,всичко давам за нея, но тя е по млада на 45 и мисля, че ме разбира ,даже преди  5год изкара критическата ,но и тогава не съм имала проблеми.

И аз!

Така като ви чета средно положение няма!
Майките ни са или прекрасни, наши най-добри приятелки и помощнички както би трябвало да бъде - но за жалост аз нямам този късмет.
Или пък незнайна сила променя тези наши така близки хора до неузнаваемост.
Не мога да си обясня, какво промени така коренно майка ми - но тя наистина не е моята приятелка и моят душеприказчик .
През пубертета тя беше най-добрия ми приятел - изслушваше ме, подкрепяше ме, даваше съвети но не се натрапваше.
Просто не мога да си обясня тоталната метаморфоза - всичко се обърна на 180 градуса буквално за няма и година.
Обичам я безкрайно и затова не ми се навлиза в подробности, но от няколко години насам ми е причинила толкова болка и разочарование, че просто ............. думи нямам наистина.
Опитвам се да намеря разковничето и да върна поне част от нещата, но не се получава.
Никога не съм била мека и покорна, сега пък съвсем. Но вече нямам никаква подкрепа дори и морална.
Това което най-много ме плаши е да не стана като нея, да не загубя себе си.
А за това мислили ли сте?

перфектна отвсякъде.
щом не живеем заедно всичко е наред.
вярвам в това, че проблемите стават,
когато хора от различни поколения живеят заедно.
а и 2 жени вкъщи - сложно.

И с моята майка по-рано се разбирахме перфектно, но сега нещата се промениха ....
Лошото е , че живеем заедно засега и тя от време на време се опитва да се меси в живота ни ....но бързо поставям нещата на мястото им....Мното ми е смешна като започне - Сложи на мъжа си да яде ....или - Как нищо не си си купила този месец - ето обувки, кремове разни ....и това пред него.
Но докато живеем при нея ще е така.

Maмoooo,обичам те 

Много добре се разбираме двете, ако искам съвет ми дава, ако не, не се меси каквото и да съм си решила. Много обичам мама!

Аз много се разбирам с майка ми и много ми помага, но с годините  има промяна  Предполагам,че на всеки този период се отразява различно

Виждаме се веднъж годишно . Много ми липсва...

И с моята е така!

Обожавам моята майка, има си недостатъци, но пък кой ги няма...

Когато се върнах в България след 9 месечна раздяла с мама останах ей така понеже беше влязла в критическата и промяната беше огромна....но си я обичам и такава

Моята мама е най-добрата мама, защото си е само моя. Много, много я обичам и много се разбираме. Мама е много толерантна и мила, и грижовна, и обичаща. Приятелят ми, с когото сме от 2г. заедно е разведен и има вече 4год. дъщеричка. Мама и тати я приемат като тяхно внуче и я обичат и глезят. Малката дори сама иска да спи при тях като отидем в Пловдив и те я слагат в моята стара кошарка до спалнята. Много съм им благодарна за всичко и най-вече за това, че ме уважават и подкрепят винаги. Обичам ги безкрайно!

Определено ,че кара критическа в това спор няма,но като и го рекнах каква война стана''не било вярно ''ми вика и повече не споря.Обичам я в това спор няма,но вече по друг начин и се моля един ден да не стана като нея

Разбираме се с майка ми и много ми помага когато има нужда с изклИУчение на моментите когато я треснат хормоните. Тогава става една, не си е работа... Добре, че не е постоянно, а само от време на време. Тая критическа си е гадна работа, ей!

Може би просто вече е "изхабила" нервите си докрай и не иска сама предсеме си да го признае, че се държи лошо, защото не би си го простила. Може би има нужда от разговор, съвет и почивка. За протокола - с майка ми се разбираме и споделяме все  повече и повече, а откакто и татенцето ми ни напусна завинаги /Бог да го прости/ се сближихме още повече, защото и двете имаме нужда една от друга

Моята мама за сега е супер като изключим как снощи ми се обади и ми се накара, че с това алергично дете сме си взели коте 

Засега нямам проблеми с мама, все още ми е най- добра приятелка и много ги обичам с татко 

Винаги сме се разбирали, но откакто се омъжих и родих нещо се промениха нещата / всички живеем заедно/ . И мен ме дразни това, че ми прави забележки пред мъжа ми и постоянно дудне за щяло и нещяло, все тя е правата и тя само знае как се гледа дете и т.н. Аз също отдавам това на критическата и само се мола да мине по-бързо и да не стана и аз така един ден!
Наистина много помага за детето откакто се е родило, не мога да се оплача, но заедно с това и много се меси, едва ли не ни изземва родителските права / може да звучи крайно,но понякога наистина така се получава/ и ако се опитам да и направя забележка или нещо се сдърпаме- приема го като неблагодарност и непризнаване на помощта и . А кажете сега какво да правя? 
Но явно е нормално/или поне масово се среща / да има такъв проблем.

Моята е невероятно съкровище и страшно ми помага. Много си я обичкам. Не се е променила негативно,а напротив станала е по-любвеовилна,защото преди бе определено по-строга!Малката ми госпожица  много обича да се гледкат с маминка.

И моята майка е невероятна.Такова нещо като критическа при нея не съществува.
Страшно много я обичам
Мога да съм само благодарна,че имам такава майка.
Мамо, обичам те 

    Слава Богу майка ми не се е променила много откакто влезе в критическата! Станала е малко по-нервна или е по-правилно да кажа, че просто вече не се прикрива когато и е нервно, но с внучетата винаги е била много мила и внимателна! Дори мога да кажа че откакто влезе в критическата се разбираме по-добре  ! Единствения човек с когото се чепка постоянно е татко, но той има тежък характер и понякога е труден за понасяне  !

  И аз така.  Но във връзка с темата си мисля,че е нормално хората да се променят...особено с възрастта!

Моята майка е най-веселият и оптимистичен човек който познавам, не че животът и е бил лек-напротив, явно е въпрос на характер и мироглед.....
Благодаря на господ че я имам , да е жива и здрава.
Тя ми оказва най - голяма подкрепа в трудни моменти.!

Не мисля, 4е проблемът е в менопаузата, по-скоро е неЩо много по-дълбоко и ако не се осъЩествява диалог, трудно може да се разбере какво кара въпросните майки да се променят тотално.

Обожавам майка си, тя е най-добрият 4овек, който познавам: много интелигентна, много такти4на и много умерена и дискретна в отноШението си към деца, зет, снаха и внуци. Наистина крити4еската е един много труден период и знам, 4е я измъ4ва, но тя никога не е рзтоварвала проблемите си на наШ гръб.

Много е важно, както по-горе пиШе Лени, да не се съжителства заедно, заЩото всеки има нужда от ли4но пространство. Така отноШенията се запазват страхотни, градени в/у оби4 и взаимно уважение.

Въпреки 4е живеем дале4, говорим с 4асове по телефона и се стремим да се виждаме при всяка възможност. Тя винаги ме подкрепя и ми вдъхва кураж. а аз се стремя да и отвръЩам по съЩия на4ин.

Да са ни живи и здрави милите май4ици 

Не мога да опиша майка си само с две-три думи.Обичам я ,но е толкова различна от мен,понякога така ме наранява, дори и не разбира.Много обича да купува неща за децата и за мен,като хоби и е,но ако стане дума за показване на чувства,гледане на деца....Никога не ги е гледала като бебета.Явно така разбира любовта.Все ни кани на гости,приготвя се идеално,с маса пълна с храна,но не умее да общува с децата.Не търпи ревове,мрази да кисне по градинки и паркове.Подиграва се на комшиите ,които отгледаха пред входа по 1-2 внучета.Същевременно по три пъти на ден тя си разхожда кучето,което всъщност и е като дете.Не съм я чула да се обръща с подобни мили думи към децата,както към това тъпо животно.Говори му като на най-милото същество на света!Това ужасно ме натъжава,защото от друга страна майка ми непрекъснато дразни сина ми - било за това ,че хленчи,било че не яде определени храни,заплашва го,че няма да му пораснат нови зъби.Не го разбирам това.Същевременно често ми се обажда да ме пита как сме,да ми каже ,че нещо е купила на децата.Направо все едно има две лица.Мъжът ми се дразни ужасно от любимото и куче,често тайничко го подритва.Обаче то не е виновно.Тя така е врътнала на тая тема,че се опасява ,че и с нея ще се случи нещо,ако песът умре.Повечето хора,които познавам са влюбени във внуците си,не в кучетата си.Тя го  мъкне навсякъде със себе си,а с децата не е ходила никъде,оправдава се ,че не обичала детски мероприятия.Е,моите деца вече пораснаха и много - много не обичат да ходят у тях,няма как обаче да и обясня защо.Все още ги водя с мен,но още малко може и да не искат съвсем.Изобщо няма нищо общо с критическата това поведение,майка ми вече я мина.Иначе си говорим с нея - клюки,общи неща,но никога нещо съществено.Просто се чудя защо така се получи

Майка ми откакто влезе в критическата много се промени - стана страшно отнесена и почти не говори, като се виждаме. Радва се на малката, но да се посмеем за нещо, както преди или да си споделим нещо - не. Много я обичам и страшно много ме боли.

 Супер съм, много си я обичам жената, грешка няма за сега 

 

Подписвам се с две ръце под това мнение. Само ми е мъчно, че е толкова далече. 

Ние не живеем заедно откакто съм се омъжила и не е в това проблема.Аз дори много рядко започнах да я виждам,става ми гадно и съвестно,но самото и поведение и държание ме дразни.И най лошото в случая е това че се чуствам предадена

В чудесни отношения сме.Но се виждаме много рядко

С моята не сме близки,мисля че не ме разбира...Но пък с детето се държи чудесно

Не съм имала по-добра и лоялна приятелка от нея.Човек има в живота си малко "ангели",но ако това е собствената ти майка фактът се превръща в блаженство.А е прекрасно,че се отнася по същия начин и с детето ми-без в никакъв случай да подронва моя авторитет или да предприема своеволни действия без моето одобрение.Не че е имало случай да не одобря.Истинско съвършенство!Казвам го и с известна завист-моето дете едва ли ще може някой ден да се похвали с такава майка.Но пък добрият пример все пак може и да даде своето отражение,знае ли човек?

Откакто не живеем заедно, се разбираме много повече и почти няма за какво да се скараме

Ужасно! 

Откакто живяхме с тях 4 месеца и половина отношенията ни се влошиха почти катастрофално. Такава тъпа грешка не бях правила в живота си, сега не ми се стъпва там. То не бяха критики не беше чудо - основно за мъжа ми - изядоха го - без дори да могат да си кажат две приказки с него - той не говори български, те - английски. Поне да ми беше свекърва да не ме е яд. (А, свекървата ми е златна, само дето е надалеч и не може много да помага за малката). Последния път като си тръгвахме почти се разплаках - толкова сама се бях почувствала.

Не е от критическата, освен ако цял живот не е била в нея.

Най се ужасявам обаче да не се превърна в такова чудо като нея. Всеки път като кресна на дъщеря ми се сещам за това, толкова се надявам отношенията с дъщеря ми да бъдат добри, много добри.

Оооооооооох. Мога цял ферман да напиша колко може да се промени една майка. Разбирам причината: да оцелее в ситуацията, в която е. Не мога, обаче, да се примиря , че с това страшно наранява децата си. Страшно интелигентна жена е , но понякога просто ми се иска да слезе на земята и да бъде земна майка. Искам да й покажа малко свят, да види къде живея, с какво се занимавам. Тя категорично отказва да дойде.  Миналата година, когато си отидох....бях само в сълзи. Не знаех, че може да е толкова жестока. Обичам я и искам да живее 100 години, но се моля да се промени поне малко / което не знам дали ще стане, защото не е в критическата..../

Не знам от егн ли е или критическата я притиска сериозно, но се е променила тотално, сякаш срещу мен стои друг човек. Опитвам се да открия пътя към нея и да си поговорим, но всеки един опит завършва с цупене, крясъци и сърдене. А щом спра да и говоря, се започва с мърморене, че не съм и дъщеря, че не ме интересувала, че се държа лошо. Надявам се когато и мен ме удари съчмата да не изкукуригам така

ОБИЧАМ ТЕ,МАМО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

те с гогините изперкват-успокоявам се с това че и нас това ни чака

Не смятам, че нашите майки се променят с годините. По-скоро засилват лошите си страни, или поне тези, които ние не харесваме. Сега, когато вече не са обвързани с ангажимента да отгледат децата си, те могат с пълна сила да разпрострат неудолетвореността си и да я претворят в лошотия. Или пък ние, техните деца, сме с прекалено големи очаквания.... и е факт, те не са длъжни да гледат нашите деца. Но най-лошото е, че всички повтаряме един и същи модел на поведение, ако на тех и ем помагано, и са били подкрепяни, и те ще го направят на свой ред.
Аз лично съм за последен път крайно разочарована от майка си, и разочарована е точната дума. Нищо не очаквам от нея, или вече нищо, с което ще ме изненада в положителен аспект.

Моята мама има здравословни проблеми. Не съм я виждала от 4г, мъчно ми е.
Брат ми лятото донесе снимки, променила се е много. По характер също. Все едно това не е моята мама. Като се чуем по телефона нямаме време за разправии, но ако се видим все за нещо ще се счепкаме.

И моята майка страшно се промени и то след като се пенсионира. В критическата беше влязла 5-6 години преди това. Почти не постигахме съгласие по никакви въпроси. Смяташе, че щом живеем при нея трябва изцяло да се съобразяваме с нея. Беше ми много трудно , зашото бях между чука и наковалнята/ майка ми и съпругът ми/. Е,вече не живеем заедно...Мисля, че ако бяхме останали , щях да лудна...

Моята откакто спря да работи, много се промени. Виждаме се един път годишно и пак се 4епкаме за глупости  Ама какво да направя, гледам да не и обръщам много внимание и така

Много ми помага! Аз се държа лошо понякога, защото съм изнервена, и после съжалявам, но тя винаги е на моя страна. И помага с каквото може. Въобще душата си дава за малкия.

Моята и тя много ме раzочарова. Станала е много zлобна. МИналата седмица имаше имен ден, на който леля ми не отишла, zащото бяха големи жеги и на жената и става лного лошо последно време, когато стои на слънце (а майка ми и баща ми праzнуваха именния ден на село). Майка ми много добре раzбира това, даже преди една седмица ми обясняваше колко се притеснява zа леля ми. Да ама zвъня аz след именния ден и тя с такъв тъъъжен глас ми обяснява "Ех, маме, само леля ти не дойде, ама zдраве да е.  Ама аz и каzах, че и се сърдя, де". А един ден преди това леля ми почти припаднала от горещините 

Ядосва ме и когато говори гадни неща против жената на братовчвд ми (женени са почти 20 години и жената е супер, даже и леля ми не си поzволява да каже нещо лошо zа нея). Ама майка ми, не. И все и zабравя името.

А най много ме е яд когато zабрави моето име...

Ох, след няколко седмици ще си ходя zа 6 дена и не zнам как ще го преживея беz да се сбием.

Прекрасно се разбирам с моята, страшно силна връзка сме създали, единственото, за което съжалявам е, че не е в София 

Моята майка кара добре критическата. Разбираме се много добре.

Според мен, потрай! Не се знае как ние ще се държим на тези години ... 

обожавам я.страшно сме близки и споделям всичко с нея.

Чудна е. Тя ми е и маика и най - добра приятелка.

Моите ангели са майка и татко. Надула съм ви главите за тях във форума.Но то е 1/1000 част от всичко, което мога и искам да кажа за тях.Те за мен са живи богове.Отгледана съм с много обич и внимание и получавам от тях такава и до днес.И вероятно това е една от причините аз да имам способност да раздавам обич.Толкова много ги обичам и двамата, че с думи ми е трудно да го опиша.Нямам по-добри приятели от тях на света и то от дете.Не са се променили и грам даже.Аз се промених - пораснах и то много напоследък и ги оцених и осъзнах още повече.Благодаря ти, Господи за неземните родители, с които си ме дарил.Да са ми живи и здрави още дълги години!
Майка не е в Бг от 9 април тази година и не е на почивка...гледа некъв дядка за пари, каквито в Бг не би могла да печели.И отново аз съм в основата на целите й /им/...   и сърцето ми се къса от това.Не зная кога отново ще я видя /видим/.Толкова много ми / ни / липсва тя, че отново нямам думи да го опиша.
Изпитах желание да пиша в тази тема, защото не се бяхме чували две седмици и се чухме преди час.30-те минути разговор минаха като секундичка... Всяка от нас искаше да мълчи, само за да слуша другата и всяка искаше да говори непрекъснато, за да успокои другата за себе си и да й даде кураж.

ЛИПСВАШ МИ, МИЛА МОЯ МАЙЧИЦЕ...ОБИЧАМ ТЕ БЕЗКРАЙНО ! ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТЕБ И ТИ ЦЕЛУВАМ РЪЦЕ... 

Разревах се.

Ооооох,болната ми тема Майка ми беше най-близкия ми човек,винаги ме е подкрепяла,разбирала,помагала.Никога не съм си мислела,че някога можем да се скараме.Но,уви и това се случи.И не по моя вина.Още мисля и се чудя кое промени моята майка толкова много.От няколко години се върти в един кръг на обвинения и подозрения към баща ми,от който няма излизане.Скандалите помежду им са вече като част от програмата им за деня и лошото е,че почвам да вярвам, че тя е причината.Всичко това се отразява и на отношението й към мен,от което много ме боли

Ами какво да кажа и аз.
Последно време хич не се разбираме, колкото и да се старая да мълча и да се примирявам се с нещо ме ядосва. Имам чувство, че и е като фикс идея 

Мама е моя най-добьр приятел,човек на който могат да раз4итам винаги!Никога не сме се карали и винаги съм се 4удела на моите приятели,които винаги се карат с майките си,защото незнам за какво мога да се спре4кам с нея!Няма нищо,което да ни разделя и различава!Обожавам я! 

За съжаление се разбираме само ако тя заповядва, а аз изпълнявам   Много труден характер е.....е, и аз  не съм лесна

Podkrepiame izcialo, spodeliame si i se razbirame idealno,dano taka bade vinagi.

P.S. Izviniavam se 4e pisha s latinski bukvi

Ох, много обичам майка си.

Но забелязвам, че от година на година се променя, за съжаление, в не добър план. Някой по горе беше писал за метаморфоза. Това е. Някакси и двамата с баща ми са коренно променени, мрънкащи и недоволстващи нон стоп, не търсещи начин да оправят "проблемите", които ги тезаят, непрекъснато тъсещи вината у другите, някак несклонни на никакъв компромис...абе, гадно. Но се търпим!

Майка ми е най-добрата ми приятелка.Винаги съм споделяла всичко с нея и съм искала съвети само от нея.Естествено,винаги е на линия и помага с каквото може   
Съмнявам се някога да мога да се оплача от нея.Пак и да има промяна от нейна страна пак не бих се сърдила,все пак годините си казват своето/я критика,я болежки някакви, не е лесно/нали и ние ще идем на тяхната.Има една приказка "татковци много,МАЙКА ЕДНА".
И нали знаете:моята майка е най-добрата на света. 

Разбираме се, е, имали сме и"сблъсъци" на моменти, но това е нормално да се случи в една къща (ние живеем заедно), като цяло ми е помощ и опора.

Разбираме се прекрасно, всеки ден се чуваме по тел. а всяка събота и неделя сме заедно и пак ми е малко.

С майка ми от време на време имаме спорове, но като цяло сме добре. Имаше един период, в който ни бяха изострени отношенията, но не ми се пише за това. Поне отмина това време. 

Разбираме се чудесно. Винаги е била и е най-добрата ми приятелка. Много силен човек, много амбициозна и лъчезарна. Много, много я обичам и съм й благодарна за всичко, което е направила за мен. Тя е примера ми за майка и ми се иска да бъда като нея. Надявам се да съм. Това, което винаги ми е харесвало е, че никога не се е бъркала за нищо. Никога не ми е давала съвети, когато не съм ги искала. Но пък, когато съм имала нужда от съвет и помощ е била неотлъчно до мен. И сега нямам проблеми с нея. Не ни се бърка за нищо. Не дава "акъли", не се меси в нашите неща. Въобще за мен тя е майка-мечта.

И аз съм така.

Евалата, Елли ! 

Много сме близки.

Разбираме се.

май ще пусна тема за бащата, макар моя да си отиде преди 10 години - май само него мога да нарека родител - майка ми е човек оставял ме 2 пъти на улицата , майка ми е човек отрекъл се от мен заради новата си любов и го правеше в продължение на 15 години, майка ми е човекът който липсваше в най трудните ми и самотни моменти................никога не съм искала помоща и - само любовта и, но неми я даде, незнам в какво ме обвинява, незнам какво е станало при раждането ми за да не ми даде нито грам ласка - ревност, завист и злоба защото татко ме обичаше много, нямам обяснение, и никога не ще имам, и никоганяма да спра да я обожавам, адски ми липсва защото е далеко, но повече няма да ме наранява - защото имам дете - сега аз съм МАЙКА. и съм по добра майка от нея, защото детето ми е моята цел, моят свят,моята сбъдната мечта, моята радост и сълза - всичко, толкова много е загубила защото не се е насладила на своите деца - всъщност е доста беден човек - лишила е сама себе си от най - великото нещо - да бъдеш добър родител

  За мама.....  Обожавам я. Обичам я с цялото си сърце, и съм толкова щастлива, че я има. Благодаря!!!
   Ако аз плача, тя винаги е насреща.
   Ако аз се смея, тя се смее с мен.
   Ако аз съм тъжна, тя тъжи с мен.
   Ако съм напрегната, притеснява се даже повече от мен.
Обичам я и винаги ще я обичам.
Баща ми.....  Той е толкова добър, той винаги ще ми помогне. Тои винаги съветва. Той винаги ще подаде ръка.
           Нямам думи да опиша колко съм щастлива, че ги има!!! Радвам се, че са до Нас!

Човекът на който разчитам най-много ужасявам се че мога да я загубя, и ужасно се дразня на себе си когато тя го отнася заради други хора

С майка ми ли?Не съм имала проблеми-тя е велика,перфектна и т.н.,баща ми също.Благодаря им ,че винаги са до мен(и до сестра ми разбира се)Винаги,когато имам нужда от каквото и да било те са насреща.Ако не са те сме загубени,а и децата ги обожават,та нали те ги гледат,когато се наложи, а и без повод също.Обичам ги много и им благодаря

    и аз съм така - изключителни хора са моите Родители , страшно ги обичам - помагат ми много , разчитам на тях , имам им пълно доверие......Непрекъснато мислят за мен- всеки ден се чуваме по телефона , нямам търпение да родя и да дам същата Обич и на детето си !

майка си виждам най-много 2 пъти в годината и каквато и да е ми е майчица и въпреки,че никога не сме били близки се търпим взаимно

За последната година се промени коренно.Незнам какво й става на Кънчето,сега направо е полудяла.Не чисти,пере рядко,за готвене да не говоря.А по-голяма чистофайница от нея не познавах,сега всичко е оставила на самотек-каквото дейде.....Сигур е от критическата,то и аз така ще стано но...... Иначе е душа човек,хапката от устата й можеш да вземеш абе с две думи Обичам те Кънчеее  

доста емоции сме имали помежду си двете с майка ми , но като цяло всичко ни е ОК

Неотдавна бях посветила тема на моята майка тук...
Да кажа,че я обичам...по-скоро я обожавам и й се прекланям до земята!

наистина с годините се променят,и моята понякога ме дразни дори и по телефона,ама иначе си я обичам и ми липсва страшно много.

Не си мислете, че аз нея обичам ,напротив обичта ми е огромна и именно за това ми тежи много тази нейна промяна.

Писах напред в темата за моята майчица  и за татко ми също  . И не само в тази тема.

На 12,07 т.г. майка ми имаше рожден ден, навърши 55 г.      

Ще ви напиша едно от любимите ми стихотворения, което всъщност е текст от песен.

Мила мамо, как да намеря
дума най-добра за теб?
От звездите ли аз да я взема
или е в сърцето?

Ти своите сълзи под очите не бърши.
Те казват всичко, и дори да мълчим.
Разбирам аз...какво по-голямо щастие -
да казвам с обич "мамо".


Обичам те безкрайно, мила моя майчице !!!

 разбираме се перфектно,е имаме разногласия понякога но това са дреболии,почти всеки ден се виждаме(живее наблизо) и много ми помага    

Обичам я много и много ми е помгала. Почти винаги имаме разногласия , но това е в кръга на нещата. Аз съм голяма драка. След две опирации , които преживя в периода от 2 години се промени , но всичко й прощавам. Не мога да си представя какво ще е без нея.
Мамо , много те обичам и знам , че ще ми простиш грещките. 

Да ти е здрава и усмихната!!!   

Моята пък имаше рожден ден на 06.07,а татко е на 12.07 

        

Много сме си близки, но много се караме. Различни характери сме.
Това според мен е нормално, повечето от нас си позволяват да се държат по-лошо с най-близките си хора именно защото знаят, че ще си простят.
Много често сме скарани но ни държи най-много ден и половина.
Много разчитам на нея и ми е много скъпа.

Искрено ти съчуствам!!!!Добре ,че моята майка е срахотна , всичко което прави е в името на това аз да съм спокойна и добре.Тя и да умира няма да ми се обади за да не ме притесни.За жалост обаче аз не съм най-добрата дъщеря,почти не се сещам за тях потънала в работа-не се оправдавам,а за внука си направо умира!